Предговор към новото издание от 1918 г.

Два коренни въпроса на човешкия душевен живот са онова, към което е насочено всичко, което ще бъде обсъдено в тази книга. Първият е дали има възможност човешката същност да бъде съзерцавана така, че това съзерцание да се окаже опора за всичко друго, което идва до човека чрез преживяване или наука, но за което той има усещането, че не би могло да се опре само на себе си. Че би могло да бъде изтласкано от съмнението и от критичното съждение в областта на несигурното. Другият въпрос е следният: има ли право човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е само илюзия, която възниква в него, защото той не прозира нишките на необходимостта, на които неговата воля виси също както едно природно събитие? Този въпрос не е предизвикан от някакво изкуствено мисловно плетиво. Той съвсем естествено застава пред душата при едно определено душевно състояние. И човек може да почувства, че на душата би ѝ липсвало нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако поне веднъж, с възможно най-голяма сериозност на въпроса, не се види изправена пред двете възможности: свобода или необходимост на волята. В това съчинение трябва да бъде показано, че душевните преживявания, които човекът трябва да изпита чрез втория въпрос, зависят от това каква гледна точка е в състояние да заеме спрямо първия. Прави се опит да се докаже, че съществува възглед за човешката същност, който може да служи като опора на останалото познание; и по-нататък опит да се посочи, че с този възглед се извоюва пълно оправдание за идеята за свободата на волята, стига само най-напред да бъде намерена душевната област, в която свободната воля може да се разгърне.

Възгледът, за който тук става дума във връзка с тези два въпроса, се представя като такъв, който, веднъж придобит, може да стане член на самия жив душевен живот. Не се дава теоретичен отговор, който човек, след като веднъж го е усвоил, само носи със себе си като убеждение, съхранено от паметта. За начина на мислене, който лежи в основата на тази книга, такъв отговор би бил само привиден. Не се дава такъв готов, завършен отговор, а се посочва една област на душевните преживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност във всеки миг, в който човек има нужда от това, въпросът наново получава жив отговор. На онзи, който веднъж е намерил душевната област, където се развиват тези въпроси, именно действителното съзерцание на тази област дава онова, което му е нужно за тези две загадки на живота, за да може с извоюваното да продължи да извървява загадъчния живот в ширините и в дълбините, накъдето нуждата и съдбата го подтикват да го извървява. – С това, изглежда, е посочено едно познание, което доказва своето оправдание и своята валидност чрез собствения си живот и чрез сродството на този собствен живот с целия човешки душевен живот.

Така мислех за съдържанието на тази книга, когато го записах преди двадесет и пет години. И днес трябва да напиша такива изречения, ако искам да охарактеризирам мислите, към които е насочено съчинението. Когато го написах тогава, се ограничих до това да не казвам повече от онова, което в най-тесен смисъл е свързано с двата охарактеризирани коренни въпроса. Ако някой се учуди, че в тази книга още не се намира никакво указание за областта на света на духовния опит, изобразена в по-късни мои съчинения, нека има предвид, че тогава именно не исках да дам описание на резултати от духовното изследване, а най-напред исках да изградя основата, върху която такива резултати могат да почиват. Тази „Философия на свободата“ не съдържа такива специални резултати, както не съдържа и специални природонаучни резултати; но без онова, което тя съдържа, според мен няма да може да мине онзи, който се стреми към сигурност в такива познания. Казаното в книгата може да бъде приемливо и за някой човек, който по някакви валидни за него причини не иска да има нищо общо с резултатите от моите духовнонаучни изследвания. Но за онзи, който може да гледа на тези духовнонаучни резултати като на нещо, към което се чувства привлечен, ще може да бъде важен и опитът, направен тук. Той се състои в следното: да се докаже как едно непредубедено разглеждане, което се простира само върху двата охарактеризирани въпроса, които са основополагащи за всяко познаване, води до възгледа, че човекът живее вътре в един истински духовен свят. Тази книга се стреми да оправдае едно познание на областта на духа преди навлизането в духовния опит. И това оправдание е предприето така, че навярно никъде при тези изложения не е нужно човек вече да поглежда крадешком към опита, изтъкнат по-късно от мен, за да намери казаното тук приемливо, ако може или иска да вникне в самия начин на тези изложения.

Така, струва ми се, тази книга, от една страна, заема напълно обособено място спрямо моите същински духовнонаучни съчинения; а от друга страна, все пак е и най-тясно свързана с тях. Всичко това ме подтикна сега, след двадесет и пет години, да публикувам отново съдържанието на съчинението по същество почти изцяло непроменено. Направил съм само по-дълги добавки към цяла редица от разделите. Опитът, който придобих във връзка с погрешните разбирания на казаното от мен, ме накара да сметна такива подробни разширения за необходими. Промени съм внасял само там, където онова, което преди четвърт век исках да кажа, днес ми се стори несръчно казано. (От така промененото навярно само някой недоброжелател ще намери повод да каже, че съм променил основното си убеждение.)

Книгата е изчерпана вече от много години. Въпреки че, както следва от току-що казаното, ми се струва, че и днес трябва да бъде изказано онова, което преди двадесет и пет години изказах по охарактеризираните въпроси, дълго време се колебаех, преди да завърша това ново издание. Отново и отново се питах дали не трябва на това или онова място да се заема критически с многобройните философски възгледи, появили се след излизането на първото издание. Да направя това по желания от мен начин, ми попречи заетостта ми с моите чисто духовнонаучни изследвания през последното време. Но сега, след възможно най-основен преглед на философската работа на съвремието, се убедих, че колкото и примамливо да би било само по себе си такова критическо обсъждане, заради онова, което трябва да бъде казано чрез моята книга, то не бива да бъде включено в нея. Онова, което от гледната точка, заета във „Философия на свободата“, ми се стори необходимо да бъде казано за по-новите философски направления, може да се намери във втория том на моето съчинение „Загадките на философията“. Април 1918 Рудолф Щайнер