Наскоро обновенОбновен За превода
За този превод
Наскоро обновен- Последно обновяване
- Преведено със скил
- Steiner Translate Claude Code
- Версия при превеждането
- неустановена
- Скил на последната редакция
- Steiner Translate Codex
- Версия при редакцията
- v4 · правила за заглавията
Последна промяна: Заглавието или подзаглавието е сверено с предпочитания регистър и обновено в изданията.
Първоначалният превод е направен в Claude Code преди запазването на именувания скил в Git. Точната ранна версия не е установена.
История на превода
- Редакция от
Заглавието или подзаглавието е сверено с предпочитания регистър и обновено в изданията.
Steiner Translate Codex · v4 · правила за заглавията
- Редакция от
Одобрени терминологични поправки при Abbild и сродни употреби.
Steiner Translate Codex · v4 · изходен скил
- Редакция от
Проверена пунктуационна редакция.
Steiner Translate Claude Code · неустановена
- Редакция от
Първо завършено издание на превода в Git.
Steiner Translate Claude Code · неустановена
I. Телесната същност на човека
Чрез телесните сетива човек опознава тялото на човека. И при това начинът на разглеждане не може да бъде друг освен онзи, чрез който се опознават другите сетивно възприемаеми неща. Както се разглеждат минералите, растенията, животните, така може да се разглежда и човекът. Той е сроден с тези три форми на битието. Подобно на минералите той изгражда тялото си от веществата на природата; подобно на растенията той расте и се размножава; подобно на животните той възприема предметите около себе си и въз основа на техните впечатления образува в себе си вътрешни преживявания. Затова на човека може да се припише минерално, растително и животинско битие.
Различието в устройството на минералите, растенията и животните съответства на трите форми на тяхното битие. И това устройство – формата – е онова, което се възприема със сетивата и което единствено може да се нарече тяло. Но човешкото тяло е различно от животинското. Това различие трябва да го признае всеки, каквото и да мисли иначе за сродството на човека с животните. Дори най-радикалният материалист, който отрича всичко душевно, няма да може да не подпише следното изречение, което Карус изказва в своя „Органон на познанието на природата и на духа“: „Наистина по-финото, най-вътрешно устройство на нервната система и особено на мозъка все още остава неразрешена загадка за физиолога и анатома; но че онази концентрация на образуванията все повече нараства в редицата на животните и в човека достига степен, каквато изобщо не се среща в никое друго същество, това е напълно установен факт; то е от най-голямо значение за духовното развитие на човека, нещо повече, можем направо да го изкажем, всъщност вече е достатъчното обяснение. Затова там, където устройството на мозъка не се е развило както трябва, където се издават малкият му размер и оскъдността му, както при микроцефала и идиота, там се разбира от само себе си, че за проявата на своеобразни идеи и за познание може да се говори също толкова малко, колкото при хора с напълно уродливи органи за размножаване – за продължаване на рода. Едно силно и красиво развито устройство на целия човек, и в частност на мозъка, напротив, наистина само по себе си няма да създаде гения, но все пак във всеки случай ще даде първото, най-необходимото условие за по-висше познание.“
Както на човешкото тяло се приписват трите форми на битието, минералната, растителната и животинската, така трябва да му се припише още и една четвърта, особената човешка. Чрез своята минерална форма на битие човекът е сроден с всичко видимо, чрез растителната – с всички същества, които растат и се размножават; чрез животинската – с всички, които възприемат своята околност и въз основа на външни впечатления имат вътрешни преживявания; чрез своята човешка той още в телесно отношение образува едно царство за себе си.
