ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ

С настоящото излизат като книга моите изложения, които първоначално бяха отпечатани като отделни статии под заглавието „Как се постигат познания за висшите светове?“. Засега този том ще съдържа първата част; един следващ ще съдържа продължението. Този труд за развитието на човека към обхващането на свръхсетивните светове не бива да излезе пред света в нов вид без няколко придружителни думи, които с настоящото се поставят пред него. Съдържащите се в него съобщения за душевното развитие на човека биха искали да служат на различни потребности. Най-напред те искат да дадат нещо на онези лица, които се чувстват привлечени от резултатите на духовното изследване и които трябва да си поставят въпроса: Но откъде имат знанието си онези, които твърдят, че могат да кажат нещо за високите загадъчни въпроси на живота? Духовната наука казва нещо за такива загадки. Който иска да наблюдава фактите, които водят до тези твърдения, трябва да се издигне до свръхсетивни познания. Той трябва да върви по пътя, който това съчинение се опитва да опише. Но би било заблуждение да се вярва, че съобщенията на духовната наука са безполезни за онзи, който няма склонност или възможност сам да върви по този път. За да се изследват фактите, човек трябва да има способността да навлиза в свръхсетивните светове. Но щом веднъж са изследвани и се съобщават, тогава и онзи, който сам не ги възприема, може достатъчно да се убеди в истинността на съобщенията. Голяма част от тях може направо да се провери, като към тях се приложи здравата способност за преценка по наистина непредубеден начин. Човек само не бива да позволи тази непредубеденост да бъде смутена от всевъзможните предразсъдъци, които и без това са толкова многобройни в човешкия живот. Например лесно ще се случи някой да реши, че това или онова не се съгласува с определени научни резултати на съвремието. В действителност няма нито един научен резултат, който да противоречи на духовното изследване. Но лесно може да се повярва, че тази или онази научна преценка не съвпада със съобщенията за висшите светове, ако научните резултати не се вземат предвид всестранно и непредубедено. Ще се установи, че колкото по-непредубедено се съпоставя духовната наука именно с положителните научни постижения, толкова по-прекрасно може да се познае пълното съгласие. – Друга част от духовнонаучните съобщения наистина повече или по-малко ще убягва на простата преценка на разсъдъка. Но онзи, който разбира, че не само разсъдъкът, но и здравото чувство може да бъде съдия за истината, без затруднение ще може да придобие правилно отношение и към тази част. И там, където това чувство не позволява да бъде тласкано от симпатия или антипатия към едно или друго мнение, а наистина непредубедено оставя познанията за свръхсетивните светове да въздействат върху него, там ще се получи и съответна преценка на чувството. – И има още не един друг път за потвърждаване на тези познания за онези лица, които не могат и не искат да тръгнат по пътя към свръхсетивния свят. Такива хора обаче въпреки това могат да почувстват каква стойност имат тези познания за живота, дори ако ги узнават само от съобщенията на духовните изследователи. Не всеки може мигновено да стане виждащ човек; но познанията на виждащия човек са за всекиго истинска здрава храна за живота. Защото всеки може да ги прилага в живота. И който го прави, скоро ще разбере какво може да бъде животът с тях във всички области и какво му липсва, когато те се изключат. Познанията за свръхсетивните светове, правилно приложени в живота, се оказват не непрактични, а практични във висшия смисъл. Но ако някой и не иска сам да тръгне по висшия път на познанието, той все пак може, ако има склонност към фактите, наблюдавани по този път, да попита: Как стига виждащият човек до тези факти? На онези лица, които имат интерес към този въпрос, това съчинение би искало да даде представа за това какво трябва да се предприеме, за да се опознае наистина свръхсетивният свят. То би искало да опише пътя към него така, че и онзи, който сам не върви по него, да може да придобие доверие в това, което казва онзи, който е вървял по него. Човек може също, когато узнае какво прави духовният изследовател, да намери това за правилно и да си каже: описанието на пътя към висшите светове ми въздейства така, че мога да разбера защо съобщените факти ми се струват убедителни. Така че това съчинение иска да служи на онези, които желаят укрепване и сигурност на своя усет за истината и на своето чувство за истината по отношение на свръхсетивния свят. Но не по-малко то би искало да предложи нещо и на онези, които сами търсят пътя към свръхсетивните познания. Най-добре ще изпитат истинността на изложеното тук онези лица, които го осъществяват в самите себе си. Който има такова намерение, добре е да си казва отново и отново, че при изложение на душевното развитие е необходимо нещо повече от онова запознаване със съдържанието, към което често се стремят при други изложения. Необходимо е интимно вживяване в изложението; трябва да се изхожда от предпоставката, че едно нещо трябва да се разбере не само чрез онова, което се казва за самото него, но и чрез някои неща, които се съобщават за нещо съвсем друго. Така човек ще получи представата, че същественото не се крие в една истина, а в съзвучието на всички. Който иска да изпълнява упражнения, трябва много сериозно да обмисли това. Едно упражнение може да е правилно разбрано и също правилно изпълнено; и въпреки това то може да действа неправилно, ако изпълняващият не добави към него друго упражнение, което да разреши едностранчивостта на първото в хармония на душата. Който чете това съчинение интимно, така че четенето да стане за него като вътрешно преживяване, той не само ще се запознае със съдържанието, но и на това място ще има едно чувство, на друго място друго; и така ще познае каква тежест за душевното развитие се пада на едното или на другото. Той ще открие и в каква форма, според своята особена индивидуалност, би трябвало да опита именно при себе си това или онова упражнение. Когато, както тук, става дума за описания на процеси, които трябва да бъдат преживени, се оказва необходимо човек да се връща отново и отново към съдържанието; защото ще се убеди, че достига за самия себе си до задоволително разбиране на някои неща едва тогава, когато ги е опитал и след опита забележи определени тънкости на въпроса, които по-рано неизбежно са му убягвали.

И читатели, които не възнамеряват да вървят по начертания път, ще намерят в съчинението някои неща, полезни за вътрешния живот: житейски правила, указания как се изяснява това или онова, което изглежда загадъчно, и т.н.

И някой, който чрез своя житейски опит е оставил зад себе си това или онова, който в някои отношения е преминал през житейско посвещение, ще може да намери известно удовлетворение, когато види изяснено във взаимовръзка онова, което смътно му се е мяркало в отделни части; онова, което вече е знаел, без може би да е оформил това знание в представа, достатъчна за самия него.