УСЛОВИЯТА ЗА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ

Условията за започване на окултното обучение не са такива, които се определят от някого по произвол. Те произтичат от същността на тайното знание. Както не може да стане художник човек, който не иска да вземе четка в ръка, така никой не може да получи окултно обучение, ако не иска да изпълни онова, което окултните учители посочват като необходимо изискване. По същество окултният учител не може да дава нищо друго освен съвети. И в този смисъл трябва да се приема и всичко, което той казва. Той е преминал подготвителните пътища към познаването на висшите светове. Той знае от опит какво е необходимо. Зависи изцяло от свободната воля на отделния човек дали иска да върви по същите пътища, или не. Ако някой би поискал учител да му даде окултно обучение, без да иска да изпълни условията, такова искане би приличало напълно на това: научи ме да рисувам, но ме освободи от това да докосвам четка. Окултният учител също никога не може да предложи нещо, ако насреща му не дойде свободната воля на приемащия. Но трябва да се подчертае, че общото желание за висше знание не е достатъчно. Това желание, разбира се, ще имат мнозина. Който има само това желание, без да иска да се съобрази с особените условия на окултното обучение, с него засега не може да бъде постигнато нищо. Това трябва да имат предвид онези, които се оплакват, че окултното обучение не им се удава лесно. Който не може или не иска да изпълни строгите условия, той трябва засега просто да се откаже от окултно обучение. Наистина условията са строги, но не са сурови, понеже тяхното изпълнение не само следва да бъде свободно дело, а дори непременно трябва да бъде такова.

Който няма това предвид, на него изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата или над съвестта. Защото обучението се основава, разбира се, на изграждане на вътрешния живот; следователно окултният учител трябва да дава съвети, които се отнасят до този вътрешен живот. Но нищо, което се изисква като израз на свободно решение, не може да бъде възприето като принуда. – Ако някой би поискал от учителя: съобщи ми своите тайни, но ме остави при моите обичайни усещания, чувства и представи, той иска нещо съвсем невъзможно. Тогава той не иска нищо повече от това да удовлетвори любопитството, нагона към знание. При такова умонастроение обаче тайно знание никога не може да бъде постигнато.

Сега последователно ще бъдат развити условията за окултния ученик. Трябва да се подчертае, че при никое от тези условия не се изисква пълно изпълнение, а единствено стремежът към такова изпълнение. Никой не може напълно да изпълни условията; но всеки може да тръгне по пътя към тяхното изпълнение. Важна е само волята, умонастроението да се тръгне по този път. Първото условие е: човек да насочи вниманието си към това да укрепва телесното и духовното здраве. Колко здрав е един човек, това отначало, разбира се, не зависи от него. Но да се стреми да напредва в тази посока, това може всеки. Само от здрав човек може да произлезе здраво познание. Окултното обучение не отхвърля нездравия човек; но то трябва да изисква ученикът да има волята да живее здравословно. – В това човек трябва да постигне възможно най-голяма самостоятелност. Добрите съвети на другите, които – повечето пъти непоискани – получава всеки, по правило са съвсем излишни. Всеки трябва да се стреми сам да внимава за себе си. – Във физическо отношение ще става дума по-скоро за това да се отблъскват вредните влияния, отколкото за нещо друго. За да изпълним своя дълг, често трябва, разбира се, да си налагаме неща, които не са благоприятни за нашето здраве. Човек трябва да умее в подходящия случай да поставя дълга по-високо от грижата за здравето. Но какво ли не може да се избегне при малко добра воля! Дългът в много случаи трябва да стои по-високо от здравето, дори често по-високо от живота; насладата при окултния ученик никога не бива да стои по-високо. При него насладата може да бъде само средство за здравето и живота. И в тази посока е напълно необходимо човек да бъде съвсем честен и правдив към самия себе си. Нищо не помага да водиш аскетичен живот, ако той произтича от подбуди, подобни на тези при другите наслади. Някой може да изпитва удоволствие от аскетизма, както друг от пиенето на вино. Но той не може да се надява, че този аскетизъм ще му бъде от полза за висше познание. – Мнозина отдават на своето житейско положение всичко, което привидно им пречи да напредват в тази посока. Те казват: „При моите житейски обстоятелства не мога да се развивам.“ За мнозина може да е желателно в друго отношение да променят житейското си положение; за целите на окултното обучение никой човек няма нужда да прави това. За тази цел е нужно само именно в положението, в което се намираш, да направиш за своето телесно и душевно здраве толкова, колкото е възможно. Всяка работа може да служи на цялото човечество; и за човешката душа е много по-велико да си изясни колко необходима е една дребна, може би грозна работа за това цяло, отколкото да вярва: „Тази работа е твърде лоша за мен, аз съм призван за друго.“ – Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият сърдечен и мисловен живот във всички случаи отклонява от пътищата към висши познания. Ясното, спокойно мислене, сигурното усещане и чувстване са тук основата. Нищо всъщност не бива да бъде по-чуждо на окултния ученик от склонността към фантастичното, към възбудеността, към нервността, към екзалтацията, към фанатизма. Той трябва да си усвои здрав поглед за всички житейски обстоятелства; уверено трябва да се ориентира в живота; спокойно трябва да оставя нещата да му говорят и да въздействат върху него. Той трябва да се старае навсякъде, където е нужно, да отговаря на изискванията на живота. Всичко пресилено, едностранчиво трябва да се избягва в неговите съждения и усещания. Ако това условие не бъде изпълнено, окултният ученик вместо във висшите светове би попаднал в света на своето собствено въображение; вместо истината у него биха се налагали любими мнения. По-добре е за окултния ученик да бъде „трезв“, отколкото екзалтиран и фантастичен.

Второто условие е човек да се чувства като член на целия живот. В изпълнението на това условие се съдържа много. Но всеки може да го изпълни само по свой собствен начин. Ако съм възпитател и моят възпитаник не отговаря на това, което желая, не трябва отначало да насочвам чувството си срещу възпитаника, а срещу самия себе си. Трябва да се чувствам дотолкова едно цяло с моя възпитаник, че да се питам: „Не е ли това, което не достига у възпитаника, последица от моето собствено дело?“ Вместо да насочвам чувството си срещу него, тогава по-скоро ще размишлявам как самият аз трябва да се държа, за да може в бъдеще възпитаникът по-добре да отговаря на моите изисквания. От такова умонастроение постепенно се променя целият начин на мислене на човека. Това важи за най-малкото, както и за най-голямото. От такова умонастроение гледам например на един престъпник иначе, отколкото без него. Въздържам се от съждение и си казвам: „Аз съм само човек като този. Възпитанието, което ми е било дадено от обстоятелствата, може би единствено ме е запазило от неговата съдба.“ Тогава навярно стигам и до мисълта, че този мой брат човек би станал друг, ако учителите, които са положили своя труд за мен, бяха го положили и за него. Ще помисля, че ми е отредено нещо, което на него е било отнето, че дължа своето добро именно на обстоятелството, че то е било отнето на него. И тогава вече няма да ми е далечна и представата, че съм само член на цялото човечество и съм съотговорен за всичко, което се случва. Тук не се казва, че такава мисъл трябва веднага да се превърне във външни агитаторски дела. Но тя трябва да се лелее тихо в душата. Тогава тя съвсем постепенно ще се отпечата във външното поведение на човека. А в такива неща всеки все пак може да започне да реформира само от самия себе си. Безплодно е да се поставят в духа на такива мисли общи изисквания към човечеството. Какви трябва да бъдат хората: за това лесно се изгражда съждение; окултният ученик обаче работи в дълбината, а не на повърхността. Затова би било съвсем неправилно, ако човек свърже посоченото тук изискване на окултните учители с някакво външно, да речем, дори с някакво политическо изискване, с което духовното обучение не може да има нищо общо. Политическите агитатори по правило „знаят“ какво трябва да се „изисква“ от другите хора; за изисквания към самите себе си при тях се говори по-малко.

И с това третото условие за окултното обучение е непосредствено свързано. Ученикът трябва да може да се издигне с усилие до възгледа, че неговите мисли и чувства имат за света също толкова значение, колкото и неговите действия. Трябва да се познае, че е също толкова пагубно, ако мразя своя ближен, колкото ако го бия. Тогава стигам и до познанието, че правя нещо не само за себе си, когато усъвършенствам самия себе си, а и за света. От моите чисти чувства и мисли светът извлича също толкова полза, колкото от моето добро поведение. Докато не мога да вярвам в това световно значение на моята вътрешност, дотогава не ставам за окултен ученик. Едва тогава съм изпълнен с правилната вяра в значението на моята вътрешност, на моята душа, когато работя върху това душевно така, сякаш то е поне толкова действително, колкото всичко външно. Трябва да призная, че моето чувство има въздействие също както действието на моята ръка.

С това всъщност вече е изказано и четвъртото условие: усвояването на възгледа, че истинската същност на човека не се намира във външното, а във вътрешното. Който гледа на себе си само като на продукт на външния свят, като на резултат от физическия свят, не може да постигне нищо в окултното обучение. Да се чувстваш като душевно-духовно същество, е една основа за такова обучение. Който стигне до такова чувство, той е тогава способен да различава между вътрешното задължение и външния успех. Той се научава да познава, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик трябва да намери правилната среда между онова, което предписват външните условия, и онова, което той познава като правилното за своето поведение. Той не трябва да натрапва на своето обкръжение нещо, за което то не може да има разбиране; но трябва и да бъде съвсем свободен от стремежа да прави само това, което може да бъде признато от това обкръжение. Признанието за своите истини той трябва да търси единствено и само в гласа на своята честна, стремяща се към познание душа. Но той трябва да се учи от своето обкръжение, колкото изобщо може, за да открие какво е благо и полезно за обкръжението. Така той ще развие в себе си онова, което в тайната наука се нарича „духовна везна“. На едното ѝ блюдо лежи „отворено сърце“ за нуждите на външния свят, на другото – „вътрешна твърдост и непоколебимо постоянство“.

И с това е посочено петото условие: твърдостта в следването на едно веднъж взето решение. Нищо не бива да накара окултния ученик да се откаже от взето решение освен единствено прозрението, че е изпаднал в заблуда. Всяко решение е сила, и дори ако тази сила няма непосредствен успех там, накъдето е насочена отначало, тя действа по своя начин. Успехът е решаващ само когато човек извършва едно действие от влечение. Но всички действия, които се извършват от влечение, са без стойност спрямо висшия свят. Тук решава единствено любовта към действието. В тази любов трябва да се изживява всичко, което подтиква окултния ученик към действие. Тогава той няма и да се умори отново и отново да превръща едно решение в дело, колкото и често да не му се е удавало. И така той стига дотам да не изчаква първо външните въздействия на своите дела, а да намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите дела, дори цялото си същество, независимо как светът ще приеме неговата жертва. Към такова жертвено служене трябва да се обяви готов онзи, който иска да стане окултен ученик.

Шесто условие е развиването на чувството на благодарност към всичко, което се пада на човека. Трябва да знаем, че собственото съществуване е дар от цялата вселена. Какво ли не е необходимо, за да може всеки от нас да получи и да поддържа своето съществуване! Колко много дължим на природата и на другите хора! Към такива мисли трябва да са склонни онези, които искат окултно обучение. Който не може да им се отдаде, той не е в състояние да развие в себе си онази всеобща любов, която е необходима, за да се стигне до висше познание. Нещо, което не обичам, не може да ми се открие. И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него ставам по-богат. Всички посочени условия трябва да се обединят в едно седмо: непрестанно да се схваща животът в смисъла, в който го изискват тези условия. Чрез това ученикът си създава възможността да придаде на живота си единен отпечатък. Неговите отделни жизнени прояви ще бъдат в съзвучие помежду си, а не в противоречие. Той ще бъде подготвен за покоя, до който трябва да стигне по време на първите стъпки в окултното обучение.

Ако някой има сериозната и честна воля да изпълни посочените условия, тогава той може да се реши на духовно обучение. Тогава той ще се окаже готов да следва приведените съвети. На не един човек много неща в тези съвети може да изглеждат като нещо външно. Такъв може би ще каже, че е очаквал обучението да протича в по-малко строги форми. Но всичко вътрешно трябва да се изживее в нещо външно. И както една картина още не е налице, когато съществува само в главата на художника, така и окултното обучение не може да бъде без външен израз. Строгите форми пренебрегват само онези, които не знаят, че във външното трябва да намери израз вътрешното. Вярно е, че важен е духът на едно нещо, а не формата. Но както формата без духа е нищожна, така и духът би бил бездеен, ако не си създаде форма.

Поставените условия са в състояние да направят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания, които духовното обучение трябва да му постави. Ако тези условия му липсват, той ще се колебае пред всяко ново изискване. Без тях той няма да може да има към хората онова доверие, което му е необходимо. А всеки стремеж към истината трябва да бъде изграден върху доверие и истинска любов към човека. Той трябва да бъде изграден върху тях, макар че не може да произтича от тях, а може да извира само от собствената душевна сила. И любовта към човека трябва постепенно да се разшири до любов към всички същества, дори към цялото битие. Който не изпълнява посочените условия, няма да има и пълната любов към всяко изграждане, към всяко творчество, и склонността да се въздържа от всяко разрушаване, от всяко унищожаване като такова. Окултният ученик трябва да стане такъв, че никога да не унищожава нещо заради самото унищожаване, нито в действията си, нито пък в думите, чувствата и мислите си. За него трябва да има радост от възникването, от ставането; и само тогава той може да подаде ръка за унищожаване, когато е в състояние от унищожаването и чрез него да подпомогне нов живот. С това не се има предвид, че окултният ученик може да гледа как лошото избуява; но той трябва дори в лошото да търси онези страни, чрез които може да го превърне в добро. Той все по-ясно ще осъзнава, че най-правилната борба срещу лошото и несъвършеното е създаването на доброто и съвършеното. Окултният ученик знае, че от нищото не може да се създаде нещо, но че несъвършеното може да бъде превърнато в съвършено. Който развива в себе си склонността към творчество, той скоро намира и способността да се отнася правилно към лошото.

Който се впуска в окултно обучение, трябва да си изясни, че чрез него трябва да се изгражда, а не да се разрушава. Затова той трябва да донесе със себе си волята за честен, отдаден труд, а не за критика и разрушаване. Той трябва да е способен на благоговейност, защото човек трябва да научи онова, което още не знае. Човек трябва да гледа благоговейно към онова, което му се разкрива. Труд и благоговейност: това са основни чувства, които трябва да се изискват от окултния ученик. Не един ще трябва да се убеди, че не напредва в обучението, въпреки че според собственото си мнение е неуморно деен. Това произтича от обстоятелството, че той не е схванал труда и благоговейността в правилния смисъл. Най-малък успех ще има онзи труд, който се предприема заради този успех, и най-малко ще води напред онова учене, което протича без благоговейност. Единствено любовта към труда, а не към успеха, води напред. И ако учещият се търси здраво мислене и сигурна преценка, не е нужно да оставя благоговейността си да закърнее поради съмнение и недоверие.

Не е нужно човек да изпада в робска зависимост в преценките си, ако посреща съобщението, което получава, не най-напред със собственото си мнение, а със спокойна благоговейност и отдаденост. Онези, които са постигнали нещо в познанието, знаят, че дължат всичко не на своенравната лична преценка, а на спокойното вслушване и преработване. – Винаги трябва да се има предвид, че човек няма нужда повече да учи онова, което вече може да преценява. Следователно, ако човек иска само да съди, той изобщо вече не може да учи. А в окултното обучение важното е именно ученето. Там човек трябва изцяло и напълно да има волята да бъде учещ се. Ако не може да разбере нещо, тогава по-добре изобщо да не съди, отколкото да осъжда. Нека тогава остави разбирането за по-късно време. – Колкото по-високо се изкачва човек по степените на познанието, толкова повече му е нужно това спокойно, благоговейно вслушване. Всяко познаване на истината, всеки живот и всяко действие в света на духа става във висшите области фино, нежно в сравнение с дейностите на обикновения разсъдък и на живота във физическия свят. Колкото повече се разширяват кръговете на човека, толкова по-фини стават дейностите, които той трябва да извършва. – Тъкмо защото това е така, хората стигат по отношение на висшите области до толкова различни „възгледи“ и „гледни точки“. Ала и за висшите истини в действителност съществува само едно мнение. Човек може да стигне до това едно мнение, ако чрез труд и благоговейност се е издигнал дотам, че наистина да вижда истината. До възглед, който се отклонява от единия истинен, може да стигне само онзи, който, без да е достатъчно подготвен, съди според любимите си представи, според привичните си мисли и т.н. Както за една математическа теорема съществува само един възглед, така и за нещата на висшите светове. Но човек трябва най-напред да се подготви, за да може да стигне до такъв „възглед“. Ако хората искаха да вземат това предвид, в условията на окултните учители нямаше да има за никого нищо изненадващо. Съвсем вярно е, че истината и висшият живот живеят във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги намери сам. Но те лежат дълбоко и могат да бъдат изведени нагоре от своите дълбоки шахти само след отстраняването на пречки. Съвет как се постига това, може да дава само онзи, който има опит в тайната наука. Такъв съвет дава духовната наука. Тя не налага на никого истина, тя не провъзгласява догма; но тя показва път. Наистина всеки би могъл – но може би едва след много въплъщения – да намери и сам този път; но онова, което се постига в окултното обучение, е съкращаване на пътя. Чрез това човек достига по-рано до точка, в която може да сътрудничи в световете, където благото на хората и развитието на човечеството се подпомагат чрез духовна работа.

С това са загатнати нещата, които бе предвидено да се съобщят най-напред за постигането на опит от висшите светове. В следващата глава тези изложения ще бъдат продължени, като се покаже какво става във висшите членове на човешката природа (в душевния организъм или астралното тяло и в духа или мисловното тяло) по време на това развитие. Така тези съобщения ще бъдат поставени в нова светлина и ще може да се проникне в тях в по-дълбок смисъл.