| 1 | VORREDE ZUR DRITTEN AUFLAGE | ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ |
| 2 | Es erscheinen hiermit als Buch meine Ausführungen, welche ursprünglich als einzelne Aufsätze unter dem Titel «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» abgedruckt waren. Zunächst wird dieser Band den ersten Teil bringen; ein folgender wird die Fortsetzung enthalten. Diese Arbeit über die Entwickelung des Menschen zum Erfassen der übersinnlichen Wehen soll nicht in neuer Gestalt vor die Weh treten ohne einige Geleitworte, welche ihr hiermit vorgesetzt werden. Die in ihr enthaltenen Mitteilungen über die Seelenentwickelung des Menschen möchten verschiedenen Bedürfnissen dienen. Zunächst soll denjenigen Personen etwas gegeben werden, welche sich hingezogen fühlen zu den Ergebnissen der Geistesforschung und welche die Frage aufwerfen müssen: Ja, woher haben diejenigen ihr Wissen, welche behaupten, etwas über hohe Rätselfragen des Lebens sagen zu können? Die Geisteswissenschaft sagt über solche Rätsel etwas. Wer die Tatsachen beobachten will, welche zu diesen Aussagen führen, der muß zu übersinnlichen Erkenntnissen aufsteigen. Er muß den Weg gehen, welcher in dieser Schrift zu schildern versucht wird. Doch wäre es ein Irrtum, zu glauben, daß die Mitteilungen der Geisteswissenschaft für den wertlos seien, der nicht N ei gung oder Möglichkeit hat, diesen Weg selbst zu gehen. Um die Tatsachen zu erforschen, muß man die Fähigkeit haben, in die übersinnlichen Wehen hineinzutreten. Sind sie aber erforscht und werden sie mitgeteilt, so kann auch derjenige, welcher sie nicht selber wahrnimmt, sich eine hinreichende Überzeugung von der Wahrheit der Mitteilungen verschaffen. Ein großer Teil derselben ist ohne weiteres dadurch zu prüfen, daß man die gesunde Urteilskraft in wirklich unbefangener Weise auf sie anwendet. Man wird sich nur nicht in dieser Unbefangenheit stören lassen dürfen durch alle möglichen Vorurteile, die einmal im Menschenleben so zahlreich vorhanden sind. Es wird z. B. leicht vorkommen, daß jemand findet, dies oder jenes vertrage sich nicht mit gewissen wissenschaftlichen Ergebnissen der Gegenwart. In Wahrheit gibt es I kein wissenschaftliches Ergebnis, welches der geistigen Forschung widerspricht. Doch kann man leicht glauben, daß dieses oder jenes wissenschaftliche Urteil zu den Mitteilungen über die höheren Wehen nicht stimme, wenn man nicht allseitig und unbefangen die wissenschaftlichen Ergebnisse zu Rate zieht. Man wird finden, daß, je unbefangener man die Geisteswissenschaft gerade mit den positiven wissenschaftlichen Errungenschaften zusammenhält, um so schöner die volle Übereinstimmung erkannt werden kann. - Ein anderer Teil der geisteswissenschaftlichen Mitteilungen wird sich allerdings mehr oder weniger dem bloßen Verstandesurteile entziehen. Aber es wird unschwer derjenige ein rechtes Verhältnis auch zu diesem Teile gewinnen können, welcher einsieht, daß nicht nur der Verstand, sondern auch das gesunde Gefühl ein Richter über die Wahrheit sein kann. Und wo dieses Gefühl sich nicht durch Sympathie oder Antipathie für diese oder jene Meinung treiben läßt, sondern wirklich unbefangen die Erkenntnisse der übersinnlichen Welten auf sich wirken läßt, da wird sich auch ein entsprechendes Gefühlsurteil ergeben. - Und noch manch anderen Weg gibt es zur Bewahrheitung dieser Erkenntnisse für diejenigen Personen, welche den Pfad in die übersinnliche Welt nicht beschreiten können und wollen. Solche Menschen können aber gleichwohl fühlen, welchen Wert diese Erkenntnisse für das Leben haben, auch wenn sie sie nur aus den Mitteilungen der Geistesforscher erfahren. Ein schauender Mensch kann nicht ein jeder augenblick lich werden; eine rechte gesunde Lebensnahrung sind aber die Erkenntnisse des schauenden Menschen für jedermann. Denn anwenden im Leben kann sie jeder. Und wer es tut, wird bald einsehen, was das Leben mit ihnen auf allen Gebieten sein kann und was es entbehrt, wenn man sie ausschließt. Die Erkenntnisse der übersinnlichen Welten erweisen sich, richtig im Leben angewendet, nicht unpraktisch, sondern im höchsten Sinne praktisch. Wenn aber auch jemand den höheren Erkenntnispfad nicht selbst betreten will, so kann er doch, wenn er Neigung für die auf demselben beobachteten Tatsachen hat, fragen: Wie kommt der schauende Mensch zu diesen Tatsachen? Denjenigen Personen, welche ein Interesse an dieser Frage haben, möchte diese Schrift ein Bild von dem geben, was man unternehmen muß, um die übersinnliche Weit wirklich kennenzulernen. Sie möchte den Weg in dieselbe so darstellen, daß auch derjenige, der ihn nicht selbst geht, Vertrauen gewinnen kann zu dem, was ein solcher sagt, der ihn gegangen ist. Man kann ja auch, wenn man gewahr wird, was der Geistesforscher tut, dies richtig finden und sich sagen: die Schilderung des Pfades in die höheren Welten macht auf mich einen solchen Eindruck, daß ich verstehen kann, warum die mitgeteilten Tatsachen mir einleuchtend erscheinen. So soll also diese Schrift jenen dienen, welche in ihrem Wahrheitssinn und Wahrheitsgefühl für die übersinnliche Welt eine Stärkung und Sicherheit wünschen. Nicht minder möchte sie aber auch denjenigen etwas bieten, welche den Weg zu den übersinnlichen Erkenntnissen selbst suchen. Diejenigen Personen werden die Wahrheit des hier Dargestellten am besten erproben, welche sie in sich selbst verwirklichen. Wer solch eine Absicht hat, wird gut tun, sich immer wieder zu sagen, daß bei Darstellung der Seelenentwickelung mehr notwendig ist als ein solches Bekannt werden mit dem Inhalte, wie es bei anderen Ausführungen oftmals angestrebt wird. Ein intimes Hineinleben in die Darstellung ist notwendig; die Voraussetzung soll man machen, daß man die eine Sache nicht nur durch das begreifen soll, was über sie selbst gesagt wird, sondern durch manches, was über ganz anderes mitgeteilt wird. Man wird so die Vorstellung erhalten, daß nicht in einerWahr heit das Wesentliche liegt, sondern in dem Zusammenstimmen aller. Wer Übungen ausführen will, muß das ganz ernstlich bedenken. Eine Übung kann richtig verstanden, auch richtig ausgeführt sein; und dennoch kann sie unrichtig wirken, wenn nicht von dem Ausführenden ihr eine andere Übung hinzugefügt wird, welche die Einseitigkeit der ersten zu einer Harmonie der Seele auslöst. Wer diese Schrift intim liest, so daß ihm Lesen wie ein innerliches Erleben wird, der wird sich nicht nur mit dem Inhalte bekannt machen, sondern auch an dieser Stelle dieses, an einer anderen jenes Gefühl haben; und dadurch wird er erkennen, welches Gewicht für die Seelenenrwik kelung dem einen oder dem anderen zukommt. Er wird auch herausfinden, in welcher Form er diese oder jene Übung, nach seiner besonderen Individualität, gerade bei sich versuchen sollte. Wenn, wie hier, Beschreibungen in Betracht kommen von Vorgängen, welche erlebt werden sollen, so erweist sich als notwendig, daß man auf den Inhalt immer wieder zurückgreife; denn man wird sich überzeugen, daß man manches erst dann für sich selbst zu einem befriedigenden Verständnis bringt, wenn man es versucht hat und nach dem Versuche gewisse Feinheiten der Sache bemerkt, die einem früher entgehen mußten. | С настоящото излизат като книга моите изложения, които първоначално бяха отпечатани като отделни статии под заглавието „Как се постигат познания за висшите светове?“. Засега този том ще съдържа първата част; един следващ ще съдържа продължението. Този труд за развитието на човека към обхващането на свръхсетивните светове не бива да излезе пред света в нов вид без няколко придружителни думи, които с настоящото се поставят пред него. Съдържащите се в него съобщения за душевното развитие на човека биха искали да служат на различни потребности. Най-напред те искат да дадат нещо на онези лица, които се чувстват привлечени от резултатите на духовното изследване и които трябва да си поставят въпроса: Но откъде имат знанието си онези, които твърдят, че могат да кажат нещо за високите загадъчни въпроси на живота? Духовната наука казва нещо за такива загадки. Който иска да наблюдава фактите, които водят до тези твърдения, трябва да се издигне до свръхсетивни познания. Той трябва да върви по пътя, който това съчинение се опитва да опише. Но би било заблуждение да се вярва, че съобщенията на духовната наука са безполезни за онзи, който няма склонност или възможност сам да върви по този път. За да се изследват фактите, човек трябва да има способността да навлиза в свръхсетивните светове. Но щом веднъж са изследвани и се съобщават, тогава и онзи, който сам не ги възприема, може достатъчно да се убеди в истинността на съобщенията. Голяма част от тях може направо да се провери, като към тях се приложи здравата способност за преценка по наистина непредубеден начин. Човек само не бива да позволи тази непредубеденост да бъде смутена от всевъзможните предразсъдъци, които и без това са толкова многобройни в човешкия живот. Например лесно ще се случи някой да реши, че това или онова не се съгласува с определени научни резултати на съвремието. В действителност няма нито един научен резултат, който да противоречи на духовното изследване. Но лесно може да се повярва, че тази или онази научна преценка не съвпада със съобщенията за висшите светове, ако научните резултати не се вземат предвид всестранно и непредубедено. Ще се установи, че колкото по-непредубедено се съпоставя духовната наука именно с положителните научни постижения, толкова по-прекрасно може да се познае пълното съгласие. – Друга част от духовнонаучните съобщения наистина повече или по-малко ще убягва на простата преценка на разсъдъка. Но онзи, който разбира, че не само разсъдъкът, но и здравото чувство може да бъде съдия за истината, без затруднение ще може да придобие правилно отношение и към тази част. И там, където това чувство не позволява да бъде тласкано от симпатия или антипатия към едно или друго мнение, а наистина непредубедено оставя познанията за свръхсетивните светове да въздействат върху него, там ще се получи и съответна преценка на чувството. – И има още не един друг път за потвърждаване на тези познания за онези лица, които не могат и не искат да тръгнат по пътя към свръхсетивния свят. Такива хора обаче въпреки това могат да почувстват каква стойност имат тези познания за живота, дори ако ги узнават само от съобщенията на духовните изследователи. Не всеки може мигновено да стане виждащ човек; но познанията на виждащия човек са за всекиго истинска здрава храна за живота. Защото всеки може да ги прилага в живота. И който го прави, скоро ще разбере какво може да бъде животът с тях във всички области и какво му липсва, когато те се изключат. Познанията за свръхсетивните светове, правилно приложени в живота, се оказват не непрактични, а практични във висшия смисъл. Но ако някой и не иска сам да тръгне по висшия път на познанието, той все пак може, ако има склонност към фактите, наблюдавани по този път, да попита: Как стига виждащият човек до тези факти? На онези лица, които имат интерес към този въпрос, това съчинение би искало да даде представа за това какво трябва да се предприеме, за да се опознае наистина свръхсетивният свят. То би искало да опише пътя към него така, че и онзи, който сам не върви по него, да може да придобие доверие в това, което казва онзи, който е вървял по него. Човек може също, когато узнае какво прави духовният изследовател, да намери това за правилно и да си каже: описанието на пътя към висшите светове ми въздейства така, че мога да разбера защо съобщените факти ми се струват убедителни. Така че това съчинение иска да служи на онези, които желаят укрепване и сигурност на своя усет за истината и на своето чувство за истината по отношение на свръхсетивния свят. Но не по-малко то би искало да предложи нещо и на онези, които сами търсят пътя към свръхсетивните познания. Най-добре ще изпитат истинността на изложеното тук онези лица, които го осъществяват в самите себе си. Който има такова намерение, добре е да си казва отново и отново, че при изложение на душевното развитие е необходимо нещо повече от онова запознаване със съдържанието, към което често се стремят при други изложения. Необходимо е интимно вживяване в изложението; трябва да се изхожда от предпоставката, че едно нещо трябва да се разбере не само чрез онова, което се казва за самото него, но и чрез някои неща, които се съобщават за нещо съвсем друго. Така човек ще получи представата, че същественото не се крие в една истина, а в съзвучието на всички. Който иска да изпълнява упражнения, трябва много сериозно да обмисли това. Едно упражнение може да е правилно разбрано и също правилно изпълнено; и въпреки това то може да действа неправилно, ако изпълняващият не добави към него друго упражнение, което да разреши едностранчивостта на първото в хармония на душата. Който чете това съчинение интимно, така че четенето да стане за него като вътрешно преживяване, той не само ще се запознае със съдържанието, но и на това място ще има едно чувство, на друго място друго; и така ще познае каква тежест за душевното развитие се пада на едното или на другото. Той ще открие и в каква форма, според своята особена индивидуалност, би трябвало да опита именно при себе си това или онова упражнение. Когато, както тук, става дума за описания на процеси, които трябва да бъдат преживени, се оказва необходимо човек да се връща отново и отново към съдържанието; защото ще се убеди, че достига за самия себе си до задоволително разбиране на някои неща едва тогава, когато ги е опитал и след опита забележи определени тънкости на въпроса, които по-рано неизбежно са му убягвали. |
| 3 | Auch solche Leser, welche den Weg, der vorgezeichnet ist, nicht zu gehen beabsichtigen, werden in der Schrift manches Brauchbare für das innere Leben finden: Lebensregeln, Hinweise, wie dies oder jenes sich aufklärt, was rätselhaft erscheint usw. | И читатели, които не възнамеряват да вървят по начертания път, ще намерят в съчинението някои неща, полезни за вътрешния живот: житейски правила, указания как се изяснява това или онова, което изглежда загадъчно, и т.н. |
| 4 | Und mancher, der durch seine Lebenserfahrung dieses oder jenes hinter sich hat, in mancher Beziehung eine Le benseinweihung durchgemacht hat, wird eine gewisse Befriedigung finden können, wenn er im Zusammenhange geklärt findet, was ihm im einzelnen vorgeschwebt hat; was er schon wußte, ohne vielleicht dies Wissen bis zu einer für ihn selbst hinreichenden Vorstellung gebracht zu haben. | И някой, който чрез своя житейски опит е оставил зад себе си това или онова, който в някои отношения е преминал през житейско посвещение, ще може да намери известно удовлетворение, когато види изяснено във взаимовръзка онова, което смътно му се е мяркало в отделни части; онова, което вече е знаел, без може би да е оформил това знание в представа, достатъчна за самия него. |
| 5 | VORREDE ZUR FÜNFTEN AUFLAGE | ПРЕДГОВОР КЪМ ПЕТОТО ИЗДАНИЕ |
| 6 | Für diese Neuauflage von «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» ist die vor mehr als zehn Jahren niedergeschriebene Darstellung in allen Einzelheiten wieder durchgearbeitet worden. Das Bedürfnis nach solcher Durcharbeitung entsteht naturgemäß bei Mitteilungen über Seelenerlebnisse und Seelenwege von der Art, wie sie in diesem Buche gegeben sind. Es kann ja keinen Teil innerhalb des Mitgeteilten geben, mit dem die Seele des Mitteilers nicht innig verbunden bliebe und der nicht etwas enthielte, das an dieser Seele fortdauernd arbeitet. Es ist wohl auch kaum anders möglich, als daß mit diesem seelischen Arbeiten sich ein Streben nach erhöhter Klarheit und Deutlichkeit der vor Jahren gegebenen Darstellung verbindet. Diesem Streben ist entsprungen, was ich für das Buch bei dieser Neuauflage zu tun bemüht war. Zwar sind alle wesentlichen Glieder der Auseinandersetzungen, alle Hauptsachen so geblieben, wie sie waren; -und doch sind wichtige Änderungen vollzogen worden. Ich konnte für eine genauere Charakterisierung im einzelnen an vielen Stellen manches tun. Und dies schien mir wichtig. Will jemand das in dem Buche Mitgeteilte in dem eigenen Geistesleben anwenden, so ist es von Bedeutung' daß er die Seelenwege, von denen die Rede ist, in möglichst. genauer Charakterisierung ins Auge zu fassen vermag. In einem viel höheren Maße als an die Schilderung der Tatsachen der physischen Welt können sich an diejenige innerer geistiger Vorgänge Mißverständnisse knüpfen. Das Bewegliche des Seelenlebens, die Notwendigkeit, diesem Leben gegenüber nie aus dem Bewußtsein zu verlieren, wie verschieden es ist von allem Leben in der physischen Welt, und vieles andere, machen solche Mißverständnisse möglich. Ich habe bei dieser Neuauflage die Aufmerksamkeit darauf gerichtet, die Stellen des Buches aufzufinden, wo solche Mißverständnisse entstehen können; und ich habe mich bemüht, bei der Abfassung ihrem Entstehen entgegenzuarbeiten. | За това ново издание на „Как се постигат познания за висшите светове?“ изложението, написано преди повече от десет години, беше отново преработено във всички подробности. Потребността от такава преработка възниква по естествен начин при съобщения за душевни преживявания и душевни пътища от рода на онези, които са дадени в тази книга. Защото в съобщеното не може да има нито една част, с която душата на съобщаващия да не остава вътрешно свързана и която да не съдържа нещо, което непрекъснато работи върху тази душа. И едва ли е възможно с тази душевна работа да не се свързва стремеж към повишена яснота и отчетливост на даденото преди години изложение. От този стремеж произлиза онова, което се постарах да направя за книгата при това ново издание. Наистина всички съществени части на изложенията, всички главни неща останаха такива, каквито бяха; и все пак бяха извършени важни промени. На много места можах да направя едно и друго за по-точна характеристика на подробностите. И това ми се стори важно. Ако някой иска да приложи съобщеното в книгата в собствения си духовен живот, от значение е той да може да обхване с поглед душевните пътища, за които става дума, възможно най-точно характеризирани. С описанието на вътрешни духовни процеси могат да се свържат недоразумения в много по-висока степен, отколкото с описанието на фактите на физическия свят. Подвижността на душевния живот, необходимостта по отношение на този живот никога да не се изпуска от съзнанието колко различен е той от всеки живот във физическия свят, и много друго правят възможни такива недоразумения. При това ново издание насочих вниманието си към това да намеря местата в книгата, където могат да възникнат такива недоразумения; и се постарах при формулирането да противодействам на тяхното възникване. |
| 7 | Als ich die Aufsätze schrieb, aus welchen das Buch zusammengesetzt ist, mußte über manches auch aus dem Grunde anders gesprochen werden als gegenwärtig, weil ich auf den Inhalt dessen, was ich in den letzten zehn Jahren über Tatsachen der Erkenntnis geistiger Welten veröffentlicht habe, damals anders hinzudeuten hatte, als es jetzt, nach der Veröffentlichung, zu geschehen hat. In meiner «Geheimwissenschaft», in der «Führung des Menschen und der Menschheit», in «Ein Weg zur Selbsterkenntnis» und besonders in «An der Schwelle der geistigen Welt», auch in anderen meiner Schriften sind geistige Vorgänge geschildert, auf deren Vorhandensein dieses Buch vor mehr als zehn Jahren zwar schon hindeuten mußte, dies aber doch mit anderen Worten, als es gegenwärtig richtig scheint. Ich mußte damals von vielem, das in dem Buche noch nicht geschildert wurde, sagen, es könne durch «mündliche Mitteilung» erfahren werden. Gegenwärtig ist nun vieles von dem veröffentlicht, was mit solchen Hinweisen gemeint war. Es waren aber diese Hinweise, die irrtümliche Meinungen bei den Lesern vielleicht nicht völlig ausschlossen. Man könnte etwa in dem persönlichen Verhältnis zu diesem oder jenem Lehrer bei dem nach Geistesschulung Strebenden etwas viel Wesentlicheres sehen, als gesehen werden soll. Ich hoffe, daß es mir gelungen ist, in dieser neuen Auflage durch die Art der Darstellung mancher Einzelheiten schärfer zu betonen, wie es bei dem, der Geistesschulung sucht im Sinne der gegenwärtigen geistigen Bedingungen, viel mehr auf ein völlig unmittelbares Verhältnis zur objektiven Geisteswelt als auf ein Verhältnis zur Persönlichkeit eines Lehrers ankommt. Dieser wird auch in der Geistesschulung immer mehr die Stellung nur eines solchen Helfers annehmen, die der Lehrende, gemäß den neueren Anschauungen, in irgendeinem anderen Wissenszweige innehat. Ich glaube genügend darauf hingewiesen zu haben, daß des Lehrers Autorität und der Glaube an ihn in der Geistesschulung keine andere Rolle spielen sollten, als dies der Fall ist auf irgendeinem anderen Gebiete des Wissens und Lebens. Mir scheint viel darauf anzukommen, daß immer richtiger beurteilt werde gerade dieses Verhältnis des Geistesforschers zu Menschen, die Interesse entwickeln für die Ergebnisse seines Forschens. So glaube ich das Buch verbessert zu haben, wo ich das Verbesserungs bedürftige nach zehn Jahren zu finden in der Lage war. An diesen ersten Teil soll sich ein zweiter anschließen. Dieser soll weitere Ausführungen über die Seelenverfassung bringen, welche den Menschen zum Erleben der höheren Welten führt. | Когато писах статиите, от които е съставена книгата, за някои неща трябваше да се говори иначе, отколкото сега, и поради това, че тогава трябваше да загатвам за съдържанието на онова, което публикувах през последните десет години за факти от познанието на духовните светове, по друг начин, отколкото трябва да стане сега, след публикуването. В моята книга „Тайната наука“, в „Духовното ръководство на човека и човечеството“, в „Един път към себепознание“ и особено в „На прага на духовния свят“, а и в други мои съчинения са описани духовни процеси, за чието наличие тази книга преди повече от десет години наистина вече трябваше да загатне, но все пак с други думи, отколкото сега изглежда правилно. Тогава за много неща, които в книгата още не бяха описани, трябваше да казвам, че те могат да бъдат узнати чрез „устно съобщение“. Сега много от онова, което се имаше предвид с такива указания, е публикувано. Тези указания обаче може би не изключваха напълно погрешни мнения у читателите. Би могло например в личното отношение към един или друг учител у стремящия се към духовно обучение да се вижда нещо много по-съществено, отколкото трябва да се вижда. Надявам се, че в това ново издание съм успял чрез начина на изложение на някои подробности да подчертая по-силно как за онзи, който търси духовно обучение в смисъла на съвременните духовни условия, много повече е важно напълно непосредственото отношение към обективния духовен свят, отколкото отношението към личността на един учител. Учителят и в духовното обучение все повече ще заема само положението на такъв помощник, каквото, според по-новите възгледи, заема преподаващият във всеки друг клон на знанието. Вярвам, че достатъчно съм посочил, че авторитетът на учителя и вярата в него не бива да играят в духовното обучение друга роля освен онази, която играят във всяка друга област на знанието и живота. Струва ми се, че много зависи от това да се преценява все по-правилно именно това отношение на духовния изследовател към хората, които развиват интерес към резултатите от неговото изследване. Така вярвам, че съм подобрил книгата там, където след десет години бях в състояние да намеря онова, което се нуждае от подобрение. Към тази първа част се предвижда да се присъедини втора. Тя ще съдържа по-нататъшни изложения за душевното състояние, което води човека до преживяване на висшите светове. |
| 8 | Die Neuauflage des Buches lag fertig gedruckt vor, als der große Krieg begann, den die Menschheit gegenwärtig erlebt. Diese Vorbemerkungen habe ich zu schreiben, während meine Seele tief bewegt ist von dem schicksaltragenden Ereignisse. | Новото издание на книгата беше вече отпечатано, когато започна голямата война, която човечеството преживява сега. Налага ми се да пиша тези предварителни бележки, докато душата ми е дълбоко развълнувана от това съдбоносно събитие. |
| 9 | Berlin, 7. September 1914 | Берлин, 7 септември 1914 г. |
| 10 | Rudolf Steiner | Рудолф Щайнер |
| 11 | VORREDE ZUM ACHTEN BIS ELFTEN TAUSEND | ПРЕДГОВОР КЪМ ОСМАТА ДО ЕДИНАДЕСЕТАТА ХИЛЯДА |
| 12 | An dem Inhalte dieser Neuauflage des vorliegenden Buches schienen mir beim neuerlichen Durcharbeiten nur geringe Änderungen notwendig. Dagegen habe ich dieser Ausgabe ein «Nachwort» hinzugefügt, durch das ich mich bemüht habe, manches deutlicher als früher zu sagen, was die seelischen Grundlagen betrifft, auf welche die Mitteilungen des Buches gestellt werden müssen, damit sie ohne Mißverständnis entgegengenommen werden. Ich glaube, daß der Inhalt dieses Nachwortes auch geeignet sein könnte, manchen Gegner der anthroposophischen Geisteswissenschaft darüber aufzuklären, daß er sein Urteil nur dadurch aufrechterhalten kann, weil er sich unter dieser Geisteswissenschaft etwas ganz anderes vorstellt, als sie ist; während er, was sie ist, gar nicht ins Auge faßt. | При повторното преработване на настоящата книга за това ново издание ми се сториха необходими само незначителни промени в съдържанието. Затова пък добавих към това издание един „Послеслов“, в който се постарах да кажа по-ясно от преди някои неща, отнасящи се до душевните основи, върху които трябва да се поставят съобщенията на книгата, за да бъдат приети без недоразумение. Вярвам, че съдържанието на този послеслов би могло да послужи и за това да се изясни на някой противник на антропософската духовна наука, че той може да поддържа своята преценка само поради това, че под тази духовна наука си представя нещо съвсем различно от онова, което тя е; докато онова, което тя е, той изобщо не обхваща с поглед. |
| 13 | Mai 1918 | Май 1918 г. |
| 14 | Rudolf Steiner | Рудолф Щайнер |
| 15 | WIE ERLANGT MAN ERKENNTNISSE DER HÖHEREN WELTEN? | КАК СЕ ПОСТИГАТ ПОЗНАНИЯ ЗА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ? |
| 16 | Bedingungen | Условия |
| 17 | Es schlummern in jedem Menschen Fähigkeiten, durch die er sich Erkenntnisse über höhere Welten erwerben kann. Der Mystiker, der Gnostiker, der Theosoph sprachen stets von einer Seelen- und einer Geisterwelt, die für sie ebenso vorhanden sind wie diejenige, die man mit physischen Augen sehen, mit physischen Händen betasten kann. Der Zuhörer darf sich in jedem Augenblicke sagen: wovon dieser spricht, kann ich auch erfahren, wenn ich gewisse Kräfte in mir entwickele, die heute noch in mir schlummern. Es kann sich nur darum handeln, wie man es anzufangen hat, um solche Fähigkeiten in sich zu entwickeln. Dazu können nur diejenigen Anleitung geben, die schon in sich solche Kräfte haben. Es hat, seit es ein Menschengeschlecht gibt, auch immer eine Schulung gegeben, durch die solche, die höhere Fähigkeiten hatten, denen Anleitung gaben, die ebensolche Fähigkeiten suchten. Man nennt solche Schulung Geheimschulung; und der Unterricht, welcher da empfangen wird, heißt geheimwissenschaftlicher oder okkulter Unterricht. Eine solche Bezeichnung erweckt naturgemäß Mißverständnis. Wer sie hört, kann leicht zu dem Glauben verführt werden, daß diejenigen, die für solche Schulung tätig sind, eine besonders bevorzugte Menschenklasse darstellen wollen, die willkürlich ihr Wissen den Mitmenschen vorenthält. Ja, man denktwohl auch, daß vielleicht überhaupt nichts Erhebliches hinter solchem Wissen stecke. Denn, wenn es ein wahres Wissen wäre - so ist man versucht zu denken -, so brauchte man daraus kein Geheimnis zu machen: man könnte es öffentlich mitteilen und die Vorteile davon allen Menschen zugänglich machen. | Във всеки човек дремят способности, чрез които той може да си придобие познания за висшите светове. Мистикът, гностикът, теософът винаги са говорили за душевен свят и за свят на духовете, които за тях са също толкова налице, колкото и онзи, който може да се види с физическите очи и да се опипа с физическите ръце. Слушателят може във всеки миг да си каже: това, за което говори той, мога да го изпитам и аз, ако развия в себе си определени сили, които днес още дремят в мен. Може да става дума само за това как трябва да се започне, за да се развият в себе си такива способности. Указания за това могат да дадат само онези, които вече имат в себе си такива сили. Откакто съществува човешки род, винаги е имало и обучение, чрез което онези, които са имали висши способности, са давали указания на онези, които са търсели същите способности. Такова обучение се нарича окултно обучение; а преподаването, което се получава там, се нарича тайнонаучно или окултно преподаване. Такова наименование естествено поражда недоразумение. Който го чуе, лесно може да бъде подведен да вярва, че онези, които работят за такова обучение, искат да представляват особено привилегирована класа хора, която произволно скрива знанието си от своите ближни. Нещо повече, навярно си мислят и това, че може би зад такова знание изобщо не се крие нищо значително. Защото, ако то беше истинско знание – така човек се изкушава да мисли, – нямаше да има нужда да се прави тайна от него: би могло да се съобщи публично и ползата от него да стане достъпна за всички хора. |
| 18 | Diejenigen, welche in die Natur des Geheimwissens eingeweiht sind, wundern sich nicht im geringsten darüber, daß die Uneingeweihten so denken. Worin das Geheimnis der Einweihung besteht, kann nur derjenige verstehen, der selbst diese Einweihung in die höheren Geheimnisse des Daseins bis zu einem gewissen Grade erfahren hat. Nun kann man fragen: wie soll denn der U nein geweihte überhaupt irgendein menschliches Interesse an dem sogenannten Geheimwissen unter solchen Umständen erlangen? Wie und warum soll er etwas suchen, von dessen Natur er sich doch gar keine Vorstellung machen kann? Aber schon einer solchen Frage liegt eine ganz irrtümliche Vorstellung von dem Wesen des Geheimwissens zugrunde. In Wahrheit verhält es sich mit dem Geheimwissen nämlich doch nicht anders als mit allem übrigen Wissen und Können des Menschen. Dieses Geheimwissen ist für den Durchschnittsmenschen in keiner anderen Beziehung ein Geheimnis, als warum das Schreiben für den ein Geheimnis ist, der es nicht gelernt hat. Und wie jeder schreiben lernen kann, der die rechten Wege dazu wählt, so kann jeder ein Geheimschüler, ja ein Geheimlehrer werden, der die entsprechenden Wege dazu sucht. Nur in einer Hinsicht liegen die Verhältnisse hier noch anders als beim äußeren Wissen und Können. Es kann jemandem durch Armut, durch die Kulturverhältnisse, in die er hineingeboren ist, die Möglichkeit fehlen, sich die Kunst des Schreibens anzueignen; für die Erlangung von Wissen,'\, und Können in den höheren Welten gibt es kein Hindernis für denjenigen, der diese ernstlich sucht. | Онези, които са посветени в природата на тайното знание, ни най-малко не се учудват, че непосветените мислят така. В какво се състои тайната на посвещението, може да разбере само онзи, който сам до известна степен е изпитал това посвещение във висшите тайни на битието. Може да се попита: как тогава непосветеният при такива обстоятелства изобщо да придобие някакъв човешки интерес към така нареченото тайно знание? Как и защо да търси нещо, за чиято природа не може да си състави никаква представа? Но още в основата на такъв въпрос лежи съвсем погрешна представа за същността на тайното знание. В действителност с тайното знание нещата всъщност не стоят по-различно, отколкото с всяко друго знание и умение на човека. Това тайно знание е тайна за средния човек в никакво друго отношение освен в онова, в което писането е тайна за онзи, който не го е научил. И както всеки може да се научи да пише, ако избере правилните пътища за това, така всеки може да стане окултен ученик, дори окултен учител, ако търси съответните пътища за това. Само в едно отношение условията тук все пак са различни от тези при външното знание и умение. Някому поради бедност, поради културните условия, в които е роден, може да липсва възможността да усвои изкуството на писането; а за постигането на знание и умение във висшите светове няма пречка за онзи, който сериозно ги търси. |
| 19 | Viele glauben, man müsse die Meister des höheren Wissens da und dort aufsuchen, um von ihnen Aufschlüsse zu erhalten. Aber zweierlei ist richtig. Erstens wird derjenige, der ernstlich nach höherem Wissen trachtet, keine Mühe, kein Hindernis scheuen, um einen Eingeweihten aufzusuchen, der ihn in die höheren Geheimnisse der Welt einführen kann. Aber anderseits kann auch jeder sich klar darüber sein, daß ihn die Einweihung unter allen Umständen finden wird, wenn ernstes und würdiges Streben nach Erkenntnis vorliegt. Denn es gibt ein natürliches Gesetz für alle Eingeweihten, das sie dazu veranlaßt, keinem suchenden Menschen ein ihm gebührendes Wissen vorzuenthalten. Aber es gibt ein ebenso natürliches Gesetz, welches besagt, daß niemandem irgend etwas von dem Geheimwissen ausgeliefert werden kann, zu dem er nicht berufen ist. Und ein Eingeweihter ist um so vollkommener, je strenger er diese beiden Gesetze beobachtet. Das geistige Band, das alle Eingeweihten umfaßt, ist kein äußeres, aber die beiden genannten Gesetze bilden feste Klammern, durch welche die Bestandteile dieses Bandes zusammengehalten werden. Du magst in intimer Freundschaft mit einem Eingeweihten leben: du bist doch so lange von seinem Wesen getrennt, bis du selbst ein Eingeweihter geworden bist. Du magst das Herz, die Liebe eines Eingeweihten im vollsten Sinne genießen: sein Geheimnis wird er dir erst anvertrauen, wenn du reif dazu bist. Du magst ihm schmeicheln, du magst ihn foltern: nichts kann ihn bestimmen, dir irgend etwas zu verraten, von dem er weiß, daß es dir nicht verraten werden darf, weil du auf der Stufe deiner Entwickelung dem Geheimnis noch nicht den rechten Empfang in deiner Seele zu bereiten verstehst. | Мнозина вярват, че трябва да се търсят тук и там Учителите на висшето знание, за да се получат от тях разяснения. Но две неща са верни. Първо, онзи, който сериозно се стреми към висше знание, няма да се уплаши от никакъв труд, от никаква пречка, за да потърси един посветен, който може да го въведе във висшите тайни на света. Но от друга страна, всеки може да е наясно и с това, че посвещението при всички обстоятелства ще го намери, ако е налице сериозен и достоен стремеж към познание. Защото съществува един естествен закон за всички посветени, който ги кара да не отказват на никой търсещ човек знанието, което му се полага. Но съществува и един също толкова естествен закон, който гласи, че никому не може да бъде предадено каквото и да било от тайното знание, за което той не е призван. И посветеният е толкова по-съвършен, колкото по-строго спазва тези два закона. Духовната връзка, която обхваща всички посветени, не е външна, но двата споменати закона образуват здрави скоби, които държат заедно съставните части на тази връзка. Можеш да живееш в близко приятелство с един посветен: все пак ще бъдеш отделен от неговата същност дотогава, докато сам не станеш посветен. Можеш в най-пълния смисъл да се наслаждаваш на сърцето, на любовта на един посветен: своята тайна той ще ти довери едва когато узрееш за това. Можеш да го ласкаеш, можеш да го измъчваш: нищо не може да го накара да ти издаде нещо, за което знае, че не бива да ти бъде издадено, понеже на степента на своето развитие ти още не умееш да приготвиш в душата си правилния прием за тайната. |
| 20 | Die Wege, die den Menschen reif zum Empfange eines Geheimnisses machen, sind genau bestimmte. Ihre Richtung ist mit unauslöschbaren, ewigen Buchstaben vorgezeichnet in den Geisteswelten, in denen die Eingeweihten die höheren Geheimnisse behüten. In alten Zeiten, die vor unserer «Geschichte» liegen, waren die Tempel des Geistes auch äußerlich sichtbare; heute, wo unser Leben so ungeistig geworden ist, sind sie nicht in der WeIt vorhanden, die dem äußeren Auge sichtbar ist. Aber sie sind geistig überall vorhanden; und jeder, der sucht, kann sie finden. Nur in seiner eigenen Seele kann der Mensch die Mittel finden, die ihm den Mund der Eingeweihten öffnen. Gewisse Eigenschaften muß er in sich bis zu einem bestimmten hohen Grade entwickeln, dann können ihm die höchsten Geistesschätze zuteil werden. | Пътищата, които правят човека зрял за приемането на една тайна, са точно определени. Тяхната посока е начертана с неизличими, вечни букви в духовните светове, в които посветените пазят висшите тайни. В древни времена, които предхождат нашата „история“, храмовете на духа бяха видими и външно; днес, когато нашият живот е станал толкова недуховен, те не съществуват в света, който е видим за външното око. Но духовно те съществуват навсякъде; и всеки, който търси, може да ги намери. Само в собствената си душа човек може да намери средствата, които ще отворят за него устата на посветените. Определени качества той трябва да развие в себе си до определена висока степен и тогава могат да му бъдат дарени най-висшите духовни съкровища. |
| 21 | Eine gewisse Grundstimmung der Seele muß den Anfang bilden. Der Geheimforscher nennt diese Grundstimmung den Pfad der Verehrung, der Devotion gegenüber der Wahrheit und Erkenntnis. Nur wer diese Grundstimmung hat, kann Geheimschülerwerden. Wer Erlebnisse auf diesem Gebiete hat, der weiß, welche Anlagen bei denen schon in der Kindheit zu bemerken sind, welche später Geheimschüler werden. Es gibt Kinder, die mit heiliger Scheu zu gewissen von ihnen verehrten Personen emporblicken. Sie haben eine Ehrfurcht vor ihnen, die ihnen im tiefsten "Herzensgrunde verbietet, irgendeinen Gedanken aufkommen zu lassen von Kritik, von Opposition. Solche Kinder wachsen zu Jünglingen und Jungfrauen heran, denen es wohltut, wenn sie zu irgend etwas Verehrungsvollem aufsehen können. Aus den Reihen dieser Menschenkinder gehen viele Geheimschüler hervor. Hast du einmal vor der Türe eines verehrten Mannes gestanden und hast du bei diesem deinem ersten Besuche eine heilige Scheu empfunden, auf die Klinke zu drücken, um in das Zimmer zu treten, das für. dich ein «Heiligtum» ist, so hat sich in dir ein Gefühl geäußert, das der Keim sein kann für deine spätere Geheimschülerschaft. Es ist ein Glück für jeden heranwachsenden Menschen, solche Gefühle als Anlagen in sich zu tragen. Man glaube nur ja nicht, daß solche Anlagen den Keim zur Unterwürfigkeit und Sklaverei bilden. Es wird später die erst kindliche Verehrung gegenüber Menschen zur Verehrung gegenüber Wahrheit und Erkenntnis. Die Erfahrung lehrt, daß diejenigen Menschen auch am besten verstehen, das Haupt frei zu tragen, die verehren gelernt haben da, wo Verehrung am Platze ist. Und am Platze ist sie überall da, wo sie aus den Tiefen des Herzens entspringt. | Едно определено основно настроение на душата трябва да бъде началото. Окултният изследовател нарича това основно настроение пътя на почитанието, на предаността към истината и познанието. Само който има това основно настроение, може да стане окултен ученик. Който има преживявания в тази област, той знае какви заложби още в детството могат да се забележат у онези, които по-късно стават окултни ученици. Има деца, които със свещен трепет гледат нагоре към определени лица, които почитат. Те изпитват пред тях благоговение, което в най-съкровената дълбина на сърцето им забранява да допуснат да възникне каквато и да е мисъл за критика, за противопоставяне. Такива деца израстват в юноши и девойки, които се чувстват добре, когато могат да гледат нагоре към нещо, достойно за почитание. От редиците на тези човешки деца излизат много окултни ученици. Ако някога си стоял пред вратата на почитан човек и ако при това свое първо посещение си почувствал свещен трепет да натиснеш дръжката, за да влезеш в стаята, която за теб е „светилище“, тогава в теб се е проявило чувство, което може да бъде зародишът на твоето бъдещо окултно ученичество. За всеки израстващ човек е щастие да носи в себе си такива чувства като заложби. Нека само никой не вярва, че такива заложби образуват зародиша на раболепие и робство. Първоначално детското почитание към хората по-късно се превръща в почитание към истината и познанието. Опитът учи, че тъкмо онези хора, които са се научили да почитат там, където почитанието е на място, умеят най-добре и да държат главата си високо. А на място то е навсякъде, където извира от дълбините на сърцето. |
| 22 | Wenn wir nicht das tiefgründige Gefühl in uns entwik keln, daß es etwas Höheres gibt, als wir sind, werden wir auch nicht in uns die Kraft finden, uns zu einem Höheren hinaufzuentwickeln. Der Eingeweihte hat sich nur dadurch die Kraft errungen, sein Haupt zu den Höhen der Erkenntnis zu erheben, daß er sein Herz in die Tiefen der Ehrfurcht, der Devotion geführt hat. Höhe des Geistes kann nur erklommen werden, wenn durch das Tor der Demut geschritten wird. Ein rechtes Wissen kannst du nur erlangen, wenn du gelernt hast, dieses Wissen zu achten. Der Mensch hat gewiß das Recht, sein Auge dem Lichte entgegenzuhalten; aber er muß dieses Recht erwerben. Im geistigen Leben gibt es ebenso Gesetze wie im materiellen. Streiche eine Glasstange mit einem entsprechenden Stoffe, und sie wird elektrisch, das heißt: sie erhält die Kraft, kleine Körper anzuziehen. Dies entspricht einem Naturgesetz. Hat man ein wenig Physik gelernt, so weiß man dies. Und ebenso weiß man, wenn man die Anfangsgründe der Geheimwissenschaft kennt, daß jedes in der Seele entwickelte Gefühl von wahrer Devotion eine Kraft entwickelt, die in der Erkenntnis früher oder später weiter führen kann. | Ако не развием в себе си дълбокото чувство, че има нещо по-висше от нас, няма да намерим в себе си и силата да се развием нагоре към нещо по-висше. Посветеният е извоювал силата да издигне главата си до висините на познанието само като е отвел сърцето си в дълбините на благоговението, на предаността. Висините на духа могат да бъдат изкачени само ако се премине през портата на смирението. Истинско знание можеш да постигнеш само ако си се научил да уважаваш това знание. Човекът несъмнено има правото да обърне окото си към светлината; но той трябва да придобие това право. В духовния живот има закони също както в материалния. Потъркай стъклена пръчка с подходящо вещество и тя ще се наелектризира, тоест ще получи силата да привлича малки тела. Това отговаря на един природен закон. Ако човек е учил малко физика, той знае това. И също така, ако познава началните основи на тайната наука, човек знае, че всяко чувство на истинска преданост, развито в душата, развива сила, която рано или късно може да поведе по-нататък в познанието. |
| 23 | Wer in seinen Anlagen die devotionellen Gefühle hat, oder wer das Glück hat, sie durch eine entsprechende Erziehung eingepflanzt zu erhalten, der bringt vieles mit, wenn er im späteren Leben den Zugang zu höheren Erkenntnissen sucht. Wer eine solche Vorbereitung nicht mitbringt, dem erwachsen schon auf der ersten Stufe des Erkenntnispfades Schwierigkeiten, wenn er nicht durch Selbsterziehung die devotionelle Stimmung energisch in sich zu erzeugen unternimmt. In unserer Zeit ist es ganz besonders wichtig, daß auf diesen Punkt die volle Aufmerksamkeit gelenkt wird. Unsere Zivilisation neigt mehr zur Kritik, zum Richten, zum Aburteilen und wenig zur Devotion, zur hingebungsvollen Verehrung. Unsere Kinder schon kritisieren viel mehr, als sie hingebungsvoll verehren. Aber jede Kritik, jedes richtende Urteil vertreiben ebensosehr die Kräfte der Seele zur höheren Erkenntnis, wie jede hingebungsvolle Ehrfurcht sie entwickelt. Damit soll gar nichts gegen unsere Zivilisation gesagt sein. Es handelt sich hier gar nicht darum, Kritik an dieser unserer Zivilisation zu üben. Gerade der Kritik, dem selbstbewußten menschlichen Urteil, dem «Prüfet alles und das Beste behaltet», verdanken wir die Größe unserer Kultur. Nimmermehr hätte der Mensch die 'Wissenschaft, die Industrie, den Verkehr, die Rechtsverhältnisse unserer Zeit erlangt, wenn er nicht überall Kritik geübt, überall den Maßstab seines Urteils angelegt hätte. Aber was wir dadurch an äußerer Kultur gewonnen haben, mußten wir mit einer entsprechenden Einbuße an höherer Erkenntnis, an spirituellem Leben bezahlen. Betont muß werden, daß es sich beim höheren Wissen nicht um Verehrung von Menschen, sondern um eine solche gegenüber Wahrheit und Erkenntnis handelt. | Който има в заложбите си изпълнените с преданост чувства или който има щастието те да му бъдат вложени чрез съответно възпитание, той носи много със себе си, когато в по-късния живот търси достъпа до висши познания. Пред онзи, който не носи със себе си такава подготовка, още на първата степен на пътя на познанието възникват трудности, ако той не се заеме енергично да създаде в себе си изпълненото с преданост настроение чрез самовъзпитание. В наше време е съвсем особено важно върху тази точка да се насочи цялото внимание. Нашата цивилизация е склонна повече към критика, към съдене, към осъждане и малко към преданост, към отдадено почитание. Дори децата ни критикуват много повече, отколкото отдадено почитат. Но всяка критика, всяка осъждаща преценка прогонва силите на душата за висше познание точно толкова, колкото всяко отдадено благоговение ги развива. С това изобщо не се има предвид нищо против нашата цивилизация. Тук изобщо не става дума за това да се упражнява критика към тази наша цивилизация. Именно на критиката, на самосъзнателната човешка преценка, на „Изпитвайте всичко и задържайте най-доброто“ дължим величието на нашата култура. Никога човекът не би постигнал науката, индустрията, съобщенията, правовите отношения на нашето време, ако не беше упражнявал навсякъде критика, ако не беше прилагал навсякъде мярката на своята преценка. Но онова, което сме спечелили чрез това откъм външна култура, трябваше да платим със съответна загуба на висше познание, на спиритуален живот. Трябва да се подчертае, че при висшето знание не става дума за почитание към хора, а за почитание към истината и познанието. |
| 24 | Nur das eine muß freilich sich jeder klarmachen, daß derjenige, der ganz in der veräußerlichten Zivilisation unserer Tage darinnen steckt, es sehr schwer hat, zur Erkenntnis der höheren Welten vorzudringen. Er kann es nur, wenn er energisch an sich arbeitet. In einer Zeit, in der die Verhältnisse des materiellen Lebens einfache waren, war auch geistiger Aufschwung leichter zu erreichen. Das Verehrungswürdige, das Heiligzuhaltende hob sich mehr von den übrigen Weltverhältnissen ab. Die Ideale werden in einem kritischen Zeitalter herabgezogen. Andere Gefühle treten an die Stelle der Verehrung, der Ehrfurcht, der Anbetung und Bewunderung. Unser Zeitalter drängt diese Gefühle immer mehr zurück, so daß sie durch das alltägliche Leben dem Menschen nur noch in sehr geringem Grade zugeführt werden. Wer höhere Erkenntnis sucht, muß sie in sich erzeugen. Er muß sie selbst seiner Seele einflößen. Das kann man nicht durch Studium. Das kann man nur durch das Leben. Wer Geheimschüler werden will, muß sich daher energisch zur devotionellen Stimmung erziehen. Er muß überall in seiner Umgebung, in seinen Erlebnissen dasjenige aufsuchen, was ihm Bewunderung und Ehrerbietung abzwingen kann. Begegne ich einem Menschen und tadle ich seine Schwächen, so raube ich mir höhere Erkenntniskraft; suche ich liebevoll mich in seine Vorzüge zu vertiefen, so sammle ich solche Kraft. Der Geheimjünger muß fortwährend darauf bedacht sein, diese Anleitung zu befolgen. Erfahrene Geheimforscher wissen, was sie für eine Kraft dem Umstande verdanken, daß sie immer wieder allen Dingen gegenüber auf das Gute sehen und mit dem richtenden Urteile zurückhalten. Aber dies darf nicht eine äußerliche Lebensregel bleiben. Sondern es muß von dem Innersten unsrer Seele Besitz ergreifen. Der Mensch hat es in seiner Hand, sich selbst zu vervollkommnen, sich mit der Zeit ganz zu verwandeln. Aber es muß sich diese Umwandlung in seinem Innersten, in seinem Gedankenleben vollziehen. Es genügt nicht, daß ich äußerlich in meinem Verhalten Achtung gegenüber einem Wesen zeige. Ich muß diese Achtung in meinen Gedanken haben. Damit muß der Geheimschüler beginnen, daß er die Devotion in sein Gedankenleben aufnimmt. Er muß auf die Gedanken der Unehrerbietung, der abfälligen Kritik in seinem Bewußtsein achten. Und er muß geradezu suchen, in sich Gedanken der Devotion zu pflegen. | Само едно обаче трябва всеки да си изясни: че онзи, който е изцяло потънал в отдадената на външното цивилизация на нашите дни, много трудно може да проникне до познанието на висшите светове. Той може да го направи само ако работи енергично върху себе си. Във време, когато условията на материалния живот бяха прости, и духовният подем се постигаше по-лесно. Достойното за почитание, онова, което трябва да се пази като свято, повече се открояваше от останалите условия в света. В една критична епоха идеалите биват принизявани. Други чувства заемат мястото на почитанието, на благоговението, на поклонението и възхищението. Нашата епоха все повече изтласква тези чувства, така че всекидневният живот вече ги дава на човека само в много малка степен. Който търси висше познание, трябва да ги създава в себе си. Той трябва сам да ги влива в душата си. Това не може да стане чрез изучаване. Това може да стане само чрез живота. Затова, който иска да стане окултен ученик, трябва енергично да се възпитава в изпълнено с преданост настроение. Той трябва навсякъде в своята среда, в своите преживявания да търси онова, което може да изтръгне от него възхищение и почит. Ако срещна човек и порицая неговите слабости, отнемам от себе си висша сила за познание; ако се стремя с любов да се вглъбя в неговите достойнства, събирам такава сила. Окултният ученик трябва непрекъснато да внимава да следва това указание. Опитните окултни изследователи знаят каква сила дължат на обстоятелството, че отново и отново по отношение на всички неща гледат към доброто и се въздържат от осъждащата преценка. Но това не бива да остане външно житейско правило. А трябва да завладее най-съкровеното на нашата душа. В ръцете на човека е сам да се усъвършенства, с времето напълно да се преобрази. Но това преобразяване трябва да се извърши в най-съкровеното му, в неговия мисловен живот. Не е достатъчно външно в поведението си да показвам уважение към едно същество. Трябва да имам това уважение в мислите си. С това трябва да започне окултният ученик: да приеме предаността в своя мисловен живот. Той трябва да внимава в съзнанието си за мислите на непочтителност, на пренебрежителна критика. И трябва направо да се стреми да отглежда в себе си мисли на преданост. |
| 25 | Jeder Augenblick, in dem man sich hinsetzt, um gewahr zu werden in seinem Bewußtsein, was in einem steckt an abfälligen, richtenden, kritischen Urteilen über Welt und Leben: - jeder solcher Augenblick bringt uns der höheren Erkenntnis näher. Und wir steigen rasch auf, wenn wir in solchen Augenblicken unser Bewußtsein nur erfüllen mit Gedanken, die uns mit Bewunderung, Achtung, Verehrung gegenüber Welt und Leben erfüllen. Wer in diesen Dingen Erfahrung hat, der weiß, daß in jedem solchen Augenblicke Kräfte in dem Menschen erweckt werden, die sonst schlummernd bleiben. Es werden dadurch dem Menschen die geistigen Augen geöffnet. Er fängt dadurch an, Dinge um sich herum zu sehen, die er früher nicht hat sehen können. Er fängt an zu begreifen, daß er vorher nur einen Teil der ihn umgebenden Welt gesehen hat. Der Mensch, der ihm gegenübertritt, zeigt ihm jetzt eine ganz andere Gestalt als vorher. Zwar wird er durch diese Lebensregel noch nicht imstande sein, schon das zu sehen, was z. B. als die menschliche Aura beschrieben wird. Denn dazu ist eine noch höhere Schu 1ung nötig. Aber eben zu dieser höheren Schulung kann er aufsteigen, wenn er vorher eine energische Schulung in Devotion durchgemacht hat," | Всеки миг, в който човек сяда, за да забележи в своето съзнание какви пренебрежителни, осъждащи, критични преценки за света и живота се крият в него – всеки такъв миг ни доближава до висшето познание. И бързо се издигаме, ако в такива мигове изпълваме съзнанието си само с мисли, които ни изпълват с възхищение, уважение, почитание към света и живота. Който има опит в тези неща, той знае, че във всеки такъв миг в човека се събуждат сили, които иначе остават дремещи. Така на човека се отварят духовните очи. Така той започва да вижда около себе си неща, които по-рано не е могъл да види. Той започва да разбира, че преди е виждал само една част от заобикалящия го свят. Човекът, който застава пред него, сега му показва съвсем друг облик, отколкото преди. Наистина чрез това житейско правило той още няма да бъде в състояние да види онова, което например се описва като човешката аура. Защото за това е необходимо още по-висше обучение. Но тъкмо до това по-висше обучение той може да се издигне, ако преди това е преминал енергично обучение в преданост.* |
| 26 | Geräuschlos und unbemerkt von der äußeren Welt vollzieht sich das Betreten des «Erkenntnispfades» durch den Geheimschüler. Niemand braucht an ihm eine Veränderung wahrzunehmen. Er tut seine Pflichten wie vorher; er besorgt seine Geschäfte wie ehedem. Die Verwandlung geht lediglich mit der inneren Seite der Seele vor sich, die dem äußeren Auge entzogen ist. Zunächst überstrahlt das ganze Gemütsleben des Menschen die eine Grundstimmung der Devotion gegenüber allem wahrhaft Ehrwürdigen. In diesem einen Grundgefühle findet sein ganzes Seelenleben den Mittelpunkt. Wie die Sonne durch ihre Strahlen alles Lebendige belebt, so belebt beim Geheimschüler die Verehrung alle Empfindungen der Seele. Es wird dem Menschen anfangs nicht leicht, zu glauben, daß Gefühle wie Ehrerbietung, Achtung usw. etwas mit seiner Erkenntnis zu tun haben. Dies rührt davon her, daß man geneigt ist, die Erkenntnis als eine Fähigkeit für sich hinzustellen, die mit dem in keiner Verbindung steht, was sonst in der Seele vorgeht. Man bedenkt dabei aber nicht, daß die Seele es ist, welche erkennt. Und für die Seele sind Gefühle das, was für den Leib die Stoffe sind, welche seine Nahrung ausmachen. Wenn man dem Leibe Steine statt Brot gibt, so erstirbt seine Tätigkeit. Ähnlich ist es mit der Seele. Für sie sind Verehrung, Achtung, Devotion nährende Stoffe, die sie gesund, kräftig machen; vor allem kräftig zur Tätigkeit des Erkennens. Mißachtung, Antipathie, Unterschätzung des AnerkennenswertenbewirkenLähmungund Ersterben der erkennenden Tätigkeit. - Für den Geistesforscher ist diese Tatsache an der Aura ersichtlich. Eine Seele, die sich verehrende, devotionelle Gefühle aneignet, bewirkt eine Veränderung ihrer Aura. Gewisse als gelbrote, braun rote zu bezeichnende geistige Farbentöne verschwinden und werden durch blaurote ersetzt. Dadurch aber öffnet sich das Erkenntnisvermögen; es empfängt Kunde von Tatsachen in seiner Umgebung, von denen es vorher keine Ahnung hatte. Die Verehrung weckt eine sympathische Kraft in der Seele, und durch diese werden Eigenschaften der uns umgebenden Wesen von uns angezogen, die sonst verborgen bleiben. | Окултният ученик стъпва на „пътя на познанието“ безшумно и незабелязано от външния свят. Не е нужно някой да възприеме у него промяна. Той изпълнява дълга си както преди; върши работите си както някога. Преобразяването става единствено във вътрешната страна на душата, която е скрита от външното око. Отначало това едно основно настроение на преданост към всичко истински достойно за почит озарява целия сърдечен живот на човека. В това едно основно чувство целият му душевен живот намира своето средоточие. Както слънцето чрез лъчите си оживява всичко живо, така у окултния ученик почитанието оживява всички усещания на душата. Отначало на човека не му е лесно да повярва, че чувства като почит, уважение и т.н. имат нещо общо с неговото познание. Причината е, че човек е склонен да представя познанието като способност сама за себе си, която няма никаква връзка с онова, което иначе става в душата. При това обаче не се взема предвид, че душата е тази, която познава. А за душата чувствата са онова, което за тялото са веществата, съставящи неговата храна. Ако на тялото се дадат камъни вместо хляб, неговата дейност замира. Подобно е и с душата. За нея почитанието, уважението, предаността са хранителни вещества, които я правят здрава, силна; преди всичко силна за дейността на познаването. Неуважението, антипатията, подценяването на заслужаващото признание предизвикват парализиране и замиране на познаващата дейност. – За духовния изследовател този факт е видим в аурата. Една душа, която усвоява почитащи, изпълнени с преданост чувства, предизвиква промяна в своята аура. Определени духовни цветни тонове, които трябва да се обозначат като жълточервени, кафявочервени, изчезват и се заменят със синьочервени. Чрез това обаче се отваря способността за познание; тя получава вест за факти в своята среда, за които по-рано не е подозирала. Почитанието събужда в душата сила на симпатията и чрез нея привличаме качества на заобикалящите ни същества, които иначе остават скрити. |
| 27 | :~ In übersichtlicher Art findet man den «Pfad der Erkenntnis» im letzten Abschnitt meiner eben in 19. Aufl. erscheinenden «Theosophie. Einführung in übersinnliche Weltanschauung und Menschenbestimmung» (Der kommende Tag, Stuttgart), Hier sollen im einzelnen praktische Gesichtspunkte angegeben werden. | * В обзорен вид „пътят на познанието“ може да се намери в последния раздел на моята „Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света и предназначението на човека“, която тъкмо сега излиза в 19-о издание („Дер Коменде Таг“, Щутгарт). Тук трябва да бъдат посочени подробно практически гледни точки. |
| 28 | Wirksamer noch wird das, was durch die Devotion zu erreichen ist, wenn eine andere Gefühlsart hinzukommt. Sie besteht darinnen, daß der Mensch lernt, sich immer weniger den Eindrücken der Außenwelt hinzugeben, und dafür ein reges Innenleben entwickelt. Ein Mensch, der von einem Eindruck der Außenwelt zu dem andern jagt, der stets nach «Zerstreuung» sucht, findet nicht den Weg zur Geheimwissenschaft. Nicht abstumpfen soll sich der Geheimschüler für die Außenwelt; aber sein reiches Innenleben soll ihm die Richtung geben, in der er sich ihren Eindrücken hingibt. Wenn ein gefühlsreicher und gemüts tiefer Mensch durch eine schöne Gebirgslandschaft geht, erlebt er anderes als ein gefühlsarmer. Erst was wir im Innern erleben, gibt uns den Schlüssel zu den Schönheiten der Außenwelt. Der eine fährt über das Meer, und nur wenig innere Erlebnisse ziehen durch seine Seele; der andere empfindet dabei die ewige Sprache des Weltgeistes; ihm enthüllen sich geheime Rätsel der Schöpfung. Man muß gelernt haben, mit seinen eigenen Gefühlen, Vorstellungen umzugehen, wenn man ein inhaltvolles Verhältnis zur Außenwelt entwickeln will. Die Außenwelt ist in allen ihren Erscheinungen erfüllt von göttlicher Herrlichkeit; aber man muß das Göttliche erst in seiner Seele selbst erlebt haben, wenn man es in der Umgebung finden will. - Der Geheimschüler wird darauf verwiesen, sich Augenblicke in seinem Leben zu schaffen, in denen er still und einsam sich in sich selbst versenkt. Nicht den Angelegenheiten seines eigenen Ich aber soll er sich in solchen Augenblicken hingeben. Das würde das Gegenteil von dem bewirken, was beabsichtigt ist. Er soll vielmehr in solchen Augenblicken in aller Stille nachklingen lassen, was er erlebt hat, was ihm die äußere WeIt gesagt hat. Jede Blume, jedes Tier, jede Handlung wird ihm in solchen stillen Augenblicken ungeahnte Geheimnisse enthüllen. Und er wird vorbereitet dadurch, neue Eindrücke der Außenwelt mit ganz anderen Augen zu sehen als vorher. Wer nur Eindruck nach Eindruck genießen will, stumpft sein Erkenntnisvermögen ab. Wer, nach dem Genusse, sich von dem Genusse etwas offenbaren läßt, der pflegt und erzieht sein Erkenntnisvermögen. Er muß sich nur daran gewöhnen, nicht etwa nur den Genuß nachklingen zu lassen, sondern, mit Verzicht auf weiteren Genuß, das Genossene durch innere Tätigkeit zu verarbeiten. Die Klippe ist hier eine sehr große, die Gefahr bringt. Statt in sich zu arbeiten, kann man leicht in das Gegenteil verfallen und den Genuß nur hinterher noch völlig ausschöpfen wollen. Man unterschätze nicht, daß sich hier unabsehbare Quellen des Irrtums für den Geheimschüler eröffnen. Er muß ja hindurch zwischen einer Schar von Verführern seiner Seele. Sie alle wollen sein «Ich» verhärten, in sich selbst verschließen. Er aber soll es aufschließen für die Welt. Er muß ja den Genuß suchen; denn nur durch ihn kommt die Außenwelt an ihn heran. Stumpft er sich gegen den Genuß ab, so wird er wie eine Pflanze, die aus ihrer Umgebung keine Nahrungsstoffe mehr an sich ziehen kann. Bleibt er aber beim Genusse stehen, so verschließt er sich in sich selbst. Er wird nur etwas für sich, nichts für die Welt bedeuten. Mag er in sich dann noch so sehr leben, mag er sein «Ich» noch so stark pflegen: die Welt scheidet ihn aus. Für sie ist er tot. Der Geheimschüler betrachtet den Genuß nur als ein Mittel, um sich für die Welt zu veredeln. Der Genuß ist ihm ein Kundschafter, der ihn unterrichtet über die Welt; aber er schreitet nach dem Unterricht durch den Genuß zurArbeit vorwärts. Er lernt nicht, um das Gelernte als seine Wissensschätze aufzuhäufen, sondern um das Gelernte in den Dienst der Welt zu stellen. | Още по-действено става онова, което може да се постигне чрез предаността, когато се прибави друг вид чувство. То се състои в това, че човек се научава все по-малко да се отдава на впечатленията от външния свят и вместо това развива жив вътрешен живот. Човек, който препуска от едно впечатление на външния свят към друго, който постоянно търси „развлечение“, не намира пътя към тайната наука. Окултният ученик не бива да се притъпява към външния свят; но неговият богат вътрешен живот трябва да му дава посоката, в която той се отдава на впечатленията от него. Когато един богат на чувства човек с дълбоко сърце минава през красив планински пейзаж, той преживява нещо различно от човека, беден на чувства. Едва онова, което преживяваме във вътрешността си, ни дава ключа към красотите на външния свят. Единият плава по морето и само малко вътрешни преживявания минават през душата му; другият при това усеща вечния език на Световния дух; пред него се разкриват тайни загадки на сътворението. Човек трябва да се е научил да борави със собствените си чувства, представи, ако иска да развие богато на съдържание отношение към външния свят. Външният свят във всичките си явления е изпълнен с божествено великолепие; но човек трябва първо сам да е преживял божественото в своята душа, ако иска да го намери в обкръжението. – Окултният ученик бива насочван да си създава мигове в живота, в които тихо и самотно да се вглъбява в себе си. В такива мигове обаче той не бива да се отдава на работите на своя собствен Аз. Това би предизвикало обратното на онова, което се цели. Напротив, в такива мигове той трябва в пълна тишина да остави да отекне онова, което е преживял, онова, което му е казал външният свят. Всяко цвете, всяко животно, всяко действие ще му разкрие в такива тихи мигове неподозирани тайни. И така той се подготвя да гледа на нови впечатления от външния свят със съвсем други очи, отколкото преди. Който иска само да се наслаждава на впечатление след впечатление, притъпява своята способност за познание. Който след наслаждението оставя наслаждението да му открие нещо, той отглежда и възпитава своята способност за познание. Той трябва само да свикне не да оставя, да речем, само наслаждението да отеква, а като се откаже от по-нататъшно наслаждение, да преработи чрез вътрешна дейност онова, на което се е насладил. Подводният камък тук е много голям и носи опасност. Вместо да работи в себе си, човек лесно може да изпадне в обратното и да иска само впоследствие да изчерпи докрай наслаждението. Нека не се подценява, че тук за окултния ученик се откриват неизмерими извори на заблуждение. Защото той трябва да премине между цяло множество съблазнители на своята душа. Всички те искат да втвърдят неговия „Аз“, да го затворят в самия него. А той трябва да го отвори за света. Той наистина трябва да търси наслаждението; защото само чрез него външният свят стига до него. Ако се притъпи към наслаждението, той става като растение, което вече не може да привлича към себе си хранителни вещества от своята среда. Ако обаче спре при наслаждението, той се затваря в себе си. Той ще означава нещо само за себе си, нищо за света. Колкото и да живее тогава в себе си, колкото и силно да отглежда своя „Аз“, светът го изключва. За света той е мъртъв. Окултният ученик разглежда наслаждението само като средство, за да се облагороди за света. Наслаждението за него е съгледвач, който го осведомява за света; но след осведомяването чрез наслаждението той крачи напред към работата. Той не се учи, за да трупа наученото като свои съкровища на знанието, а за да постави наученото в служба на света. |
| 29 | Es ist ein Grundsatz in aller Geheimwissenschaft, der nicht übertreten werden darf,wenn irgendein Ziel.erreicht . werden soll. Jede Geheimschulung muß ihn dem Schüler einprägen. Er heißt: Jede Erkenntnis, die du suchst, nur um dein Wissen zu bereichern, nur um Schätze in dir an zuhäufen, führt dich ab von deinem Wege; jede Erkenntnis aber, die du suchst, um reifer zu werden aufdem Wege der Menschenveredelung und der Weltentwickelung, die bringt dich einen Schritt vorwärts. Dieses Gesetz fordert unerbittlich seine Beobachtung. Und man ist nicht früher Geheimschüler, ehe man dieses Gesetz zur Richtschnur seines Lebens gemacht hat. Man kann diese Wahrheit der geistigen Schulung in den kurzen Satz zusammenfassen: Jede Idee:l die dir nicht zum Ideal wird, ertötet in deiner Seele eine Kraft; jede Idee, die aberzum Ideal wird, erschafft in dir Lebenskräfte. | Има един основен принцип във всяка тайна наука, който не бива да се нарушава, ако трябва да се постигне някаква цел. Всяко окултно обучение трябва да го внуши на ученика. Той гласи: Всяко познание, което търсиш само за да обогатиш знанието си, само за да натрупаш съкровища в себе си, те отклонява от твоя път; но всяко познание, което търсиш, за да станеш по-зрял по пътя на облагородяването на човека и на развитието на света, те отвежда една крачка напред. Този закон неумолимо изисква да бъде спазван. И човек не е окултен ученик, преди да е направил този закон ръководно правило на своя живот. Тази истина на духовното обучение може да се обобщи в краткото изречение: Всяка идея, която не става за теб идеал, убива в душата ти една сила; но всяка идея, която става идеал, създава в теб жизнени сили. |
| 30 | Innere Ruhe | Вътрешен покой |
| 31 | Auf den Pfad der Verehrung und auf die Entwickelung des inneren Lebens wird der Geheimschüler im Anfange seiner Laufbahn gewiesen. Die Geisteswissenschaft gibt nun auch praktische Regeln an die Hand, durch deren Beobachtung der Pfad betreten, das innere Leben entwik kelt werden kann. Diese praktischen Regeln entstammen nicht der Willkür. Sie beruhen auf uralten Erfahrungen und uraltem Wissen. Sie werden überall in der gleichen Art gegeben, wo die Wege zur höheren Erkenntnis gewiesen werden. Alle wahren Lehrer des geistigen Lebens stimmen in bezug auf den Inhalt dieser Regeln überein, wenn sie dieselben auch nicht immer in die gleichen Worte kleiden. Die untergeordnete, eigentlich nur scheinbare Verschiedenheit rührt von Tatsachen her, welche hier nicht zu besprechen sind. | В началото на своето поприще окултният ученик бива насочван към пътя на почитанието и към развиването на вътрешния живот. Духовната наука предоставя и практически правила, чрез чието спазване може да се поеме по пътя и да се развие вътрешният живот. Тези практически правила не са плод на произвол. Те почиват на прастар опит и на прастаро знание. Навсякъде, където се посочват пътищата към висшето познание, те се дават по един и същи начин. Всички истински учители на духовния живот са единодушни по отношение на съдържанието на тези правила, макар и да не ги обличат винаги в едни и същи думи. Второстепенното, всъщност само привидно различие произтича от факти, които не е мястото да бъдат обсъждани тук. |
| 32 | Kein Lehrer des Geisteslebens will durch solche Regeln eine Herrschaft über andere Menschen ausüben. Er will niemand in seiner Selbständigkeit beeinträchtigen. Denn es gibt keine besseren Schätzer und Hüter der menschlichen Selbständigkeit als die Geheimforscher. Es ist (im ersten Teile in dieser Schrift) gesagt worden, das Band, das alle Eingeweihten umfaßt, sei ein geistiges, und zwei naturgemäße Gesetze bilden die Klammern, welche die Bestandteile dieses Bandes zusammenhalten. Tritt nun der Eingeweihte aus seinem umschlossenen Geistgebiet ihn heraus, vor die Öffentlichkeit: dann kommt für sogleich ein drittes Gesetz in Betracht. Es ist dieses: Richte jede deiner Taten, jedes deiner Worte so ein, daß durch dich in keines Menschen freien Willensentschluß eingegriffen wird. | Никой учител на духовния живот не иска чрез такива правила да упражнява власт над други хора. Той не иска да накърнява никого в неговата самостоятелност. Защото няма по-добри ценители и пазители на човешката самостоятелност от окултните изследователи. Беше казано (в първата част на това съчинение), че връзката, която обхваща всички посветени, е духовна и че два естествени закона образуват скобите, които държат заедно съставните части на тази връзка. Ако сега посветеният излезе от своята затворена духовна област пред обществеността, тогава за него веднага влиза в сила трети закон. Той е следният: Устройвай всяко свое дело, всяка своя дума така, че чрез тебе да не се посяга върху свободното волево решение на нито един човек. |
| 33 | Wer durchschaut hat, daß ein wahrer Lehrer des Geisteslebens ganz von dieser Gesinnung durchdrungen ist, der kann auch wissen, daß er nichts von seiner Selbständigkeit einbüßt, wenn er den praktischen Regeln folgt, die ihm geboten werden. | Който е прозрял, че истинският учител на духовния живот е изцяло проникнат от това умонастроение, той може също да знае, че не губи нищо от своята самостоятелност, когато следва практическите правила, които му се предлагат. |
| 34 | Eine der ersten dieser Regeln kann nun etwa in die folgenden Worte der Sprache gekleidet werden: «Schaffe dir Augenblicke innerer Ruhe und lerne in diesen Augenblicken das Wesentliche von dem Unwesentlichen unterscheiden» - Es wird hier gesagt, diese praktische Regel laute so in «Worte der Sprache gefaßt». Ursprünglich werden nämlich alle Regeln und Lehren der Geisteswissenschaft in einer sinnbildlichen Zeichensprache gegeben. Und wer ihre ganze Bedeutung und Tragweite kennenlernen will, der muß erst diese sinnbildliche Sprache sich zum Verständnis bringen. Dieses Verständnis ist davon abhängig, daß der Betreffende bereits die ersten Schritte in der Geheimwissenschaft getan hat. Diese Schritte aber kann er durch die genaue Beobachtung solcher Regeln gehen, wie sie hier gegeben werden. Jedem steht der Weg offen, der ernstliches Wollen hat. | Едно от първите такива правила може да бъде облечено приблизително в следните думи на езика: „Създавай си мигове на вътрешен покой и се учи в тези мигове да различаваш същественото от несъщественото.“ – Тук се казва, че това практическо правило гласи така, „изразено с думите на езика“. Защото първоначално всички правила и учения на духовната наука се дават на символичен знаков език. И който иска да опознае цялото им значение и обхват, той трябва първо да постигне разбиране на този символичен език. Това разбиране зависи от това съответният човек вече да е направил първите стъпки в тайната наука. Но тези стъпки той може да извърви чрез точното спазване на такива правила, каквито се дават тук. Пътят е отворен за всеки, който има сериозна воля. |
| 35 | Einfach ist die obige Regel bezüglich der Augenblicke der inneren Ruhe. Und einfach ist auch ihre Befolgung. Aber zum Ziele führt sie nur, wenn sie ebenso ernst und streng angefaßt wird, wie sie einfach ist. - Ohne Umschweife soll daher hier auch gesagt werden, wie diese Regel zu befolgen ist. | Просто е горното правило относно мигове на вътрешен покой. И просто е също неговото изпълнение. Но то води до целта само ако се подходи към него толкова сериозно и строго, колкото е просто. – Затова тук без заобикалки ще бъде казано и как трябва да се изпълнява това правило. |
| 36 | .Der Geheimschüler hat sich eine kurze Zeit von seinem täglichen Leben auszusondern, um sich in dieser Zeit mit etwas ganz anderem zu befassen, als die Gegenstände seiner täglichen Beschäftigung sind. Und auch die Art seiner Beschäftigung muß eine ganz andere sein als diejenige, mit der er den übrigen Tag ausfüllt. Das ist aber nicht so zu verstehen, als ob dasjenige, was er in dieser ausgesonderten Zeit vollbringt, nichts zu tun habe mit dem Inhalt seiner täglichen Arbeit. Im Gegenteil: der Mensch, der solche abgesonderten Augenblicke in der rechten Art sucht, wird bald bemerken, daß er durch sie erst die volle Kraft zu seiner Tagesaufgabe erhält. Auch darf nicht geglaubt werden, daß die Beobachtung dieser Regel jemandem wirklich Zeit von seiner Pflichtenleistung entziehen könne. Wenn jemand wirklich nicht mehr Zeit zur Verfügung haben sollte, so genügen fünf Minuten jeden Tag. Es kommt darauf an, wie diese fünf Minuten angewendet werden. | Окултният ученик трябва да се отделя за кратко време от своя всекидневен живот, за да се занимава през това време с нещо съвсем различно от предметите на своето всекидневно занимание. И начинът на неговото занимание трябва също да бъде съвсем различен от онзи, по който запълва останалата част от деня. Но това не бива да се разбира така, сякаш онова, което той извършва в това отделено време, няма нищо общо със съдържанието на всекидневната му работа. Напротив: човекът, който търси такива отделени мигове по правилния начин, скоро ще забележи, че едва чрез тях получава пълната сила за своята дневна задача. Не бива също да се вярва, че спазването на това правило би могло действително да отнеме на някого време от изпълнението на задълженията му. Ако някой наистина няма на разположение повече време, достатъчни са пет минути всеки ден. Важното е как се използват тези пет минути. |
| 37 | In dieser Zeit soll der Mensch sich vollständig herausreißen aus seinem Alltagsleben. Sein Gedanken-, sein Gefühlsleben soll da eine andere Färbung erhalten, als sie sonst haben. Er soll seine Freuden, seine Leiden, seine Sorgen, seine Erfahrungen, seine Taten vor seiner Seele vorbeiziehen lassen. Und er soll sich dabei so stellen, daß er alles das, was er sonst erlebt, von einem höheren Gesichtspunkte aus ansieht. Man denke nur einmal daran, wie man im gewöhnlichen Leben etwas ganz anders ansieht, was ein anderer erlebt oder getan hat, als was man selbst erlebt oder getan hat. Das kann nicht anders sein. Denn mit dem, was man selbst erlebt oder tut, ist man verwoben; das Erlebnis oder die Tat eines anderen betrachtet man nur. Was man in den ausgesonderten Augenblicken anzustreben hat, ist nun, die eigenen Erlebnisse und Taten so anzuschauen, so zu beurteilen, als ob man sie nicht selbst, sondern als ob sie ein anderer erlebt oder getan hätte. Man jemand habe einen schweren stelle sich einmal vor: Schicksalsschlag erlebt. Wie anders steht er dem gegenüber als einem ganz gleichen Schicksalsschlage bei seinem Mitmenschen? Niemand kann das für unberechtigt halten. Es liegt in der menschlichen Natur. Und ähnlich wie in solchen außergewöhnlichen Fällen ist es in den alltäglichen Angelegenheiten des Lebens. Der Geheimschüler muß die Kraft suchen, sich selbst in gewissen Zeiten wie ein Fremder gegenüberzustehen. Mit der inneren Ruhe des Beurteilers muß er sich selbst entgegentreten. Erreicht man das, dann zeigen sich einem die eigenen Erlebnisse in einem neuen Lichte. Solange man in sie verwoben ist, so lange man in ihnen steht, hängt man mit dem Unwesentlichen ebenso zusammen wie mit dem Wesentlichen. Kommt man zur inneren Ruhe des Überblicks, dann sondert sich das Wesentliche von dem Unwesentlichen. Kummer und Freude, jeder Gedanke, jeder Entschluß erscheinen anders, wenn man sich so selbst gegenübersteht. - Es ist, wie wenn man den ganzen Tag hindurch in einem Orte sich aufgehalten hat und das Kleinste ebenso nahe gesehen hat wie das Größte; dann des Abends auf einen benachbarten Hügel steigt und den ganzen Ort auf ein mal überschaut. Da erscheinen die Teile dieses Ortes in anderen gegenseitigen Verhältnissen, als wenn man darinnen ist. Mit gegenwärtig erlebten Schicksalsfügungen wird und braucht dies nicht zu gelingen; mit länger vergangenen muß es vom Schüler des Geisteslebens erstrebt werden. - Der Wert solcher inneren, ruhigen Selbstschau hängt viel weniger davon ab, was man dabei erschaut, als vielmehr davon, daß man in sich die Kraft findet, die solche innere Ruhe entwickelt. | През това време човек трябва напълно да се откъсне от своя делничен живот. Животът на неговите мисли, животът на неговите чувства трябва да получат тогава друго оцветяване от онова, което имат иначе. Той трябва да остави своите радости, своите страдания, своите грижи, своя опит, своите дела да преминат пред душата му. И при това трябва да застане така, че да гледа на всичко онова, което иначе преживява, от една по-висока гледна точка. Нека човек само си помисли как в обикновения живот гледа на нещо, което друг е преживял или извършил, съвсем иначе, отколкото на онова, което сам е преживял или извършил. Това не може да бъде иначе. Защото с онова, което сам преживява или върши, човек е преплетен; преживяването или делото на другия той само наблюдава. Онова, към което трябва да се стреми в отделените мигове, е да гледа на собствените си преживявания и дела, да ги преценява така, сякаш не ги е преживял или извършил сам, а сякаш ги е преживял или извършил друг. Нека човек си представи: някой е преживял тежък удар на съдбата. Колко по-различно се отнася той към него, отколкото към съвсем същия удар на съдбата, сполетял неговия ближен? Никой не може да смята това за неоправдано. То е заложено в човешката природа. И както при такива необикновени случаи, така стоят нещата и в делничните работи на живота. Окултният ученик трябва да търси силата да застава в определени моменти срещу самия себе си като чужденец. Той трябва да пристъпи към самия себе си с вътрешния покой на онзи, който преценява. Постигне ли човек това, тогава собствените му преживявания му се показват в нова светлина. Докато човек е преплетен в тях, докато стои в тях, той е свързан с несъщественото също толкова, колкото и със същественото. Стигне ли човек до вътрешния покой на цялостния поглед, тогава същественото се отделя от несъщественото. Скръб и радост, всяка мисъл, всяко решение изглеждат иначе, когато човек застане така срещу самия себе си. – Това е, както когато човек е прекарал целия ден в някое селище и е виждал най-дребното също толкова отблизо, колкото и най-голямото; а после вечерта се изкачва на съседен хълм и обхваща с поглед цялото селище наведнъж. Тогава частите на това селище се явяват в други взаимни съотношения, отколкото когато човек е вътре в него. При съдбовните събития, които човек преживява в настоящето, това няма да се удаде, а и не е нужно да се удаде; при по-отдавна отминалите ученикът на духовния живот трябва да се стреми към това. – Стойността на такова вътрешно, спокойно самосъзерцание зависи много по-малко от това какво човек съзира при него, отколкото от това, че намира в себе си силата, която развива такъв вътрешен покой. |
| 38 | Denn jeder Mensch trägt neben seinem - wir wollen ihn so nennen - Alltagsmenschen in seinem Innern noch einen höheren Menschen. Dieser höhere Mensch bleibt so lange verborgen, bis er geweckt wird. Und jeder kann diesen höheren Menschen nur selbst in sich erwecken. So lange aber dieser höhere Mensch nicht erweckt ist, so lange bleiben auch die in jedem Menschen schlummernden höheren Fähigkeiten verborgen, die zu übersinnlichen Erkenntnissen führen. | Защото всеки човек носи в своята вътрешност, наред със своя – нека го наречем така – делничен човек, още един висш човек. Този висш човек остава скрит дотогава, докато не бъде събуден. И всеки може да събуди този висш човек в себе си само сам. Но докато този висш човек не е събуден, дотогава остават скрити и дремещите във всеки човек висши способности, които водят до свръхсетивни познания. |
| 39 | Solange jemand die Frucht der inneren Ruhe nicht fühlt, muß er sich eben sagen, daß er in der ernsten strengen Befolgung der angeführten Regel fortfahren muß. Für jeden, der so verfährt, kommt der Tag, wo es um ihn herum geistig hell wird, wo sich einem Auge, das er bis dahin in sich nicht gekannt hat, eine ganz neue Welt erschließen wird. | Докато някой не усеща плода на вътрешния покой, той трябва просто да си казва, че трябва да продължава сериозното, строго изпълнение на посоченото правило. За всеки, който постъпва така, идва денят, когато около него става духовно светло, когато пред едно око, което той дотогава не е познавал в себе си, ще се разкрие един съвсем нов свят. |
| 40 | Und nichts braucht sich im äußeren Leben des Geheimschülers zu ändern dadurch, daß er anfängt, diese Regel zu befolgen. Er geht seinen Pflichten nach wie vorher; er erduldet dieselben Leiden und erlebt dieselben Freuden zunächst wie vorher. In keiner Weise kann er dadurch dem «Leben» entfremdet werden. Ja, er kann um so voller den übrigen Tag hindurch diesem «Leben» nachgehen, weil er in seinen ausgesonderten Augenblicken ein «höheres Leben» sich aneignet. Nach und nach wird dieses «höhere Leben» schon seinen Einfluß auf das gewöhnliche geltend machen. Die Ruhe der ausgesonderten Augenblicke wird ihre Wirkung auch auf den Alltag haben. Der ganze Mensch wird ruhiger werden, wird Sicherheit bei all seinen Handlungen gewinnen, wird nicht mehr aus der Fassung gebracht werden können durch alle möglichen Zwischenfälle. Allmählich wird sich solch angehender Geheimschüler sozusagen immer mehr selbst leiten und weniger von den Umständen und äußeren Einflüssen leiten lassen. Ein solcher Mensch wird bald bemerken, .was für eine Kraftquelle solche ausgesonderte Zeitabschnitte für ihn sind. Er wird anfangen, sich über Dinge nicht mehr zu ärgern, über die er sich vorher geärgert hat; unzählige Dinge, die er vorher gefürchtet hat, hören auf, ihm Befürchtungen zu machen. Eine ganz neue Lebensauffassung eignet er sich an. Vorher ging er vielleicht zaghaft an diese oder jene Verrichtung. Er sagte sich: 0, meine Kraft reicht nicht aus, dies so zu machen, wie ich es gerne gemacht hätte. Jetzt kommt ihm nicht mehr dieser Gedanke, sondern vielmehr ein ganz anderer. Nunmehr sagt er sich nämlich: Ich will alle Kraft zusammennehmen, um meine Sache so gut zu machen, als ich nur irgend kann. Und den Gedanken, der ihn zaghaft machen könnte, unterdrückt er. Denn er weiß, daß ihn eben die Zaghaftigkeit zu einer schlechteren Leistung veranlassen könnte, daß jedenfalls diese Zaghaftigkeit nichts beitragen kann zur Verbesserung dessen, was ihm obliegt. Und so ziehen Gedanke nach Gedanke in die Lebensauffassung des Geheimschülers ein, die fruchtbar, förderlich sind für sein Leben. Sie treten an die Stelle von solchen, die ihm hinderlich, schwächend waren. Er fängt an, sein Lebensschiff einen sicheren, festen Gang zu führen innerhalb der Wogen des Lebens, während es vorher von diesen Wogen hin und her geschlagen worden ist. | И във външния живот на окултния ученик не е нужно нищо да се променя поради това, че той започва да изпълнява това правило. Той изпълнява задълженията си както преди; засега понася същите страдания и преживява същите радости както преди. Това по никакъв начин не може да го отчужди от „живота“. Нещо повече, той може през останалата част от деня още по-пълно да се отдава на този „живот“, защото в своите отделени мигове усвоява един „висш живот“. Постепенно този „висш живот“ непременно ще прояви своето влияние върху обикновения. Покоят на отделените мигове ще оказва въздействието си и върху делника. Целият човек ще стане по-спокоен, ще придобие сигурност във всичките си действия, няма вече да може да бъде изваден от равновесие от всевъзможни произшествия. Постепенно такъв начинаещ окултен ученик ще се ръководи, така да се каже, все повече сам и все по-малко ще се оставя да бъде ръководен от обстоятелствата и външните влияния. Такъв човек скоро ще забележи какъв източник на сила са за него такива отделени отрязъци от време. Той ще започне да не се ядосва вече за неща, за които преди се е ядосвал; безброй неща, от които преди се е страхувал, престават да му вдъхват опасения. Той придобива съвсем ново разбиране за живота. Преди може би е пристъпвал плахо към една или друга работа. Казвал си е: О, силата ми не стига, за да направя това така, както бих искал да го направя. Сега вече не му идва тази мисъл, а по-скоро една съвсем друга. Сега той си казва: Ще събера всичката си сила, за да свърша работата си толкова добре, колкото изобщо мога. А мисълта, която би могла да го направи плах, той потиска. Защото знае, че тъкмо плахостта би могла да го доведе до по-лошо изпълнение, че във всеки случай тази плахост не може да допринесе нищо за подобряването на онова, което му е възложено. И така в разбирането за живота на окултния ученик навлизат една след друга мисли, които са плодотворни, благотворни за неговия живот. Те заемат мястото на мисли, които са му пречели, които са го отслабвали. Той започва да води кораба на своя живот по сигурен, твърд път сред вълните на живота, докато преди това корабът е бил подмятан насам-натам от тези вълни. |
| 41 | Und solche Ruhe und Sicherheit wirken auch auf das ganze menschliche Wesen zurück. Der innere Mensch wächst dadurch. Und mit ihm wachsen jene inneren Fähigkeiten, welche zu den höheren Erkenntnissen führen. Denn durch seine in dieser Richtung gemachten Fortschritte gelangt der Geheimschüler allmählich dahin, daß er selbst bestimmt, wie die Eindrücke der Außenwelt auf ihn einwirken dürfen. Er hört z. B. ein Wort, durch das ein anderer ihn verletzen oder ärgern will. Vor seiner Geheimschülerschaft wäre er auch verletzt worden oder hätte sich geärgert. Da er nun den Pfad der Geheimschülerschaft betreten hat, ist er imstande, dem Worte seinen verletzenden oder ärgerlichen Stachel zu nehmen, bevor es den Weg zu seinem Innern gefunden hat. Oder ein anderes Beispiel. Ein Mensch wird leicht ungeduldig, wenn er warten soll. Er betritt den Pfad des Geheimschülers. Er durchdringt sich in seinen Augenblicken der Ruhe so sehr mit dem Gefühl von der Zwecklosigkeit vieler Ungeduld, daß er fortan bei jeder erlebten Ungeduld sofort dieses Gefühl gegenwärtig hat. Die Ungeduld, die sich schon einstellen wollte, verschwindet, und eine Zeit, die sonst verlorengegangen wäre unter den Vorstellungen der U nge duld, wird vielleicht ausgefüllt von einer nützlichen Beobachtung, die während des Wartens gemacht werden kann. Nun muß man sich nur die Tragweite von alledem vergegenwärtigen. Man bedenke, daß der «höhere Mensch» im Menschen in fortwährender Entwickelung ist. Durch .die beschriebene Ruhe und Sicherheit wird ihm aber allein eine gesetzmäßige Entwickelung ermöglicht. Die Wogen des äußeren Lebens zwängen den inneren Menschen von allen Seiten ein, wenn der Mensch nicht dieses Leben beherrscht, sondern von ihm beherrscht wird. Ein solcher Mensch ist wie eine Pflanze, die sich in einer Felsspalte entwickeln soll. Sie verkümmert so lange, bis man ihr Raum schafft. Dem inneren Menschen können keine äußeren Kräfte Raum schaffen. Das.vermag nur die innere Ruhe, die er seiner Seele schafft. Äußere Verhältnisse können nur seine äußere Lebenslage ändern; den «geistigen Menschen» in ihm können sie nie und nimmer erwecken. - In sich selbst muß der Geheimschüler einen neuen, einen höheren Menschen gebären. | И такъв покой и сигурност се отразяват и върху цялото човешко същество. Благодарение на това вътрешният човек расте. И заедно с него растат онези вътрешни способности, които водят до висшите познания. Защото чрез напредъка, направен в тази посока, окултният ученик постепенно стига дотам, че сам определя как да въздействат върху него впечатленията от външния свят. Той чува например една дума, с която друг иска да го нарани или ядоса. Преди своето окултно ученичество той също би бил наранен или би се ядосал. Сега, когато е поел по пътя на окултното ученичество, той е в състояние да отнеме на думата нейното нараняващо или ядосващо жило, преди тя да е намерила пътя към неговата вътрешност. Или друг пример. Един човек лесно става нетърпелив, когато трябва да чака. Той поема по пътя на окултния ученик. В своите мигове на покой той толкова силно се прониква с чувството за безцелността на голяма част от нетърпението, че оттук нататък всеки път, когато изпита нетърпение, това чувство веднага е налице в него. Нетърпението, което вече е било на път да се появи, изчезва и времето, което иначе би било изгубено сред представите на нетърпението, може би се запълва с някое полезно наблюдение, което може да се направи по време на чакането. И така, човек трябва само да си представи ясно обхвата на всичко това. Нека помисли, че „висшият човек“ в човека е в непрестанно развитие. Но единствено чрез описания покой и сигурност му се дава възможност за закономерно развитие. Вълните на външния живот притискат вътрешния човек от всички страни, ако човекът не владее този живот, а е владян от него. Такъв човек е като растение, което трябва да се развива в цепнатина на скала. То закърнява дотогава, докато не му се направи място. На вътрешния човек никакви външни сили не могат да направят място. Това може да стори само вътрешният покой, който той създава за своята душа. Външните обстоятелства могат да променят само неговото външно житейско положение; „духовния човек“ в него те никога и по никакъв начин не могат да събудят. – В самия себе си окултният ученик трябва да роди един нов, един висш човек. |
| 42 | Dieser «höhere Mensch» wird dann der «innere Herrscher», der mit sicherer Hand die Verhältnisse des äußeren Menschen führt. Solange der äußere Mensch die Oberhand und Leitung hat, ist dieser «innere» sein Sklave und kann daher seine Kräfte nicht entfalten. Hängt es von etwas anderem als von mir ab, ob ich mich ärgere oder nicht, so bin ich nicht Herr meiner selbst, oder - noch besser gesagt -: ich habe den «Herrscher in mir» noch nicht gefunden. Ich muß in mir die Fähigkeit entwickeln, die Eindrücke der Außenwelt nur in einer durch mich selbst bestimmten Weise an mich herankommen zu lassen; dann kann ich erst Geheimschüler werden. - Und nur insoweit der Geheimschüler ernstlich nach dieser Kraft sucht, kann er zum Ziel kommen. Es kommt nicht darauf an, wie weit es einer in einer bestimmten Zeit bringt; sondern allein darauf, daß er ernstlich sucht. Schon manchen hat es gegeben, der jahrelang sich angestrengt hat, ohne an sich einen merklichen Fortschritt zu bemerken; viele von denen aber, die nicht verzweifelt, sondern unerschütterlich geblieben sind, haben dann ganz plötzlich den «inneren Sieg» errungen. | Този „висш човек“ става тогава „вътрешният господар“, който със сигурна ръка ръководи обстоятелствата на външния човек. Докато външният човек има надмощие и ръководство, този „вътрешен“ е негов роб и затова не може да разгърне своите сили. Ако от нещо друго, а не от мене, зависи дали ще се ядосам, или не, то аз не съм господар на себе си, или, казано още по-добре: аз още не съм намерил „господаря в мене“. Трябва да развия в себе си способността да допускам впечатленията от външния свят до себе си само по начин, определен от самия мене; едва тогава мога да стана окултен ученик. – И окултният ученик може да стигне до целта само дотолкова, доколкото сериозно търси тази сила. Не е важно колко далеч ще стигне някой за определено време, а единствено това, че търси сериозно. Имало е вече някои, които с години са се напрягали, без да забележат у себе си осезаем напредък; но много от онези, които не са се отчаяли, а са останали непоколебими, после съвсем внезапно са извоювали „вътрешната победа“. |
| 43 | Es gehört gewiß in mancher Lebenslage eine große Kraft dazu, sich Augenblicke innerer Ruhe zu schaffen. . Aber je größer die notwendige Kraft, desto bedeutender ist auch das, was erreicht wird. Alles hängt in bezug auf die Geheimschülerschaft davon ab, daß man energisch, mit innerer Wahrheit und rückhaltloser Aufrichtigkeit sich selbst, mit allen seinen Handlungen und Taten, als ein völlig Fremder gegenüberstehen kann. | Наистина в някои житейски положения е нужна голяма сила, за да си създаде човек мигове на вътрешен покой. Но колкото по-голяма е необходимата сила, толкова по-значително е и онова, което се постига. По отношение на окултното ученичество всичко зависи от това човек да може енергично, с вътрешна истинност и безрезервна искреност да застане срещу самия себе си, с всичките си действия и дела, като съвсем чужд човек. |
| 44 | Aber nur eine Seite der inneren Tätigkeit des Geheimschülers ist durch diese Geburt des eigenen höheren Menschen gekennzeichnet. Es muß dazu noch etwas anderes kommen. Wenn sich nämlich der Mensch auch selbst als ein Fremder gegenübersteht, so betrachtet er doch nur sich selbst; er sieht auf diejenigen Erlebnisse und Handlungen, mit denen er durch seine besondere Lebenslage verwachsen ist. Er muß darüber hinauskommen. Er muß sich erheben zu einem rein Menschlichen, das nichts mehr mit seiner besonderen Lage zu tun hat. Er muß zu einer Betrachtung derjenigen Dinge übergehen, die ihn als : Mensch etwas angingen, auch wenn er unter ganz anderen Verhältnissen, in einer ganz anderen Lage lebte. Dadurch lebt in ihm etwas auf, was über das Persönliche hinausragt. Er richtet damit den Blick in höhere Welten, als diejenigen sind, mit denen ihn der Alltag zusammenführt, Und damit beginnt der Mensch zu fühlen, zu erleben, daß er solchen höheren Wehen angehört. Es sind das Welten, über die ihm seine Sinne, seine alltägliche Beschäftigung nichts sagen können. So erst verlegt er den Mittelpunkt seines Wesens in sein Inneres. Er hört auf die Stimmen in seinem Innern, die in den Augenblicken der Ruhe zu ihm sprechen; er pflegt im Innern Umgang mit der geistigen Welt. Er ist dem Alltag entrückt. Der Lärm dieses Alltags ist für ihn verstummt. Es ist um ihn herum still geworden. Er weist alles ab, was um ihn her ja er weist auch alles ab, was ihn an solche um ist; Eindrücke von außen erinnert. Die ruhige Beschaulichkeit im Innern, die Zwiesprache mit der rein geistigen .Welt füllt seine ganze Seele aus. - Ein natürliches Lebens bedürfnis muß dem Geheimschüler solche stille Beschaulichkeit werden. Er ist zunächst ganz in eine Gedankenwelt versenkt. Er muß für diese stille Gedankentätigkeit ein lebendiges Gefühl entwickeln. Er muß lieben lernen, was ihm der Geist da zuströmt. Bald hört er dann auch auf, diese Gedankenwelt als etwas zu empfinden, was unwirklicher sei als die Dinge des Alltags, die ihn umgeben. Er fängt an, mit seinen Gedanken umzugehen wie mit den Dingen im Raume. Und dann naht für ihn auch der Augenblick, in dem er das, was sich ihm in der Stille innerer Gedankenarbeit offenbart, als viel höher, wirklicher zu fühlen beginnt als die Dinge im Raume. Er erfährt, das sich Leben in dieser Gedankenwelt ausspricht. Er sieht ein, daß sich in Gedanken nicht bloße Schattenbilder ausleben, sondern, daß durch sie verborgene Wesenheiten zu ihm sprechen. Es fängt an, aus der Stille heraus zu ihm zu sprechen. Vorher hat es nur durch sein Ohr zu ihm getönt; jetzt tönt es durch seine Seele. Eine innere Sprache - ein inneres Wort - hat sich ihm erschlossen. Beseligt im höchsten Grade fühlt sich der Geheimschüler, wenn er diesen Augenblick zum ersten Male erlebt. Über seine ganze äußere Welt ergießt sich ein inneres Licht. Ein zweites Leben beginnt für ihn. Der Strom einer göttlichen, einer gottbeseligenden Welt ergießt sich durch ihn. | Но с това раждане на собствения висш човек е характеризирана само едната страна от вътрешната дейност на окултния ученик. Към това трябва да се прибави още нещо друго. Защото, макар човек да застава срещу себе си като чужденец, той все пак наблюдава само самия себе си; той гледа на онези преживявания и действия, с които е сраснал поради своето особено житейско положение. Той трябва да надхвърли това. Трябва да се издигне до нещо чисто човешко, което няма вече нищо общо с неговото особено положение. Трябва да премине към разглеждане на онези неща, които биха го засягали като човек дори ако живееше при съвсем други обстоятелства, в съвсем друго положение. Така в него оживява нещо, което се издига над личното. С това той насочва погледа си към по-висши светове от онези, с които го свързва делникът. И с това човекът започва да чувства, да преживява, че принадлежи към такива по-висши светове. Това са светове, за които сетивата му, всекидневното му занимание не могат да му кажат нищо. Едва така той премества средоточието на своето същество в своята вътрешност. Той се вслушва в гласовете в своята вътрешност, които му говорят в мигове на покой; той поддържа във вътрешността си общение с духовния свят. Той е откъснат от делника. Шумът на този делник е замлъкнал за него. Около него е станало тихо. Той отблъсква всичко, което е около него; нещо повече, той отблъсква и всичко, което му напомня за такива впечатления отвън. Спокойната съзерцателност във вътрешността, разговорът с чисто духовния свят изпълва цялата му душа. – Такава тиха съзерцателност трябва да стане за окултния ученик естествена жизнена потребност. Отначало той е изцяло потопен в един мисловен свят. Той трябва да развие живо чувство за тази тиха мисловна дейност. Трябва да се научи да обича онова, което духът му влива там. Тогава скоро престава и да усеща този мисловен свят като нещо, което е по-малко действително от нещата на делника, които го заобикалят. Започва да борави със своите мисли като с нещата в пространството. И тогава за него наближава и мигът, в който започва да чувства онова, което му се открива в тишината на вътрешната мисловна работа, като много по-висше, по-действително от нещата в пространството. Той узнава, че в този мисловен свят се изразява живот. Прозира, че в мислите не се изживяват просто сенки, а че чрез тях му говорят скрити същества. Започва да му говори от тишината. Преди е звучало към него само през ухото му; сега звучи през душата му. Един вътрешен език – едно вътрешно слово – му се е открил. Окултният ученик се чувства блажен в най-висша степен, когато преживее този миг за първи път. Над целия му външен свят се разлива една вътрешна светлина. Започва за него един втори живот. Потокът на един божествен, на един дарящ божествено блаженство свят се разлива през него. |
| 45 | Solches Leben der Seele in Gedanken, das sich immer mehr erweitert zu einem Leben in geistiger Wesenheit, nennt die Gnosis, die Geistwissenschaft Meditation (beschauliches Nachdenken). Diese Meditation ist das Mittel zu übersinnlicher Erkenntnis. - Aber nicht schwelgen in Gefühlen soll der Geheimschüler in solchen Augenblicken. Er soll nicht unbestimmte Empfindungen in seiner Seele haben. Das würde ihn nur hindern, zu wahrer geistiger Erkenntnis zu kommen. Klar, scharf, bestimmt sollen sich seine Gedanken gestalten. Dazu wird er einen Anhalt finden, wenn er sich nicht blind an die Gedanken hält, die ihm aufsteigen. Er soll sich vielmehr mit den hohen Gedanken durchdringen, welche vorgeschrittene, schon vom Geist erfaßte Menschen in solchen Augenblicken gedacht haben. Er soll zum Ausgangspunkte die Schriften nehmen, die selbst solcher Offenbarung in der Meditation entsprossen sind. In der mystischen, in der gnostischen, in der geisteswissenschaftlichen Literatur von heute findet der Geheimschüler solche Schriften. Da ergeben sich ihm die Stoffe zu seiner Meditation. Die Geistsucher haben selbst in solchen Schriften die Gedanken der göttlichen Wissenschaft niedergelegt; der Geist hat durch seine Boten sie der Welt verkündigen lassen. | Такъв живот на душата в мисли, който все повече се разширява до живот в духовна същност, гнозисът, духовната наука го наричат медитация (съзерцателно размишление). Тази медитация е средството за свръхсетивно познание. – Но окултният ученик не трябва да се опиянява от чувства в такива мигове. Той не трябва да има в душата си неопределени усещания. Това само би му попречило да стигне до истинско духовно познание. Ясно, остро, определено трябва да се оформят мислите му. Опора за това той ще намери, ако не се придържа сляпо към мислите, които изплуват в него. Той трябва по-скоро да се проникне с възвишените мисли, които напреднали, вече обхванати от духа хора са мислили в такива мигове. Трябва да вземе за изходна точка писанията, които сами са израснали от такова откровение в медитацията. В мистичната, в гностичната, в духовнонаучната литература от днес окултният ученик намира такива писания. Там му се дава материалът за неговата медитация. Търсачите на духа сами са вложили в такива писания мислите на божествената наука; духът ги е възвестил на света чрез своите вестители. |
| 46 | Durch solche Meditation geht eine völlige Verwandlung mit dem Geheimschüler vor. Er fängt an, über die Wirklichkeit ganz neue Vorstellungen sich zu bilden. Alle Dinge erhalten für ihn einen anderen Wert. Immer wie der muß es gesagt werden: nicht weltfremd wird der Geheimschüler durch solche Wandelung. Er wird auf keinen Fall seinem alltäglichen Pflichtenkreis entfremdet. Denn er lernt einsehen, daß die geringste Handlung, die er zu vollbringen hat, das geringste Erlebnis, das sich ihm darbietet, im Zusammenhang stehen mit den großen Welt wesenheiten und Weltereignissen. Wird ihm dieser Zusammenhang durch seine beschaulichen Augenblicke erst klar, dann geht er mit neuer vollerer Kraft an seinen täglichen Wirkungskreis. Denn jetzt weiß er: was er arbeitet, was er leidet, das arbeitet, leidet er um eines großen, geistigen Weltzusammenhanges willen. Kraft zum Leben, nicht Lässigkeit quillt aus der Meditation. | Чрез такава медитация в окултния ученик настъпва пълно преобразяване. Той започва да си създава съвсем нови представи за действителността. Всички неща придобиват за него друга стойност. Отново и отново трябва да се казва: окултният ученик не става чужд на света чрез такова превръщане. Той в никакъв случай не се отчуждава от своя всекидневен кръг от задължения. Защото той се научава да прозира, че и най-незначителното действие, което трябва да извърши, и най-незначителното преживяване, което му се предлага, са свързани с великите световни същества и световни събития. Стане ли му веднъж тази връзка ясна чрез неговите съзерцателни мигове, тогава той пристъпва с нова, по-пълна сила към своя всекидневен кръг на дейност. Защото сега той знае: каквото върши, каквото изстрадва, това той го върши и изстрадва заради една велика, духовна световна взаимовръзка. Сила за живота, а не отпуснатост блика от медитацията. |
| 47 | Mit sicherem Schritt geht der Geheimschüler durch das Leben. Was es ihm auch bringen mag, läßt ihn aufrecht schreiten. Vorher hat er nicht gewußt, warum er arbeitet, warum er leidet: jetzt weiß er dies. Einzusehen ist, daß solche Meditationstätigkeit besser zum Ziele führt, wenn sie unter Anleitung erfahrener Menschen geschieht. Solchen Menschen, die von sich aus wissen, wie alles am besten zu machen ist. Man sehe daher den Rat, die Anweisung solcher Menschen sich an. Man verliert dadurch wahrlich nicht seine Freiheit. Was sonst nur unsicheres Tappen sein kann, wird durch solche Anleitung zum zielsicheren Arbeiten. Wer sich um solche kümmert, die in dieser Richtung Wissen, Erfahrung haben, wird niemals vergeblich anklopfen. Er sei sich nur bewußt, daß er nichts anderes sucht als den Rat eines Freundes, nicht die Übermacht eines solchen, der herrschen will. Man wird immer finden, daß diejenigen, die wirklich wissen, die bescheidensten Menschen sind, und daß ihnen nichts ferner liegt als dasjenige, was die Menschen Machtgelüste nennen. Wer sich durch die Meditation erhebt zu dem, was den Menschen mit dem Geist verbindet, der beginnt in sich das zu beleben, was ewig in ihm ist, .was nicht durch Geburt und Tod begrenzt ist. Nur diejenigen können zweifeln an einem solchen Ewigen, die es nicht selbst erlebt haben. So ist die Meditation der Weg, der den Menschen auch zur 'Erkenntnis, zur Anschauung seines ewigen, unzerstörbaren Wesenskernes führt. Und nur durch sie kann der Mensch zu solcher Anschauung kommen. Gnosis, Geistwissenschaft sprechen von der Ewigkeit dieses Wesenskernes, von der Wiederverkörperung desselben. Oft wird gefragt, warum weiß der Mensch nichts von seinen Erlebnissen, die jenseits von Geburt und Tod liegen? Aber nicht so sollte gefragt werden. Sondern vielmehr so: wie gelangt man zu solchem Wissen? In der richtigen Meditation eröffnet sich der Weg. Durch sie lebt die Erinnerung auf an Erlebnisse, die jenseits von Geburt und Tod liegen. Jeder kann dieses Wissen erwerben; in jedem liegen die Fähigkeiten, selbst zu erkennen, selbst zu schauen, was echte Mystik, Geistwissenschaft, Anthroposophie und Gnosis lehren. Er muß nur die richtigen Mittel wählen. Nur ein Wesen, das Ohren und Augen hat, kann Töne und Farben wahrnehmen. Und auch das Auge kann nichts wahrnehmen, wenn das Licht fehlt, das die Dinge sichtbar macht. In der Geheimwissenschaft sind die Mittel gegeben, die geistigen Ohren und Augen zu entwickeln und das geistige Licht zu entzünden. Als drei Stufen können die Mittel der geistigen Schulung bezeichnet werden: 1. Die Vorbereitung. Sie entwickelt die geistigen Sinne. 2. Die Erleuchtung. Sie zündet das geistige Licht an. 3. Die Einweihung. Sie eröffnet den' Verkehr mit den höheren Wesenheiten des Geistes. | С уверена крачка окултният ученик върви през живота. Каквото и да му донесе животът, той крачи изправен. Преди не е знаел защо работи, защо страда: сега той знае това. Трябва да се разбере, че такава медитационна дейност води по-добре до целта, когато става под ръководството на опитни хора. На такива хора, които сами знаят как най-добре да се направи всичко. Затова нека човек вземе под внимание съвета, напътствието на такива хора. С това той наистина не губи своята свобода. Онова, което иначе може да бъде само несигурно лутане, чрез такова ръководство се превръща в работа, сигурно насочена към целта. Който се обърне към такива, които имат знание, опит в тази посока, никога няма да чука напразно. Нека само съзнава, че не търси нищо друго освен съвета на приятел, а не надмощието на някой, който иска да властва. Винаги ще се установи, че онези, които наистина знаят, са най-скромните хора и че нищо не им е по-чуждо от онова, което хората наричат властолюбие. Който чрез медитацията се издига до онова, което свързва човека с духа, той започва да съживява в себе си онова, което е вечно в него, което не е ограничено от раждане и смърт. В такова вечно могат да се съмняват само онези, които не са го преживели сами. Така медитацията е пътят, който води човека и към познанието, към съзерцанието на неговото вечно, неразрушимо ядро на същността. И само чрез нея човек може да стигне до такова съзерцание. Гнозисът, духовната наука говорят за вечността на това ядро на същността, за неговото прераждане. Често се пита: защо човекът не знае нищо за своите преживявания, които лежат отвъд раждането и смъртта? Но не така би трябвало да се пита. А по-скоро така: как се стига до такова знание? В правилната медитация се открива пътят. Чрез нея оживява споменът за преживявания, които лежат отвъд раждането и смъртта. Всеки може да придобие това знание; във всекиго са заложени способностите сам да познае, сам да види онова, на което учат истинската мистика, духовната наука, антропософията и гнозисът. Той трябва само да избере правилните средства. Само едно същество, което има уши и очи, може да възприема звуци и цветове. А и окото не може да възприеме нищо, ако липсва светлината, която прави нещата видими. В тайната наука са дадени средствата да се развият духовните уши и очи и да се запали духовната светлина. Средствата на духовното обучение могат да бъдат обозначени като три степени: 1. Подготовката. Тя развива духовните сетива. 2. Просветлението. То запалва духовната светлина. 3. Посвещението. То открива общуването с висшите същества на духа. |
| 48 | DIE STUFEN DER EINWEIHUNG | СТЕПЕНИТЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО |
| 49 | Die folgenden Mitteilungen sind Glieder einer geistigen Schulung, über deren Namen und Wesenheit jeder sich klar wird, der sie richtig anwendet. Sie beziehen sich auf die drei Stufen, durch welche die Schule des geistigen Lebens zu einem gewissen Grade der Einweihung führt. Aber nur so viel von diesen Auseinandersetzungen wird man hier finden, als eben öffentlich gesagt werden kann. Es sind dies Andeutungen, welche aus einer noch viel tieferen, intimen Lehre herausgeholt sind. In der Geheimschulung selbst wird ein ganz bestimmter Lehrgang befolgt. Gewisse Verrichtungen dienen dazu, die Seele des Menschen zum bewußten Verkehr mit der geistigen Welt zu bringen. Diese Verrichtungen verhalten sich etwa zu dem, was im folgenden mitgeteilt wird, wie der U nter richt, den man jemandem in einer höheren streng geregelten Schule gibt, zu der Unterweisung, die man ihm gelegentlich auf einer vorbereitenden Schule zuteil werden läßt. Doch kann die ernste und beharrliche Verfolgung dessen, was man hier angedeutet findet, zur wirklichen Geheimschulung führen. Allerdings, das ungeduldige Probieren, ohne Ernst und Beharrlichkeit, kann zu gar nichts führen. - Von Erfolg kann das Geheimstudium nur sein, wenn dasjenige zunächst eingehalten wird, was bereits gesagt worden ist, und auf dieser Grundlage fortgeschritten wird. | Следващите съобщения са звена от едно духовно обучение, чието име и същност ще станат ясни на всеки, който ги прилага правилно. Те се отнасят до трите степени, през които школата на духовния живот води до определена степен на посвещението. Но от тези изложения тук ще се намери само толкова, колкото може да бъде казано публично. Това са намеци, извлечени от едно още много по-дълбоко, интимно учение. В самото окултно обучение се следва съвсем определен учебен курс. Определени действия служат да доведат душата на човека до съзнателно общуване с духовния свят. Тези действия се отнасят към онова, което ще бъде съобщено по-нататък, приблизително така, както обучението, което се дава някому в едно висше, строго уредено училище, се отнася към наставленията, които му се дават от време на време в едно подготвително училище. И все пак сериозното и постоянно следване на онова, което е загатнато тук, може да доведе до действително окултно обучение. Нетърпеливото опитване обаче, без сериозност и постоянство, не може да доведе до нищо. – Окултното изучаване може да има успех само ако първо се спазва онова, което вече беше казано, и се напредва на тази основа. |
| 50 | Die Stufen, welche die angedeutete Überlieferung angibt, sind die folgenden drei: 1. Die Vorbereitung, 2. die Erleuchtung, 3. die Einweihung. Es ist nicht durchaus notwendig, daß diese drei Stufen sich so folgen, daß man die erste ganz durchgemacht hat, bevor die zweite, und diese, bevor die dritte an die Reihe kommen. Man kann in bezug auf gewisse Dinge schon der Erleuchtung, ja der Einweihung teilhaftig werden, wenn man in bezug auf andere sich noch in der Vorbereitung befindet. Doch wird man eine gewisse Zeit in Vorbereitung zu verbringen haben, bevor überhaupt eine Erleuchtung beginnen kann. Und wenigstens für einiges wird man erleuchtet sein müssen, wenn der Anfang mit der Einweihung gemacht werden soll. In der Beschreibung aber müssen, der Einfachheit wegen, die drei Stufen hintereinander folgen. | Степените, които посочва загатнатата традиция, са следните три: 1. Подготовката, 2. просветлението, 3. посвещението. Не е съвсем задължително тези три степени да следват една след друга така, че човек да е преминал напълно първата, преди да дойде ред на втората, и втората, преди да дойде ред на третата. По отношение на някои неща човек може вече да се приобщи към просветлението, дори към посвещението, докато по отношение на други той още се намира в подготовка. Но все пак човек ще трябва да прекара известно време в подготовка, преди изобщо да може да започне някакво просветление. И поне за някои неща той ще трябва да е просветлен, ако трябва да се постави началото на посвещението. Но в описанието, заради простотата, трите степени трябва да следват една след друга. |
| 51 | 1. Die Vorbereitung | 1. Подготовка |
| 52 | Die Vorbereitung besteht in einer ganz bestimmten Pflege des Gefühls- und Gedankenlebens. Durch diese Pflege werden Seelen- und Geistesleib mit höheren Sinneswerkzeugen und Tatigkeitsorganen begabt, wie die N atur kräfte den physischen Leib aus unbestimmter lebendiger Materie mit Organen ausgerüstet haben. | Подготовката се състои в една съвсем определена грижа за живота на чувствата и мислите. Чрез тази грижа душевното и духовното тяло биват надарени с висши сетива и органи за дейност, както природните сили са снабдили физическото тяло с органи от неопределена жива материя. |
| 53 | Der Anfang muß damit gemacht werden, die Aufmerksamkeit der Seele auf gewisse Vorgänge in der uns umgebenden Welt zu lenken. Solche Vorgänge sind das sprießende, wachsende und gedeihende Leben einerseits, und alle Erscheinungen, die mit Verblühen, Verwelken, Absterben zusammenhängen, anderseits. Überall, wohin der Mensch die Augen wendet, sind solche Vorgänge gleichzeitig vorhanden. Und überall rufen sie naturgemäß auch in dem Menschen Gefühle und Gedanken hervor. Aber nicht genug gibt sich, unter gewöhnlichen Verhältnissen, der Mensch diesen Gefühlen und Gedanken hin. Dazu eilt er viel zu rasch von einem Eindruck zum anderen. Es handelt sich darum, daß er intensiv die Aufmerksamkeit ganz bewußt auf diese Tatsachen lenke. Er muß, wo er Blühen und Gedeihen einer ganz bestimmten Art wahrnimmt, alles andere aus seiner Seele verbannen und sich kurze Zeit ganz allein diesem einen Eindrucke überlassen. Er wird sich bald überzeugen, daß ein Gefühl, das in einem solchen Falle durch seine Seele früher nur durchgehuscht ist, anschwillt, daß es eine kräftige und energische Form annimmt. Diese Gefühlsform muß er dann ruhig in sich nachklingen lassen. Er muß dabei ganz still in seinem Innern werden. Er muß sich abschließen von der übrigen Außenwelt und ganz allein dem folgen, was seine Seele zu der Tatsache des Blühens und Gedeihens sagt. | Началото трябва да се постави, като вниманието на душата се насочи към определени процеси в заобикалящия ни свят. Такива процеси са, от една страна, поникващият, растящият и процъфтяващият живот, а от друга страна, всички явления, които са свързани с прецъфтяване, увяхване, отмиране. Навсякъде, накъдето човек обърне очи, такива процеси са налице едновременно. И навсякъде те по естествен начин предизвикват и у човека чувства и мисли. Но при обикновени условия човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли. Той преминава твърде бързо от едно впечатление към друго, за да стори това. Важното е той интензивно и съвсем съзнателно да насочва вниманието си към тези факти. Там, където възприема цъфтеж и процъфтяване от съвсем определен вид, той трябва да прогони всичко друго от душата си и за кратко време да се предостави изцяло само на това едно впечатление. Скоро ще се убеди, че едно чувство, което в такъв случай по-рано само се е мярвало през душата му, набъбва, че приема мощна и енергична форма. Тази форма на чувството той трябва после спокойно да остави да отзвучава в него. При това той трябва да стане съвсем тих във вътрешността си. Трябва да се затвори за останалия външен свят и да следва единствено онова, което душата му казва за факта на цъфтежа и процъфтяването. |
| 54 | Dabei soll man nur ja nicht glauben, daß man weit kommt, wenn man seine Sinne etwa stumpf macht gegen die Welt. Erst schaue man so lebhaft, so genau, als es nur irgend möglich ist, die Dinge an. Dann erst gebe man sich dem in der Seele auflebenden Gefühle, dem aufsteigenden Gedanken hin. Worauf es ankommt, ist, daß man auf beides, im völligen inneren Gleichgewicht, die Aufmerksamkeit richte. Findet man die nötige Ruhe und gibt man sich dem hin, was in der Seele auflebt, dann wird man, nach entsprechender Zeit, das Folgende erleben. Man wird neue Arten von Gefühlen und Gedanken in seinem Innern aufsteigen sehen, die man vorher nicht gekannt hat. Je öfter man in einer solchen Weise die Aufmerksamkeit auf etwas Wachsendes, Blühendes und Gedeihendes und damit abwechselnd auf etwas Welkendes, Absterbendes lenkt, desto lebhafter werden diese Gefühle werden. Und aus den Gefühlen und Gedanken, die so entstehen, bauen sich die Hellseherorgane ebenso auf, wie sich durch Naturkräfte aus belebtem Stoffe Augen und Ohren des physischen Körpers aufbauen. .Eine ganz bestimmte Gefühls form knüpft sich an das Wachsen und Werden; eine andere ganz bestimmte an das Verwelken und Absterben. Aber nur dann, wenn die Pflege dieser Gefühle auf die beschriebene Art angestrebt wird. Es ist möglich, annähernd richtig zu beschreiben, wie diese Gefühle sind. Eine vollständige Vorstellung kann sich davon jeder selbst _ verschaffen, indem er diese inneren Erlebnisse durchmacht. Wer oft die Aufmerksamkeit auf den Vorgang des Werdens, des Gedeihens, des Blühens gelenkt hat, der wird etwas fühlen, was der Empfindung bei einem Sonnenaufgang entfernt ähnlich ist. Und aus dem Vorgang des Welkens, Absterbens wird sich ihm ein Erlebnis ergeben, das in ebensolcher Art mit dem langsamen Aufsteigen des Mondes im Gesichtskreis zu vergleichen ist. Diese beiden Gefühle sind zwei Kräfte, die bei gehöriger Pflege, bei immer lebhafter werdender Ausbildung zu den bedeutsamsten geistigen Wirkungen führen. Wer sich immer wieder und wieder planmäßig, mit Vorsatz, solchen Gefühlen überläßt, dem eröffnet sich eine neue Welt. Die Seelenwelt, der sogenannte astrale Plan, beginnt vor ihm aufzudämmern. Wachsen und Vergehen bleiben für ihn nicht mehr Tatsachen, die ihm solch unbestimmte Eindrücke machen wie vorher. Sie formen sich vielmehr zu geistigen Linien und Figuren, von denen er vorher nichts ahnte. Und diese Linien und Figuren haben für die verschiedenen Erscheinungen auch verschiedene Gestalten. Eine blühende Blume zaubert vor seine Seele eine ganz bestimmte Linie, ebenso ein im Wachsen begriffenes Tier oder ein im Absterben befindlicher Baum. Die Seelenwelt (der astrale Plan) breitet sich langsam vor ihm aus. Nichts Willkürliches liegt in diesen Linien und Figuren. Zwei Geheimschüler, die sich auf der entsprechenden Stufe der Ausbildung befinden, werden bei dem gleichen Vorgange stets dieselben Linien und Figuren sehen. So gewiß zwei richtig sehende Menschen einen runden Tisch rund sehen, und nicht einer rund und der andere viereckig, so gewiß stellt sich vor zwei Seelen beim Anblicke einer blühenden Blume dieselbe geistige Gestalt. - So wie die Gestalten der Pflanzen und Tiere in der gewöhnlichen Naturgeschichte beschrieben werden, so beschreibt oder zeichnet der Kenner der Geheimwissenschaft die geistigen Gestalten der Wachstums- und Absterbens vorgänge nach Gattungen und Arten. | При това само да не се мисли, че ще се стигне далеч, ако човек, да речем, притъпи сетивата си за света. Първо човек трябва да разглежда нещата толкова живо, толкова точно, колкото е изобщо възможно. Едва тогава да се отдаде на чувството, което оживява в душата, на изплуващата мисъл. От значение е при пълно вътрешно равновесие вниманието да се насочва към двете. Ако човек намери нужния покой и се отдаде на онова, което оживява в душата, тогава след съответно време ще преживее следното. Ще види как във вътрешността му изплуват нови видове чувства и мисли, които преди това не е познавал. Колкото по-често човек насочва по такъв начин вниманието си към нещо растящо, цъфтящо и процъфтяващо и като редува с това, към нещо увяхващо, отмиращо, толкова по-живи ще стават тези чувства. И от чувствата и мислите, които възникват така, се изграждат органите на ясновидството също така, както чрез природните сили от оживено вещество се изграждат очите и ушите на физическото тяло. Една съвсем определена форма на чувството се свързва с растежа и ставането; друга, също съвсем определена – с увяхването и отмирането. Но само тогава, когато човек се стреми към грижата за тези чувства по описания начин. Възможно е приблизително правилно да се опише какви са тези чувства. Пълна представа за тях може да си създаде всеки сам, като премине през тези вътрешни преживявания. Който често е насочвал вниманието си към процеса на ставането, на процъфтяването, на цъфтежа, той ще почувства нещо, което далечно наподобява усещането при изгрев слънце. А от процеса на увяхването, отмирането за него ще произлезе преживяване, което по същия начин може да се сравни с бавното изгряване на луната над хоризонта. Тези две чувства са две сили, които при правилна грижа, при все по-живо развиване водят до най-значителни духовни въздействия. Който отново и отново, планомерно, с намерение, се отдава на такива чувства, пред него се открива един нов свят. Душевният свят, така нареченият астрален план, започва да се зазорява пред него. Растежът и отминаването вече не остават за него факти, които пораждат у него такива неопределени впечатления като преди. Те по-скоро се оформят в духовни линии и фигури, за които той преди не е подозирал. И при различните явления тези линии и фигури имат и различни образи. Едно цъфтящо цвете извиква като с магия пред душата му една съвсем определена линия, също и едно животно, което расте, или едно дърво, което отмира. Душевният свят (астралният план) бавно се разстила пред него. Нищо произволно няма в тези линии и фигури. Двама окултни ученици, които се намират на съответната степен на обучението си, при един и същ процес винаги ще виждат едни и същи линии и фигури. Както е сигурно, че двама правилно виждащи хора виждат една кръгла маса кръгла, а не единият кръгла, а другият четириъгълна, така е сигурно, че пред две души при гледката на едно цъфтящо цвете застава един и същ духовен образ. – Както в обикновената естествена история се описват образите на растенията и животните, така познавачът на тайната наука описва или рисува духовните образи на процесите на растеж и отмиране по родове и видове. |
| 55 | Wenn der Schüler so weit ist, daß er solch geistige Gestalten von Erscheinungen sehen kann, die sich seinem äußeren Auge auch physisch zeigen: dann wird er auch nicht weit entfernt sein von der Stufe, Dinge zu sehen, die kein physisches Dasein haben, die also dem ganz verborgen (okkult) bleiben müssen, der keine Unterweisung in der Geheimlehre erhalten hat. | Когато ученикът е стигнал дотам, че може да вижда такива духовни образи на явления, които се показват и физически на външното му око, тогава той няма да е далеч и от степента да вижда неща, които нямат физическо битие, които следователно трябва да остават съвсем скрити (окултни) за онзи, който не е получил наставления в тайното учение. |
| 56 | Zu betonen ist, daß der Geheimforscher sich nicht in ein Nachsinnen verlieren soll, was dieses oder jenes Ding bedeutet. Durch solche Verstandesarbeit bringt er sich nur von dem rechten Wege ab. Er soll frisch, mit gesundem Sinne, mit scharfer Beobachtungsgabe in die Sinnenwelt sehen und dann sich seinen Gefühlen überlassen. Was die Dinge bedeuten, das soll nicht er mit spekulierendem Verstande ausmachen wollen, sondern er soll es sich von den Dingen selbst sagen lassen." | Трябва да се подчертае, че окултният изследовател не бива да се губи в размишления за това какво означава това или онова нещо. С такава работа на разсъдъка той само се отклонява от правия път. Той трябва да гледа към сетивния свят свежо, със здрав усет, с остра дарба за наблюдение, и после да се отдава на своите чувства. Какво означават нещата, това не той трябва да иска да реши със спекулиращия разсъдък, а трябва да остави самите неща да му го кажат.* |
| 57 | Ein Weiteres, worauf es ankommt, ist das, was die Geheimwissenschaft die Orientierung in den höheren Welten nennt. Man gelangt dazu, wenn man sich ganz von dem Bewußtsein durchdringt, daß Gefühle und Gedanken wirkliche Tatsachen sind, genau so wie Tische und Stühle in der physisch-sinnlichen Welt. In der seelischen und in der Gedankenwelt wirken Gefühle und Gedanken aufeinander wie in der physischen die sinnlichen Dinge. Solange jemand nicht lebhaft von diesem Bewußtsein durchdrungen ist, wird er nicht glauben, daß ein verkehrter Gedanke, den er hegt, auf andere Gedanken, die den Gedankenraum beleben, so verheerend wirken kann wie eine blindlings losgeschossene Flintenkugel für die physischen Gegenstände, die sie trifft. Ein solcher wird sich vielleicht niemals erlauben, eine physisch-sichtbare Handlung zu begehen, die er für sinnlos hält. Er wird aber nicht davor zurückschrecken, verkehrte Gedanken oder Gefühle zu hegen. Denn diese erscheinen ihm ungefährlich für die übrige Weh. In der Geheimwissenschaft kann man aber nur vorwärtskommen, wenn man auf seine Gedanken und Gefühle ebenso achtet, wie man auf seine Schritte in der physischen Welt achtet. Wenn jemand eine Wand sieht, so versucht er nicht, geradewegs durch dieselbe durchzurennen; er lenkt seine Schritte seitwärts. Er richtet sich eben nach den Gesetzen der physischen Weh. Solche Gesetze gibt es nun auch für die Gefühls- und Gedankenwelt. Nur können sie dem Menschen da nicht von außen sich aufdrängen. Sie müssen aus dem Leben seiner Seele selbst fließen. Man gelangt dazu, wenn man sich jederzeit verbietet, verkehrte Gefühle und Gedanken zu hegen. Alles willkürliche Hin- und Hersinnen, alles spielerische Phantasieren, alle zufällig auf-und abwogenden Gefühle muß man sich in dieser Zeit verbieten. Man macht sich dadurch nicht gefühlsarm. Man wird nämlich bald finden, daß man reich an Gefühlen, schöpferisch in wahrer Phantasie erst wird, wenn man in solcher Art sein Inneres regelt. An die Stelle kleinlicher Gefühlsschwel gerei und spielerischer Gedankenverknüpfung treten bedeutsame Gefühle und fruchtbare Gedanken. Und diese Gefühle.und Gedanken führen den Menschen dazu, sich in der geistigen Welt zu orientieren. Er kommt in richtige Verhältnisse zu den Dingen der Geisteswelt. Eine ganz bestimmte Wirkung tritt für ihn ein. Wie er als physischer Mensch seinen Weg findet zwischen den physischen Dingen, so führt ihn jetzt sein Pfad zwischen Wachsen und Absterben, die er ja auf dem oben bezeichneten Weg kennenlernt, hindurch. Er folgt dann allem Wachsenden, Gedeihenden und auch anderseits allem Verwelkenden' und Absterbenden so, wie es zu seinem und der Welt Gedeihen erforderlich ist. | Друго, което е от значение, е онова, което тайната наука нарича ориентиране във висшите светове. Човек стига до него, когато се проникне изцяло от съзнанието, че чувствата и мислите са действителни факти точно както масите и столовете във физическо-сетивния свят. В душевния свят и в мисловния свят чувствата и мислите си въздействат едни на други, както във физическия – сетивните неща. Докато някой не е живо проникнат от това съзнание, той няма да вярва, че една погрешна мисъл, която храни, може да действа също така опустошително върху други мисли, които оживяват мисловното пространство, както един изстрелян наслуки куршум – върху физическите предмети, които улучва. Такъв човек може би никога не би си позволил да извърши физически видима постъпка, която смята за безсмислена. Но няма да се спре пред това да храни погрешни мисли или чувства. Защото те му изглеждат безопасни за останалия свят. В тайната наука обаче може да се напредва само ако човек внимава за своите мисли и чувства така, както внимава за стъпките си във физическия свят. Когато някой види стена, той не се опитва да се втурне направо през нея; той насочва стъпките си настрани. Той се ръководи именно по законите на физическия свят. Такива закони съществуват и за света на чувствата и мислите. Само че там те не могат да се натрапят на човека отвън. Те трябва да произтичат от живота на самата му душа. Човек стига дотам, като по всяко време си забранява да храни погрешни чувства и мисли. Всяко произволно размишляване насам-натам, всяко игриво фантазиране, всички случайно приливащи и отливащи чувства човек трябва да си забрани в това време. С това той не става беден на чувства. Защото скоро ще открие, че едва когато урежда по такъв начин своя вътрешен свят, той става богат на чувства, творчески в истинската фантазия. На мястото на дребнавото опиянение от чувства и на игривото свързване на мисли застават значими чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли водят човека дотам да се ориентира в духовния свят. Той влиза в правилни отношения с нещата на духовния свят. За него настъпва едно съвсем определено въздействие. Както като физически човек той намира пътя си между физическите неща, така сега пътеката му го води през растежа и отмирането, които той нали опознава по посочения по-горе път. Тогава той следва всичко растящо, процъфтяващо и от друга страна, всичко увяхващо и отмиращо така, както е нужно за неговото процъфтяване и за процъфтяването на света. |
| 58 | ::. Bemerkt soll werden, daß künstlerisches Empfinden, gepaart mit einer stillen, in sich versenkten Natur, die beste Vorbedingung für die Entwickelung der geistigen Fähigkeiten ist. Dieses Empfinden dringt ja durch die Oberfläche der Dinge hindurch und gelangt dadurch zu deren Geheimnissen. | * Трябва да се отбележи, че художественото усещане, съчетано с тиха, вглъбена в себе си природа, е най-доброто предварително условие за развитието на духовните способности. Та нали това усещане прониква през повърхността на нещата и така стига до техните тайни. |
| 59 | Eine weitere Pflege hat der Geheimschüler der Weit der Töne angedeihen zu lassen. Man unterscheide da zwischen dem Tone, der durch das sogenannte Leblose (einen fallenden Körper, eine Glocke oder ein Musikinstrument) hervorgebracht wird, und dem, welcher von Lebendigem (einem Tiere oder Menschen) stammt. Wer eine Glocke hört, wird den Ton. wahrnehmen und ein angenehmes Gefühl daran knüpfen; wer den Schrei eines Tieres hört, wird außer diesem Gefühl in dem Tone noch die Offenbarung eines inneren Erlebnisses des Tieres, Lust oder Schmerz, verspüren. Bei der letzteren Art von Tönen hat der Geheimschüler einzusetzen. Er soll seine ganze Aufmerksamkeit darauf lenken, daß der Ton ihm etwas verkündet, was außer der eigenen Seele liegt. Und er soll sich versenken in dieses Fremde. Er soll sein Gefühl innig verbinden mit dem Schmerz oder der Lust, die ihm durch den Ton verkündet werden. Er soll darüber hinweg sich setzen, was für ihn der Ton ist, ob er ihm angenehm oder unangenehm ist, wohlbehaglich oder mißfällig; nur das soll seine Seele erfüllen, was in dem Wesen vorgeht, von dem der Ton kommt. Wer planmäßig und mit Vorbedacht solche Übungen macht, der wird sich dadurch die Fähigkeit aneignen, mit einem Wesen, sozusagen, zusammen zufließen, von dem der Ton ausgeht. Einem musikalisch empfindenden Menschen wird solche Pflege seines Gemütslebens leichter sein als einem unmusikalischen. Doch darf niemand glauben, daß der musikalische Sinn schon diese Pflege ersetzt. Man muß, als Geheimschüler, in dieser Art der ganzen Natur gegenüber empfinden lernen. Und dadurch senkt sich in Gefühls- und Gedankenwelt eine neue Anlage. Die ganze Natur fängt an, dem Men sehen durch ihr Ertönen Geheimnisse zuzuraunen. Was vorher seiner Seele unverständlicher Schall war, wird dadurch sinnvolle Sprache der Natur. Und wobei er vorher nur Ton gehört hat, beim Erklingen des sogenannten Leblosen, vernimmt er jetzt eine neue Sprache der Seele. Schreitet er in solcher Pflege seiner Gefühle vorwärts, dann wird er bald gewahr, daß er hören kann, wovon er vorher nichts vermutet hat. Er fängt an, mit der Seele zu hören. | Още една грижа окултният ученик трябва да положи за света на звуците. Тук трябва да се прави разлика между звука, който се издава от така нареченото неживо (падащо тяло, камбана или музикален инструмент), и онзи, който произхожда от живо (животно или човек). Който чуе камбана, ще възприеме звука и ще свърже с него приятно чувство; който чуе вика на животно, ще почувства в звука освен това чувство и откровението на едно вътрешно преживяване на животното, удоволствие или болка. При последния вид звуци трябва да започне окултният ученик. Той трябва да насочи цялото си внимание към това, че звукът му известява нещо, което се намира извън собствената му душа. И трябва да се потопи в това чуждо. Трябва съкровено да свърже чувството си с болката или удоволствието, които му се известяват чрез звука. Трябва да се издигне над това какво е звукът за него, дали му е приятен, или неприятен, дали го кара да се чувства добре, или му е неугоден; само онова трябва да изпълва душата му, което става в съществото, от което идва звукът. Който планомерно и с предварителна обмисленост прави такива упражнения, той ще усвои чрез това способността да се слива, така да се каже, със съществото, от което изхожда звукът. За един музикално чувстващ човек такава грижа за живота на сърцето му ще бъде по-лесна, отколкото за един немузикален. Но никой не бива да мисли, че музикалният усет вече замества тази грижа. Като окултен ученик човек трябва да се научи да чувства по този начин спрямо цялата природа. И чрез това в света на чувствата и мислите се полага една нова заложба. Цялата природа започва чрез своето звучене да нашепва на човека тайни. Онова, което преди за душата му е било неразбираем шум, става чрез това смислен език на природата. И там, където преди е чувал само звук, при звученето на така нареченото неживо, сега той долавя един нов език на душата. Ако напредва в такава грижа за своите чувства, тогава скоро ще забележи, че може да чува онова, за което преди нищо не е подозирал. Той започва да чува с душата. |
| 60 | Dazu muß dann noch etwas anderes kommen, um zum Gipfel zu gelangen, der auf diesem Gebiete zu erreichen ist. - Was für die Ausbildung des Geheimschülers ganz besonders wichtig ist, das ist die Art, wie er anderen Menschen beim Sprechen zuhört. Er muß sich daran gewöhnen, dies so zu tun, daß dabei sein eigenes Innere vollkommen schweigt. Wenn jemand eine Meinung äußert, und ein anderer hört zu, so wird sich im Innern des letzteren im allgemeinen Zustimmung oder Widerspruch regen. Viele Menschen werden wohl auch sofort sich ge ihre zustimmende und namentlich ihre drängt fühlen, widersprechende Meinung zu äußern. Alle solche Zustimmung und allen solchen Widerspruch muß der Geheimschüler zum Schweigen bringen. Es kommt dabei nicht darauf an, daß er plötzlich seine Lebensart so ändere, daß er solch inneres, gründliches Schweigen fortwährend zu erreichen sucht. Er wird damit den Anfang machen müssen, daß er es in einzelnen Fällen tut, die er sich mit Vorsatz auswählt. Dann wird sich ganz langsam und allmählich, wie von selbst, diese ganz neue Art des Zuhörens in seine Gewohnheiten einschleichen. - In der Geistesforschung wird solches planmäßig geübt. Die Schüler fühlen sich verpflichtet, übungsweise zu gewissen Zeiten sich die entgegengesetztesten Gedanken anzuhören und dabei alle Zustimmung und namentlich alles abfällige Urteilen vollständig zum Verstummen zu bringen. Es kommt darauf an, daß dabei nicht nur alles verstandesmäßige Urteilen schweige, sondern auch alle Gefühle des Mißfallens, der Ablehnung oder auch Zustimmung. Insbesondere muß sich der Schüler stets sorgfältig beobachten, ob nicht solche Gefühle, wenn auch nicht an der Oberfläche, so doch im intimsten Innern seiner Seele vorhanden seien. Er muß sich z. B. die Aussprüche von Menschen anhören, die in irgendeiner Beziehung weit unter ihm stehen, und muß dabei jedes Gefühl des Besserwissens oder der Überlegenheit unterdrücken. - Nützlich ist es für jeden, in solcher Art Kindern zuzuhören. Auch der Weiseste kann unermeßlich viel von Kindern lernen. - So bringt es der Mensch dazu, die Worte des anderen ganz selbstlos zu hören, mit vollkommener Ausschaltung seiner eigenen Person, deren Meinung und Gefühlsweise. Wenn er sich so übt, kritiklos zuzuhören, auch dann, wenn die völlig entgegengesetzte Meinung vorgebracht wird, wenn das «Verkehrteste» sich vor ihm abspielt, dann lernt er nach und nach mit dem Wesen eines anderen vollständig zu verschmelzen, ganz in dasselbe aufzugehen. Er hört dann durch die Worte hindurch in des anderen Seele hinein. Durch anhaltende Übung solcher Art wird erst der Ton das rechte Mittel, um Seele und Geist wahrzunehmen. Allerdings gehört dazu die allerstrengste Selbstzucht. Aber diese führt zu einem hohen Ziele. Wenn diese Übungen nämlich in Verbindung mit den anderen getrieben werden, die angegeben worden sind bezüglich des Tönens in der Natur, so erwächst der Seele ein neuer Hörsinn. Sie wird imstande, Kundgebungen aus der geistigen Weit wahrzunehmen, die nicht ihren Ausdruck finden in äußeren Tönen, die für das physische Ohr wahrnehmbar sind. Die Wahrnehmung des «inneren Wortes» erwacht. Dem Geheimschüler offenbaren 'sich allmählich von der Geisteswelt aus Wahrheiten. Er hört auf geistige Art zu sich sprechen." - Alle höheren Wahrheiten werden durch solches «inneres Einsprechen» erreicht. Und was man aus dem Munde eines wahren Geheimforschers hören kann, das hat er durch diese Art in Erfahrung gebracht. - Damit aber soll nicht gesagt sein, daß es unnötig sei, sich mit geheimwissenschaftlichen Schriften zu befassen, bevor man selbst in solcher Weise «inneres Einsprechen» vernehmen kann. Im Gegenteil: das Lesen solcher Schriften, das Anhören der Geheimforscherlehren sind selbst Mittel, auch zu eigener Erkenntnis zu gelangen. Jeder Satz der Geheimwissenschaft, den der Mensch hört, ist geeignet, den Sinn dahin zu lenken, wohin er gelangen muß, soll die Seele wahren Fortschritt erleben. Zu all dem Gesagten muß vielmehr eifriges Studium dessen treten, was die Geheimforscher der Welt mitteilen. Bei aller Geheimschulung gehört solches Studium zur Vorbereitung. Und wer alle sonstigen Mittel anwenden wollte, er käme zu keinem Ziele, wenn er nicht die Lehren der Geheimforscher in sich aufnähme. Denn weil diese Lehren aus dem lebendigen «inneren Worte», aus der «lebendigen Einsprechung» geschöpft sind, haben sie selbst geistiges Leben. Sie sind nicht bloß Worte. Sie sind lebendige Kräfte. Und während du den Worten eines Geheimkun digen folgst, während du ein Buch liest, das einer wirklichen inneren Erfahrung entstammt, wirken in deiner Seele Kräfte, welche dich ebenso hellsehend machen, wie die Naturkräfte aus lebendigem Stoffe deine Augen und Ohren gebildet haben. | Към това трябва после да се прибави още нещо друго, за да се стигне до върха, който може да бъде достигнат в тази област. – Онова, което е съвсем особено важно за развитието на окултния ученик, е начинът, по който той слуша другите хора, когато говорят. Той трябва да свикне да прави това така, че собствената му вътрешност при това да мълчи напълно. Когато някой изказва мнение и друг слуша, у слушащия обикновено ще се раздвижи съгласие или възражение. Много хора вероятно ще се почувстват и подтикнати веднага да изкажат своето одобрително и особено своето несъгласно мнение. Всяко такова съгласие и всяко такова възражение окултният ученик трябва да накара да замлъкне. При това не е важно той внезапно да промени начина си на живот така, че да се стреми непрестанно да постига такова вътрешно, дълбоко мълчание. Той ще трябва да започне, като прави това в отделни случаи, които си избира нарочно. Тогава съвсем бавно и постепенно, като от само себе си, този съвсем нов начин на слушане ще се вмъкне в навиците му. – В духовното изследване такова нещо се упражнява планомерно. Учениците се чувстват задължени като упражнение в определени моменти да изслушват най-противоположните мисли и при това да накарат всяко съгласие и особено всяко пренебрежително съждение да замлъкне напълно. Важно е при това да мълчи не само всяко разсъдъчно съждение, но и всички чувства на неодобрение, на отхвърляне или също и на съгласие. По-специално ученикът трябва винаги грижливо да наблюдава себе си дали такива чувства не са налице, ако не на повърхността, то все пак в най-съкровената вътрешност на душата му. Той трябва например да изслушва изказванията на хора, които в някакво отношение стоят далеч под него, и при това трябва да потиска всяко чувство, че знае по-добре, или чувство на превъзходство. – Полезно е за всекиго да слуша по такъв начин децата. И най-мъдрият може да научи безмерно много от децата. – Така човек стига дотам да чува думите на другия съвсем безкористно, при пълно изключване на собствената си личност, на нейното мнение и начин на чувстване. Когато се упражнява да слуша така, без критика, и тогава, когато се изказва напълно противоположното мнение, когато пред него се разиграва „най-погрешното“, тогава той малко по малко се научава да се слива напълно със съществото на другия, да се разтваря изцяло в него. Тогава през думите той се вслушва в душата на другия. Едва чрез продължително упражнение от такъв вид звукът става правилното средство за възприемане на душата и духа. Наистина за това е нужна най-строгата самодисциплина. Но тя води до висока цел. Защото, когато тези упражнения се практикуват във връзка с другите, които бяха посочени по отношение на звученето в природата, в душата израства едно ново слухово сетиво. Тя става способна да възприема прояви от духовния свят, които не намират израз във външни звуци, възприемаеми от физическото ухо. Събужда се възприемането на „вътрешното слово“. На окултния ученик постепенно се откриват истини от страна на духовния свят. Той чува как по духовен начин му се говори.* – Всички висши истини се постигат чрез такова „вътрешно заговаряне“. И онова, което човек може да чуе от устата на един истински окултен изследовател, той го е узнал по този начин. – С това обаче не се казва, че е ненужно да се занимаваме с тайнонаучни съчинения, преди сами да можем да доловим по такъв начин „вътрешно заговаряне“. Напротив: четенето на такива съчинения, слушането на ученията на окултните изследователи сами по себе си са средства да се стигне и до собствено познание. Всяко изречение на тайната наука, което човек чуе, е годно да насочи ума натам, накъдето той трябва да стигне, ако душата трябва да изживее истински напредък. Към всичко казано трябва по-скоро да се прибави усърдно изучаване на онова, което окултните изследователи съобщават на света. При всяко окултно обучение такова изучаване спада към подготовката. И който би искал да прилага всички други средства, той не би стигнал до никаква цел, ако не приеме в себе си ученията на окултните изследователи. Защото тези учения, понеже са черпени от живото „вътрешно слово“, от „живото заговаряне“, сами имат духовен живот. Те не са просто думи. Те са живи сили. И докато следваш думите на един познавач на окултното, докато четеш книга, която произхожда от един действителен вътрешен опит, в душата ти действат сили, които те правят ясновиждащ така, както природните сили са образували от живо вещество твоите очи и уши. |
| 61 | ::. Nur wer durch selbstloses Zuhören es dahin bringt, daß er wirklich von innen aufnehmen kann, still, ohne Regung einer persönlichen Meinung oder eines persönlichen Gefühls, zu dem können die höheren Wesenheiten sprechen, von denen man in der Geheimwissenschaft spricht. Solange man noch irgendeine Meinung, irgend ein Gefühl dem zu Hören den entgegenschleudert, schweigen die Wesenheiten der Geisteswelt. | * Само на онзи, който чрез безкористно слушане стигне дотам, че действително да може да приема отвътре, тихо, без раздвижване на лично мнение или на лично чувство, могат да говорят висшите същества, за които се говори в тайната наука. Докато човек още хвърля срещу онзи, когото слуша, някакво мнение, някакво чувство, съществата на духовния свят мълчат. |
| 62 | 2. Die Erleuchtung | 2. Просветление |
| 63 | Die Erleuchtung geht von sehr einfachen Vorgängen aus. Auch dabei handelt es sich darum, gewisse Gefühle und Gedanken zu entwickeln, die in jedem Menschen schlummern und die erwachen müssen. Nur wer mit voller Geduld, streng und anhaltend die einfachen Vorgänge durchnimmt, den können sie zur Wahrnehmung der inneren Lichterscheinungen führen. Der erste Anfang wird damit gemacht, in einer bestimmten Art verschiedene N atur wesen zu betrachten, und zwar zum Beispiele: einen durchsichtigen, schön geformten Stein (Kristall), eine Pflanze und ein Tier. Man suche zuerst seine ganze Aufmerksamkeit auf einen Vergleich des Steines mit dem Tier in folgender Art zu lenken. Die Gedanken, die hier angeführt werden, müssen, von lebhaften Gefühlen begleitet, durch die Seele ziehen. Und kein anderer Gedanke, kein anderes Gefühl dürfen sich einmischen und die intensiv aufmerksame Betrachtung stören. Man sage sich: «Der Stein hat eine Gestalt; das Tier hat auch Gestalt. Der Stein bleibt ruhig an seinem Ort. Das Tier verändert seinen Ort. Es ist der Trieb (die Begierde), welcher das Tier veranlaßt, seinen Ort zu ändern. Und die Triebe sind es auch, denen die Gestalt des Tieres dient. Seine Organe, seine Werkzeuge sind diesen Trieben gemäß ausgebildet. Die Gestalt des Steins ist nicht nach Begierden, sondern durch be gierdelose Kraft gebildet. »::- Wenn man sich intensiv in diese Gedanken versenkt und dabei mit gespannter Aufmerksamkeit Stein und Tier betrachtet: dann leben in der Seele zwei ganz verschiedene Gefühlsarten auf. Aus dem Stein strömt die eine Art des Gefühls, aus dem Tiere die andere Art in unsere Seele. Die Sache wird wahrscheinlich im Anfange nicht gelingen: aber nach und nach, bei wirklicher geduldiger Übung, werden sich diese Gefühle einstellen. Man muß nur immerfort und fort üben. Erst sind die Gefühle nur so lange vorhanden, als die Betrachtung dauert, später wirken sie nach. Und dann werden sie zu etwas, was in der Seele lebendig bleibt. Der Mensch braucht sich dann nur zu besinnen: und die beiden Gefühle steigen immer, auch ohne Betrachtung eines äußeren Gegenstandes, auf. - Aus diesen Gefühlen und den mit ihnen verbundenen Gedanken bilden sich H ellseher organe. - Tritt dann in der Betrachtung noch die Pflanze hinzu, so wird man bemerken, daß das von ihr ausgehende Gefühl, seiner Beschaffenheit und auch seinem Grade nach, in der Mitte liegt zwischen dem vom Stein und dem vom Tier ausströmenden. Die Organe, welche sich auf solche Art bilden, sind Geistesaugen. Man lernt mit ihnen allmählich etwas wie seelische und geistige Farben zu sehen. Solange man nur das sich angeeignet hat, was als «Vorbereitung» beschrieben worden ist, bleibt die geistige W eh mit ihren Linien und Figuren dunkel; durch die Erleuchtung wird sie hell. - Auch hier muß bemerkt werden, daß die Worte «dunkel» und «hell» sowie die anderen gebrauchten Ausdrücke nur annähernd aussprechen, was gemeint ist. Will man sich aber der gebräuchlichen Sprache bedienen, so ist nichts anderes möglich. Diese Sprache ist ja nur für die physischen Verhältnisse geschaffen. - Die Geheimwissenschaft bezeichnet nun das, was für das Hellseherorgan vom Stein ausströmt, als «blau» oder «blaurot». Dasjenige, was vom Tier empfunden wird, als «rot» oder «rotgelb». In der Tat sind es Farben «geistiger Art», die da gesehen werden. Die von der Pflanze ausgehende Farbe ist «grün», das nach und nach in ein helles ätherisches Rosarot übergeht. Die Pflanze ist nämlich dasjenige Naturwesen, welches in höheren Welten in einer gewissen Beziehung ihrer Beschaffenheit in der physischen WeIt gleicht. Nicht dasselbe ist aber bei Stein und Tier der Fall. - Nun muß man sich klar sein, daß mit den oben genannten Farben nur die Hauptschat tierungen des Stein-, Pflanzen- und Tierreiches angegeben sind. In Wirklichkeit sind alle möglichen Zwischenschat tierungen vorhanden. Jeder Stein, jede Pflanze, jedes Tier hat seine ganz bestimmte Farbennuance. Dazu kommen die Wesen der höheren Welten, die niemals sich physisch verkörpern, mit ihren oft wundervollen, oft auch gräßlichen Farben. In der Tat ist der Farbenreichtum in diesen höheren Wehen unermeßlich viel größer als in der physischen WeIt. | Просветлението изхожда от много прости процеси. И при него става дума за това да се развият определени чувства и мисли, които дремят във всеки човек и които трябва да се събудят. Само онзи, който с пълно търпение, строго и упорито преминава през простите процеси, може да бъде доведен от тях до възприемането на вътрешните светлинни явления. Първото начало се прави, като по определен начин се разглеждат различни природни същества, и то например: един прозрачен, красиво оформен камък (кристал), едно растение и едно животно. Нека човек се опита първо да насочи цялото си внимание към сравнение на камъка с животното по следния начин. Мислите, които се привеждат тук, трябва да преминават през душата, придружени от живи чувства. И никоя друга мисъл, никое друго чувство не бива да се намесва и да смущава интензивно внимателното разглеждане. Човек си казва: „Камъкът има форма; животното също има форма. Камъкът остава спокойно на мястото си. Животното сменя мястото си. Нагонът (влечението) е онова, което подбужда животното да сменя мястото си. И нагоните са също онова, на което служи формата на животното. Неговите органи, неговите оръдия са изградени в съответствие с тези нагони. Формата на камъка е образувана не според влечения, а чрез сила, лишена от влечения.“* – Когато човек се потопи интензивно в тези мисли и при това с напрегнато внимание разглежда камък и животно, тогава в душата оживяват два съвсем различни вида чувства. От камъка в душата ни се влива единият вид чувство, от животното – другият вид. Вероятно в началото това няма да се удаде; но постепенно, при действително търпеливо упражняване, тези чувства ще се появят. Човек трябва само да се упражнява непрестанно и без прекъсване. Отначало чувствата са налице само дотогава, докато трае разглеждането, по-късно те продължават да действат. И тогава стават нещо, което остава живо в душата. Тогава човек трябва само да се вглъби в себе си: и двете чувства винаги изплуват, дори без разглеждане на външен предмет. – От тези чувства и от свързаните с тях мисли се образуват органи на ясновидството. – Ако тогава в разглеждането се прибави и растението, ще се забележи, че чувството, което изхожда от него, по своето естество и също по своята степен се намира по средата между онова, което се излъчва от камъка, и онова, което се излъчва от животното. Органите, които се образуват по такъв начин, са духовни очи. С тях човек постепенно се научава да вижда нещо като душевни и духовни цветове. Докато човек е усвоил само онова, което беше описано като „подготовка“, духовният свят с неговите линии и фигури остава тъмен; чрез просветлението той става светъл. – И тук трябва да се отбележи, че думите „тъмен“ и „светъл“, както и другите употребени изрази, само приблизително изразяват онова, което се има предвид. Но ако човек иска да си служи с обичайния език, не е възможно нищо друго. Та този език е създаден само за физическите отношения. – Тайната наука обозначава онова, което за органа на ясновидството се излъчва от камъка, като „синьо“ или „синьочервено“. Онова, което се усеща от животното – като „червено“ или „червеножълто“. В действителност това, което се вижда там, са цветове „от духовен вид“. Цветът, който изхожда от растението, е „зелено“, което постепенно преминава в едно светло етерно розово. Растението е именно онова природно същество, което във висшите светове в известно отношение прилича на своето естество във физическия свят. При камъка и животното обаче не е така. – Сега трябва да е ясно, че с посочените по-горе цветове са дадени само главните оттенъци на минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички възможни междинни оттенъци. Всеки камък, всяко растение, всяко животно има своя съвсем определен цветови нюанс. Към това се прибавят съществата на висшите светове, които никога не се въплъщават физически, с техните често прекрасни, често и ужасни цветове. В действителност богатството на цветове в тези висши светове е безмерно по-голямо, отколкото във физическия свят. |
| 64 | ~:. Die hier gemeinte Tatsache, insofern' sie sich auf Kristallbeobach tung bezieht, ist von solchen, die nur in äußerlicher Weise (exoterisch) davon gehört haben, in mancherlei Art verdreht worden, woraus Verrichtungen wie «Kristallsehen» usw. entstanden sind. Derlei Manipulationen beruhen auf Mißverständnissen. Sie sind in vielen Büchern beschrieben worden. Aber sie bilden niemals den Gegenstand wahren (esoterischen) Geheimunterrichtes. | * Фактът, който се има предвид тук, доколкото се отнася до наблюдението на кристали, е бил изопачен по най-различни начини от хора, които са чули за него само по външен начин (екзотерично), от което са възникнали практики като „гледане в кристал“ и т.н. Подобни манипулации почиват на недоразумения. Те са били описвани в много книги. Но никога не съставляват предмет на истинското (езотерично) окултно преподаване. |
| 65 | Hat der Mensch einmal die Fähigkeit erworben, mit «Geistesaugen» zu sehen, so begegnet er auch, über kurz oder lang, den genannten höheren, zum Teil auch tieferen Wesen, als. der Mensch ist, die niemals die physische Wirklichkeit betreten. | Щом човек веднъж е придобил способността да вижда с „духовни очи“, той рано или късно среща и споменатите същества, по-висши, а отчасти и по-низши от човека, които никога не навлизат във физическата действителност. |
| 66 | Hat der Mensch es so weit gebracht, wie hier beschrieben ist, so stehen ihm die Wege zu vielem offen. Aber es ist keinem anzuraten, noch weiter zu gehen ohne sorgfältige Beachtung des vom Geistesforscher Gesagten oder sonst von ihm Mitgeteilten. Und auch für das schon Gesagte ist eine Beachtung solcher kundigen Führerschaft das Allerbeste. Hat übrigens der Mensch in sich die Kraft und Ausdauer, es so weit zu bringen, wie es den angegebenen elementaren Stufen der Erleuchtung entspricht, so wird er ganz gewiß auch die rechte Führung suchen und finden. Eine Vorsicht ist aber unter allen Umständen notwendig, und wer sie nicht anwenden will, der soll am besten alle Schritte in die Geheimwissenschaft unterlassen. Es ist notwendig, daß der Mensch, der' Geheimschüler wird, nichts verliere von seinen Eigenschaften als edler, guter und für alles physisch Wirkliche empfänglicher Mensch. Er muß im Gegenteile seine moralische Kraft, seine innere Lauterkeit, seine Beobachtungsgabe während der Geheimschülerschaft fortwährend steigern. Um ein Einzelnes zu erwähnen: Während der elementaren Erleuch tungsübungen muß der Geheimschüler dafür sorgen, daß er sein Mitgefühl für die Menschen- und Tierwelt, seinen Sinn für Schönheit der Natur immerfort vergrößere. Sorgt er nicht dafür, so stumpfen sich jenes Gefühl und dieser Sinn durch solche Übungen fortwährend ab. Das Herz würde hart, der Sinn stumpf. Und das müßte zu gefährlichen Ergebnissen führen. | Когато човек е стигнал толкова далеч, както е описано тук, пред него са открити пътищата към много неща. Но никому не се препоръчва да продължи по-нататък без грижливо съобразяване с онова, което е казал или иначе е съобщил духовният изследовател. И за вече казаното също е най-добре човек да се съобразява с такова вещо водачество. Впрочем, ако човек има в себе си силата и постоянството да стигне толкова далеч, колкото отговаря на посочените елементарни степени на просветлението, той съвсем сигурно ще потърси и ще намери и правилното ръководство. Предпазливост обаче е необходима при всички обстоятелства и който не иска да я проявява, най-добре да се откаже от всички стъпки в тайната наука. Необходимо е човекът, който става окултен ученик, да не загуби нищо от своите качества като благороден, добър и възприемчив към всичко физически действително човек. Напротив, по време на окултното си ученичество той трябва непрестанно да засилва своята морална сила, своята вътрешна чистота, своята дарба за наблюдение. Да спомена нещо конкретно: по време на елементарните упражнения за просветление окултният ученик трябва да се грижи непрестанно да увеличава своето съчувствие към човешкия и животинския свят, своя усет за красотата на природата. Ако не се грижи за това, то чрез такива упражнения онова чувство и този усет непрестанно се притъпяват. Сърцето би станало кораво, усетът – притъпен. А това неизбежно би довело до опасни резултати. |
| 67 | Wie sich die Erleuchtung gestaltet, wenn man im Sinne der obigen Übungen über Stein, Pflanze und Tier zum Menschen heraufsteigt, und wie, nach der Erleuchtung, der Zusammenschluß der Seele mit der geistigen Weh unter allen Umständen sich einmal einstellt und zur Einweihung hingeleitet: davon wird in den nächsten Abschnitten gesprochen werden, soweit das sein kann. | Как се оформя просветлението, когато в духа на горните упражнения човек се изкачи през камъка, растението и животното до човека, и как след просветлението съединяването на душата с духовния свят при всички обстоятелства един ден настъпва и води към посвещението: за това ще се говори в следващите раздели, доколкото това е възможно. |
| 68 | Es wird in unserer Zeit von vielen Menschen der Weg zur Geheimwissenschaft gesucht. Auf mancherlei Art wird das getan; und viele gefährliche, ja verwerfliche Prozeduren werden probiert. Deshalb sollen diejenigen, die etwas Wahrhaftes von diesen Dingen zu wissen meinen, anderen die Möglichkeit geben, einiges aus der Geheimschulung kennenzulernen. Nur soviel ist hier mitgeteilt worden, als solcher Möglichkeit entspricht. Es ist notwendig, daß etwas von dem Wahren bekannt werde, damit nicht das Irrtümliche großen Schaden anrichte. Durch die hier vorgezeichneten Wege kann niemand Schaden nehmen, der nichts forciert. Nur das eine muß beobachtet werden: niemand darf mehr Zeit und Kraft auf solche Übungen verwenden, als ihm nach seiner Lebensstellung, nach seinen Pflichten zur Verfügung stehen. Niemand darf durch den Geheimpfad irgend etwas in seinen äußeren Lebensverhältnissen augenblicklich ändern. Will man wirkliche Ergebnisse, dann muß man Geduld haben; man muß nach wenigen Minuten der Übung aufhören können und ruhig seiner Tagesarbeit nachgehen. Und nichts darf sich von Gedanken an die Übungen in die Tagesarbeit mischen. Wer nicht im höchsten und besten Sinne warten gelernt hat, der taugt nicht zum Geheimschüler und wird auch niemals zu Ergebnissen kommen, die einen erheblichen Wert haben. | В наше време мнозина търсят пътя към тайната наука. Това се прави по различни начини; и се изпробват много опасни, дори осъдителни процедури. Затова онези, които смятат, че знаят нещо истинно за тези неща, трябва да дадат на другите възможност да опознаят нещо от окултното обучение. Тук е съобщено само толкова, колкото отговаря на такава възможност. Необходимо е нещо от истинното да стане известно, за да не нанесе погрешното голяма вреда. По начертаните тук пътища никой, който не насилва нищо, не може да пострада. Само едно трябва да се спазва: никой не бива да отделя за такива упражнения повече време и сила, отколкото са на негово разположение според житейското му положение, според неговия дълг. Никой не бива поради окултния път да променя веднага нещо във външните условия на живота си. Ако човек иска действителни резултати, трябва да има търпение; трябва да може да спре след няколко минути упражнение и спокойно да се залови с дневната си работа. И нищо от мислите за упражненията не бива да се примесва в дневната работа. Който не се е научил да чака в най-висшия и най-добрия смисъл, той не става за окултен ученик и никога няма да стигне до резултати, които имат значителна стойност. |
| 69 | Kontrolle der Gedanken und Gefühle | Контрол на мислите и чувствата |
| 70 | Wenn jemand die Wege zur Geheimwissenschaft in der Art sucht, wie es in dem vorhergehenden Kapitel beschrieben worden ist, dann darf er nicht versäumen, sich während der ganzen Arbeit durch einen fortwirkenden Gedanken zu stärken. Er muß sich nämlich stets vor Augen halten, daß er nach einiger Zeit schon ganz erhebliche Fortschritte gemacht haben kann, ohne daß sie sich ihm in der Weise zeigen, wie er es vielleicht erwartet hat. Wer dies nicht bedenkt, wird leicht die Beharrlichkeit verlieren und nach kurzer Zeit alle Versuche aufgeben. Die Kräfte und Fähigkeiten, welche man zu entwickeln hat, sind anfänglich von sehr zarter Art. Und ihre Wesenheit ist etwas ganz anderes als das, wovon sich der Mensch vorher Vorstellungen gemacht hat. Er war ja nur gewohnt, sich mit der physischen Welt zu beschäftigen. Die geistige und seelische entzog sich seinen Blicken und auch seinen Begriffen. Es ist daher gar nicht zu verwundern, daß er jetzt, wo sich in ihm geistige und seelische Kräfte entwickeln, diese nicht sogleich bemerkt. - Darinnen liegt die Möglichkeit einer Beirrung für den, welcher sich, ohne sich an die Erfahrungen zu halten, welche kundige Forscher gesammelt haben, auf den Geheimpfad begibt. Der Geheimforscher kennt die Fortschritte, welche der Schüler macht, lange bevor dieser sich selbst ihrer bewußt wird. Er weiß, wie die zarten geistigen Augen sich heranbilden, ehe der Schüler etwas davon weiß. Und ein großer Teil der Anweisungen dieses Geheimforschers besteht eben darinnen, das zum Ausdrucke zu bringen, was bewirkt, daß der Schüler das Vertrauen, die Geduld, die Ausdauer nicht verliere, bevor er zur eigenen Erkenntnis seiner Fortschritte gelangt. Geben kann ja der Geheimkundige seinem Zögling nichts, was in diesem nicht - auf verborgene Art - schon liegt. Er kann nur anleiten zur Entwickelung von schlummernden Fähigkeiten. Aber, was er aus seinen Erfahrungen mitteilt, wird eine Stütze sein dem, der sich aus dem Dunkel zum Lichte durchringen will. | Когато някой търси пътищата към тайната наука по начина, описан в предходната глава, той не бива да пропуска да се укрепва през цялата работа с една непрестанно действаща мисъл. А именно той трябва винаги да има пред очи, че след известно време може вече да е постигнал съвсем значителен напредък, без този напредък да му се показва по начина, по който може би го е очаквал. Който не държи сметка за това, лесно ще загуби постоянството и след кратко време ще се откаже от всички опити. Силите и способностите, които трябва да се развият, отначало са от много нежно естество. И тяхната същност е нещо съвсем различно от онова, за което човек преди това си е създавал представи. Та той е бил свикнал да се занимава само с физическия свят. Духовният и душевният свят са убягвали от погледа му, а също и от понятията му. Затова никак не е чудно, че сега, когато в него се развиват духовни и душевни сили, той не ги забелязва веднага. – В това се крие възможността за заблуда за онзи, който тръгва по окултния път, без да се придържа към опита, събран от вещи изследователи. Окултният изследовател познава напредъка, който прави ученикът, дълго преди самият той да го осъзнае. Той знае как се образуват нежните духовни очи, преди ученикът да знае нещо за това. И голяма част от указанията на този окултен изследовател се състои тъкмо в това да изрази онова, което кара ученика да не загуби доверието, търпението, постоянството, преди да е стигнал до собственото познание за своя напредък. Познавачът на окултното всъщност не може да даде на своя възпитаник нищо, което вече да не се намира – по скрит начин – в него. Той може само да напътства към развиването на дремещи способности. Но онова, което съобщава от своя опит, ще бъде опора за онзи, който иска да си пробие път от тъмнината към светлината. |
| 71 | Gar viele verlassen den Pfad zur Geheimwissenschaft bald, nachdem sie ihn betreten haben, weil ihnen ihre Fortschritte nicht sogleich bemerklich werden. Und selbst, wenn die ersten für den Zögling wahrnehmbaren höheren Erfahrungen auftreten, so betrachtet sie dieser oft als Illusionen, weil er sich ganz andere Vorstellungen von dem gemacht hat, was er erleben soll. Er verliert den Mut, weil er entweder die ersten Erfahrungen für wertlos hält oder weil sie ihm doch so unscheinbar vorkommen, daß er nicht glaubt, sie könnten ihn in absehbarer Zeit zu irgend etwas Erheblichem führen. Mut und Selbstvertrauen sind aber zwei Lichter, die auf dem Wege zur Geheimwissenschaft nicht erlöschen dürfen. Wer es nicht über sich bringen kann, eine Übung, die scheinbar unzähligemal mißglückt immer wieder und wieder geduldig fortzusetzen, der kann nicht weit kommen. | Твърде много хора напускат пътя към тайната наука скоро след като са тръгнали по него, защото не забелязват веднага своя напредък. И дори когато се появят първите висши опитности, доловими за възпитаника, той често ги смята за илюзии, защото си е създал съвсем други представи за онова, което трябва да преживее. Той губи смелост, защото или смята първите опитности за лишени от стойност, или защото те все пак му се струват толкова незначителни, че не вярва, че биха могли в обозримо време да го доведат до нещо значително. Но смелостта и доверието в себе си са две светлини, които не бива да угасват по пътя към тайната наука. Който не може да се реши да продължава търпеливо отново и отново едно упражнение, което привидно безброй пъти не е успявало, той не може да стигне далеч. |
| 72 | Viel früher als eine deutliche Wahrnehmung von den Fortschritten tritt ein dunkles Gefühl auf, daß man auf dem rechten Wege sei. Und dieses Gefühl sollte man hegen 'und pflegen. Denn es kann zu einem sicheren Führer werden. Vor allem muß man den Glauben ausrotten, als ob es ganz absonderliche, geheimnisvolle Verrichtungen sein müßten, durch die man zu höheren Erkenntnissen gelangt. Man muß sich klarmachen, daß von den Gefühlen und Gedanken ausgegangen werden muß, mit denen der Mensch ja fortwährend lebt, und daß er diesen Gefühlen und Gedanken nur eine andere Richtung geben muß, als die gewohnte ist. Ein jeder sage sich zunächst: in meiner eigenen Gefühls- und Gedankenwelt liegen die höchsten Geheimnisse verborgen: ich habe sie bisher nur noch nicht wahrgenommen. Alles beruht schließlich darauf, daß der Mensch fortwährend Leib, Seele und Geist mit sich herumträgt, daß er sich aber nur seines Leibes im ausgesprochenen Sinne be~wußt ist, nicht seiner Seele und seines Geistes. Und der Geheimschüler wird sich der Seele und des Geistes bewußt, wie sich der gewöhnliche Mensch seines Leibes bewußt ist. | Много по-рано от ясното възприятие на напредъка се появява смътно чувство, че човек е на прав път. И това чувство човек би трябвало да пази и да лелее. Защото то може да стане сигурен водач. Преди всичко трябва да се изкорени вярата, че трябва да има някакви съвсем особени, тайнствени действия, чрез които се стига до висши познания. Човек трябва да си изясни, че трябва да се тръгне от чувствата и мислите, с които човекът и без това непрекъснато живее, и че той трябва само да даде на тези чувства и мисли друга посока, а не обичайната. Всеки нека си каже най-напред: в моя собствен свят на чувства и мисли са скрити най-висшите тайни; само че досега не съм ги възприел. Всичко в крайна сметка почива на това, че човекът непрекъснато носи със себе си тяло, душа и дух, но в същинския смисъл съзнава само своето тяло, а не своята душа и своя дух. А окултният ученик осъзнава душата и духа така, както обикновеният човек съзнава своето тяло. |
| 73 | Deshalb kommt es darauf an, die Gefühle und Gedanken in die rechte Richtung zu bringen. Dann entwickelt man die Wahrnehmungen für das im gewöhnlichen Leben Unsichtbare. Hier soll einer der Wege angegeben werden, wie man das macht. Eine einfache Sache ist es wieder, wie fast alles, was bisher mitgeteilt worden ist. Aber von den größten Wirkungen ist sie, wenn sie beharrlich durchgeführt wird und wenn der Mensch vermag, mit der nötigen intimen Stimmung sich ihr hinzugeben. Man lege ein kleines Samenkorn einer Pflanze vor sich hin. Es kommt darauf an, sich vor diesem unscheinbaren Ding die rechten Gedanken intensiv zu machen und durch diese Gedanken gewisse Gefühle zu entwickeln. Zuerst mache man sich klar, was man wirklich mit Augen sieht. Man beschreibe für sich Form, Farbe und alle sonstigen Eigenschaften des Samens. Dann überlege man folgendes. Aus diesem Samenkorn wird eine vielgestaltige Pflanze entstehen, wenn es in die Erde gepflanzt wird. Man vergegenwärtige sich diese Pflanze. Man baue sie sich in der Phantasie auf. Und dann denke man: Was ich mir jetzt in meiner Phantasie vorstelle, das werden die Kräfte der Erde und des Lichtes später wirklich aus dem Samenkorn hervorlocken. Wenn ich ein künstlich geformtes Ding vor mir hätte, das ganz täuschend dem Samenkorn nachgeahmt wäre, so daß es meine Augen nicht von einem wahren unterscheiden könnten, so würde keine Kraft der Erde und des Lichtes aus diesem eine Pflanze hervorlocken. Wer sich diesen Gedanken ganz klar macht, wer ihn innerlich erlebt, der wird sich auch den folgenden mit dem richtigen Gefühle bilden können. Er wird sich sagen: in dem Samenkorn ruht schon auf verborgene Art - als Kraft der ganzen Pflanze - das, was später aus ihm herauswächst. In der künstlichen Nachahmung ruht diese Kraft nicht. Und doch sind für meine Augen beide gleich. In dem wirklichen Samenkorn ist also etwas unsichtbar enthalten, was in der Nachahmung nicht ist. Auf dieses Unsichtbare lenke man nun Gefühl und Gedanken." Man stelle sich vor: dieses Unsichtbare wird sich später in die sichtbare Pflanze verwandeln, die ich in Gestalt und Farbe vor mir haben werde. Man hänge dem Gedanken nach: das Unsichtbare wird sichtbar werden. Könnte ich nicht denken, so könnte sich mir auch nicht schon jetzt ankündigen, was erst später sichtbar werden wird. | Затова е важно чувствата и мислите да се насочат в правилната посока. Тогава се развиват възприятията за онова, което в обикновения живот е невидимо. Тук ще бъде посочен един от пътищата как се прави това. Това отново е нещо просто, както почти всичко, което беше съобщено досега. Но то има най-силно въздействие, ако се провежда с постоянство и ако човекът е в състояние да му се отдаде с нужното интимно настроение. Нека човек постави пред себе си едно малко семенце на растение. Важното е пред това незабележимо нещо да си създаде интензивно правилните мисли и чрез тези мисли да развие определени чувства. Най-напред нека си изясни какво действително вижда с очите си. Нека опише за себе си формата, цвета и всички останали свойства на семето. После нека обмисли следното. От това семенце ще възникне многообразно растение, ако бъде посадено в земята. Нека си представи нагледно това растение. Нека го изгради във фантазията си. И после нека помисли: онова, което сега си представям във фантазията си, силите на земята и на светлината по-късно действително ще изкарат наяве от семенцето. Ако имах пред себе си изкуствено оформено нещо, което да подражава на семенцето толкова измамно, че очите ми да не могат да го различат от истинско, никоя сила на земята и на светлината не би изкарала наяве от него растение. Който си изясни напълно тази мисъл, който я преживее вътрешно, той ще може да си образува и следващата с правилното чувство. Той ще си каже: в семенцето вече почива по скрит начин – като сила на цялото растение – онова, което по-късно ще израсне от него. В изкуственото подражание тази сила не почива. И все пак за моите очи двете са еднакви. Значи в действителното семенце невидимо се съдържа нещо, което го няма в подражанието. Към това невидимо нека човек сега насочи чувство и мисли.* Нека си представи: това невидимо по-късно ще се превърне във видимото растение, което ще имам пред себе си във форма и цвят. Нека се отдаде на мисълта: невидимото ще стане видимо. Ако не можех да мисля, то не би могло и да ми се възвести още отсега онова, което едва по-късно ще стане видимо. |
| 74 | ::- Wer da einwenden wollte, daß bei einer genaueren mikroskopischen Untersuchung sich ja doch die Nachahmung von dem wirklichen Samenkorn unterscheide, der zeigte nur, daß er nicht erfaßt hat, worauf es ankommt. Es handelt sich nicht darum, was man genau wirklich in sinnenfälliger Weise vor sich hat, sondern darum, daß man daran seelisch-geistige Kräfte entwickele. | * Който би поискал да възрази, че при по-точно микроскопско изследване подражанието все пак се различава от действителното семенце, той само би показал, че не е схванал за какво става дума. Не става дума за това какво точно действително има човек пред себе си по сетивно възприемаем начин, а за това да развие чрез него душевно-духовни сили. |
| 75 | Besonders deutlich sei es betont: Was man da denkt, muß man auch intensiv fühlen. Man muß in Ruhe, ohne alle störenden Beimischungen anderer Gedanken, den einen oben angedeuteten in sich erleben. Und man muß sich Zeit lassen, so daß sich der Gedanke und das Gefühl, das sich an ihn knüpft, gleichsam in die Seele einbohren. - Bringt man das in der rechten Weise zustande, dann wird man nach einiger Zeit - vielleicht erst nach vielen Versuchen - eine Kraft in sich verspüren. Und diese Kraft wird eine neue Anschauung erschaffen. Das Samenkorn wird wie in einer kleinen Lichtwolke eingeschlossen erscheinen. Es wird auf sinnlich-geistige Weise als eine Art Flamme empfunden werden. Gegenüber der Mitte dieser Flamme empfindet man so, wie man beim Eindruck der Farbe Lila empfindet; gegenüber dem Rande, wie man der Farbe Bläulich gegenüber empfindet. - Da erscheint das, was man vorher nicht gesehen hat und was die Kraft des Gedankens und der Gefühle geschaffen hat, die man in sich erregt hat. Was sinnlich unsichtbar war, die Pflanze, die erst später sichtbar werden wird, das offenbart sich da auf geistig-sichtbare Art. | Нека бъде подчертано особено ясно: онова, което човек мисли тук, той трябва и да го чувства интензивно. Трябва в покой, без всякакви смущаващи примеси от други мисли, да преживее в себе си единствената посочена по-горе мисъл. И трябва да си дава време, така че мисълта и чувството, което се свързва с нея, да се впият, така да се каже, в душата. – Постигне ли човек това по правилния начин, тогава след известно време – може би едва след много опити – ще почувства в себе си една сила. И тази сила ще създаде едно ново съзерцание. Семенцето ще изглежда като затворено в малък светлинен облак. То ще бъде усетено по сетивно-духовен начин като вид пламък. Пред средата на този пламък човек усеща така, както при впечатлението от лилавия цвят; пред края – както пред синкавия цвят. – Тогава се явява онова, което човек преди не е виждал и което е създала силата на мисълта и на чувствата, които е събудил в себе си. Онова, което беше сетивно невидимо – растението, което едва по-късно ще стане видимо, – се разкрива тогава по духовно-видим начин. |
| 76 | Es ist begreiflich, daß mancher Mensch das alles für Illusion halten wird. Viele werden sagen: «Was sollen mir solche Gesichte, solche Phantasmen?» Und manche werden abfallen und den Pfad nicht fortsetzen. Aber gerade darauf kommt es an: in diesen schwierigen Punkten der menschlichen Entwickelung nicht Phantasie und geistige Wirklichkeit miteinander zu verwechseln. Und ferner darauf, den Mut zu haben, vorwärts zu dringen und nicht furchtsam und kleinmütig zu werden. Auf der anderen Seite aber muß allerdings betont werden, daß der ~ gesunde Sinn, der Wahrheit und Täuschung unterscheidet, fortwährend gepflegt werden muß. Der Mensch darf während all dieser Übungen nie die volle bewußte Herrschaft über sich selbst verlieren. So sicher, wie er über die Dinge und Vorgänge des Alltagslebens denkt, so muß er auch hier denken. Schlimm wäre es, wenn er in Träumerei verfiele. Verstandesklar, um nicht zu sagen: nüchtern, muß er in jedem Augenblicke bleiben. Und der größte Fehler wäre gemacht, wenn der Mensch durch solche Übungen sein Gleichgewicht verlöre, wenn er abgehalten würde, so gesund und klar über die Dinge des Alltagslebens zu urteilen, wie er das vorher getan hat. Immer wieder soll sich der Geheimschüler daher prüfen, ob er nicht etwa aus seinem Gleichgewicht herausgefallen ist, ob er derselbe geblieben ist innerhalb der Verhältnisse, in denen er lebt. Festes Ruhen in sich selbst, klarer Sinn für alles, das muß er sich bewahren. Allerdings ist streng zu beachten, daß man sich nicht jeder beliebigen Träumerei hingeben soll, sich nicht allen möglichen Übungen überlassen soll. Die Gedankenrichtungen, die hier angegeben werden, sind seit Urzeiten in den Geheimschulen erprobt und geübt. Und nur solche werden hier mitgeteilt. Wer solche anderer Art anwenden wollte, die er sich selbst bildet oder von denen er da oder dort hört und liest, der muß in die Irre gehen und wird sich bald auf dem Pfade ufer loser Phantastik befinden. | Разбираемо е, че някои хора ще смятат всичко това за илюзия. Мнозина ще кажат: „Какво ми трябват такива видения, такива фантазми?“ И някои ще отпаднат и няма да продължат по пътя. Но тъкмо за това става дума: в тези трудни точки от човешкото развитие да не се смесват фантазия и духовна действителност. И освен това – да има човек смелостта да върви напред и да не става страхлив и малодушен. От друга страна обаче трябва все пак да се подчертае, че здравият усет, който различава истина от измама, трябва непрекъснато да се развива. По време на всички тези упражнения човекът никога не бива да губи пълното съзнателно владеене на себе си. Също толкова сигурно, колкото мисли за нещата и процесите на всекидневния живот, той трябва да мисли и тук. Лошо би било, ако изпадне в мечтателност. Ясен в разсъдъка си, за да не кажем трезв, той трябва да остава във всеки миг. И най-голямата грешка би била допусната, ако човекът загуби равновесието си чрез такива упражнения, ако бъде възпрепятстван да преценява нещата на всекидневния живот така здраво и ясно, както го е правил преди. Затова окултният ученик трябва отново и отново да се проверява дали не е излязъл от равновесието си, дали е останал същият в условията, в които живее. Твърдата опора в самия себе си, ясният усет за всичко – това той трябва да запази. Наистина трябва строго да се внимава човек да не се отдава на каква да е мечтателност, да не се впуска във всевъзможни упражнения. Насоките на мисълта, които се посочват тук, са изпитани и упражнявани от незапомнени времена в окултните школи. И само такива се съобщават тук. Който би поискал да прилага такива от друг вид, които сам си образува или за които чува и чете тук-там, той неминуемо ще се заблуди и скоро ще се озове на пътя на безбрежното фантазьорство. |
| 77 | Eine weitere Übung, die sich an die beschriebene anzu ist die folgende. Man stelle sich einer schließen hat, Pflanze gegenüber, die sich auf der Stufe der vollen Entwickelung befindet. Nun erfülle man sich mit dem Gedanken, daß die Zeit kommen werde, wo diese Pflanze abstirbt, Nichts wird von dem mehr sein, was ich jetzt vor mir sehe. Aber diese Pflanze wird dann Samenkörner aus sich entwickelt haben, die wieder zu neuen Pflanzen werden. Wieder werde ich gewahr, daß in dem, was ich sehe, etwas verborgen ruht, was ich nicht sehe. Ich erfülle mich ganz mit dem Gedanken: diese Pflanzengestalt mit ihren Farben wird künftig nicht mehr sein. Aber die Vorstellung, daß sie Samen bildet, lehrt mich, daß sie nicht in Nichts verschwinden werde. Was sie vor dem Verschwinden bewahrt, kann ich jetzt ebensowenig mit Augen sehen, wie ich früher die Pflanze im Samenkorn habe sehen können. Es gibt also in ihr etwas, was ich nicht mit Augen sehe. Lasse ich diesen Gedanken in mir leben und verbindet sich das entsprechende Gefühl in mir mit ihm, dann entwickelt sich wieder, nach angemessener Zeit, in meiner Seele eine Kraft, die zur neuen Anschauung wird. Aus der Pflanze wächst wieder eine Art von geistiger Flammenbildung heraus, Diese ist natürlich entsprechend größer als die vorhin geschilderte. Die Flamme kann etwa in ihrem mittleren Teile grünlichblau und an ihrem äußeren Rande gelblichrot empfunden werden. | Още едно упражнение, което трябва да се присъедини към описаното, е следното. Нека човек застане пред растение, което се намира на степента на пълното си развитие. Сега нека се изпълни с мисълта, че ще дойде време, когато това растение ще загине. Нищо няма да остане от онова, което сега виждам пред себе си. Но тогава това растение ще е развило от себе си семенца, които отново ще станат нови растения. Отново осъзнавам, че в онова, което виждам, скрито почива нещо, което не виждам. Изпълвам се изцяло с мисълта: тази форма на растението с нейните цветове в бъдеще вече няма да съществува. Но представата, че то образува семена, ме учи, че то няма да изчезне в нищото. Онова, което го запазва от изчезване, сега не мога да видя с очи, също както по-рано не можех да видя растението в семенцето. Значи в него има нещо, което не виждам с очи. Ако оставя тази мисъл да живее в мен и съответното чувство се свърже в мен с нея, тогава след подходящо време в душата ми отново се развива сила, която става ново съзерцание. От растението отново израства вид духовно образувание, подобно на пламък. То, естествено, е съответно по-голямо от описаното по-рано. Пламъкът може да бъде усетен в средната си част приблизително като зеленикавосин, а по външния си край – като жълтеникавочервен. |
| 78 | Es muß ausdrücklich betont werden, daß man, was hier als «Farben» bezeichnet wird, nicht so sieht, wie physische Augen die Farben sehen, sondern daß man durch die geistige Wahrnehmung Ähnliches empfindet, wie wenn man einen physischen Farbeneindruck hat. Geistig «blau» wahrnehmen heißt etwas empfinden oder erfühlen, was ähnlich dem ist, was man empfindet, wenn der Blick des physischen Auges auf der Farbe «Blau» ruht. Dies muß berücksichtigen, wer allmählich wirklich zu geistigen Wahrnehmungen aufsteigen will. Er erwartet sonst, im Geistigen nur eine Wiederholung des Physischen zu finden. Das müßte ihn auf das bitterste beirren. | Трябва изрично да се подчертае, че онова, което тук се нарича „цветове“, не се вижда така, както физическите очи виждат цветовете, а че чрез духовното възприятие се усеща нещо подобно на онова, което човек усеща, когато има физическо впечатление от цвят. Да възприемеш духовно „синьо“, означава да усетиш или да почувстваш нещо, което е подобно на онова, което усещаш, когато погледът на физическото око почива върху цвета „синьо“. Това трябва да има предвид онзи, който иска постепенно наистина да се издигне до духовни възприятия. Иначе той очаква да намери в духовното само повторение на физическото. Това неминуемо би го заблудило по най-горчив начин. |
| 79 | Wer es dahin gebracht hat, solches geistig zu sehen, hat viel gewonnen. Denn die Dinge enthüllen sich ihm nicht nur im gegenwärtigen Sein, sondern auch in ihrem Entstehen und Vergehen. Er fängt an, überall den Geist zu schauen, von dem die sinnlichen Augen nichts wissen können. Und damit hat er die ersten Schritte dazu getan, um allmählich durch eigene Anschauung hinter das Geheimnis von Geburt und Tod zu kommen. Für die äußeren Sinne entsteht ein Wesen bei der Geburt;' es vergeht im Tode. Dies ist aber nur deshalb, weil diese Sinne den verborgenen Geist des Wesens nicht wahrnehmen. Für den Geist sind Geburt und Tod nur eine Verwandlung, wie das Hervorsprießen der Blume aus der Knospe eine Verwandlung ist, die sich vor den sinnlichen Augen abspielt. Will man das aber durch eigene Anschauung kennenlernen, so muß man in der angedeuteten Art erst den geistigen Sinn dafür erwecken. | Който е стигнал дотам да вижда духовно такова нещо, е спечелил много. Защото нещата му се разкриват не само в настоящото си битие, а и в своето възникване и изчезване. Той започва навсякъде да вижда духа, за който сетивните очи не могат да знаят нищо. И с това той е направил първите стъпки, за да проникне постепенно чрез собствено съзерцание в тайната на раждането и смъртта. За външните сетива едно същество възниква при раждането; то изчезва в смъртта. Това обаче е така само защото тези сетива не възприемат скрития дух на съществото. За духа раждането и смъртта са само едно превръщане, както появата на цвета от пъпката е превръщане, което се разиграва пред сетивните очи. Но ако човек иска да опознае това чрез собствено съзерцание, той трябва най-напред да събуди по посочения начин духовния усет за това. |
| 80 | Um gleich noch einen Einwand hinwegzunehmen, den manche Menschen machen könnten, die einige seelische (psychische) Erfahrung haben, sei dieses gesagt. Es soll gar nicht bestritten werden, daß es kürzere, einfachere Wege gibt, daß manche aus eigener Anschauung die Erscheinungen von Geburt und Tod kennenlernen, ohne erst alles das, was hier beschrieben wird, durchgemacht zu haben. Es gibt eben Menschen, welche bedeutende psychische Anlagen haben, die nur eines kleinen Anstoßes bedürfen, um entwickelt zu werden. Aber das sind Ausnahmen. Der hier angegebene Weg ist jedoch ein allgemeiner und sicherer. Man kann sich ja auch einige chemische Kenntnisse auf einem ausnahmsweisen Weg erwerben; will man aber Chemiker werden, dann muß man den allgemeinen und sicheren Weg gehen. | За да отстраним веднага още едно възражение, което биха могли да направят някои хора с известен душевен (психичен) опит, нека бъде казано следното. Съвсем не се оспорва, че има по-кратки, по-прости пътища, че някои опознават от собствено съзерцание явленията на раждането и смъртта, без първо да са минали през всичко онова, което се описва тук. Просто има хора със значителни психични заложби, на които им е нужен само малък тласък, за да се развият. Но това са изключения. Посоченият тук път обаче е всеобщ и сигурен. Нали човек може да си придобие и някои химически познания по път, който е изключение; но иска ли да стане химик, тогава трябва да върви по всеобщия и сигурен път. |
| 81 | Ein folgenschwerer Irrtum würde sich ergeben, wenn jemand glauben wollte, er könne, um bequemer zum Ziele zu gelangen, sich das besprochene Samenkörnchen oder die Pflanze bloß vorstellen, bloß in der Phantasie vorhalten. Wer dies tut, kann wohl auch zum Ziele kommen, doch nicht so sicher wie auf die angegebene Art. Die Anschauung, zu der man kommt, wird in den meisten Fällen nur ein Blendwerk der Phantasie sein. Bei ihr müßte dann die Umwandlung in geistige Anschauung erst abgewartet werden. Denn darauf kommt es an, daß nicht ich in bloßer Willkür mir Anschauungen schaffe, sondern darauf, daß die Wirklichkeit sie in mir erschafft. Aus den Tiefen meiner eigenen Seele muß die Wahrheit hervorquellen; aber nicht mein gewöhnliches Ich darf selbst der Zauberer sein, der die Wahrheit hervorlocken will, sondern die Wesen müssen dieser Zauberer sein, deren geistige Wahrheit ich schauen will. | Грешка с тежки последици би възникнала, ако някой поиска да вярва, че за да стигне по-удобно до целта, може само да си представи споменатото семенце или растението, само да си го постави пред очите във фантазията. Който прави това, може наистина също да стигне до целта, но не така сигурно, както по посочения начин. Съзерцанието, до което се стига, в повечето случаи ще бъде само мираж на фантазията. При него тогава би трябвало тепърва да се изчака превръщането му в духовно съзерцание. Защото важното е не аз по чист произвол да си създавам съзерцания, а действителността да ги създава в мен. Истината трябва да извира от дълбините на собствената ми душа; но не бива моят обикновен Аз сам да бъде магьосникът, който иска да изкара истината наяве, а магьосник трябва да бъдат съществата, чиято духовна истина искам да видя. |
| 82 | Hat der Mensch durch solcherlei Übungen in sich die ersten Anfänge zu geistigen Anschauungen gefunden, so darf er aufsteigen zur Betrachtung des Menschen selbst. Einfache Erscheinungen des menschlichen Lebens müssen zunächst gewählt werden. - Bevor man aber dazu schreitet, ist es notwendig, besonders ernstlich an der vollen Lauterkeit seines moralischen Charakters zu arbeiten. Man muß jeden Gedanken daran entfernen, daß man etwa auf diese Art erlangte Erkenntnis zum persönlichen Eigennutz anwenden werde. Man muß mit sich darüber einig sein, daß man niemals eine Macht über seine Mitmenschen, die man etwa erlangen werde, im Sinne des Bösen ausnutzen werde. Deshalb muß jeder, der Geheimnisse über die menschliche Natur durch eigene Anschauung sucht, die goldene Regel der wahren Geheimwissenschaften befolgen. Und diese goldene Regel ist: wenn du einen Schritt vorwärts zu machen versuchst in der Erkenntnis geheimer Wahrheiten, so mache zugleich drei vorwärts in der Vervollkommnung deines Charakters zum Guten. W er diese Regel befolgt, der kann solche Übungen machen, wie nunmehr eine beschrieben werden soll. | Ако човек чрез подобни упражнения е намерил в себе си първите начала на духовни съзерцания, тогава той може да се издигне до разглеждането на самия човек. Най-напред трябва да се изберат прости явления от човешкия живот. – Но преди да се пристъпи към това, необходимо е да се работи особено сериозно върху пълната чистота на своя морален характер. Човек трябва да отстрани всяка мисъл, че евентуално ще използва придобитото по този начин познание за лична изгода. Трябва да е наясно със себе си, че никога няма да използва за зло власт над своите ближни, която евентуално би придобил. Затова всеки, който търси чрез собствено съзерцание тайни на човешката природа, трябва да следва златното правило на истинските тайни науки. И това златно правило гласи: ако се опиташ да направиш една крачка напред в познаването на тайни истини, направи едновременно три крачки напред в усъвършенстването на своя характер към доброто. Който следва това правило, той може да прави упражнения от рода на онова, което ще бъде описано сега. |
| 83 | Man vergegenwärtige sich einen Menschen, von dem man einmal beobachtet hat, wie er nach irgendeiner Sache verlangt hat. Auf die Begierde soll die Aufmerksamkeit gerichtet werden. Am besten ist es, den Zeitpunkt in der Erinnerung wachzurufen, in dem die Begierde am lebhaftesten war und in dem es ziemlich unentschieden war, ob der Mensch das Verlangte erhalten werde oder nicht. Und nun gebe man sich der Vorstellung an das, was man in der Erinnerung beobachtet, ganz hin. Man stelle die denkbar größte innere Ruhe der eigenen Seele her. Man versuche so viel, als nur möglich ist, blind und taub zu sein für alles andere, was ringsherum vorgeht. Und man achte besonders darauf, daß durch die angeregte Vorstellung in der Seele ein Gefühl erwache. Dieses Gefühl lasse man in sich heraufziehen, wie eine Wolke, die an dem sonst ganz leeren Horizont heraufzieht. Es ist ja nun natürlich, daß in der Regel die Beobachtung dadurch unterbrochen wird, daß man den Menschen, auf den man die Aufmerksamkeit lenkt, nicht lange genug in dem geschilderten Seelenzustand beobachtet hat. Man wird wahrscheinlich Hunderte und Aberhunderte von vergeblichen Versuchen anstellen. Man darf eben die Geduld nicht verlieren. Nach vielen Versuchen wird man es dahin bringen, daß man in der eigenen Seele ein Gefühl erlebt,. das dem Seelenzustand des. beobachteten Menschen entspricht. Dann wird man aber auch nach einiger Zeit bemerken, daß durch dieses Gefühl in der eigenen Seele eine Kraft er wächst, die zur geistigen Anschauung des Seelenzustandes des anderen wird. Im Gesichtsfelde wird ein Bild auftreten, das man wie etwas Leuchtendes empfindet. Und dieses geistig leuchtende Bild ist die sogenannte astrale Verkörperung des beobachteten Seelenzustandes der Begierde. Wieder als flammenähnlich empfunden kann dieses Bild beschrieben werden. Es wird in der Mitte wie gelbrot sein und am Rande wie rötlichblau oder lila empfunden werden. - Viel kommt darauf an, daß man mit solcher geistigen Anschauung zart umgehe. Man tut am besten, wenn man zunächst zu niemand davon spricht als nur etwa zu seinem Lehrer, wenn man einen solchen hat. Denn versucht man eine solche Erscheinung durch ungeschickte Worte zu beschreiben, so gibt man sich meistens argen Täuschungen hin. Man gebraucht die gewöhnlichen Worte, die doch für solche Dinge nicht bestimmt und daher für sie zu grob und schwerfällig sind. Die Folge ist dann, daß man durch den eigenen Versuch, die Sache in Worte zu kleiden, verführt wird, sich in die wahren Anschauungen allerlei Phantasieblendwerke hineinzumischen. Wieder. ist eine wichtige Regel für den Geheimschüler: Verstehe über deine geistigen Gesichte zu schweigen. Ja, schweige sogar vor dir selber darüber. Versuche nicht, was du im Geiste erschaust, in Worte zu kleiden oder mit dem ungeschickten Verstande zu ergriibeln. Gib dich unbefangen deiner geistigen Anschauung hin und störe sie dir nicht durch vieles Nachdenken darüber. Denn du mußt bedenken, daß dein Nachdenken anfangs ganz und gar nicht deinem Schauen gewachsen ist. Dieses Nachdenken hast du dir in deinem bisherigen, bloß auf die physisch-sinnliche Welt beschränkten Leben erworben; und was du dir jetzt erwirbst, geht darüber hinaus. Suche also nicht, an das neue Höhere den Maßstab des alten anzulegen. Nur wer schon einige Festigkeit hat im Beobachten innerer Erfahrungen, der kann darüber reden, um durch solches Reden seine Mitmenschen anzuregen. | Нека човек си представи нагледно някой човек, за когото веднъж е наблюдавал как е жадувал за някакво нещо. Вниманието трябва да бъде насочено към влечението. Най-добре е да се събуди в спомена онзи момент, в който влечението е било най-живо и в който е било доста неясно дали човекът ще получи жадуваното, или не. И сега нека човек се отдаде изцяло на представата за онова, което наблюдава в спомена. Нека създаде възможно най-големия вътрешен покой на собствената си душа. Нека се опита, доколкото изобщо е възможно, да бъде сляп и глух за всичко друго, което става наоколо. И нека особено внимава чрез събудената представа в душата да се пробуди чувство. Нека остави това чувство да изплува в него като облак, който изплува на иначе съвсем празния хоризонт. Естествено е, разбира се, че по правило наблюдението се прекъсва поради това, че човекът, към когото се насочва вниманието, не е бил наблюдаван достатъчно дълго в описаното душевно състояние. Човек вероятно ще направи стотици и стотици напразни опити. Той просто не бива да губи търпение. След много опити ще стигне дотам да преживее в собствената си душа чувство, което съответства на душевното състояние на наблюдавания човек. Тогава обаче след известно време ще забележи също, че чрез това чувство в собствената му душа израства сила, която става духовно съзерцание на душевното състояние на другия. В зрителното поле ще се появи образ, който се усеща като нещо светещо. И този духовно светещ образ е така нареченото астрално въплъщение на наблюдаваното душевно състояние на влечението. Този образ отново може да бъде описан като нещо, което се усеща подобно на пламък. В средата той ще бъде като жълточервен, а по края ще бъде усещан като червеникавосин или лилав. – Много зависи от това човек да се отнася нежно с такова духовно съзерцание. Най-добре прави, ако отначало не говори за него с никого, освен може би със своя учител, ако има такъв. Защото, ако се опита да опише такова явление с несръчни думи, най-често изпада в тежки заблуди. Той използва обикновените думи, които все пак не са предназначени за такива неща и затова са твърде груби и тромави за тях. Следствието тогава е, че чрез собствения си опит да облече нещото в думи той бива подведен да примесва в истинските съзерцания всевъзможни миражи на фантазията. Ето отново едно важно правило за окултния ученик: Умей да мълчиш за своите духовни видения. Да, мълчи за тях дори пред самия себе си. Не се опитвай да обличаш в думи онова, което съзерцаваш в духа, или да мъдруваш над него с несръчния разсъдък. Отдай се непредубедено на своето духовно съзерцание и не си го смущавай с много размишления за него. Защото трябва да имаш предвид, че твоето размишление отначало съвсем не е дорасло до твоето виждане. Това размишление ти си придобил в своя досегашен живот, ограничен само до физическо-сетивния свят; а онова, което придобиваш сега, излиза отвъд него. Затова не се стреми да прилагаш към новото, висшето мярката на старото. Само който вече има известна твърдост в наблюдаването на вътрешни преживявания, той може да говори за тях, за да подбуди чрез такова говорене своите ближни. |
| 84 | Zu der beschriebenen Übung mag eine ergänzende kommen. Man beobachte in der gleichen Art, wie einem Menschen die Befriedigung irgendeines Wunsches, die Erfüllung einer Erwartung zuteil geworden ist. Gebraucht man dabei dieselben Regeln und Vorsichten, die eben für den anderen Fall angegeben worden sind, so wird man auch da zu einer geistigen Anschauung gelangen. Man wird eine geistige Flammenbildung bemerken, die in der Mitte als gelb sich fühlt und die wie mit einem grünlichen Rande empfunden wird. | Към описаното упражнение може да се прибави едно допълващо. Нека човек наблюдава по същия начин как някой човек е получил удовлетворяването на някакво желание, изпълнението на някакво очакване. Ако при това използва същите правила и предпазни мерки, които току-що бяха посочени за другия случай, той ще стигне и тук до духовно съзерцание. Ще забележи духовно образувание, подобно на пламък, което в средата се чувства като жълто и което се усеща като със зеленикав край. |
| 85 | Leicht kann der Mensch durch solche Beobachtung seiner Mitmenschen in einen moralischen Fehler verfallen. Er kann lieblos werden. Daß dies nicht der Fall sei, muß eben mit allen nur erdenkbaren Mitteln angestrebt werden. Beobachtet man so, dann soll man eben durchaus schon auf der Höhe stehen, in der es einem zur völligen Gewißheit geworden ist, daß Gedanken wirkliche Dinge sind. Man darf sich da nicht mehr gestatten, über seinen Mitmenschen so zu denken, daß die Gedanken mit der höchsten Achtung der Menschenwürde und der Menschenfreiheit nicht verträglich wären. Daß ein Mensch nur ein Beobachtungsobjekt für uns sein könnte: dieser Gedanke darf uns nicht einen Augenblick erfüllen. Hand in Hand mit jeder Geheimbeobachtung über die menschliche Natur muß die Selbsterziehung dahin gehen, die volle Selbstgeltung eines jeden Menschen uneingeschränkt zu schätzen und das als etwas Heiliges, von uns Unan tastbares - auch in Gedanken und Gefühlen- zu betrachten, was in dem Menschen wohnt. Ein Gefühl von heiliger Scheu vor allem Menschlichen, selbst wenn es nur als Erinnerung gedacht wird, muß uns erfüllen. | Чрез такова наблюдение на своите ближни човек лесно може да изпадне в морална грешка. Той може да стане безсърдечен. Трябва именно с всички мислими средства да се стремим да не стане така. Наблюдава ли човек така, тогава той трябва вече непременно да стои на онази висота, на която за него е станало напълно сигурно, че мислите са действителни неща. Тогава той вече не бива да си позволява да мисли за своите ближни така, че мислите да не са съвместими с най-висшата почит към човешкото достойнство и човешката свобода. Че един човек би могъл да бъде за нас само обект на наблюдение – тази мисъл не бива да ни изпълва нито за миг. Ръка за ръка с всяко окултно наблюдение върху човешката природа трябва да върви самовъзпитанието, насочено към това да ценим неограничено пълната самостойност на всеки човек и да гледаме като на нещо свещено, недосегаемо за нас – също и в мисли и чувства, – на онова, което живее в човека. Трябва да ни изпълва чувство на свещен трепет пред всичко човешко дори когато то се мисли само като спомен. |
| 86 | Nur an den zwei Beispielen sollte vorläufig hier gezeigt werden, wie man sich zur Erleuchtung über die menschliche Natur durchringt. Daran konnte aber wenigstens der Weg gezeigt werden, der zu betreten ist. Wer die notwendige innere Stille und Ruhe findet, die zu solcher Beobachtung gehören, dessen Seele wird schon dadurch eine große Verwandlung durchmachen. Das wird bald so weit gehen, daß die innere Bereicherung, die sein Wesen erfährt, ihm Sicherheit und Ruhe gibt auch in seinem. äußeren Verhalten. Und dieses verwandelte äußere Verhalten wird wieder zurückwirken auf seine Seele. Und so wird er sich weiter helfen. Er wird Mittel und Wege finden, immer mehr von der menschlichen Natur zu entdek ken, was den äußeren Sinnen verborgen ist; und er wird dann auch reif werden, einen Einblick zu tun in die geheimnisvollen Zusammenhänge zwischen der Menschennatur und all dem, was sonst noch im Weltall vorhanden ist. - Und auf diesem Wege naht sich der Mensch immer mehr dem Zeitpunkte, wo er die ersten Schritte der Einweihung bewerkstelligen kann. Bevor diese aber getan ist noch, eines notwendig. Es ist dies werden können, etwas, dessen Notwendigkeit der Geheimschüler zunächst vielleicht am wenigsten einsehen wird. Später aber wird er dies. | Тук засега трябваше само чрез двата примера да се покаже как човек си пробива път към просветление относно човешката природа. Чрез тях обаче можа да се покаже поне пътят, по който трябва да се тръгне. Душата на онзи, който намери необходимата вътрешна тишина и покой, които са присъщи на такова наблюдение, още с това ще претърпи голямо превръщане. Това скоро ще стигне дотам, че вътрешното обогатяване, което изпитва неговото същество, ще му дава сигурност и покой и във външното му поведение. И това преобразено външно поведение отново ще въздейства обратно върху душата му. И така той ще си помага по-нататък. Ще намери начини и средства да открива все повече от онова в човешката природа, което е скрито за външните сетива; и тогава той ще узрее и за това да хвърли поглед в тайнствените връзки между човешката природа и всичко онова, което освен това съществува във Вселената. – И по този път човекът все повече се приближава до момента, когато ще може да направи първите стъпки на посвещението. Но преди те да могат да бъдат направени, необходимо е още едно нещо. Това е нещо, чиято необходимост окултният ученик отначало може би най-малко ще проумее. По-късно обаче ще я проумее. |
| 87 | Was nämlich der Einzuweihende mitbringen muß, ist ein in gewisser Beziehung ausgebildeter Mut und Furchtlosigkeit. Der Geheimschüler muß geradezu die Gelegenheiten aufsuchen, durch welche diese Tugenden ausgebildet werden. In der Geheimschulung sollten sie ganz systematisch herangebildet werden. Aber auch das Leben selbst ist namentlich nach dieser Richtung hin eine gute Geheimschule; vielleicht die beste. Einer Gefahr ruhig ins Auge schauen, Schwierigkeiten ohne Zagen überwinden wollen: solches muß der Geheimschüler können. Er muß z. B. einer Gefahr gegenüber sich sofort zu der Empfindung aufraffen: meine Angst nützt nach gar keiner Seite; ich darf sie gar nicht haben; ich muß nur an das denken, was zu tun ist. Und er muß es so weit bringen, daß für Gelegenheiten, in denen er vorher ängstlich war, «Angsthaben», «Mutloswerden» für ihn wenigstens im eigentlichen innersten Empfinden unmögliche Dinge werden. Durch die Selbsterziehung nach dieser Richtung entwickelt nämlich der Mensch in sich ganz bestimmte Kräfte, die er braucht, wenn er in höhere Geheimnisse eingeweiht werden soll. So wie der physische Mensch Nervenkraft braucht, um seine physischen Sinne zu benutzen, so bedarf der seelische Mensch jener Kraft, die nur entwickelt wird in mutvollen und furchtlosen Naturen,' - Wer zu den höheren Geheimnissen vordringt, der sieht nämlich Dinge, welche dem gewöhnlichen Menschen durch die Täuschungen der Sinne verborgen bleiben. Denn, wenn die physischen Sinne uns auch die höhere Wahrheit nicht schauen lassen, so sind sie eben dadurch auch des Menschen Wohltäter. Durch sie verbergen sich für ihn Dinge, welche ihn, unvorbereitet, in maßlose Bestürzung versetzen müßten, deren Anblick er nicht ertragen könnte. Diesem Anblick muß der Geheimschüler gewachsen werden. Er verliert gewisse Stützen in der Außenwelt, die er eben dem Umstande verdankte, daß er in Täuschung befangen war. Es ist wirklich und buchstäblich so, wie wenn man jemand auf eine Gefahr aufmerksam machte, in der er schon lange geschwebt hat, von der er aber nichts gewußt hat. Vorher hatte er keine Angst: jetzt aber, nachdem er weiß, überkommt ihn die Angst, obwohl die Gefahr durch sein Wissen nicht größer geworden ist. | Онова, което посвещаваният трябва да носи със себе си, е в известно отношение развита смелост и безстрашие. Окултният ученик трябва направо да търси случаите, чрез които се развиват тези добродетели. В окултното обучение те би трябвало да се възпитават съвсем систематично. Но и самият живот е, особено в тази посока, добра окултна школа; може би най-добрата. Да гледаш спокойно опасността в очите, да искаш да преодоляваш трудностите без колебание – това трябва да може окултният ученик. Той трябва например пред опасност веднага да се стегне и да стигне до усещането: моят страх не помага в никакво отношение; изобщо не бива да го имам; трябва да мисля само за онова, което трябва да се направи. И той трябва да стигне дотам, че в случаите, в които по-рано е бил боязлив, „да изпитва страх“, „да губи кураж“ да станат за него невъзможни неща поне в същинското, най-съкровено усещане. А именно чрез самовъзпитание в тази посока човекът развива в себе си съвсем определени сили, от които се нуждае, ако трябва да бъде посветен във висши тайни. Както физическият човек се нуждае от нервна сила, за да използва своите физически сетива, така душевният човек се нуждае от онази сила, която се развива само у смелите и безстрашни натури. – Работата е там, че който прониква до висшите тайни, вижда неща, които за обикновения човек остават скрити поради измамите на сетивата. Защото, макар физическите сетива да не ни позволяват да виждаме висшата истина, тъкмо поради това те са и благодетели на човека. Чрез тях от него се скриват неща, които биха хвърлили неподготвения човек в безмерен ужас, неща, чиято гледка той не би могъл да понесе. До тази гледка окултният ученик трябва да дорасне. Той губи определени опори във външния свят, които е дължал тъкмо на обстоятелството, че е бил в плен на измамата. Наистина и буквално е така, както когато обърнеш вниманието на някого към опасност, в която той отдавна се е намирал, но за която нищо не е знаел. Преди не е изпитвал страх; сега обаче, след като знае, го обзема страх, макар че опасността не е станала по-голяма поради знанието му. |
| 88 | Die Kräfte der Weit sind zerstörende und aufbauende: das Schicksal der äußeren Wesenheiten ist Entstehen und in den Gang Vergehen. In das Wirken dieser Kräfte, dieses Schicksales soll der Wissende blicken. Der Schleier, der im gewöhnlichen Leben vor den geistigen Augen liegt, soll entfernt werden. Der Mensch selbst aber ist mit diesen Kräften, mit diesem Schicksal verwoben. In seiner eigenen Natur sind zerstörende und aufbauende Kräfte. So unverhüllt die anderen Dinge vor das sehende Auge des Wissenden treten, so unverhüllt zeigt die eigene Seele sich selbst. Solcher Selbsterkenntnis gegenüber darf der Geheimschüler nicht die Kraft verlieren. Und sie wird ihm nur dann nicht fehlen, wenn er einen Überschuß an ihr mitbringt. Damit dieses der Fall sei, muß er lernen, in schwierigen Lebensverhältnissen die innere Ruhe und Sicherheit zu bewahren; er muß in sich ein starkes Vertrauen in die guten Mächte des Daseins erziehen. Er muß darauf gefaßt sein, daß manche Triebfedern ihn nicht mehr leiten werden; die ihn bisher geleitet haben. Er wird ja einsehen müssen, daß er bisher manches nur getan und gedacht hat, weil er in Unwissenheit befangen war. Solche Gründe, wie er sie bisher gehabt, werden wegfallen. Er hat manches aus Eitelkeit getan; er wird sehen, wie unsäglich wertlos alle Eitelkeit für den Wissenden ist. Er hat manches aus Habsucht getan; er wird gewahr werden, wie zerstörend alle Habsucht ist. Ganz neue Triebfedern zum Handeln und Denken wird er entwickeln müssen. Und eben dazu gehören Mut und Furchtlosigkeit. | Силите на света са разрушителни и градивни: съдбата на външните същества е възникване и изчезване. Знаещият трябва да погледне в хода на тези сили, в действието на тази съдба. Булото, което в обикновения живот лежи пред духовните очи, трябва да бъде отстранено. Самият човек обаче е вплетен в тези сили, в тази съдба. В неговата собствена природа има разрушителни и градивни сили. Така неприкрито, както другите неща застават пред виждащото око на знаещия, така неприкрито се показва собствената душа на самата себе си. Пред такова себепознание окултният ученик не бива да губи сила. И тя няма да му липсва само ако донесе със себе си излишък от нея. За да бъде така, той трябва да се научи да запазва вътрешния покой и сигурността в трудни житейски обстоятелства; трябва да възпита в себе си силно доверие в добрите сили на битието. Трябва да бъде подготвен за това, че някои движещи сили, които досега са го водели, вече няма да го водят. Та той ще трябва да проумее, че досега е вършил и мислил някои неща само защото е бил в плен на незнанието. Основания като онези, които е имал досега, ще отпаднат. Вършил е някои неща от суета; ще види колко неизразимо лишена от стойност е всяка суета за знаещия. Вършил е някои неща от алчност; ще осъзнае колко разрушителна е всяка алчност. Съвсем нови движещи сили за действие и мислене ще трябва да развие. И тъкмо към това спадат смелостта и безстрашието. |
| 89 | Vorzüglich handelt es sich darum, im tiefsten Innern des Gedankenlebens selbst diesen Mut und diese Furchtlosigkeit zu pflegen. Der Geheimschüler muß lernen, über einen Mißerfolg nicht zu verzagen. Er muß zu dem Gedanken fähig sein: «Ich will vergessen, daß mir diese Sache schon wieder mißglückt ist, und aufs neue versuchen, wie wenn nichts gewesen wäre.» So ringt er sich durch zu der Überzeugung, daß die Kraftquellen in der Welt, aus denen er schöpfen kann, unversieglich sind. Er strebt immer wieder nach dem Geistigen, das ihn heben und tragen wird, wie oft auch sein Irdisches sich als kraftlos und schwach erwiesen haben mag. Er muß fähig sein, der Zukunft entgegenzuleben, und in diesem Streben sich durch keine Erfahrung der Vergangenheit stören lassen. Hat der Mensch die geschilderten Eigenschaften bis zu reif, die wahren einem gewissen Grade, dann ist er Namen der Dinge zu erfahren, die der Schlüssel zu dem höheren Wissen sind. Denn darin besteht die Einweihung, daß man lernt, die Dinge der Welt bei demjenigen Namen zu benennen, die sie im Geiste ihrer göttlichen U r heber haben. In diesen ihren Namen liegen die Geheimnisse der Dinge. Deshalb sprechen die Eingeweihten eine andere Sprache als Uneingeweihte, weil die ersteren die Bezeichnung der Wesen nennen, durch welche diese selbst gemacht sind. - Soweit von der Einweihung (Initiation) selbst gesprochen werden kann, soll das im nächsten Kapitel folgen. | Преди всичко става дума за това тази смелост и това безстрашие да се развиват в най-дълбоката вътрешност на самия мисловен живот. Окултният ученик трябва да се научи да не губи кураж при неуспех. Той трябва да е способен на мисълта: „Искам да забравя, че това нещо отново ми се е провалило, и да опитам наново, сякаш нищо не е било.“ Така той си пробива път към убеждението, че изворите на сила в света, от които може да черпи, са неизчерпаеми. Той отново и отново се стреми към духовното, което ще го издига и носи, колкото и често земното в него да се е оказвало безсилно и слабо. Той трябва да е способен да живее, обърнат към бъдещето, и в този стремеж да не се оставя да бъде смущаван от никакъв опит от миналото. Развил ли е човекът описаните качества до известна степен, тогава той е узрял да узнае истинските имена на нещата, които са ключът към висшето знание. Защото посвещението се състои в това да се научиш да наричаш нещата на света с онези имена, които те имат в духа на своите божествени творци. В тези техни имена се крият тайните на нещата. Затова посветените говорят език, различен от езика на непосветените, защото първите назовават обозначението на съществата, чрез които самите те са създадени. – Доколкото може да се говори за самото посвещение (инициация), то ще бъде изложено в следващата глава. |
| 90 | DIE EINWEIHUNG | ПОСВЕЩЕНИЕ |
| 91 | Die Einweihung ist die höchste der Stufen einer Geheimschulung, über welche in einer Schrift noch Andeutungen gegeben werden können, die allgemein verständlich sind. Über alles, was darüber liegt, sind Mitteilungen schwer verständlich. Aber auch dazu findet jeder den Weg, der durch die Vorbereitung, Erleuchtung und Einweihung bis zu den niederen Geheimnissen vorgedrungen ist. | Посвещението е най-високата от степените на окултното обучение, за които в едно съчинение могат още да се дадат загатвания, общоразбираеми за всички. За всичко, което лежи над нея, съобщенията са трудно разбираеми. Но и към него намира пътя всеки, който през подготовката, просветлението и посвещението е проникнал до нисшите тайни. |
| 92 | Das Wissen und Können, das einem Menschen durch die Einweihung zuteil wird, könnte er ohne eine solche erst in einer sehr fernen Zukunft - nach vielen Verkörperungen - auf einem ganz anderen Wege und auch in einer ganz anderen Form erwerben. Wer heute eingeweiht wird, erfährt etwas, was er sonst viel später, unter ganz anderen Verhältnissen, erfahren würde. | Знанието и умението, които посвещението дава на човека, той би могъл да придобие без такова посвещение едва в много далечно бъдеще – след много въплъщения – по съвсем друг път и също в съвсем друга форма. Който бъде посветен днес, узнава нещо, което иначе би узнал много по-късно, при съвсем други условия. |
| 93 | Ein Mensch kann von den Geheimnissen des Daseins nur so viel wirklich erfahren, als dem Grade seiner Reife entspricht. Nur deshalb gibt es Hindernisse zu den höheren Stufen des Wissens und Könnens. Der Mensch soll ein Schießgewehr nicht früher gebrauchen, als bis er genügende Erfahrung hat, um durch den Gebrauch nicht Unheil anzurichten. - Würde heute jemand ohne weiteres eingeweiht, so würde ihm die Erfahrung fehlen, die er durch die Verkörperungen in der Zukunft noch machen wird, bis ihm die entsprechenden Geheimnisse im regelmäßigen Verlauf seiner Entwickelung zuteil werden. Deshalb müssen an der Pforte der Einweihung die Erfahrungen durch etwas anderes ersetzt sein. In einem Ersatz für künftige Erfahrungen bestehen daher die ersten U nter weisungen des Einweihungskandidaten. Es sind das die sogenannten «Proben», die er durchzumachen hat und die sich als regelmäßige Folge des Seelenlebens ergeben, wenn Übungen, wie die in den vorhergehenden Kapiteln geschilderten, richtig fortgesetzt werden. | Човек може наистина да узнае от тайните на битието само толкова, колкото отговаря на степента на неговата зрялост. Само затова съществуват препятствия по пътя към по-високите степени на знанието и умението. Човек не бива да си служи с огнестрелно оръжие, преди да е натрупал достатъчно опит, за да не причини беда с употребата му. – Ако днес някой бъде посветен просто така, на него би му липсвал опитът, който той тепърва ще натрупа чрез въплъщенията в бъдещето, докато съответните тайни му бъдат дадени в правилния ход на неговото развитие. Затова на портата на посвещението опитът трябва да бъде заменен с нещо друго. Поради това първите наставления на кандидата за посвещение се състоят в заместване на бъдещия опит. Това са така наречените „изпитания“, през които той трябва да премине и които се явяват като редовна последица от душевния живот, когато упражнения като описаните в предходните глави се продължават правилно. |
| 94 | Von diesen «Proben» wird ja auch in Büchern oft gesprochen. Aber es ist nur natürlich, daß von ihrer Natur durch solche Besprechungen in der Regel ganz falsche Vorstellungen hervorgerufen werden müssen. Denn wer nicht durch die Vorbereitung und Erleuchtung hindurch ja nichts von diesen Proben jemals gegangen ist, hat erfahren. Ein solcher kann sie auch nicht sachgemäß beschreiben. | За тези „изпитания“ често се говори, разбира се, и в книги. Но съвсем естествено е, че по правило такива обсъждания неизбежно създават съвсем погрешни представи за тяхната природа. Защото, който не е преминал през подготовката и просветлението, той всъщност никога не е узнал нищо за тези изпитания. Такъв човек не може и да ги опише така, както подобава. |
| 95 | Dem Einzuweihenden müssen sich gewisse Dinge und Tatsachen ergeben, die den höheren Welten angehören. Er kann sie aber nur sehen und hören, wenn er die geistigen Wahrnehmungen wie Figuren, Farben, Töne usw. empfinden kann, von denen bei Besprechung der «Vorbereitung» und «Erleuchtung» berichtet worden ist. Die erste «Probe» besteht darinnen, daß er eine wahrere Anschauung erlangt von den leiblichen Eigenschaften der leblosen Körper, dann der Pflanzen, der Tiere und des Menschen, als sie der Durchschnittsmensch: besitzt. Damit ist aber nicht das gemeint, was man heute wissenschaftliche Erkenntnis nennt. Denn nicht um Wissenschaft, sondern um Anschauung handelt es sich. - In der Regel ist der Vorgang so, daß der Einzuweihende erkennen lernt, wie sich die Naturdinge und Lebewesen für das geistige Ohr und geistige Auge kundgeben. In einer gewissen Weise stehen diese Dinge dann unverhüllt nackt ~ vor dem Beschauer. Dem sinnlichen Auge und dem sinnlichen 0 hre verbergen sich die Eigenschaften, die man da hört und sieht. Sie sind für dieses sinnliche Anschauen wie mit einem Schleier verhüllt. Daß dieser Schleier für den Einzuweihenden wegfällt, beruht auf einem Vorgang, den man als «geistigen Verbrennungsprozeß» bezeichnet. Deshalb wird diese erste Probe die «Feuerprobe» genannt. | На посвещавания трябва да се разкрият определени неща и факти, които принадлежат на висшите светове. Но той може да ги вижда и чува само ако може да усеща духовните възприятия като фигури, цветове, тонове и т.н., за които беше разказано при обсъждането на „подготовката“ и „просветлението“. Първото „изпитание“ се състои в това, че той придобива по-истинско съзерцание на телесните свойства на неживите тела, после на растенията, на животните и на човека, отколкото притежава средният човек. Но с това не се има предвид онова, което днес наричат научно познание. Защото не става дума за наука, а за съзерцание. – По правило процесът протича така, че посвещаваният се научава да познава как природните неща и живите същества се изявяват пред духовното ухо и духовното око. В известен смисъл тогава тези неща застават пред наблюдаващия разбулени – голи. Свойствата, които човек там чува и вижда, се скриват от сетивното око и от сетивното ухо. За това сетивно съзерцание те са сякаш забулени с було. Това, че за посвещавания това було отпада, се дължи на процес, който се нарича „духовен процес на изгаряне“. Затова това първо изпитание се нарича „огнено изпитание“. |
| 96 | Für manche Menschen ist das gewöhnliche Leben selbst schon ein mehr oder weniger unbewußter Einweihungs prozeß durch die Feuerprobe. Es sind das diejenigen, welche durch reiche Erfahrungen von solcher Art durchgehen, daß ihr Selbstvertrauen, ihr Mut und ihre Standhaftigkeit in gesunder Weise groß werden und daß sie Leid, Enttäuschung, Mißlingen von Unternehmungen mit Seelengröße und namentlich mit Ruhe und in ungebro chener Kraft ertragen lernen. Wer Erfahrungen in dieser Art durchgemacht hat, der ist oft schon, ohne daß er es deutlich weiß, ein Eingeweihter; und es bedarf dann nur eines wenigen, um ihm geistige Ohren und Augen zu öffnen, so daß er ein Hellsehender wird. Denn das ist festzuhalten: es handelt sich bei einer wahren «Feuerprobe» nicht darum, daß die Neugierde des Kandidaten befriedigt werde. Gewiß, er lernt außergewöhnliche Tatsachen kennen, von denen andere Menschen keine Ahnung haben. Aber dieses Kennenlernen ist nicht das Ziel, sondern nur das Mittel zum Ziel. Das Ziel aber ist, daß sich der Kandidat durch die Erkenntnis der höheren Welten größeres und wahreres Selbstvertrauen, höheren Mut und eine ganz andere Seelengröße und Ausdauer erwerbe, als sie in der Regel innerhalb der niederen Weh erlangt werden können. Nach der «Feuerprobe» kann jeder Kandidat noch umkehren. Er wird gestärkt in physischer und seelischer Beziehung dann sein Leben fortsetzen und wohl erst in einer nächsten Verkörperung die Einweihung fortsetzen. In seiner gegenwärtigen aber wird er ein brauchbareres Glied der menschlichen Gesellschaft sein, als er vorher war. In welcher Lage er sich auch befinden mag: seine Festigkeit, seine Umsicht, sein günstiger Einfluß auf seine Mitmenschen, seine Entschlossenheit werden zugenommen haben. | За някои хора самият обикновен живот е вече повече или по-малко несъзнаван процес на посвещение чрез огненото изпитание. Това са онези, които преминават през богати преживявания от такъв род, че тяхната самоувереност, тяхната смелост и тяхната твърдост нарастват по здрав начин и че те се научават да понасят страданието, разочарованието, неуспеха на своите начинания с душевно величие и особено със спокойствие и с несломена сила. Който е преминал през преживявания от този род, той често вече е посветен, без да го знае ясно; и тогава е нужно само съвсем малко, за да му се отворят духовните уши и очи, така че да стане ясновидец. Защото трябва добре да се запомни следното: при истинското „огнено изпитание“ не става дума да бъде задоволено любопитството на кандидата. Наистина той опознава необикновени факти, за които другите хора нямат никаква представа. Но това опознаване не е целта, а само средство към целта. Целта обаче е кандидатът чрез познанието на висшите светове да придобие по-голяма и по-истинска самоувереност, по-висока смелост и съвсем друго душевно величие и постоянство, отколкото по правило могат да се постигнат в нисшия свят. След „огненото изпитание“ всеки кандидат може още да се върне. Тогава, укрепен във физическо и душевно отношение, той ще продължи живота си и вероятно едва в някое следващо въплъщение ще продължи посвещението. В сегашното си въплъщение обаче той ще бъде по-полезен член на човешкото общество, отколкото е бил преди. В каквото и положение да се намира, неговата твърдост, неговото благоразумие, неговото благотворно влияние върху ближните му, неговата решителност ще са нараснали. |
| 97 | Will der Kandidat nach vollbrachter Feuerprobe die Geheimschulung fortsetzen, so muß ihm nunmehr ein bestimmtes Schriftsystem enthüllt werden, wie solche in der Geheimschulung üblich sind. In diesen Schriftsystemen offenbaren sich die eigentlichen Geheimlehren. Denn dasjenige, was in den Dingen wirklich «verborgen» (okkult) ist, kann weder mit den Worten der gewöhnlichen Sprache unmittelbar ausgesprochen, noch kann es mit den gewöhnlichen Schriftsystemen aufgezeichnet werden. Diejenigen, welche von den Eingeweihten gelernt haben, übersetzen die Lehren der Geheimwissenschaft in die gewöhnliche Sprache, so gut das geht. Die okkulte Schrift offenbart sich der Seele, wenn diese die geistige Wahrnehmung erlangt hat. Denn diese Schrift steht in der geistigen Welt immer geschrieben. Man lernt sie nicht so, wie man eine künstliche Schrift lesen lernt. Man wächst viel mehr in sachgemäßer Weise der hellsichtigen Erkenntnis entgegen, und während dieses Wachsens entwickelt sich wie eine seelische Fähigkeit die Kraft, welche die vorhandenen Geschehnisse und Wesenheiten der geistigen Welt wie die Charaktere einer Schrift zu entziffern sich gedrängt fühlt. Es könnte sein, daß dieseKraft und mit ihr das Erleben der entsprechenden «Probe» mit der fortschreitenden Seelenentwickelung wie von selbst erwachen. Doch sicherer gelangt man zum Ziele, wenn man die Anweisungen der erfahrenen Geheimforscher befolgt, die Gewandtheit haben im Entziffern der okkulten Schrift. Die Zeichen der Geheimschrift sind nicht willkürlich ersonnen, sondern sie entsprechen den Kräften, welche in der WeIt wirksam sind. Man lernt durch diese Zeichen die Sprache der Dinge. Dem Kandidaten zeigt sich alsbald, daß die Zeichen, die er kennenlernt, den Figuren, Farben, Tönen usw. entsprechen, die er während der Vorbereitung und Erleuchtung wahrzunehmen gelernt hat. Es zeigt sich ihm, daß alles Vorhergehende nur wie ein Buchstabieren war. Jetzt erst fängt er an, in der höheren Welt zu lesen. In einem großen Zusammenhang erscheint ihm alles, was vorher nur vereinzelte Figur, Ton, Farbe war. Jetzt erst gewinnt er die rechte Sicherheit im Beobachten der höheren Welten. Vorher konnte er nie mit Bestimmtheit wissen, ob die Dinge, die er gesehen hat, auch richtig gesehen waren. Und jetzt erst kann eine geregelte Verständigung zwischen dem Kandidaten und dem Eingeweihten auf den Gebieten des höheren Wissens stattfinden. Denn wie auch das Zusammenleben eines Eingeweihten mit einem anderen Menschen im gewöhnlichen Leben gestaltet sein mag: von dem höheren Wissen in unmittelbarer Gestalt kann der Eingeweihte nur in der erwähnten Zeichensprache etwas mitteilen. | Ако след преминатото огнено изпитание кандидатът иска да продължи окултното обучение, сега трябва да му бъде разкрита определена писмена система, каквито са обичайни в окултното обучение. В тези писмени системи се откриват същинските тайни учения. Защото онова, което в нещата е действително „скрито“ (окултно), не може нито да бъде изказано непосредствено с думите на обикновения език, нито да бъде записано с обикновените писмени системи. Онези, които са се учили от посветените, превеждат ученията на тайната наука на обикновения език, доколкото това е възможно. Окултното писмо се открива на душата, когато тя е постигнала духовното възприятие. Защото това писмо е винаги написано в духовния свят. Човек не го научава така, както се научава да чете изкуствено създадено писмо. По-скоро човек израства по подобаващ начин към ясновидското познание и по време на това израстване се развива като душевна способност силата, която се чувства подтикната да разчита наличните събития и същества на духовния свят като знаците на едно писмо. Би могло да се случи тази сила, а с нея и преживяването на съответното „изпитание“, да се събудят сякаш от само себе си с напредващото душевно развитие. Но по-сигурно се стига до целта, ако се следват указанията на опитните окултни изследователи, които са сръчни в разчитането на окултното писмо. Знаците на тайното писмо не са измислени произволно, а отговарят на силите, които действат в света. Чрез тези знаци човек научава езика на нещата. На кандидата скоро става ясно, че знаците, които опознава, отговарят на фигурите, цветовете, тоновете и т.н., които се е научил да възприема по време на подготовката и просветлението. Става му ясно, че всичко предходно е било само като сричане. Едва сега той започва да чете във висшия свят. В голяма взаимовръзка му се явява всичко, което преди е било само отделна фигура, тон, цвят. Едва сега той придобива истинската сигурност в наблюдаването на висшите светове. Преди никога не е можел да знае с определеност дали нещата, които е видял, са били и правилно видени. И едва сега може да се установи редовно разбирателство между кандидата и посветения в областите на висшето знание. Защото, както и да е устроен съвместният живот на един посветен с друг човек в обикновения живот, за висшето знание в непосредствения му вид посветеният може да съобщи нещо само на споменатия знаков език. |
| 98 | Durch diese Sprache wird der Geheimschüler auch bekannt mit gewissen Verhaltungsmaßregeln für das Leben. Er lernt gewisse Pflichten kennen, von denen er vorher nichts gewußt hat. Und wenn er diese Verhaltungsmaßregeln kennengelernt hat, so kann er Dinge vollbringen, die eine Bedeutung haben, wie sie niemals die Taten eines Uneingeweihten haben können. Er handelt von den höheren Welten aus. Die Anweisungen zu solchen Handlungen können nur in der angedeuteten Schrift verstanden werden. | Чрез този език окултният ученик се запознава и с определени правила за поведение в живота. Той опознава определени видове дълг, за които преди не е знаел нищо. И когато е опознал тези правила за поведение, той може да извършва неща, които имат значение, каквото делата на един непосветен никога не могат да имат. Той действа, изхождайки от висшите светове. Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само в посоченото писмо. |
| 99 | Es muß aber betont werden, daß es Menschen gibt, die solche Handlungen unbewußt auszuführen vermögen, trotzdem sie nicht eine Geheimschulung durchgemacht haben. Solche «Helfer der Welt und Menschheit» schreiten segnend und wohltuend durchs Leben. Ihnen sind durch Gründe, die hier nicht zu erörtern sind, Gaben verliehen worden, die übernatürlich erscheinen. Was sie von dem Geheimschüler unterscheidet, ist lediglich das, daß dieser mit Bewußtsein, mit voller Einsicht in den ganzen Zusammenhang handelt. Er erringt eben durch Schulung, was jenen von höheren Mächten zum Heile der Welt beschert worden ist. Die Gottbegnadeten kann man aufrichtig verehren; aber deswegen darf man die Arbeit der Schulung nicht für überflüssig halten. | Трябва обаче да се подчертае, че има хора, които са в състояние несъзнавано да извършват такива действия, макар да не са преминали окултно обучение. Такива „помощници на света и човечеството“ крачат през живота, като носят благословия и благодеяние. По причини, които тук не е мястото да обсъждаме, на тях са дадени дарби, които изглеждат свръхестествени. Онова, което ги отличава от окултния ученик, е единствено това, че той действа със съзнание, с пълно разбиране на цялата взаимовръзка. Той извоюва тъкмо чрез обучение онова, което на тях им е подарено от висши сили за благото на света. Човек може искрено да почита надарените с Божия благодат; но поради това не бива да смята работата на обучението за излишна. |
| 100 | Hat der Geheimschüler die erwähnte Zeichenschrift gelernt, dann beginnt für ihn eine weitere «Probe». Durch diese muß sich erweisen, ob er sich frei und sicher in der höheren Welt bewegen kann. Im gewöhnlichen Leben wird der Mensch durch Antriebe von außen zu seinen Handlungen bewogen. Er arbeitet dieses oder jenes, weil ihm die Verhältnisse diese oder jene Pflichten auferlegen. "7 Es braucht wohl kaum erwähnt zu werden, daß der Geheimschüler keine seiner Pflichten im gewöhnlichen Leben versäumen darf, weil er in höheren Welten lebt. Keine Pflicht in einer höheren Welt kann jemanden zwingen, eine einzige seiner Pflichten in der gewöhnlichen außer acht zu lassen. Der Familienvater bleibt ebenso guter Familienvater, die Mutter ebenso gute Mutter, der Beamte wird von nichts abgehalten, ebensowenig der Soldat oder ein anderer, wenn sie Geheimschüler werden. Im Gegenteil: alle die Eigenschaften, die den Menschen im Leben tüchtig machen, steigern sich bei dem Geheimschüler in einem Maße, von dem sich der Uneingeweihte keinen Begriff machen kann. Und wenn das dem Uneingeweihten auch oft - nicht immer, sogar selten - nicht so erscheint, dann rührt das nur davon her, daß er den Eingeweihten nicht immer richtig zu beurteilen vermag. Was letzterer tut, ist manchmal dem anderen nicht sogleich durchsichtig. Aber auch das ist, wie gesagt, nur in besonderen Fällen zu bemerken. | Когато окултният ученик е научил споменатото знаково писмо, за него започва следващо „изпитание“. Чрез него трябва да се покаже дали той може да се движи свободно и сигурно във висшия свят. В обикновения живот човек бива подбуждан към своите действия от подтици отвън. Той върши тази или онази работа, защото обстоятелствата му налагат този или онзи дълг. – Едва ли е нужно да се споменава, че окултният ученик не бива да пренебрегва нито един свой дълг в обикновения живот поради това, че живее във висши светове. Никакъв дълг във висш свят не може да принуди някого да остави без внимание дори един-единствен свой дълг в обикновения свят. Бащата на семейството остава също толкова добър баща на семейството, майката – също толкова добра майка, нищо не пречи на чиновника, нито на войника или на някой друг, когато станат окултни ученици. Напротив: всички качества, които правят човека способен в живота, се засилват у окултния ученик в такава степен, за която непосветеният не може да си състави никакво понятие. И ако на непосветения това често – не винаги, дори рядко – не изглежда така, то причината е само в това, че той не винаги е в състояние правилно да прецени посветения. Онова, което прави посветеният, понякога не е веднага прозрачно за другия. Но и това, както казахме, може да се забележи само в особени случаи. |
| 101 | Für den auf der genannten Stufe der Einweihung An gelangten gibt es nun Pflichten, zu denen kein äußerer Anstoß vorhanden ist. Er wird in diesen Dingen nicht durch äußere Verhältnisse, sondern nur durch jene Maßregeln veranlaßt, welche ihm in der «verborgenen» Sprache offenbar werden. Nun muß er durch die zweite «Probe» zeigen, daß er geführt von einer solchen Maßregel, ebenso sicher und fest handelt, wie etwa ein Beamter seine ihm obliegenden Pflichten vollführt. - Zu diesem Zwecke wird durch die Geheimschulung der Kandidat sich vor eine bestimmte Aufgabe gestellt fühlen. Dieser soll eine Handlung ausführen infolge von Wahrnehmungen' die er macht auf Grund dessen, was er auf der Vorbereitungs- und Erleuchtungsstufe gelernt hat. Und was er auszuführen hat, das muß er erkennen durch die gekennzeichnete Schrift, die er sich angeeignet hat. Erkennt er seine Pflicht und handelt er richtig, dann hat er I die Probe bestanden. Man erkennt den Erfolg an der Veränderung, die sich mit den als Figuren, Farben und Tönen empfundenen Wahrnehmungen der Geistesohren und -augen durch die Handlung vollzieht. In den Fortschritten der Geheimschulung wird ganz genau angegeben, wi~ diese Figuren usw. nach der Handlung aussehen, empfunden werden. Und der Kandidat muß wissen, wie er eine solche Veränderung hervorzubringen vermag. Man nennt diese Probe die «Wasserprobe», weil bei der Tätigkeit in diesen höheren Gebieten dem Menschen die Stütze durch die äußeren Verhältnisse so fehlt, wie beim Bewegen im Wasser, dessen Grund man nicht erreicht, die Stütze fehlt. - Der Vorgang muß so oft wiederholt werden, bis der Kandidat völlige Sicherheit hat. | За онзи, който е стигнал до посочената степен на посвещението, сега съществуват видове дълг, за които няма никакъв външен тласък. В тези неща той бива подбуждан не от външни обстоятелства, а само от онези правила, които му се откриват в „скрития“ език. Сега чрез второто „изпитание“ той трябва да покаже, че воден от такова правило, действа също толкова сигурно и твърдо, както например един чиновник изпълнява възложения му дълг. – За тази цел чрез окултното обучение кандидатът ще се почувства поставен пред определена задача. Той трябва да извърши едно действие вследствие на възприятия, които получава въз основа на онова, което е научил на степента на подготовката и на просветлението. А какво трябва да извърши, това той трябва да познае чрез посоченото писмо, което си е усвоил. Ако познае своя дълг и действа правилно, тогава е издържал изпитанието. Успехът се познава по промяната, която чрез действието настъпва във възприятията на духовните уши и очи, усещани като фигури, цветове и тонове. В по-нататъшния ход на окултното обучение се посочва съвсем точно как изглеждат, как се усещат тези фигури и т.н. след действието. И кандидатът трябва да знае как може да предизвика такава промяна. Това изпитание се нарича „водно изпитание“, защото при дейността в тези висши области човек е лишен от опората на външните обстоятелства така, както е лишен от опора, когато се движи във вода, чието дъно не може да достигне. – Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна сигурност. |
| 102 | Auch bei dieser Probe handelt es sich um das Erwerben einer Eigenschaft; und durch die Erfahrungen in der höheren Welt bildet der Mensch diese Eigenschaft in kurzer Zeit in einem solch hohen Grade aus, daß er im gewöhnlichen Verlaufe der Entwickelung wohl durch viele Verkörperungen hindurchgehen müßte, um ihn zu erreichen. Worauf es nämlich ankommt, ist das Folgende. Der Kandidat darf, um die angegebene Veränderung auf dem höheren Gebiet des Daseins hervorzubringen, lediglich dem folgen, was sich ihm auf Grund seiner höheren Wahrnehmung und als Folge seines Lesens der verborgenen Schrift ergibt. Würde er während seiner Handlung irgend etwas von seinen Wünschen, Meinungen usw. einmischen, folgte er nur einen Augenblick nicht den Gesetzen, die er als richtig erkannt hat, sondern seiner Willkür: dann würde etwas ganz anderes geschehen, als geschehen soll. In diesem Falle verlöre der Kandidat sofort die Richtung auf sein Ziel der Handlung, und Verwirrung träte ein. - Daher hat der Mensch durch diese Probe in reichlichstem Maße Gelegenheit, seine Selbstbeherrschung auszubilden. Und darauf kommt es an. Wieder kann daher diese Probe von denen leichter bestanden werden, die vor der Einweihung durch ein Leben gegangen sind, das ihnen die Erwerbung der Selbstbeherrschung gebracht hat. Wer sich die Fähigkeit erworben hat, hohen Grundsätzen und Idealen mit Hintansetzung der persönlichen Laune und Willkür zu folgen, wer versteht, die Pflicht auch immer da zu erfüllen, wo die Neigungen und Sympathien gar zu gerne von dieser Pflicht ablenken wollen: der ist unbewußt schon mitten im gewöhnlichen Leben ein Eingeweihter. Und nur ein Geringes wird notwendig sein, damit er die geschilderte Probe bestehe. Ja, es muß sogar gesagt werden, daß ein gewisser schon im Leben unbewußt erlangter Grad von Einweihung in der Regel durchaus notwendig sein wird, um die zweite Probe zu bestehen. Denn wie es vielen Menschen, die in der Jugend nicht richtig schreiben gelernt haben, schwer wird, dies nachzuholen, wenn sie einmal die volle Lebensreife erlangt haben, so wird es auch schwer, den notwendigen Grad von Selbstbeherrschung beim Einblicke in die höheren Welten auszubilden, wenn man nicht schon vorher darinnen einen gewissen Grad im alltäglichen Leben sich angeeignet hat. Die Dinge der physischen Welt ändern sich nicht, was wir auch wünschen, begehren, was immer wir auch für Neigungen haben. In den höheren Welten aber sind unsere Wünsche, Begierden und Neigungen von Wirkung für die Dinge. Wollen wir da auf die Dinge in entsprechender Weise wirken, so müssen wir uns ganz in unserer Gewalt haben, müssen lediglich den richtigen Maßregeln folgen und keinerlei Willkür unterwerfen sein. | И при това изпитание става дума за придобиването на едно качество; и чрез преживяванията във висшия свят човек изгражда това качество за кратко време в толкова висока степен, че при обикновения ход на развитието вероятно би трябвало да премине през много въплъщения, за да я достигне. Работата е именно в следното. За да предизвика посочената промяна във висшата област на битието, кандидатът трябва да следва единствено онова, което му се разкрива въз основа на неговото висше възприятие и като последица от четенето на скритото писмо. Ако по време на своето действие той примеси нещо от своите желания, мнения и т.н., ако само за миг последва не законите, които е познал като правилни, а своя произвол, тогава би станало нещо съвсем друго от онова, което трябва да стане. В такъв случай кандидатът веднага би изгубил посоката към целта на своето действие и би настъпило объркване. – Затова чрез това изпитание човек има в най-изобилна мяра възможност да изгради своето самообладание. И това е важното. Затова и това изпитание могат по-лесно да издържат онези, които преди посвещението са преминали през живот, чрез който са придобили самообладание. Който е придобил способността да следва високи принципи и идеали, като оставя настрана личната прищявка и произвола, който умее да изпълнява дълга винаги и там, където склонностите и симпатиите твърде много биха искали да го отклонят от този дълг, той несъзнавано е посветен още посред обикновения живот. И ще е нужно само малко, за да издържи той описаното изпитание. Да, трябва дори да се каже, че известна степен на посвещение, несъзнавано постигната още в живота, по правило ще бъде безусловно необходима, за да се издържи второто изпитание. Защото, както на много хора, които в младостта си не са се научили да пишат правилно, им е трудно да наваксат това, когато вече са достигнали пълната житейска зрялост, така е трудно и да се изгради необходимата степен на самообладание при прозирането във висшите светове, ако човек не си е усвоил предварително известна степен от него в делничния живот. Нещата на физическия свят не се променят, каквото и да си пожелаваме, каквото и да желаем, каквито и склонности да имаме. Във висшите светове обаче нашите желания, влечения и склонности въздействат върху нещата. Ако искаме там да въздействаме по подобаващ начин върху нещата, трябва напълно да владеем себе си, трябва да следваме единствено правилните предписания и да не сме подчинени на никакъв произвол. |
| 103 | Eine Eigenschaft des Menschen, die auf dieser Stufe der Einweihung ganz besonders in Betracht kommt, ist eine unbedingt gesunde und sichere Urteilskraft. Auf die Heranbildung einer solchen muß schon auf allen früheren Stufen gesehen werden; und auf dieser muß es sich erweisen, ob der Kandidat sie so handhabt, daß er für den wahren Erkenntnispfad geeignet ist. Er kann nur dann weiter kommen, wenn er Illusion, wesenlose Phantasiegebilde, Aberglauben und alle Art von Blendwerk von der wahren Wirklichkeit unterscheiden kann. Und auf den höheren Stufen des Daseins ist das zunächst schwieriger als auf den niederen. Da muß jedes Vorurteil, jede liebgewordene Meinung schwinden in bezug auf die Dinge, auf die es ankommt; und einzig und allein die Wahrheit muß Richtschnur sein. Vollkommene Bereitschaft muß vorhanden sein, einen Gedanken, eine Ansicht, eine Neigung sofort aufzugeben, wenn das logische Denken solches fordert. Gewißheit in höheren Welten ist nur zu erlangen, wenn' man nie die eigene Meinung schont. | Едно качество на човека, което на тази степен на посвещението има съвсем особено значение, е безусловно здрава и сигурна способност за преценка. За изграждането на такава способност трябва да се внимава още на всички по-ранни степени; а на тази степен трябва да се покаже дали кандидатът си служи с нея така, че да е годен за истинския път на познанието. Той може да напредне само ако може да различава илюзията, нереалните образувания на фантазията, суеверието и всякакви заблуди от истинската действителност. А на висшите степени на битието това отначало е по-трудно, отколкото на нисшите. Там всеки предразсъдък, всяко мнение, станало скъпо на човека, трябва да изчезне по отношение на нещата, за които става дума; и единствено и само истината трябва да бъде мерило. Трябва да има пълна готовност веднага да се откажеш от една мисъл, от един възглед, от една склонност, когато логическото мислене го изисква. Сигурност във висшите светове може да се постигне само ако човек никога не щади собственото си мнение. |
| 104 | Menschen mit einer Denkungsart, die zur Phantastik, zum Aberglauben neigt, können auf dem Geheimpfade keinen Fortschritt machen. Ein kostbares Gut soll ja der Geheimjünger erringen. Alle Zweifel an den höheren Welten werden von ihm genommen. Diese enthüllen sich in ihren Gesetzen vor seinen Blicken. Aber er kann dieses Gut nicht erringen, solange er sich von Blendwerken und Illusionen täuschen läßt. Schlimm wäre es für ihn, wenn seine Phantasie, seine Vorurteile mit seinem Verstande durchgingen. Träumer und Phantasten sind für den Ge heimpfad ebenso ungeeignet wie abergläubische Personen. Das alles kann nicht genug betont werden. Denn in Träumerei, Phantastik und Aberglauben lauern die schlimmsten Feinde auf dem Wege zu Erkenntnissen in höheren Wehen. Es braucht aber auch niemand zu glauben, daß dem Geheimjünger die Poesie des Lebens, die Begeisterungsfähigkeit verlorengehe, weil über dem Tore, das zur zweiten Probe der Einweihung führt, die Worte stehen: «Alle Vorurteile müssen von dir fallen», und weil er an der Eingangspforte zur ersten Probe bereits lesen muß: «Ohne gesunden Menschenverstand sind alle deine Schritte vergebens.» | Хора с начин на мислене, склонен към фантастичното, към суеверието, не могат да напредват по окултния път. Окултният ученик трябва, разбира се, да извоюва едно скъпоценно благо. Всички съмнения относно висшите светове му се отнемат. Те се разкриват пред погледа му в своите закони. Но той не може да извоюва това благо, докато се оставя да бъде мамен от заблуди и илюзии. Лошо би било за него, ако неговата фантазия, неговите предразсъдъци отнесат разсъдъка му. Мечтателите и фантазьорите са също толкова негодни за окултния път, колкото и суеверните лица. Всичко това не може да се подчертае достатъчно. Защото в мечтателството, във фантастичността и в суеверието дебнат най-лошите врагове по пътя към познания във висшите светове. Но никой няма защо да мисли, че окултният ученик губи поезията на живота, способността за въодушевление, поради това, че над портата, която води към второто изпитание на посвещението, стоят думите: „Всички предразсъдъци трябва да паднат от теб“, и поради това, че още на входната порта към първото изпитание той трябва да прочете: „Без здрав човешки разсъдък всичките ти стъпки са напразни.“ |
| 105 | Ist der Kandidat in dieser Art weit genug vorgeschritten, so wartet die dritte «Probe» auf ihn. Bei dieser wird ihm kein Ziel fühlbar. Es ist alles in seine eigene Hand gelegt. Er befindet sich in einer Lage, wo ihn nichts zum Handeln veranlaßt. Er muß ganz allein aus sich seinen Weg finden. Dinge oder Personen, die ihn zu etwas bewegen, sind nicht da. Nichts und niemand kann ihm jetzt die Kraft geben, die er braucht, als nur er selbst. Fände er diese Kraft nicht in sich selbst, so stände er sehr bald wie der da, wo er vorher gestanden hat. Doch muß man sagen, daß nur wenige von denen, welche die vorigen Proben bestanden haben, hier diese Kraft nicht finden werden. Man bleibt entweder schon vorher zurück, oder man besteht auch hier. Alles, was nötig ist, das besteht darinnen, rasch mit sich selbst zurecht zu kommen. Denn man muß hier sein «höheres Selbst» im wahrsten Sinne des Wortes finden. Man muß sich rasch entschließen, auf die Eingebung des Geistes in allen Dingen zu hören. Zeit zu irgendwelchen Bedenken, Zweifeln usw. hat man hier nicht mehr. Jede Minute Zögerung würde nur beweisen, daß man noch nicht reif ist. Was abhält, auf den Geist zu hören, muß kühn überwunden werden. Es kommt darauf an, Geistesgegenwart in dieser Lage zu beweisen. Und das ist auch die Eigenschaft, auf deren vollkommene Ausbildung es auf dieser Entwickelungsstufe abgesehen ist. Alle Verlockungen zum Handeln, ja selbst zum Denken, an die ein Mensch vorher gewöhnt war, hören auf. Um nicht untätig zu bleiben, darf der Mensch sich selbst nicht verlieren. Denn nur in sich selbst kann er den einzigen festen Punkt finden, an den er sich zu halten vermag. Niemand, der dies hier liest, ohne weiter mit den Sachen vertraut zu sein, sollte eine Antipathie empfinden gegen dieses Zurückgewiesensein auf sich selbst. Denn es bedeutet für den Menschen die schönste Glückseligkeit, wenn er die geschilderte Probe besteht. | Ако кандидатът е напреднал достатъчно по този начин, тогава го очаква третото „изпитание“. При него не му се дава да почувства никаква цел. Всичко е положено в собствените му ръце. Той се намира в положение, в което нищо не го подбужда да действа. Трябва съвсем сам, от себе си, да намери своя път. Неща или лица, които да го подтикват към нещо, няма. Нищо и никой не може сега да му даде силата, от която се нуждае, освен само самият той. Ако не намери тази сила в самия себе си, той много скоро би се озовал отново там, където е бил преди. Все пак трябва да се каже, че само малцина от онези, които са издържали предишните изпитания, няма да намерят тук тази сила. Човек или изостава още преди това, или издържа и тук. Всичко, което е нужно, се състои в това бързо да се справиш сам със себе си. Защото тук човек трябва да намери своето „висше Себе“ в най-истинския смисъл на думата. Човек трябва бързо да се реши да се вслушва в подсказването на духа във всички неща. Време за каквито и да е колебания, съмнения и т.н. тук човек вече няма. Всяка минута колебание би доказала само, че още не е зрял. Онова, което пречи да се вслушва в духа, трябва смело да бъде преодоляно. Важното е да покаже присъствие на духа в това положение. И това е също качеството, към чието съвършено изграждане е насочена тази степен на развитие. Всички примамки към действие, дори към мислене, с които човек е бил свикнал преди, престават. За да не остане бездеен, човек не бива да изгуби самия себе си. Защото само в самия себе си той може да намери единствената твърда точка, за която е в състояние да се държи. Никой, който чете това тук, без да е по-отблизо запознат с тези неща, не бива да изпитва антипатия към това човек да бъде върнат към самия себе си. Защото то означава за човека най-прекрасното блаженство, когато той издържи описаното изпитание. |
| 106 | Und nicht weniger als in den anderen Fällen ist auch für diesen Punkt das gewöhnliche Leben für viele Menschen schon eine Geheimschule. Personen, die es dahin gebracht haben, daß sie, vor plötzlich an sie herantretende Lebensaufgaben gestellt, ohne Zögern, ohne viel Bedenken eines raschen Entschlusses fähig sind, ihnen ist das Leben eine solche Schulung. Die geeigneten Lagen sind diejenigen, wo ein erfolgreiches Handeln sofort unmöglich wird, wenn der Mensch nicht rasch eingreift. Wer rasch bei der Hand ist, zuzugreifen, wenn ein Unglück in Sicht ist, während durch einige Augenblicke Zögerung das Unglück bereits geschehen wäre, und wer eine solche rasche Entschlußfähigkeit zu einer bleibenden Eigenschaft bei sich gemacht hat, der hat unbewußt die Reife für die dritte «Probe» erworben. Denn auf die Heranbildung der unbedingten Geistesgegenwart kommt es bei ihr an. - Man nennt sie in den Geheimschulen die «Luft probe», weil der Kandidat bei ihr sich weder auf den festen Boden der äußeren Veranlassungen stützen kann noch auf dasjenige, was sich aus den Farben, Formen usw. ergibt, die er durch Vorbereitung und Erleuchtung kennengelernt hat, sondern ausschließlich auf sich selbst. | И не по-малко, отколкото в другите случаи, и в това отношение обикновеният живот вече е окултна школа за много хора. За хората, които са стигнали дотам, че изправени пред внезапно възникващи житейски задачи, без колебание, без много размисъл са способни на бързо решение, животът е такова обучение. Подходящите положения са онези, при които успешното действие веднага става невъзможно, ако човек не се намеси бързо. Който е бързо готов да се намеси, когато се задава нещастие, докато при няколко мига колебание нещастието вече би се случило, и който е превърнал тази способност за бързо решение в свое трайно качество, той несъзнавано е придобил зрелостта за третото „изпитание“. Защото при него става дума за изграждането на безусловното присъствие на духа. – В окултните школи го наричат „въздушно изпитание“, защото при него кандидатът не може да се опре нито на твърдата почва на външните поводи, нито на онова, което произтича от цветовете, формите и т.н., които е опознал чрез подготовката и просветлението, а единствено на самия себе си. |
| 107 | Hat der Geheimjünger diese Probe bestanden, dann darf er den «Tempel der höheren Erkenntnisse» betreten. - Was darüber weiter zu sagen ist, kann nur die aller spärlichste Andeutung sein. - Was jetzt zu leisten ist wird oft so ausgedrückt, daß man sagt: der Geheimjünger habe einen «Eid» zu leisten, nichts von den Geheimlehren zu «verraten». Doch sind die Ausdrücke «Eid» und «verraten» keineswegs sachgemäß und sogar zunächst irreführend. Es handelt sich um keinen «Eid» im gewöhnlichen Sinne des Wortes. Man macht vielmehr auf dieser Stufe der Entwickelung eine Erfahrung. Man lernt, wie man die Geheimlehre anwendet, wie man sie in den Dienst der Menschheit stellt. Man fängt an, die Welt erst recht zu verstehen. Nicht auf das «Verschweigen» der höheren Wahrheiten kommt es da an, sondern vielmehr auf die rechte Art, den entsprechenden Takt, sie zu vertreten. Worüber man «schweigen» lernt, das ist etwas ganz anderes. Man eignet sich diese herrliche Eigenschaft nämlich in bezug auf vieles an, worüber man vorher geredet hat, namentlich auf die Art, wie man geredet hat. Ein schlechter Eingeweihter wäre der, welcher nicht die erfahrenen Geheimnisse in den Dienst der Welt stellte, so gut und soweit dies nur möglich ist. Es gibt kein anderes Hindernis für die Mitteilung auf diesem Gebiete als allein das Nichtverstehen von seiten dessen, der empfangen soll. Zum beliebigen Reden darüber eignen sich allerdings die höheren Geheimnisse nicht. Aber es ist niemandem etwas «verboten» zu sagen, der die beschriebene Stufe der Entwickelung erlangt hat. Kein anderer Mensch und kein Wesen legt ihm einen dahingehenden «Eid» auf. Alles ist in seine eigene Verantwortlichkeit gestellt. Was er lernt, ist, in jeder Lage ganz durch sich selbst zu finden, was er zu tun hat. Und der «Eid» bedeutet nichts, als daß der Mensch reif geworden ist, eine solche Verantwortung tragen zu können. | Ако окултният ученик е издържал това изпитание, тогава той може да влезе в „храма на висшите познания“. – Онова, което може да се каже по-нататък за това, може да бъде само най-оскъдно загатване. – Онова, което сега трябва да се извърши, често се изразява така, че се казва: окултният ученик трябвало да положи „клетва“, че няма да „издаде“ нищо от тайните учения. Но изразите „клетва“ и „издавам“ в никакъв случай не са подходящи и отначало дори подвеждат. Не става дума за никаква „клетва“ в обикновения смисъл на думата. По-скоро на тази степен на развитие човек придобива определен опит. Научава се как да прилага тайното учение, как да го поставя в служба на човечеството. Човек започва истински да разбира света. Тук не става дума за „премълчаването“ на висшите истини, а по-скоро за правилния начин, за подобаващия такт, с който да ги защитава. Това, за което човек се научава да „мълчи“, е нещо съвсем друго. Това прекрасно качество човек си усвоява именно по отношение на много неща, за които преди е говорил, особено по отношение на начина, по който е говорил. Лош посветен би бил онзи, който не би поставил узнатите тайни в служба на света, колкото добре и доколкото това изобщо е възможно. За съобщаването в тази област няма друга пречка освен единствено неразбирането от страна на онзи, който трябва да приеме съобщението. Наистина за произволно говорене висшите тайни не са подходящи. Но на никого, който е достигнал описаната степен на развитие, не е „забранено“ да казва нещо. Никой друг човек и никое същество не му налага такава „клетва“. Всичко е поставено под собствената му отговорност. Онова, което той научава, е да намира във всяко положение изцяло от самия себе си какво трябва да направи. А „клетвата“ не означава нищо друго освен това, че човекът е узрял дотам, че да може да носи такава отговорност. |
| 108 | Ist der Kandidat reif geworden zudem Beschriebenen, dann erhält er dasjenige, was man sinnbildlich als den «Vergessenheitstrunk» bezeichnet. Er wird nämlich in das Geheimnis eingeweiht, wie man wirken kann, ohne sich durch das niedere Gedächtnis fortwährend stören zu lassen. Das ist für den Eingeweihten notwendig. Denn er muß stets das volle.Vertrauen in die unmittelbare Gegenwart haben. Er muß die Schleier der Erinnerung zerstören können, die sich in jedem Augenblick des Lebens um den Menschen ausbreiten. Wenn ich etwas, was mir heute begegnet, nach dem beurteile, was ich gestern erfahren habe, so bin ich vielfachen Irrtümern unterworfen. N atür lich ist damit nicht gemeint, daß man seine im Leben gewonnene Erfahrung verleugne. Man soll sich sie immer gegenwärtig halten, so gut man kann. Aber man muß als Eingeweihter die Fähigkeit haben, jedes neue Erlebnis ganz aus sich selbst zu beurteilen, es ungetrübt durch alle Vergangenheit auf sich wirken zu lassen. Ich muß in jedem Augenblicke darauf gefaßt sein, daß mir ein jegliches Ding oder Wesen eine ganz neue Offenbarung bringen kann. Beurteile ich das Neue nach dem Alten, so bin ich dem Irrtum unterworfen. Gerade dadurch wird mir die Erinnerung an alte Erfahrungen am nützlichsten, daß sie mich befähigt, Neues zu sehen. Hätte ich eine bestimmte Erfahrung nicht, so würde ich die Eigenschaft eines Dinges oder eines Wesens, die mir entgegentreten, vielleicht gar nicht sehen. Aber eben zum Sehen des Neuen, nicht zur Beurteilung des Neuen nach dem Alten soll die Erfahrung dienen. In dieser Beziehung erlangt der Eingeweihte ganz bestimmte Fähigkeiten. Dadurch enthüllen sich ihm viele Dinge, die dem Uneingeweihten verborgen bleiben. | Ако кандидатът е станал зрял за описаното, тогава той получава онова, което символично се нарича „питието на забравата“. Той бива именно посветен в тайната как човек може да действа, без да се оставя постоянно да бъде смущаван от нисшата памет. Това е необходимо за посветения. Защото той трябва винаги да има пълно доверие в непосредственото настояще. Той трябва да може да разкъсва булата на спомена, които във всеки миг от живота се разстилат около човека. Ако съдя за нещо, което ме сполетява днес, според онова, което съм преживял вчера, подложен съм на многобройни заблуди. Естествено, с това не се има предвид, че човек трябва да се отрече от опита, който е придобил в живота. Той трябва винаги да го държи пред себе си, доколкото може. Но като посветен човек трябва да има способността да преценява всяко ново преживяване изцяло само по себе си, да го оставя да въздейства върху себе си, незамъглено от цялото минало. Във всеки миг трябва да съм готов за това, че всяко нещо или същество може да ми донесе съвсем ново откровение. Ако съдя за новото според старото, подложен съм на заблуда. Споменът за стари преживявания ми става най-полезен тъкмо с това, че ме прави способен да виждам новото. Ако нямах определен опит, вероятно изобщо не бих видял свойството на едно нещо или на едно същество, които ми се изпречват. Но именно за виждането на новото, а не за преценката на новото според старото трябва да служи опитът. В това отношение посветеният придобива съвсем определени способности. Благодарение на това му се разкриват много неща, които за непосветения остават скрити. |
| 109 | Der zweite «Trank», der dem Eingeweihten verabreicht wird, ist der «Cedachtnistrank». Durch ihn erlangt er die Fähigkeit, höhere Geheimnisse stets im Geiste gegenwärtig zu haben. Dazu würde das gewöhnliche Gedächtnis nicht ausreichen. Man muß ganz eins werden mit den höheren Wahrheiten. Man muß sie nicht nur wissen, sondern ganz selbstverständlich in lebendigem Tun hand haben, wie man als gewöhnlicher Mensch ißt und trinkt. Übung, Gewöhnung, Neigung müssen sie werden. Man muß gar nicht über sie in gewöhnlichem Sinne nachzudenken brauchen; sie müssen sich durch den Menschen selbst darstellen, durch ihn fließen wie die Lebensfunktionen seines Organismus. So macht er sich in geistigem Sinne immer mehr zu dem, wozu ihn im physischen die Natur gemacht hat. | Второто „питие“, което се дава на посветения, е „питието на паметта“. Чрез него той придобива способността винаги да има висши тайни налице в духа си. За това обикновената памет не би стигнала. Човек трябва да стане изцяло едно с висшите истини. Той трябва не само да ги знае, но и съвсем естествено да борави с тях в живо действие, както като обикновен човек яде и пие. Те трябва да станат упражнение, навик, склонност. Изобщо не бива да му се налага да размишлява над тях в обикновения смисъл; те трябва да се проявяват чрез самия човек, да протичат през него като жизнените функции на неговия организъм. Така в духовен смисъл той все повече се превръща в онова, в което във физически смисъл го е превърнала природата. |
| 110 | PRAKTISCHE GESICHTSPUNKTE | ПРАКТИЧЕСКИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ |
| 111 | Wenn der Mensch seine Ausbildung in bezug auf Gefühle, Gedanken und Stimmungen so durchmacht, wie dies in den Kapiteln über Vorbereitung, Erleuchtung und Einweihung beschrieben worden ist, so bewirkt er in seiner Seele und in seinem Geist eine ähnliche Gliederung, wie sie die Natur in seinem physischen Leibe bewirkt hat. Vor dieser Ausbildung sind Seele und Geist ungegliederte 'Massen. Der Hellseher nimmt sie wahr als ineinander greifende, spiralige Nebelwirbel, die vorzugsweise wie rötliche und rötlichbraune oder auch rötlichgelbe Farben matt glimmend empfunden werden; nach der Ausbildung beginnen sie wie die gelblichgrünen, grünlichblauen Farben geistig zu erglänzen und zeigen einen regelmäßigen Bau. Der Mensch gelangt zu solcher Regelmäßigkeit und damit zu höheren Erkenntnissen, wenn er in seine Gefühle, Gedanken und Stimmungen solche Ordnung bringt, wie sie die Natur in seine körperlichen Verrichtungen gebracht hat, so daß er sehen, hören, verdauen, atmen, sprechen usw. kann. - Mit der Seele atmen und sehen usw., mit dem Geiste hören und sprechen usw. lernt der Geheimschüler allmählich. | Когато човек премине през своето развитие по отношение на чувства, мисли и настроения така, както това е описано в главите за подготовката, просветлението и посвещението, той предизвиква в своята душа и в своя дух подобно разчленяване, каквото природата е предизвикала в неговото физическо тяло. Преди това развитие душата и духът са неразчленени маси. Ясновидецът ги възприема като преплитащи се, спираловидни вихри от мъгла, които се усещат предимно като матово тлеещи червеникави и червеникавокафяви или също червеникавожълти цветове; след развитието те започват да блестят духовно като жълтеникавозелени, зеленикавосини цветове и показват правилен строеж. Човек стига до такава правилност и с това до висши познания, когато внесе в своите чувства, мисли и настроения такъв ред, какъвто природата е внесла в неговите телесни функции, така че той може да вижда, да чува, да смила храната, да диша, да говори и т.н. – Окултният ученик постепенно се научава да диша и да вижда и т.н. с душата, да чува и да говори и т.н. с духа. |
| 112 | Es sollen hier nur noch einige praktische Gesichtspunkte genauer ausgeführt werden, die zur höheren Seelen- und Geisteserziehung gehören. Es sind solche, die im Grunde jeder, ohne auf andere Regeln Rücksicht zu nehmen, befolgen kann und durch die er in der Geheimwissenschaft eine Strecke weit gelangt. | Тук ще бъдат изложени по-подробно само още някои практически гледни точки, които спадат към висшето душевно и духовно възпитание. Те са такива, че по същество всеки може да ги следва, без да се съобразява с други правила, и чрез тях той напредва донякъде в тайната наука. |
| 113 | Eine besondere Ausbildung muß man in der Geduld anstreben. Jede Regung der Ungeduld wirkt lähmend, ja ertötend auf die im Menschen schlummernden höheren Fähigkeiten. Man soll nicht verlangen, daß sich von heute auf morgen unermeßliche Einblicke in die höheren Welten eröffnen. Denn dann kommen sie in der Regel ganz gewiß nicht; Zufriedenheit mit dem Geringsten, das man erreicht, Ruhe und Gelassenheit sollen sich der Seele immer mehr bemächtigen. - Es ist ja begreiflich, daß der Lernende ungeduldig die Ergebnisse erwartet. Dennoch erlangt er nichts, solange er diese Ungeduld nicht bemeistert. Es nützt auch nichts, wenn man diese Ungeduld nur in gewöhnlichem Sinne des Wortes bekämpft. Dann wird sie nur um so stärker. Man täuscht sich dann über sie hinweg, und in den Tiefen der Seele sitzt sie nur um so stärker. Nur wenn man sich einem ganz bestimmten Gedanken immer wieder hingibt, ihn ganz sich zu eigen macht, erreicht man etwas. Dieser Gedanke ist: «Ich muß zwar alles tun zu meiner Seelen- und Geistesausbildung; aber ich werde ganz ruhig warten, bis ich von höheren Mächten für würdig befunden werde zu bestimmter Erleuchtung.» Wird dieser Gedanke im Menschen so mächtig, daß er zur Charakteranlage sich gestaltet, dann ist man auf dem rechten Wege. Schon im Äußerlichen prägt sich dann diese Charakteranlage aus. Der Blick des Auges wird ruhig, die Bewegungen sicher, die Entschlüsse bestimmt, und alles, was man Nervosität nennt, weicht allmählich von dem Menschen. Scheinbar unbedeutende, kleine Regeln kommen dabei in Betracht. Z. B. es fügt uns jemand eine Beleidigung zu. Vor unserer Geheim erziehung wenden wir unser Gefühl gegen den Belei diger. Ärger wallt in unserem Innern auf. In dem Geheimschüler aber steigt sofort bei einer solchen Gelegen- · heit der Gedanke auf: «Eine solche Beleidigung ändert nichts an meinem Werte»; und er tut dann, was gegen die Beleidigung zu unternehmen ist, mit Ruhe und Gelassenheit, nicht aus dem Ärger heraus. Es kommt natürlich nicht darauf an, etwa jede Beleidigung einfach hinzunehmen, sondern darauf, daß man so ruhig und sicher in der Ahndung einer Beleidigung der eigenen Person gegenüber ist, wie man wäre, wenn die Beleidigung einem anderen zugefügt worden wäre, bei dem man das Recht hat, sie zu ahnden. - Immer muß berücksichtigt werden, daß sich die Geheimschulung nicht in groben äußeren Vorgängen, sondern in feinen, stillen Umwandlungen des Gefühls und Gedankenlebens vollzieht. | Особено трябва да се стремим да развием търпението. Всеки порив на нетърпение действа парализиращо, дори убийствено върху дремещите в човека висши способности. Не бива да искаме от днес за утре да ни се открият неизмерими прозрения във висшите светове. Защото тогава те по правило със сигурност не идват; задоволството и от най-малкото, което сме постигнали, покоят и невъзмутимостта трябва все повече да завладяват душата. – Разбираемо е, разбира се, че ученикът нетърпеливо очаква резултатите. Въпреки това той не постига нищо, докато не овладее това нетърпение. Нищо не помага и ако човек се бори с това нетърпение само в обикновения смисъл на думата. Тогава то става само още по-силно. Тогава човек се заблуждава относно него, а в дълбините на душата то се таи само още по-силно. Само когато човек отново и отново се отдава на една съвсем определена мисъл, когато напълно я направи своя, той постига нещо. Тази мисъл е: „Наистина трябва да направя всичко за своето душевно и духовно развитие; но ще чакам съвсем спокойно, докато бъда признат от висши сили за достоен за определено просветление.“ Когато тази мисъл стане в човека толкова мощна, че се превърне в черта на характера, тогава той е на правилния път. Тогава тази черта на характера се отпечатва вече и във външното. Погледът на окото става спокоен, движенията – уверени, решенията – определени, и всичко, което наричаме нервност, постепенно напуска човека. При това имат значение привидно незначителни, малки правила. Например някой ни нанася обида. Преди нашето окултно възпитание насочваме чувството си срещу обидчика. В нас кипва яд. У окултния ученик обаче в такъв случай веднага изплува мисълта: „Такава обида не променя нищо в моята стойност“; и тогава той прави това, което трябва да се предприеме срещу обидата, със спокойствие и невъзмутимост, а не от яд. Разбира се, не става дума просто да приемаме всяка обида, а за това да бъдем толкова спокойни и уверени при наказването на обида, нанесена на собствената ни личност, както бихме били, ако обидата беше нанесена на някой друг, за когото имаме правото да я накажем. – Винаги трябва да се има предвид, че окултното обучение не се извършва в груби външни процеси, а във фини, тихи преобразувания на живота на чувствата и мислите. |
| 114 | Geduld wirkt anziehend auf die Schätze des höheren Wissens. Ungeduld wirkt auf sie abstoßend. In Hast und Unruhe kann nichts auf den höheren Gebieten des Daseins erlangt werden. Vor allen Dingen müssen Verlangen und Begierde schweigen. Das sind Eigenschaften der Seele, vor denen sich alles höhere Wissen scheu zurückzieht. So wertvoll auch alle höhere Erkenntnis ist: man darf sie nicht verlangen, wenn sie zu uns kommen soll. Wer sie haben will um seiner selbst willen, der erlangt sie nie. - Und das erfordert vor allem, daß man in tiefster Seele wahr gegen sich selbst sei. Man darf sich in nichts über sich selbst täuschen. Man muß seinen eigenen Fehlern, Schwächen und Untauglichkeiten mit innerer Wahrhaftigkeit ins Antlitz schauen. - In dem Augenblicke, wo du irgendeine deiner Schwächen vor dir selbst entschul digst, hast du dir einen Stein hingelegt auf den Weg, der dich aufwärts führen soll. Solche Steine kannst du nur durch Selbstaufklärung über dich beseitigen. Es gibt nur einen Weg, seine Fehler und Schwächen abzulegen, und der ist: sie richtig zu erkennen. Alles schlummert in der Menschenseele und kann erweckt werden. Auch seinen Verstand und seine Vernunft kann der Mensch verbessern, wenn er sich in Ruhe und Gelassenheit darüber aufklärt, warum er in dieser Beziehung schwach ist. Solche Selbsterkenntnis ist natürlich schwierig, denn die Versuchung zur Täuschung über sich selbst ist eine unermeßlich große. Wer sich an Wahrheit gegen sich selbst gewöhnt, öffnet sich die Pforten zu höherer Einsicht. | Търпението действа привличащо върху съкровищата на висшето знание. Нетърпението действа върху тях отблъскващо. В бързина и безпокойство нищо не може да бъде постигнато в по-висшите области на битието. Преди всичко копнежът и влечението трябва да мълчат. Това са свойства на душата, пред които всяко висше знание плахо се оттегля. Колкото и ценно да е всяко висше познание, не бива да го искаме, ако то трябва да дойде при нас. Който иска да го притежава заради самия себе си, той никога не го постига. – А това изисква преди всичко човек да бъде в най-дълбокото на душата си правдив към самия себе си. Не бива да се заблуждава в нищо относно себе си. Трябва да гледа в лицето своите собствени грешки, слабости и неспособности с вътрешна правдивост. – В мига, в който оправдаеш пред самия себе си някоя от своите слабости, ти си поставил камък на пътя, който трябва да те води нагоре. Такива камъни можеш да премахнеш само като сам си изясниш истината за себе си. Има само един път човек да се освободи от своите грешки и слабости и той е: да ги познае правилно. Всичко дреме в човешката душа и може да бъде събудено. Човек може да подобри също и своя разсъдък и своя разум, ако в покой и невъзмутимост си изясни защо е слаб в това отношение. Такова себепознание е, разбира се, трудно, защото изкушението да се заблуждаваш относно себе си е неизмеримо голямо. Който свикне с правдивост към самия себе си, той отваря за себе си портите към висше прозрение. |
| 115 | Schwinden muß beim Geheimschüler eine jegliche Neugierde. Er muß sich soviel wie möglich das Fragen abgewöhnen über Dinge, die er nur zur Befriedigung seines persönlichen Wissensdranges wissen will. Nur das soll er fragen, was ihm zur Vervollkommnung seiner Wesenheit im Dienste der Entwickelung dienen kann. Dabei soll in ihm aber die Freude, die Hingabe an das Wissen in keiner Weise gelähmt werden. Auf alles, was zu solchem Ziele dient, soll er andächtig hinhorchen und jede Gelegenheit zu solcher Andacht aufsuchen. | При окултния ученик трябва да изчезне всякакво любопитство. Той трябва колкото е възможно повече да се отучи да пита за неща, които иска да знае само за удовлетворяване на своя личен порив към знание. Той трябва да пита само за онова, което може да му послужи за усъвършенстване на неговото същество в служба на развитието. При това обаче радостта, отдадеността към знанието в никакъв случай не бива да бъдат парализирани в него. Във всичко, което служи на такава цел, той трябва да се вслушва благоговейно и да търси всеки повод за такава благоговейност. |
| 116 | Insbesondere ist zur Geheimausbildung eine Erziehung des Wunsch lebens notwendig. Man soll nicht etwa wunschlos werden. Denn alles, was wir erreichen sollen, sollen wir ja auch wünschen. Und ein Wunsch wird immer in Erfüllung gehen, wenn hinter ihm eine ganz besondere Kraft steht. Diese Kraft kommt aus der richtigen Erkenntnis. «In keiner Art zu wünschen, bevor man das Richtige auf einem Gebiete erkannt hat», das ist eine der goldenen Regeln für den Geheimschüler. Der Weise lernt zuerst die Gesetze der Welt kennen, dann werden seine Wünsche zu Kräften, welche sich verwirklichen. - Ein Beispiel, das deutlich wirkt, soll hier angeführt werden. Gewiß wünschen viele, aus eigener Anschauung über ihr Leben vor ihrer Geburt etwas zu erfahren. Solcher Wunsch ist ganz zwecklos und ergebnislos, solange der Betreffende sich nicht die Erkenntnis der Gesetze durch geisteswissenschaftliches Studium angeeignet hat - und zwar in ihrem intimsten Charakter - von dem Wesen des feinsten, Ewigen. Hat er sich aber diese Erkenntnis wirklich erworben, und will er dann weiterkommen, so wird er es durch seinen veredelten, geläuterten Wunsch. Es nützt auch nichts, zu sagen: Ja, ja gerade mein vorhergehendes Leben übersehen und zu dem Zwecke eben lernen. Man muß vielmehr imstande sein, diesen Wunsch ganz fallenzulassen, ganz von sich auszuschalten, und zunächst ganz ohne diese Absicht lernen. Man muß die Freude, die Hingebung an dem Gelernten entwickeln ohne die genannte Absicht. Denn nur dadurch lernt man zugleich den entsprechenden Wunsch so zu haben, daß er seine Erfüllung nach sich zieht. | Особено необходимо за окултното развитие е възпитанието на живота на желанията. В никакъв случай не бива да станем лишени от желания. Защото всичко, което трябва да постигнем, трябва, разбира се, и да желаем. И желанието винаги ще се изпълни, ако зад него стои съвсем особена сила. Тази сила идва от правилното познание. „В никакъв случай да не желаеш, преди да си познал правилното в дадена област“ – това е едно от златните правила за окултния ученик. Мъдрият първо опознава законите на света, тогава неговите желания стават сили, които се осъществяват. – Тук ще бъде приведен пример, който говори ясно. Със сигурност мнозина желаят да узнаят от собствено съзерцание нещо за своя живот преди своето раждане. Такова желание е съвсем безцелно и безрезултатно, докато съответният не си е усвоил чрез духовнонаучно изучаване познанието на законите – и то в техния най-съкровен характер – на същността на най-финото, вечното. Но ако той действително си е придобил това познание и иска след това да напредне по-нататък, той ще стигне дотам чрез своето облагородено, пречистено желание. Не помага и да кажеш: Да, искам именно да обхвана с поглед своя предишен живот и тъкмо с тази цел да уча. По-скоро човек трябва да бъде в състояние напълно да изостави това желание, напълно да го изключи от себе си и засега да учи съвсем без това намерение. Трябва да развие радостта, отдадеността към наученото без споменатото намерение. Защото само чрез това човек се научава същевременно да има съответното желание така, че то да води след себе си своето изпълнение. |
| 117 | Wenn ich zornig bin oder mich ärgere, so richte ich in der Seelenwelt um mich auf, und die einen Wall Kräfte können nicht an mich herantreten, welche meine seelischen Augen entwickeln sollen. Ärgert mich z. B. ein Mensch, so schickt er einen seelischen Strom in die Seelenwelt. Ich kann diesen Strom so lange nicht sehen, als ich noch fähig bin, mich zu ärgern. Mein Ärger verdeckt ihn mir. Nun darf ich auch nicht glauben, daß ich sofort eine seelische (astralische) Erscheinung haben werde, wenn ich mich nicht mehr ärgere. Denn dazu ist notwendig, daß sich erst in mir ein seelisches Auge entwickele. Aber die Anlage zu einem solchen Auge liegt in jedem Menschen. Es bleibt unwirksam, solange der Mensch fähig ist, sich zu ärgern. Aber es ist auch noch nicht sogleich da, wenn man ein wenig das Ärgern bekämpft hat. Man muß vielmehr fortfahren in dieser Bekämpfung des Ärgers und in Geduld immer wieder fortfahren; dann wird man eines Tages bemerken, daß sich dieses seelische Auge entwickelt hat. Allerdings ist nicht der Ärger das einzige, was man zu solchem Ziele zu bekämpfen hat. Viele werden ungeduldig oder zweifelnd, weil sie jahrelang einige Eigenschaften der Seele bekämpft haben und das Hellsehen doch nicht eintritt. Sie haben dann eben einige Eigenschaften ausgebildet und andere um so mehr überwuchern lassen. Die Gabe des Hellsehens tritt erst dann ein, wenn alle Eigenschaften unterdrückt sind, welche die entsprechenden schlummernden Fähigkeiten nicht herauskommen lassen. Allerdings stellen sich Anfänge des Schauens (oder Hörens) schon früher ein; aber das sind zarte Pflänzchen, die leicht allem möglichen Irrtum unterworfen sind und die auch leicht absterben, wenn sie nicht sorgfältig weiter gehegt und gepflegt werden. | Когато съм гневен или се ядосвам, издигам в душевния свят стена около себе си и силите, които трябва да развият моите душевни очи, не могат да се приближат до мен. Ако например някой човек ме ядосва, той изпраща душевен поток в душевния свят. Не мога да видя този поток, докато още съм способен да се ядосвам. Моят яд ми го закрива. Но не бива и да вярвам, че веднага ще имам душевно (астрално) явление, когато вече не се ядосвам. Защото за това е необходимо първо в мен да се развие душевно око. Но заложбата за такова око се намира във всеки човек. То остава бездейно, докато човек е способен да се ядосва. Но и когато човек се е борил малко с яда, то още не е налице веднага. По-скоро трябва да продължава тази борба с яда и търпеливо да продължава отново и отново; тогава един ден ще забележи, че това душевно око се е развило. Впрочем ядът не е единственото, срещу което човек трябва да се бори за такава цел. Мнозина стават нетърпеливи или започват да се съмняват, защото години наред са се борили с някои свойства на душата, а ясновидството все пак не настъпва. Те просто са развили тогава някои свойства, а други са оставили да избуят още повече. Дарбата на ясновидството настъпва едва тогава, когато са потиснати всички свойства, които не позволяват на съответните дремещи способности да излязат наяве. Наистина наченки на виждането (или на чуването) се появяват още по-рано; но това са нежни растенийца, които лесно се поддават на всевъзможни заблуди и които лесно и загиват, ако не бъдат по-нататък грижливо отглеждани и обгрижвани. |
| 118 | Zu den Eigenschaften, die z. B. ebenso bekämpft werden müssen wie Zorn und Ärger, gehören Furchtsamkeit, Aberglaube und Vorurteilssucht, Eitelkeit und Ehrgeiz, Neugierde und unnötige Mitteilungssucht, das Unterschiedmachen in bezug auf Menschen nach äußerlichen Rang-, Geschlechts-, Stammeskennzeichen usw. In unserer Zeit wird man recht schwer begreifen, daß die Bekämpfung solcher Eigenschaften etwas zu tun habe mit der Erhöhung der Erkenntnisfähigkeit. Aber jeder Geheimwissenschafter weiß, daß von solchen Dingen viel mehr abhängt als von der Erweiterung der Intelligenz und von dem Anstellen künstlicher Übungen. Insbesondere kann leicht ein Mißverständnis darüber entstehen, wenn manche glauben, daß man sich tollkühn machen solle, weil man furchtlos sein soll, daß man sich vor den Unterschieden der Menschen verschlie- .. ßen soll, weil man die Standes-, Rassen- usw. Vorurteile bekämpfen soll. Man lernt vielmehr erst richtig erkennen, wenn man nicht mehr in Vorurteilen befangen ist. Schon in gewöhnlichem Sinne ist es richtig, daß mich die Furcht vor einer Erscheinung hindert, sie klar zu beurteilen, daß mich ein Rassenvorurteil hindert, in eines Menschen Seele zu blicken. Diesen gewöhnlichen 'Sinn muß der Geheimschüler in großer Feinheit und Schärfe bei sich zur Entwickelung bringen. | Към свойствата, които например трябва да бъдат преборени също както гневът и ядът, спадат страхливостта, суеверието и склонността към предразсъдъци, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната страст към споделяне, правенето на разлика между хората според външни признаци на ранг, пол, племе и т.н. В наше време доста трудно ще се разбере, че борбата с такива свойства има нещо общо с повишаването на способността за познание. Но всеки познавач на тайната наука знае, че от такива неща зависи много повече, отколкото от разширяването на интелигентността и от изпълняването на изкуствени упражнения. Особено лесно може да възникне недоразумение по този въпрос, когато някои вярват, че човек трябва да стане безразсъдно смел, понеже трябва да бъде безстрашен, че трябва да се затвори пред различията между хората, понеже трябва да се бори със съсловните, расовите и т.н. предразсъдъци. По-скоро човек се научава да познава правилно едва когато вече не е пленен от предразсъдъци. Още в обикновения смисъл е вярно, че страхът от дадено явление ми пречи да го преценя ясно, че расовият предразсъдък ми пречи да погледна в душата на даден човек. Този обикновен усет окултният ученик трябва да развие у себе си с голяма тънкост и острота. |
| 119 | Einen Stein in den Weg der Geheimerziehung wirft dem Menschen auch alles, was er sagt, ohne daß er es gründlich in seinem Gedanken geläutert hat. Und dabei muß etwas in Betracht kommen, was hier nur durch ein Beispiel erläutert werden kann. Wenn mir jemand z. B. etwas sagt und ich habe darauf zu erwidern, so muß ich bemüht sein, des anderen Meinung, Gefühl, ja Vorurteil mehr zu beachten, als was ich im Augenblicke selbst zu der in Rede stehenden Sache zu sagen habe. Hier mit ist eine feine Taktausbildung angedeutet, welcher sich der Geheimschüler sorgfältig zu widmen hat. Er muß sich ein Urteil darüber aneignen, wie weit es für den anderen eine Bedeutung hat, 'Wenn er der seinigen die eigene Meinung entgegenhält. Nicht zurückhalten soll man deshalb mit seiner Meinung. Davon kann nicht im entferntesten die Rede sein. Aber man soll so genau als nur irgend möglich auf den anderen hinhören und aus dem, was man gehört hat, die Gestalt seiner eigenen Erwiderung formen. Immer wieder steigt in einem solchen Falle in dem Geheimschüler ein Gedanke auf; und er ist auf dem rechten Wege, wenn dieser Gedanke in ihm so lebt, daß er Charakteranlage geworden ist. Dies ist der Gedanke: «Nicht darauf kommt es an, daß ich etwas anderes meine als der andere, sondern darauf, daß der andere das Richtige aus Eigenem finden wird, wenn ich etwas dazu beitrage,» Durch solche und .ähnliche Gedanken überströmt den Charakter und die Handlungsweise des Geheimschülers das Gepräge der Milde, die ein Hauptmittel aller Geheimschulung ist. Härte verscheucht um dich herum die Seelengebilde, die dein seelisches Auge erwecken sollen; Milde schafft dir die Hindernisse hinweg und öffnet deine Organe. | Камък на пътя на окултното възпитание хвърля пред човека и всичко, което той казва, без да го е пречистил основно в своята мисъл. И при това трябва да се вземе предвид нещо, което тук може да бъде пояснено само с пример. Ако например някой ми каже нещо и аз трябва да му отговоря, трябва да се стремя да обърна повече внимание на мнението, чувството, дори на предразсъдъка на другия, отколкото на това, което самият аз в момента имам да кажа по обсъждания въпрос. С това е посочено фино развиване на такта, на което окултният ученик трябва грижливо да се посвети. Той трябва да си изгради преценка доколко за другия има значение, ако противопостави на неговото мнение своето собствено. Не че поради това човек трябва да премълчава своето мнение. За това не може и дума да става. Но човек трябва да се вслушва в другия толкова точно, колкото е изобщо възможно, и от онова, което е чул, да оформи образа на собствения си отговор. В такъв случай у окултния ученик отново и отново изплува една мисъл; и той е на правилния път, когато тази мисъл живее в него така, че е станала черта на характера. Тази мисъл е: „Не е важно това, че аз мисля нещо различно от другия, а това, че другият ще намери правилното от самия себе си, ако аз допринеса нещо за това.“ Чрез такива и подобни мисли характерът и начинът на действие на окултния ученик се изпълват с отпечатъка на кротостта, която е главно средство на всяко окултно обучение. Суровостта прогонва около теб душевните образувания, които трябва да събудят твоето душевно око; кротостта премахва за теб пречките и отваря твоите органи. |
| 120 | Und mit der Milde wird sich alsbald ein anderer Zug in der Seele ausbilden: das ruhige Achten auf alle Feinheiten des seelischen Lebens in der Umgebung bei völliger Schweigsamkeit der eigenen Seelenregungen. Und hat es ein Mensch zu diesem gebracht, dann wirken die Seelenregungen seiner Umgebung auf ihn so ein, daß die eigene Seele wächst und wachsend sich gliedert, wie die Pflanze gedeiht im Sonnenlichte. Milde und Schweigsamkeit in 'wahrer Geduld öffnen die Seele der Seelenwelt, den Geist dem Geisterlande. - «Verharre in Ruhe und Abgeschlossenheit, schließe die Sinne für das, was sie dir vor deiner Geheimschulung überliefert haben, bringe alle Gedanken zum Stillstand, die nach deinen vorherigen Gewohnheiten in dir auf- und abwogten, werde ganz still und schweigsam in deinem Innern und warte in Geduld, dann fangen höhere Wehen an, deine Seelenaugen und Geistesohren auszubilden. Du darfst nicht erwarten, daß du sogleich siehst und hörst in der Seelen- und Geisterwelt. Denn was du tust, trägt nur bei, deine höheren Sinne auszubilden. Seelisch sehen und geistig hören aber wirst du erst, wenn du diese Sinne haben wirst. Hast du eine Weile so in Ruhe und Abgeschlossenheit verharrt, so gehe an deine gewohnten Tagesgeschäfte, indem. du dir vorher noch tief den Gedanken eingeprägt: es wird mir einmal werden, was mir werden soll, wenn ich dazu reif bin. Und unterlasse es streng, etwas von den höheren Gewalten durch deine Willkür an dich zu ziehen» Das sind Anweisungen, die jeder Geheimschüler von seinem Lehrer im Beginne des Weges erhält. Beobachtet er sie, dann vervollkommnet er sich. Beobachtet er sie nicht, dann ist alles Arbeiten vergebens. Aber sie sind nur für den schwierig, der nicht Geduld und Standhaftigkeit hat. Es gibt keine anderen Hindernisse, als diejenigen sind, die sich ein jeder selbst in den Weg wirft und die auch jeder vermeiden kann, wenn er wirklich will. Das muß immer wieder betont werden, weil sich viele eine ganz falsche Vorstellung bilden über die Schwierigkeiten des Geheimpfades. Es ist in gewissem Sinne leichter, die ersten Stufen dieses Pfades zu überschreiten, als ohne Geheimschulung mit den alleralltäglichsten Schwierigkeiten des Lebens fertig zu werden. - Außerdem durften hier nur solche Dinge mitgeteilt werden, die von keinerlei Art von Gefahren begleitet sind für die körperliche und seelische Gesundheit. Es gibt ja auch andere Wege, die schneller zum Ziele führen; aber mit diesen hat, was hier gemeint ist, nichts zu tun, weil sie gewisse Wirkungen auf den Menschen haben können, die ein erfahrener Geheimkundiger nicht anstrebt. Da einiges von solchen Wegen doch immer wieder in die Öffentlichkeit dringt, so muß ausdrücklich davor gewarnt werden, sie zu betreten. Aus Gründen, die nur der Eingeweihte verstehen kann, können diese Wege nie in ihrer wahren Gestalt öffentlich bekanntgegeben werden. Und die Bruchstücke, die dort und da erscheinen, können zu nichts Gedeihlichem, wohl aber zur U nter grabung von Gesundheit, Glück und Seelenfrieden führen. Wer sich nicht ganz dunklen Mächten anvertrauen will, von deren wahrem Wesen und Ursprung er nichts wissen kann, der vermeide es, sich auf solche Dinge einzulassen. Es kann noch einiges gesagt werden über die Umgebung, in welcher die Übungen der Geheimschulung vorgenommen werden sollen. Denn darauf kommt einiges an. Doch liegt die Sache fast für jeden Menschen anders. Wer in einer Umgebung übt, die nur von selbstsüchtigen Interessen, z. B. von dem modernen Kampfe ums Dasein, erfüllt ist, der muß sich bewußt sein, daß diese Interessen nicht ohne Einfluß bleiben auf die Ausbildung ,seiner seelischen Organe. Zwar sind die inneren Gesetze dieser Organe so stark, daß dieser Einfluß nicht ein allzu schädlicher werden kann. Sowenig eine Lilie durch eine noch so unangemessene Umgebung zu einer Distel werden kann, so wenig kann sich das seelische Auge zu etwas anderem bilden, als wozu es bestimmt ist, auch wenn die selbstsüchtigen Interessen der modernen Städte darauf einwirken. Aber gut ist es unter allen Umständen, wenn der Geheimschüler ab und zu den stillen Frieden und die innere Würde und Anmut der Natur zu seiner Umgebung macht. Besonders günstig liegt die Sache bei dem, der seine Geheimschulung ganz in der grünen Pflanzenwelt oder zwischen sonnigen Bergen und dem lieben Weben der Einfalt vornehmen kann. Das treibt die inneren Organe in einer Harmonie heraus, die niemals in der modernen Stadt entstehen kann. Etwas besser als der bloße Stadtmensch ist auch schon derjenige gestellt, welcher wenigstens während seiner Kindheit Tannenluft atmen, Schneegifel schauen und das stille Treiben der Wald tiere und Insekten beobachten durfte. Keiner derjenigen aber, denen es aufgegeben ist, in der Stadt zu leben, darf es unterlassen, seinen in Bildung begriffenen Seelen- und Geistesorganen als Nahrung die inspirierten Lehren der Geistesforschung zuzuführen. Wessen Auge nicht jeden Frühling die Wälder Tag für Tag in ihrem Grün verfolgen kann, der sollte dafür seinem Herzen die erhabenen Lehren der Bhagavad-Gita, des Johannes-Evangeliums, des Thomas von Kempen und die Darstellungen der geisteswissenschaftlichen Ergebnisse zuführen. Viele Wege gibt es zum Gipfel der Einsicht; aber eine richtige Wahl ist unerläßlich. - Der Geheimkundige weiß gar manches über solche Wege zu sagen, was dem Uneingeweihten absonderlich erscheint. Es kann z. B. jemand sehr weit auf dem Geheimpfade sein. Er kann sozusagen unmittelbar vor dem Öffnen der seelischen Augen und geistigen Ohren stehen; und dann hat er das Glück, eine Fahrt über das ruhige oder vielleicht auch das wildbewegte Meer zu machen, und eine Binde löst sich von seinen Seelenaugen: plötzlich wird er sehend. - Ein anderer ist ebenfalls so weit, daß diese Binde sich nur zu lösen braucht; es geschieht durch einen starken Schicksalsschlag. Auf einen anderen Menschen hätte dieser Schlag wohl den Einfluß gehabt, daß er seine Kraft lähmte, seine Energie untergrübe; für den Geheimschüler wird er zum Anlaß der Erleuchtung. - Ein dritter harrt in Geduld aus; Jahre hindurch hat er so geharrt, ohne eine merkliche Frucht. Plötzlich in seinem ruhigen Sitzen in der stillen Kammer wird es geistig Licht um ihn, die Wände verschwinden, werden seelisch durchsichtig, und eine neue Weh breitet sich vor seinem sehend gewordenen Auge aus oder erklingt seinem hörend gewordenen Geistesohre. | И заедно с кротостта скоро ще се развие в душата и друга черта: спокойното внимание към всички тънкости на душевния живот в обкръжението при пълно мълчание на собствените душевни движения. И когато човек е стигнал до това, душевните движения на неговото обкръжение въздействат така върху него, че собствената му душа расте и растейки, се разчленява, както растението вирее в слънчевата светлина. Кротостта и мълчаливостта в истинско търпение отварят душата към душевния свят, духа – към царството на духовете. – „Пребъдвай в покой и уединение, затвори сетивата за онова, което са ти предавали преди твоето окултно обучение, спри всички мисли, които според предишните ти навици са се надигали и спадали в теб, стани съвсем тих и мълчалив в своята вътрешност и чакай търпеливо, тогава висши светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и духовни уши. Не бива да очакваш, че веднага ще виждаш и чуваш в душевния свят и в света на духовете. Защото това, което правиш, само допринася да се изградят твоите висши сетива. А душевно ще виждаш и духовно ще чуваш едва когато имаш тези сетива. Когато си пребъдвал известно време така в покой и уединение, захвани се с обичайните си ежедневни занимания, като преди това още дълбоко си запечатал в себе си мисълта: някога ще ми бъде дадено онова, което трябва да ми бъде дадено, когато узрея за това. И строго се въздържай да привличаш към себе си чрез своя произвол нещо от висшите сили.“ Това са указания, които всеки окултен ученик получава от своя учител в началото на пътя. Ако ги спазва, той се усъвършенства. Ако не ги спазва, всякакъв труд е напразен. Но те са трудни само за онзи, който няма търпение и твърдост. Няма други пречки освен онези, които всеки сам си хвърля на пътя и които всеки може и да избегне, ако наистина иска. Това трябва да се подчертава отново и отново, защото мнозина си създават съвсем погрешна представа за трудностите на окултния път. В известен смисъл е по-лесно да се преминат първите степени на този път, отколкото без окултно обучение да се справиш с най-обикновените трудности на живота. – Освен това тук можеха да бъдат съобщени само такива неща, които не са придружени от никакви опасности за телесното и душевното здраве. Има, разбира се, и други пътища, които водят по-бързо до целта; но с тях онова, което се има предвид тук, няма нищо общо, защото те могат да имат известни въздействия върху човека, към които опитният познавач на окултното не се стреми. Тъй като все пак нещо от такива пътища прониква отново и отново в публичността, трябва изрично да се предупреди да не се тръгва по тях. По причини, които само посветеният може да разбере, тези пътища никога не могат да бъдат публично оповестени в истинския им вид. А откъслеците, които се появяват тук и там, не могат да доведат до нищо благотворно, но затова пък могат да доведат до подкопаване на здравето, щастието и душевния мир. Който не иска да се довери на съвсем тъмни сили, за чиято истинска същност и произход не може да знае нищо, нека избягва да се занимава с такива неща. Може да се каже още нещо за обкръжението, в което трябва да се извършват упражненията на окултното обучение. Защото от него зависи немалко. Но при почти всеки човек въпросът стои различно. Който се упражнява в обкръжение, изпълнено само със себични интереси, например със съвременната борба за съществуване, той трябва да съзнава, че тези интереси не остават без влияние върху изграждането на неговите душевни органи. Наистина вътрешните закони на тези органи са толкова силни, че това влияние не може да стане прекалено вредно. Както една лилия не може да стане магарешки бодил, колкото и неподходящо да е обкръжението ѝ, така и душевното око не може да се образува в нещо друго освен в онова, за което е предназначено, дори ако себичните интереси на съвременните градове въздействат върху него. Но при всички обстоятелства е добре, ако окултният ученик от време на време прави свое обкръжение тихия мир и вътрешното достойнство и прелест на природата. Особено благоприятно стои въпросът при онзи, който може да извършва своето окултно обучение изцяло сред зеления растителен свят или между слънчеви планини и милото тъкане на простотата. Това кара вътрешните органи да израстват в хармония, която никога не може да възникне в съвременния град. Малко по-добре от чисто градския човек е поставен вече и онзи, който поне през детството си е могъл да диша елов въздух, да гледа снежни върхове и да наблюдава тихия живот на горските животни и насекомите. Никой от онези обаче, на които е отредено да живеят в града, не бива да пропуска да доставя на своите душевни и духовни органи, които се намират в процес на изграждане, като храна вдъхновените учения на духовното изследване. Онзи, чието око не може всяка пролет ден след ден да проследява горите в тяхната зеленина, би трябвало вместо това да доставя на своето сърце възвишените учения на „Бхагавад Гита“, на „Евангелието на Йоан“, на Тома Кемпийски и изложенията на духовнонаучните резултати. Много пътища водят към върха на прозрението; но правилният избор е задължителен. – Познавачът на окултното може да каже за такива пътища немалко неща, които на непосветения изглеждат странни. Някой например може да е стигнал много далеч на окултния път. Той може, така да се каже, да стои непосредствено пред отварянето на душевните очи и духовните уши; и тогава има щастието да направи пътуване по спокойното или може би и по бурно развълнуваното море, и една превръзка пада от душевните му очи: изведнъж той прогледва. – Друг също е стигнал толкова далеч, че е достатъчно само тази превръзка да падне; това става чрез силен удар на съдбата. Върху друг човек този удар навярно би имал влиянието да парализира силата му, да подкопае енергията му; за окултния ученик той става повод за просветление. – Трети чака търпеливо; години наред е чакал така, без забележим плод. Изведнъж, докато спокойно седи в тихата стая, около него става духовно светло, стените изчезват, стават душевно прозрачни, и нов свят се разстила пред неговото око, което е прогледнало, или зазвучава за неговото духовно ухо, което е започнало да чува. |
| 121 | DIE BEDINGUNGEN ZUR GEHEIMSCHULUNG | УСЛОВИЯТА ЗА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ |
| 122 | Die Bedingungen zum Antritt der Geheimschulung sind nicht solche, die von irgend jemand durch Willkür festgesetzt werden. Sie ergeben sich aus dem Wesen des Geheimwissens. Wie ein Mensch nicht Maler werden kann, der keinen Pinsel in die Hand nehmen will, so kann niemand eine Geheimschulung empfangen, der nicht erfüllen will, was die Geheimlehrer als notwendige Forderung angeben. Im Grunde kann der Geheimlehrer nichts geben als Ratschläge. Und in diesem Sinne ist auch alles aufzunehmen, was er sagt. Er hat die vorbereitenden Wege zum Erkennen der höheren Wehen durchgemacht. Er weiß aus Erfahrung, was notwendig ist. Es hängt ganz von dem freien Willen des einzelnen ab, ob er die gleichen Wege wandeln will oder nicht. Wenn jemand verlangen wollte, daß ihm ein Lehrer eine Geheimschulung zukommen ließe, ohne die Bedingungen erfüllen zu wollen, so gliche eine solche Forderung eben durchaus der: lehre mich malen, aber befreie mich davon, einen Pinsel zu berühren. Der Geheimlehrer kann auch niemals etwas bieten, wenn ihm nicht der freie Wille des Aufnehmenden entgegenkommt. Aber es muß betont werden, daß der allgemeine Wunsch nach höherem Wissen nicht genügt. Diesen Wunsch werden natürlich viele haben. Wer nur diesen Wunsch hat, ohne auf die besonderen Bedingungen der Geheimschulung eingehen zu wollen, von dem kann zunächst nichts erreicht werden. Das sollen diejenigen bedenken, die sich darüber beklagen, daß die Geheimschulung ihnen nicht leicht wird. Wer die strengen Bedingungen nicht erfüllen kann oder will, der muß eben vorläufig auf Geheimschulungverzichten. Zwar sind die Bedingungen streng, aber nicht hart, da ihre Erfüllung nicht nur eine freie Tat sein soll, sondern sogar sein muß. | Условията за започване на окултното обучение не са такива, които се определят от някого по произвол. Те произтичат от същността на тайното знание. Както не може да стане художник човек, който не иска да вземе четка в ръка, така никой не може да получи окултно обучение, ако не иска да изпълни онова, което окултните учители посочват като необходимо изискване. По същество окултният учител не може да дава нищо друго освен съвети. И в този смисъл трябва да се приема и всичко, което той казва. Той е преминал подготвителните пътища към познаването на висшите светове. Той знае от опит какво е необходимо. Зависи изцяло от свободната воля на отделния човек дали иска да върви по същите пътища, или не. Ако някой би поискал учител да му даде окултно обучение, без да иска да изпълни условията, такова искане би приличало напълно на това: научи ме да рисувам, но ме освободи от това да докосвам четка. Окултният учител също никога не може да предложи нещо, ако насреща му не дойде свободната воля на приемащия. Но трябва да се подчертае, че общото желание за висше знание не е достатъчно. Това желание, разбира се, ще имат мнозина. Който има само това желание, без да иска да се съобрази с особените условия на окултното обучение, с него засега не може да бъде постигнато нищо. Това трябва да имат предвид онези, които се оплакват, че окултното обучение не им се удава лесно. Който не може или не иска да изпълни строгите условия, той трябва засега просто да се откаже от окултно обучение. Наистина условията са строги, но не са сурови, понеже тяхното изпълнение не само следва да бъде свободно дело, а дори непременно трябва да бъде такова. |
| 123 | Wer das nicht bedenkt, für den können die Forderungen der Geheimschulung leicht als Seelen- oder Gewis senszwang erscheinen. Denn die Schulung beruht ja auf einer Ausbildung des inneren Lebens; der Geheimlehrer muß also Ratschläge erteilen, die sich auf dieses innere Leben beziehen. Aber nichts kann als Zwang aufgefaßt werden, was als Ausfluß eines freien Entschlusses gefordert wird. - Wenn jemand von dem Lehrer forderte: teile mir deine Geheimnisse mit, aber lasse mich bei meinen gewohnten Empfindungen, Gefühlen und Vorstellungen, so verlangt er eben etwas ganz Unmögliches. Er will dann nichts weiter als die Neugierde, den Wissenstrieb befriedigen. Bei einer solchen Gesinnung kann aber Geheimwissen nie erlangt werden. | Който няма това предвид, на него изискванията на окултното обучение лесно могат да изглеждат като принуда над душата или над съвестта. Защото обучението се основава, разбира се, на изграждане на вътрешния живот; следователно окултният учител трябва да дава съвети, които се отнасят до този вътрешен живот. Но нищо, което се изисква като израз на свободно решение, не може да бъде възприето като принуда. – Ако някой би поискал от учителя: съобщи ми своите тайни, но ме остави при моите обичайни усещания, чувства и представи, той иска нещо съвсем невъзможно. Тогава той не иска нищо повече от това да удовлетвори любопитството, нагона към знание. При такова умонастроение обаче тайно знание никога не може да бъде постигнато. |
| 124 | Es sollen nun der Reihe nach die Bedingungen für den Geheimschüler entwickelt werden. Es muß betont werden, daß bei keiner dieser Bedingungen eine vollständige Erfüllung verlangt wird, sondern lediglich das Streben nach einer solchen Erfüllung. Ganz erfüllen kann die Bedingungen niemand; aber sich auf den Weg zu ihrer Erfüllung begeben kann jeder. Nur auf den Willen, auf die Gesinnung, sich auf diesen Weg zu begeben, kommt es an. Die erste Bedingung ist: man richte sein Augenmerk darauf, die körperliche und geistige Gesundheit zu fördern. Wie gesund ein Mensch ist, das hängt zunächst natürlich nicht von ihm ab. Danach trachten, sich nach dieser Richtung zu fördern, das kann ein jeder. Nur aus einem gesunden Menschen kann gesunde Erkenntnis kommen. Die Geheimschulung weist einen nicht gesunden Menschen nicht zurück; aber sie muß verlangen, daß der Schüler den Willen habe, gesund zu leben. - Darinnen muß der Mensch die möglichste Selbständigkeit erlangen. Die guten Ratschläge anderer, die - zumeist un gefragt - jedem zukommen, sind in der Regel ganz überflüssig. Ein jeder muß sich bestreben, selbst auf sich zu achten. - Vielmehr wird es sich in physischer Beziehung darum handeln, schädliche Einflüsse abzuhalten, als um anderes. Um unsere Pflichten zu erfüllen, müssen wir uns ja oft Dinge auferlegen, die unserer Gesundheit nicht förderlich sind. Der Mensch muß verstehen, im rechten Falle die Pflicht höher zu stellen als die Sorge um die Gesundheit. Aber was kann nicht alles unterlassen werden bei einigem guten Willen! Die Pflicht muß in vielen Fällen höher stehen als die Gesundheit, ja oft höher als das Leben; der Genuß darf es bei dem Geheimschüler nie. Bei ihm kann der Genuß nur ein Mittel für Gesundheit und Leben sein. Und es ist in dieser Richtung durchaus notwendig, daß man ganz ehrlich und wahrhaftig gegen sich selbst sei. Nichts nützt es, ein asketisches Leben zu führen, wenn dieses aus ähnlichen 'Beweggründen entspringt wie andere Genüsse. Es kann jemand an dem Asketismus ein Wohlgefallen haben wie ein anderer am Weintrinken. Er kann aber nicht hoffen, daß ihm dieser Asketismus etwas zu höherer Erkenntnis nütze. - Viele schieben alles, was sie scheinbar hindert, sich nach dieser Richtung zu fördern, auf ihre Lebenslage. Sie sagen: «Bei meinen Lebensverhältnissen kann ich mich nicht entwickeln.» Es mag für viele in anderer Beziehung wünschenswert sein, ihre Lebenslage zu ändern; zum Zwecke der Geheimschulung braucht dies kein Mensch zu tun. Zu diesem Ziele braucht man nur gerade in der Lage, in der man ist, so viel für seine leibliche und seelische Gesundheit zu tun, als möglich ist. Eine jegliche Arbeit kann dem Ganzen der Menschheit dienen; und es ist viel größer von der Menschenseele, sich klarzumachen, wie notwendig eine kleinliche, vielleicht häßliche Arbeit für dieses Ganze ist, als zu glauben: «Diese Arbeit ist für mich zu schlecht, ich bin zu anderem berufen.» - Besonders wichtig für den Geheimschüler ist das Streben nach völliger geistiger Gesundheit. Ungesundes Gemüts- und .Denkleben bringt auf alle Fälle von den Wegen zu höheren Erkenntnissen ab. Klares, ruhiges Denken, sicheres Empfinden und Fühlen sind hier die Grundlage. Nichts' soll ja dem Geheimschüler ferner liegen als die Neigung zum Phantastischen, zum aufgeregten Wesen, zur Nervosität, zur Exaltation, zum Fanatismus. Einen gesunden Blick für alle Verhältnisse des Lebens soll er sich aneignen; sicher soll er sich im Leben zurechtfinden; ruhig soll er die Dinge zu sich sprechen und auf sich wirken lassen. Er soll sich bemühen, überall, wo es nötig ist, dem Leben gerecht zu werden. Alles Über spannte, Einseitige soll in seinem Urteilen und Empfinden vermieden werden. Würde diese Bedingung nicht erfüllt, so käme der Geheimschüler statt in höhere Welten in diejenige seiner eigenen Einbildungskraft; statt der Wahrheit machten sich Lieblingsmeinungen bei ihm geltend. Besser ist es für den Geheimschüler, «nüchtern» zu sein als exaltiert und phantastisch. | Сега последователно ще бъдат развити условията за окултния ученик. Трябва да се подчертае, че при никое от тези условия не се изисква пълно изпълнение, а единствено стремежът към такова изпълнение. Никой не може напълно да изпълни условията; но всеки може да тръгне по пътя към тяхното изпълнение. Важна е само волята, умонастроението да се тръгне по този път. Първото условие е: човек да насочи вниманието си към това да укрепва телесното и духовното здраве. Колко здрав е един човек, това отначало, разбира се, не зависи от него. Но да се стреми да напредва в тази посока, това може всеки. Само от здрав човек може да произлезе здраво познание. Окултното обучение не отхвърля нездравия човек; но то трябва да изисква ученикът да има волята да живее здравословно. – В това човек трябва да постигне възможно най-голяма самостоятелност. Добрите съвети на другите, които – повечето пъти непоискани – получава всеки, по правило са съвсем излишни. Всеки трябва да се стреми сам да внимава за себе си. – Във физическо отношение ще става дума по-скоро за това да се отблъскват вредните влияния, отколкото за нещо друго. За да изпълним своя дълг, често трябва, разбира се, да си налагаме неща, които не са благоприятни за нашето здраве. Човек трябва да умее в подходящия случай да поставя дълга по-високо от грижата за здравето. Но какво ли не може да се избегне при малко добра воля! Дългът в много случаи трябва да стои по-високо от здравето, дори често по-високо от живота; насладата при окултния ученик никога не бива да стои по-високо. При него насладата може да бъде само средство за здравето и живота. И в тази посока е напълно необходимо човек да бъде съвсем честен и правдив към самия себе си. Нищо не помага да водиш аскетичен живот, ако той произтича от подбуди, подобни на тези при другите наслади. Някой може да изпитва удоволствие от аскетизма, както друг от пиенето на вино. Но той не може да се надява, че този аскетизъм ще му бъде от полза за висше познание. – Мнозина отдават на своето житейско положение всичко, което привидно им пречи да напредват в тази посока. Те казват: „При моите житейски обстоятелства не мога да се развивам.“ За мнозина може да е желателно в друго отношение да променят житейското си положение; за целите на окултното обучение никой човек няма нужда да прави това. За тази цел е нужно само именно в положението, в което се намираш, да направиш за своето телесно и душевно здраве толкова, колкото е възможно. Всяка работа може да служи на цялото човечество; и за човешката душа е много по-велико да си изясни колко необходима е една дребна, може би грозна работа за това цяло, отколкото да вярва: „Тази работа е твърде лоша за мен, аз съм призван за друго.“ – Особено важен за окултния ученик е стремежът към пълно духовно здраве. Нездравият сърдечен и мисловен живот във всички случаи отклонява от пътищата към висши познания. Ясното, спокойно мислене, сигурното усещане и чувстване са тук основата. Нищо всъщност не бива да бъде по-чуждо на окултния ученик от склонността към фантастичното, към възбудеността, към нервността, към екзалтацията, към фанатизма. Той трябва да си усвои здрав поглед за всички житейски обстоятелства; уверено трябва да се ориентира в живота; спокойно трябва да оставя нещата да му говорят и да въздействат върху него. Той трябва да се старае навсякъде, където е нужно, да отговаря на изискванията на живота. Всичко пресилено, едностранчиво трябва да се избягва в неговите съждения и усещания. Ако това условие не бъде изпълнено, окултният ученик вместо във висшите светове би попаднал в света на своето собствено въображение; вместо истината у него биха се налагали любими мнения. По-добре е за окултния ученик да бъде „трезв“, отколкото екзалтиран и фантастичен. |
| 125 | Die zweite Bedingung ist, sich als ein Glied des ganzen Lebens zu fühlen. In der Erfüllung dieser Bedingung ist viel eingeschlossen. Aber ein jeder kann sie nur auf seine eigene Art erfüllen. Bin ich Erzieher und mein Zögling entspricht nicht dem, was ich wünsche, so soll ich mein Gefühl zunächst nicht gegen den Zögling richten, sondern gegen mich selbst. Ich soll mich so weit als eins mit meinem Zögling fühlen, daß ich mich frage: «Ist das, was beim Zögling nicht genügt, nicht die Folge meiner eigenen Tat?» Statt mein Gefühl gegen ihn zu richten, werde ich dann vielmehr darüber nachdenken, wie ich mich selbst verhalten soll, damit in Zukunft der Zögling meinen Forderungen besser entsprechen könne. Aus solcher Gesinnungsart heraus ändert sich allmählich die ganze Denkungsart des Menschen. Das gilt für das Kleinste wie für das Größte. Ich sehe aus solcher Gesinnung heraus z. B. einen Verbrecher anders an als ohne dieselbe. Ich halte zurück mit meinem Urteile und sage mir: «Ich bin nur ein Mensch wie dieser. Die Erziehung, die durch die Verhältnisse mir geworden ist, hat mich vielleicht allein vor seinem Schicksale bewahrt.» Ich komme dann wohl auch zu dem Gedanken, daß dieser Menschen bruder ein anderer geworden wäre, wenn die Lehrer, die ihre Mühe auf mich verwendet haben, sie hätten ihm angedeihen lassen. Ich werde bedenken, daß mir etwas zuteil geworden ist, was ihm entzogen war, daß ich mein Gutes gerade dem Umstand verdanke, daß es ihm entzogen worden ist. Und dann wird mir die Vorstellung auch nicht mehr ferne liegen, daß ich nur ein Glied in der ganzen Menschheit bin und mitverantwortlich für alles, was g~schieht. Es soll hier nicht gesagt werden, daß ein solcher Gedanke sich sofort in äußere agitatorische Taten umsetzen soll. Aber still in der Seele soll er gepflegt werden. Dann wird er sich ganz allmählich in dem äußeren Verhalten eines Menschen ausprägen. Und in solchen Dingen kann doch jeder nur bei sich selbst zu reformieren anfangen. Nichts fruchtet es, im Sinne solcher Gedanken allgemeine Forderungen an die Menschheit zu stellen. Wie die Menschen sein sollen: darüber ist leicht ein Urteil gebildet; der Geheimschüler aber arbeitet in der Tiefe, nicht an der Oberfläche. Es wäre daher ganz unrichtig, wenn man die hier angedeutete Forderung der Geheimlehrer mit irgendeiner .äußerlichen, etwa gar einer politischen Forderung in Verbindung brächte, mit der die Geistesschulung nichts zu tun haben kann. Politische Agitatoren «wissen» in der Regel, was von anderen Menschen zu «fordern» ist; von Forderungen an sich selbst ist bei ihnen weniger die Rede. | Второто условие е човек да се чувства като член на целия живот. В изпълнението на това условие се съдържа много. Но всеки може да го изпълни само по свой собствен начин. Ако съм възпитател и моят възпитаник не отговаря на това, което желая, не трябва отначало да насочвам чувството си срещу възпитаника, а срещу самия себе си. Трябва да се чувствам дотолкова едно цяло с моя възпитаник, че да се питам: „Не е ли това, което не достига у възпитаника, последица от моето собствено дело?“ Вместо да насочвам чувството си срещу него, тогава по-скоро ще размишлявам как самият аз трябва да се държа, за да може в бъдеще възпитаникът по-добре да отговаря на моите изисквания. От такова умонастроение постепенно се променя целият начин на мислене на човека. Това важи за най-малкото, както и за най-голямото. От такова умонастроение гледам например на един престъпник иначе, отколкото без него. Въздържам се от съждение и си казвам: „Аз съм само човек като този. Възпитанието, което ми е било дадено от обстоятелствата, може би единствено ме е запазило от неговата съдба.“ Тогава навярно стигам и до мисълта, че този мой брат човек би станал друг, ако учителите, които са положили своя труд за мен, бяха го положили и за него. Ще помисля, че ми е отредено нещо, което на него е било отнето, че дължа своето добро именно на обстоятелството, че то е било отнето на него. И тогава вече няма да ми е далечна и представата, че съм само член на цялото човечество и съм съотговорен за всичко, което се случва. Тук не се казва, че такава мисъл трябва веднага да се превърне във външни агитаторски дела. Но тя трябва да се лелее тихо в душата. Тогава тя съвсем постепенно ще се отпечата във външното поведение на човека. А в такива неща всеки все пак може да започне да реформира само от самия себе си. Безплодно е да се поставят в духа на такива мисли общи изисквания към човечеството. Какви трябва да бъдат хората: за това лесно се изгражда съждение; окултният ученик обаче работи в дълбината, а не на повърхността. Затова би било съвсем неправилно, ако човек свърже посоченото тук изискване на окултните учители с някакво външно, да речем, дори с някакво политическо изискване, с което духовното обучение не може да има нищо общо. Политическите агитатори по правило „знаят“ какво трябва да се „изисква“ от другите хора; за изисквания към самите себе си при тях се говори по-малко. |
| 126 | Und damit hängt die dritte Bedingung für die Geheimschulung unmittelbar zusammen. Der Zögling muß sich zu der Anschauung emporringen können, daß seine Gedanken und Gefühle ebenso Bedeutung für die Weh haben wie seine Handlungen. Es muß erkannt werden, daß es ebenso verderblich ist, wenn ich meinen Mit menschen hasse, wie wenn ich ihn schlage. Dann komme ich auch zu der Erkenntnis, daß ich nicht nur für mich etwas tue, wenn ich mich selbst vervollkommene, sondern auch für die Weh. Aus meinen reinen Gefühlen und Gedanken zieht die Welt ebensolchen Nutzen wie aus meinem Wohlverhalten. Solange ich nicht glauben kann an diese Weltbedeutung meines Innern, so lange tauge ich nicht zum Geheimschüler. Erst dann bin ich von dem rechten Glauben an die Bedeutung meines Inneren, meiner Seele erfüllt, wenn ich an diesem Seelischen in der Art arbeite, als wenn es zum mindesten ebenso wirklich wäre wie alles Äußere. Ich muß zugeben, daß mein Gefühl ebenso eine Wirkung hat wie eine Verrichtung meiner Hand. | И с това третото условие за окултното обучение е непосредствено свързано. Ученикът трябва да може да се издигне с усилие до възгледа, че неговите мисли и чувства имат за света също толкова значение, колкото и неговите действия. Трябва да се познае, че е също толкова пагубно, ако мразя своя ближен, колкото ако го бия. Тогава стигам и до познанието, че правя нещо не само за себе си, когато усъвършенствам самия себе си, а и за света. От моите чисти чувства и мисли светът извлича също толкова полза, колкото от моето добро поведение. Докато не мога да вярвам в това световно значение на моята вътрешност, дотогава не ставам за окултен ученик. Едва тогава съм изпълнен с правилната вяра в значението на моята вътрешност, на моята душа, когато работя върху това душевно така, сякаш то е поне толкова действително, колкото всичко външно. Трябва да призная, че моето чувство има въздействие също както действието на моята ръка. |
| 127 | Damit ist eigentlich schon die vierte Bedingung ausgesprochen: die Aneignung der Ansicht, daß des Menschen eigentliche Wesenheit nicht im Äußerlichen, sondern im Inneren liegt. Wer sich nur als ein Produkt der Außenwelt ansieht, als ein Ergebnis der physischen Welt, kann es in der Geheimschulung zu nichts bringen. Sich als seelisch-geistiges Wesen fühlen ist eine Grundlage für solche Schulung. Wer zu solchem Gefühle vordringt, der ist dann geeignet zu unterscheiden zwischen innerer Verpflichtung und dem äußeren Erfolge. Er lernt erkennen, daß das eine nicht unmittelbar an "dem anderen gemessen werden kann. Der Geheimschüler muß die rechte Mitte finden zwischen dem, was die äußeren Bedingungen vorschreiben, und dem was er als das Richtige für sein V~r halten erkennt. Er soll nicht seiner Umgebung etwas aufdrängen, wofür diese kein Verständnis haben kann; aber er soll auch ganz frei sein von der Sucht, nur das zu tun, was von dieser Umgebung anerkannt werden kann. Die Anerkennung für seine Wahrheiten muß er einzig und allein in der Stimme seiner ehrlichen, nach Erkenntnis ringenden Seele suchen. Aber lernen soll er von seiner Umgebung, soviel er nur irgend kann, um herauszufinden, was ihr frommt und nützlich ist. So wird er in sich selbst das entwickeln, was man in der Geheimwissenschaft die «geistige Waage» nennt. Auf einer ihrer Waage schalen liegt ein «offenes Herz» für die Bedürfnisse der Außenwelt, auf der anderen «innere Festigkeit und unerschütterliche Ausdauer». | С това всъщност вече е изказано и четвъртото условие: усвояването на възгледа, че истинската същност на човека не се намира във външното, а във вътрешното. Който гледа на себе си само като на продукт на външния свят, като на резултат от физическия свят, не може да постигне нищо в окултното обучение. Да се чувстваш като душевно-духовно същество, е една основа за такова обучение. Който стигне до такова чувство, той е тогава способен да различава между вътрешното задължение и външния успех. Той се научава да познава, че едното не може да се измерва непосредствено с другото. Окултният ученик трябва да намери правилната среда между онова, което предписват външните условия, и онова, което той познава като правилното за своето поведение. Той не трябва да натрапва на своето обкръжение нещо, за което то не може да има разбиране; но трябва и да бъде съвсем свободен от стремежа да прави само това, което може да бъде признато от това обкръжение. Признанието за своите истини той трябва да търси единствено и само в гласа на своята честна, стремяща се към познание душа. Но той трябва да се учи от своето обкръжение, колкото изобщо може, за да открие какво е благо и полезно за обкръжението. Така той ще развие в себе си онова, което в тайната наука се нарича „духовна везна“. На едното ѝ блюдо лежи „отворено сърце“ за нуждите на външния свят, на другото – „вътрешна твърдост и непоколебимо постоянство“. |
| 128 | Und damit ist auf die fünfte Bedingung gedeutet: die Standhaftigkeit in der Befolgung eines einmal gefaßten Entschlusses. Nichts darf den Geheimschüler dazu bringen, von einem gefaßten Entschluß abzukommen, als lediglich die Einsicht, daß er im Irrtume befangen ist. Jeder EntscWuß ist eine Kraft, und wenn diese Kraft auch nicht einen unmittelbaren Erfolg da hat, wohin sie zunächst gewandt ist, sie wirkt in ihrer Weise. Der Erfolg ist nur entscheidend, wenn man eine Handlung aus Begierde vollbringt. Aber alle Handlungen, die aus Begierde vollbracht werden, sind wertlos gegenüber der höheren Weit. Hier entscheidet allein die Liebe zu einer Handlung. In dieser Liebe soll sich ausleben alles, was den Geheimschüler zu einer Handlung treibt. Dann wird er auch nicht erlahmen, einen EntscWuß immer wieder in Tat umzusetzen, wie oft er ihm auch mißlungen sein mag. Und so kommt er dazu, nicht erst die äußeren Wirkungen seiner Taten abzuwarten, sondern sich an den Handlungen selbst zu befriedigen. Er wird lernen, seine Taten, ja sein ganzes Wesen der Weit zu opfern, wie auch immer diese sein Opfer aufnehmen mag. Zu solchem Opferdienst muß sich bereit erklären, wer Geheimschüler werden will. | И с това е посочено петото условие: твърдостта в следването на едно веднъж взето решение. Нищо не бива да накара окултния ученик да се откаже от взето решение освен единствено прозрението, че е изпаднал в заблуда. Всяко решение е сила, и дори ако тази сила няма непосредствен успех там, накъдето е насочена отначало, тя действа по своя начин. Успехът е решаващ само когато човек извършва едно действие от влечение. Но всички действия, които се извършват от влечение, са без стойност спрямо висшия свят. Тук решава единствено любовта към действието. В тази любов трябва да се изживява всичко, което подтиква окултния ученик към действие. Тогава той няма и да се умори отново и отново да превръща едно решение в дело, колкото и често да не му се е удавало. И така той стига дотам да не изчаква първо външните въздействия на своите дела, а да намира удовлетворение в самите действия. Той ще се научи да принася в жертва на света своите дела, дори цялото си същество, независимо как светът ще приеме неговата жертва. Към такова жертвено служене трябва да се обяви готов онзи, който иска да стане окултен ученик. |
| 129 | Eine sechste Bedingung ist die Entwickelung des Gefühles der Dankbarkeit gegenüber allem, was dem Menschen zukommt. Man muß wissen, daß das eigene Dasein ein Geschenk des ganzen Weltalls ist. Was ist alles notwendig, damit jeder von uns sein Dasein empfangen und fristen kann! Was verdanken wir der Natur und anderen Menschen! Zu solchen Gedanken müssen diejenigen geneigt sein, die Geheimschulung wollen. Wer, sich ihnen nicht hingeben kann, der vermag nicht in sich jene Allliebe zu entwickeln, die notwendig ist, um zu höherer Erkenntnis zu kommen. Etwas, das ich nicht liebe, kann sich .mir nicht offenbaren. Und eine jede Offenbarung muß mich mit Dank erfüllen, denn ich werde durch sie reicher. Alle die genannten Bedingungen müssen sich in einer siebenten vereinigen: das Leben unablässig in dem Sinne aufzufassen, wie es diese Bedingungen fordern. Dadurch schafft sich der Zögling die Möglichkeit, seinem Leben ein einheitliches Gepräge zu geben. Seine einzelnen Lebensäußerungen werden miteinander im Einklang, nicht im Widerspruche stehen. Er wird zu der Ruhe vorbereitet sein, zu welcher er kommen muß während der ersten Schritte in der Geheimschulung. | Шесто условие е развиването на чувството на благодарност към всичко, което се пада на човека. Трябва да знаем, че собственото съществуване е дар от цялата вселена. Какво ли не е необходимо, за да може всеки от нас да получи и да поддържа своето съществуване! Колко много дължим на природата и на другите хора! Към такива мисли трябва да са склонни онези, които искат окултно обучение. Който не може да им се отдаде, той не е в състояние да развие в себе си онази всеобща любов, която е необходима, за да се стигне до висше познание. Нещо, което не обичам, не може да ми се открие. И всяко откровение трябва да ме изпълва с благодарност, защото чрез него ставам по-богат. Всички посочени условия трябва да се обединят в едно седмо: непрестанно да се схваща животът в смисъла, в който го изискват тези условия. Чрез това ученикът си създава възможността да придаде на живота си единен отпечатък. Неговите отделни жизнени прояви ще бъдат в съзвучие помежду си, а не в противоречие. Той ще бъде подготвен за покоя, до който трябва да стигне по време на първите стъпки в окултното обучение. |
| 130 | Hat jemand den ernsten und ehrlichen Willen, die angegebenen Bedingungen zu erfüllen, dann mag er sich zur Geistesschulung entschließen. Er wird sich dann bereit finden, die angeführten Ratschläge zu befolgen. Es mag gar manchem vieles an diesen Ratschlägen wie etwas Äußerliches erscheinen. Ein solcher wird vielleicht sagen, er hätte erwartet, daß die Schulung in weniger strengen Formen verlaufen sollte. Aber alles Innere muß sich in einem Äußeren ausleben. Und ebensowenig, wie ein Bild schon da ist, wenn es bloß im Kopf des Malers existiert, ebensowenig kann eine Geheimschulung ohne äußeren Ausdruck sein. Nur diejenigen achten die strengen Formen gering, welche nicht wissen, daß im Äußeren das Innere zum Ausdruck kommen muß. Es ist wahr, daß es auf den Geist einer Sache ankommt und nicht auf die Form. Aber so wie die Form ohne den Geist nichtig ist, so wäre der Geist tatenlos, wenn er sich nicht eine Form erschüfe. | Ако някой има сериозната и честна воля да изпълни посочените условия, тогава той може да се реши на духовно обучение. Тогава той ще се окаже готов да следва приведените съвети. На не един човек много неща в тези съвети може да изглеждат като нещо външно. Такъв може би ще каже, че е очаквал обучението да протича в по-малко строги форми. Но всичко вътрешно трябва да се изживее в нещо външно. И както една картина още не е налице, когато съществува само в главата на художника, така и окултното обучение не може да бъде без външен израз. Строгите форми пренебрегват само онези, които не знаят, че във външното трябва да намери израз вътрешното. Вярно е, че важен е духът на едно нещо, а не формата. Но както формата без духа е нищожна, така и духът би бил бездеен, ако не си създаде форма. |
| 131 | Die gestellten Bedingungen sind geeignet, den Geheimschüler stark genug zu machen, um auch die weiteren Forderungen zu erfüllen, welche die Geistesschulungan ihn stellen muß. Fehlen ihm diese Bedingungen, dann wird er vor jeder neuen Anforderung mit Bedenken stehen. Er wird ohne sie das Vertrauen nicht zu den Menschen haben können, das für ihn notwendig ist. Und auf Vertrauen und wahre Menschenliebe muß alles Wahrheitsstreben gebaut sein. Es muß darauf gebaut sein, obgleich es nicht daraus entspringen, sondern nur aus der eigenen Seelenkraft quellen kann. Und die Menschenliebe muß sich allmählich erweitern zur Liebe zu allen Wesen, ja zu allem Dasein. Wer die genannten Bedingungen nicht erfüllt, wird auch nicht die volle Liebe zu allem Aufbauen, zu allem Schaffen haben, und die Neigung, alle Zerstörung, alles Vernichten als solche zu unterlassen. Der Geheimschüler muß so werden, daß er nie etwas vernichtet um des Vernichtens willen, nicht in Handlungen, aber auch nicht in Worten, Gefühlen und Gedanken. Für ihn soll es Freude am Entstehen, am Werden geben; und nur dann darf er die Hand bieten zu einer Vernichtung, wenn er auch imstande ist, aus und durch die Vernichtung neues Leben zu fördern. Damit ist nicht gemeint, daß der Geheimschüler zusehen darf, wie das Schlechte überwuchert; aber er soll sogar am Schlechten diejenigen Seiten suchen, durch die er es in ein Gutes wandeln kann. Er wird sich immer klarer darüber, daß die richtigste Bekämpfung des Schlechten und Unvollkommenen das Schaffen des Guten und Vollkommenen ist. Der Geheimschüler weiß, daß aus dem Nichts nicht etwas geschaffen werden kann, daß aber das Unvollkommene in ein Vollkommenes umgewandelt werden kann. Wer in sich die Neigung zum Schaffen entwickelt, der findet auch bald die Fähigkeit, sich dem Schlechten gegenüber richtig zu verhalten. | Поставените условия са в състояние да направят окултния ученик достатъчно силен, за да изпълни и по-нататъшните изисквания, които духовното обучение трябва да му постави. Ако тези условия му липсват, той ще се колебае пред всяко ново изискване. Без тях той няма да може да има към хората онова доверие, което му е необходимо. А всеки стремеж към истината трябва да бъде изграден върху доверие и истинска любов към човека. Той трябва да бъде изграден върху тях, макар че не може да произтича от тях, а може да извира само от собствената душевна сила. И любовта към човека трябва постепенно да се разшири до любов към всички същества, дори към цялото битие. Който не изпълнява посочените условия, няма да има и пълната любов към всяко изграждане, към всяко творчество, и склонността да се въздържа от всяко разрушаване, от всяко унищожаване като такова. Окултният ученик трябва да стане такъв, че никога да не унищожава нещо заради самото унищожаване, нито в действията си, нито пък в думите, чувствата и мислите си. За него трябва да има радост от възникването, от ставането; и само тогава той може да подаде ръка за унищожаване, когато е в състояние от унищожаването и чрез него да подпомогне нов живот. С това не се има предвид, че окултният ученик може да гледа как лошото избуява; но той трябва дори в лошото да търси онези страни, чрез които може да го превърне в добро. Той все по-ясно ще осъзнава, че най-правилната борба срещу лошото и несъвършеното е създаването на доброто и съвършеното. Окултният ученик знае, че от нищото не може да се създаде нещо, но че несъвършеното може да бъде превърнато в съвършено. Който развива в себе си склонността към творчество, той скоро намира и способността да се отнася правилно към лошото. |
| 132 | Wer in eine Geheimschulung sich einläßt, muß sich klarmachen, daß durch sie gebaut und nicht zerstört werden soll. Er soll daher den Willen zur ehrlichen, hingebungsvollen Arbeit, nicht zur Kritik und zum Zerstören mitbringen. Er soll der Andacht fähig sein, denn man soll lernen, was man noch nicht weiß. Man soll andächtig zu dem blicken, was sich erscWießt. Arbeit und Andacht: das sind Grundgefühle, die von dem Geheimschüler gefordert werden müssen. Mancher wird erfahren müssen, daß er in der Schulung nicht vorwärtskommt, trotzdem er, nach seiner Ansicht, rastlos tätig ist. Es kommt davon her, daß er die Arbeit und Andacht nicht im rechten Sinne erfaßt hat. Diejenige Arbeit wird den geringsten Erfolg haben, die um dieses Erfolges willen unternommen wird, und dasjenige Lernen wird am wenigsten vorwärtsbringen, das ohne Andacht verläuft. Die Liebe zur Arbeit, nicht zum Erfolg, bringt allein vorwärts. Und wenn der Lernende gesundes Denken und sicheres Urteilen sucht, so braucht er sich nicht durch' Zweifel und Mißtrauen die Andacht zu verkümmern. | Който се впуска в окултно обучение, трябва да си изясни, че чрез него трябва да се изгражда, а не да се разрушава. Затова той трябва да донесе със себе си волята за честен, отдаден труд, а не за критика и разрушаване. Той трябва да е способен на благоговейност, защото човек трябва да научи онова, което още не знае. Човек трябва да гледа благоговейно към онова, което му се разкрива. Труд и благоговейност: това са основни чувства, които трябва да се изискват от окултния ученик. Не един ще трябва да се убеди, че не напредва в обучението, въпреки че според собственото си мнение е неуморно деен. Това произтича от обстоятелството, че той не е схванал труда и благоговейността в правилния смисъл. Най-малък успех ще има онзи труд, който се предприема заради този успех, и най-малко ще води напред онова учене, което протича без благоговейност. Единствено любовта към труда, а не към успеха, води напред. И ако учещият се търси здраво мислене и сигурна преценка, не е нужно да оставя благоговейността си да закърнее поради съмнение и недоверие. |
| 133 | Man braucht nicht zu sklavischer Abhängigkeit im Urteilen zu kommen, wenn man einer Mitteilung, die man empfängt, nicht zuerst die eigene Meinung, sondern eine ruhige Andacht und Hingabe entgegenbringt. Diejenigen, welche in der Erkenntnis einiges erlangt haben, wissen, daß sie nicht dem eigensinnigen persönlichen Urteile, sondern dem ruhigen Hinhorchen und Verarbeiten alles verdanken. - Man soll stets im Auge behalten, daß man das nicht mehr zu lernen braucht, was man schon beurteilen kann. Will man also nur urteilen, so kann man überhaupt nicht mehr lernen. In der Geheimschulung kommt es aber auf das Lernen an. Man soll da gan~ und gar den Willen haben, ein Lernender zu sein. Kann man etwas nicht verstehen, dann urteile man lieber gar nicht, als daß man verurteile. Man lasse sich dann das Verständnis für eine spätere Zeit. - Je höher man die Stufen der Erkenntnis hinansteigt, desto mehr hat man dieses ruhige, andächtige Hinhorchen nötig. Alles Erkennen der Wahrheit, alles Leben und Handeln in der Welt des Geistes wird auf höheren Gebieten subtil, zart im Vergleich mit den Verrichtungen des gewöhnlichen Verstandes und des Lebens in der physischen Welt. Je mehr sich die Kreise des Menschen erweitern, desto feiner werden die Verrichtungen, die er vorzunehmen hat. - Weil dies so ist, deshalb kommen die Menschen in bezug auf höhere Gebiete zu so verschiedenen «Ansichten» und «Standpunkten». Allein, es gibt auch über höhere Wahrheiten in Wirklichkeit nur eine Meinung. Man kann zu dieser einen Meinung kommen, wenn man sich durch Arbeit und Andacht dazu erhoben hat, die Wahrheit wirklich zu schauen. Nur derjenige kann zu einer Ansicht kommen, die von der einen wahren abweicht, der, nicht genügend vorbereitet, nach seinen Lieblingsvorstellungen, seinen gewohnten Gedanken usw. urteilt. Wie es nur eine Ansicht über einen mathematischen Lehrsatz gibt, so auch über die Dinge der höheren W elten, Aber man muß sich erst vorbereiten, um zu einer solchen «Ansicht» kommen zu können. Wenn man das bedenken wollte, so würden für niemand die Bedingungen der Geheimlehrer etwas Überraschendes haben. Es ist durchaus richtig, daß die Wahrheit und das höhere Leben in jeder Menschenseele wohnen und daß sie ein jeder selbst finden kann und muß. Aber sie liegen tief und können nur nach Hinwegräumung von Hindernissen aus ihren tiefen Schächten heraufgeholt werden. Wie man das vollbringt, darüber kann nur raten, wer Edahrung in der Geheimwissenschaft hat. Solchen Rat gibt die Geisteswissenschaft. Sie drängt niemand eine Wahrheit auf, sie verkündet kein Dogma; sie zeigt aber einen Weg. Zwar könnte jeder - vielleicht aber erst nach vielen Verkörperungen - diesen Weg auch allein finden; doch ist es eine Verkürzung des Weges, was in der Geheimschulung erreicht wird. Der Mensch gelangt dadurch früher zu einem Punkte, auf dem er mitwirken kann in den Wehen, wo das Menschenheil und die Menschenentwickelung durch geistige Arbeit gefördert werden. | Не е нужно човек да изпада в робска зависимост в преценките си, ако посреща съобщението, което получава, не най-напред със собственото си мнение, а със спокойна благоговейност и отдаденост. Онези, които са постигнали нещо в познанието, знаят, че дължат всичко не на своенравната лична преценка, а на спокойното вслушване и преработване. – Винаги трябва да се има предвид, че човек няма нужда повече да учи онова, което вече може да преценява. Следователно, ако човек иска само да съди, той изобщо вече не може да учи. А в окултното обучение важното е именно ученето. Там човек трябва изцяло и напълно да има волята да бъде учещ се. Ако не може да разбере нещо, тогава по-добре изобщо да не съди, отколкото да осъжда. Нека тогава остави разбирането за по-късно време. – Колкото по-високо се изкачва човек по степените на познанието, толкова повече му е нужно това спокойно, благоговейно вслушване. Всяко познаване на истината, всеки живот и всяко действие в света на духа става във висшите области фино, нежно в сравнение с дейностите на обикновения разсъдък и на живота във физическия свят. Колкото повече се разширяват кръговете на човека, толкова по-фини стават дейностите, които той трябва да извършва. – Тъкмо защото това е така, хората стигат по отношение на висшите области до толкова различни „възгледи“ и „гледни точки“. Ала и за висшите истини в действителност съществува само едно мнение. Човек може да стигне до това едно мнение, ако чрез труд и благоговейност се е издигнал дотам, че наистина да вижда истината. До възглед, който се отклонява от единия истинен, може да стигне само онзи, който, без да е достатъчно подготвен, съди според любимите си представи, според привичните си мисли и т.н. Както за една математическа теорема съществува само един възглед, така и за нещата на висшите светове. Но човек трябва най-напред да се подготви, за да може да стигне до такъв „възглед“. Ако хората искаха да вземат това предвид, в условията на окултните учители нямаше да има за никого нищо изненадващо. Съвсем вярно е, че истината и висшият живот живеят във всяка човешка душа и че всеки може и трябва да ги намери сам. Но те лежат дълбоко и могат да бъдат изведени нагоре от своите дълбоки шахти само след отстраняването на пречки. Съвет как се постига това, може да дава само онзи, който има опит в тайната наука. Такъв съвет дава духовната наука. Тя не налага на никого истина, тя не провъзгласява догма; но тя показва път. Наистина всеки би могъл – но може би едва след много въплъщения – да намери и сам този път; но онова, което се постига в окултното обучение, е съкращаване на пътя. Чрез това човек достига по-рано до точка, в която може да сътрудничи в световете, където благото на хората и развитието на човечеството се подпомагат чрез духовна работа. |
| 134 | Damit sind die Dinge angedeutet,welche zunächst über die Erlangung höherer Weltedahrung mitgeteilt werden sollen. Im nächsten Kapitel sollen diese Ausführungen dadurch fortgesetzt werden, daß gezeigt wird, was in den höheren Gliedern der Menschennatur (im Seelenorganismus oder Astralleib und im Geiste oder Gedankenleib) vorgeht während dieser Entwickelung. Dadurch werden diese Mitteilungen in eine neue Beleuchtung gerückt, und es wird in einem tieferen Sinne in sie eingedrungen werden können. | С това са загатнати нещата, които бе предвидено да се съобщят най-напред за постигането на опит от висшите светове. В следващата глава тези изложения ще бъдат продължени, като се покаже какво става във висшите членове на човешката природа (в душевния организъм или астралното тяло и в духа или мисловното тяло) по време на това развитие. Така тези съобщения ще бъдат поставени в нова светлина и ще може да се проникне в тях в по-дълбок смисъл. |
| 135 | ÜBER EINIGE WIRKUNGEN DER EINWEIHUNG | ЗА НЯКОИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО |
| 136 | Es gehört zu den Grundsätzen wahrer Geheimwissenschaft, daß derjenige, welcher sich ihr widmet, dies mit vollem Bewußtsein tue. Er soll nichts vornehmen, nicht üben, wovon er nicht weiß, was es für eine Wirkung hat. Ein Geheimlehrer, der jemand einen Rat oder eine Anweisung gibt, wird immer zugleich sagen, was durch die Befolgung in Leib, Seele oder Geist desjenigen eintritt, der nach höherer Erkenntnis strebt. | Към основните принципи на истинската тайна наука спада това, че онзи, който се отдава на нея, прави това с пълно съзнание. Той не бива да предприема нищо, да не упражнява нищо, за което не знае какво въздействие има. Един окултен учител, който дава на някого съвет или указание, винаги същевременно ще каже какво настъпва чрез следването му в тялото, душата или духа на онзи, който се стреми към висше познание. |
| 137 | Hier sollen nun einige Wirkungen auf die Seele des Geheimschülers angegeben werden. Erst wer solche Dinge kennt, wie sie hier mitgeteilt werden, kann in vollem Bewußtsein die Übungen vornehmen, welche zur Erkenntnis übersinnlicher Wehen führen. Und nur ein solcher ist ein echter Geheimschüler. Alles Tappen im dunkeln ist bei wirklicher Geheimschulung streng verpönt. Wer nicht mit offenen Augen seine Schulung vollziehen will, mag Medium werden; zum Hellseher im Sinne der Geheimwissenschaft kann er es nicht bringen. | Тук ще бъдат посочени някои въздействия върху душата на окултния ученик. Едва онзи, който познава такива неща, каквито се съобщават тук, може с пълно съзнание да предприеме упражненията, които водят към познанието на свръхсетивни светове. И само такъв е истински окултен ученик. Всяко лутане пипнешком в тъмнината е строго забранено при истинското окултно обучение. Който не иска да извършва обучението си с отворени очи, може да стане медиум; до ясновидец в смисъла на тайната наука той не може да стигне. |
| 138 | Bei dem, welcher in diesem Sinne die in den vorhergehenden Abschnitten (über Erwerbung übersinnlicher Erkenntnisse) beschriebenen Übungen macht, gehen zunächst gewisse Veränderungen im sogenannten Seelenorganismus vor sich. Dieser ist nur für den Hellseher wahrnehmbar. Man kann ihn mit einer mehr oder weni in ger geistig-seelisch leuchtenden Wolke vergleichen, deren Mitte der physische Körper des Menschen sich befindet." In diesem Organismus werden die Triebe, Begierden, Leidenschaften, Vorstellungen usw. geistig sichtbar. Sinnliche Begierde z. B. empfindet man darinnen wie dunkelrötliche Ausstrahlungen von bestimmter Form. Ein reiner; edler Gedanke findet seinen Ausdruck wie in einer rötlichvioletten Ausstrahlung. Der scharfe Begriff, den der logische Denker faßt, fühlt sich wie eine gelbliche Figur mit ganz bestimmten Umrissen. Der verworrene Gedanke des unklaren Kopfes tritt als Figur mit unbestimmten Umrissen auf. Die Gedanken der Menschen mit einseitigen, verbohrten Ansichten erscheinen in ihren Umrissen scharf, unbeweglich, diejenigen solcher Persönlichkeiten, welche zugänglich für .die Ansichten anderer sind, sieht man in beweglichen, sich wandelnden Umrissen usw. usw." | У онзи, който в този смисъл прави упражненията, описани в предходните раздели (за придобиването на свръхсетивни познания), най-напред настъпват известни промени в така наречения душевен организъм. Той е възприемаем само от ясновидеца. Може да бъде сравнен с повече или по-малко духовно-душевно светещ облак, в средата на който се намира физическото тяло на човека.* В този организъм нагоните, влеченията, страстите, представите и т.н. стават духовно видими. Сетивното влечение например човек го усеща в него като тъмночервеникави излъчвания с определена форма. Една чиста, благородна мисъл намира израза си като в червеникаво-виолетово излъчване. Острото понятие, което логическият мислител схваща, се усеща като жълтеникава фигура със съвсем определени очертания. Обърканата мисъл на неясния ум се явява като фигура с неопределени очертания. Мислите на хората с едностранчиви, закостенели възгледи изглеждат в очертанията си резки, неподвижни; мислите на такива личности, които са отворени за възгледите на другите, се виждат в подвижни, променящи се очертания и т.н., и т.н.* |
| 139 | :1- Eine Beschreibung findet man in des Verfassers «Theosophie». | * Описание ще се намери в „Теософия“ на автора. |
| 140 | ~:. Man muß bei allen folgenden Schilderungen darauf achten, daß z. B. beim «Sehen» einer Farbe geistiges Sehen (Schauen) gemeint ist. Wenn die hellsichtige Erkenntnis davon spricht: «ich sehe rot», so bedeutet dies: «ich habe im Seelisch-Geistigen ein Erlebnis, welches gleichkommt dem physischen Erlebnis beim Eindruck der roten Farbe.» Nur weil es der hellsichtigen Erkenntnis in einem solchen Falle ganz naturgemäß ist, zu sagen: «ich sehe rot», wird dieser Ausdruck angewandt. Wer dies nicht bedenkt, kann leicht eine Farbenvision mit einem wahrhaft hellsichtigen Erlebnis verwechseln. | * При всички следващи описания трябва да се обърне внимание на това, че например при „виждането“ на един цвят се има предвид духовно зрение (виждане). Когато ясновидското познание казва: „виждам червено“, това означава: „имам в душевно-духовното едно преживяване, което е равностойно на физическото преживяване при впечатлението от червения цвят.“ Само защото за ясновидското познание в такъв случай е съвсем естествено да каже: „виждам червено“, се употребява този израз. Който не взема това предвид, лесно може да смеси цветно видение с истински ясновидско преживяване. |
| 141 | Je weiter nun der Mensch in seiner Seelenentwickelung fortschreitet, desto regelmäßiger gegliedert wird sein Seelenorganismus. Beim Menschen mit einem unentwik kelten Seelenleben ist er verworren, ungegliedert. Aber auch in einem solchen ungegliederten Seelenorganismus kann der Hellseher ein Gebilde wahrnehmen, das sich deutlich von der Umgebung abhebt. Es verläuft vom Innern des Kopfes bis zur Mitte des physischen Körpers. Es nimmt sich aus wie eine Art selbständiger Leib, welcher gewisse Organe hat. Diejenigen Organe, die hier zunächst besprochen werden sollen, werden in der Nähe folgender physischer Körperteile geistig wahrgenommen: das erste zwischen den Augen, das zweite in der Nähe des Kehlkopfes, das dritte in der Gegend des Herzens, das vierte liegt in der Nachbarschaft der sogenannten Magengrube, das fünfte und sechste haben ihren Sitz im Unterleibe. Diese Gebilde werden von den Geheimkundigen «Räder» (Chakrams) oder auch «Lotusblumen» genannt. Sie heißen so wegen der Ähnlichkeit mit Rädern oder Blumen; doch muß man sich natürlich klar darüber sein, daß ein solcher Ausdruck nicht viel zutreffender ist, als wenn man die beiden Lungenteile «Lungenflügel» nennt. Wie man sich hier klar ist, daß man es nicht mit «Flügeln» zu tun hat, so muß man auch dort nur an eine vergleichsweise Bezeichnung denken. Diese «Lotusblumen» sind nun beim unentwickelten Menschen von dunklen Farben und ruhig, unbewegt. Beim Hellseher aber sind sie in Bewegung und von leuchtenden Farbenschattierungen. Auch beim Medium ist etwas Ähnliches der Fall, doch in anderer Art. Darauf soll hier nicht näher eingegangen werden. - Wenn nun ein Geheimschüler mit seinen Übungen beginnt, so ist das erste, daß sich die Lotusblumen aufhellen; später beginnen sie sich zu drehen. Wenn dies letztere eintritt, so beginnt die Fähigkeit des Hellsehens. Denn diese «Blumen» sind die Sinnesorgane der Seele.:} Und ihre Drehung ist der Ausdruck dafür, daß im Übersinnlichen wahrgenommen wird. Niemand kann etwas Übersinnliches schauen, bevor sich seine astralen Sinne in dieser Art ausgebildet haben. | Колкото повече човек напредва в своето душевно развитие, толкова по-правилно разчленен става неговият душевен организъм. При човек с неразвит душевен живот той е объркан, неразчленен. Но и в такъв неразчленен душевен организъм ясновидецът може да възприеме едно образувание, което ясно се откроява от обкръжението. То се простира от вътрешността на главата до средата на физическото тяло. То изглежда като един вид самостоятелно тяло, което има известни органи. Органите, които тук ще бъдат разгледани най-напред, се възприемат духовно в близост до следните физически части на тялото: първият между очите, вторият в близост до гръкляна, третият в областта на сърцето, четвъртият се намира в съседство с така наречената стомашна ямка, петият и шестият имат своето място в долната част на корема. Тези образувания се наричат от познавачите на окултното „колела“ (чакри) или също „лотосови цветове“. Те се наричат така поради приликата с колела или цветя; но естествено, трябва да е ясно, че такъв израз не е много по-уместен, отколкото когато двете части на белия дроб се наричат „белодробни крила“. Както тук е ясно, че нямаме работа с „крила“, така и там трябва да се мисли само за едно сравнително обозначение. Тези „лотосови цветове“ при неразвития човек са с тъмни багри и спокойни, неподвижни. А при ясновидеца те са в движение и със светещи оттенъци на багрите. И при медиума е налице нещо подобно, но по друг начин. Тук няма да се спираме по-подробно на това. – Когато един окултен ученик започне упражненията си, първото е, че лотосовите цветове изсветляват; по-късно те започват да се въртят. Когато настъпи това последното, започва способността за ясновидство. Защото тези „цветове“ са сетивните органи на душата.* И тяхното въртене е израз на това, че се възприема в свръхсетивното. Никой не може да вижда нещо свръхсетивно, преди неговите астрални сетива да са се изградили по този начин. |
| 142 | ;:. Auch in bezug auf diese Wahrnehmungen des «Drehens», ja der «Lotusblumen» selbst, gilt, was in der vorigen Anmerkung über das «Sehen der Farben» gesagt worden ist. | * И по отношение на тези възприятия на „въртенето“, дори на самите „лотосови цветове“, важи онова, което бе казано в предишната бележка за „виждането на цветовете“. |
| 143 | Das geistige Sinnesorgan, welches sich in der Nähe des Kehlkopfes befindet, macht es möglich, hellseherisch die Gedankenart eines anderen Seelenwesens zu durchschauen, es gestattet auch einen tieferen Einblick in die wahren Gesetze der Naturerscheinungen. - Das Organ in der Nachbarschaft des Herzens eröffnet eine hellseherische Erkenntnis der Gesinnungsart anderer Seelen. Wer es ausgebildet hat, kann auch bestimmte tiefere Kräfte bei Tieren und Pflanzen erkennen. Durch den Sinn in der Nähe der sogenannten Magengrube erlangt man Kenntnis von den fähigkeiten und Talenten der Seelen; man kann durchschauen, welche Rolle Tiere, Pflanzen, Steine, Metalle, atmosphärische Erscheinungen usw. im Haushalte der Natur spielen. | Духовният сетивен орган, който се намира в близост до гръкляна, прави възможно ясновидски да се прозре начинът на мислене на друго душевно същество; той позволява и по-дълбок поглед в истинските закони на природните явления. – Органът в съседство със сърцето открива ясновидско познание на нагласата на други души. Който го е изградил, може да познава и определени по-дълбоки сили у животните и растенията. Чрез сетивото в близост до така наречената стомашна ямка човек получава знание за способностите и талантите на душите; може да прозре каква роля играят животните, растенията, камъните, металите, атмосферните явления и т.н. в стопанството на природата. |
| 144 | Das Organ in der Nähe" des Kehlkopfes hat sechzehn «Blumenblätter» oder «Radspeichen», das in der Nähe des Herzens deren zwölf, das in der Nachbarschaft der Magengrube liegende deren zehn. | Органът в близост до гръкляна има шестнадесет „цветни листа“ или „спици на колелото“, онзи в близост до сърцето – дванадесет, а онзи, който се намира в съседство със стомашната ямка – десет. |
| 145 | Nun hängen gewisse seelische Verrichtungen mit der Ausbildung dieser Sinnesorgane zusammen. Und wer diese Verrichtungen in einer ganz bestimmten Weise ausübt, der trägt etwas bei zur Ausbildung der betreffenden geistigen Sinnesorgane. Von der «sechzehnblätterigen Lotusblume» sind acht Blätter auf einer früheren Entwik kelungsstufe des Menschen in urferner Vergangenheit bereits ausgebildet gewesen. Zu dieser Ausbildung hat der Mensch selbst nichts beigetragen. Er hat sie als eine Naturgabe erhalten, als er noch in einem Zustande traumhaften, dumpfen Bewußtseins war. Auf der damaligen Stufe der Menschheitsentwickelung waren sie auch in Tätigkeit. Jedoch vertrug sich diese Art von Tätigkeit eben nur mit jenem dumpfen Bewußtseinszustande. Als dann das Bewußtsein sich aufhellte, verfinsterten sich die Blätter und stellten ihre Tätigkeit ein. Die anderen acht kann der Mensch selbst durch bewußte Übungen ausbilden. Dadurch wird die ganze Lotusblume leuchtend und beweglich. Von der Entwickelung eines jeden der sechzehn Blätter hängt die Erwerbung gewisser Fähigkeiten ab. Doch, wie bereits angedeutet, kann der Mensch nur acht davon bewußt entwickeln; die anderen acht erscheinen dann von selbst. | Известни душевни дейности са свързани с изграждането на тези сетивни органи. И който упражнява тези дейности по съвсем определен начин, той допринася нещо за изграждането на съответните духовни сетивни органи. От „шестнадесетлистния лотосов цвят“ осем листа са били вече изградени на по-ранна степен на развитие на човека в прадалечно минало. За това изграждане човекът сам не е допринесъл нищо. Той ги е получил като природен дар, когато още е бил в състояние на сънно, смътно съзнание. На тогавашната степен на развитието на човечеството те също са били в дейност. Но този вид дейност е бил съвместим само с онова смътно състояние на съзнанието. Когато после съзнанието се прояснило, листата потъмнели и прекратили дейността си. Другите осем човек може да ги изгради сам чрез съзнателни упражнения. Чрез това целият лотосов цвят става светещ и подвижен. От развитието на всеки от шестнадесетте листа зависи придобиването на определени способности. Но както вече бе загатнато, човек може съзнателно да развие само осем от тях; другите осем тогава се появяват сами. |
| 146 | Die Entwickelung geht in folgender Art vor sich. Der Mensch muß auf gewisse Seelenvorgänge Aufmerksamkeit und Sorgfalt verwenden, die er gewöhnlich sorglos und unaufmerksam ausführt. Es gibt acht solche Vorgänge. Der erste ist die Art und Weise, wie man sich Vorstellungen aneignet. Gewöhnlich überläßt sich in dieser Beziehung der Mensch ganz dem Zufall. Er hört dies und das, sieht das eine und das andere und bildet sich danach seine Begriffe. Solange er so verfährt, bleibt seine sechzehnblätterige Lotusblume ganz unwirksam. Erst wenn er seine Selbsterziehung nach dieser Richtung in die Hand nimmt, beginnt sie wirksam zu werden. Er muß zu diesem Zwecke auf seine Vorstellungen achten. Eine jede Vorstellung soll für ihn Bedeutung gewinnen. Er soll in ihr eine bestimmte Botschaft, eine Kunde über Dinge der Außenwelt sehen. Und er soll nicht befriedigt sein von Vorstellungen, die nicht eine solche Bedeutung haben. Er soll sein ganzes Begriffsleben so lenken, daß es ein treuer Spiegel der Außenwelt wird. Sein Streben soll dahin gehen, unrichtige Vorstellungen aus seiner Seele zu entfernen. - Der zweite Seelenvorgang betrifft in einer ähnlichen Richtung die Entschlüsse des Menschen. Er soll nur aus gegründeter, voller Überlegung selbst zu dem Unbedeutendsten sich entschließen. Alles gedankenlose Handeln, alles bedeutungslose Tun soll er von seiner Seele fernhalten. Zu allem soll er wohlerwogene Gründe haben. Und er soll unterlassen, wozu kein' bedeutsamer Grund drängt. - Der dritte Vorgang bezieht sich auf das Reden. Nur was Sinn und Bedeutung hat, soll von den Lippen des Geheimschülers kommen. Alles Reden um des Redens willen bringt ihn von seinem Wege ab. Die gewöhnliche Art der Unterhaltung, wo wahllos und bunt alles durcheinander geredet wird, soll der Geheimschüler meiden. Dabei aber soll er sich nicht etwa ausschließen von dem Verkehr mit seinen Mitmenschen. Gerade im . Verkehr soll sein Reden sich zur Bedeutsamkeit entwickeln. Er steht jedem Rede und Antwort, aber er tut es gedankenvoll, nach jeder Richtung überlegt. Niemals redet er unbegründet. Er versucht nicht zuviel und nicht zuwenig Worte zu machen. - Der vierte Seelenvorgang ist die Regelung des äußeren Handelns. Der Geheimschüler versucht sein Handeln so einzurichten, daß es zu den Handlungen seiner Mitmenschen und zu den Vorgängen seiner Umgebung stimmt. Er unterläßt Handlungen, welche für andere störend sind oder die im Widerspruche stehen mit dem, was um ihn herum vorgeht. Er sucht sein Tun so einzurichten, daß es sich harmonisch eingliedert in seine Umgebung, in seine Lebenslage usw. Wo er durch etwas anderes veranlaßt wird zu handeln, da beobachtet er sorgfältig, wie er der Veranlassung am besten entsprechen könne. Wo er aus sich heraus handelt, da erwägt er die Wirkungen seiner Handlungsweise auf das deutlichste. - Das fünfte, was hier in Betracht kommt, liegt in der Einrichtung des ganzen Lebens. Der Geheimschüler versucht natur- und geistgemäß zu leben. Er über hastet nichts und ist nicht träge. Übergeschäftigkeit und Lässigkeit liegen ihm gleich ferne. Er sieht das Leben als ein Mittel der Arbeit an und richtet sich dementsprechend ein. Gesundheitspflege, Gewohnheiten usw. richtet er für sich so ein, daß ein harmonisches Leben die Folge ist. - Das sechste betrifft das menschliche Streben. Der Geheimschüler prüft seine Fähigkeiten, sein Können und verhält sich im Sinne solcher Selbstkenntnis. Er versucht nichts zu tun, was außerhalb seiner Kräfte liegt; aber auch nichts zu unterlassen, was innerhalb derselben sich befindet. Anderseits stellt er sich Ziele, die mit den . Idealen, mit den großen Pflichten eines Menschen zusammenhängen. Er fügt sich nicht bloß gedankenlos als ein Rad ein in das Menschentriebwerk, sondern er sucht seine Aufgaben zu begreifen, über das Alltägliche hinauszublicken. Er strebt danach, seine Obliegenheiten immer besser und vollkommener zu machen. - Das siebente in seinem Seelenleben betrifft das Streben, möglichst viel vom Leben zu lernen. Nichts geht an dem Geheimschüler vorbei, was ihm nicht Anlaß gibt, Erfahrung zu sammeln, die ihm nützlich ist für das Leben. Hat er etwas unrichtig und unvollkommen verrichtet, so wird das ein Anlaß, ähnliches später richtig oder vollkommen zu machen. Sieht er andere handeln, so beobachtet er sie zu einem ähnlichen Ziele. Er versucht, sich einen reichen Schatz von Erfahrungen zu sammeln und ihn stets sorgfältig zu Rate zu ziehen. Und er tut nichts, ohne auf Erlebnisse zu .rückzublicken, die ihm eine Hilfe sein können bei seinen Entschlüssen und Verrichtungen. - Das achte endlich ist: der Geheimschüler muß von Zeit zu Zeit Blicke in sein Inneres tun; er muß sich in sich selbst versenken, sorgsam mit sich zu Rate gehen, seine Lebensgrundsätze bilden und prüfen, seine Kenntnisse in Gedanken durchlaufen, seine Pflichten erwägen, über den Inhalt und Zweck des Lebens nachdenken usw. Alle diese Dinge sind ja in den vorhergehenden Abschnitten schon besprochen worden. Hier werden sie nur aufgezählt im Hinblick auf die Entwickelung der sechzehnblätterigen Lotusblume. Durch ihre Übung wird diese immer vollkommener und vollkommener. Denn von solchen Übungen hängt die Ausbildung der Hellsehergabe ab. Je mehr z. B. dasjenige, was ein Mensch denkt und redet, mit den Vorgängen in der Außenwelt zusammenstimmt, desto schneller entwickelt sich diese Gabe. W er Unwahres denkt oder redet, tötet etwas in dem Keime der sechzehnblätterigen Lotusblume. Wahrhaftigkeit, Aufrichtigkeit, Ehrlichkeit sind in dieser Beziehung aufbauende, Lügenhaftigkeit, Falschheit, Unredlichkeit sind zerstörende Kräfte. Und der Geheimschüler muß wissen, daß es hierbei nicht allein auf die «gute Absicht», sondern auf die wirkliche Tat ankommt. Denke und sage ich etwas, was mit der Wirklichkeit nicht übereinstimmt, so zerstöre ich etwas in meinem geistigen Sinnesorgan, auch wenn ich dabei eine noch so gute Absicht zu haben glaube. Es ist wie mit dem Kinde, das sich verbrennt, wenn es ins Feuer greift, auch wenn dies aus Unwissenheit geschieht. - Die Einrichtung der besprochenen Seelenvorgänge in der charakterisierten Richtung läßt die sechzehnblätterige Lotusblume in herrlichen Farben erstrahlen und gibt ihr eine gesetzmäßige Bewegung. - Doch ist dabei zu beachten, daß die gekennzeichnete Hellsehergabe nicht früher auftreten kann, als ein bestimmter Grad von Ausbildung der Seele erlangt ist. Solange es noch Mühe macht, das Leben in dieser Richtung zu führen, so lange zeigt sich diese Gabe nicht. Solange man auf die geschilderten Vorgänge noch besonders achten muß, ist man nicht reif. Erst wenn man es so weit gebracht hat, daß man in der angegebenen Art lebt, wie es der Mensch sonst gewohnheitsmäßig tut, dann zeigen sich die ersten Spuren des Hellsehens. Die Dinge dürfen dann nicht mehr mühevoll sein, sondern müssen selbstverständliche Lebensart geworden sein. Man darf nicht nötig haben, sich fortwährend zu beobachten, sich anzutreiben, daß man so lebe. Alles muß Gewohnheit geworden sein. - Es gibt gewisse Anweisungen, welche die sechzehnblätterige Lotusblume auf andere Art zur Entfaltung bringen. Alle solchen Anweisungen verwirft die wahre Geheimwissenschaft. Denn sie führen zur Zerstörung der leiblichen Gesundheit und zum moralischen Verderben. Sie sind leichter durchzuführen als das Geschilderte. Dieses ist langwierig und mühevoll. Aber es führt zu sicherem Ziele und kann nur moralisch kräftigen. Die verzerrte Ausbildung einer Lotusblume hat nicht nur Illusionen und phantastische Vorstellungen im Fall des Auftretens einer gewissen Hellsehergabe zur Folge, sondern auch Verirrungen und Haltlosigkeit im gewöhnlichen Leben. Man kann durch eine solche Ausbildung furchtsam, eigenwillig usw. werden, während man vorher alle diese Eigenschaften nicht hatte. - Es ist gesagt worden, daß acht von den Blättern der sechzehnblätterigen Lotusblume bereits hochfahrend, neidisch, eitel, in urferner Vergangenheit entwickelt waren und daß diese bei der Geheimschulung von selbst wieder auftreten. Es muß nun bei der Bestrebung des Geheimschülers alle Sorgfalt auf die acht anderen Blätter verwendet werden. Bei verkehrter Schulung treten leicht die früher entwik kelten allein auf und die neu zu bildenden bleiben verkümmert. Dies wird insbesondere der Fall sein, wenn bei der Schulung zu wenig auf logisches, vernünftiges Denken gesehen wird. Es ist von der allergrößten Wichtigkeit, daß der Geheimschüler ein verständiger, auf klares Denken haltender Mensch ist. Und von weiterer Wichtigkeit ist" daß er sich der größten Klarheit befleißigt im Sprechen. Menschen, die anfangen etwas vom Übersinnlichen zu ahnen, werden gern über diese Dinge gesprächig. Dadurch halten sie ihre richtige Entwickelung auf. Je weniger man über diese Dinge redet, desto besser ist es. Erst wer bis zu einem gewissen Grade der Klarheit gekommen ist, sollte reden. - Im Beginne des Unterrichts sind Geheimschüler in der Regel erstaunt, wie wenig «neugierig» der schon geistig Geschulte ist gegenüber den Mitteilungen ihrer Erlebnisse. Am heilsamsten für sie wäre es eben, wenn sie sich über ihre Erlebnisse ganz ausschwiegen und weiter nichts besprechen wollten, als wie gut oder wie schlechtes ihnen gelingt, ihre Übungen durchzuführen oder die Anweisungen zu befolgen. Denn der schon geistig Geschulte hat ganz andere Quellen zur Beurteilung der Fortschritte als ihre direkten Mitteilungen. Die acht in Frage kommenden Blätter der sechzehnblätterigen Lotusblume werden durch solche Mitteilungen immer etwas verhärtet, während sie weich und biegsam erhalten werden sollten. Es soll ein Beispiel angeführt werden, um das zu erläutern. Dies möge nicht vom übersinnlichen, sondern der Deutlichkeit halber vom gewöhnlichen Leben hergenommen werden. Angenommen, ich höre eine Nachricht und bilde mir darüber sogleich ein Urteil. In einer kurzen Zeit darauf bekomme ich, über dieselbe Sache eine weitere Nachricht, die mit der ersteren nicht stimmt. Ich bin da- , durch genötigt, das schon gebildete Urteil umzubilden. Die Folge davon ist ein ungünstiger Einfluß auf meine sechzehnblätterige Lotusblume. Ganz anders wäre die Sache, wenn ich zuerst mit meinem Urteil zurückhaltend gewesen wäre, wenn ich zu der ganzen Angelegenheit innerlich in Gedanken und äußerlich in Worten «geschwiegen» hätte, bis ich ganz sichere Anhaltspunkte für mein Urteil gehabt hätte. Behutsamkeit im Bilden und Aussprechen von Urteilen wird allmählich zum besonderen Kennzeichen des Geheimschülers. Dagegen wächst seine Empfänglichkeit für Eindrücke und Erfahrungen, die er schweigsam an sich vorüberziehen läßt, um möglichst viele Anhaltspunkte sich zu schaffen, wenn er zu urteilen hat. Es sind bläulich-rötliche und rosenrote Nuancen in den Lotusblumenblättern, die durch solche Behutsamkeit auftreten, während im anderen Falle dunkelrote und orangefarbige Nuancen auftreten. | Развитието протича по следния начин. Човек трябва да насочи внимание и грижа към известни душевни процеси, които обикновено извършва безгрижно и невнимателно. Има осем такива процеса. Първият е начинът, по който човек усвоява представи. Обикновено в това отношение човек се оставя изцяло на случайността. Той чува това и онова, вижда едно и друго и според това си образува своите понятия. Докато постъпва така, неговият шестнадесетлистен лотосов цвят остава съвсем бездеен. Едва когато вземе в ръцете си самовъзпитанието си в тази посока, цветът започва да става действен. За тази цел той трябва да внимава за представите си. Всяка представа трябва да придобие значение за него. Той трябва да вижда в нея определено послание, известие за неща от външния свят. И не трябва да се задоволява с представи, които нямат такова значение. Той трябва да ръководи целия си живот на понятията така, че този живот да стане вярно огледало на външния свят. Стремежът му трябва да бъде да отстрани неправилните представи от душата си. – Вторият душевен процес се отнася в подобна насока до решенията на човека. Той трябва да се решава дори на най-незначителното само след обоснован, пълен размисъл. Всяко необмислено действие, всяко лишено от значение правене той трябва да държи далеч от душата си. За всичко трябва да има добре претеглени основания. И трябва да се въздържа от онова, към което не го подтиква никакво значимо основание. – Третият процес се отнася до говоренето. Само онова, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на окултния ученик. Всяко говорене заради самото говорене го отклонява от пътя му. Обикновения вид разговор, при който безразборно и пъстро се говори за всичко едно през друго, окултният ученик трябва да го избягва. При това обаче той в никакъв случай не бива да се изключва от общуването със своите ближни. Тъкмо в общуването говоренето му трябва да се развие до значимост. Той отговаря на всекиго, но го прави обмислено, премислено във всяко отношение. Никога не говори необосновано. Опитва се да не казва нито твърде много, нито твърде малко думи. – Четвъртият душевен процес е уреждането на външното действие. Окултният ученик се опитва да устрои действията си така, че те да съответстват на действията на неговите ближни и на процесите в обкръжението му. Той се въздържа от действия, които са смущаващи за другите или които са в противоречие с онова, което става около него. Стреми се да устрои делата си така, че те да се вписват хармонично в обкръжението му, в житейското му положение и т.н. Където бива подтикнат от нещо друго да действа, там той внимателно наблюдава как би могъл най-добре да отговори на подтика. Където действа по свой почин, там претегля възможно най-ясно въздействията на начина си на действие. – Петото, което тук се има предвид, се състои в устройването на целия живот. Окултният ученик се опитва да живее в съгласие с природата и с духа. Той не прибързва с нищо и не е муден. Прекомерната припряност и небрежността са му еднакво чужди. Той гледа на живота като на средство за работа и се устройва съответно на това. Грижата за здравето, навиците и т.н. той ги урежда за себе си така, че последицата да е хармоничен живот. – Шестото се отнася до човешкия стремеж. Окултният ученик изпитва своите способности, своите умения и постъпва в съответствие с такова себепознание. Опитва се да не прави нищо, което е извън силите му; но и да не пропуска нищо, което е в техните граници. От друга страна, той си поставя цели, които са свързани с идеалите, с великите задължения на човека. Той не се вписва само необмислено като колело в човешкия механизъм, а се стреми да разбере задачите си, да погледне отвъд всекидневното. Стреми се да изпълнява задълженията си все по-добре и по-съвършено. – Седмото в душевния му живот се отнася до стремежа да научи колкото е възможно повече от живота. Нищо не минава покрай окултния ученик, без да му даде повод да събере опит, който му е полезен за живота. Ако е извършил нещо неправилно и несъвършено, това става повод по-късно да направи подобно нещо правилно или съвършено. Ако вижда другите да действат, той ги наблюдава с подобна цел. Опитва се да събере богата съкровищница от опит и винаги грижливо да се съветва с нея. И не прави нищо, без да хвърли поглед назад към преживявания, които могат да му бъдат от помощ при решенията и действията му. – Осмото най-сетне е: окултният ученик трябва от време на време да хвърля погледи във вътрешността си; той трябва да се вглъбява в себе си, грижливо да се съветва със себе си, да образува и да проверява житейските си принципи, да преминава в мислите си през знанията си, да претегля задълженията си, да размишлява върху съдържанието и целта на живота и т.н. Всички тези неща вече бяха разгледани в предходните раздели. Тук те само се изброяват с оглед на развитието на шестнадесетлистния лотосов цвят. Чрез упражняването им цветът става все по-съвършен и по-съвършен. Защото от такива упражнения зависи изграждането на ясновидската дарба. Колкото повече например онова, което човек мисли и говори, съвпада с процесите във външния свят, толкова по-бързо се развива тази дарба. Който мисли или говори неистинно, убива нещо в зародиша на шестнадесетлистния лотосов цвят. Правдивостта, искреността, честността са в това отношение изграждащи сили; лъжливостта, фалшът, непочтеността са разрушителни сили. И окултният ученик трябва да знае, че тук не става дума само за „доброто намерение“, а за действителното дело. Ако мисля и казвам нещо, което не съвпада с действителността, разрушавам нещо в своя духовен сетивен орган дори ако при това вярвам, че имам и най-доброто намерение. Това е като с детето, което се изгаря, когато бръкне в огъня, дори ако това става от незнание. – Устройването на разгледаните душевни процеси в описаната посока кара шестнадесетлистния лотосов цвят да засияе във великолепни багри и му дава закономерно движение. – Но при това трябва да се има предвид, че означената ясновидска дарба не може да се появи, преди да е постигната определена степен на изграждане на душата. Докато още е трудно да се води животът в тази посока, дотогава тази дарба не се показва. Докато човек още трябва особено да внимава за описаните процеси, той не е зрял. Едва когато е стигнал дотам, че да живее по посочения начин така, както иначе човек прави нещо по навик, тогава се показват първите следи на ясновидството. Тогава нещата вече не бива да изискват усилие, а трябва да са станали естествен начин на живот. Човек не бива да има нужда непрекъснато да се наблюдава, да се подтиква, за да живее така. Всичко трябва да е станало навик. – Има известни указания, които довеждат шестнадесетлистния лотосов цвят до разгръщане по друг начин. Всички такива указания истинската тайна наука ги отхвърля. Защото те водят до разрушаване на телесното здраве и до морална поквара. Те са по-лесни за изпълнение от описаното. То е продължително и изисква усилия. Но води до сигурна цел и може само да укрепи морално. Изкривеното изграждане на един лотосов цвят има за последица не само илюзии и фантастични представи в случай на поява на известна ясновидска дарба, но и заблуди и неустойчивост в обикновения живот. Чрез такова изграждане човек може да стане страхлив, високомерен, завистлив, суетен, своенравен и т.н., докато преди това не е имал никое от тези качества. – Бе казано, че осем от листата на шестнадесетлистния лотосов цвят са били вече развити в прадалечно минало и че при окултното обучение те отново се появяват сами. И така, при стремежа на окултния ученик цялата грижа трябва да бъде насочена към другите осем листа. При погрешно обучение лесно се появяват само по-рано развитите, а новите, които трябва да се изградят, остават закърнели. Особено ще е така, когато при обучението се обръща твърде малко внимание на логичното, разумно мислене. От най-голямо значение е окултният ученик да бъде разсъдлив човек, който държи на ясното мислене. И по-нататък е важно той да се стреми към най-голяма яснота в говоренето. Хората, които започват да предчувстват нещо от свръхсетивното, лесно стават приказливи за тези неща. Така те задържат правилното си развитие. Колкото по-малко човек говори за тези неща, толкова по-добре. Едва онзи, който е стигнал до известна степен на яснота, би трябвало да говори. – В началото на обучението окултните ученици по правило се учудват колко малко „любопитен“ е вече духовно обученият към съобщенията за техните преживявания. Най-целебно за тях би било тъкмо да премълчават съвсем преживяванията си и да не искат да обсъждат нищо друго освен колко добре или колко зле им се удава да изпълняват упражненията си или да следват указанията. Защото вече духовно обученият има съвсем други източници за преценка на напредъка, отколкото техните преки съобщения. Осемте въпросни листа на шестнадесетлистния лотосов цвят винаги донякъде се втвърдяват от такива съобщения, докато би трябвало да бъдат запазени меки и гъвкави. Ще бъде приведен един пример, за да се поясни това. Нека той бъде взет не от свръхсетивния, а заради яснотата от обикновения живот. Да приемем, че чувам една новина и веднага си образувам преценка за нея. Кратко време след това получавам за същото нещо друга новина, която не се съгласува с първата. Така съм принуден да преобразувам вече образуваната преценка. Последицата от това е неблагоприятно влияние върху моя шестнадесетлистен лотосов цвят. Съвсем иначе би било положението, ако отначало бях сдържан с преценката си, ако по цялата работа бях „мълчал“ вътрешно в мислите и външно в думите, докато имах съвсем сигурни опорни точки за преценката си. Предпазливостта при образуването и изказването на преценки става постепенно особен отличителен белег на окултния ученик. Затова пък расте възприемчивостта му за впечатления и опит, които той мълчаливо оставя да минат покрай него, за да си създаде колкото е възможно повече опорни точки, когато трябва да съди. Чрез такава предпазливост в листата на лотосовия цвят се появяват синкаво-червеникави и розови нюанси, докато в другия случай се появяват тъмночервени и оранжеви нюанси. |
| 147 | In einer ähnlichen Art wie die sechzehnblätterige" wird auch die zwölfblätterige Lotusblume, in der Nähe des Herzens, gestaltet. Auch von ihr war die Hälfte der Blätter in einem vergangenen Entwickelungszustande des Menschen bereits vorhanden und in Tätigkeit. Diese sechs Blätter brauchen daher bei der Geheimschulung nicht besonders ausgebildet zu werden; sie erscheinen von selbst und beginnen sich zu drehen, wenn an den anderen sechs gearbeitet wird. - Wieder muß, um diese Entwickelung zu fördern, der Mensch gewissen Seelentätigkeiten in bewußter Weise eine bestimmte Richtung geben. | По подобен начин както шестнадесетлистният* се оформя и дванадесетлистният лотосов цвят в близост до сърцето. И от него половината листа са били вече налице и в дейност в минало състояние на развитието на човека. Затова тези шест листа не е нужно да бъдат особено изграждани при окултното обучение; те се появяват сами и започват да се въртят, когато се работи върху другите шест. – Отново, за да подпомогне това развитие, човек трябва да даде съзнателно определена посока на известни душевни дейности. |
| 148 | ;~ Der Kundige wird in den Bedingungen für die Entwickelung der «sechzehnblätterigen Lotusblume» wiedererkennen die Anweisungen, welche der Buddha seinen Jüngern für den «Pfad» gegeben hat. Doch handelt es sich hier nicht darum, «Buddhismus» zu lehren, sondern Entwickelungsbedingungen zu schildern, die aus der Geisteswissenschaft .selbst sich ergeben. Daß sie mit gewissen Lehren des Buddha übereinstimmen, kann nicht hindern, sie an sich für wahr zu finden. | * Познавачът ще разпознае в условията за развитието на „шестнадесетлистния лотосов цвят“ указанията, които Буда е дал на своите ученици за „Пътя“. Но тук не става дума да се преподава „будизъм“, а да се опишат условия за развитие, които произтичат от самата духовна наука. Това, че те съвпадат с някои учения на Буда, не може да попречи да ги намираме сами по себе си за истинни. |
| 149 | Man muß sich nun klarmachen, daß die Wahrnehmungen der einzelnen geistigen oder Seelensinne einen verschiedenen Charakter tragen. Die Lotusblume mit zwölf Blättern vermittelt eine andere Wahrnehmung als die sechzehnblätterige. Diese letztere nimmt Gestalten wahr. Die Gedankenart, die eine Seele hat, die Gesetze, nach denen eine Naturerscheinung sich vollzieht, treten für die sechzehnblätterige Lotusblume in Gestalten auf. Das sind aber nicht starre, ruhige Gestalten, sondern bewegte, mit Leben erfüllte Formen. Der Hellseher, bei dem sich dieser Sinn entwickelt hat, kann für jede Gedankenart, für jedes Naturgesetz eine Form nennen, in denen sie sich ausprägen. Ein Rachegedanke z. B. kleidet sich in eine pfeilartige, zackige Figur, ein wohlwollen der Gedanke hat oft die Gestalt einer sich öffnenden Blume usw. Bestimmte, bedeutungsvolle Gedanken sind regelmäßig, symmetrisch gebildet, unklare Begriffe haben gekräuselte Umrisse. - Ganz andere Wahrnehmungen treten durch die zwölfblätterige Lotusblume zutage. Man kann die Art dieser Wahrnehmungen annähernd charakterisieren, wenn man sie als Seelenwärme und Seelenkälte bezeichnet. Ein mit diesem Sinn ausgestatteter Hellseher fühlt von den Figuren, die er durch die sechzehnblätterige Lotusblume wahrnimmt, solche Seelenwärme oder Seelenkälte .ausströmen. Man stelle sich einmal vor, ein Hellseher hätte nur die sechzehnblätterige, nicht aber die zwölfblätterige Lotusblume entwickelt. Dann würde er bei einem wohlwollenden Gedanken nur die oben beschriebene Figur sehen. Ein anderer, der beide Sinne ausgebildet hat, bemerkt auch noch diejenige Ausströmung dieses Gedankens, die man eben nur mit Seelenwärme bezeichnen kann. - Nur nebenbei soll bemerkt werden, daß in der Geheimschulung nie der eine Sinn ohne den anderen ausgebildet wird, so daß das obige nur als eine Annahme zur Verdeutlichung anzusehen ist. - Dem Hellseher eröffnet sich durch die Ausbildung der zwölfblätterigen Lotusblume auch ein tiefes Verständnis für Naturvorgänge. Alles, was auf ein Wachsen, Entwickeln begründet ist, strömt Seelenwärme aus; alles, was in Vergehen, Zerstörung, Untergang begriffen ist, tritt mit dem Charakter der Seelenkälte auf. | Сега трябва да си изясним, че възприятията на отделните духовни или душевни сетива имат различен характер. Лотосовият цвят с дванадесет листа предава друго възприятие, отколкото шестнадесетлистният. Последният възприема образи. Начинът на мислене, който има една душа, законите, по които се извършва едно природно явление, се явяват за шестнадесетлистния лотосов цвят в образи. Но това не са застинали, спокойни образи, а подвижни, изпълнени с живот форми. Ясновидецът, у когото се е развило това сетиво, може за всеки начин на мислене, за всеки природен закон да назове форма, в която те се изразяват. Мисълта за отмъщение например се облича в стрелоподобна, назъбена фигура, доброжелателната мисъл често има образа на разтварящо се цвете и т.н. Определените, значими мисли са оформени правилно, симетрично; неясните понятия имат накъдрени очертания. – Съвсем други възприятия излизат наяве чрез дванадесетлистния лотосов цвят. Начинът на тези възприятия може да се характеризира приблизително, ако се обозначат като душевна топлина и душевен студ. Ясновидец, надарен с това сетиво, усеща как от фигурите, които възприема чрез шестнадесетлистния лотосов цвят, струи такава душевна топлина или душевен студ. Нека си представим, че някой ясновидец е развил само шестнадесетлистния, но не и дванадесетлистния лотосов цвят. Тогава при една доброжелателна мисъл той би видял само описаната по-горе фигура. Друг, който е изградил двете сетива, забелязва освен това и онова излъчване на тази мисъл, което може да се обозначи именно само като душевна топлина. – Само мимоходом трябва да се отбележи, че при окултното обучение никога не се изгражда едното сетиво без другото, така че горното трябва да се разглежда само като предположение за пояснение. – Чрез изграждането на дванадесетлистния лотосов цвят на ясновидеца се разкрива и дълбоко разбиране за природните процеси. Всичко, което се основава на растеж, на развитие, излъчва душевна топлина; всичко, което е обхванато от отмиране, разрушение, гибел, се явява с характера на душевния студ. |
| 150 | Die Ausbildung dieses Sinnes wird auf folgende Art gefördert. Das erste, was in dieser Beziehung der Geheimschüler beobachtet, ist die Regelung seines Gedanken laufes (die sogenannte Gedankenkontrolle). So wie die sechzehnblätterige Lotusblume durch wahre, bedeutungsvolle Gedanken zur Entwickelung kommt, so die zwölfblätterige durch innere Beherrschung des Gedanken verlaufes. Irrlichtelierende Gedanken, die nicht in sinn gemäßer, logischer Weise, sondern rein zufällig anein andergefügt sind, verderben die Form dieser Lotusblume. Je mehr ein Gedanke aus dem anderen folgt, je mehr allem Unlogischen aus dem Wege gegangen wird, desto mehr erhält dieses Sinnesorgan die ihm entsprechende Form. Hört der Geheimschüler unlogische Gedanken, so läßt er sich sogleich das Richtige durch den Kopf gehen. Er soll nicht lieblos sich einer vielleicht unlogischen U m gebung entziehen, um seine Entwickelung zu fördern. Er soll auch nicht den Drang in sich fühlen, alles Unlogische in seiner Umgebung sofort zu korrigieren. Er wird viel mehr ganz still in seinem Innern die von außen auf ihn einstürmenden Gedanken in eine logische, sinngemäße Richtung bringen. Und er bestrebt sich, in seinen eigenen Gedanken überall diese Richtung einzuhalten. - Ein zweites ist, eine ebensolche Folgerichtigkeit in sein Handeln zu bringen (Kontrolle der Handlungen). Alle Un beständigkeit, Disharmome im Handeln gereichen der in Rede stehenden Lotusblume zum Verderben. Wenn der Geheimschüler etwas getan hat, so richtet er sein folgendes Handeln danach ein, daß es in logischer Art aus dem ersten folgt. Wer heute im anderen Sinn handelt als gestern, wird nie den charakterisierten Sinn entwickeln. Das dritte ist die Erziehung zur Ausdauer. Der Geheimschüler läßt sich nicht durch diese oder jene Einflüsse von einem Ziel abbringen, das er sich gesteckt hat, solange er dieses Ziel als ein richtiges ansehen kann. Hindernisse sind für ihn eine Aufforderung, sie zu überwinden, aber keine Abhaltungsgründe. - Das vierte ist die Duldsamkeit (Toleranz) gegenüber Menschen, anderen Wesen und auch Tatsachen. Der Geheimschüler unterdrückt alle überflüssige Kritik gegenüber dem Unvollkommenen, Bösen und Schlechten und sucht vielmehr alles zu begreifen, was an ihn herantritt. Wie die Sonne ihr Licht nicht dem Schlechten und Bösen entzieht, so er nicht seine verständnisvolle Anteilnahme. Begegnet dem Geheimschüler irgendein Ungemach, so ergeht er sich nicht in abfälligen Urteilen, sondern er nimmt das Notwendige hin und sucht, soweit seine Kraft reicht, die Sache zum Guten zu wenden. Andere Meinungen betrachtet er nicht nur von seinem Standpunkte aus, sondern er sucht sich in die Lage des anderen zu versetzen. - Das-fünfte ist die Unbefangenheit gegenüber den Erscheinungen des Lebens. Man spricht in dieser Beziehung auch von dem «Glauben» oder «Vertrauen». Der Geheimschüler tritt jedem Menschen, jedem Wesen mit diesem Vertrauen entgegen. Und er erfüllt sich bei seinen Handlungen mit solchem Vertrauen. Er sagt sich nie, wenn ihm etwas mitgeteilt wird: das glaube ich nicht, weil es meiner bisherigen Meinung widerspricht. Er ist vielmehr in jedem Augenblicke bereit, seine Meinung und Ansicht an einer neuen zu prüfen und zu berichtigen. Er bleibt immer empfänglich für alles, was an ihn herantritt. Und er vertraut auf die Wirksamkeit dessen, was er unternimmt. Zaghaftigkeit und Zweifelsucht verbannt er aus seinem Wesen. Hat er eine Absicht, so hat er auch den Glauben an die Kraft dieser Absicht. Hundert Mißerfolge können ihm diesen Glauben nicht nehmen. Es ist dies jener «Glaube, der Berge zu versetzen vermag». - Das sechste ist die Erwerbung eines gewissen Lebensgleichgewichtes (Gleichmutes). Der Geheimschüler strebt an, seine gleichmäßige Stimmung zu erhalten, ob ihn Leid, ob ihn Erfreuliches trifft. Das Schwanken zwischen «himmelhoch jauchzend, zu Tode betrübt» gewöhnt er sich ab. Das Unglück, die Gefahr finden ihn ebenso gewappnet wie das Glück, die Förderung. | Изграждането на това сетиво се подпомага по следния начин. Първото, на което окултният ученик обръща внимание в това отношение, е регулирането на хода на мислите си (така нареченият контрол на мислите). Както шестнадесетлистният лотосов цвят се развива чрез истинни, значими мисли, така дванадесетлистният – чрез вътрешно владеене на протичането на мислите. Блуждаещите мисли, които не са свързани помежду си по смислен, логичен начин, а чисто случайно, развалят формата на този лотосов цвят. Колкото повече една мисъл следва от друга, колкото повече се избягва всичко нелогично, толкова повече този сетивен орган получава съответстващата му форма. Ако окултният ученик чуе нелогични мисли, той веднага премисля правилното. Той не бива без любов да се оттегля от може би нелогично обкръжение, за да подпомогне развитието си. Не бива и да чувства в себе си порива веднага да поправя всичко нелогично в обкръжението си. По-скоро той ще насочва съвсем тихо във вътрешността си мислите, които нахлуват в него отвън, в логична, смислена посока. И се стреми да спазва навсякъде тази посока в собствените си мисли. – Второто е да внесе същата последователност в действията си (контрол на действията). Всяко непостоянство, всяка дисхармония в действията водят до разваляне на въпросния лотосов цвят. Когато окултният ученик е направил нещо, той урежда следващото си действие така, че то да следва по логичен начин от първото. Който днес действа в друг смисъл, отколкото вчера, никога няма да развие описаното сетиво. Третото е възпитанието в постоянство. Окултният ученик не позволява на едни или други влияния да го отклонят от цел, която си е поставил, докато може да смята тази цел за правилна. Пречките са за него подкана да ги преодолее, но не и причини да се откаже. – Четвъртото е търпимостта (толерантността) към хората, към другите същества и също към фактите. Окултният ученик потиска всяка излишна критика към несъвършеното, злото и лошото и се стреми по-скоро да разбере всичко, което го среща. Както слънцето не отнема светлината си от лошото и злото, така и той не отнема своето изпълнено с разбиране участие. Сполети ли окултния ученик някаква неприятност, той не се впуска в пренебрежителни съждения, а приема необходимото и се стреми, доколкото му стигат силите, да обърне нещата към доброто. Другите мнения той не ги разглежда само от своята гледна точка, а се стреми да се постави в положението на другия. – Петото е непредубедеността спрямо явленията на живота. В това отношение се говори също за „вяра“ или „доверие“. Окултният ученик посреща всеки човек, всяко същество с това доверие. И се изпълва с такова доверие при действията си. Той никога не си казва, когато му се съобщава нещо: не вярвам в това, защото противоречи на досегашното ми мнение. По-скоро той във всеки миг е готов да провери и да поправи своето мнение и възглед, като ги съпостави с нов. Той остава винаги възприемчив за всичко, което го среща. И вярва в действеността на онова, което предприема. Плахостта и склонността към съмнение той ги прогонва от своето същество. Ако има някакво намерение, той има и вяра в силата на това намерение. Сто неуспеха не могат да му отнемат тази вяра. Това е онази „вяра, която може да премества планини“. – Шестото е придобиването на известно житейско равновесие (невъзмутимост). Окултният ученик се стреми да запазва равномерното си настроение, независимо дали го сполетява страдание, или нещо радостно. Той се отучва от люшкането между „ту до небесата ликуващ, ту до смърт печален“. Нещастието, опасността го намират също така въоръжен, както щастието, сполуката. |
| 151 | Die Leser von geisteswissenschaftlichen Schriften finden das Geschilderte als die sogenannten «sechs Eigenschaften» aufgezählt, welche der bei sich entwickeln muß, der die Einweihung anstrebt. Hier sollte ihr Zusammenhang mit dem seelischen Sinne dargelegt werden, welcher die zwölfblätterige Lotusblume genannt wird. - Die Geheimschulung vermag wieder besondere Anweisungen zu geben, welche diese Lotusblume zum Reifen bringen, aber auch hier hängt die Ausbildung der regelmäßigen Form dieses Sinnesorganes an der Entwickelung der aufgezählten Eigenschaften. Wird diese Entwickelung außer acht gelassen, dann gestaltet sich dieses Organ zu einem Zerrbilde. Und es können dadurch bei Ausbildung einer gewissen Hellsehergabe in dieser Richtung die genannten Eigenschaften sich statt zum Guten zum Schlechten wenden. Der Mensch kann besonders unduldsam, zaghaft, ablehnend gegen seine Umgebung werden. Er kann z. B. eine Empfindung erhalten für Gesinnungen anderer Seelen und diese deswegen fliehen oder hassen. Es kann so weit kommen, daß er wegen der Seelenkälte, die ihn bei Ansichten überströmt, welche ihm widerstreben, gar nicht zuhören kann oder in abstoßender Art sich gebärdet. | Читателите на духовнонаучни съчинения намират описаното изброено като така наречените „шест качества“, които трябва да развие у себе си онзи, който се стреми към посвещението. Тук трябваше да се изложи връзката им с душевното сетиво, което се нарича дванадесетлистен лотосов цвят. – Окултното обучение може отново да даде особени указания, които довеждат този лотосов цвят до узряване, но и тук изграждането на правилната форма на този сетивен орган зависи от развитието на изброените качества. Ако това развитие бъде пренебрегнато, тогава този орган се оформя в изкривен образ. И при изграждането на известна ясновидска дарба в тази посока изброените качества могат вследствие на това да се обърнат към лошото вместо към доброто. Човек може да стане особено нетърпим, плах, отхвърлящ обкръжението си. Той може например да получи усещане за нагласите на други души и затова да ги отбягва или да ги мрази. Може да се стигне дотам, че поради душевния студ, който го облива при възгледи, които са му противни, той изобщо да не може да слуша или да се държи по отблъскващ начин. |
| 152 | Kommt zu allem Gesagten noch die Beobachtung gewisser Vorschriften hinzu, welche Geheimschüler von Geheimlehrern nur mündlich empfangen können, so tritt eine entsprechende Beschleunigung in der Entwickelung, der Lotusblume ein. Doch führen die hier gegebenen Anweisungen durchaus in die wirkliche Geheimschulung ein. Nützlich aber ist auch für den, der nicht eine Geheimschulung durchmachen will oder kann, die Einrichtung des Lebens in der angegebenen Richtung. Denn die Wirkung auf den Seelenorganismus tritt auf alle Fälle ein, wenn auch langsam. Und für den Geheimschüler ist die Beobachtung dieser Grundsätze unerläßlich. - Würde er eine Geheimschulung versuchen, ohne sie einzuhalten, so könnte er nur mit mangelhaftem Gedankenauge in die höheren Welten eintreten; und statt die Wahrheit zu erkennen, würde er dann nur Täuschungen und Illusionen unterworfen sein. Er würde in einer gewissen Beziehung hellsehend werden; aber im Grunde nur größerer Blindheit unterliegen als vorher. Denn ehedem stand er wenigstens innerhalb der Sinnenwelt fest und hatte an ihr einen bestimmten Halt; jetzt aber sieht er hinter die Sinnenwelt und wird an dieser irre, bevor er sicher in einer höheren Welt steht. Er kann dann vielleicht überhaupt nicht mehr Wahrheit von Irrtum unterscheiden und verliert alle Richtung im Leben. - Gerade aus diesem Grunde ist Geduld so nötig in diesen Dingen. Man muß immer bedenken, daß die Geisteswissenschaft nicht weiter mit ihren Anweisungen gehen darf, als volle Willigkeit zu einer geregelten Entwickelung der «Lotusblumen» vorliegt. Es würden sich wahre Zerrbilder dieser Blumen entwickeln, wenn sie zur Reife gebracht würden, bevor sie in ruhiger Weise die ihnen zukommende Form erlangt haben. Denn die speziellen Anweisungen der Geisteswissenschaft bewirken das Reifwerden, die Form aber wird durch die geschilderte Lebensart ihnen gegeben. | Ако към всичко казано се прибави и спазването на известни предписания, които окултните ученици могат да получат от окултните учители само устно, тогава настъпва съответно ускоряване в развитието на лотосовия цвят. Но и дадените тук указания безусловно въвеждат в действителното окултно обучение. Устройването на живота в посочената посока обаче е полезно и за онзи, който не иска или не може да премине през окултно обучение. Защото въздействието върху душевния организъм настъпва във всеки случай, макар и бавно. А за окултния ученик спазването на тези принципи е непременно необходимо. – Ако той се опита да премине окултно обучение, без да ги спазва, той би могъл да влезе във висшите светове само с несъвършено мисловно око; и вместо да познае истината, тогава би бил подвластен само на измами и илюзии. Той би станал в известно отношение ясновиждащ; но всъщност би бил подвластен само на по-голяма слепота от преди. Защото по-рано той поне стоеше твърдо в сетивния свят и имаше в него определена опора; а сега той вижда зад сетивния свят и се обърква по отношение на него, преди да стои сигурно в един висш свят. Тогава той може би изобщо вече не може да различава истината от заблудата и губи всякаква посока в живота. – Тъкмо по тази причина търпението е толкова необходимо в тези неща. Винаги трябва да се има предвид, че духовната наука не бива да отива с указанията си по-далеч, отколкото е налице пълна готовност за правилно уредено развитие на „лотосовите цветове“. Биха се развили истински изкривени образи на тези цветове, ако те бъдат доведени до зрелост, преди по спокоен начин да са придобили полагащата им се форма. Защото особените указания на духовната наука предизвикват узряването, а формата им се дава чрез описания начин на живот. |
| 153 | Von besonders feiner Art ist die Seelenpflege, die zur Entwickelung der zehnblätterigen Lotusblume notwendig ist. Denn hier handelt es sich darum, die Sinneseindrücke selbst in bewußter Weise beherrschen zu lernen. Für den angehenden Hellseher ist das ganz besonders nötig. Nur dadurch vermag er einen Quell zahlloser Illusionen und geistiger Willkürlichkeiten zu vermeiden. Der Mensch macht' sich gewöhnlich gar nicht klar, von welchen Dingen seine Einfälle, seine Erinnerungen beherrscht sind und wodurch sie hervorgerufen werden. Man nehme folgenden Fall an. Jemand fährt in der Eisenbahn. Er ist mit einem Gedanken beschäftigt. Plötzlich nimmt sein Gedanke eine ganz andere Wendung. Er erinnert sich an ein Erlebnis, das er vor Jahren gehabt hat, und verspinnt es mit seinen gegenwärtigen Gedanken. Er hat nun aber gar nicht bemerkt, daß sein Auge zum Fenster hinausgerichtet und der Blick auf eine Person gerichtet war, welche Ähnlichkeit hatte mit einer anderen, die in das erinnerte Erlebnis hineinverwickelt war. Was er gesehen hat, kommt ihm gar nicht zum Bewußtsein, sondern nur die Wirkung. So glaubt er, daß ihm die Sache «von selbst eingefallen» sei. Wieviel im Leben kommt nicht auf solche Art zustande. Wie spielen in unser Leben Dinge hinein, die wir erfahren und gelesen haben, ohne daß man sich den Zusammenhang ins Bewußtsein bringt. Jemand kann z. B. eine bestimmte Farbe nicht leiden; er weiß aber gar nicht, daß dies deshalb der Fall ist, weil der Lehrer, der ihn vor vielen Jahren gequält hat, einen Rock in dieser Farbe gehabt hat. Unzählige Illusionen beruhen auf solchen Zusammenhängen. Viele Dinge prägen sich der Seele ein, ohne daß sie auch dem Bewußtsein einverleibt werden. Es kann folgender Fall 'vorkommen. Jemand liest in der Zeitung von dem Tode einer bekannten Persönlichkeit. Und nun behauptet er ganz fest, er habe diesen Todesfall schon «gestern» vorausgeahnt, obgleich er nichts gehört und gesehen habe, was ihn auf diesen Gedanken hätte bringen können. Und es ist wahr, wie «von selbst» ist ihm «gestern» der Gedanke aufgetaucht: die betreffende Person werde sterben. Er hat nur eines nicht beachtet. Er ist ein paar Stunden, bevor ihm «gestern» der Gedanke aufgestoßen ist, bei einem Bekannten zu Besuch gewesen. Auf dem Tisch lag ein Zeitungsblatt. Er hat darin nicht gelesen. Aber unbewußt fiel doch sein Auge auf die Nachricht von der schweren Erkrankung der in Rede stehenden Persönlichkeit. Des Eindruckes ist er sich nicht bewußt geworden. Aber die Wirkung war die «Ahnung». - Wenn man sich solche Dinge überlegt, so kann man ermessen, was für eine Quelle von Illusionen und Phantastereien in solchen Verhältnissen liegt. Und diese Quelle muß derjenige verstopfen, der seine zehnblätterige Lotusblume ausbilden will. Denn durch diese Lotusblume kann man tief verborgene Eigenschaften an Seelen wahrnehmen. Aber Wahrheit ist diesen Wahrnehmungen nur dann beizumessen, wenn man von den gekennzeichneten Täuschungen ganz frei geworden ist. Es ist zu diesem Zwecke notwendig, daß man sich zum Herrn über das macht, was von der Außenwelt auf einen einwirkt. Man muß es dahin bringen, daß Eindrücke, die man nicht empfangen will, man auch wirk 1ich nicht empfängt. Solch eine Fähigkeit kann nur durch ein starkes Innenleben herangezogen werden. Man muß es in den Willen bekommen, daß man nur die Dinge auf sich wirken läßt, auf die man die Aufmerksamkeit wendet, und daß man sich Eindrücken wirklich entzieht, an die man sich nicht willkürlich wendet. Was man sieht, muß man sehen wollen; und worauf man keine Aufmerksamkeit wendet, muß tatsächlich für einen nicht da sein. Je lebhafter, energischer die innere Arbeit der Seele wird, desto mehr wird man das erreichen. - Der Geheimschüler muß alles gedankenlose Herumschauen und Herumhören vermeiden. Für ihn soll nur da sein, worauf er Ohr oder Auge richtet. Er muß sich darin üben, daß er im größten Trubel nichts zu hören braucht, wenn er nicht hören will; er soll sein Auge unempfänglich machen für Dinge, auf die er nicht besonders hinschaut. Wie mit einem seelischen Panzer muß er umgeben sein für alle unbewußten Eindrücke. - Besonders auf das Gedankenleben selbst muß er nach dieser Richtung hin Sorgfalt verwenden. Ersetzt sich einen Gedanken vor, und er versucht nur das weiterzudenken, was er ganz bewußt, in völliger Freiheit, an diesen Gedanken angliedern kann. Beliebige Einfälle weist er ab. Will er den Gedanken mit irgendeinem andern in Beziehung setzen, so besinnt er sich sorgfältig, wo dieser andere an ihn herangetreten ist. - Er geht noch weiter. Wenn er z. B. eine bestimmte Antipathie gegen irgend etwas hat, so bekämpft er sie und sucht eine bewußte Beziehung zu dem betreffenden Dinge herzustellen. Auf diese Art mischen sich immer weniger unbewußte Elemente in sein Seelenleben hinein. Nur durch solche strenge Selbstzucht erlangt die zehnblätterige Lotusblume die Gestalt, die sie haben sollte. Das Seelenleben des Geheimschülers muß ein Leben in Aufmerksamkeit werden, und worauf man keine Aufmerksamkeit verwenden will oder soll, das muß man sich wirklich fernzuhalten wissen. - Tritt zu einer solchen Selbstzucht eine Meditation, welche den Anweisungen der Geisteswissenschaft entspricht, dann kommt die in der Gegend der 'Magengrube befindliche Lotusblume in der richtigen Weise zum Reifen, und das, was durch die vorher geschilderten geistigen Sinnesorgane nur Form und Wärme hatte, erhält geistig Licht und Farbe. Und dadurch enthüllen sich z. B. Talente und Fähigkeiten von Seelen, Kräfte und verborgene Eigenschaften in der Natur. Die Farbenaura der belebten Wesen wird dadurch sichtbar; das, was um uns ist, kündigt dadurch seine seelenhaften Eigenschaften an. - Man wird zugeben, daß gerade in der Entwickelung auf diesem Gebiete die allergrößte Sorgfalt notwendig ist, denn das Spiel unbewußter Erinnerungen ist hier ein unermeßlich reges. Wäre das nicht der Fall, so würden viele Menschen gerade den hier in Frage kommenden Sinn haben, denn er tritt fast sogleich auf, wenn der Mensch wirklich die Eindrücke seiner Sinne ganz und gar so in seiner Gewalt hat, daß sie nur mehr seiner Aufmerksamkeit oder Unaufmerksamkeit unterworfen sind. Nur 'solange die Macht der äußeren Sinne diesen seelischen Sinn in Dämpfung und Dumpfheit erhält, bleibt er unwirksam. | Особено фина е грижата за душата, която е необходима за развитието на десетлистния лотосов цвят. Защото тук става дума човек да се научи да владее по съзнателен начин самите сетивни впечатления. За начинаещия ясновидец това е особено нужно. Само така той може да избегне един източник на безброй илюзии и духовни своеволия. Човек обикновено изобщо не си дава сметка какви неща владеят неговите хрумвания, неговите спомени и от какво са предизвикани те. Да вземем следния случай. Някой пътува с влак. Той е зает с една мисъл. Изведнъж мисълта му взема съвсем друга посока. Той си спомня за едно преживяване, което е имал преди години, и го вплита в сегашните си мисли. Но той изобщо не е забелязал, че окото му е било насочено през прозореца и погледът му е бил устремен към една личност, която е приличала на друга, замесена в преживяването, което си е спомнил. До съзнанието му изобщо не стига онова, което е видял, а само въздействието му. Така той вярва, че нещото му е „хрумнало от само себе си“. Колко много неща в живота се случват по такъв начин. Как в нашия живот се намесват неща, които сме преживели и прочели, без човек да осъзнава връзката. Някой например не може да понася определен цвят; но изобщо не знае, че причината за това е, че учителят, който го е мъчил преди много години, е носил дреха в този цвят. Безброй илюзии почиват на такива връзки. Много неща се отпечатват в душата, без да бъдат приобщени и към съзнанието. Може да се случи следното. Някой чете във вестника за смъртта на една известна личност. И ето че той твърдо уверява, че още „вчера“ е предчувствал тази смърт, макар да не е чул, нито видял нещо, което би могло да го наведе на тази мисъл. И наистина „вчера“ в него сякаш „от само себе си“ е изплувала мисълта: въпросната личност ще умре. Само едно той не е взел предвид. Няколко часа преди „вчера“ да го осени мисълта, той е бил на гости у един познат. На масата лежал вестник. Той не го е чел. Но несъзнателно окото му все пак е паднало върху съобщението за тежкото заболяване на въпросната личност. Той не е осъзнал впечатлението. Но въздействието е било „предчувствието“. – Ако човек обмисли такива неща, той може да прецени какъв източник на илюзии и фантазьорства се крие в такива обстоятелства. И този източник трябва да запуши онзи, който иска да развие своя десетлистен лотосов цвят. Защото чрез този лотосов цвят могат да се възприемат дълбоко скрити свойства на душите. Но на тези възприятия може да се приписва истинност само тогава, когато човек се е освободил напълно от описаните заблуди. За тази цел е необходимо човек да стане господар над онова, което въздейства върху него от външния свят. Трябва да стигне дотам, че наистина да не приема впечатленията, които не иска да приема. Такава способност може да се възпита само чрез силен вътрешен живот. Човек трябва да постигне с волята си да оставя да му въздействат само нещата, към които насочва вниманието си, и наистина да се изплъзва от впечатленията, към които не се обръща по своя воля. Онова, което вижда, човек трябва да иска да го види; а онова, към което не насочва внимание, действително трябва да не съществува за него. Колкото по-жива, по-енергична става вътрешната работа на душата, толкова повече човек ще постигне това. – Окултният ученик трябва да избягва всяко разсеяно оглеждане и ослушване наоколо. За него трябва да съществува само онова, към което насочва ухото или окото си. Той трябва да се упражнява така, че сред най-голямата суматоха да не му се налага да чува нищо, ако не иска да чува; той трябва да направи окото си невъзприемчиво за неща, към които не гледа нарочно. Той трябва да бъде обграден сякаш с душевна броня срещу всички несъзнавани впечатления. – В тази насока той трябва да полага грижа особено за самия мисловен живот. Той си поставя една мисъл и се опитва да продължи да мисли само онова, което може съвсем съзнателно, в пълна свобода, да свърже с тази мисъл. Произволни хрумвания той отхвърля. Ако иска да постави мисълта във връзка с някоя друга, той грижливо си припомня откъде му е дошла тази друга мисъл. – Той отива и още по-далеч. Ако например изпитва определена антипатия към нещо, той се бори с нея и се стреми да установи съзнателно отношение към въпросното нещо. По този начин в душевния му живот се примесват все по-малко несъзнавани елементи. Само чрез такава строга самодисциплина десетлистният лотосов цвят придобива формата, която трябва да има. Душевният живот на окултния ученик трябва да стане живот във внимание, а от онова, към което не иска или не бива да насочва внимание, човек трябва наистина да умее да се държи настрана. – Ако към такава самодисциплина се прибави медитация, която отговаря на указанията на духовната наука, тогава лотосовият цвят, който се намира в областта на стомашната ямка, узрява по правилния начин, и онова, което чрез описаните по-рано духовни сетивни органи имаше само форма и топлина, получава духовно светлина и цвят. И така се разкриват например таланти и способности на душите, сили и скрити свойства в природата. Така става видима цветната аура на живите същества; така онова, което е около нас, възвестява своите душевни свойства. – Човек ще признае, че тъкмо при развитието в тази област е нужна най-голямата грижливост, защото играта на несъзнаваните спомени тук е неизмеримо оживена. Ако това не беше така, много хора биха имали тъкмо разглежданото тук сетиво, защото то се появява почти веднага, щом човек действително държи впечатленията на своите сетива така изцяло в своята власт, че те са подчинени вече само на неговото внимание или невнимание. Това душевно сетиво остава бездейно само докато мощта на външните сетива го държи заглушено и притъпено. |
| 154 | Schwieriger als die Ausbildung der beschriebenen Lotusblume ist diejenige der sechsblätterigen. welche sich in der Körpermitte befindet. Denn zu dieser Ausbildung muß die vollkommene Beherrschung des ganzen Menschen durch das Selbstbewußtsein angestrebt werden, so daß bei ihm Leib, Seele und Geist in einer vollkommenen Harmonie sind. Die Verrichtungen des Leibes, die Neigungen und Leidenschaften der Seele, die Gedanken und Ideen des Geistes müssen in einen vollkommenen Einklang miteinander gebracht werden. Der Leib muß so veredelt und geläutert werden, daß seine Organe zu nichts drängen, was nicht im Dienste der Seele und des Geistes geschieht. Die Seele soll durch den Leib nicht zu Begierden und Leidenschaften gedrängt werden, die einem reinen und edlen Denken widersprechen. Der Geist aber soll nicht wie ein Sklavenhalter mit seinen Pflichtgeboten und Gesetzen über die Seele herrschen müssen; sondern diese soll aus eigener freier Neigung den Pflichten und Geboten folgen. Nicht wie etwas, dem er sich widerwillig fügt, soll die Pflicht über dem Geheimschüler schweben, sondern wie etwas, das er vollführt, weil er es liebt. Eine freie Seele, die im Gleichgewichte zwischen Sinnlichkeit und Geistigkeit steht, muß 'der Geheimschüler entwickeln. Er muß es dahin bringen, daß er sich seiner Sinnlichkeit überlassen darf, weil diese so geläutert ist, daß sie die Macht verloren hat, ihn zu sich herabzu-' ziehen. Er soll es nicht mehr nötig haben, seine Leidenschaften zu zügeln, weil diese von selbst dem Rechten folgen. Solange der Mensch es nötig hat, sich zu kasteien, kann er nicht Geheimschüler auf einer gewissen Stufe sein. Eine Tugend, zu der man sich erst zwingen muß, ist für die Geheimschülerschaft noch wertlos. Solange man eine Begierde noch hat, stört diese die Schülerschaft, auch wenn man sich bemüht, ihr nicht zu willfahren. Und es ist einerlei, ob diese Begierde mehr dem Leibe oder mehr der Seele angehört. Wenn jemand z. B. ein bestimmtes Reizmittel vermeidet, um durch die Entziehung des Genusses sich zu läutern, so hilft ihm dies nur dann, wenn sein Leib durch diese Enthaltung keine Beschwerden erleidet. Ist letzteres der Fall, so zeigt es, daß der Leib das Reizmittel begehrt, und die Enthaltung ist wertlos. In diesem Falle kann es eben durchaus sein, daß der Mensch zunächst auf das angestrebte Ziel verzichten muß und warten, bis günstigere sinnliche Verhältnisse - vielleicht erst in einem anderen Leben - für ihn vorliegen. Ein vernünftiger Verzicht ist in einer gewissen Lage eine viel größere Errungenschaft als das Erstreben einer Sache, die unter gegebenen Verhältnissen eben nicht zu erreichen ist. Ja, es fördert solch ein vernünftiger Verzicht die Entwickelung mehr als das Entgegengesetzte. | По-трудно от развитието на описания лотосов цвят е развитието на шестлистния, който се намира в средата на тялото. Защото за това развитие трябва да се търси пълното овладяване на целия човек чрез самосъзнанието, така че у него тяло, душа и дух да бъдат в пълна хармония. Функциите на тялото, склонностите и страстите на душата, мислите и идеите на духа трябва да бъдат приведени в пълно съзвучие помежду си. Тялото трябва да бъде така облагородено и пречистено, че органите му да не тласкат към нищо, което не се извършва в служба на душата и на духа. Душата не бива да бъде тласкана от тялото към влечения и страсти, които противоречат на едно чисто и благородно мислене. Духът пък не бива да е принуден да властва над душата като робовладелец със своите повели на дълга и закони; а тя трябва по собствена свободна склонност да следва дълга и повелите. Дългът трябва да витае над окултния ученик не като нещо, на което той неохотно се подчинява, а като нещо, което той изпълнява, защото го обича. Окултният ученик трябва да развие свободна душа, която стои в равновесие между сетивност и духовност. Той трябва да стигне дотам, че да може да се отдаде на своята сетивност, защото тя е така пречистена, че е загубила силата да го тегли надолу към себе си. Той вече не трябва да има нужда да обуздава страстите си, защото те от само себе си следват правилното. Докато човек има нужда да се самоизтезава, той не може да бъде окултен ученик на определена степен. Добродетел, към която човек трябва тепърва да се принуждава, е все още без стойност за окултното ученичество. Докато човек още има някое влечение, то смущава ученичеството дори ако той се старае да не му угажда. И все едно е дали това влечение принадлежи повече на тялото, или повече на душата. Ако някой например избягва определено възбуждащо средство, за да се пречисти чрез лишаването от наслаждението, това му помага само тогава, когато тялото му не търпи никакви неразположения от това въздържание. Ако е налице последното, това показва, че тялото желае възбуждащото средство, и въздържанието е без стойност. В такъв случай е напълно възможно човек засега просто да трябва да се откаже от преследваната цел и да чака, докато за него настъпят по-благоприятни сетивни условия – може би едва в друг живот. В определено положение разумният отказ е много по-голямо постижение от стремежа към нещо, което при дадените обстоятелства просто не може да се постигне. Нещо повече, такъв разумен отказ подпомага развитието повече от противоположното. |
| 155 | Wer die sechsblätterige Lotusblume entwickelt hat, der gelangt zum Verkehr mit Wesen, die den höheren Welten angehören, jedoch nur dann, wenn deren Dasein sich in der Seelenwelt zeigt. Die Geheimschulung empfiehlt aber nicht eine Entwickelung dieser Lotusblume, bevor der Schüler nicht auf dem Wege weit vorgeschritten ist, durch den er seinen Geist in eine noch höhere Welt erheben kann. Dieser Eintritt in die eigentliche Geisteswelt muß nämlich immer die Ausbildung der Lotusblumen begleiten. Sonst gerät der Schüler in Verwirrung und U nsicher- ~, heit, Er würde zwar sehen lernen, aber es fehlte ihm die Fähigkeit, das Gesehene in der richtigen Weise zu beurteilen. - Nun liegt schon in dem, was zur Ausbildung der sechsblätterigen Lotusblume verlangt wird, eine gewisse Bürgschaft gegen Verwirrung und Haltlosigkeit. Denn nicht leicht wird jemand in diese Verwirrung zu bringen' sein, der das vollkommene Gleichgewicht zwischen Sinnlichkeit (Leib), Leidenschaft (Seele) und Idee (Geist) erlangt hat. Dennoch ist noch mehr notwendig als diese Bürgschaft, wenn durch Entwickelung der sechsblätteri gen Lotusblume dem Menschen Wesen mit Leben und Selbständigkeit wahrnehmbar werden, welche einer Weit angehören, die von derjenigen seiner physischen Sinne so durchaus verschieden ist. Um Sicherheit in diesen Wehen zu haben, genügt ihm nicht das Ausbilden der Lotusblumen, sondern er muß da noch höhere Organe zu seiner Verfügung haben. Es soll nun über die Entwickelung dieser noch höheren Organe gesprochen werden; dann kann auch von den anderen Lotusblumen und der anderweitigen Organisation des Seelenleibes" die Rede sein. | Който е развил шестлистния лотосов цвят, той стига до общуване със същества, които принадлежат на висшите светове, но само тогава, когато тяхното съществуване се проявява в душевния свят. Окултното обучение обаче не препоръчва развиването на този лотосов цвят, преди ученикът да е напреднал много по пътя, по който може да издигне своя дух в един още по-висш свят. Защото това навлизане в същинския духовен свят трябва винаги да съпровожда развитието на лотосовите цветове. Иначе ученикът изпада в обърканост и несигурност. Той наистина би се научил да вижда, но би му липсвала способността да преценява видяното по правилния начин. – Още в онова, което се изисква за развитието на шестлистния лотосов цвят, се крие известна гаранция срещу обърканост и липса на опора. Защото онзи, който е постигнал пълното равновесие между сетивност (тяло), страст (душа) и идея (дух), трудно ще може да бъде доведен до такава обърканост. Все пак е нужно още повече от тази гаранция, когато чрез развитието на шестлистния лотосов цвят за човека станат възприемаеми същества с живот и самостоятелност, които принадлежат на свят, толкова коренно различен от света на неговите физически сетива. За да има сигурност в тези светове, не му стига развитието на лотосовите цветове, а той трябва да има на свое разположение още по-висши органи. Сега ще се говори за развитието на тези още по-висши органи; след това може да стане дума и за другите лотосови цветове и за останалата организация на душевното тяло*. |
| 156 | ;;. Es ist selbstverständlich, daß, dem Wortsinne nach, der Ausdruck «Seelenleib» (wie mancher ähnliche der Geisteswissenschaft) einen Widerspruch enthält. Doch wird dieser Ausdruck gebraucht, weil das hellseherische Erkennen etwas wahrnimmt, was so im Geistigen erlebt wird, wie im Physischen der Leib wahrgenommen wird. | * Разбира се, по смисъла на думите изразът „душевно тяло“ (както някои подобни изрази на духовната наука) съдържа противоречие. Все пак този израз се употребява, защото ясновидското познаване възприема нещо, което в духовното се преживява така, както във физическото се възприема тялото. |
| 157 | Die Ausbildung des Seelenleibes, wie sie eben geschildert worden ist, macht dem Menschen möglich, übersinnliche Erscheinungen wahrzunehmen. Wer sich aber in dieser Welt wirklich zurechtfinden will, der darf nicht auf dieser Stufe der Entwickelung stehenbleiben. Die bloße Beweglichkeit der Lotusblumen genügt nicht. Der Mensch muß in der Lage sein, die Bewegung seiner geistigen Organe selbständig, mit vollem Bewußtsein zu regeln und zu beherrschen. Er würde sonst ein Spielball äußerlicher Kräfte und Mächte werden. Soll er das nicht werden, so muß er sich die Fähigkeit erwerben, das sogenannte «innere Wort» zu vernehmen. Um dazu zu kommen, muß nicht nur der Seelenleib, sondern auch der Ätherleib entwickelt werden. Es ist dies jener feine Leib, der sich für den Hellseher als eine Art Doppelgänger des physischen Körpers zeigt. Er ist gewissermaßen eine Zwischenstufe zwischen diesem Körper und dem Seelenleib.::- Ist man mit hellseherischen Fähigkeiten begabt, so kann man sich mit vollem Bewußtsein den physischen Körper eines Menschen, der vor einem steht, absuggerieren. Es ist das auf einer höheren Stufe nichts anderes als eine Übung der Aufmerksamkeit auf einer niedrigeren. So wie der Mensch seine Aufmerksamkeit von etwas, das vor ihm ist, ablenken kann, so daß es für ihn nicht da ist, so vermag der Hellseher einen physischen Körper für seine Wahrnehmung ganz auszulöschen, so daß er für ihn physisch ganz durchsichtig wird. Vollführt er das mit einem Menschen, der vor ihm steht, dann bleibt vor seinem seelischen Auge noch der sogenannte Ätherleib vorhanden, außer dem Seelenleibe, der größer als beide ist und der auch beide durchdringt. Der Ätherleib hat annähernd die Größe und Form des physischen Leibes, so daß er ungefähr auch denselben Raum ausfüllt, den auch der physische Körper einnimmt. Er ist ein äußerst zart und fein organisiertes Gebilde.?" Seine Grundfarbe ist eine andere als die im Regenbogen enthaltenen sieben Farben. Wer ihn beobachten kann, lernt eine Farbe kennen, die für die sinnliche Beobachtung eigentlich gar nicht vorhanden ist. Sie läßt sich am ehesten mit der Farbe der jungen Pfirsichblüte vergleichen. Will man den Ätherleib ganz allein für sich betrachten, so muß man auch die Erscheinung des Seelenleibes für die Beobachtung auslöschen durch eine ähnlich geartete Übung der Aufmerksamkeit wie die oben gekennzeichnete. Tut man dies nicht, dann verändert sich der Anblick des Ätherleibes durch den ihn ganz durchdringenden Seelenleib. | Развитието на душевното тяло, както току-що беше описано, дава на човека възможност да възприема свръхсетивни явления. Но който иска действително да се ориентира в този свят, той не бива да спира на тази степен на развитие. Само подвижността на лотосовите цветове не е достатъчна. Човек трябва да бъде в състояние самостоятелно, с пълно съзнание да регулира и да владее движението на своите духовни органи. Иначе той би станал играчка на външни сили и власти. Ако не иска да стане такава, той трябва да придобие способността да чува така нареченото „вътрешно слово“. За да стигне дотам, трябва да бъде развито не само душевното тяло, но и етерното тяло. Това е онова фино тяло, което се показва на ясновидеца като един вид двойник на физическото тяло. То е, така да се каже, междинно стъпало между това тяло и душевното тяло.* – Ако човек е надарен с ясновидски способности, той може с пълно съзнание да заличи чрез самовнушение физическото тяло на човек, който стои пред него. На по-висша степен това не е нищо друго освен онова, което на по-нисша степен е упражнение на вниманието. Както човек може да отклони вниманието си от нещо, което е пред него, така че то да не съществува за него, така ясновидецът е в състояние напълно да заличи за своето възприятие едно физическо тяло, така че то да стане за него физически съвсем прозрачно. Ако направи това с човек, който стои пред него, тогава пред душевното му око остава още така нареченото етерно тяло, а освен него и душевното тяло, което е по-голямо от двете и също ги прониква. Етерното тяло има приблизително големината и формата на физическото тяло, така че изпълва горе-долу същото пространство, което заема и физическото тяло. То е изключително нежно и фино организирано образувание.** Основният му цвят е различен от седемте цвята, съдържащи се в дъгата. Който може да го наблюдава, опознава един цвят, който за сетивното наблюдение всъщност изобщо не съществува. Той най-добре може да се сравни с цвета на младите прасковени цветчета. Ако човек иска да разглежда етерното тяло съвсем отделно, само по себе си, той трябва да заличи и явлението на душевното тяло за наблюдението чрез упражнение на вниманието, сходно по вид с описаното по-горе. Ако човек не направи това, тогава видът на етерното тяло се променя под влиянието на душевното тяло, което изцяло го прониква. |
| 158 | ~:. Man vergleiche zu dieser Darstellung die Schilderung in des Verfassers «Theosophie». | * Да се сравни с това изложение описанието в „Теософия“ на автора. |
| 159 | ~:.~:. Den Physiker bitte ich, sich an dem Ausdruck «Ätherleib» nicht zu stoßen. Mit dem Worte «Äther» soll nur die Feinheit des in Betracht kommenden Gebildes angedeutet werden. Mit dem «Äther» der physikalischen Hypothesen braucht das hier Angeführte zunächst gar nicht zusammengebracht zu werden. | ** Моля физиците да не се спъват в израза „етерно тяло“. С думата „етер“ трябва само да се посочи фиността на въпросното образувание. Изложеното тук засега изобщо не е нужно да се свързва с „етера“ на физическите хипотези. |
| 160 | Nun sind beim Menschen die Teilchen des Ätherleibes in einer fortwährenden Bewegung. Zahllose Strömungen durchziehen ihn nach allen Seiten. Durch diese Strömungen wird das Leben unterhalten und geregelt. Jeder Körper, der lebt, hat einen solchen Ätherleib. Die Pflanzen und die Tiere haben ihn auch. Ja, selbst bei den Mineralien sind Spuren für den aufmerksamen Beobachter wahrnehmbar. - Die genannten Strömungen und Bewegungen sind zunächst von dem Willen und Bewußtsein des Menschen ganz unabhängig, wie die Tätigkeit des Herzens oder Magens im physischen Körper von der Willkür nicht abhängig ist. - Und solange der Mensch seine Ausbildung im Sinne der Erwerbung übersinnlicher Fähigkeiten nicht in die Hand nimmt, bleibt diese Unabhängigkeit auch bestehen. Denn gerade darin besteht die höhere Entwickelung auf einer gewissen Stufe, daß zu den vom Bewußtsein unabhängigen Strömungen und Bewegungen des Ätherleibes solche hinzutreten, welche der Mensch in .bewußter Weise selbst bewirkt. | А при човека частиците на етерното тяло са в непрекъснато движение. Безброй течения го пронизват във всички посоки. Чрез тези течения животът се поддържа и регулира. Всяко тяло, което живее, има такова етерно тяло. Растенията и животните също го имат. Дори при минералите за внимателния наблюдател са доловими следи. – Споменатите течения и движения отначало са съвсем независими от волята и съзнанието на човека, както дейността на сърцето или на стомаха във физическото тяло не зависи от произвола. – И докато човек не вземе в свои ръце своето развитие в смисъл на придобиване на свръхсетивни способности, тази независимост си остава. Защото тъкмо в това се състои висшето развитие на определена степен: към независимите от съзнанието течения и движения на етерното тяло да се прибавят такива, които човек сам предизвиква по съзнателен начин. |
| 161 | Wenn die Geheimschulung so weit gekommen ist, daß die in den vorhergehenden Abschnitten gekennzeichneten Lotusblumen sich zu bewegen beginnen, dann hat der Schüler auch bereits manches von dem vollzogen, was zur Hervorrufung ganz bestimmter Strömungen und Bewegungen in seinem Ätherkörper führt. Der Zweck dieser Entwickelung ist, daß sich in der Gegend des physischen Herzens eine Art Mittelpunkt bildet, von dem Strömungen und Bewegungen in den mannigfaltigsten geistigen Farben und Formen ausgehen. Dieser Mittelpunkt ist in Wirklichkeit kein bloßer Punkt, sondern ein ganz kom- . pliziertes Gebilde, ein wunderbares Organ. Es leuchtet und schillert geistig in den allerverschiedensten Farben und zeigt Formen von großer Regelmäßigkeit, die sich mit Schnelligkeit verändern können. Und weitere Formen und Farbenströmungen laufen von diesem Organ nach den Teilen des übrigen Körpers und auch noch über diesen hinaus, indem sie den ganzen Seelenleib durchziehen und durchleuchten. Die wichtigsten dieser Strömungen aber gehen zu den Lotusblumen. Sie durchziehen die einzelnen Blätter derselben und regeln ihre Drehung; dann strömen sie an den Spitzen der Blätter nach außen, um sich im äußeren Raum zu verlieren. Je entwickelter ein Mensch ist, desto größer wird der Umkreis, in dem sich diese Strömungen verbreiten. | Когато окултното обучение стигне дотам, че описаните в предходните раздели лотосови цветове започнат да се движат, тогава ученикът вече е извършил и някои неща от онова, което води до предизвикването на съвсем определени течения и движения в неговото етерно тяло. Целта на това развитие е в областта на физическото сърце да се образува един вид средоточие, от което излизат течения и движения в най-разнообразни духовни цветове и форми. Това средоточие в действителност не е просто точка, а твърде сложно образувание, един чудесен орган. Той свети и прелива духовно в най-различни цветове и показва много правилни форми, които могат бързо да се променят. И други форми и цветни течения се движат от този орган към частите на останалото тяло, а и отвъд него, като пронизват и просветляват цялото душевно тяло. Най-важните от тези течения обаче отиват към лотосовите цветове. Те пронизват отделните им листа и регулират тяхното въртене; после изтичат навън при върховете на листата, за да се изгубят във външното пространство. Колкото по-развит е един човек, толкова по-голям става кръгът, в който се разпространяват тези течения. |
| 162 | In einer besonders nahen Beziehung steht die zwölfblätterige Lotusblume zu dem geschilderten Mittelpunkte. In sie laufen unmittelbar die Strömungen ein. Und durch sie hindurch gehen auf der einen Seite Strömungen zu der sechzehnblätterigen und der zweiblätterigen, auf der anderen (unteren) Seite zu den acht-, sechs- und vierblätte rigen Lotusblumen. In dieser Anordnung liegt der Grund, warum auf die Ausbildung der zwölfblätterigen Lotusblume bei der Geheimschulung eine ganz besondere Sorgfalt verwendet werden muß. Würde hier etwas verfehlt, so müßte die ganze Ausbildung des Apparates eine unordentliche sein. - Man kann aus dem Gesagten ermessen, von wie zarter und intimer Art die Geheimschulung ist und wie genau man vorgehen muß, wenn alles in gehöriger Weise sich entwickeln soll. Ohne weiteres ist hier aus auch ersichtlich, daß nur derj enige über Anweisung zur Ausbildung übersinnlicher Fähigkeiten reden kann, der alles, was er an einem anderen ausbilden soll, selbst an sich erfahren hat und der vollkommen in der Lage ist zu erkennen, ob seine Anweisungen auch zu dem ganz richtigen Erfolge führen. | В особено близка връзка с описаното средоточие стои дванадесетлистният лотосов цвят. В него непосредствено се вливат теченията. И през него от едната страна минават течения към шестнадесетлистния и двулистния, а от другата (долната) страна – към осем-, шест- и четирилистния лотосов цвят. В това разположение се крие причината, поради която при окултното обучение трябва да се полага съвсем особена грижа за развитието на дванадесетлистния лотосов цвят. Ако тук нещо бъде сбъркано, цялото изграждане на апарата непременно би било безредно. – От казаното може да се прецени от какво нежно и интимно естество е окултното обучение и колко точно трябва да се процедира, ако всичко трябва да се развие по правилния начин. Оттук е съвсем ясно също, че за указания за развитието на свръхсетивни способности може да говори само онзи, който сам е изпитал върху себе си всичко, което трябва да развие у другиго, и който е напълно в състояние да познае дали указанията му наистина водят до съвсем правилния резултат. |
| 163 | Wenn der Geheimschüler das ausführt, was ihm durch die Anweisungen vorgeschrieben wird, dann bringt er seinem Ätherleib solche Strömungen und Bewegungen bei, welche in Harmonie stehen mit den Gesetzen und der Entwickelung der Weh, zu welcher der Mensch gehört. Daher sind die Anweisungen stets' ein Abbild der großen Gesetze der Weltentwickelung. Sie bestehen in den erwähnten und ähnlichen Meditations- und Konzentrationsübungen, welche, gehörig angewendet, die geschilderten Wirkungen haben. Der Geistesschüler muß in gewissen Zeiten seine Seele ganz mit dem Inhalte der Übungen durchdringen, sich innerlich gleichsam ganz damit ausfüllen. Mit Einfachem beginnt es, was vor allem geeignet ist, das verständige und vernünftige Denken des Kopfes zu vertiefen, zu verinnerlichen. Dieses Denken wird dadurch frei und unabhängig gemacht von allen sinnlichen Eindrücken und Erfahrungen. Es wird gewissermaßen in einen Punkt zusammengefaßt, welchen der Mensch ganz in seiner Gewalt hat. Dadurch wird ein vorläufiger Mittelpunkt geschaffen für die Strömungen des Ätherleibes. Dieser Mittelpunkt ist zunächst noch nicht in der Herzgegend, sondern im Kopfe. Dem Hellseher zeigt er sich dort als Ausgangspunkt von Bewegungen. - Nur eine solche Geheimschulung hat den vollen Erfolg, welche zuerst diesen Mittelpunkt schafft. Würde gleich vom Anfang an der Mittelpunkt in die Herzgegend verlegt, so könnte der angehende Hellseher zwar gewisse Einblicke in die höheren Wehen tun; er könnte aber keine richtige Einsicht in den Zusammenhang dieser höheren Wehen mit unserer sinnlichen gewinnen. Und dies ist für den Menschen auf der gegenwärtigen Stufe der Weltentwickelung eine unbedingte Notwendigkeit. Der Hellseher darf nicht zum Schwärmer werden; er muß den festen Boden unter den Füßen behalten. | Когато окултният ученик изпълнява онова, което му е предписано чрез указанията, той внася в етерното си тяло такива течения и движения, които са в хармония със законите и развитието на света, към който принадлежи човекът. Затова указанията винаги са отражение на великите закони на световното развитие. Те се състоят в споменатите и подобни упражнения за медитация и концентрация, които, приложени правилно, имат описаните въздействия. Духовният ученик трябва в определени периоди изцяло да прониква душата си със съдържанието на упражненията, така да се каже, вътрешно изцяло да се изпълва с него. Започва се с нещо просто, което преди всичко е подходящо да задълбочи, да направи по-вътрешно разсъдъчното и разумно мислене на главата. Така това мислене става свободно и независимо от всички сетивни впечатления и опит. То, така да се каже, се събира в една точка, която човек държи изцяло в своята власт. Така се създава предварително средоточие за теченията на етерното тяло. Това средоточие отначало още не е в областта на сърцето, а в главата. На ясновидеца то се показва там като изходна точка на движения. – Пълен успех има само такова окултно обучение, което първо създава това средоточие. Ако още от самото начало средоточието бъде пренесено в областта на сърцето, начинаещият ясновидец би могъл наистина да хвърли известни погледи във висшите светове; но не би могъл да придобие правилно прозрение за връзката на тези висши светове с нашия сетивен свят. А за човека на сегашната степен на световното развитие това е безусловна необходимост. Ясновидецът не бива да става мечтател; той трябва да запази твърдата почва под краката си. |
| 164 | Der Mittelpunkt im Kopfe wird dann, wenn er gehörig befestigt ist, weiter nach unten verlegt, und zwar in die Gegend des Kehlkopfes. Das wird im weiteren Anwenden der Konzentrationsübungen bewirkt. Dann strahlen die charakterisierten Bewegungen des Ätherleibes von dieser Gegend aus. Sie erleuchten den Seelenraum in der Umgebung des Menschen. | Средоточието в главата, когато е добре укрепено, се пренася след това по-надолу, а именно в областта на гръкляна. Това се постига при по-нататъшното прилагане на упражненията за концентрация. Тогава описаните движения на етерното тяло се излъчват от тази област. Те осветяват душевното пространство в обкръжението на човека. |
| 165 | Ein weiteres Üben befähigt den Geheimschüler, die Lage seines Ätherleibes selbst zu bestimmen. Vorher ist diese Lage von den Kräften abhängig, die von außen kommen und vom physischen Körper ausgehen. Durch die weitere Entwickelung wird der Mensch imstande, den .Ätherleib nach allen Seiten zu drehen. Diese Fähigkeit wird durch Strömungen bewirkt, welche ungefähr längs der beiden Hände verlaufen und die ihren Mittelpunkt in der zweiblätterigen Lotusblume in der Augengegend haben. Alles dies kommt dadurch zustande, daß sich die Strahlungen, die vom Kehlkopf ausgehen, zu runden Formen gestalten, von denen eine Anzahl zu der zweiblätte rigen Lotusblume hingehen, um von da aus als wellige Strömungen den Weg längs der Hände zu nehmen. - Eine weitere Folge besteht darin, daß sich diese Ströme in der feinsten Art verästeln und verzweigen und zu einer Art Geflecht werden, das wie ein Netzwerk (Netzhaut) zur Grenze des ganzen Ätherleibes sich umbildet. Während dieser vorher nach außen keinen Abschluß hatte, so daß die Lebensströme aus dem allgemeinen Lebensmeer unmittelbar aus- und einströmten, müssen jetzt die Einwirkungen von außen dieses Häutchen durchlaufen. Dadurch wird der Mensch für diese äußeren Strömungen empfindlich. Sie werden ihm wahrnehmbar. - Nunmehr ist auch der Zeitpunkt gekommen, um dem ganzen Strom- und Bewegungssystem den Mittelpunkt in der Herzgegend zu geben. 'Das geschieht wieder durch die Fortsetzung der Konzentrations- und Meditationsübung. Und damit ist auch die Stufe erreicht, auf welcher der Mensch mit dem «inneren Wort» begabt wird. Alle Dinge erhalten nunmehr für den Menschen eine neue Bedeutung. Sie werden gewissermaßen in ihrem innersten Wesen geistig hörbar; sie sprechen. von ihrem eigentlichen Wesen zu dem Menschen. Die gekennzeichneten Strömungen setzen ihn mit dem Innern der Welt in Verbindung, zu welcher er gehört. Er beginnt das Leben seiner Umgebung mitzuleben und kann es in der Bewegung seiner Lotusblumen nachklingen lassen. | По-нататъшното упражняване прави окултния ученик способен сам да определя положението на своето етерно тяло. Преди това положението зависи от силите, които идват отвън и излизат от физическото тяло. Чрез по-нататъшното развитие човек става в състояние да върти етерното тяло на всички страни. Тази способност се осъществява чрез течения, които протичат приблизително покрай двете ръце и които имат своето средоточие в двулистния лотосов цвят в областта на очите. Всичко това се дължи на това, че лъченията, които излизат от гръкляна, се оформят в кръгли форми, от които известен брой отиват към двулистния лотосов цвят, за да продължат оттам като вълнообразни течения по пътя покрай ръцете. – По-нататъшна последица е, че тези потоци се разклоняват и разделят по най-фин начин и образуват един вид плетеница, която като мрежа (мрежница) се преобразува в граница на цялото етерно тяло. Докато преди то не беше затворено навън, така че жизнените потоци от всеобщото море на живота непосредствено изтичаха и се вливаха, сега въздействията отвън трябва да минават през тази ципица. Така човек става чувствителен към тези външни течения. Те му стават възприемаеми. – Сега е дошъл и моментът да се даде на цялата система от течения и движения средоточието в областта на сърцето. Това става отново чрез продължаването на упражнението за концентрация и медитация. И с това е достигната и степента, на която човек бива надарен с „вътрешното слово“. Сега всички неща получават за човека ново значение. Те стават в известен смисъл духовно чуваеми в своята най-вътрешна същност; те говорят на човека за своята истинска същност. Описаните течения го свързват с вътрешността на света, към който той принадлежи. Той започва да съпреживява живота на своето обкръжение и може да го остави да отеква в движението на своите лотосови цветове. |
| 166 | Damit betritt der Mensch die geistige Weh. Ist er so weit, so gewinnt er ein neues Verständnis für dasjenige, was die großen Lehrer der Menschheit gesprochen haben. Buddhas Reden und die Evangelien z, B. wirken jetzt in einer neuen Art auf ihn ein. Sie durchströmen ihn mit einer Seligkeit, die er vorher nicht geahnt hat. Denn der Ton ihrer Worte folgt den Bewegungen und Rhythmen, die er nun selbst in sich ausgebildet hat. Er kann es jetzt unmittelbar wissen, daß ein solcher Mensch wie Buddha oder die Evangelien-Schreiber nicht seine Offenbarungen, sondern diejenigen ausspricht, welche ihm zugeflossen sind vom innersten Wesen der Dinge. - Es soll hier auf eine Tatsache aufmerksam gemacht werden, die wohl nur aus dem Vorhergehenden verständlich wird. Den Menschen unserer gegenwärtigen Bildungsstufe sind die vielen Wiederholungen in Buddhas Reden nicht recht begreiflich. Dem Geheimschüler werden sie zu etwas, worauf er gern mit seinem inneren Sinne ruht. Denn sie entsprechen gewissen Bewegungen rhythmischer Art im Ätherleib. Die Hingabe an sie in vollkommener innerer Ruhe bewirkt auch ein Zusammenklingen mit solchen Bewegungen. Und weil diese Bewegungen ein Abbild sind bestimmter Weltrhythmen, die auch in gewissen Punkten Wiederholung und regelmäßige Rückkehr zu früheren darstellen, so lebt sich im Hinhören auf die Weise Buddhas der Mensch in den Zusammenhang mit den Weltgeheimnissen hinein. | С това човек навлиза в духовния свят. Стигне ли дотам, той придобива ново разбиране за онова, което са казали великите учители на човечеството. Беседите на Буда и Евангелията например сега му въздействат по нов начин. Те го пронизват с блаженство, каквото преди не е подозирал. Защото тонът на техните слова следва движенията и ритмите, които той сега сам е изградил в себе си. Сега той може непосредствено да знае, че човек като Буда или евангелистите изрича не своите откровения, а онези, които са се вляли в него от най-вътрешната същност на нещата. – Тук трябва да се обърне внимание на един факт, който вероятно може да се разбере само от предходното. За хората от нашата сегашна степен на образованост многобройните повторения в беседите на Буда не са съвсем разбираеми. За окултния ученик те стават нещо, върху което той с удоволствие почива с вътрешното си сетиво. Защото те отговарят на определени ритмични движения в етерното тяло. Отдадеността на тях в пълен вътрешен покой предизвиква и съзвучие с такива движения. И понеже тези движения са отражение на определени световни ритми, които в определени точки също представляват повторение и правилно връщане към предишното, човек, като се вслушва в напева на Буда, се вживява във връзката със световните тайни. |
| 167 | In der Geisteswissenschaft wird von vier Eigenschaften gesprochen, welche sich der;Mensch auf dem sogenannten Prüfungspfade erwerben muß, um zu höherer Erkenntnis aufzusteigen. Es ist die erste davon die Fähigkeit, in den Gedanken das Wahre von der Erscheinung zu scheiden, die Wahrheit von der bloßen Meinung. Die zweite Eigenschaft ist die richtige Schätzung- des Wahren und Wirklichen gegenüber der Erscheinung. Die dritte Fähigkeit besteht in der - schon im vorigen Kapitel erwähnten Ausübung der sechs Eigenschaften: Gedankenkontrolle, Kontrolle der Handlungen, Beharrlichkeit, Duldsamkeit, Glaube und Gleichmut. Die vierte ist die Liebe zur inneren Freiheit. | В духовната наука се говори за четири качества, които човек трябва да придобие на така наречения път на изпитанието, за да се издигне до висше познание. Първото от тях е способността в мислите да отделя истинното от явлението, истината от простото мнение. Второто качество е правилната оценка на истинното и действителното в сравнение с явлението. Третата способност се състои в упражняването – споменато вече в предишната глава – на шестте качества: контрол на мислите, контрол на действията, постоянство, търпимост, вяра и невъзмутимост. Четвъртото е любовта към вътрешната свобода. |
| 168 | Ein bloßes verstandesmäßiges Begreifen dessen, was in diesen Eigenschaften liegt, nützt gar nichts. Sie müssen der Seele so einverleibt werden, daß sie innere Gewohnheiten begründen. Man nehme z. B. die erste Eigenschaft: Die Unterscheidung des Wahren von der Erscheinung. Der Mensch muß sich so schulen, daß er bei jeglichem Dinge, das ihm gegenübertritt, ganz wie selbstverständlich unterscheidet zwischen dem, was unwesentlich ist, und dem, was Bedeutung hat. Man kann sich so nur schulen, wenn man in aller Ruhe und Geduld bei seinen Beobachtungen der Außenwelt immer wieder und wieder die dahingehenden Versuche macht. Zuletzt haftet in natürlicher Weise der Blick ebenso an dem Wahren, wie er vorher an dem Unwesentlichen sich befriedigt hat. «Alles Vergängliche ist nur ein Gleichnis»: diese Wahrheit wird zu einer selbstverständlichen Überzeugung der Seele. Und so wird es mit den anderen der genannten vier Eigenschaften zu halten sein. | Самото разсъдъчно разбиране на онова, което се крие в тези качества, изобщо не помага. Те трябва да бъдат така приобщени към душата, че да създадат вътрешни навици. Да вземем например първото качество: различаването на истинното от явлението. Човек трябва така да се възпита, че при всяко нещо, което застава пред него, съвсем като от само себе си да различава между онова, което е несъществено, и онова, което има значение. Човек може да се възпита така само ако в пълен покой и с търпение при своите наблюдения на външния свят отново и отново прави опити в тази насока. Накрая погледът по естествен начин се задържа върху истинното точно така, както по-рано се е задоволявал с несъщественото. „Всичко преходно е само подобие“: тази истина става за душата самоочевидно убеждение. И така ще трябва да се постъпва и с другите от споменатите четири качества. |
| 169 | Nun verwandelt sich tatsächlich der feine Ätherleib des Menschen unter dem Einfluß dieser vier Seelengewohnheiten. Durch die erste « Unterscheidung des Wahren von der Erscheinung» wird der gekennzeichnete Mittelpunkt im Kopfe erzeugt und der im Kehlkopf vorbereitet. Zur wirklichen Ausbildung sind dann allerdings die Konzentrationsübungen notwendig, von denen oben gesprochen worden ist. Sie bilden aus, und die vier Gewohnheiten bringen zur Reife. - Ist der Mittelpunkt in der Gegend des Kehlkopfes vorbereitet, dann wird jene angedeutete freie Beherrschung des Ätherleibes und sein Überziehen und Begrenzen mit dem Netzhautgeflecht bewirkt durch die richtige Schätzung des Wahren gegenüber der unwesentlichen Erscheinung. Bringt es der Mensch zu solcher Schätzung, dann werden ihm allmählich die geistigen Tatsachen wahrnehmbar. Er soll aber nicht glauben, daß er bloß Handlungen zu vollziehen hat, welche vor einer verstandesmäßigen Schätzung als bedeutungsvoll erscheinen. Die geringste Handlung, jeder kleine Handgriff hat etwas Bedeutungsvolles im großen Haushalte des Weltganzen, und es kommt nur darauf an, ein Bewußtsein von dieser Bedeuturig zu haben. Nicht auf Unterschätzung, sondern auf richtige Einschätzung der alltäglichen Verrichtungen des Lebens kommt es an. - Von den sechs Tugenden, aus denen sich die dritte Eigenschaft zusammensetzt, ist bereits gesprochen worden. Sie hängen zusammen mit der Ausbildung der zwölfblätterigen Lotusblume in der Herzgegend. Dahin muß ja, wie gezeigt worden ist, in der Tat der Lebensstrom des Ätherleibes geleitet werden. Die vierte Eigenschaft: das Verlangen nach Befreiung, dient dann dazu, das Ätherorgan in der Nähe des Herzens zur Reifung zu bringen. Wird diese Eigenschaft zur Seelengewohnheit, dann befreit sich der Mensch von allem, was nur mit den Fähigkeiten seiner persönlichen Natur zusammenhängt. Er hört auf, die Dinge von seinem Sonder standpunkte aus zu betrachten. Die Grenzen seines engen Selbst, die ihn an diesen Standpunkt fesseln, verschwinden. Die Geheimnisse der geistigen Welt erhalten Zugang zu seinem Innern. Dies ist die Befreiung. Denn jene Fesseln zwingen den Menschen, die Dinge und Wesen so anzusehen, wie es seiner persönlichen Art entspricht. Von dieser persönlichen Art, die Dinge zu betrachten, muß der Geheimschüler unabhängig, frei werden. | Под влиянието на тези четири душевни навика действително се преобразява финото етерно тяло на човека. Чрез първия, „различаването на истинното от явлението“, се създава описаното средоточие в главата и се подготвя онова в гръкляна. За действителното изграждане обаче са необходими упражненията за концентрация, за които беше говорено по-горе. Те изграждат, а четирите навика довеждат до зрялост. – Подготвено ли е средоточието в областта на гръкляна, тогава споменатото свободно владеене на етерното тяло и неговото обвиване и ограничаване с плетеницата на мрежницата се постига чрез правилната оценка на истинното в сравнение с несъщественото явление. Ако човек стигне до такава оценка, тогава постепенно духовните факти му стават възприемаеми. Но той не бива да мисли, че трябва да извършва само действия, които изглеждат значими пред разсъдъчната оценка. Най-малкото действие, всяко дребно движение на ръката има нещо значимо в голямото стопанство на световното цяло, и всичко зависи само от това да имаш съзнание за това значение. Важно е не подценяването, а правилната оценка на всекидневните дейности на живота. – За шестте добродетели, от които се състои третото качество, вече беше говорено. Те са свързани с развитието на дванадесетлистния лотосов цвят в областта на сърцето. Натам наистина, както беше показано, трябва да бъде насочен жизненият поток на етерното тяло. Четвъртото качество, копнежът по освобождение, служи след това да доведе до зрялост етерния орган в близост до сърцето. Стане ли това качество душевен навик, човек се освобождава от всичко, което е свързано само със способностите на неговата лична природа. Той престава да разглежда нещата от своята отделна гледна точка. Границите на неговото тясно Себе, които го приковават към тази гледна точка, изчезват. Тайните на духовния свят получават достъп до неговата вътрешност. Това е освобождението. Защото онези окови принуждават човека да гледа нещата и съществата така, както отговаря на неговия личен начин. От този личен начин на разглеждане на нещата окултният ученик трябва да стане независим, свободен. |
| 170 | Man sieht hieraus, daß die Vorschriften, welche von der Geisteswissenschaft ausgehen, tief in die innerste Menschennatur hinein bestimmend wirken. Und die Vorschriften über die vier genannten Eigenschaften sind solche Vorschriften. Sie finden sich in der einen oder der anderen Form in allen mit der Geisteswelt rechnenden Weltanschauungen. Nicht aus einem dunklen Gefühl heraus haben die Begründer solcher Weltanschauungen solche Vorschriften den Menschen gegeben. Sie haben das viel mehr aus dem Grunde getan, weil sie große Eingeweihte waren. Aus der Erkenntnis heraus haben sie ihre sittlichen Vorschriften geformt. Sie wußten, wie diese auf die feinere Natur des Menschen wirken, und wollten, daß die Bekenner diese feinere Natur allmählich zur Ausbildung bringen. Im Sinne solcher Weltanschauungen.leben heißt an seiner eigenen geistigen Vervollkommnung arbeiten. Und nur wenn der Mensch das tut, dient er dem Weltganzen. Sich vervollkommnen ist keineswegs Selbstsucht. Denn der unvollkommene Mensch ist auch ein unvollkommener Diener der Menschheit und der Weit. Man dient dem Ganzen um so besser, je vollkommener man selbst ist. Hier gilt es: «Wenn die Rose selbst sich schmückt, schmückt sie auch den Garten.» | От това се вижда, че предписанията, които произлизат от духовната наука, действат определящо дълбоко в най-вътрешната човешка природа. И предписанията за споменатите четири качества са такива предписания. Те се срещат в една или друга форма във всички светогледи, които държат сметка за духовния свят. Основателите на такива светогледи не са дали на хората такива предписания от някакво смътно чувство. Те са го направили по-скоро поради това, че са били велики посветени. Те са оформили своите нравствени предписания въз основа на познанието. Знаели са как тези предписания действат върху по-фината природа на човека и са искали последователите им постепенно да развият тази по-фина природа. Да живееш в духа на такива светогледи, означава да работиш за своето собствено духовно усъвършенстване. И само когато човек прави това, той служи на световното цяло. Да се усъвършенстваш, в никакъв случай не е егоизъм. Защото несъвършеният човек е и несъвършен служител на човечеството и на света. Човек служи на цялото толкова по-добре, колкото по-съвършен е самият той. Тук важи: „Когато розата сама се украсява, тя украсява и градината.“ |
| 171 | Die Begründer der bedeutungsvollen Weltanschauungen sind dadurch die großen Eingeweihten. Das, was von ihnen kommt, fließt in die Menschenseelen hinein. Und dadurch kommt mit der Menschheit die ganze Weit vorwärts. Ganz bewußt haben die Eingeweihten an diesem Entwickelungsprozeß der Menschheit gearbeitet. Nur dann versteht man den Inhalt ihrer Anweisungen, wenn man beachtet, daß diese aus der Erkenntnis der tiefinner sten Menschennatur heraus geschöpft sind. Große Erkenner waren die Eingeweihten, und aus ihrer Erkenntnis . heraus haben sie die Ideale der Menschheit geprägt. Der Mensch aber kommt diesen Führern nahe, wenn er sich in seiner eigenen Entwickelung zu ihren Höhen erhebt. Wenn bei einem Menschen die Ausbildung des Ätherleibes in der Art begonnen hat, wie das im Vorangegangenen beschrieben ist, dann erschließt sich ihm ein völlig neues Leben. Und er muß durch die Geheimschulung zur richtigen Zeit die Aufklärungen erhalten, welche ihn befähigen, sich in diesem neuen Leben zurechtzufinden. Er sieht z. B. durch die sechzehnblätterige Lotusblume geistig Gestalten einer höheren Welt. Nun muß er sich klarmachen, wie verschieden diese Gestalten sind, je nachdem sie von diesen oder jenen Gegenständen oder Wesen verursacht sind. Das erste, worauf er die Aufmerksamkeit wenden kann, ist, daß er auf eine gewisse Art dieser Gestalten durch seine eigenen Gedanken und Empfindungen einen starken Einfluß ausüben kann, auf andere gar nicht oder doch nur in geringem Maße. Eine Art der Figuren ändert sich sofort, wenn der Betrachter bei ihrem Auftreten den Gedanken hat: «das ist schön», und dann im Laufe der Anschauung diesen Gedanken ändert in diesen: «das ist nützlich». - Besonders haben die Gestalten, welche von Mineralien oder künstlich gemachten Gegenständen herrühren, die Eigentümlichkeit, daß sie sich durch jeden Gedanken oder jedes Gefühl, das ihnen der Beschauer entgegenbringt, ändern. In geringerem Maße ist das schon der Fall bei den Gestalten, welche Pflanzen zukommen; und noch weniger findet es statt bei denen, welche Tieren entsprechen. Auch diese Gestalten sind beweglich und voll Leben. Aber diese Beweglichkeit rührt nur zum Teil von dem Einfluß der menschlichen Gedanken und Empfindungen her, zum anderen Teile wird sie durch Ursachen' bewirkt, auf welche der Mensch keinen Einfluß hat. Nun tritt aber innerhalb dieser ganzen Gestaltenwelt eine Sorte von Formen auf, welche der Einwirkung von seiten des Menschen selbst zunächst fast ganz entzogen sind. Der Geheimschüler kann sich davon überzeugen, daß diese Gestalten weder von Mineralien noch von künstlichen Gegenständen, auch nicht von Pflanzen oder Tieren herrühren. Er muß nun, um völlig ins klare zu kommen, die Gestalten betrachten, von denen er wissen kann, daß sie durch die Gefühle, Triebe, Leidenschaften usw. von anderen Menschen verursacht werden. Aber auch diesen Gestalten gegenüber kann er finden, daß seine eigenen Gedanken und Empfindungen noch einigen, wenn auch verhältnismäßig geringen Einfluß haben. Es bleibt innerhalb der Gestaltenwelt immer ein Rest, auf den dieser Einfluß verschwindend gering ist. - Ja, dieser Rest bildet im Anfange der Laufbahn des Geheimschülers sogar einen sehr großen Teil dessen, was er überhaupt sieht. Über die: Natur dieses Teiles kann er sich nun nur aufklären, wenn er sich selbst beobachtet. Da findet er, welche Gestalten durch ihn selbst bewirkt worden sind. Das, was er selbst tut, will, wünscht usw., kommt in diesen Gestalten zum Ausdrucke. Ein Trieb, der in ihm wohnt, eine Begierde, die er hat, eine Absicht, die er hegt, usw.: alles das zeigt sich in solchen Gestalten. Ja, sein ganzer Charakter prägt sich in einer solchen Gestaltenwelt aus. Der Mensch kann somit durch seine bewußten Gedanken und Gefühle einen Einfluß auf alle Gestalten ausüben, welche nicht von ihm selbst ausgehen; auf diejenigen Figuren aber, die er durch sein eigenes Wesen in der höheren Welt bewirkt, hat er keinen Einfluß mehr, sobald sie durch ihn geschaffen worden sind. Es geht nun aus dem Gesagten auch hervor, daß in der höheren Anschauung das menschliche Innere, die eigene Trieb-, Begierden- und Vorstellungswelt sich genauso in äußeren Figuren zeigt wie andere Gegenstände und Wesenheiten. Die Innenwelt wird für die höhere Erkenntnis zu einem Teile der Außenwelt. Wie wenn man in der physischen Weh von allen Seiten mit Spiegeln umgeben wäre und so seine leibliche Gestalt beschauen könnte, so tritt in einer höheren Welt die seelische Wesenheit des Menschen diesem als Spiegelbild entgegen. | Основателите на значимите светогледи са по този начин великите посветени. Това, което идва от тях, се влива в човешките души. И така заедно с човечеството напредва целият свят. Съвсем съзнателно посветените са работили върху този процес на развитие на човечеството. Съдържанието на техните указания се разбира само тогава, когато се има предвид, че те са почерпени от познанието на най-дълбоката вътрешна човешка природа. Велики познавачи са били посветените и от своето познание те са изковали идеалите на човечеството. Човек обаче се приближава до тези водачи, когато в собственото си развитие се издигне до техните висини. Когато у някой човек развитието на етерното тяло е започнало по начина, описан в предходното, пред него се разкрива един съвсем нов живот. И чрез окултното обучение той трябва да получи в правилния момент разясненията, които ще го направят способен да се ориентира в този нов живот. Например чрез шестнадесетлистния лотосов цвят той вижда духовно образи от един висш свят. Сега той трябва да си изясни колко различни са тези образи в зависимост от това дали са предизвикани от тези или онези предмети или същества. Първото, към което може да насочи вниманието си, е, че върху определен вид от тези образи той може чрез собствените си мисли и усещания да упражнява силно влияние, а върху други – никакво или във всеки случай само в малка степен. Един вид от фигурите се променя веднага, ако наблюдаващият при появата им има мисълта: „това е красиво“, и после в хода на съзерцанието промени тази мисъл в мисълта: „това е полезно“. – Особено образите, които произхождат от минерали или от изкуствено направени предмети, имат тази особеност, че се променят от всяка мисъл или всяко чувство, които наблюдаващият насочва към тях. В по-малка степен това вече е така при образите, които принадлежат на растенията, и още по-малко – при онези, които съответстват на животни. И тези образи са подвижни и пълни с живот. Но тази подвижност произтича само отчасти от влиянието на човешките мисли и усещания, а отчасти се предизвиква от причини, върху които човек няма влияние. Но ето че в целия този свят на образите се появява една разновидност от форми, които отначало са почти изцяло недостъпни за въздействие от страна на самия човек. Окултният ученик може да се убеди, че тези образи не произхождат нито от минерали, нито от изкуствени предмети, нито пък от растения или животни. За да си изясни напълно нещата, той трябва сега да разгледа образите, за които може да знае, че са предизвикани от чувствата, нагоните, страстите и т.н. на други хора. Но и по отношение на тези образи той може да установи, че неговите собствени мисли и усещания все още имат известно, макар и сравнително малко влияние. В света на образите винаги остава един остатък, върху който това влияние е изчезващо малко. – Нещо повече, този остатък в началото на попрището на окултния ученик съставлява дори много голяма част от онова, което той изобщо вижда. За природата на тази част той може да си изясни нещата само ако наблюдава самия себе си. Тогава той открива кои образи са предизвикани от самия него. Онова, което той самият прави, иска, желае и т.н., намира израз в тези образи. Един нагон, който живее в него, едно влечение, което има, едно намерение, което таи, и т.н.: всичко това се показва в такива образи. Дори целият му характер се отпечатва в такъв свят от образи. Така човек може чрез своите съзнателни мисли и чувства да упражнява влияние върху всички образи, които не излизат от самия него; но върху онези фигури, които предизвиква чрез собственото си същество във висшия свят, той вече няма никакво влияние, щом веднъж са създадени от него. От казаното следва също, че във висшето съзерцание вътрешното в човека, собственият свят на нагоните, влеченията и представите, се показва във външни фигури точно така, както другите предмети и същества. За висшето познание вътрешният свят става част от външния свят. Както би било, ако човек във физическия свят беше обграден от всички страни с огледала и така можеше да съзерцава своя телесен образ, така във висшия свят душевната същност на човека застава пред него като огледален образ. |
| 172 | Auf dieser Entwickelungsstufe ist für den Geheimschüler der Zeitpunkt eingetreten, in dem er die Illusion, welche aus der persönlichen Begrenztheit stammt, überwindet. Er kann jetzt das, was innerhalb seiner Persönlichkeit ist, beobachten als Außenwelt, wie er früher als Außenwelt betrachtete, was auf seine Sinne einwirkte. So lernt er allmählich durch die Erfahrung sich so behandeln, wie er früher die Wesen um sich her behandelte. | На тази степен на развитие за окултния ученик е настъпил моментът, в който той преодолява илюзията, произтичаща от личната ограниченост. Сега той може да наблюдава онова, което е вътре в неговата личност, като външен свят, както по-рано е разглеждал като външен свят онова, което въздействаше на сетивата му. Така чрез опита той постепенно се научава да се отнася към себе си така, както по-рано се е отнасял към съществата около себе си. |
| 173 | Würde des Menschen Blick in diese Geisteswelten geöffnet, ehe er in genügender Art auf deren Wesen vorbereitet worden ist, so stünde er zunächst vor dem charakterisierten Gemälde seiner eigenen Seele wie vor einem Rätsel. Die Gestalten seiner eigenen Triebe und Leidenschaften treten ihm da entgegen in Formen, welche er als tierische oder - seltener - auch als menschliche empfindet. Zwar sind die Tiergestalten dieser Welt niemals ganz gleich denen der physischen Welt, aber sie haben doch eine entfernte Ähnlichkeit. Von ungeübten Beobachtern werden sie wohl auch für gleich gehalten. - Man muß sich nun, wenn man diese Welt betritt, eine ganz neue Art des Urteilens aneignen. Denn abgesehen davon, daß die Dinge, die eigentlich dem menschlichen Innern angehören, als Außenwelt erscheinen, treten sie auch noch als das Spiegelbild dessen auf, was sie wirklich sind. Wenn man z. B. eine Zahl da erblickt, so muß man sie umgekehrt als Spiegelbild lesen. 265 z. B. bedeutet in Wahrheit hier 562. Eine Kugel sieht man so, wie wenn man in ihrem Mittelpunkte wäre. Man hat sich dann diese Innenansicht erst in der richtigen Art zu übersetzen. Aber auch seelische Eigenschaften erscheinen als Spiegelbild. Ein Wunsch, der sich auf etwas Äußeres bezieht, tritt als eine Gestalt auf, die zu dem Wünschenden selbst sich hinbewegt. Leidenschaften, welche in der niederen Natur des Menschen ihren Sitz haben, können die Form von Tieren oder ähnliche Gestaltungen annehmen, die sich auf den Menschen losstürzen. In Wirklichkeit streben ja diese Leidenschaften nach außen; sie suchen den Gegenstand ihrer Befriedigung in der Außenwelt. Aber dieses Suchen nach außen stellt sich im Spiegelbild als Angriff auf den Träger der Leidenschaft dar. | Ако погледът на човека се отвореше за тези духовни светове, преди той да е подготвен в достатъчна степен за тяхната същност, той отначало би стоял пред описаната картина на собствената си душа като пред загадка. Образите на собствените му нагони и страсти застават там пред него във форми, които той усеща като животински или – по-рядко – и като човешки. Наистина животинските образи на този свят никога не са съвсем еднакви с тези на физическия свят, но все пак имат далечна прилика. Неопитни наблюдатели вероятно ги смятат и за еднакви. – Когато навлиза в този свят, човек трябва да усвои съвсем нов начин на съждение. Защото, освен че нещата, които всъщност принадлежат на вътрешното в човека, се явяват като външен свят, те се появяват и като огледален образ на онова, което наистина са. Ако например човек види там едно число, той трябва да го прочете обърнато, като огледален образ. 265 например в действителност означава тук 562. Едно кълбо човек вижда така, като че ли се намира в неговия център. Тогава той трябва тепърва да преведе по правилния начин този изглед отвътре. Но и душевните свойства се явяват като огледален образ. Едно желание, което се отнася до нещо външно, се появява като образ, който се движи към самия желаещ. Страсти, които имат своето място в нисшата природа на човека, могат да приемат формата на животни или подобни образувания, които се нахвърлят върху човека. В действителност тези страсти, разбира се, се стремят навън; те търсят предмета на своето задоволяване във външния свят. Но това търсене навън се представя в огледалния образ като нападение срещу носителя на страстта. |
| 174 | Wenn der Geheimschüler, bevor er zu höherem Schauen aufsteigt, durch ruhige, sachliche Selbstbeobachtung seine eigenen Eigenschaften selber kennengelernt hat, dann wird er auch in dem Augenblicke, da ihm sein Inneres im äußeren Spiegelbilde entgegentritt, Mut und Kraft finden, um sich in der richtigen Art zu verhalten. Menschen, welche sich durch solche Selbsprüfung nicht genügend mit dem eigenen Innern bekannt gemacht haben, werden sich in ihrem Spiegelbilde nicht erkennen und dieses dann für fremde Wirklichkeit halten. Auch werden sie durch den Anblick ängstlich und reden sich, weil sie die Sache nicht ertragen können, ein, das Ganze sei nur phantastisches Erzeugnis, .das zu nichts führen könne. In beiden Fällen stünde der Mensch durch sein. unreifes Ankommen auf einer gewissen Entwickelungsstufe der eigenen höheren Ausbildung verhängnisvoll im Wege. | Ако окултният ученик, преди да се издигне до висше виждане, сам е опознал собствените си качества чрез спокойно, безпристрастно самонаблюдение, тогава и в мига, когато вътрешният му свят застане пред него във външен огледален образ, той ще намери смелост и сила, за да се държи по правилния начин. Хора, които чрез такава самопроверка не са се запознали достатъчно със собствения си вътрешен свят, няма да се разпознаят в своя огледален образ и тогава ще го смятат за чужда действителност. Освен това гледката ще ги изплаши и понеже не могат да понесат това, ще си внушат, че всичко е само плод на фантазията, който не може да доведе до нищо. И в двата случая човекът, като е стигнал незрял до определена степен на развитие, би се изпречил пагубно на пътя на собственото си висше изграждане. |
| 175 | Es ist durchaus notwendig, daß der Geheimschüler durch den geistigen Anblick seiner eigenen Seele hin durchgehe, um zu Höherem vorzudringen. Denn im eigenen Selbst hat er ja doch dasjenige Geistig-Seelische, das er am besten beurteilen kann. Hat er sich von seiner Persönlichkeit in der physischen Weh zunächst eine tüchtige Erkenntnis erworben und tritt ihm zuerst das Bild dieser Persönlichkeit in der höheren Welt entgegen, dann kann er beides vergleichen. Er kann das Höhere auf ein ihm Bekanntes beziehen und vermag so von einem festen Boden auszugehen. Wenn ihm dagegen noch so viele andere geistige Wesenheiten entgegenträten, so vermöchte er sich doch über ihre Eigenart und Wesenheit zunächst keinen Aufschluß zu geben. Er würde bald den Boden unter den Füßen schwinden fühlen. Es kann daher gar nicht oft genug betont werden, daß der sichere Zugang zur höheren Welt derjenige ist, der über die gediegene Erkenntnis und Beurteilung der eigenen Wesenheit führt. | Напълно необходимо е окултният ученик да премине през духовната гледка на собствената си душа, за да проникне до по-висшето. Защото в собственото си Себе той все пак има онова духовно-душевно, което най-добре може да прецени. Ако отначало си е придобил солидно познание за своята личност във физическия свят и ако пред него най-напред застане образът на тази личност във висшия свят, тогава той може да сравни двете. Той може да отнесе висшето към нещо, което му е познато, и така е в състояние да тръгне от здрава почва. Ако пък пред него застанат други духовни същества, колкото и много да са те, той все пак отначало не би могъл да си изясни тяхното своеобразие и тяхната същност. Скоро би почувствал как почвата изчезва под краката му. Затова никога не може да се подчертае достатъчно често, че сигурният достъп до висшия свят е онзи, който води през задълбоченото познание и преценка на собствената същност. |
| 176 | Geistige Bilder sind es also, welchen der Mensch zunächst auf seiner Bahn zur höheren Weh begegnet. Denn die Wirklichkeit, welche diesen Bildern entspricht, ist ja in ihm selbst. Reif muß demnach der Geheimschüler sein, um auf dieser ersten Stufe nicht derbe Realitäten zu verlangen, sondern die Bilder als das Richtige zu betrachten. Aber innerhalb dieser Bilderweh lernt er bald etwas Neues kennen. Sein niederes Selbst ist nur als Spiegel gemälde vor ihm vorhanden; aber mitten in diesem Spie gelgemälde erscheint die wahre Wirklichkeit des höheren Selbst. Aus dem Bilde der niederen Persönlichkeit heraus wird die Gestalt des geistigen Ich sichtbar. Und erst von dem letzteren aus spinnen sich die Fäden zu anderen höheren geistigen Wirklichkeiten. | И така, духовни образи са онова, което човек среща отначало по своя път към висшия свят. Защото действителността, която съответства на тези образи, е в самия него. Следователно окултният ученик трябва да е зрял, за да не иска на тази първа степен груби реалности, а да смята образите за правилното. Но в този свят на образите той скоро опознава нещо ново. Неговото нисше Себе е налице пред него само като огледална картина; но насред тази огледална картина се явява истинската действителност на висшето Себе. От образа на нисшата личност става видим обликът на духовния Аз. И едва от него се изпридат нишките към други, висши духовни действителности. |
| 177 | Und nun ist die Zeit gekommen, um die zweiblätterige Lotusblume in der Augengegend zu gebrauchen. Fängt sie an sich zu bewegen, so findet der Mensch die Möglichkeit, sein höheres Ich mit übergeordneten geistigen Wesenheiten in Verbindung zu setzen. Die Ströme, welche von dieser Lotusblume ausgehen, bewegen sich so zu höheren Wirklichkeiten hin, daß die entsprechenden Bewegungen dem Menschen völlig bewußt sind. Wie das Licht dem Auge die physischen Gegenstände sichtbar macht, so diese Strömungen die geistigen Wesen höherer Wehen. Durch Versenkung in der Geisteswissenschaft entstam mende Vorstellungen, welche Grundwahrheiten enthalten, lernt der Schüler die Strömungen der Augenlotus blume in Bewegung setzen und dirigieren. | И сега е дошло времето да се използва двулистният лотосов цвят в областта на очите. Когато той започне да се движи, човекът намира възможността да свърже своя висш Аз с по-висши духовни същества. Потоците, които излизат от този лотосов цвят, се движат към висшите действителности така, че човекът напълно съзнава съответните движения. Както светлината прави физическите предмети видими за окото, така тези течения правят видими духовните същества на висшите светове. Чрез вглъбяване в представи, произхождащи от духовната наука, които съдържат основни истини, ученикът се научава да привежда в движение и да насочва теченията на лотосовия цвят при очите. |
| 178 | Was gesunde Urteilskraft, klare, logische Schulung ist, das erweist sich ganz besonders auf dieser Stufe der Entwickelung. Man muß nur bedenken, daß da das höhere Selbst, das bisher keimhaft, unbewußt im Menschen geschlummert hat, zu bewußtem Dasein geboren wird. Nicht etwa bloß im bildlichen, sondern in ganz wirklichem Sinne hat man es mit einer Geburt in der geistigen Welt zu tun. Und das geborene Wesen, das höhere Selbst, muß mit allen notwendigen Organen und Anlagen zur Welt kommen, wenn es lebensfähig sein soll. Wie die Natur vorsorgen muß, daß ein Kind mit wohlgebildeten Ohren und Augen zur Welt komme, so müssen die Gesetze der Eigenentwickelung eines Menschen Sorge tra gen, daß sein höheres Selbst mit den notwendigen Fähigkeiten ins Dasein trete. Und diese Gesetze, welche die Ausbildung der höheren Organe des Geistes selbst besorgen, sind keine anderen als die gesunden Vernunft- und Moralgesetze der physischen Weh. Wie im Mutterschoße das Kind reift, so im physischen Selbst der geistige Mensch. Die Gesundheit des Kindes hängt von normaler Wirksamkeit der Naturgesetze im Mutterschoße ab. Die Gesundheit des geistigen Menschen ist in gleicher Art von den Gesetzen des gewöhnlichen Verstandes und der im physischen Leben wirksamen Vernunft bedingt. Niemand kann ein gesundes höheres Selbst gebären, der nicht in der physischen Welt gesund lebt und denkt. N atur- und vernunftgemäßes Leben sind die Grundlage aller wahren Geistesentwickelung. - Wie das Kind im Schoße der Mutter schon nach den Naturkräften lebt, die es nach seiner Geburt mit seinen Sinnesorganen wahrnimmt, so lebt das höhere Selbst des Menschen nach den Gesetzen der geistigen Welt schon während des physischen Daseins. Und wie das Kind aus einem dunklen Lebensgefühl heraus sich die entsprechenden Kräfte aneignet, so kann es der Mensch mit den Kräften der geistigen Weh, bevor sein höheres Selbst geboren wird. Ja, er muß dies tun, wenn dies letztere als vollentwickeltes Wesen zur Welt kommen soll. Es wäre nicht richtig, wenn jemand sagte: ich kann die Lehren der Geisteswissenschaft nicht annehmen, bevor ich nicht selbst sehe. Denn ohne die Vertiefung in die Geistesforschung kann er überhaupt nicht zu wahrer höherer Erkenntnis kommen. Er wäre dann in derselben Lage wie ein Kind im Mutterschoße, das verweigerte, die Kräfte zu gebrauchen, die ihm durch die Mutter zukommen, und warten wollte, bis es sich dieselben selbst verschaffen kann. So wie der Kindeskeim im Lebensgefühl die Richtigkeit des Dargereichten erfahrt, so der noch nicht sehende Mensch die Wahrheit der Lehren der Geisteswissenschaft. Es gibt eine Einsicht, die auf Wahrheitsgefühl und klare, gesunde, allseitig urteilende Vernunft gebaut ist, in diese Lehren, auch wenn man die geistigen Dinge noch nicht schaut. Man muß die mystischen Erkenntnisse zuerst lernen und sich eben gerade durch dieses Lernen zum Schauen vorbereiten. Ein Mensch, der zum Schauen käme, bevor er in dieser Art gelernt hat, gliche einem Kinde, das wohl mit Augen und Ohren, aber ohne Gehirn geboren wäre. Es breitete sich die ganze Farben und Tonwelt vor ihm aus; aber es könnte nichts damit anfangen. | Какво значат здравата способност за преценка и ясното, логическо обучение, това проличава с особена сила на тази степен на развитието. Трябва само да се има предвид, че тук висшето Себе, което досега е дремело в човека в зародиш, несъзнавано, се ражда за съзнателно битие. Не само в образен, а в съвсем действителен смисъл тук става дума за раждане в духовния свят. И роденото същество, висшето Себе, трябва да дойде на света с всички необходими органи и заложби, ако трябва да бъде жизнеспособно. Както природата трябва да се погрижи детето да дойде на света с добре оформени уши и очи, така законите на собственото развитие на човека трябва да се погрижат неговото висше Себе да встъпи в битието с необходимите способности. А тези закони, които осигуряват изграждането на висшите органи на самия дух, не са други освен здравите закони на разума и морала във физическия свят. Както детето узрява в утробата на майката, така духовният човек узрява във физическото Себе. Здравето на детето зависи от нормалното действие на природните закони в майчината утроба. Здравето на духовния човек по същия начин е обусловено от законите на обикновения разсъдък и на действащия във физическия живот разум. Никой, който не живее и не мисли здраво във физическия свят, не може да роди здраво висше Себе. Животът в съгласие с природата и разума е основата на всяко истинско духовно развитие. – Както детето още в утробата на майката живее според природните сили, които след раждането си възприема със сетивните си органи, така и висшето Себе на човека живее според законите на духовния свят още по време на физическото битие. И както детето, водено от смътно чувство за живот, си усвоява съответните сили, така може да постъпва човекът със силите на духовния свят, преди да се роди неговото висше Себе. Нещо повече, той трябва да прави това, ако то трябва да дойде на света като напълно развито същество. Не би било правилно, ако някой каже: не мога да приема ученията на духовната наука, преди сам да виждам. Защото без задълбочаване в духовното изследване той изобщо не може да стигне до истинско висше познание. Тогава той би бил в същото положение като дете в утробата на майката, което би отказало да използва силите, идващи до него чрез майката, и би искало да чака, докато може само да си ги набави. Както детският зародиш изпитва в жизненото чувство правилността на онова, което му се поднася, така и още невиждащият човек изпитва истинността на ученията на духовната наука. Има прозрение в тези учения, изградено върху чувството за истина и върху ясния, здрав, всестранно преценяващ разум, дори когато човек още не вижда духовните неща. Мистичните познания трябва първо да се научат и именно чрез това учене човек трябва да се подготви за виждането. Човек, който би стигнал до виждането, преди да е учил по този начин, би приличал на дете, родено наистина с очи и уши, но без мозък. Пред него би се разстилал целият свят на цветовете и звуците; но то не би знаело какво да прави с него. |
| 179 | Was also dem Menschen vorher durch sein Wahrheitsgefühl, durch Verstand und Vernunft einleuchtend war, das wird auf der geschilderten Stufe der Geheimschülerschaft eigenes Erlebnis. Er hat jetzt ein unmittelbares Wissen von seinem höheren Selbst. Und er lernt erkennen, daß dieses höhere Selbst mit geistigen Wesenheiten höherer Art zusammenhängt und mit ihnen eine Einheit bildet. Er sieht also, wie das niedere Selbst aus einer höheren Weh herstammt. Und es zeigt sich ihm, daß seine höhere Natur die niedere überdauert. Er kann nunmehr selbst sein Vergängliches von seinem Bleibenden unterscheiden. Das heißt nichts anderes, als er lernt die Lehre von der Einkörperung (Inkarnation) des höheren Selbst in ein niederes aus eigener Anschauung verstehen. Es wird ihm jetzt klar; daß er in einem höheren geistigen Zusammenhange darinnen steht, daß seine Eigenschaften, seine Schicksale durch diesen Zusammenhang verursacht sind. Er lernt das Gesetz seines Lebens, Karma, erkennen. Er sieht ein, daß sein niederes Selbst, wie es gegenwärtig sein Dasein ausmacht, nur eine der Gestalten ist, die sein höheres Wesen annehmen kann. Und er erblickt die Möglichkeit vor sich, von seinem höheren Selbst aus an sich zu arbeiten, auf daß er vollkommener und immer vollkommener werde. Er kann nunmehr auch die großen Unterschiede der Menschen hinsichtlich ihrer Vollkommenheitsgrade einsehen. Er wird gewahr, daß es über ihm stehende Menschen gibt, welche die noch vor ihm liegenden Stufen schon erreicht haben. Er sieht ein, daß die Lehren und Taten solcher Menschen von den Eingebungen aus einer höheren Welt herrühren. Dies verdankt er seinem ersten eigenen Blick in diese höhere Welt. Was man «große Eingeweihte der Menschheit» nennt, wird jetzt beginnen, für ihn Tatsache zu werden. | И така, това, което преди е било ясно за човека чрез неговото чувство за истина, чрез разсъдък и разум, на описаната степен на окултното ученичество става собствено преживяване. Сега той има непосредствено знание за своето висше Себе. И той стига до познанието, че това висше Себе е свързано с духовни същества от по-висш вид и образува единство с тях. Така той вижда как нисшето Себе произхожда от един висш свят. И му се показва, че неговата висша природа надживява нисшата. Сега той сам може да различи преходното в себе си от трайното. Това не означава нищо друго, освен че той се научава от собствено съзерцание да разбира учението за въплъщаването (инкарнацията) на висшето Себе в едно нисше. Сега му става ясно, че той се намира вътре в една висша духовна взаимовръзка, че неговите качества, неговите съдби са причинени от тази взаимовръзка. Той се научава да познава закона на своя живот, кармата. Той разбира, че неговото нисше Себе, такова, каквото понастоящем съставлява неговото битие, е само един от образите, които неговото висше същество може да приеме. И пред себе си той съзира възможността да работи върху себе си, изхождайки от своето висше Себе, за да става все по-съвършен и по-съвършен. Сега той може да разбере и големите различия между хората по отношение на степените на тяхното съвършенство. Той осъзнава, че има хора, които стоят над него и вече са достигнали степените, които за него тепърва предстоят. Той разбира, че ученията и делата на такива хора произтичат от вдъхновенията от един висш свят. Това той дължи на своя пръв собствен поглед в този висш свят. Онова, което се нарича „велики посветени на човечеството“, сега ще започне да става за него факт. |
| 180 | Das sind die Gaben, die der Geheimschüler dieser Stufe seiner Entwickelung verdankt: Einsicht in das höhere Selbst, in die Lehre von der Einkörperung oder Inkarnation dieses höheren Selbst in ein niederes, in das Gesetz, wonach das Leben in der physischen Weh geregelt wird nach geistigen Zusammenhängen - Karmagesetz -, und endlich in das Dasein großer Eingeweihter. | Това са даровете, които окултният ученик дължи на тази степен от своето развитие: прозрение във висшето Себе, в учението за въплъщаването или инкарнацията на това висше Себе в едно нисше, в закона, по който животът във физическия свят се урежда според духовни взаимовръзки – закона на кармата, – и накрая в съществуването на велики посветени. |
| 181 | Man sagt deshalb auch von einem Schüler, der diese Stufe erreicht hat, daß ihm der Zweifel völlig geschwunden sei. Konnte er sich vorher einen auf Vernunftgründe und gesundes Denken gebauten Glauben aneignen, so tritt jetzt an die Stelle dieses Glaubens das volle Wissen und die durch nichts zu erschütternde Einsicht. | Затова за ученик, който е достигнал тази степен, се казва също, че съмнението у него напълно е изчезнало. Ако преди е можел да си усвои вяра, изградена върху разумни основания и здраво мислене, сега на мястото на тази вяра застават пълното знание и прозрението, което нищо не може да разклати. |
| 182 | Die Religionen haben in ihren Zeremonien, Sakramenten und Riten äußerlich sichtbare Abbilder höherer geistiger Vorgänge und Wesen gegeben. Nur wer die Tiefen der großen Religionen noch nicht durchschaut hat, kann diese verkennen. Wer aber in die geistige Wirklichkeit selbst hineinschaut, der wird auch die große Bedeutung jener äußerlich sichtbaren Handlungen verstehen. Und für ihn wird dann der religiöse Dienst selbst ein Abbild seines Verkehrs mit der geistig übergeordneten Welt. | Религиите са дали в своите церемонии, тайнства и обреди външно видими отражения на висши духовни процеси и същества. Само който още не е прозрял дълбините на великите религии, може да не ги разбере правилно. Но който гледа в самата духовна действителност, той ще разбере и голямото значение на онези външно видими действия. И за него тогава самото религиозно служение става отражение на неговото общуване с духовно по-висшия свят. |
| 183 | Man sieht, in welcher Art der Geheimschüler durch Erreichung dieser Stufe wirklich ein neuer Mensch geworden ist. Er kann nun allmählich dazu heranreifen, durch die Strömungen seines Ätherkörpers das eigentliche höhere Lebenselement zu dirigieren und damit eine hohe Freiheit von seinem physischen Körper zu erlangen. | Вижда се по какъв начин окултният ученик, като е достигнал тази степен, действително е станал нов човек. Сега той може постепенно да узрее дотам, че чрез теченията на своето етерно тяло да насочва същинския висш жизнен елемент и с това да постигне голяма свобода от своето физическо тяло. |
| 184 | VERÄNDERUNGEN IM TRAUMLEBEN DES GEHEIMSCHÜLERS | ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК |
| 185 | Eine Ankündigung, daß der Geheimschüler die im vorigen Kapitel beschriebene Stufe der Entwickelung erreicht hat oder doch bald erreichen werde, ist die Veränderung, die mit seinem Traumleben vorgeht. Vorher waren die Träume verworren und willkürlich. Nun fangen sie an, einen regelmäßigen Charakter anzunehmen. Ihre Bilder werden sinnvoll zusammenhängend wie die Vorstellungen des Alltagslebens. Man kann in ihnen Gesetz, U r sache und Wirkung erkennen. Und auch der Inhalt der Träume ändert sich. Während man vorher nur Nachklänge des täglichen Lebens, umgeformte Eindrücke der Umgebung oder der eigenen Körperzustände wahrnimmt, treten jetzt Bilder aus einer Welt auf, mit der man vorher unbekannt war. Zunächst bleibt allerdings der allgemeine Charakter des Traumlebens bestehen, insofern sich der Traum vom wachen Vorstellen dadurch unterscheidet, daß er sinnbildlich dasjenige gibt, was er ausdrücken wilL Einem aufmerksamen Beurteiler des Traumlebens kann ja diese Sinnbildlichkeit nicht entgehen. Man träumt z, B. davon, daß man ein häßliches Tier gefangen und ein unangenehmes Gefühl in der Hand hat. Man wacht auf und merkt, daß man einen Zipfel der Bettdecke mit der Hand umschlossen hält. Die Wahrnehmung drückt sich also nicht ungeschminkt aus, sondern durch das gekennzeichnete Sinnbild. - Oder man träumt, daß man vor einem Verfolger flieht; man empfindet dabei Angst. Beim Aufwachen zeigt sich, daß man von Herzklopfen während des Schlafes befallen war. Der Magen, welcher mit schwerverdaulichen Speisen erfüllt ist, verursacht beäng_stigende Traumbilder. Auch Vorgänge in der Umgebung des schlafenden Menschen spiegeln sich im Traume als Sinnbilder. Das Schlagen einer Uhr kann das Bild eines Soldatentrupps hervorrufen, der bei Trommelschlag vor beimarschiert. Ein umfallender Stuhl kann die Veran in dem lassung zu einem ganzen Traumdrama sein, der Schlag sich als Schuß widerspiegelt usw. - Diese sinnbildliche Art des Ausdruckes hat nun auch der geregelte Traum des Menschen, dessen Ätherkörper sich zu entwickeln beginnt. Aber er hört auf, bloße Tatsachen der physischen Umgebung oder des eigenen sinnlichen Leibes widerzuspiegeln. So wie diejenigen Träume regelmäßig werden, welche diesen Dingen ihren Ursprung verdanken, so mischen sich auch solche Traumbilder ein, die Ausdruck von Dingen und Verhältnissen einer anderen Welt sind. Hier werden zuerst Erfahrungen gemacht, welche dem gewöhnlichen Tagesbewußtsein unzugänglich sind. - Nun darf man keineswegs glauben, daß irgendein wahrer Mystiker die Dinge, die er in solcher Art traumhaft erlebt, zur Grundlage irgendwelcher maßgebenden Mitteilungen einer höheren Welt schon macht. Nur als die ersten Anzeichen einer höheren Entwickelung hat man solche Traumerlebnisse zu betrachten. - Bald tritt auch als weitere Folge die Tatsache ein, daß die Bilder des träumenden Geheimschülers nicht mehr wie früher der Leitung des besonnenen Verstandes entzogen sind, sondern von diesem geregelt und ordnungsgemäß überschaut werden wie die Vorstellungen und Empfindungen des Wachbewußtseins. Es verschwindet eben immer mehr und mehr der Unterschied zwischen dem Traumbewußtsein und diesem Wachzustand. Der Träumende ist im vollen Sinne des Wortes während des Traumlebens wach; das heißt, er fühlt sich als Herr und Führer seiner bildhaften Vorstellungen. | Предвестие за това, че окултният ученик е достигнал описаната в предишната глава степен на развитие или поне скоро ще я достигне, е промяната, която настъпва в неговия живот на сънищата. Преди това сънищата са били объркани и произволни. Сега те започват да приемат правилен характер. Техните образи стават смислено свързани, както представите на всекидневния живот. В тях могат да се разпознаят закон, причина и следствие. И съдържанието на сънищата също се променя. Докато преди човек е възприемал само отзвуци от всекидневния живот, преобразени впечатления от околната среда или от собствените телесни състояния, сега се появяват образи от един свят, който преди не е познавал. Отначало общият характер на живота на сънищата наистина се запазва, доколкото сънят се различава от будното представяне по това, че дава символично онова, което иска да изрази. Тази символичност не може да убегне на онзи, който внимателно преценява живота на сънищата. Човек сънува например, че е хванал грозно животно и изпитва неприятно чувство в ръката. Събужда се и забелязва, че държи стиснат в ръка ъгъла на завивката. Значи възприятието не се изразява неподправено, а чрез посочения символ. – Или човек сънува, че бяга от преследвач; при това изпитва страх. При събуждането се оказва, че по време на съня е бил обзет от сърцебиене. Стомахът, пълен с тежко смилаема храна, предизвиква тревожни образи в съня. Също и процеси в околността на спящия човек се отразяват в съня като символи. Биенето на часовник може да предизвика образа на отряд войници, който минава маршово под барабанен бой. Падащ стол може да стане повод за цяла драма в съня, в която ударът се отразява като изстрел и т.н. – Този символичен начин на изразяване има и подреденият сън на човека, чието етерно тяло започва да се развива. Но той престава да отразява само факти от физическата среда или от собственото сетивно тяло. Както стават правилни онези сънища, които дължат произхода си на тези неща, така се примесват и такива образи на съня, които са израз на неща и отношения от един друг свят. Тук за първи път се придобива опит, който е недостъпен за обикновеното дневно съзнание. – Но в никакъв случай не бива да се мисли, че някой истински мистик вече превръща нещата, които преживява по такъв сънен начин, в основа на каквито и да е меродавни съобщения за един висш свят. Такива преживявания в съня трябва да се разглеждат само като първите признаци на едно висше развитие. – Скоро като по-нататъшна последица настъпва и фактът, че образите на сънуващия окултен ученик вече не убягват, както по-рано, от ръководството на трезвия разсъдък, а той ги урежда и подредено ги обхваща с поглед, както представите и усещанията на будното съзнание. Все повече и повече изчезва разликата между съзнанието в съня и това будно състояние. По време на сънищата сънуващият е буден в пълния смисъл на думата; това означава, че той се чувства господар и водач на своите образни представи. |
| 186 | Während des Träumens befindet sich der Mensch tatsächlich in einer Welt, welche von derjenigen seiner physischen Sinne verschieden ist. Nur vermag der Mensch mit unentwickelten geistigen Organen sich von dieser Weit keine anderen als die gekennzeichneten verworrenen Vorstellungen zu bilden. Sie ist für ihn nur so vorhanden, wie die sinnliche Welt für ein Wesen da wäre, das höchstens die allerersten Anlagen von Augen hat. Deshalb kann der Mensch auch nichts sehen in dieser Welt als die Nachbilder und Widerspiegelungen des gewöhnlichen Lebens. Diese kann er,aber aus dem Grunde im Traume sehen, weil seine Seele ihre T ageswahrneh mungen selbst als Bilder in den Stoff hineinmalt, aus dem jene andere Welt besteht. Man muß sich nämlich klar darüber sein, daß der Mensch neben seinem gewöhnlichen bewußten Tagesleben noch ein zweites, unbewußtes, in der angedeuteten anderen Welt führt. Alles, was er wahrnimmt und denkt, gräbt er in Abdrücken in diese Weit ein. Man kann diese Abdrücke eben nur sehen, wenn die Lotusblumen entwickelt sind. Nun sind bei jedem Menschen gewisse spärliche Anlagen der Lotusblumen immer vorhanden. Während des Tagesbewußtseins kann er damit nichts wahrnehmen, weil die Eindrücke auf ihn ganz schwach sind. Es ist dies aus einem ähnlichen Grunde, warum man während des Tages die Sterne nicht sieht. Sie kommen für die Wahrnehmung gegenüber dem mächtig wirkenden Sonnenlicht nicht auf. So kommen die schwachen geistigen Eindrücke gegenüber den machtvollen Eindrücken der physischen Sinne nicht zur Geltung. Wenn nun im Schlaf die Tore der äußeren Sinne geschlossen sind, so leuchten diese Eindrücke verworren auf. Und der Traumende wird dann der in einer anderen Welt gemachten Erfahrungen gewahr. Aber, wie gesagt, zunächst sind diese Erfahrungen nichts weiter als dasjenige, was das an die physischen Sinne gebundene Vorstellen selbst in die geistige Welt eingegraben hat. - Erst die entwickelten Lotusblumen machen es möglich, daß Kundgebungen, welche nicht der physischen Welt angehören, dort verzeichnet werden. Und durch den entwickelten Ätherleib entsteht dann ein volles Wissen von diesen aus anderen Welten herrührenden Einzeichnungen. - Damit hat der Verkehr des Menschen in einer neuen Welt begonnen. Und der Mensch muß jetzt - durch die Anleitungen der Geheimschulung - ein Doppeltes zunächst erreichen. Zuerst muß es ihm möglich werden, ganz vollständig wie im Wachen die im Traume gemachten Beobachtungen zu gewahren. Hat er dies erreicht, so wird er dazu geführt, dieselben Beobachtungen auch während des gewöhnlichen Wachzustandes zu machen. Seine Aufmerksamkeit auf geistige Eindrücke wird da einfach so geregelt, daß diese Eindrücke gegenüber den physischen nicht mehr zu verschwinden brauchen, sondern daß er sie neben und mit diesen immerfort haben kann. | По време на сънуването човек действително се намира в един свят, който е различен от света на неговите физически сетива. Само че човекът с неразвити духовни органи не е в състояние да си създаде за този свят други представи освен посочените объркани. Този свят съществува за него само така, както сетивният свят би съществувал за същество, което има най-много първите зачатъци на очи. Затова човек и не може да види в този свят нищо друго освен подобията и отраженията на обикновения живот. А тях той може да вижда в съня поради това, че душата му сама рисува своите дневни възприятия като образи във веществото, от което се състои онзи друг свят. Трябва именно да е ясно, че освен своя обикновен съзнателен дневен живот човек води още един, втори, несъзнаван живот в посочения друг свят. Всичко, което възприема и мисли, той врязва като отпечатъци в този свят. Тези отпечатъци могат да се видят само когато лотосовите цветове са развити. У всеки човек обаче винаги има известни оскъдни зачатъци на лотосовите цветове. По време на дневното съзнание той не може да възприеме нищо с тях, защото впечатленията върху него са съвсем слаби. Причината за това е подобна на онази, поради която през деня не се виждат звездите. За възприятието те не могат да се наложат пред мощно действащата слънчева светлина. Така и слабите духовни впечатления не стигат до изява пред могъщите впечатления на физическите сетива. Когато обаче в съня портите на външните сетива са затворени, тези впечатления проблясват объркано. И тогава сънуващият осъзнава опита, придобит в един друг свят. Но както беше казано, отначало този опит не е нищо друго освен онова, което самото представяне, обвързано с физическите сетива, е врязало в духовния свят. – Едва когато лотосовите цветове са развити, става възможно там да се вписват прояви, които не принадлежат на физическия свят. А чрез развитото етерно тяло тогава възниква пълно знание за тези вписвания, произхождащи от други светове. – С това е започнало общуването на човека в един нов свят. И сега човекът трябва – чрез напътствията на окултното обучение – да постигне отначало две неща. Първо трябва да му стане възможно да осъзнава напълно, както в будно състояние, наблюденията, направени в съня. Когато е постигнал това, той бива доведен дотам да прави същите наблюдения и по време на обикновеното будно състояние. Тогава вниманието му към духовните впечатления просто се урежда така, че тези впечатления вече да не е нужно да изчезват пред физическите, а той да може да ги има непрестанно наред с тях и заедно с тях. |
| 187 | Hat der Geheimschüler diese Fähigkeit erlangt, dann tritt eben vor seinen geistigen Augen etwas von dem Gemälde auf, das im vorigen Kapitel beschrieben worden ist. Er kann nunmehr wahrnehmen, was in der geistigen Welt vorhanden ist als die Ursache für die physische. Und er kann vor allem sein höheres Selbst innerhalb dieser Welt erkennen. - Seine nächste Aufgabe ist nun, in dieses höhere Selbst gewissermaßen hineinzuwachsen, das heißt, es wirklich als seine wahre Wesenheit anzusehen und auch sich dementsprechend zu verhalten. Immer mehr erhält er nun die Vorstellung und das lebendige Gefühl davon, daß sein physischer Leib und was er vorher sein «Ich» genannt hat nur mehr ein Werkzeug des höheren Ich ist. Er bekommt eine Empfindung gegenüber dem niederen Selbst, wie es der auf die Sinnenwelt beschränkte Mensch gegenüber einem Werkzeug oder Fahrzeug hat, deren er sich bedient. So wie dieser den Wagen, in dem erfährt, nicht zu seinem «Ich» rechnet, auch wenn er sagt: «Ich fahre» wie «Ich gehe», so hat der entwickelte Mensch, wenn er sagt: «Ich gehe zur Tür hinein», eigentlich die Vorstellung: «Ich trage meinen Leib zur Tür hinein.» Nur muß das für ihn ein so selbstverständlicher Begriff sein, daß er nicht einen Augenblick den festen Boden der physischen Welt verliert, daß niemals ein Gefühl von Entfremdung deshalb gegenüber der Sinnenwelt auftritt. Soll der Geheimschüler nicht zum Schwärmer oder Phantasten werden, so muß er durch das höhere Bewußtsein sein Leben in der physischen Welt nicht verarmen, sondern bereichern, so wie es derjenige bereichert, der sich statt seiner Beine eines Eisenbahnzuges bedient, um einen Weg zu machen. | Когато окултният ученик е придобил тази способност, тогава пред духовните му очи се появява нещо от картината, която беше описана в предишната глава. Сега той може да възприема онова, което е налице в духовния свят като причина за физическия. И преди всичко той може да познае своето висше Себе в този свят. – Неговата следваща задача сега е да врасне, така да се каже, в това висше Себе, тоест действително да го смята за своята истинска същност и също така да се държи съобразно с това. Сега той все повече получава представата и живото чувство, че неговото физическо тяло и онова, което преди е наричал свой „Аз“, вече са само оръдие на висшия Аз. Спрямо нисшето Себе той придобива усещане, каквото човекът, ограничен до сетивния свят, има спрямо някое оръдие или превозно средство, с което си служи. Както този не причислява към своя „Аз“ колата, в която пътува, макар и да казва „Аз пътувам“ така, както казва „Аз вървя“, така и развитият човек, когато каже: „Аз влизам през вратата“, всъщност има представата: „Аз внасям тялото си през вратата.“ Само че това трябва да бъде за него толкова естествено понятие, че той нито за миг да не губи твърдата почва на физическия свят и поради това никога да не възниква чувство на отчуждение от сетивния свят. За да не стане окултният ученик мечтател или фантазьор, той трябва чрез висшето съзнание не да обеднява, а да обогатява своя живот във физическия свят, така както го обогатява онзи, който, за да измине някакъв път, си служи с влак вместо с краката си. |
| 188 | Hat es der Geheimschüler zu einem solchen Leben in seinem höheren Ich gebracht, dann - oder vielmehr schon während der Aneignung des höheren Bewußtseins - wird ihm klar, wie er die geistige Wahrnehmungskraft in dem in der Herzgegend erzeugten Organ zum Dasein erwecken und durch die in den vorigen Kapiteln charakterisierten Strömungen leiten kann. Diese Wahrnehmungskraft ist ein Element von höherer Stofflichkeit, das von dem genannten Organ ausgeht und in leuchtender Schönheit durch die sich bewegenden Lotusblumen und auch durch die anderen Kanäle des ausgebildeten Ätherleibes strömt. Es strahlt von da nach außen in die umgebende geistige Welt und macht sie geistig sichtbar, wie das von außen auf die Gegenstände fallende Sonnenlicht diese physisch sichtbar macht. | Когато окултният ученик е стигнал до такъв живот в своя висш Аз, тогава – или по-скоро още докато усвоява висшето съзнание – му става ясно как може да пробуди за съществуване духовната сила за възприятие в органа, създаден в областта на сърцето, и да я води чрез теченията, описани в предишните глави. Тази сила за възприятие е елемент от по-висша вещественост, който излиза от споменатия орган и тече в сияйна красота през движещите се лотосови цветове, а също и през другите канали на изграденото етерно тяло. Оттам той излъчва навън в заобикалящия духовен свят и го прави духовно видим, както слънчевата светлина, която пада отвън върху предметите, ги прави физически видими. |
| 189 | Wie diese Wahrnehmungskraft im Herzorgane erzeugt wird, das kann nur allmählich im Ausbilden selbst verstanden werden. | Как се създава тази сила за възприятие в сърдечния орган, това може да се разбере само постепенно, в самото изграждане. |
| 190 | Deutlich als Gegenstände und Wesen wahrnehmbar wird die geistige Welt eigentlich erst für einen Menschen, der in solcher Art das charakterisierte Wahrnehmungsorgan durch seinen Ätherleib und nach der Außenwelt senden kann, um damit die Gegenstände zu beleuchten. Man sieht daraus, daß ein vollkommenes Bewußtsein von einem Gegenstande der geistigen Welt nur unter der Bedingung entstehen kann, daß der Mensch selbst das Geisteslicht auf ihn wirft. In Wahrheit wohnt nun das «Ich», welches dieses Wahrnehmungsorgan erzeugt, gar nicht im physischen Menschenkörper, sondern, wie gezeigt worden ist, außerhalb desselben. Das Herzorgan ist nur der Ort, wo der Mensch von außen her dieses geistige Lichtorgan entfacht. Würde er es nicht hier, sondern an einem anderen Orte entzünden, so hätten die durch dasselbe zustande gebrachten geistigen Wahrnehmungen keinen Zusammenhang mit der physischen Welt. Aber der Mensch soll ja alles höhere Geistige eben auf die physische Welt beziehen und durch sich in die letztere hereinwirken lassen. Das Herzorgan ist gerade dasjenige, durch welches das höhere Ich das sinnliche Selbst zu seinem Werkzeug macht und von dem aus dies letztere gehandhabt wird. | Духовният свят става ясно възприемаем като предмети и същества всъщност едва за човек, който по такъв начин може да изпраща описания орган за възприятие през своето етерно тяло и към външния свят, за да осветява с него предметите. От това се вижда, че пълно съзнание за един предмет от духовния свят може да възникне само при условие, че самият човек хвърля върху него светлината на духа. В действителност обаче „Азът“, който създава този орган за възприятие, изобщо не живее във физическото човешко тяло, а както беше показано, извън него. Сърдечният орган е само мястото, където човек отвън разпалва този духовен светлинен орган. Ако той би го запалил не тук, а на друго място, то духовните възприятия, постигнати чрез него, не биха имали връзка с физическия свят. Но човекът трябва именно да отнася всичко висше духовно към физическия свят и да го оставя чрез себе си да действа в него. Сърдечният орган е именно онзи, чрез който висшият Аз прави сетивното Себе свое оръдие и откъдето се управлява то. |
| 191 | Nun ist die Empfindung, welche der entwickelte Mensch gegenüber den Dingen der geistigen Welt hat, eine andere als die, welche dem Sinnenmenschen gegenüber der physischen Welt eigen ist. Der letztere fühlt sich an einem gewissen Orte der Sinnenwelt, und die wahrgenommenen Gegenstände sind für ihn «außerhalb», Der geistig entwickelte Mensch dagegen fühlt sich mit dem geistigen Gegenstande seiner Wahrnehmung wie vereinigt, wie «im Innern» desselben. Er wandelt in der Tat im Geistesraume von Ort zu Ort. Man nennt ihn deshalb in der Sprache der Geheimwissenschaft auch den «Wanderer». Er ist zunächst nirgends zu Hause. -:- Bliebe er bei dieser bloßen Wanderschaft, dann könnte er keinen Gegenstand im geistigen Raume wirklich bestimmen. Wie man einen Gegenstand oder Ort im physischen Raume dadurch bestimmt, daß man von einem gewissen Punkte ausgeht, so muß das auch in der erreichten anderen Welt der Fall sein. Man muß sich auch da irgendwo einen Ort suchen, den man zunächst ganz genau erforscht und geistig für sich in Besitz nimmt. In diesem Orte muß man sich eine geistige Heimat gründen und dann alles andere zu dieser Heimat in ein Verhältnis setzen. Auch der in der physischen Welt lebende Mensch sieht ja alles so, wie es die Vorstellungen seiner physischen Heimat mit sich bringen. Ein Berliner beschreibt unwillkürlich London anders als ein Pariser. Nur ist es mit der geistigen Heimat doch anders als mit der physischen. In die letztere ist man ohne sein Zutun hineingeboren, in ihr hat man während der Jugendzeit eine Reihe von Vorstellungen instinktiv aufgenommen, von denen fortan alles unwillkürlich beleuchtet wird. Die geistige Heimat hat man sich aber mit vollem Bewußtsein selbst gebildet. Man urteilt von ihr ausgehend deshalb auch in voller lichter Freiheit. - Dieses Bilden einer geistigen Heimat nennt man in der Sprache der Geheimwissenschaft «eine Hütte bauen». | Усещането, което развитият човек има към нещата от духовния свят, е различно от онова, което е присъщо на сетивния човек по отношение на физическия свят. Последният се чувства на определено място в сетивния свят и възприетите предмети са за него „извън“. Духовно развитият човек, напротив, се чувства като съединен с духовния предмет на своето възприятие, като „във вътрешността“ му. Той действително странства в духовното пространство от място на място. Затова на езика на тайната наука го наричат също „Странникът“. Отначало той никъде не е у дома си. – Ако би останал само при това странстване, той не би могъл действително да определи нито един предмет в духовното пространство. Както предмет или място във физическото пространство се определя, като се тръгне от определена точка, така трябва да бъде и в достигнатия друг свят. И там човек трябва да си потърси някъде място, което отначало да изследва съвсем точно и да завладее духовно за себе си. На това място той трябва да си основе духовна родина и после да постави всичко останало в отношение към тази родина. И човекът, който живее във физическия свят, вижда всичко така, както го налагат представите на неговата физическа родина. Берлинчанин неволно описва Лондон иначе, отколкото парижанин. Само че с духовната родина все пак е иначе, отколкото с физическата. В последната човек е роден без свое участие, в нея през младостта си е възприел инстинктивно редица представи, които оттам нататък неволно осветяват всичко. Духовната родина обаче човек сам си е изградил с пълно съзнание. Затова, изхождайки от нея, той съди и в пълна, светла свобода. – Това изграждане на духовна родина се нарича на езика на тайната наука „да построиш колиба“. |
| 192 | Das geistige Schauenauf dieser Stufe erstreckt sich zunächst auf die geistigen Gegenbilder der physischen Welt, soweit diese Gegenbilder in der sogenannten astralen Welt liegen. In dieser Welt befindet sich alles dasjenige, was seinem Wesen nach gleich den menschlichen T rie ben, Gefühlen, Begierden und Leidenschaften ist. Denn zu allen den Menschen umgebenden Sinnesdingen gehören auch Kräfte, die mit diesen menschlichen verwandt sind. Ein Kristall z. B. wird in seine Form gegossen durch Kräfte, die sich der höheren Anschauung gegenüber ausnehmen wie ein Trieb, der im Menschen wirkt. Durch ähnliche Kräfte wird der Saft durch die Gefäße der Pflanze geleitet, werden die Blüten zur Entfaltung, die Samenkapseln zum Aufspringen gebracht. Alle diese Kräfte gewinnen Form und Farbe für die entwickelten geistigen Wahrnehmungsorgane, wie die Gegenstände der physischen Welt Form und Farbe für das physische Auge haben. Der Geheimschüler sieht auf der geschilderten Stufe seiner Entwickelung nicht nur den Kristall, die Pflanze, sondern auch die gekennzeichneten geistigen Kräfte. Und er sieht die tierischen und menschlichen Triebe nicht nur durch die physischen Lebensäußerungen ihrer Träger, sondern auch unmittelbar als Gegenstände, wie er in der physischen Weit Tische und Stühle sieht. Die ganze Instinkt-, Trieb-, Wunsch-, LeidenschaftsweIt eines Tieres oder Menschen wird zu der astralen Wolke, in welche das Wesen eingehüllt wird, zur Aura. | Духовното виждане на тази степен се простира отначало върху духовните противообрази на физическия свят, доколкото тези противообрази се намират в така наречения астрален свят. В този свят се намира всичко онова, което по своята същност е еднакво с човешките нагони, чувства, влечения и страсти. Защото към всички сетивни неща, заобикалящи човека, спадат и сили, които са сродни с тези човешки сили. Кристалът например се отлива в своята форма от сили, които за висшето съзерцание изглеждат като нагон, действащ в човека. Подобни сили прекарват сока през съдовете на растението, карат цветовете да се разтварят, а семенните кутийки – да се пукат. Всички тези сили придобиват форма и цвят за развитите духовни органи за възприятие, както предметите на физическия свят имат форма и цвят за физическото око. На описаната степен на своето развитие окултният ученик вижда не само кристала, растението, но и посочените духовни сили. И той вижда животинските и човешките нагони не само чрез физическите жизнени прояви на техните носители, а също и непосредствено като предмети, както във физическия свят вижда маси и столове. Целият свят на инстинктите, нагоните, желанията, страстите на едно животно или на един човек се превръща в астралния облак, в който е обвито съществото, в аурата. |
| 193 | Weiter nimmt der Hellseher auf dieser Stufe seiner Entwickelung auch Dinge wahr, die sich der sinnlichen Auffassung fast oder vollständig entziehen. Er kann z. B. den astralen Unterschied merken zwischen einem Raume, der zum großen Teile mit niedrig gesinnten Menschen erfüllt ist, und einem solchen, in dem hochgesinnte Personen anwesend sind. In einem Krankenhause ist nicht nur die physische, sondern auch die geistige Atmosphäre eine andere als in einem Tanzsaale. Eine Handelsstadt hat eine andere astrale Luft als ein Universitätsort. Zunächst wird das Wahrnehmungsvermögen des hellsehend gewor- , denen Menschen für solche Dinge nur schwach entwickelt sein. Es wird sich zu den zuerst genannten Gegenständen so verhalten wie das Traumbewußtsein des Sinnenmenschen zu seinem Wachbewußtsein. Aber allmäWich wird er auch auf dieser Stufe voll erwachen. | По-нататък ясновидецът на тази степен от своето развитие възприема и неща, които почти или напълно убягват на сетивното схващане. Той може например да забележи астралната разлика между едно помещение, изпълнено в по-голямата си част с хора с низки помисли, и такова, в което присъстват личности с възвишени помисли. В една болница не само физическата, но и духовната атмосфера е различна от тази в една танцова зала. Търговският град има различен астрален въздух от университетския град. Отначало способността за възприятие на човека, станал ясновиждащ, ще бъде развита само слабо за такива неща. Тя ще се отнася към първо споменатите предмети така, както съзнанието в съня на сетивния човек се отнася към неговото будно съзнание. Но постепенно той ще се пробуди напълно и на тази степен. |
| 194 | Die höchste Errungenschaft des Hellsehers, der den charakterisierten Grad des Schauens erreicht hat, ist diejenige, auf welcher sich ihm die astralen Gegenwirkungen der tierischen und menschlichen Triebe und Leidenschaften zeigen. Eine liebevolle Handlung hat eine andere astrale Begleiterscheinung als eine solche, die vorn Hasse ausgeht. Die sinnlose Begierde stellt außer sich selbst noch ein häßliches astrales Gegenbild dar, die auf Hohes gerichtete Empfindung dagegen ein schönes. Diese Gegenbilder sind während des physischen Menschenlebens nur schwach zu sehen. Denn ihre Stärke wird durch das Leben in der physischen Welt beeinträchtigt. Ein Wunsch nach einem Gegenstande erzeugt z. B. ein solches Spiegelbild außer dem, als" welches dieser Wunsch selbst in der. astralen Welt erscheint. Wird aber der Wunsch durch das Erlangen des physischen Gegenstandes befriedigt oder ist wenigstens die Möglichkeit zu solcher Befriedigung vorhanden, so wird das Gegenbild nur ein sehr schwacher Schein sein. Zu seiner vollen Geltung gelangt es erst nach dem Tode des Menschen, wenn die Seele noch immer, ihrer Natur nach, solchen Wunsch hegen muß, ihn aber nicht mehr befriedigen kann, weil der Gegenstand und auch das physische Organ dazu fehlen. Der sinnlich veranlagte Mensch wird auch nach seinem Tode z. B. die Gier nach Gaumengenuß haben. Ihm fehlt jetzt aber die Möglichkeit der Befriedigung, da er doch keinen Gaumen mehr hat. Das hat zur Folge, daß der Wunsch ein besonders heftiges Gegenbild erzeugt, von dem die Seele dann gequält wird. Man nennt diese Erfahrungen durch die Gegenbilder der niederen Seelennatur nach dem Tode die Erlebnisse im Seelenreich, besonders in dem Ort der Begierden. Sie schwinden erst, wenn die Seele sich geläutert hat von allen nach der physischen Weit hinzielenden Begierden. Dann steigt diese Seele erst in das höhere Gebiet (Geisteswelt) auf. - Wenn auch diese Gegenbilder beim noch physisch lebenden Menschen schwach sind: sie sind doch vorhanden und begleiten ihn als seine Begierden-Anlage, wie den Kometen sein Schwei"f begleitet. Und der Hellseher kann sie sehen, wenn er die entsprechende Entwickelungsstufe erreicht hat. | Най-висшето постижение на ясновидеца, който е достигнал описаната степен на виждане, е онова, при което пред него се показват астралните обратни въздействия на животинските и човешките нагони и страсти. Действие, изпълнено с любов, има различно астрално съпътстващо явление от действие, което произтича от омразата. Безсмисленото влечение представя освен самото себе си още и грозен астрален противообраз, а усещането, насочено към възвишеното – красив. По време на физическия човешки живот тези противообрази се виждат само слабо. Защото тяхната сила бива намалявана от живота във физическия свят. Желанието за някакъв предмет например създава такъв огледален образ освен онова, като което самото това желание се явява в астралния свят. Но ако желанието бъде удовлетворено чрез придобиването на физическия предмет или ако поне е налице възможността за такова удовлетворение, противообразът ще бъде само много слабо сияние. До пълната си сила той стига едва след смъртта на човека, когато душата, по своята природа, все още трябва да храни такова желание, но вече не може да го удовлетвори, защото липсват предметът, а също и физическият орган за това. Сетивно настроеният човек например и след смъртта си ще изпитва жажда за наслада на небцето. Но сега му липсва възможността за удовлетворение, понеже той вече няма небце. Последицата е, че желанието създава особено силен противообраз, който тогава измъчва душата. Този опит, който човек има след смъртта чрез противообразите на нисшата душевна природа, се нарича преживявания в царството на душите, особено в мястото на влеченията. Те изчезват едва когато душата се е пречистила от всички влечения, насочени към физическия свят. Едва тогава тази душа се издига във висшата област (духовния свят). – Макар и тези противообрази да са слаби у човека, който още живее физически, те все пак са налице и го придружават като негова заложба на влеченията, както опашката придружава кометата. И ясновидецът може да ги вижда, когато е достигнал съответната степен на развитие. |
| 195 | In solchen Erfahrungen und in allen denen, welche damit verwandt sind, lebt der Geheimschüler in dem Stadium, das beschrieben worden ist. Bis zu noch höheren geistigen Erlebnissen kann er es auf dieser Entwickelungsstufe noch nicht bringen. Er muß von da an noch höher aufwärts steigen. | В такъв опит и във всичко, което е сродно с него, живее окултният ученик в стадия, който беше описан. На тази степен на развитие той още не може да стигне до още по-висши духовни преживявания. Оттук нататък той трябва да се изкачва още по-нагоре. |
| 196 | DIE ERLANGUNG DER KONTINUITÄT DES BEWUSSTSEINS | ПОСТИГАНЕ НА НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО |
| 197 | Das Leben des Menschen verläuft im Wechsel von drei Zuständen. Diese sind: Wachsein, traumerfüllter Schlaf und traumloser tiefer Schlaf. Man kann verstehen, wie man zu den höheren Erkenntnissen der geistigen Welten gelangt, wenn man sich eine Vorstellung davon bildet, was für Veränderungen in bezug auf diese drei Zustände bei demjenigen Menschen vorgehen müssen, der solche Erkenntnis suchen will. Bevor der Mensch eine Schulung für diese Erkenntnis durchgemacht hat, wird sein Bewußtsein fortwährend unterbrochen von den Ruhepausen des Schlafes. In diesen Pausen weiß die Seele nichts von der Außenwelt und auch nichts von sich selbst. Nur für gewisse Zeiten tauchen aus dem allgemeinen Meere der Bewußtlosigkeit die Träume auf, welche anknüpfen an Vorgänge der Außenwelt oder an Zustände des eigenen Leibes. Zunächst sieht man in den Träumen nur eine besondere Äußerung des Schlaflebens, und man spricht daher wohl überhaupt nur von zwei Zuständen: Schlafen und Wachen. Für die Geheimwissenschaft aber hat der Traum eine selbständige Bedeutung neben den beiden anderen Zuständen. Es ist im vorigen Kapitel beschrieben worden, welche Veränderung in dem Traumleben des Menschen vorgeht, der den Aufstieg zu höherer Erkenntnis unternimmt. Seine Träume verlieren den bedeutungslosen, unregelmäßigen und zusammenhanglosen Charakter und werden immer mehr und mehr zu einer regelerfüllten, zusammenhängenden Welt. Bei weiterer Entwickelung gibt dann diese aus der Traumwelt geborene neue Welt der äußeren sinnlichen Wirklichkeit nicht nur an innerer Wahrheit nichts nach, sondern in ihr offenbaren sich Tatsachen, die im vollen Sinne des Wortes eine höhere Wirklichkeit darstellen. In der sinnlichen Welt sind nämlich überall Geheimnisse und Rätsel verborgen. Diese Welt zeigt wohl die Wirkungen gewisser höherer Tatsachen; allein der Mensch, der seine Wahrnehmung bloß auf seine Sinne beschränkt, kann nicht zu den Ursachen dringen. Dem Geheimschüler offenbaren sich in dem geschilderten, aus dem Traumleben herausgebildeten, aber keineswegs etwa bei ihm stehenbleibenden Zustande diese U r sachen teilweise. - Er darf ja allerdings diese Offenbarungen so lange nicht als wirkliche Erkenntnisse ansehen, als sich ihm noch nicht während des gewöhnlichen wachen Lebens dieselben Dinge zeigen. Aber auch dazu gelangt er. Er entwickelt sich dazu, den Zustand, den er erst aus dem Traumleben sich geschaffen hat, in das wache Bewußtsein herüberzunehmen. Dann ist für ihn die Sinnenwelt um etwas ganz N eues bereichert. Wie ein Mensch, der, blind geboren und operiert, nach seinem Sehend werden die Dinge der Umgebung um all die Wahrnehmungen des Auges bereichert erkennt, so schaut der auf obige Art hellsehend gewordene Mensch die ganze ihn umgebende Welt mit neuen Eigenschaften, Dingen, Wesen usw. Er braucht nunmehr nicht auf den Traum zu warten, um in einer anderen Welt zu leben, sondern er kann sich zu höherer Wahrnehmung immer, wenn es angemessen ist, in den geschilderten Zustand versetzen. Bei ihm hat dann dieser Zustand eine ähnliche Bedeutung, wie im gewöhnlichen Leben eine solche das Wahrnehmen der Dinge bei tätigen Sinnen gegenüber dem bei nicht tätigen Sinnen hat. Man kann eben in wahrem Sinne sagen: der Geheimschüler öffnet die Sinne seiner Seele, und er schaut die Dinge, welche den leiblichen Sinnen verborgen bleiben müssen. | Животът на човека протича в смяна на три състояния. Те са: будност, изпълнен със сънища сън и дълбок сън без сънища. Може да се разбере как се стига до висшите познания за духовните светове, ако човек си състави представа какви промени по отношение на тези три състояния трябва да настъпят у онзи човек, който иска да търси такова познание. Преди човек да е преминал обучение за това познание, съзнанието му постоянно бива прекъсвано от паузите за почивка на съня. В тези паузи душата не знае нищо за външния свят, а също и нищо за самата себе си. Само в определени периоди от всеобщото море на безсъзнанието изплуват сънищата, които се свързват с процеси във външния свят или със състояния на собственото тяло. Отначало в сънищата се вижда само една особена проява на живота в съня и затова навярно изобщо се говори само за две състояния: сън и будност. За тайната наука обаче сънуването има самостоятелно значение наред с другите две състояния. В предишната глава беше описано каква промяна настъпва в живота в сънищата на човека, който предприема възхода към висше познание. Сънищата му губят безсмисления, неправилен и несвързан характер и все повече и повече се превръщат в изпълнен със закономерност, свързан свят. При по-нататъшно развитие този роден от света на сънищата нов свят не само не отстъпва по вътрешна истинност на външната сетивна действителност, но в него се разкриват факти, които в пълния смисъл на думата представляват висша действителност. Защото в сетивния свят навсякъде са скрити тайни и загадки. Този свят наистина показва въздействията на определени висши факти; но човекът, който ограничава своето възприятие само до сетивата си, не може да проникне до причините. На окултния ученик тези причини отчасти се разкриват в описаното състояние, което се е образувало от живота в сънищата, но в никакъв случай не спира при него. – Наистина той не бива да смята тези откровения за действителни познания, докато същите неща още не му се показват по време на обикновения буден живот. Но той стига и дотам. Той се развива дотам, че пренася в будното съзнание състоянието, което най-напред си е създал от живота в сънищата. Тогава за него сетивният свят е обогатен с нещо съвсем ново. Както човек, който е роден сляп и е опериран, след като прогледне, познава нещата от обкръжението си обогатени с всички възприятия на окото, така човекът, станал ясновиждащ по горния начин, вижда целия обкръжаващ го свят с нови свойства, неща, същества и т.н. Сега вече той няма нужда да чака сънуването, за да живее в друг свят, а може винаги, когато това е уместно, да се пренася в описаното състояние за висше възприятие. У него тогава това състояние има значение, подобно на онова, което в обикновения живот има възприемането на нещата при действащи сетива в сравнение с възприемането при недействащи сетива. Именно в истинския смисъл може да се каже: окултният ученик отваря сетивата на своята душа и вижда нещата, които трябва да останат скрити за телесните сетива. |
| 198 | Dieser Zustand bildet nun nur einen Übergang zu noch höheren Stufen der Erkenntnis des Geheimschülers. Setzt dieser die ihm bei seiner Geheimschulung dienenden Übungen fort, so wird er nach angemessener Zeit finden, daß nicht nur mit seinem Traumleben die beschriebene durchgreifende Veränderung vorgeht, sondern daß sich die Verwandlung auch auf den vorher traumlosen tiefen Schlaf ausdehnt. Er merkt, daß die völlige Bewußtlosigkeit, in welcher er sich früher während dieses Schlafes befunden hat, unterbrochen wird von vereinzelten bewußten Erlebnissen. Aus der allgemeinen Finsternis des Schlafes tauchen Wahrnehmungen von einer Art auf, die er vorher nicht gekannt hat. Es ist natürlich nicht leicht, diese Wahrnehmungen zu beschreiben, denn unsere Sprache ist ja nur für die Sinneswelt geschaffen, und man kann daher nur annähernd Worte für das finden, was gar nicht dieser Sinnesweh angehört. Doch muß man die Worte zur Beschreibung der höheren Wehen zunächst verwenden. Das kann nur dadurch geschehen, daß vieles in Gleichnissen gesagt wird. Aber da alles in der Welt mit anderem verwandt ist, so kann dies auch geschehen. Die Dinge und Wesen der höheren Wehen sind mit denen der Sinneswelt wenigstens so weit verwandt, daß bei gutem Willen immerhin eine Vorstellung von diesen höheren Welten auch durch die für die Sinneswelt gebräuchlichen Worte erzielt werden kann. Man muß sich nur immer dessen bewußt bleiben, daß vieles bei solchen Beschreibungen übersinnlicher Weiten Gleichnis und Sinnbild sein muß. - Die Geheimschulung selbst vollzieht sich daher nur zum Teil in den Worten der gewöhnlichen Sprache; im übrigen lernt der Schüler zu seinem Aufstieg noch eine sich wie selbstverständlich ergebende sinnbildliche Ausdrucksart. Man muß sie sich während der Geheimschulung selbst aneignen. Dies hindert aber nicht, daß man auch durch gewöhnliche Beschreibungen, wie sie hier gegeben werden, etwas über die Natur der höheren Welten erfährt. | Това състояние обаче е само преход към още по-високи степени на познанието на окултния ученик. Ако той продължи упражненията, които му служат при неговото окултно обучение, след подходящо време ще открие, че описаната дълбока промяна настъпва не само в живота му в сънищата, но че превръщането се разпростира и върху дълбокия сън, дотогава лишен от сънища. Той забелязва, че пълното безсъзнание, в което по-рано се е намирал по време на този сън, бива прекъсвано от отделни съзнателни преживявания. От всеобщия мрак на съня изплуват възприятия от вид, какъвто дотогава не е познавал. Разбира се, не е лесно тези възприятия да се опишат, защото нашият език е създаден само за сетивния свят и затова могат само приблизително да се намерят думи за онова, което изобщо не принадлежи на този сетивен свят. И все пак за описанието на висшите светове отначало трябва да се използват думите. Това може да стане само като много неща се казват чрез сравнения. Но тъй като всичко в света е сродно с нещо друго, това наистина е възможно. Нещата и съществата на висшите светове са сродни с тези на сетивния свят поне дотолкова, че при добра воля все пак може да се постигне представа за тези висши светове и чрез думите, употребявани за сетивния свят. Трябва само винаги да се съзнава, че при такива описания на свръхсетивни светове много неща трябва да бъдат сравнение и символ. – Затова самото окултно обучение се извършва само отчасти с думите на обикновения език; що се отнася до останалото, за своя възход ученикът научава и символичен начин на изразяване, който се получава като от само себе си. Човек трябва сам да си го усвои по време на окултното обучение. Това обаче не пречи човек да научи нещо за природата на висшите светове и чрез обикновени описания, каквито се дават тук. |
| 199 | Will man eine Vorstellung geben von den oben erwähnten Erlebnissen, die zunächst aus dem Meere der Bewußtlosigkeit während des tiefen Schlafes auftauchen, so kann man sie am besten mit einer Art von Hören vergleichen. Von wahrgenommenen Tönen und Worten kann man sprechen. Wie man die Erlebnisse des Traumschlafes zutreffend als eine Art des Schauens im Vergleiche mit den Wahrnehmungen der Sinne bezeichnen kann, so lassen sich die Tatsachen des tiefen Schlafes mit den Eindrücken des Ohres vergleichen. (Als Zwischenbemerkung soll nur gesagt werden, daß das Schauen auch nur die geistigen Welten das Höhere ist. Farben sind auch in dieser Welt etwas Höheres als Töne und Worte. Aber das, was der Geheimschüler von dieser Welt bei seiner Schulung zuerst wahrnimmt, sind eben noch nicht die höheren Farben, sondern die niederen Töne. Nur weil der Mensch nach seiner allgemeinen Entwickelung für die Weit schon geeigneter ist, die sich im Traumschlaf offenbart, nimmt er da sogleich die Farben wahr. Für die höhere Welt, die sich im Tiefschlaf enthüllt, ist er noch weniger geeignet. Deshalb offenbart sich diese ihm zunächst in Tönen und Worten; später kann er auch hier zu Farben und Formen aufsteigen.) | Ако искаме да дадем представа за споменатите по-горе преживявания, които отначало изплуват от морето на безсъзнанието по време на дълбокия сън, най-добре можем да ги сравним с един вид слушане. Може да се говори за възприети звуци и думи. Както преживяванията на съня със сънища могат с основание да се обозначат като един вид виждане в сравнение с възприятията на сетивата, така фактите на дълбокия сън могат да се сравнят с впечатленията на ухото. (Само като странична бележка трябва да се отбележи, че и за духовните светове виждането е по-висшето. И в този свят цветовете са нещо по-висше от звуците и думите. Но онова, което окултният ученик при своето обучение най-напред възприема от този свят, все още не са по-висшите цветове, а по-низшите звуци. Само защото според общото си развитие човекът вече е по-пригоден за света, който се разкрива в съня със сънища, той веднага възприема там цветовете. За висшия свят, който се открива в дълбокия сън, той е още по-малко пригоден. Затова този свят му се разкрива отначало в звуци и думи; по-късно и тук той може да се издигне до цветове и форми.) |
| 200 | Wenn nun der Geheimschüler merkt, daß er solche Erlebnisse im tiefen Schlafe hat, dann ist es zunächst seine Aufgabe, sich dieselben so deutlich und klar wie möglich zu machen. Anfangs fällt das sehr schwer; denn die Wahrnehmung des in diesem Zustande Erlebten ist zunächst eine außerordentlich geringe. Man weiß nach dem Erwachen wohl, daß man etwas erlebt hat; was es aber gewesen ist, darüber bleibt man völlig im unklaren. Das Wichtigste während dieses Anfangszustandes ist, daß man ruhig und gelassen bleibt und nicht einen Augenblick in irgendwelche Unruhe und Ungeduld verfällt. Diese müßten unter allen Umständen nur schädlich wirken. Vor allem können sie die weitere Entwickelung nie beschleunigen, sondern müssen sie verzögern. Man muß sich ruhig sozusagen dem überlassen, was einem gegeben oder geschenkt wird; alles Gewaltsame muß unterbleiben. Kann man in einem Zeitpunkte Schlaferlebnisse nicht gewahr werden, so warte man geduldig, bis dieses möglich sein wird. Denn dieser Augenblick kommt gewiß einmal. Und war man vorher geduldig und gelassen, so bleibt dann die Wahrnehmungsfähigkeit ein sicherer Besitz, während sie bei einem gewaltsamen Vorgehen zwar einmal auftreten, aber sich dann wieder für längere Zeit vollständig verlieren kann. | Когато окултният ученик забележи, че има такива преживявания в дълбокия сън, тогава негова задача е най-напред да си ги направи колкото е възможно по-отчетливи и ясни. Отначало това е много трудно, защото възприятието на преживяното в това състояние отначало е извънредно слабо. След събуждането човек наистина знае, че е преживял нещо; но какво е било то, за това остава напълно в неизвестност. Най-важното през това начално състояние е да останеш спокоен и невъзмутим и нито за миг да не изпадаш в каквото и да е безпокойство и нетърпение. Те при всички обстоятелства биха действали само вредно. Преди всичко те никога не могат да ускорят по-нататъшното развитие, а неизбежно го забавят. Човек трябва, така да се каже, спокойно да се предаде на онова, което му се дава или дарява; всичко насилствено трябва да отпадне. Ако в даден момент човек не може да долови преживяванията в съня, нека чака търпеливо, докато това стане възможно. Защото този миг със сигурност ще дойде някой ден. И ако човек преди това е бил търпелив и невъзмутим, тогава способността за възприемане остава сигурно притежание, докато при насилствени действия тя наистина може да се появи веднъж, но после отново да се изгуби напълно за по-дълго време. |
| 201 | Ist die Wahrnehmungsfähigkeit einmal eingetreten und stehen einem die Schlaferlebnisse vollkommen klar und deutlich vor dem Bewußtsein, dann hat man auf folgendes die Aufmerksamkeit zu richten. Unter diesen Erlebnissen sind ganz genau zweierlei Arten zu unterscheiden. Die eine Art 'wird ganz fremd sein gegenüber all dem, was man vorher jemals kennengelernt hat. An diesen Erlebnissen mag man zunächst seine Freude haben; man mag sich an ihnen erbauen; aber man lasse sie im übrigen vorläufig auf sich beruhen. Sie sind die ersten Vorboten der höheren geistigen Welt, in welcher man sich erst später zurechtfinden wird. Die andere Art von Erlebnissen aber wird dem aufmerksamen Betrachter eine gewisse Verwandtschaft mit der gewöhnlichen Welt zeigen, in welcher er lebt. Worüber er während des Lebens nachdenkt, was er begreifen möchte an den Dingen seiner Umgebung, aber mit dem gewöhnlichen Verstande nicht begreifen kann, darüber geben ihm diese SchlaferIebnisse Aufschluß. Der Mensch denkt während des Alltagslebens über das nach, was ihn umgibt. Er macht sich Vorstellungen, um den Zusammenhang der Dinge zu begreifen. Er sucht das durch Begriffe zu verstehen, was seine Sinne wahrnehmen. Auf solche Vorstellungen und Begriffe beziehen sich die Schlaferlebnisse. Was früher dunkler, schattenhafter Begriff war, gewinnt etwas Klangvolles, Lebendiges, das man eben nur mit den Tönen und Worten der Sinneswelt vergleichen kann. Es wird dem Menschen immer mehr so, wie wenn ihm die Lösung der Rätsel, über die er nachdenken muß, aus einer höheren Welt in Tönen und Worten zugeraunt würde. Und er vermag dann dasjenige, was ihm aus einer anderen Welt zukommt, mit dem gewöhnlichen Leben zu verbinden. Was vorher nur sein Gedanke erreichen konnte, ist jetzt für ihn Erlebnis, so lebendig und inhaltvoll wie nur irgendein Erlebnis der Sinneswelt sein kann. Die Dinge und Wesen dieser Sinneswelt sind eben durchaus nicht bloß das, als was sie der Sinneswahrnehmung erscheinen. Sie sind der Ausdruck und Ausfluß einer geistigen Welt. Diese vorher verborgene Geisteswelt tönt jetzt für den Geheimschüler aus seiner ganzen Umgebung heraus. | Щом способността за възприемане веднъж се е появила и преживяванията в съня стоят пред съзнанието напълно ясни и отчетливи, тогава вниманието трябва да се насочи към следното. Сред тези преживявания трябва съвсем точно да се различават два вида. Единият вид ще бъде съвсем чужд на всичко, което човек някога преди това е опознал. На тези преживявания човек може отначало да се радва; може да се въодушевява от тях; но иначе нека засега ги остави настрана. Те са първите предвестници на висшия духовен свят, в който човек ще се ориентира едва по-късно. Другият вид преживявания обаче ще покаже на внимателния наблюдател известно сродство с обикновения свят, в който той живее. За онова, върху което той размишлява през живота, което би искал да разбере в нещата от своето обкръжение, но не може да разбере с обикновения разсъдък, за това тези преживявания в съня му дават обяснение. През всекидневния живот човекът размишлява за онова, което го заобикаля. Той си създава представи, за да разбере връзката между нещата. Той се стреми да разбере чрез понятия онова, което възприемат сетивата му. Към такива представи и понятия се отнасят преживяванията в съня. Онова, което по-рано е било смътно понятие, подобно на сянка, придобива нещо звучно, живо, което може да се сравни именно само със звуците и думите на сетивния свят. На човека все повече му се струва, сякаш решението на загадките, над които трябва да размишлява, му се нашепва от висш свят в звуци и думи. И тогава той е в състояние да свърже онова, което му идва от друг свят, с обикновения живот. Онова, което преди можеше да достигне само неговата мисъл, сега е за него преживяване, толкова живо и пълно със съдържание, колкото може да бъде само някое преживяване на сетивния свят. Нещата и съществата на този сетивен свят съвсем не са само такива, каквито се явяват пред сетивното възприятие. Те са израз и излъчване на един духовен свят. Този дотогава скрит духовен свят сега звучи за окултния ученик от цялото му обкръжение. |
| 202 | Es ist leicht einzusehen, daß ein Segen in dieser höheren Wahrnehmungsfähigkeit für den Menschen nur dann liegen kann, wenn in den seelischen Sinnen, die sich ihm eröffnet haben, alles in Ordnung ist, wie ja der Mensch auch seine gewöhnlichen Sinneswerkzeuge zur wahren Beobachtung der Welt nur gebrauchen kann, wenn sie gesetzmäßig eingerichtet sind. Nun bildet sich der Mensch selbst diese höheren Sinne durch die Übungen, die ihm die Geheimschulung anweist. - Zu diesen Übungen gehört die Konzentration, das ist das Richten der Aufmerksamkeit auf ganz bestimmte mit den Weltgeheimnissen zusammenhängende Vorstellungen und Begriffe. Und es gehört ferner dazu das Meditieren, das ist das Leben in solchen Ideen, das vollkommene Versenken in dieselben in vorgeschriebener Art. Durch Konzentrieren und Meditieren arbeitet der Mensch an seiner Seele. Er entwickelt dadurch in ihr die seelischen Wahrnehmungsorgane. Während er den Aufgaben der Konzentration und Meditation -obliegt, wächst innerhalb seines Leibes seine Seele, wie der Kindeskeim im Leibe der Mutter wächst. Und wenn dann während des Schlafes die geschilderten einzelnen Erlebnisse eintreten, dann rückt der Moment der Geburt heran für die freigewordene Seele, die dadurch buchstäb- -, lich ein anderes Wesen geworden ist, das der Mensch in sich zur Keimung und Reifung bringt. - Die Anstrengungen für das Konzentrieren und das Meditieren müssen deshalb sorgfältige sein, und sie müssen genau eingehalten werden, weil sie ja die Gesetze für die Keimung und das Reifwerden des gekennzeichneten höheren Menschen Seelenwesens sind. Und dieses muß bei seiner Geburt ein in sich harmonischer, richtig gegliederter Organismus sein. Wird aber in den Vorschriften etwas verfehlt, so kommt nicht ein solches gesetzmäßiges Lebewesen, sondern eine Fehlgeburt auf geistigem Gebiet zustande, die nicht lebensfähig ist. | Лесно е да се проумее, че в тази висша способност за възприемане може да има благословия за човека само тогава, когато в душевните сетива, които са му се открили, всичко е в ред, както впрочем и обикновените си сетивни органи човек може да използва за истинско наблюдение на света само когато те са устроени закономерно. А тези висши сетива човекът изгражда сам у себе си чрез упражненията, които окултното обучение му посочва. – Към тези упражнения спада концентрацията, тоест насочването на вниманието към съвсем определени представи и понятия, свързани със световните тайни. И освен това към тях спада медитирането, тоест животът в такива идеи, пълното вглъбяване в тях по предписания начин. Чрез концентриране и медитиране човекът работи върху своята душа. Така той развива в нея душевните органи за възприятие. Докато той се отдава на задачите на концентрацията и медитацията, вътре в тялото му расте неговата душа, както зародишът на детето расте в тялото на майката. И когато после по време на съня настъпят описаните отделни преживявания, тогава наближава мигът на раждането за освободилата се душа, която по този начин буквално е станала друго същество, което човекът довежда в себе си до покълване и узряване. – Затова усилията за концентрирането и медитирането трябва да бъдат грижливи и трябва точно да се спазват, защото те са законите за покълването и узряването на описаното висше човешко душевно същество. А при раждането си то трябва да бъде вътрешно хармоничен, правилно разчленен организъм. Ако обаче в предписанията се сбърка нещо, тогава не се получава такова закономерно живо същество, а помятане в духовната област, което не е жизнеспособно. |
| 203 | Daß die Geburt dieses höheren Seelenwesens zunächst im tiefen Schlafe erfolgt, wird begreiflich erscheinen, wenn man bedenkt, daß der zarte, noch wenig wider standsfähige Organismus bei einem etwaigen Erscheinen während des sinnlichen Alltagslebens durch die starken, harten Vorgänge dieses Lebens ja gar nicht zur Geltung kommen könnte. Seine Tätigkeit käme nicht in Betracht .gegenüber der Tätigkeit des Leibes. Im Schlafe, wenn der Körper ruht, soweit seine Tätigkeit von der sinnlichen Wahrnehmung abhängt, kann die im Anfang so zarte, unscheinbare Tätigkeit der höheren Seele zum Vorschein kommen. - Wieder aber muß beachtet werden, daß der Geheimschüler die Schlaferlebnisse so lange nicht als vollgültige Erkenntnisse ansehen darf, solange er nicht imstande ist, die erwachte höhere Seele auch in das Tagesbewußtsein herüberzunehmen. Ist er das imstande, so vermag er auch zwischen und innerhalb der Tageserlebnisse die geistige" Welt nach ihrem Charakter wahrzunehmen, das heißt, er kann die Geheimnisse seiner Umgebung seelisch als Töne und Worte erfassen. | Че раждането на това висше душевно същество става отначало в дълбокия сън, ще изглежда разбираемо, ако се помисли, че нежният, още слабо устойчив организъм, ако евентуално би се появил по време на сетивния всекидневен живот, изобщо не би могъл да се прояви поради силните, сурови процеси на този живот. Неговата дейност не би имала значение в сравнение с дейността на тялото. В съня, когато тялото почива, доколкото дейността му зависи от сетивното възприятие, може да излезе наяве дейността на висшата душа, която в началото е толкова нежна и незабележима. – Но отново трябва да се има предвид, че окултният ученик не бива да смята преживяванията в съня за напълно валидни познания, докато не е в състояние да пренесе събудилата се висша душа и в дневното съзнание. Ако е в състояние да направи това, тогава той е способен и между дневните преживявания и вътре в тях да възприема духовния свят според неговия характер, тоест той може душевно да схваща тайните на своето обкръжение като звуци и думи. |
| 204 | Nun muß man sich auf dieser Stufe der Entwickelung · klarwerden, daß man es ja zunächst mit einzelnen mehr oder weniger unzusammenhängenden geistigen Erlebnissen zu tun hat. Man muß sich daher hüten, sich aus ihnen irgendein abgeschlossenes oder auch nur zusammenhängendes Erkenntnisgebäude aufbauen zu wollen. Da müßten sich allerlei phantastische Vorstellungen und Ideen in die Seelenwelt einmischen; und man könnte sich so sehr leicht eine Welt zusammenbauen, die mit der wirklichen geistigen gar nichts zu tun hat. Strengste Selbstkontrolle muß ja von dem Geheimschüler fortwährend geübt werden. Das richtigste ist, über die einzelnen wirklichen Erlebnisse, die man hat, immer mehr und mehr zur Klarheit zu kommen und abzuwarten, bis sich neue ergeben in völlig ungezwungener Art, die sich wie von selbst mit den schon vorhandenen verbinden. - Es tritt da nämlich bei dem Geheimschüler durch die Kraft der geistigen Welt, in die er nun einmal gekommen ist, und bei Anwendung der entsprechenden Übungen eine immer mehr um sich greifende Erweiterung des Bewußtseins im tiefen Schlafe ein. Immer mehr Erlebnisse treten hervor aus der Bewußtlosigkeit und immer kleinere Strecken des Schlaflebens werden bewußtlos sein. So schließen sich dann die einzelnen Schlaferfahrungen eben immer mehr von selbst zusammen, ohne daß dieser wahre ZusammenscWuß durch allerlei Kombinationen und Schlußfolgerungen gestört würde, die doch nur von dem an die Sinneswelt gewöhnten Verstande herrühren würden. Je weniger aber von den Denkgewohnheiten dieser sinnlichen Welt in unberechtigter Weise hineingemischt wird in die höheren Erlebnisse, desto besser ist es. Verhält man sich so, dann nähert man sich immer mehr und mehr derjenigen Stufe auf dem Wege zu höherer Erkenntnis, auf welcher Zustände, die vorher nur unbewußt im Schlafleben vorhanden waren, in vollständig bewußte umgewandelt werden. Man lebt dann, wenn der Körper ruht, ebenso in einer Wirklichkeit, wie dies beim Wachen der Fall ist. Es wird überflüssig sein, zu bemerken, daß während des Schlafes selbst zunächst man es mit einer anderen Wirklichkeit zu tun hat, als die sinnliche Umgebung ist, in welcher sich der Körper befindet. Man lernt ja und muß - um fest auf dem Boden der Sinneswelt stehenzubleiben und nicht Phantast zu werden - lernen, die höheren SchlaferIeb nisse an die sinnliche Umgebung anzuknüpfen. Aber zunächst ist eben die im Schlaf erlebte Welt eine vollkommen neue Offenbarung. - Man nennt in der Geheimwissenschaft die wichtige Stufe, die in der Bewußtheit des Schlaflebens besteht, die Kontinuität (Ununterbrochen heit) des Bewußtseins." | Сега на тази степен на развитието човек трябва да си изясни, че отначало има работа с отделни, повече или по-малко несвързани духовни преживявания. Затова трябва да се пази от желанието да изгради от тях някаква завършена или дори само свързана сграда на познанието. Тогава в душевния свят неизбежно биха се примесили всевъзможни фантастични представи и идеи; и така човек много лесно би могъл да си построи свят, който няма нищо общо с действителния духовен свят. Окултният ученик впрочем трябва непрекъснато да упражнява най-строг самоконтрол. Най-правилното е все повече и повече да изясняваш отделните действителни преживявания, които имаш, и да чакаш, докато по съвсем непринуден начин се появят нови, които като от само себе си се свързват с вече наличните. – Защото чрез силата на духовния свят, в който той веднъж вече е влязъл, и при прилагане на съответните упражнения у окултния ученик настъпва разширяване на съзнанието в дълбокия сън, което обхваща все повече. Все повече преживявания изплуват от безсъзнанието и все по-малки отрязъци от живота в съня ще бъдат без съзнание. Така отделните опитности в съня все повече се съединяват именно от само себе си, без това истинско съединяване да бъде нарушавано от всевъзможни комбинации и умозаключения, които все пак биха произлизали само от разсъдъка, привикнал към сетивния свят. Колкото по-малко обаче от мисловните навици на този сетивен свят се примесва неоправдано във висшите преживявания, толкова по-добре. Ако човек се държи така, тогава той се приближава все повече и повече до онази степен по пътя към висше познание, на която състояния, които преди са били налице само несъзнавано в живота на съня, се превръщат в напълно съзнателни. Тогава, когато тялото почива, човек живее в една действителност също така, както при будността. Излишно ще е да се отбелязва, че по време на самия сън човек отначало има работа с друга действителност, а не със сетивното обкръжение, в което се намира тялото. Човек се учи и трябва – за да остане здраво стъпил на почвата на сетивния свят и да не стане фантазьор – да се научи да свързва висшите преживявания в съня със сетивното обкръжение. Но отначало светът, преживян в съня, е именно напълно ново откровение. – В тайната наука наричат важната степен, която се състои в осъзнатостта на живота в съня, непрекъснатост (континуитет) на съзнанието.* |
| 205 | Bei einem Menschen, der diese Stufe erreicht hat, hört das Erleben und Erfahren in solchen Zeiten nicht auf, in denen der physische Leib ruht und der Seele keine Eindrücke durch die Sinneswerkzeuge zugeführt werden. | У човек, който е достигнал тази степен, преживяването и опитът не престават в онези периоди, в които физическото тяло почива и на душата не се доставят впечатления чрез сетивните органи. |
| 206 | ~~ Was hier angedeutet wird, ist für eine gewisse Stufe der Entwickelung eine Art «Ideal», das am Ende eines langen Weges liegt. Was der Geheimschüler zunächst kennenlernt, sind die zwei Zustände: Bewußtsein bei einer seelischen Verfassung, in welcher ihm vorher nur regel lose Träume, und in einer solchen, in der nur bewußtloser, traumloser Schlaf möglich war. | * Онова, което е загатнато тук, е за определена степен на развитието един вид „идеал“, който лежи в края на един дълъг път. Онова, което окултният ученик опознава най-напред, са двете състояния: съзнание при едно душевно състояние, при което преди са били възможни само безредни сънища, и при такова, при което е бил възможен само несъзнателен сън без сънища. |
| 207 | DIE SPALTUNG DER PERSÖNLICHKEIT WÄHREND DER GEISTESSCHULUNG | РАЗЦЕПВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА ПО ВРЕМЕ НА ДУХОВНОТО ОБУЧЕНИЕ |
| 208 | Während des Schlafes empfängt die menschliche Seele nicht die Mitteilungen von seiten der physischen Sinneswerkzeuge. Die Wahrnehmungen der gewöhnlichen Außenwelt fließen ihr in diesem Zustande nicht zu. Sie ist in Wahrheit in gewisser Beziehung außerhalb des Teiles der menschlichen Wesenheit, des sogenannten physischen Leibes, welcher im Wachen die Sinneswahrnehmungen und das Denken vermittelt. Sie ist dann nur in Verbindung mit den feineren Leibern (dem Ätherleib und dem Astralleib), welche sich der Beobachtung der physischen Sinne entziehen. Aber die Tätigkeit dieser feineren Leiber hört im Schlafe nicht etwa auf. So wie der physische Leib mit den Dingen und Wesen der physischen Weit in Verbindung steht, wie er von ihnen Wirkungen empfängt und auf sie wirkt, so lebt die Seele in einer höheren Weit. Und dieses Leben dauert während des Schlafes fort. Tatsächlich ist die Seele während des Schlafes in voller Regsamkeit. Nur kann der Mensch von dieser seiner eigenen Tätigkeit so lange nichts wissen, als er nicht geistige Wahrnehmungsorgane hat, durch welche er während des Schlafes ebensogut beobachten kann, was um ihn herum vorgeht und was er selber treibt, wie er das mit seinen gewöhnlichen Sinnen im Tagesleben für seine physische Umgebung kann. Die Geheimschulung besteht (wie in den vorhergehenden Kapiteln gezeigt worden ist) in der Ausbildung solcher geistigen Sinneswerkzeuge. | По време на съня човешката душа не получава съобщенията от физическите сетивни органи. Възприятията на обикновения външен свят не се вливат в нея в това състояние. В действителност тя в известно отношение е извън онази част от човешката същност, т.нар. физическо тяло, която в будно състояние опосредства сетивните възприятия и мисленето. Тогава тя е свързана само с по-фините тела (етерното тяло и астралното тяло), които убягват от наблюдението на физическите сетива. Но дейността на тези по-фини тела в съня в никакъв случай не престава. Както физическото тяло е свързано с нещата и съществата на физическия свят, както получава от тях въздействия и въздейства върху тях, така душата живее в един висш свят. И този живот продължава по време на съня. Действително душата по време на съня е в пълна активност. Само че човек не може да знае нищо за тази своя собствена дейност, докато няма духовни органи за възприятие, чрез които по време на съня да може също толкова добре да наблюдава какво става около него и какво върши сам, както може да прави това със своите обикновени сетива в дневния живот по отношение на своето физическо обкръжение. Окултното обучение се състои (както беше показано в предходните глави) в изграждането на такива духовни сетивни органи. |
| 209 | Verwandelt sich nun durch die Geheimschulung das Schlafleben des Menschen in dem Sinne, wie es im vorigen Kapitel beschrieben worden ist, so kann er alles, was in diesem Zustande um ihn herum vorgeht, bewußt verfolgen; er kann sich willkürlich in seiner Umgebung zurechtfinden, wie das mit seinen Erlebnissen während des wachen Alltagslebens durch die gewöhnlichen Sinne der Fall ist. Dabei ist allerdings zu beachten, daß die Wahrnehmung der gewöhnlichen sinnlichen Umgebung schon einen höheren Grad des Hellsehens voraussetzt. (Es ist darauf schon im vorigen Kapitel hingedeutet worden.) Im Beginn der Entwickelung nimmt der Geheimschüler nur Dinge wahr, die einer anderen Welt angehören, ohne deren Zusammenhang mit den Gegenständen seiner alltäglichen sinnlichen Umgebung bemerken zu können. | Ако сега чрез окултното обучение животът на човека в съня се преобрази така, както беше описано в предишната глава, тогава той може съзнателно да проследява всичко, което става около него в това състояние; той може по своя воля да се ориентира в своето обкръжение, както става с преживяванията му по време на будния всекидневен живот чрез обикновените сетива. При това обаче трябва да се има предвид, че възприятието на обикновеното сетивно обкръжение вече предполага по-висока степен на ясновидство. (Това беше загатнато още в предишната глава.) В началото на развитието окултният ученик възприема само неща, които принадлежат на друг свят, без да може да забележи връзката им с предметите на своето всекидневно сетивно обкръжение. |
| 210 | Was an so charakteristischen Beispielen des Traum und Schlaflebens anschaulich wird, findet fortwährend beim Menschen statt. Die Seele lebt ohne Unterbrechung in höheren Wehen und ist innerhalb der letzteren tätig. Sie schöpft aus diesen höheren Wehen heraus die Anregungen, durch welche sie immerwährend auf den physischen Leib wirkt. Nur bleibt für den Menschen dieses sein höheres Leben unbewußt. Der Geheimschüler aber bringt es zum Bewußtsein. Dadurch wird sein Leben überhaupt ein anderes. Solange die Seele nicht im höheren Sinne sehend ist, wird sie von übergeordneten Weltwesen geführt. Und wie das Leben eines Blinden, der durch Operation sehend geworden ist, ein anderes wird, als es vorher war, da er sich auf seine Führerschaft verlassen mußte, so ändert sich das Leben des Menschen durch die Geheimschulung. Er wird der Führerschaft entwachsen und muß fortan seine Leitung selbst übernehmen. Sobald dies eintritt, ist er, wie begreiflich, Irrtümern unterworfen, von denen das gewöhnliche Bewußtsein nichts ahnt. Er handelt jetzt aus einer Welt heraus, aus der ihn früher höhere Gewalten, ihm selbst unbewußt, beeinflußten. Diese höheren Gewalten sind durch die allgemeine Weltharmonie geordnet. Aus dieser Weltharmonie tritt der Geheimschüler heraus. Er hat nunmehr selbst Dinge zu tun, die vorher für ihn ohne sein Zutun vollzogen worden sind. | Онова, което става нагледно в такива характерни примери от живота в сънищата и в съня, се извършва непрекъснато у човека. Душата живее без прекъсване във висши светове и е дейна в тях. От тези висши светове тя черпи импулсите, чрез които непрестанно въздейства върху физическото тяло. Само че за човека този негов висш живот остава несъзнаван. Окултният ученик обаче го довежда до съзнание. Така неговият живот изобщо става друг. Докато душата не е виждаща във висшия смисъл, тя бива водена от световни същества, които стоят над нея. И както животът на един сляп, който е прогледнал чрез операция, става различен от онзи преди, когато е трябвало да се осланя на своите водачи, така се променя животът на човека чрез окултното обучение. Той ще надрасне водачеството и оттук нататък трябва сам да поеме своето ръководство. Щом това настъпи, той, както е разбираемо, е подложен на заблуди, за които обикновеното съзнание нищо не подозира. Сега той действа от един свят, от който по-рано, без самият той да съзнава това, върху него влияеха висши сили. Тези висши сили са подредени от всеобщата световна хармония. От тази световна хармония окултният ученик излиза. Сега той сам трябва да върши неща, които преди са били извършвани за него без негово участие. |
| 211 | Weil dies letztere der Fall ist, deshalb wird in den Schriften, die von solchen Dingen handeln, viel von den Gefahren gesprochen, welche mit dem Aufstieg in die höheren Welten verbunden sind. Die Schilderungen, die da zuweilen von solchen Gefahren gemacht werden, sind wohl geeignet, ängstliche Gemüter nur mit Schaudern auf dieses höhere Leben blicken zu lassen. Doch muß gesagt werden, daß diese Gefahren nur dann vorhanden sind, wenn die notwendigen Vorsichtsmaßregeln außer acht gelassen werden. Wenn dagegen wirklich alles beachtet wird, was wahre Geheimschulung als Ratschläge an die Hand gibt, dann erfolgt der Aufstieg zwar durch Erlebnisse hindurch, die an Gewalt und Größe alles überragen, was die kühnste Phantasie des Sinnenmenschen sich ausmalen kann; aber von einer Beeinträchtigung der Gesundheit oder des Lebens kann nicht die Rede sein. Der Mensch lernt grausige, das Leben an allen Ecken und Enden bedrohende Gewalten kennen. Es wird ihm möglich, sich selbst gewisser Kräfte und Wesen zu bedienen, welche der sinnlichen Wahrnehmung entzogen sind. Und die Versuchung ist groß, sich dieser Kräfte im Dienste eines eigenen unerlaubten Interesses zu bemächtigen oder aus mangelnder Erkenntnis der höheren Wehen in irrtümlicher Weise solche Kräfte zu verwenden. Einige von solchen besonders bedeutsamen Erlebnissen (z. B. die Begegnung mit dem «Hüter der Schwelle») sollen noch in diesen Aufsätzen geschildert werden. - Aber man muß doch bedenken, daß die lebenfeindlichen Mächte auch dann vorhanden sind, wenn man sie nicht kennt. Wahr ist allerdings, daß dann deren Verhältnis zum Men- . sehen von höheren Kräften bestimmt wird und daß dieses Verhältnis sich auch ändert, wenn der Mensch mit Bewußtsein in diese ihm vorher verborgene Weit eintritt. Aber es wird dafür auch sein eigenes Dasein gesteigert, sein Lebenskreis um ein ungeheures Feld bereichert. Eine wirkliche Gefahr liegt nur dann vor, wenn der Geheimschüler durch Ungeduld oder Unbescheidenheit sich gegenüber den Erfahrungen der höheren Weit zu früh eine gewisse Selbständigkeit beimißt, wenn er nicht abwarten kann, bis ihm die zureichende Einsicht in die übersinnlichen Gesetze wirklich zuteil wird. Auf diesem Gebiete sind eben Demut und Bescheidenheit noch viel weniger leere Worte als im gewöhnlichen Leben. Sind diese aber dem Schüler im allerbesten Sinne eigen, so kann er sicher sein, daß sich sein Aufstieg ins höhere Leben gefahrlos für alles das vollzieht, was man gewöhnlich Gesundheit und Leben nennt. - Vor allen Dingen darf keine Disharmonie aufkommen zwischen den höheren Erlebnissen und den Vorgängen und Anforderungen des alltäglichen Lebens. Des Menschen Aufgabe ist durchaus auf dieser Erde zu suchen. Und wer den Aufgaben auf dieser Erde sich entziehen und in eine andere WeIt flüchten will, der mag sicher sein, daß er sein Ziel nicht erreicht. - Aber was die Sinne wahrnehmen, ist nur ein Teil der Welt. Und im Geistigen liegen die Wesenheiten, welche sich in den T atsachen der sinnlichen WeIt ausdrücken. Man soll teilhaftig werden des Geistes, damit man seine Offenbarungen in die Sinneswelt hineintragen kann. Der Mensch gestaltet die Erde um, indem er ihr einpflanzt, was er von dem Geisterlande her erkundet. Darinnen liegt seine Aufgabe. Nur weil die sinnliche Erde von der geistigen Weit abhängt, weil man wahrhaft auf der Erde nur wirken kann, wenn man Teilhaber an jenen Welten ist, in denen die schaffenden Kräfte verborgen sind, deshalb soll man zu diesen letzteren aufsteigen wollen. Tritt man mit dieser Gesinnung an die Geheimschulung heran und weicht man keinen Augenblick von der dadurch vorgezeichneten Richtung ab, dann hat man nicht die allergeringsten Gefahren zu befürchten. Niemand sollte sich von den in Aussicht stehenden Gefahren von der Geheimschulung abhalten lassen; für einen jeden aber sollte diese Aussicht eine strenge Aufforderung sein, sich durchaus jene Eigenschaften anzueignen, welche der wahre Geheimschüler haben soll. | Тъкмо защото последното е така, в писанията, които се занимават с такива неща, много се говори за опасностите, свързани с възхода във висшите светове. Описанията, които понякога се правят там на такива опасности, са наистина способни да накарат боязливите сърца да гледат на този висш живот само с ужас. Все пак трябва да се каже, че тези опасности съществуват само тогава, когато се пренебрегнат необходимите предпазни мерки. Ако обаче наистина се спазва всичко, което истинското окултно обучение дава като съвети, тогава възходът наистина минава през преживявания, които по сила и величие надхвърлят всичко, което най-дръзката фантазия на сетивния човек може да си представи; но за увреждане на здравето или на живота не може да става и дума. Човекът опознава ужасяващи сили, които застрашават живота от всички страни. Става му възможно сам да си служи с определени сили и същества, които са скрити от сетивното възприятие. И изкушението е голямо да завладее тези сили в служба на някакъв собствен непозволен интерес или поради недостатъчно познаване на висшите светове да използва такива сили по погрешен начин. Някои от такива особено значителни преживявания (напр. срещата с „Пазача на прага“) ще бъдат описани по-нататък в тези статии. – Но все пак трябва да се има предвид, че враждебните на живота сили съществуват и тогава, когато човек не ги познава. Вярно е наистина, че тогава тяхното отношение към човека се определя от висши сили и че това отношение също се променя, когато човекът със съзнание навлезе в този скрит преди за него свят. Но затова пък се засилва и собственото му съществуване, кръгът на живота му се обогатява с огромно поле. Действителна опасност има само тогава, когато окултният ученик поради нетърпение или нескромност твърде рано си приписва известна самостоятелност спрямо опита на висшия свят, когато не може да изчака, докато наистина му бъде дадено достатъчно прозрение в свръхсетивните закони. В тази област смирението и скромността са именно още много по-малко празни думи, отколкото в обикновения живот. Ако обаче те са присъщи на ученика в най-добрия смисъл, тогава той може да бъде сигурен, че неговият възход към висшия живот ще се извърши без опасност за всичко онова, което обикновено се нарича здраве и живот. – Преди всичко не бива да възниква дисхармония между висшите преживявания и процесите и изискванията на всекидневния живот. Задачата на човека трябва да се търси изцяло на тази земя. И който иска да избяга от задачите на тази земя и да се спаси в друг свят, той може да бъде сигурен, че няма да постигне целта си. – Но онова, което сетивата възприемат, е само една част от света. И в духовното се намират съществата, които се изразяват във фактите на сетивния свят. Човек трябва да се приобщи към духа, за да може да внесе неговите откровения в сетивния свят. Човекът преобразява земята, като насажда в нея онова, което узнава от царството на духовете. В това се състои неговата задача. Само защото сетивната земя зависи от духовния свят, защото на земята човек може истински да действа само ако има дял в онези светове, в които са скрити творящите сили, само затова човек трябва да иска да се издигне до последните. Ако пристъпим към окултното обучение с тази нагласа и не се отклоняваме нито за миг от посоката, която тя начертава, тогава няма защо да се страхуваме дори от най-малките опасности. Никой не би трябвало да позволява предстоящите опасности да го възпрат от окултното обучение; за всекиго обаче тази перспектива би трябвало да бъде строг призив да придобие непременно онези качества, които трябва да има истинският окултен ученик. |
| 212 | N ach diesen Voraussetzungen, die wohl alles Schreck hafte beseitigen, soll nun hier an die Schilderung einiger sogenannter «Gefahren» geschritten werden. Große Veränderungen gehen allerdings mit den obengenannten feineren Leibern beim Geheimschüler vor sich. Solche Veränderungen hängen mit gewissen Entwickelungsvor gängen der drei Grundkräfte der Seele, mit Wollen, Fühlen und Denken zusammen. Diese drei Kräfte stehen vor der Geheimschulung des Menschen in einer ganz bestimmten, durch höhere Weltgesetze geregelten Ver fühlt oder bindung. Nicht denkt der Mensch. Wenn z. B. eine bestimmte Vorstellung im Bewußtsein auftaucht, so schließt sich an sie nach in beliebiger Weise will, natürlichen Gesetzen ein gewisses Gefühl oder es folgt auf sie ein gesetzmäßig mit ihr zusammenhängender Willensentschluß. Man betritt ein Zimmer, findet es dumpfig und öffnet die Fenster. Man hört seinen Namen rufen und folgt dem Rufe. Man wird gefragt und gibt Antwort. Man sieht ein übelriechendes Ding und bekommt ein Gefühl von Unlust. Das sind einfache Zusammenhänge zwischen Denken, Fühlen und Wollen. Wenn man aber das menschliche Leben überschaut, so wird man finden, daß sich alles in diesem Leben auf solche Zusammenhänge aufbaut. Ja, man bezeichnet das Leben eines Menschen nur dann als ein «normales», wenn man in demselben eine solche Verbindung von Denken, Fühlen und Wollen bemerkt, die in den Gesetzen der menschlichen Natur begründet liegt. Man fände es diesen Gesetzen widersprechend, wenn ein Mensch z: B. beim Anblick eines übelriechenden Gegenstandes ein Lustgefühl empfände oder wenn er auf Fragen nicht antwortete. Die Erfolge, die man sich von einer richtigen Erziehung oder einem angemessenen Unterricht verspricht, beruhen darauf, daß man voraussetzt, man könne eine der menschlichen Natur entsprechende Verbindung zwischen Denken, Fühlen und Wollen beim Zögling herstellen. Wenn man diesem gewisse Vorstellungen beibringt, so tut man es in der Annahme, daß sie später mit seinen Gefühlen und Willensentschlüssen in gesetzmäßige Verbindungen eingehen. - Alles das rührt davon her, daß in den feineren Seelenleibern des Menschen die Mittelpunkte der drei Kräfte, des Denkens, Fühlens und Wollens, in einer gesetzmäßigen Art miteinander verbunden sind. Und diese Verbindung in dem feineren Seelenorganismus hat auch ihr Abbild in dem groben physischen Körper. Auch in diesem stehen die Organe des W ollens in einer gewissen gesetzmäßigen Verbindung mit denen des Denkens und Fühlens. Ein bestimmter Gedanke ruft regelmäßig daher ein Gefühl oder eine Willenstätigkeit hervor. - Bei der höheren Entwickelung des Menschen werden nun die Fäden, welche die drei Grundkräfte miteinander verbinden, unterbrochen. Zuerst geschieht diese Unterbrechung nur in dem charakterisierten feineren Seelenorganismus; bei noch höherem Aufstieg aber erstreckt sich die Trennung auch auf den physischen Körper. (Es zerfällt bei der höheren geistigen Entwickelung des Menschen tatsächlich z. B. sein Gehirn in drei voneinander getrennte Glieder. Die Trennung ist allerdings eine solche, daß sie für die gewöhnliche sinn liche Anschauung nicht wahrnehmbar und auch durch die schärfsten sinnlichen Instrumente nicht nachweisbar ist. Aber sie tritt ein, und der Hellseher hat Mittel, sie zu beobachten. Das Gehirn des höheren Hellsehers zerfällt in drei selbständig wirkende Wesenheiten: das Denk-, Fühl- und Willensgehirn.) | След тези предпоставки, които наистина премахват всичко страшно, сега тук ще пристъпим към описанието на някои т.нар. „опасности“. С по-горе споменатите по-фини тела на окултния ученик наистина настъпват големи промени. Такива промени са свързани с определени процеси на развитие на трите основни сили на душата – с волята, чувстването и мисленето. Преди окултното обучение на човека тези три сили стоят в съвсем определена връзка, регулирана от висши световни закони. Човекът не мисли, не чувства и не иска по произволен начин. Когато напр. в съзнанието изплува определена представа, към нея по природни закони се присъединява известно чувство или след нея следва волево решение, закономерно свързано с нея. Човек влиза в една стая, намира я задушна и отваря прозорците. Чува, че викат името му, и се отзовава на повика. Питат го и отговаря. Вижда някое зловонно нещо и изпитва чувство на неудоволствие. Това са прости връзки между мисленето, чувстването и волята. Но ако се обхване с поглед човешкият живот, ще се открие, че всичко в този живот се гради върху такива връзки. Нещо повече, животът на един човек се нарича „нормален“ само тогава, когато в него се забелязва такава връзка между мисленето, чувстването и волята, която се основава на законите на човешката природа. Би се сметнало за противоречащо на тези закони, ако някой човек напр. при вида на зловонен предмет изпитва чувство на удоволствие или ако не отговаря на въпроси. Успехите, които се очакват от правилното възпитание или от подходящото обучение, почиват на предположението, че у възпитаника може да се създаде съответстваща на човешката природа връзка между мисленето, чувстването и волята. Когато му се предават определени представи, това става с допускането, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и волеви решения. – Всичко това произтича от факта, че в по-фините душевни тела на човека средоточията на трите сили – на мисленето, чувстването и волята – са свързани помежду си по закономерен начин. И тази връзка в по-финия душевен организъм има своето отражение и в грубото физическо тяло. И в него органите на волята стоят в известна закономерна връзка с органите на мисленето и чувстването. Затова определена мисъл редовно предизвиква някое чувство или някаква волева дейност. – При висшето развитие на човека обаче нишките, които свързват трите основни сили една с друга, се прекъсват. Отначало това прекъсване става само в описания по-фин душевен организъм; но при още по-висок възход разделянето се разпростира и върху физическото тяло. (При висшето духовно развитие на човека например неговият мозък действително се разпада на три члена, отделени един от друг. Разделянето наистина е такова, че не е възприемаемо от обикновеното сетивно съзерцание и не може да се докаже дори с най-чувствителните уреди за сетивно наблюдение. Но то настъпва и ясновидецът има средства да го наблюдава. Мозъкът на висшия ясновидец се разпада на три самостоятелно действащи същности: мозък на мисленето, мозък на чувстването и мозък на волята.) |
| 213 | Die Organe des Denkens, Fühlens und W oUens stehen sodann ganz frei für sich da. Und ihre Verbindung wird nunmehr durch keine ihnen selbst eingepflanzten Gesetze hergestellt, sondern muß durch das erwachte höhere Bewußtsein des Menschen selbst besorgt werden. - Das ist nämlich die Veränderung, welche der Geheimschüler an sich bemerkt, daß kein Zusammenhang zwischen einer Vorstellung und einem Gefühl oder einem Gefühl und einem Willensentschluß usw. sich einstellt, wenn er nicht selbst einen solchen schafft. Kein Antrieb führt ihn von einem Gedanken zu einer Handlung, wenn er diesen Antrieb nicht frei in sich bewirkt. Er kann nunmehr völlig gefühllos vor einer Tatsache stehen, die ihm vor seiner Schulung glühende Liebe oder ärgsten Haß eingeflößt hat; er kann untätig bleiben bei einem Gedanken, der ihn vorher zu einer Handlung wie von selbst begeistert hat. Und er kann Taten verrichten aus Willensentschlüssen heraus, für welche bei einem nicht durch die Geheimschulung hindurchgegangenen Menschen auch nicht die geringste Veranlassung vorliegt. Die große Errungenschaft, welche dem Geheimschüler zuteil wird, ist, daß er die vollkommene Herrschaft erlangt über das Zusammenwirken der drei Seelenkräfte; aber dieses Zusammenwirken wird dafür auch vollständig in seine eigene Verantwortlichkeit gestellt. | Тогава органите на мисленето, чувстването и волята стоят съвсем свободни, сами за себе си. И тяхната връзка вече не се създава от никакви закони, вложени в самите тях, а трябва да се осъществява от събуденото висше съзнание на самия човек. – Това е именно промяната, която окултният ученик забелязва у себе си: че между една представа и едно чувство или едно чувство и едно волево решение и т.н. не се установява никаква връзка, ако той сам не създаде такава. Никакъв подтик не го води от една мисъл към едно действие, ако той не предизвика свободно в себе си този подтик. Сега той може да стои напълно безчувствен пред един факт, който преди обучението му е вдъхвал пламенна любов или най-люта омраза; той може да остане бездеен при една мисъл, която преди като от само себе си го е въодушевявала към действие. И той може да върши дела, произтичащи от волеви решения, за които у човек, който не е преминал през окултното обучение, няма и най-малък повод. Голямото завоевание, което се пада на окултния ученик, е, че той постига пълно господство над съвместното действие на трите душевни сили; но затова пък това съвместно действие се поставя изцяло под неговата собствена отговорност. |
| 214 | Erst durch diese Umwandlung seines Wesens kann der Mensch in bewußte Verbindung treten mit gewissen übersinnlichen Kräften und Wesenheiten. Denn es haben seine eigenen Seelenkräfte zu gewissen Grundkräften der Welt entsprechende Verwandtschaft. Die Kraft z. B., die im Willen liegt, kann auf bestimmte Dinge und Wesenheiten der höheren Welt wirken und diese auch wahrnehmen. Aber sie kann das erst dann, wenn sie frei geworden ist von ihrer Verbindung mit dem Fühlen und Denken innerhalb der Seele. Sobald diese Verbindung gelöst ist, tritt die Wirkung des Willens nach außen hervor. Und so ist es auch mit den Kräften des Denkens und Fühlens. Wenn mir ein Mensch ein Haßgefühl zusendet, so ist dieses für den Hellseher sichtbar als eine feine Lichtwolke von bestimmter Färbung. Und ein solcher Hellseher kann dieses Haßgefühl abwehren, wie der Sinnes mensch einen physischen Schlag abwehrt, der gegen ihn geführt wird. Der Haß wird in der übersinnlichen WeIt eine anschaubare Erscheinung. Aber nur dadurch kann ihn der Hellseher wahrnehmen, daß er die Kraft, die in seinem Gefühle liegt, nach außen zu senden vermag, wie der Sinnesmensch die Empfänglichkeit seines Auges nach außen richtet. Und so wie mit dem Haß ist es mit weit bedeutungsvolleren Tatsachen der sinnlichen Weh. Der Mensch kann mit ihnen in bewußten Verkehr treten durch die" Freilegung der Grundkräfte seiner Seele. | Едва чрез това преобразяване на своята същност човекът може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и същества. Защото неговите собствени душевни сили имат съответно сродство с определени основни сили на света. Например силата, която се намира във волята, може да действа върху определени неща и същества на висшия свят и също да ги възприема. Но тя може да прави това едва тогава, когато се е освободила от своята връзка с чувстването и мисленето вътре в душата. Щом тази връзка се развърже, действието на волята излиза навън. Също така е и със силите на мисленето и чувстването. Когато някой човек ми изпрати чувство на омраза, то е видимо за ясновидеца като фин светлинен облак с определено оцветяване. И такъв ясновидец може да отблъсне това чувство на омраза, както сетивният човек отблъсква физически удар, насочен срещу него. В свръхсетивния свят омразата става явление, което може да се съзерцава. Но ясновидецът може да я възприеме само ако е способен да изпраща навън силата, която се намира в неговото чувство, както сетивният човек насочва навън възприемчивостта на своето око. И както е с омразата, така е и с много по-значителни факти на сетивния свят. Човекът може да влезе в съзнателно общуване с тях чрез освобождаването на основните сили на своята душа. |
| 215 | Durch die geschilderte Trennung der Kräfte des Denkens, Fühlens und W oUens ist nun, bei Außerachtlassung der geheimwissenschaftlichen Vorschriften, eine dreifache Verirrung auf dem Entwickelungsgange des Menschen möglich. Eine solche kann eintreten, wenn die Verbin dungsbahnen zerstört werden, bevor das höhere Bewußtsein mit seiner Erkenntnis so weit ist, daß es die Zügel, die ein freies harmonisches Zusammenwirken der getrennten Kräfte herstellen, ordentlich zu führen vermag. - Denn in der Regel sind nicht alle drei Grundkräfte des Menschen in einem bestimmten Lebensabschnitt gleich weit in ihrer Entwickelung vorgeschritten. Bei dem einen Menschen ist das Denken dem Fühlen und Wollen vorangeschritten, bei einem zweiten hat eine andere Kraft die Oberhand über ihre Genossen. Solange nun der durch die ' höheren Weltgesetze hergestellte Zusammenhang der Kräfte aufrechterhalten bleibt, kann durch das Hervor stechen der einen oder der anderen keine im höheren Sinne störende Unregelmäßigkeit eintreten. Beim Willensmenschen z: B. wirken Denken und Gefühl durch jene Gesetze doch ausgleichend, und sie verhindern, daß der überwiegende Wille in besondere Ausartungen verfällt. Tritt ein solcher Willensmensch aber in die Geheimschulung ein, so hört der gesetzmäßige Einfluß von Gefühl und Gedanke auf den zu ungeheuren Kraftlei stungen unausgesetzt drängenden Willen vollständig auf. Ist dann der Mensch in der vollkommenen Beherrschung des höheren Bewußtseins nicht so weit, daß er selbst die Harmonie hervorrufen kann, so geht der Wille seine eigenen zügellosen Wege. Er überwältigt fortwährend seinen Träger. Gefühl und Denken fallen einer vollkommenen Machtlosigkeit anheim; der Mensch wird durch die ihn sklavisch beherrschende Willensmacht gepeitscht. Eine Gewaltnatur, die von einer zügellosen Handlung zur anderen schreitet, ist entstanden. - Ein zweiter Abweg entsteht, wenn das Gefühl in einer maßlosen Art sich von den gesetzmäßigen Zügeln befreit. Eine zur Verehrung anderer Menschen neigende Person kann sich dann in grenzenlose Abhängigkeit bis zum Verluste jedes eigenen Willens und Gedankens begeben. Statt höherer Erkenntnis ist dann die erbarmungswürdigste Aushöhlung und Kraftlosigkeit das Los einer solchen Persönlichkeit. Oder es kann bei solch überwiegendem Gefühlsleben eine zu Frömmigkeit und religiöser Erhebung neigende Natur in eine sie.ganz hinreißende Religionsschwelgerei verfallen. - Das dritte Übel bildet sich, wenn das Denken überwiegt. Dann tritt eine lebensfeindliche, in sich verschlossene Beschaulichkeit auf. Für solche Menschen scheint dann die Welt nur mehr insoweit Bedeutung zu haben, als sie ihnen Gegenstände liefert zur Befriedigung ihrer ins Grenzenlose gesteigerten Weisheitsgier. Sie werden durch keinen Gedanken zu einer Handlung oder einem Gefühl angeregt. Sie treten überall als teilnahmslose, kalte Naturen auf. Jede Berührung mit Dingen der alltäglichen Wirklichkeit fliehen sie wie etwas, das ihnen Ekel erregt oder das wenigstens für sie alle Bedeutung verloren hat. Das sind die drei Irrpfade, auf welche der Geheimschüler geraten kann: das Gewaltmenschentum, die Gefühls schwelgerei, das kalte, lieblose Weisheitsstreben. Für eine äußerliche Betrachtungsweise - auch für die materialistische der Schulmedizin - unterscheidet sich das Bild eines solchen auf Abwegen befindlichen Menschen, vor allen Dingen dem Grade nach, nicht viel von demjenigen eines Irrsinnigen oder wenigstens einer schwer «nervenkran ken Person». - Ihnen darf natürlich der Geheimschüler nicht gleichen. Es kommt bei ihm darauf an, daß Denken, Fühlen, Wollen, die drei Grundkräfte der Seele, eine harmonische Entwickelung durchgemacht haben, bevor sie aus der ihnen eingepflanzten Verbindung gelöst und dem erwachten höheren Bewußtsein unterstellt werden kön ist eine nen. - Denn ist einmal der Fehler geschehen, Grundkraft der Zügellosigkeit anheimgefallen, so tritt die höhere Seele zunächst als eine Fehlgeburt zutage. Die ungebändigte Kraft füllt dann die ganze Persönlichkeit des Menschen aus; und für lange ist nicht daran zu denken, daß alles wieder ins Gleichgewicht kommt. Was als eine harmlose Charakterveranlagung erscheint, solange der Mensch ohne Geheimschulung ist, nämlich ob er eine Willens-, Gefühls- oder Denkernatur ist, das steigert sich beim Geheimschüler so, daß sich das zum Leben notwendige Allgemeinmenschliche demgegenüber ganz verliert. - Zu einer wirklich ernsten Gefahr wird das allerdings erst in dem Augenblicke, in welchem der Schüler die Fähigkeit erlangt, Erlebnisse wie im Schlafbewußtsein so auch im wachen Zustande vor sich zu haben. So lange es bei der bloßen Erhellung der Schlafpausen verbleibt, wirkt während des Wachzustandes das von den allgemeinen Weltgesetzen geregelte Sinnesleben immer wie der ausgleichend auf das gestörte Gleichgewicht der Seele zurück. Deshalb ist es so notwendig, daß das Wachleben des Geheimschülers in jeder Richtung ein regelmäßiges, gesundes sei. Je mehr er den Anforderungen entspricht, welche die äußere Weh an eine gesunde, kräftige Gestaltung von Leib, Seele und Geist stellt, desto besser ist es für ihn. Schlimm dagegen kann es für ihn werden, wenn das alltägliche Wachleben aufregend oder aufreibend auf ihn wirkt, wenn also zu den größeren Veränderungen, die in seinem Innern vorgehen, irgendwelche zerstörende oder hemmende Einflüsse des äußeren Lebens hinzutreten. Er soll alles aufsuchen, was seinen Kräften und Fähigkeiten entsprechend ist und was ihn in ein ungestörtes, harmonisches Zusammenleben mit seiner Umgebung hineinbringt. Und er soll alles vermeiden, was dieser Harmonie Eintrag tut, was Unruhe und Hast in sein Leben bringt. Dabei kommt es weniger darauf an, diese Unruhe und Hast sich in einem äußerlichen Sinne abzuwälzen, als vielmehr darauf, zu sorgen, daß die Stimmung, die Absichten und Gedanken und die Gesundheit des Leibes darunter nicht fortwährenden Schwankungen ausgesetzt werden. - All das fällt dem Menschen während seiner Geheimschulung nicht so leicht wie vorher. Denn die höheren Erlebnisse, die nunmehr in sein Leben hineinspielen, wirken ununterbrochen auf sein ganzes Dasein. Ist innerhalb dieser höheren Erlebnisse etwas nicht in Ordnung, so lauert die Unregelmäßigkeit unausgesetzt, und kann ihn bei jeder Gelegenheit aus den geordneten Bahnen herauswerfen. Deshalb darf der Geheimschüler nichts unterlassen, was ihm stets die Herrschaft über sein ganzes Wesen sichert. Nie sollte ihm Geistesgegenwart oder ein ruhiges Überblicken aller in Betracht kommenden Situationen des Lebens mangeln. Aber eine echte Geheimschulung erzeugt im Grunde alle diese Eigenschaften durch sich selbst. Und man lernt während einer solchen die Gefahren nur kennen, indem man zugleich in den richtigen Augenblicken die volle Macht erlangt, sie aus dem Felde zu schlagen. | Чрез описаното разделяне на силите на мисленето, чувстването и волята сега, при пренебрегване на тайнонаучните предписания, е възможно тройно заблуждение по пътя на развитието на човека. Такова заблуждение може да настъпи, когато свързващите пътища бъдат разрушени, преди висшето съзнание с неговото познание да е стигнало дотам, че да може да води както трябва юздите, които създават свободно, хармонично взаимодействие на разделените сили. – Защото по правило в даден период от живота не всички три основни сили на човека са напреднали еднакво в своето развитие. При един човек мисленето е изпреварило чувстването и волята, при друг някоя друга сила има надмощие над своите събратя. А докато връзката на силите, създадена от висшите световни закони, остава запазена, от изпъкването на едната или на другата не може да настъпи никаква нередовност, която да смущава във висшия смисъл. При човека на волята например мисленето и чувството чрез онези закони все пак действат уравновесяващо и не позволяват преобладаващата воля да изпадне в особени израждания. Ако обаче такъв човек на волята встъпи в окултното обучение, закономерното влияние на чувството и мисълта върху волята, която непрестанно напира към огромни прояви на сила, напълно престава. Ако тогава човекът не е стигнал в пълното владеене на висшето съзнание дотам, че сам да може да предизвика хармонията, волята тръгва по свои собствени необуздани пътища. Тя непрекъснато надвива своя носител. Чувството и мисленето изпадат в пълно безсилие; човекът бива бичуван от силата на волята, която робски властва над него. Възникнала е насилническа натура, която крачи от едно необуздано действие към друго. – Второ отклонение възниква, когато чувството по безмерен начин се освободи от закономерните юзди. Една личност, склонна да почита други хора, може тогава да изпадне в безгранична зависимост, чак до загуба на всяка собствена воля и мисъл. Вместо висше познание, участ на такава личност тогава е най-жалкото опустошаване и безсилие. Или при такъв преобладаващ живот на чувствата една натура, склонна към благочестие и религиозна възвишеност, може да изпадне в религиозно опиянение, което напълно я завладява. – Третото зло се образува, когато преобладава мисленето. Тогава се появява враждебна на живота, затворена в себе си съзерцателност. За такива хора светът тогава, изглежда, има значение вече само дотолкова, доколкото им доставя предмети за задоволяване на тяхната безгранично засилена жажда за мъдрост. Никоя мисъл не ги подтиква към действие или към чувство. Навсякъде те се явяват като безучастни, студени натури. Всяко допиране до неща от делничната действителност те избягват като нещо, което им вдъхва отвращение или което поне е загубило за тях всякакво значение. Това са трите отклонения, в които може да попадне окултният ученик: насилническата природа, опиянението от чувства, студеният, лишен от любов стремеж към мъдрост. За един външен начин на разглеждане – също и за материалистичния начин на официалната медицина – образът на такъв човек, който е поел по погрешни пътища, не се различава много, и то преди всичко по степен, от образа на един умопобъркан или поне на една тежко „нервноболна личност“. – На тях окултният ученик, разбира се, не бива да прилича. При него е важно мисленето, чувстването, волята, трите основни сили на душата, да са преминали през хармонично развитие, преди да могат да бъдат освободени от вложената в тях връзка и подчинени на пробуденото висше съзнание. – Защото веднъж ли е станала грешката, изпаднала ли е една основна сила в необузданост, висшата душа отначало излиза наяве като пометнат плод. Необузданата сила тогава изпълва цялата личност на човека; и за дълго не може и да се мисли, че всичко отново ще се уравновеси. Онова, което изглежда като безобидна заложба на характера, докато човекът е без окултно обучение, а именно дали той е натура на волята, на чувството или на мисленето, при окултния ученик се засилва така, че общочовешкото, необходимо за живота, напълно се губи пред него. – Действително сериозна опасност това става обаче едва в мига, в който ученикът придобие способността да има пред себе си преживявания както в съзнанието на съня, така и в будно състояние. Докато се остава само при озаряването на паузите на съня, по време на будното състояние сетивният живот, уреждан от всеобщите световни закони, отново и отново действа уравновесяващо върху нарушеното равновесие на душата. Затова е толкова необходимо будният живот на окултния ученик да бъде във всяко отношение редовен и здрав. Колкото повече той отговаря на изискванията, които външният свят поставя към здравото, силно оформяне на тялото, душата и духа, толкова по-добре е за него. Лошо обаче може да стане за него, ако делничният буден живот действа върху него възбуждащо или изтощително, тоест ако към по-големите промени, които стават в неговата вътрешност, се прибавят някакви разрушителни или спъващи влияния на външния живот. Той трябва да търси всичко, което съответства на неговите сили и способности и което го въвежда в необезпокоявано, хармонично съжителство с неговата среда. И трябва да избягва всичко, което накърнява тази хармония, което внася безпокойство и забързаност в живота му. При това е важно не толкова да отхвърли от себе си тези безпокойство и забързаност във външен смисъл, колкото да се погрижи настроението, намеренията и мислите, и здравето на тялото да не бъдат изложени заради тях на непрекъснати колебания. – Всичко това не е толкова лесно за човека по време на неговото окултно обучение, колкото преди. Защото висшите преживявания, които сега навлизат в живота му, действат непрекъснато върху цялото му съществуване. Ако вътре в тези висши преживявания нещо не е в ред, нередовността непрестанно го дебне и може при всеки удобен случай да го изхвърли от подредените коловози. Затова окултният ученик не бива да пропуска нищо, което винаги да му осигурява властта над цялото му същество. Никога не би трябвало да му липсват присъствие на духа или спокоен поглед върху всички житейски положения, които влизат в съображение. Но истинското окултно обучение по същество поражда от само себе си всички тези качества. И по време на такова обучение човек опознава опасностите само като едновременно с това придобива в правилните мигове пълната сила да ги отблъсне. |
| 216 | DER HÜTER DER SCHWELLE | ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА |
| 217 | Wichtige Erlebnisse beim Erheben in die höheren Wehen sind die Begegnungen mit dem «Hüter der Schwelle». Es gibt nicht nur einen, sondern im wesentlichen zwei, einen «kleineren» und einen «größeren» «Hüter der Schwelle». Dem ersteren begegnet der Mensch dann, wenn sich die Verbindungsfäden zwischen Willen, Denken und Fühlen innerhalb der (des Astral- und feineren Leiber Ätherleibes) so zu lösen beginnen, wie das im vorigen Kapitel gekennzeichnet worden ist. Dem «größeren Hüter der Schwelle» tritt der Mensch gegenüber, wenn sich die Auflösung der Verbindungen auch auf die physischen Teile des Leibes (namentlich zunächst das Gehirn) erstreckt. | Важни преживявания при издигането във висшите светове са срещите с „Пазача на прага“. Няма само един, а по същество два: един „малък“ и един „велик“ „Пазач на прага“. С първия човек се среща тогава, когато свързващите нишки между волята, мисленето и чувстването вътре във фините тела (в астралното и етерното тяло) започнат да се развързват така, както това бе описано в предишната глава. Пред „Великия пазач на прага“ човек застава, когато разпадането на връзките се разпростре и върху физическите части на тялото (особено най-напред върху мозъка). |
| 218 | Der «kleinere Hüter der Schwelle» ist ein selbständiges Wesen. Dieses ist für den Menschen nicht vorhanden, bevor die entsprechende Entwickelungsstufe von ihm erreicht ist. Nur einige der wesentlichsten Eigentümlichkeiten desselben können hier verzeichnet werden. | „Малкият пазач на прага“ е самостоятелно същество. То не съществува за човека, преди той да е достигнал съответната степен на развитие. Тук могат да бъдат отбелязани само някои от най-съществените му особености. |
| 219 | Es soll zunächst versucht werden, in erzählender Form die Begegnung des Geheimschülers mit dem Hüter der Schwelle darzustellen. Erst durch diese Begegnung wird der Schüler gewahr, daß Denken, Fühlen und Wollen bei ihm sich aus ihrer ihnen eingepflanzten Verbindung gelöst haben. | Най-напред ще бъде направен опит да се изобрази в повествователна форма срещата на окултния ученик с Пазача на прага. Едва чрез тази среща ученикът забелязва, че мисленето, чувстването и волята у него са се освободили от вложената в тях връзка. |
| 220 | Ein allerdings schreckliches, gespenstisches Wesen steht vor dem Schüler. Dieser hat alle Geistesgegenwart und alles Vertrauen in die Sicherheit seines Erkenntnisweges notwendig, die er sich während seiner bisherigen Geheimschülerschaft aber hinlänglich aneignen konnte. Der «Hüter» gibt seine Bedeutung etwa in folgenden Worten kund: «Über dir walteten bisher Mächte, welche dir unsichtbar waren. Sie bewirkten, daß während deiner bisherigen Lebensläufe jede deiner guten Taten ihren Lohn und jede deiner üblen Handlungen ihre schlimmen Folgen hatten. Durch ihren Einfluß baute sich dein Charakter aus deinen Lebenserfahrungen und aus deinen Gedanken auf. Sie verursachten dein Schicksal. Sie bestimmten das Maß von Lust und Schmerz, das dir in einer deiner Verkörperungen zugemessen war, nach deinem Verhalten in früheren Verkörperungen. Sie herrschten über dir in Form des allumfassenden Karmagesetzes. Diese Mächte werden nun einen Teil ihrer Zügel von dir loslösen. Und etwas von der Arbeit, die sie an dir getan haben, mußt du nun selbst tun. - Dich traf bisher mancher schwere Schicksalsschlag. Du wußtest nicht warum? Es war die Folge einer schädlichen Tat in einem deiner vorhergehenden Lebensläufe. Du fandest Glück und Freude und nahmest sie hin. Auch sie waren die Wirkung früherer in deinem Charakter manche schöne Taten. Du hast Seiten, manche häßliche Flecken. Du hast beides selbst verursacht durch vorhergehende Erlebnisse und Gedanken. Du hast bisher die letzteren nicht gekannt; nur die Wirkungen waren dir offenbar. Sie aber, die karmischen Mächte, sahen alle deine vormaligen Lebenstaten, deine verborgensten Gedanken und Gefühle. Und sie haben danach bestimmt, wie du jetzt bist und wie du jetzt lebst. | Едно наистина страшно, призрачно същество стои пред ученика. Нужни са му цялото присъствие на духа и цялото доверие в сигурността на неговия път на познанието, които той обаче е могъл в достатъчна степен да си усвои през досегашното си окултно ученичество. „Пазачът“ известява своето значение приблизително със следните думи: „Над тебе досега властваха сили, които ти бяха невидими. Те правеха така, че през досегашните ти жизнени пътища всяко твое добро дело да получава своята награда и всяко твое лошо действие да има своите лоши последици. Чрез тяхното влияние твоят характер се изграждаше от житейския ти опит и от твоите мисли. Те бяха причината за твоята съдба. Те определяха мярката от удоволствие и болка, която ти беше отредена в едно от твоите въплъщения, според твоето поведение в предишни въплъщения. Те властваха над тебе във формата на всеобхватния закон на кармата. Тези сили сега ще свалят от тебе част от своите юзди. И нещо от работата, която те вършеха върху тебе, сега трябва да вършиш сам. – Досега те сполетяваше не един тежък удар на съдбата. Ти не знаеше защо? Това беше последица от едно вредно дело в някой от предишните ти жизнени пътища. Ти намираше щастие и радост и ги приемаше. И те бяха следствие от предишни дела. Ти имаш в характера си някои красиви страни, някои грозни петна. И двете ти сам си причинил чрез предишни преживявания и мисли. Досега ти не познаваше последните; явни ти бяха само следствията. Но те, кармичните сили, виждаха всичките ти някогашни житейски дела, най-скритите ти мисли и чувства. И според това те определиха какъв си сега и как живееш сега. |
| 221 | Nun aber sollen dir selbst offenbar werden alle die "guten und alle die schlimmen Seiten deiner vergangenen Lebensläufe. Sie waren bis jetzt in deine eigene Wesenheit hineinverwoben, sie waren in dir, und du konntest sie nicht sehen, wie du physisch dein eigenes Gehirn nicht" sehen kannst. Jetzt aber lösen sie sich von dir los, sie treten aus deiner Persönlichkeit heraus. Sie nehmen eine selbständige Gestalt an, die du sehen kannst, wie du die Steine und Pflanzen der Außenwelt siehst. Und - ich bin es selbst, die Wesenheit, die sich einen Leib gebildet hat aus deinen edlen und deinen üblen Verrichtungen. Meine gespenstige Gestalt ist aus dem Kontobuche deines eigenen Lebens gewoben. Unsichtbar hast du mich bisher in dir selbst getragen. Aber es war wohltätig für dich, daß es so war. Denn die Weisheit deines dir verborgenen Geschickes hat deshalb auch bisher an der Auslöschung der häßlichen Flecken in meiner Gestalt in dir gearbeitet. Jetzt, da ich aus dir herausgetreten bin, ist auch diese verborgene Weisheit von dir gewichen. Sie wird sich fernerhin nicht mehr um dich kümmern. Sie wird die Arbeit dann nur in deine eigenen Hände legen. Ich muß zu einer in sich vollkommenen, herrlichen Wesenheit werden, wenn ich nicht dem Verderben anheimfallen soll. Und geschähe das letztere, so würde ich auch dich selbst mit mir hinabziehen in eine dunkle, verderbte Welt. Deine eigene Weisheit muß nun, wenn das letztere verhindert werden soll, so groß sein, daß sie die Aufgabe jener von dir gewichenen verborgenen Weisheit übernehmen kann. - Ich werde, wenn du meine Schwelle überschritten hast, keinen Augenblick mehr als dir sichtbare Gestalt von deiner Seite weichen. Und wenn du fortan Unrichtiges tust oder denkst, so wirst du sogleich deine Schuld als eine häßliche, dämonische Verzerrung an dieser meiner Gestalt wahrnehmen. Erst wenn du all dein vergangenes Unrichtiges gutgemacht und dich so geläutert hast, daß dir weiter Übles ganz unmöglich ist, dann wird sich mein Wesen in leuchtende Schönheit verwandelt haben. Und dann werde ich mich zum Heile deiner ferneren Wirksamkeit wieder mit dir zu einem Wesen vereinigen können. | Сега обаче на самия тебе трябва да станат явни всички добри и всички лоши страни на твоите минали жизнени пътища. Досега те бяха вплетени в собствената ти същност, те бяха в тебе и ти не можеше да ги видиш, както физически не можеш да видиш собствения си мозък. Сега обаче те се откъсват от тебе, излизат от твоята личност. Те приемат самостоятелен образ, който можеш да видиш, както виждаш камъните и растенията на външния свят. И – това съм аз самият, съществото, което си е изградило тяло от твоите благородни и от твоите лоши постъпки. Моят призрачен образ е изтъкан от счетоводната книга на собствения ти живот. Невидимо ти досега ме носеше в самия себе си. Но за тебе беше благотворно, че беше така. Защото мъдростта на скритата от тебе твоя съдба поради това досега работеше и за заличаването на грозните петна в моя образ в тебе. Сега, когато излязох от тебе, и тази скрита мъдрост се оттегли от тебе. Занапред тя вече няма да се грижи за тебе. Тя ще остави тогава работата само в твоите собствени ръце. Аз трябва да стана съвършено в самото себе си, великолепно същество, за да не стана жертва на гибелта. И ако се случеше последното, бих повлякъл и самия тебе със себе си надолу в един тъмен, покварен свят. За да бъде предотвратено последното, твоята собствена мъдрост сега трябва да е толкова голяма, че да може да поеме задачата на онази скрита мъдрост, която се оттегли от тебе. – Когато прекрачиш моя праг, аз нито за миг вече няма да се отделя от тебе като видим за тебе образ. И ако занапред вършиш или мислиш нещо неправилно, ти веднага ще възприемеш своята вина като грозно, демонично изкривяване на този мой образ. Едва когато поправиш всичко неправилно от миналото си и се пречистиш така, че по-нататъшно зло да ти е съвсем невъзможно, тогава съществото ми ще се е превърнало в светла красота. И тогава ще мога отново да се съединя с тебе в едно същество за благото на по-нататъшната ти дейност. |
| 222 | Meine Schwelle aber ist gezimmert aus einem jeglichen Furchtgefühl, das noch in dir ist, und aus einer jeglichen Scheu vor der Kraft, die volle Verantwortung für all dein Tun und Denken selbst zu übernehmen. Solange du noch irgendeine Furcht vor der selbsteigenen Lenkung deines Geschickes hast, so lange ist in diese Schwelle nicht alles hineingebaut, was sie erhalten muß. Und solange ihr ein einziger Baustein noch fehlt, so lange müßtest du wie gebannt an dieser Schwelle stehenbleiben oder stolpern. Versuche nicht früher diese Schwelle zu überschreiten, bis du ganz frei von Furcht und bereit zu höchster Verantwortlichkeit dich fühlst. | Моят праг обаче е сглобен от всяко чувство на страх, което още е в тебе, и от всяка боязън пред силата сам да поемеш пълната отговорност за цялото си действане и мислене. Докато още имаш какъвто и да е страх пред самостоятелното ръководене на своята съдба, дотогава в този праг не е вградено всичко, което той трябва да получи. И докато му липсва още дори един-единствен градивен камък, дотогава ти би трябвало да останеш като омагьосан на този праг или да се препънеш. Не се опитвай да прекрачиш този праг, преди да се почувстваш съвсем свободен от страх и готов за най-висша отговорност. |
| 223 | Bisher trat ich nur aus deiner eigenen Persönlichkeit heraus, wenn der Tod dich von einem irdischen Lebenslauf abberief. Aber auch da war meine Gestalt dir verschleiert. Nur die Schicksalsmächte, welche über dir walteten, sahen mich und konnten, nach meinem Aussehen, in den Zwischenpausen zwischen dem Tode und einer neuen Geburt, dir Kraft und Fähigkeit ausbilden, damit du in einem neuen Erdenleben an der Verschönerung mei nerGestaltzumHeiledeinesFortkommensarbeitenkonn test. Ich selbst war es auch, dessen Unvollkommenheit die Schicksalsmächte immer wieder dazu zwang, dich in eine neue Verkörperung auf die Erde zurückzuführen. Starbest 'du, so war ich da; und meinetwegen bestimmten die Lenker des Karma deine Wiedergeburt. Erst wenn du durch immer wieder erneuerte Leben in dieser Art mich unbewußt ganz zur Vollkommenheit umgeschaffen gehabt hättest, wärest du nicht den Todesmächten verfallen, sondern du hättest dich ganz mit mir vereint und wärest in Einheit mit mir in die Unsterblichkeit hinübergegangen. So stehe ich heute sichtbar vor dir, wie ich stets unsichtbar neben dir in der Sterbestunde gestanden habe. Wenn du meine Schwelle überschritten haben wirst, so betrittst du die Reiche, die du sonst nach dem physischen Tode betreten hast. Du betrittst sie mit vollem Wissen und wirst fortan, indem du äußerlich sichtbar auf Erden wandelst, zugleich im Reiche des Todes, das ist aber im Reiche des ewigen Lebens, wandeln. Ich bin wirklich auch der T odes engel; aber ich, ich bin zugleich der Bringer eines nie ver siegenden höheren Lebens. Beim lebendigen Leibe wirst du durch mich sterben, um die Wiedergeburt zum unzerstörbaren Dasein zu erleben. | Досега излизах от собствената ти личност само когато смъртта те отзоваваше от един земен жизнен път. Но и тогава моят образ ти беше забулен. Само силите на съдбата, които властваха над тебе, ме виждаха и можеха, според моя вид, в междинните паузи между смъртта и едно ново раждане да изградят у тебе сила и способност, за да можеш в един нов земен живот да работиш за разкрасяването на моя образ, за благото на своя напредък. Аз самият бях и онзи, чието несъвършенство отново и отново принуждаваше силите на съдбата да те връщат на Земята в ново въплъщение. Умреше ли ти, аз бях там; и заради мен ръководителите на кармата определяха новото ти раждане. Едва ако чрез отново и отново подновявани животи ти по този начин, несъзнателно, ме беше преобразил напълно до съвършенство, ти нямаше да станеш жертва на силите на смъртта, а напълно би се съединил с мен и в единство с мен би преминал в безсмъртието. Така днес стоя видимо пред тебе, както винаги съм стоял невидимо до тебе в смъртния час. Когато прекрачиш моя праг, ще встъпиш в царствата, в които иначе встъпваше след физическата смърт. Ти встъпваш в тях с пълно знание и занапред, като вървиш по Земята външно видим, същевременно ще вървиш и в царството на смъртта, което обаче е царството на вечния живот. Аз наистина съм и ангелът на смъртта; но аз, аз съм в същото време носителят на един никога непресъхващ висш живот. Още приживе ти ще умреш чрез мен, за да преживееш новото раждане за неразрушимо битие. |
| 224 | Das Reich, das du nunmehr betrittst, wird dich bekannt machen mit Wesen übersinnlicher Art. Die Seligkeit wird dein Anteil in diesem Reiche sein. Aber die erste Bekanntschaft mit dieser Weh muß ich selbst sein, ich, der ich dein eigenes Geschöpf bin. Früher lebte ich von deinem eigenen Leben; aber jetzt bin ich durch dich zu einem eigenen Dasein erwacht und stehe vor dir als sichtbares Richtmaß deiner künftigen Taten, vielleicht auch als dein immerwährender Vorwurf. Du konntest mich schaffen; aber du hast damit auch zugleich die Pflicht übernommen, mich umzuschaffen.» | Царството, в което сега встъпваш, ще те запознае със същества от свръхсетивен вид. Блаженството ще бъде твоят дял в това царство. Но първото запознанство с този свят трябва да бъда аз самият, аз, който съм твое собствено творение. По-рано живеех от твоя собствен живот; но сега чрез тебе се пробудих за собствено съществуване и стоя пред тебе като видимо мерило за бъдещите ти дела, може би и като твой постоянен укор. Ти можа да ме сътвориш; но с това ти същевременно пое и дълга да ме пресътвориш.“ |
| 225 | Was hier, in eine Erzählung gekleidet, angedeutet ist, hat man sich nicht etwa als etwas Sinnbildliches vorzustellen, sondern als ein im höchsten Grade wirkliches Erlebnis des Geheimschülers." | Онова, което е загатнато тук, облечено в разказ, не бива да си го представяме като нещо символично, а като в най-висока степен действително преживяване на окултния ученик. |
| 226 | Der Hüter soll ihn warnen, ja nicht weiter zu gehen, wenn er nicht die Kraft in sich fühlt, den Forderungen zu entsprechen, die in der obigen Anrede enthalten sind. So schrecklich die Gestalt dieses Hüters auch ist, sie ist doch nur die Wirkung des eigenen vergangenen Lebens des Schülers, ist nur sein eigener Charakter, zu selbständigem Leben außer ihm erweckt. Und diese Erweckung geschieht durch die Auseinanderlösung von Wille, Denken und Gefühl. - Schon das ist ein Erlebnis von tief bedeutungsvoller Art, daß man zum ersten Male fühlt, man habe einem geistigen Wesen selbst den Ursprung gegeben. - Es muß nun die Vorbereitung des Geheimschülers dahin zielen, daß er ohne eine jegliche Scheu den schrecklichen Anblick aushält und daß er im Augenblicke der Begegnung seine Kraft wirklich so gewachsen fühlt, daß er es auf sich nehmen kann, die Verschönung des «Hüters» mit vollem Wissen auf sich zu laden. | Пазачът е там, за да го предупреди в никакъв случай да не върви по-нататък, ако не чувства в себе си силата да отговори на изискванията, които се съдържат в горното обръщение. Колкото и страшен да е образът на този пазач, той все пак е само следствие от собствения минал живот на ученика, той е само неговият собствен характер, пробуден за самостоятелен живот извън него. И това пробуждане става чрез разделянето на волята, мисленето и чувството. – Още самото това е преживяване от дълбоко значим род: че човек за първи път чувства, че сам е дал началото на едно духовно същество. – Подготовката на окултния ученик трябва сега да бъде насочена към това той без каквато и да е боязън да издържи страшната гледка и в мига на срещата наистина да почувства силата си толкова пораснала, че да може да се наеме да поеме с пълно знание върху себе си разкрасяването на „Пазача“. |
| 227 | ~, Es ist aus obigem klar, daß der geschilderte «Hüter der Schwelle» ist, welche dem erwachenden höheren eine solche (astrale) Gestalt Schauen des Geheimschülers sich offenbart. Und zu dieser übersinnlichen Begegnung führt die Geheimwissenschaft. Es ist eine Verrichtung niederer Magie, den «Hüter der Schwelle» auch sinnlich sichtbar zu machen. Dabei handelte es sich um die Herstellung einer Wolke feinen Stoffes, eines Räucherwerkes, das aus einer Reihe von Stoffen in bestimmter Mischung hergestellt wird. Die entwickelte Kraft des Magiers ist dann imstande, gestaltend auf das Räucherwerk zu wirken und dessen Substanz mit dem noch unausgeglichenen Karma des Menschen zu beleben, - Wer genügend vorbereitet für das höhere Schauen ist, braucht dergleichen sinnliche Anschauung nicht mehr; und wem sein noch un ausgeglichenes Karma ohne genügende Vorbereitung als sinnlich lebendiges Wesen vor Augen träte, der liefe Gefahr, in schlimme Abwege zu geraten. Er sollte nicht danach streben. In Bulwers «Zanoni» wird roman haft eine Darstellung dieses «Hüters der Schwelle» gegeben. Eine Folge der glücklich überstandenen Begegnung mit dem «Hüter der Schwelle» ist, daß der nächste physische Tod dann für den Geheimschüler ein ganz anderes . Ereignis ist, als vorher die Tode waren. Er erlebt bewußt das Sterben, indem er den physischen Körper ablegt, wie man ein Kleid ablegt, das abgenutzt oder vielleicht auch durch einen plötzlichen Riß unbrauchbar geworden ist. Dieser sein physischer Tod ist dann sozusagen eine erhebliche Tatsache nur für die anderen, welche mit ihm leben und die mit ihren Wahrnehmungen noch ganz auf die Sinnenwelt beschränkt sind. Für sie «stirbt» der Geheimschüler. Für ihn selbst ändert sich nichts von Bedeutung in seiner ganzen Umgebung. Die ganze übersinnliche Welt, in die er eingetreten ist, stand vor dem Tode schon in entsprechender Art vor ihm, und dieselbe Welt wird auch nach dem Tode vor ihm stehen. | От горното е ясно, че описаният „Пазач на прага“ е такъв (астрален) образ, който се разкрива на пробуждащото се висше виждане на окултния ученик. И до тази свръхсетивна среща води тайната наука. Да се направи „Пазачът на прага“ видим и сетивно, е действие на нисшата магия. При това ставаше дума за създаването на облак от фино вещество, на благовоние, което се приготвя от редица вещества в определена смес. Развитата сила на мага тогава е в състояние да въздейства оформящо върху благовонието и да оживи неговата субстанция с още неизравнената карма на човека. – Който е достатъчно подготвен за висшето виждане, не се нуждае вече от подобно сетивно съзерцание; а онзи, пред чиито очи неговата още неизравнена карма би застанала като сетивно живо същество без достатъчна подготовка, би бил изложен на опасност да попадне на лоши погрешни пътища. Той не би трябвало да се стреми към това. В „Занони“ на Булуър е дадено изображение на този „Пазач на прага“ под формата на роман. Следствие от щастливо преодоляната среща с „Пазача на прага“ е, че следващата физическа смърт тогава е за окултния ученик съвсем друго събитие, отколкото бяха смъртите преди това. Той съзнателно преживява умирането, като сваля физическото тяло, както се сваля дреха, която е износена или може би е станала негодна от внезапно скъсване. Тази негова физическа смърт тогава е, така да се каже, значителен факт само за другите, които живеят с него и които със своите възприятия са още изцяло ограничени до сетивния свят. За тях окултният ученик „умира“. За самия него не се променя нищо значително в цялото му обкръжение. Целият свръхсетивен свят, в който той е влязъл, стоеше пред него по съответния начин още преди смъртта, и същият свят ще стои пред него и след смъртта. |
| 228 | Nun hängt der «Hüter der Schwelle» aber noch mit anderem zusammen. Der Mensch gehört einer Familie, einem Volke, einer Rasse an; sein Wirken in dieser Welt hängt von seiner Zugehörigkeit zu einer solchen Gesamtheit ab. Auch sein besonderer Charakter steht damit im Zusammenhange. Und das bewußte Wirken der einzelnen Menschen ist keineswegs alles, womit man bei einer Familie, einem Stamme, Volke, einer Rasse zu rechnen hat. Es gibt ein Familien-, Volks- usw. Schicksal, wie es einen Familien-, Rassen- usw. Charakter gibt. Für den Menschen, der auf seine Sinne beschränkt ist, bleiben diese Dinge allgemeine Begriffe, und der materialistische Denker in seinem Vorurteil wird verächtlich auf den Geheimwissenschafter herabsehen, wenn er hört, daß für diesen letzteren der Familien- oder der Volkscharakter, das Stammes- oder Rassenschicksal ebenso wirklichen Wesen zukommen, wie der Charakter und das Schicksal des einzelnen Menschen einer wirklichen Persönlichkeit zukommen. Der Geheimwissenschafter lernt eben höhere Welten kennen, von denen die einzelnen Persönlichkeiten ebenso Glieder sind, wie Arme, Beine und Kopf Glieder des Menschen sind. Und in dem Leben einer Familie, eines Volkes, einer Rasse wirken außer den einzelnen Menschen auch die ganz wirklichen Familienseelen, Volksseelen, Rassengeister. Ja, in einem gewissen Sinne sind die einzelnen Menschen nur die ausführenden Organe dieser Fa milienseelen, Rassegeister usw. In voller Wahrheit kann man davon sprechen, daß sich z. B. eine Volksseele des einzelnen zu ihrem Volke gehörigen Menschen bedient, um gewisse Arbeiten auszuführen. Die Volksseele steigt nicht bis zur sinnlichen Wirklichkeit herab. Sie wandelt in höheren Welten. Und um in der physisch-sinnlichen Weh zu wirken, bedient sie sich der physischen Organe des einzelnen Menschen. Es ist in einem höheren Sinne gerade so, wie wenn sich ein Bautechniker zur Ausführung der Einzelheiten des Baues der Arbeiter bedient. - Jeder Mensch erhält im wahrsten Sinne des Wortes seine Arbeit von der Familien-, Volks- oder Rassenseele zugeteilt. Nun wird der Sinnesmensch jedoch keineswegs in den höheren Plan seiner Arbeit eingeweiht. Er arbeitet unbewußt an den Zielen der Volks-, Rassen seelen usw. mit. Von dem Zeitpunkte an, wo der Geheimschüler dem Hüter der Schwelle begegnet, hat er nicht bloß seine eigenen Aufgaben als Persönlichkeit zu kennen, sondern er muß wissentlich mitarbeiten an denen seines Volkes, seiner Rasse. Jede Erweiterung seines Gesichtskreises legt ihm unbedingt auch erweiterte Pflichten auf. - Der wirkliche Vorgang dabei ist der, daß der Geheimschüler seinem feineren Seelenkörper einen neuen hinzufügt. Er zieht ein Kleid mehr an. Bisher schritt er durch die WeIt mit den Hüllen, welche seine Persönlichkeit einkleideten. Und was er für seine Gemeinsamkeit, für sein Volk, seine Rasse usw. zu tun hatte, dafür sorgten die höheren Geister, die sich seiner Persönlichkeit bedienten. - Eine weitere Enthüllung, die ihm nun der «Hüter der Schwelle» macht, ist die, daß fernerhin diese Geister ihre Hand von ihm abziehen werden. Er muß aus der Gemeinsamkeit ganz heraustreten. Und er würde sich als Einzelner vollständig in sich verhärten, er würde dem Verderben entgegengehen, wenn er nun nicht selbst sich die Kräfte erwürbe, welche den Volks- und Rassegeistern eigen sind. - Zwar werden viele Menschen sagen: «0, ich habe mich ganz frei gemacht von allen Stammes- und Rassezusammenhängen; ich will nur <Mensch> und <nichts als Mensch> sein.» Ihnen muß man aber sagen: Wer hat dich zu dieser Freiheit gebracht? Hat dich nicht deine Familie so hineingestellt in die WeIt, wie du jetzt darinnen stehst? Hat dich nicht dein Stamm, dein Volk, deine Rasse zu dem gemacht, was du bist? Sie haben dich erzogen; und wenn du über alle Vorurteile erhaben, einer der Lichtbringer und Wohl- . täter deines Stammes oder selbst deiner Rasse bist, du verdankst das ihrer Erziehung. Ja, auch wenn du von dir sagst, du seiest «nichts als Mensch»: selbst daß du so geworden bist, verdankst du den Geistern deiner Gemeinschaften. - Erst der Geheimschüler lernt erkennen, was es heißt, ganz verlassen sein von Volks-, Stammes-, Rassegeistern. Erst er erfährt an sich selbst die Bedeutungslosigkeit aller solcher Erziehung für das Leben, das ihm nun bevorsteht. Denn alles, was an ihm heranerzogen ist, löst sich vollständig auf durch das Zerreißen der Fäden zwischen Wille, Denken und Gefühl. Er blickt auf die Ergebnisse aller bisherigen Erziehung zurück, wie man auf ein Haus blicken müßte, das in seinen einzelnen Ziegelsteinen auseinanderbröckelt und das man nun in neuer Form wieder aufbauen muß. Es ist wieder mehr als ein bloßes Sinnbild, wenn man sagt: Nachdem der «Hüter der Schwelle» über seine ersten Forderungen sich ausgesprochen hat, dann erhebt sich von dem Orte aus, an dem ' er steht, ein Wirbelwind, der all die geistigen Leuchten zum Verlöschen bringt, die bisher den Lebensweg erhellt haben. Und eine völlige Finsternis breitet sich vor dem Geheimschüler aus. Sie wird nur unterbrochen von dem Schein, den der «Hüter der Schwelle» selbst ausstrahlt. 'Und aus der Dunkelheit heraus ertönen seine weiteren Ermahnungen: «Überschreite meine Schwelle nicht, bevor du dir klar bist, daß du die Finsternis vor dir selbst durchleuchten wirst; tue "auch nicht einen einzigen Schritt vorwärts, wenn es dir nicht zur Gewißheit geworden ist, daß du Brennstoff genug in deiner eigenen Lampe hast. Die Lampen von Führern, welche du bisher hattest, werden dir in der Zukunft fehlen.» Nach diesen Worten hat der Schüler sich umzuwenden und den Blick nach hinten zu wenden. Der «Hüter der Schwelle» zieht nunmehr einen Vorhang hinweg, der bisher tiefe Lebensgeheimnisse verhüllt hat. Die Stammes-, Volks- und Rassengeister werden in ihrer vollen Wirksamkeit offenbar; und der Schüler sieht ebenso genau, wie er bisher geführt worden ist, als ihm anderseits klar wird, daß er nunmehr diese Führerschaft nicht mehr haben wird. Dies ist eine zweite Warnung, welche der Mensch an der Schwelle durch ihren Hüter erlebt. | Ала „Пазачът на прага“ е свързан и с нещо друго. Човекът принадлежи към едно семейство, един народ, една раса; неговото действане в този свят зависи от принадлежността му към такава цялост. И неговият особен характер е свързан с това. А съзнателното действане на отделните хора в никакъв случай не е всичко, с което трябва да се смята при едно семейство, едно племе, народ, една раса. Има семейна, народностна и т.н. съдба, както има семеен, расов и т.н. характер. За човека, който е ограничен до своите сетива, тези неща остават общи понятия, и материалистичният мислител в своя предразсъдък ще гледа презрително отвисоко към познавача на тайната наука, когато чуе, че за последния семейният или народностният характер, племенната или расовата съдба принадлежат на също толкова действителни същества, колкото характерът и съдбата на отделния човек принадлежат на една действителна личност. Познавачът на тайната наука опознава именно висши светове, чиито членове са отделните личности, също както ръцете, краката и главата са членове на човека. И в живота на едно семейство, един народ, една раса освен отделните хора действат и съвсем действителните Души на рода, Души на народа, Духове на расата. Нещо повече, в известен смисъл отделните хора са само изпълнителните органи на тези Души на рода, Духове на расата и т.н. С пълна истина може да се говори за това, че например една Душа на народа си служи с отделния човек, принадлежащ към нейния народ, за да изпълни определени работи. Душата на народа не слиза до сетивната действителност. Тя се движи във висши светове. И за да действа във физическо-сетивния свят, тя си служи с физическите органи на отделния човек. Във висш смисъл това е точно така, както когато един строителен техник си служи с работниците за изпълнението на подробностите на постройката. – Всеки човек получава в най-истинския смисъл на думата своята работа, отредена му от Душата на рода, на народа или на расата. Ала сетивният човек в никакъв случай не е посветен във висшия план на своята работа. Той несъзнателно сътрудничи за целите на Душите на народа, на расата и т.н. От момента, в който окултният ученик срещне Пазача на прага, той трябва не само да познава собствените си задачи като личност, а трябва съзнателно да сътрудничи на задачите на своя народ, на своята раса. Всяко разширяване на неговия кръгозор непременно му налага и разширен дълг. – Действителният процес при това е, че окултният ученик прибавя към своето по-фино душевно тяло едно ново. Той облича още една дреха. Досега той вървеше през света с обвивките, които обличаха неговата личност. А за онова, което трябваше да върши за своята общност, за своя народ, своята раса и т.н., се грижеха висшите духове, които си служеха с неговата личност. – По-нататъшно разкритие, което сега му прави „Пазачът на прага“, е, че занапред тези духове ще оттеглят ръката си от него. Той трябва напълно да излезе от общността. И той като отделен човек напълно би се втвърдил в себе си, би вървял към гибел, ако сега сам не си придобие силите, присъщи на Духовете на народа и на расата. – Наистина мнозина ще кажат: „О, аз се освободих напълно от всички племенни и расови връзки; искам да бъда само ‚човек‘ и ‚нищо друго освен човек‘.“ На тях обаче трябва да се каже: Кой те доведе до тази свобода? Не те ли постави твоето семейство в света така, както стоиш сега в него? Не те ли направиха твоето племе, твоят народ, твоята раса това, което си? Те те възпитаха; и ако, издигнат над всички предразсъдъци, ти си един от носителите на светлина и благодетелите на своето племе или дори на своята раса, ти дължиш това на тяхното възпитание. Дори когато казваш за себе си, че си „нищо друго освен човек“, дори това, че си станал такъв, го дължиш на духовете на твоите общности. – Едва окултният ученик се научава да разпознава какво значи да бъдеш напълно изоставен от Духовете на народа, на племето, на расата. Едва той изпитва върху самия себе си, че всяко такова възпитание е без значение за живота, който сега му предстои. Защото всичко, което е възпитано в него, напълно се разпада чрез разкъсването на нишките между волята, мисленето и чувството. Той поглежда назад към резултатите от цялото досегашно възпитание, както би трябвало да се гледа на къща, която се разпада на отделните си тухли и която сега трябва отново да бъде изградена в нова форма. Отново е повече от обикновен символ, когато се казва: след като „Пазачът на прага“ се е изказал относно първите си изисквания, тогава от мястото, на което стои, се издига вихрушка, която угасява всички духовни светила, осветявали досега житейския път. И пълна тъмнина се разстила пред окултния ученик. Тя е прекъсвана само от сиянието, което излъчва самият „Пазач на прага“. И от тъмнината прозвучават по-нататъшните му увещания: „Не прекрачвай моя праг, преди да ти е станало ясно, че ти сам ще осветиш тъмнината пред себе си; не прави дори една-единствена крачка напред, ако не си добил увереност, че имаш достатъчно гориво в собствената си лампа. Лампите на водачите, които имаше досега, в бъдеще ще ти липсват.“ След тези думи ученикът трябва да се обърне и да насочи поглед назад. „Пазачът на прага“ сега дръпва една завеса, която досега е скривала дълбоки тайни на живота. Духовете на племето, на народа и на расата стават явни в пълното си действие; и ученикът вижда също толкова точно как е бил воден досега, колкото, от друга страна, му става ясно, че отсега нататък вече няма да има това водачество. Това е второ предупреждение, което човекът преживява на прага чрез неговия пазач. |
| 229 | Unvorbereitet könnte den hier angedeuteten Anblick allerdings niemand ertragen; aber die höhere Schulung, welche dem Menschen überhaupt möglich macht, bis zur Schwelle vorzudringen, setzt ihn zugleich in die Lage, im entsprechenden Augenblicke die notwendige Kraft zu finden. Ja, diese Schulung kann eine so harmonische sein, daß dem Eintritt in das neue Leben jeder erregende oder tumultuarische Charakter genommen wird. Dann wird für den Geheimschüler das Erlebnis an der Schwelle von einem Vorgefühle jener Seligkeit begleitet sein, welche den Grundton seines neu erwachten Lebens bilden wird. Die Empfindung der neuen Freiheit wird alle anderen Gefühle überwiegen; und mit dieser Empfindung werden ihm die neuen Pflichten und die neue Verantwortung wie etwas erscheinen, das der Mensch auf einer Stufe des Lebens übernehmen muß. | Загатнатата тук гледка наистина никой не би могъл да я понесе неподготвен; но висшето обучение, което изобщо дава възможност на човека да проникне до прага, същевременно го прави способен да намери в съответния миг нужната сила. Нещо повече, това обучение може да бъде толкова хармонично, че от встъпването в новия живот да бъде отнет всеки възбуждащ или бурен характер. Тогава за окултния ученик преживяването на прага ще бъде съпроводено от предчувствие за онова блаженство, което ще бъде основният тон на неговия новопробуден живот. Усещането за новата свобода ще надделее над всички други чувства; и с това усещане новият дълг и новата отговорност ще му се явят като нещо, което човекът трябва да поеме на една степен от живота. |
| 230 | LEBEN UND TOD. | ЖИВОТ И СМЪРТ |
| 231 | DER GROSSE HÜTER DER SCHWELLE | ВЕЛИКИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА |
| 232 | Es ist geschildert worden, wie bedeutsam für den Menschen die Begegnung mit dem sogenannten kleineren Hüter der «Schwelle» dadurch ist, daß er in diesem ein übersinnliches Wesen gewahr wird, das er gewissermaßen selbst hervorgebracht hat. Der Leib dieses Wesens ist zusammengesetzt aus den ihm vorher unsichtbaren Folgen seiner eigenen Handlungen, Gefühle und Gedanken. Aber diese unsichtbaren Kräfte sind die Ursachen geworden seines Schicksals und seines Charakters. Es wird nunmehr dem Menschen klar, wie er in der Vergangenheit selbst die Grundlagen für seine Gegenwart gelegt hat. Sein Wesen steht dadurch bis zu einem gewissen Grade offenbar vor ihm. Es sind z. B. bestimmte Neigungen und Gewohnheiten in ihm. Jetzt kann er sich klarmachen, warum er diese hat. Gewisse Schicksalsschläge haben ihn getroffen; nun erkennt er, woher diese kommen. Er wird gewahr, weshalb er das eine liebt, das andere haßt, warum er durch dies oder jenes glücklich oder unglücklich ist. Das sichtbare Leben wird ihm durch die unsichtbaren Ursachen verständlich. Auch die wesentlichen Lebenstatsachen, Krankheit und Gesundheit, Tod und Geburt, entschleiern sich vor seinen Blicken. Er merkt, daß er vor seiner Geburt die Ursachen gewoben hat, die ihn notwendig wieder ins Leben hereinführen mußten. Er kennt nunmehr die Wesenheit in sich, welche in dieser sichtbaren Weit aufgebaut ist auf eine unvollkommene Art und die auch nur in derselben sichtbaren Weit ihrer Vollkommenheit zugeführt werden kann. Denn in keiner anderen Welt gibt es eine Gelegenheit, an dem Ausbau dieser Wesenheit zu arbeiten. Und ferner sieht er ein, daß der Tod ihn zunächst nicht für immer von dieser Welt trennen kann. Denn er muß sich sagen: «Ich bin dereinst zum ersten Male in diese WeIt gekommen, weil ich damals ein solches Wesen war, welches das Leben in dieser Welt brauchte, um sich Eigenschaften zu erwerben, die es sich in keiner anderen WeIt hätte erwerben können. Und ich muß so lange mit dieser Welt verbunden sein, bis ich alles in mir entwickelt habe, was in ihr gewonnen werden kann. Ich werde dereinst nur dadurch ein taug licher Mitarbeiter in einer anderen Welt werden, daß ich mir in der sinnlich sichtbaren alle die Fähigkeiten dazu erwerbe» - Es gehört nämlich zu den wichtigsten Erlebnissen des Eingeweihten, daß er die sinnlich sichtbare Natur in ihrem wahren Werte besser kennen und schätzen lernt, als er dies vor seiner Geistesschulung konnte. Diese Erkenntnis wird ihm gerade durch seinen Einblick in die übersinnliche WeIt. Wer einen solchen Einblick nicht getan hat und sich deshalb vielleicht nur der Ahnung hingibt, daß die übersinnlichen Gebiete die unendlich wert volleren sind, der kann die sinnliche WeIt unterschätzen. Wer aber diesen Einblick getan hat, der weiß, daß er ohne die Erlebnisse in der sichtbaren Wirklichkeit ganz ohnmächtig in der unsichtbaren wäre. Soll er in der letzteren leben, so muß er Fähigkeiten und Werkzeuge zu diesem Leben haben. Die kann er sich aber nur in der sichtbaren erwerben. Er wird geistig sehen müssen, wenn die unsichtbare Welt für ihn bewußt werden soll. Aber diese Sehkraft für eine «höhere» Welt wird durch die Erlebnisse in der «niederen» allmählich ausgebildet. Man kann ebensowenig in einer geistigen 'Weh mit geistigen Augen geboren werden, wenn man diese nicht in der sinnlichen sich gebildet hat, wie das Kind nicht mit physischen Augen geboren werden könnte, wenn diese sich nicht im Mutterleibe gebildet hätten. | Беше описано колко важна е за човека срещата с така наречения Малък пазач на „прага“ поради това, че в него той съзира едно свръхсетивно същество, което, така да се каже, сам е създал. Тялото на това същество е съставено от последиците от собствените му действия, чувства и мисли, които преди това са били невидими за него. Но тези невидими сили са станали причини за неговата съдба и за неговия характер. Сега на човека става ясно как в миналото сам е положил основите на своето настояще. Така неговото същество до известна степен стои разкрито пред него. В него има например определени склонности и навици. Сега той може да си изясни защо ги има. Сполетели са го определени удари на съдбата; сега той разпознава откъде идват те. Той съзира защо обича едното, а мрази другото, защо е щастлив или нещастен поради това или онова. Видимият живот му става разбираем чрез невидимите причини. Пред погледа му се разбулват и съществените факти на живота: болест и здраве, смърт и раждане. Той забелязва, че преди своето раждане е изтъкал причините, които по необходимост е трябвало отново да го въведат в живота. Сега той познава съществото в себе си, което е изградено по несъвършен начин в този видим свят и което също може да бъде доведено до своето съвършенство само в същия този видим свят. Защото в никой друг свят няма възможност да се работи над изграждането на това същество. И по-нататък той проумява, че смъртта засега не може да го откъсне завинаги от този свят. Защото той трябва да си каже: „Някога дойдох за първи път в този свят, защото тогава бях такова същество, на което беше нужен животът в този свят, за да придобие качества, които не би могло да придобие в никой друг свят. И трябва да бъда свързан с този свят дотогава, докато развия в себе си всичко, което може да бъде спечелено в него. Някога ще стана годен сътрудник в един друг свят само като придобия в сетивно видимия свят всички способности за това.“ – Защото към най-важните преживявания на посветения спада това, че той се научава да познава и да цени сетивно видимата природа в нейната истинска стойност по-добре, отколкото е могъл преди своето духовно обучение. Това познание той получава именно чрез своя поглед в свръхсетивния свят. Който не е хвърлил такъв поглед и затова може би се отдава само на предчувствието, че свръхсетивните области са безкрайно по-ценните, той може да подцени сетивния свят. Но който е хвърлил този поглед, той знае, че без преживяванията във видимата действителност би бил напълно безсилен в невидимата. Ако трябва да живее в последната, той трябва да има способности и оръдия за този живот. А тях той може да придобие само във видимата. Той ще трябва да вижда духовно, ако невидимият свят трябва да навлезе в съзнанието му. Но тази зрителна сила за един „висш“ свят се изгражда постепенно чрез преживяванията в „нисшия“. Човек не може да се роди в духовния свят с духовни очи, ако не си ги е изградил в сетивния, също както детето не би могло да се роди с физически очи, ако те не са се изградили в утробата на майката. |
| 233 | Von diesem Gesichtspunkte aus wird man auch einsehen, warum die «Schwelle» zur übersinnlichen Weh von einem «Hüter» bewacht wird. Es darf nämlich auf keinen Fall dem Menschen ein wirklicher Einblick in jene Gebiete gestattet werden, bevor er dazu die notwendigen Fähigkeiten erworben hat. Deshalb wird jedesmal beim Tode, wenn der Mensch, noch unfähig zur Arbeit in einer anderen Weh, diese betritt, der Schleier vorgezogen vor ihren Erlebnissen. Er soll sie erst erblicken, we~n er ganz dazu reif geworden ist. | От тази гледна точка ще стане разбираемо и защо „прагът“ към свръхсетивния свят се охранява от един „пазач“. Защото на човека в никакъв случай не бива да бъде позволен действителен поглед в онези области, преди той да е придобил нужните за това способности. Затова всеки път при смъртта, когато човекът, още неспособен за работа в един друг свят, пристъпва в него, пред преживяванията на този свят се спуска було. Той трябва да ги съзре едва когато е узрял напълно за това. |
| 234 | Betritt der Geheimschüler die übersinnliche Weh, dann erhält das Leben für ihn einen ganz neuen Sinn, er sieht in der sinnlichen Weh den Keimboden für eine höhere. Und in einem gewissen Sinne wird ihm diese «höhere» ohne die «niedere» als eine mangelhafte erscheinen. Zwei Ausblicke eröffnen sich ihm. Der eine in die Vergangenheit, der andere in die Zukunft. In eine Vergangenheit schaut er, in welcher diese sinnliche Weh noch nicht war. Denn über das Vorurteil, daß die übersinnliche Weh sich aus der sinnlichen entwickelt habe, ist er längst hinweg. Er weiß, daß das Übersinnliche zuerst war und daß sich alles Sinnliche aus diesem entwickelt habe. Er sieht, daß er selbst, bevor er zum ersten Male in diese sinnliche Welt gekommen ist, einer übersinnlichen angehört hat. Aber diese einstige übersinnliche Weit brauchte den Durchgang durch die sinnliche. Ihre Weiterentwickelung wäre ohne diesen Durchgang nicht möglich gewesen. Erst wenn sich innerhalb des sinnlichen Reiches Wesen entwickelt haben werden mit entsprechenden Fähigkeiten, kann die übersinnliche wieder ihren Fortgang nehmen. Und diese Wesenheiten sind die Menschen. Diese sind somit, so wie sie jetzt leben, einer unvollkommenen Stufe des geistigen Daseins entsprungen und werden selbst innerhalb derselben zu derjenigen Vollkommenheit geführt, durch die sie dann tauglich sein werden zur Weiterarbeit an der höheren Welt. - Und hier knüpft der Ausblick in die Zukunft an. Er weist auf eine höhere Stufe der übersinnlichen Welt. In dieser werden die Früchte sein, die in der sinnlichen ausgebildet werden. Die letztere als solche wird überwunden; ihre Ergebnisse aber einer höheren einverleibt sein. | Пристъпи ли окултният ученик в свръхсетивния свят, тогава животът придобива за него съвсем нов смисъл; той вижда в сетивния свят зародишната почва за един по-висш свят. И в известен смисъл този „висш“ свят без „нисшия“ ще му се яви като непълноценен. Пред него се откриват две перспективи. Едната към миналото, другата към бъдещето. Той гледа в едно минало, в което този сетивен свят още не е съществувал. Защото той отдавна е надмогнал предразсъдъка, че свръхсетивният свят се е развил от сетивния. Той знае, че свръхсетивното е било първо и че всичко сетивно се е развило от него. Той вижда, че самият той, преди да дойде за първи път в този сетивен свят, е принадлежал на един свръхсетивен свят. Но този някогашен свръхсетивен свят се нуждаеше от преминаването през сетивния. Неговото по-нататъшно развитие не би било възможно без това преминаване. Едва когато в сетивното царство се развият същества със съответни способности, свръхсетивният свят ще може отново да продължи своя ход. И тези същества са хората. Така те, такива, каквито живеят сега, са произлезли от една несъвършена степен на духовното битие и вътре в нея самите те ще бъдат доведени до онова съвършенство, чрез което после ще станат годни за по-нататъшна работа над висшия свят. – И тук се присъединява перспективата към бъдещето. Тя сочи към една по-висша степен на свръхсетивния свят. В нея ще бъдат плодовете, които се изграждат в сетивния. Последният като такъв ще бъде преодолян; а неговите резултати ще бъдат включени в един по-висш свят. |
| 235 | Damit ist das Verständnis gegeben für Krankheit und Tod in der sinnlichen Welt. Der Tod ist nämlich nichts anderes als der Ausdruck dafür, daß die einstige übersinnliche Welt an einem Punkte angekommen war, von dem aus sie durch sich selbst nicht weitergehen konnte. Ein allgemeiner Tod wäre notwendig für sie gewesen, wenn sie nicht einen neuen Lebenseinschlag erhalten hätte. Und so ist dieses neue Leben zu einem Kampf gegen den allgemeinen Tod geworden. Aus den Resten einer absterbenden, in sich erstarrenden Welt erblühten die Keime einer neuen. Deshalb haben wir Sterben und Leben in der Welt. Und langsam gehen die Dinge ineinander über. Die absterbenden Teile der alten Welt haften noch den neuen Lebenskeimen an, die ja aus ihnen hervorgegangen sind. Den deutlichsten Ausdruck findet das eben im Menschen. Er trägt als seine Hülle an sich, was sich aus jener alten Welt erhalten hat; und innerhalb dieser Hülle bildet sich der Keim jenes Wesens aus, das zukünftig leben wird. Er .ist so ein Doppelwesen, ein sterbliches und ein unsterbliches. Das Sterbliche ist in seinem End-, das Unsterbliche in seinem Anfangszustand. Aber erst innerhalb dieser Doppelwelt, die ihren Ausdruck in dem Sinnlich-Physischen findet, eignet er sich die Fähigkeiten dazu an,' die Welt der Unsterblichkeit zuzuführen. Ja, seine Aufgabe ist, aus dem Sterblichen selbst die Früchte für das Unsterbliche herauszuholen. Blickt er also auf sein Wesen, wie er es selbst in der Vergangenheit aufgebaut hat, so muß er sich sagen: Ich habe in mir die Elemente einer absterbenden Welt. Sie arbeiten in mir, und nur allmählich kann ich ihre Macht durch die neuauflebenden unsterblichen brechen. So geht desMenschen Weg vom Tode zum Leben. Könnte er mit vollem Bewußtsein in der Sterbe stunde zu sich sprechen, so müßte er sich sagen: «Das Sterbende war mein Lehrmeister. Daß ich sterbe, ist eine Wirkung der ganzen Vergangenheit, mit der ich verwoben bin. Aber das Feld des Sterblichen hat mir die Keime zum Unsterblichen gereift. Diese trage ich in eine andere Welt mit hinaus. Wenn es bloß auf das Vergangene ankäme, dann hätte ich überhaupt niemals geboren werden können. Das Leben des Vergangenen ist mit der Geburt abgeschlossen. Das Leben im Sinnlichen ist durch den neuen Lebenskeim dem allgemeinen Tode abgerungen. Die Zeit zwischen Geburt und Tod ist nur der Ausdruck dafür, wieviel das neue Leben der absterbenden Vergangenheit abringen konnte. Und die Krankheit ist nichts als die Fortwirkung der absterbenden Teile dieser Vergangenheit.» | С това става възможно да се разберат болестта и смъртта в сетивния свят. Смъртта не е нищо друго освен израз на това, че някогашният свръхсетивен свят беше стигнал до една точка, от която не можеше да продължи по-нататък сам от себе си. За него би била неизбежна всеобща смърт, ако не беше получил нов жизнен тласък. И така този нов живот се превърна в борба срещу всеобщата смърт. От остатъците на един отмиращ, вкочаняващ се в себе си свят разцъфнаха зародишите на един нов. Затова в света има умиране и живот. И нещата бавно преминават едно в друго. Отмиращите части на стария свят още са прилепнали към новите жизнени зародиши, които всъщност са произлезли от тях. Най-ясния си израз това намира именно в човека. Той носи на себе си като своя обвивка онова, което се е запазило от онзи стар свят; а вътре в тази обвивка се изгражда зародишът на онова същество, което ще живее в бъдеще. Така той е двойно същество, смъртно и безсмъртно. Смъртното е в своето крайно, безсмъртното в своето начално състояние. Но едва вътре в този двоен свят, който намира своя израз в сетивно-физическото, той усвоява способностите да доведе света до безсмъртието. Нещо повече, неговата задача е да извлече от самото смъртно плодовете за безсмъртното. Следователно, ако погледне своето същество такова, каквото сам го е изградил в миналото, той трябва да си каже: Имам в себе си елементите на един отмиращ свят. Те работят в мен и само постепенно мога да сломя тяхната власт чрез безсмъртните елементи, които оживяват наново. Така пътят на човека води от смъртта към живота. Ако в смъртния си час той би могъл да говори на себе си с пълно съзнание, би трябвало да си каже: „Умиращото беше мой учител. Това, че умирам, е следствие от цялото минало, в което съм вплетен. Но полето на смъртното доведе до зрялост за мен зародишите на безсмъртното. Тях отнасям със себе си в един друг свят. Ако зависеше само от миналото, тогава изобщо никога не бих могъл да се родя. Животът на миналото е завършен с раждането. Животът в сетивното е изтръгнат от всеобщата смърт чрез новия жизнен зародиш. Времето между раждането и смъртта е само израз на това колко новият живот е могъл да изтръгне от отмиращото минало. А болестта не е нищо друго освен продължаващото действие на отмиращите части на това минало.“ |
| 236 | , Aus all dem heraus findet die Frage ihre Antwort, warum der Mensch erst allmählich sich aus Verirrung und Unvollkommenheit zu der Wahrheit und dem Guten durcharbeitet. Seine Handlungen, Gefühle und Gedanken stehen zunächst unter der Herrschaft des Vergehenden und Absterbenden. Aus diesem sind seine sinnlich-physischen Organe herausgebildet. Daher sind diese Organe und alles, was sie zunächst antreibt, selbst dem Vergehen geweiht. Nicht die Instinkte, Triebe, Leidenschaften usw. und die zu ihnen gehörigen Organe stellen ein Unvergängliches dar, sondern erst das wird unvergänglich sein, was als das Werk dieser Organe erscheint. Erst wenn der Mensch aus dem Vergehenden alles herausgearbeitet hat, was herauszuarbeiten ist, wird er die Grundlage abstreifen können, aus welcher er herausgewachsen ist und die ihren Ausdruck in der physisch-sinnlichen Welt findet. | От всичко това намира своя отговор въпросът защо човекът едва постепенно си пробива път от заблудата и несъвършенството към истината и доброто. Неговите действия, чувства и мисли са отначало под властта на преходното и отмиращото. От него са изградени неговите сетивно-физически органи. Затова самите тези органи и всичко, което отначало ги задвижва, са обречени на преходност. Не инстинктите, нагоните, страстите и т.н. и принадлежащите към тях органи представляват нещо непреходно, а непреходно ще бъде едва онова, което се явява като дело на тези органи. Едва когато човекът изработи от преходното всичко, което може да се изработи, той ще може да отхвърли основата, от която е израснал и която намира своя израз във физическо-сетивния свят. |
| 237 | So stellt der erste «Hüter der Schwelle» das Ebenbild des Menschen in' seiner Doppelnatur dar, aus Vergänglichem und Unvergänglichem gemischt. Und klar zeigt sich an ihm, was noch fehlt bis zur Erreichung der hehren Lichtgestalt, welche wieder die reine geistige Weh bewohnen kann. | Така първият „Пазач на прага“ представя точния образ на човека в неговата двойна природа, смесена от преходно и непреходно. И в него ясно проличава какво още липсва, за да бъде достигнат величавият светъл образ, който отново може да обитава чистия духовен свят. |
| 238 | Der Grad der Verstricktheit mit der physisch-sinnlichen Natur wird dem Menschen durch den «Hüter der Schwelle» anschaulich. Diese Verstricktheit drückt sich zunächst in dem Vorhandensein der Instinkte, Triebe, Begierden, egoistischen Wünsche, in 'allen Formen des Eigennutzes usw. aus. Sie kommt dann in der Angehö rigkeit zu einer Rasse, einem Volke usw. zum Ausdruck. Denn Völker und Rassen sind nur die verschieNun erscheint denen Entwickelungsstufen zur reinen Menschheit hin. Es steht eine Rasse, ein Volk um so höher, je vollkommener ihre Angehörigen den reinen; idealen Menschheitstypus zum Ausdrucke bringen, je mehr sie sich von dem physisch Vergänglichen zu dem übersinnlich Unvergänglichen durchgearbeitet haben. Die Entwickelung des Menschen durch die Wiederverkörperungen in immer höherstehenden Volks- und Rassenformen ist daher ein Befrei ungsprozeß. Zuletzt muß der Mensch in seiner harmonischen Vollkommenheit erscheinen. - In einer ähnlichen Art ist der Durchgang durch immer reinere sittliche und religiöse Anschauungsformen eine Vervollkommnung. Denn jede sittliche Stufe enthält noch die Sucht nach dem Vergänglichen neben den idealistischen Zukunftskeimen. in dem geschilderten «Hüter der Schwelle» nur das Ergebnis der verflossenen Zeit. Und von den Zukunftskeimen ist nur dasjenige darinnen, was in dieser verflossenen Zeit hineingewoben worden ist. Aber .der Mensch muß in die zukünftige übersinnliche Welt alles mitbringen, was er aus der Sinnenwelt herausholen kann. Wollte er nur das mitbringen, was in sein Gegenbild bloß aus der Vergangenheit hinein verwoben ist, so hätte er seine irdische Aufgabe nur teilweise erfüllt. Deshalb gesellt sich nun zu dem «kleineren Hüter der Schwelle» nach einiger Zeit der größere. Wieder soll in erzählender Form dargelegt werden, was sich als Begegnung mit diesem zweiten «Hüter der Schwelle» abspielt. Nachdem der Mensch erkannt hat, wovon er sich befreien muß, tritt ihm eine erhabene Lichtgestalt in den Weg. Deren Schönheit zu beschreiben ist schwierig in den Worten unserer Sprache. - Diese Begegnung findet statt, wenn sich die Organe des Denkens, Fühlens und Wollens auch für den physischen Leib so weit voneinander gelöst haben, daß die Regelung ihrer gegenseitigen Beziehungen nicht mehr durch sie selbst, sondern durch das höhere . Bewußtsein geschieht, das sich nun ganz getrennt hat von den physischen Bedingungen. Die Organe des Denkens, Fühlens und Wollens sind dann die Werkzeuge in der Gewalt der menschlichen Seele geworden, die ihre Herrschaft über. sie aus übersinnlichen Regionen ausübt. Dieser so aus allen sinnlichen Banden befreiten Seele tritt nun der zweite «Hüter der Schwelle» entgegen und spricht etwa folgendes: | Степента на оплетеност във физическо-сетивната природа става нагледна за човека чрез „Пазача на прага“. Тази оплетеност се изразява отначало в наличието на инстинктите, нагоните, влеченията, егоистичните желания, във всички форми на користолюбието и т.н. После тя намира израз в принадлежността към една раса, един народ и т.н. Защото народите и расите са само различните степени на развитие към чистото човечество. Една раса, един народ стоят толкова по-високо, колкото по-съвършено техните представители изразяват чистия, идеален тип на човечеството, колкото повече те са си проправили път от физически преходното към свръхсетивно непреходното. Затова развитието на човека чрез преражданията във все по-високи народностни и расови форми е процес на освобождение. Накрая човекът трябва да се яви в своето хармонично съвършенство. – По подобен начин преминаването през все по-чисти нравствени и религиозни форми на възгледите е усъвършенстване. Защото всяка нравствена степен съдържа още и жаждата за преходното наред с идеалистичните зародиши на бъдещето. А в описания „Пазач на прага“ се явява само резултатът от изминалото време. И от зародишите на бъдещето в него има само онова, което е било вплетено в това изминало време. Но човекът трябва да донесе в бъдещия свръхсетивен свят всичко, което може да извлече от сетивния свят. Ако искаше да донесе само онова, което е вплетено в неговия противообраз единствено от миналото, той би изпълнил земната си задача само отчасти. Затова сега след известно време към „Малкия пазач на прага“ се присъединява Великият. Отново нека бъде изложено в разказна форма онова, което се разиграва като среща с този втори „Пазач на прага“. След като човекът е разпознал от какво трябва да се освободи, на пътя му застава един възвишен светъл образ. Неговата красота е трудно да се опише с думите на нашия език. – Тази среща настъпва, когато органите на мисленето, чувстването и волята са се отделили един от друг и по отношение на физическото тяло дотолкова, че уреждането на взаимните им отношения става вече не чрез самите тях, а чрез висшето съзнание, което сега се е отделило напълно от физическите условия. Органите на мисленето, чувстването и волята са станали тогава оръдия във властта на човешката душа, която упражнява господството си над тях от свръхсетивни области. Пред душата, освободена така от всички сетивни окови, сега застава вторият „Пазач на прага“ и казва приблизително следното: |
| 239 | «Du hast dich losgelöst aus der Sinnenwelt. Dein Heimatrecht in der übersinnlichen WeIt ist erworben. Von hier aus kannst du nunmehr wirken. Du brauchst um deinetwillen deine physische Leiblichkeit in gegenwärtiger Gestalt nicht mehr. Wolltest du dir bloß die Fähigkeit erwerben, in dieser übersinnlichen Welt zu wohnen, du brauchtest nicht mehr in die sinnliche zurückzukehren. Aber nun blicke auf mich. Sieh, wie unermeßlich erhaben ich über all dem stehe, was du heute bereits aus dir gemacht hast. Du bist zu der gegenwärtigen Stufe deiner Vollendung gekommen durch die Fähigkeiten, welche du in der Sinnenwelt entwickeln konntest, solange du noch auf sie angewiesen warst. Nun aber muß für dich eine Zeit beginnen, in welcher deine befreiten Kräfte weiter an dieser Sinnenwelt arbeiten. Bisher hast du nur dich selbst erlöst, nun kannst du als ein Befreiter alle deine Genossen in der Sinnenwelt mitbefreien. Als einzelner hast du bis heute gestrebt; nun gliedere dich ein in das Ganze, damit du nicht nur dich mitbringst in die übersinnliche Weh, sondern alles andere, was in der sinnlichen vorhanden ist. Mit meiner Gestalt wirst du dich einst vereinigen können, aber ich kann kein Seliger sein, solange es noch Unselige gibt! Als einzelner Befreiter möchtest du immerhin schon heute in das Reich des Übersinnlichen eingehen. Dann aber würdest du hinabschauen müssen auf die noch unerlösten Wesen der Sinnenwelt. Und du hättest dein Schicksal von dem ihrigen getrennt. Aber ihr seid alle miteinander verbunden. Ihr mußtet alle hinabsteigen in die Sinnenwelt, um aus ihr heraufzuholen die Kräfte für eine höhere. Würdest du dichvon ihnen trennen, so mißbrauchtest du die Kräfte, die du doch nur in Gemeinschaft mit ihnen hast entwickeln können. Wären sie nicht hinabgestiegen, so hättest es auch du nicht können; ohne sie fehlten dir die Kräfte zu deinem übersinnlichen Dasein. Du mußt diese Kräfte, die du mit ihnen errungen hast, auch mit ihnen teilen. Ich wehre dir daher den Einlaß in die höchsten Gebiete der übersinnlichen Weh; solange du nicht alle deine erworbenen Kräfte zur Erlösung deiner Mitwelt verwendet hast. Du magst mit dem schon Erlangten dich in den unteren Gebieten der übersinnlichen Welt aufhalten; vor der Pforte zu den höheren stehe ich aber <als der Cherub mit dem feurigen Schwerte vor dem Paradiese> und wehre dir den Eintritt so lange, als du noch Kräfte hast, die unangewendet geblieben sind in der sinnlichen Welt. Und willst du die dei nigen nicht anwenden, so werden andere kommen, die sie anwenden; dann wird eine hohe übersinnliche Welt alle Früchte der sinnlichen aufnehmen; dir aber wird der Boden entzogen sein, mit dem du verwachsen warst. Die geläuterte Welt wird sich über dich hinausentwickeln. Du wirst von ihr ausgeschlossen sein. So ist dein Pfad der schwarze, jene aber, von welchen du dich gesondert hast, gehen den weißen Pfad.» | „Ти се откъсна от сетивния свят. Правото ти да си у дома в свръхсетивния свят е придобито. Оттук можеш вече да действаш. Заради самия себе си ти вече не се нуждаеш от своята физическа телесност в сегашния ѝ облик. Ако искаше само да придобиеш способността да обитаваш този свръхсетивен свят, не би трябвало вече да се връщаш в сетивния. Но сега погледни мен. Виж колко неизмеримо възвишено стоя аз над всичко онова, което ти днес вече си направил от себе си. Ти стигна до сегашната степен на своето съвършенство чрез способностите, които можа да развиеш в сетивния свят, докато още зависеше от него. Но сега за теб трябва да започне време, в което твоите освободени сили продължават да работят над този сетивен свят. Досега ти избави само себе си, сега като освободен можеш да освободиш заедно със себе си всичките си събратя в сетивния свят. До днес се стремеше като отделен човек; сега се включи в цялото, за да внесеш в свръхсетивния свят не само себе си, а и всичко друго, което е налице в сетивния. С моя образ ще можеш някога да се съединиш, но аз не мога да бъда блажен, докато все още има злочести! Като отделен освободен ти би искал все пак още днес да влезеш в царството на свръхсетивното. Но тогава би трябвало да гледаш надолу към още неизбавените същества на сетивния свят. И би отделил своята съдба от тяхната. Но всички вие сте свързани помежду си. Всички вие трябваше да слезете в сетивния свят, за да изнесете нагоре от него силите за един по-висш свят. Ако би се отделил от тях, ти би злоупотребил със силите, които все пак можа да развиеш само в общност с тях. Ако те не бяха слезли, не би могъл и ти; без тях биха ти липсвали силите за твоето свръхсетивно битие. Ти трябва и да споделиш с тях тези сили, които си извоювал заедно с тях. Затова аз ти преграждам достъпа до най-висшите области на свръхсетивния свят, докато не си употребил всичките си придобити сили за избавлението на своите ближни. С вече постигнатото можеш да пребиваваш в долните области на свръхсетивния свят; но пред портата към по-висшите стоя аз ‚като Херувима с огнения меч пред Рая‘ и ти преграждам влизането дотогава, докато имаш още сили, които са останали неупотребени в сетивния свят. И ако не искаш да употребиш своите, ще дойдат други, които ще ги употребят; тогава един висок свръхсетивен свят ще приеме всички плодове на сетивния; а на теб ще ти бъде отнета почвата, с която беше сраснал. Пречистеният свят ще се развие отвъд теб. Ти ще бъдеш изключен от него. Така твоят път е черният, а онези, от които си се отделил, вървят по белия път.“ |
| 240 | So kündigt sich der «große Hüter» der Schwelle bald an, nachdem die Begegnung mit dem ersten Wächter erfolgt ist. Der Eingeweihte weiß aber ganz genau, was ihm bevorsteht, wenn er den Lockungen eines vorzeitigen Aufenthaltes in der übersinnlichen Welt folgt. Ein unbeschreiblicher Glanz geht von dem zweiten Hüter der Schwelle aus; die Vereinigung mit ihm steht als ein fernes Ziel vor der schauenden Seele. Doch ebenso steht da die Gewißheit, daß diese Vereinigung erst möglich wird, wenn der Eingeweihte alle Kräfte, die ihm aus dieser Welt zugeflossen sind, auch aufgewendet hat im Dienste der Befreiung und Erlösung dieser Welt. Entschließt er sich, den Forderungen der höheren Lichtgestalt zu folgen, dann wird er beitragen können zur Befreiung des Menschengeschlechts. Er bringt seine Gaben dar auf dem Opferaltar der Menschheit. Zieht er seine eigene vorzeitige Erhöhung in die übersinnliche Welt vor, dann schreitet die Menschheitsströmung über ihn hinweg. Für sich selbst kann er nach seiner Befreiung aus der Sinnenwelt keine neuen Kräfte mehr gewinnen. Stellt er ihr seine Arbeit doch zur Verfügung, so geschieht es mit dem Verzicht, aus der Stätte seines ferneren Wirkens selbst für sich noch etwas zu holen. Man kann nun nicht sagen, es sei selbstverständlich, daß der Mensch den weißen Pfad wählen werde, wenn er so vor die Entscheidung gestellt wird. Das hängt nämlich ganz davon ab, ob er bei dieser Entscheidung schon so geläutert ist, daß keinerlei Selbstsucht ihm die Lockungen der Seligkeit begehrenswert erscheinen läßt. Denn diese Lockungen sind die denkbar größten. Und auf der anderen Seite sind eigentlich gar keine besonderen Lockungen vorhanden. Hier spricht gar nichts zum Egoismus. Was der Mensch in den höheren Regionen des Übersinnlichen erhalten wird, ist nichts, was zu ihm kommt, sondern lediglich etwas, das von ihm ausgeht: die Liebe zu seiner Mitwelt. Alles, was der Egoismus verlangt, wird nämlich durchaus nicht entbehrt auf dem schwarzen Pfade. Im Gegenteil: die Früchte dieses Pfades sind gerade die vollkommenste Befriedigung des Egoismus. Und will jemand nur für sich die Seligkeit, so wird er ganz gewiß diesen schwarzen Pfad wandeln, denn er ist der für ihn angemessene. - Es darf daher niemand von den Okkultisten des weißen Pfades erwarten, daß sie ihm eine Anweisung zur Entwickelung des eigenen egoistischen Ich geben werden. Für die Seligkeit des einzelnen haben sie nicht das allergeringste Interesse. Die mag jeder für sich erreichen. Sie zu beschleunigen ist nicht die Aufgabe der weißen Okkultisten. Diesen liegt lediglich an der Entwickelung und Befreiung aller Wesen, die Menschen und Genossen des Menschen sind. Daher geben sie nur Anweisungen, wie man seine Kräfte zur Mitarbeit an diesem Werke ausbilden kann. Sie stellen daher die selbstlose Hingabe und Opferwilligkeit allen anderen Fähigkeiten voran. Sie weisen niemand geradezu ab, denn auch der Egoistischste kann sich läutern. Aber wer nur für sich etwas sucht, wird, solange er das tut, bei den Okkultisten nichts finden. Selbst wenn diese ihm nicht ihre Hilfe entziehen; er, der Suchende, entzieht sich den Früchten der Hilfeleistung. Wer daher wirklich den Anweisungen der guten Geheimlehrer folgt, wird nach dem Übertreten der Schwelle die Forderungen des großen Hüters verstehen; wer diesen Anweisungen aber nicht folgt, der darf auch gar nicht hoffen, d~ß er je zur Schwelle durch sie kommen werde. Ihre Anweisungen führen zum Guten oder aber zu gar nichts. Denn eine Führung zur egoistischen Seligkeit und zum bloßen Leben in der übersinnlichen Welt liegt außerhalb der Grenzen ihrer Aufgabe. Diese ist von vornherein so veranlagt, daß sie den Schüler so lange von der überirdischen Welt fernhält, bis dieser sie mit dem Willen zur hingebenden Mitarbeit betritt. | Така „Великият пазач“ на прага се възвестява скоро след като е настъпила срещата с първия страж. Но посветеният знае съвсем точно какво му предстои, ако последва изкушенията на едно преждевременно пребиваване в свръхсетивния свят. Неописуем блясък излиза от втория Пазач на прага; съединяването с него стои като далечна цел пред виждащата душа. Но също така там стои и увереността, че това съединяване става възможно едва когато посветеният е и употребил всички сили, които са се влели в него от този свят, в служба на освобождението и избавлението на този свят. Ако той реши да последва изискванията на висшия светъл образ, тогава ще може да допринесе за освобождението на човешкия род. Той принася своите дарове на жертвения олтар на човечеството. Ако предпочете своето собствено преждевременно издигане в свръхсетивния свят, тогава потокът на човечеството минава над него. За себе си след своето освобождение от сетивния свят той не може да спечели вече нови сили. Ако той все пак предостави своята работа на него, това става с отказа да вземе още нещо за самия себе си от мястото на своята по-нататъшна дейност. Не може обаче да се каже, че се разбира от само себе си, че човекът ще избере белия път, когато бъде поставен така пред решението. Това зависи именно изцяло от това дали при това решение той вече е толкова пречистен, че никаква себичност да не му представя изкушенията на блаженството като желани. Защото тези изкушения са най-големите възможни. А от другата страна всъщност изобщо няма особени изкушения. Тук изобщо нищо не говори на егоизма. Онова, което човекът ще получи в по-висшите области на свръхсетивното, не е нещо, което идва към него, а единствено нещо, което излиза от него: любовта към неговите ближни. Защото по черния път човек съвсем не се лишава от нищо от онова, което егоизмът изисква. Напротив: плодовете на този път са именно най-пълното удовлетворение на егоизма. И ако някой иска блаженството само за себе си, той съвсем сигурно ще върви по този черен път, защото той е подходящият за него. – Затова никой не бива да очаква от окултистите на белия път, че ще му дадат напътствие за развитието на собствения егоистичен Аз. За блаженството на отделния човек те нямат и най-малкия интерес. Него нека всеки да го постигне сам за себе си. Да го ускоряват, не е задача на белите окултисти. За тях е важно единствено развитието и освобождението на всички същества, които са хора и събратя на човека. Затова те дават само напътствия как човек може да изгради силите си за сътрудничество в това дело. Затова те поставят безкористната отдаденост и готовността за жертва пред всички други способности. Те не отблъскват направо никого, защото и най-големият егоист може да се пречисти. Но който търси нещо само за себе си, няма да намери нищо при окултистите, докато прави това. Дори ако те не му отнемат своята помощ, той, търсещият, сам се лишава от плодовете на оказаната помощ. Затова, който действително следва напътствията на добрите окултни учители, ще разбере след прекрачването на прага изискванията на Великия пазач; а който не следва тези напътствия, той изобщо не може да се надява, че някога ще стигне до прага чрез тях. Техните напътствия водят към доброто или пък към нищо. Защото воденето към егоистично блаженство и към просто живеене в свръхсетивния свят е извън границите на тяхната задача. Тя е устроена от самото начало така, че държи ученика далеч от неземния свят, докато той не пристъпи в него с волята за отдадено сътрудничество. |
| 241 | NACHWORT ZUM ACHTEN BIS ELFTEN TAUSEND | ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ОСМАТА ДО ЕДИНАДЕСЕТАТА ХИЛЯДА |
| 242 | Der Weg zu übersinnlicher Erkenntnis, der in dieser Schrift gekennzeichnet wird, führt zu einem seelischen Erleben, demgegenüber es von ganz besonderer Wichtigkeit ist, daß, wer es anstrebt, sich keinen Täuschungen und Mißverständnissen über dasselbe hingibt. Und es liegt dem Menschen nahe, sich über dasjenige zu täuschen, was hier in Betracht kommt. Eine der Täuschungen, die besonders schwerwiegende, entsteht, wenn man das ganze Gebiet des Seelenerlebens, von dem in wahrer Geisteswissenschaft die Rede ist, so verschiebt, daß es in der Umgebung des Aberglaubens, des visionären Träumens, des Mediumnismus und mancher anderer Entartungen des Menschenstrebens eingereiht erscheint. Diese Verschiebung rührt oft davon her, daß Menschen, welche in ihrer von echtem Erkenntnisstreben abliegenden Art sich einen Weg in die übersinnliche Wirklichkeit suchen möchten und die dabei auf die genannten Entartungen verfallen, mit solchen verwechselt werden, die den in dieser Schrift gezeichneten Weg gehen wollen. Was auf dem hier gemeinten Wege von der Menschenseele durchlebt wird, das verläuft durchaus im Felde rein geistig-seelischen Erfahrens. Es ist nur dadurch möglich, solches zu durchleben, daß sich der Mensch auch noch für andere' innere Erfahrungen so frei und unabhängig von dem Leibesleben machen kann, wie er im Erleben des gewöhnlichen Bewußtseins nur ist, wenn er sich über das von außen Wahrgenommene oder das im Innern Gewünschte, Gefühlte, Gewollte Gedanken macht, die nicht aus dem Wahrgenommenen, Gefühlten, Gewollten selbst herrühren. Es gibt Menschen, die an das Vorhandensein solcher Gedanken überhaupt nicht glauben. Diese meinen: der Mensch könne nichts denken, was er nicht aus der Wahrnehmung oder dem leiblich bedingten Innenleben herauszieht. Und alle Gedanken seien nur gewissermaßen Schattenbilder von Wahrnehmungen oder von inneren Erlebnissen. Wer dieses behauptet, der tut es nur, weil er sich niemals zu der Fähigkeit gebracht hat, mit seiner Seele das reine, in sich beruhende Gedankenleben zu erleben. Wer aber solches erlebt hat, für den ist es Erfahrung geworden, daß überall, wo im Seelenleben Denken waltet, in dem Maße, als dieses Denken andere Seelenverrichtungen durchdringt, der Mensch in einer Tätigkeit begriffen ist, an deren Zustandekommen sein Leib unbeteiligt ist. Im gewöhnlichen Seelenleben ist ja fast immer das Denken mit anderen Seelenverrichtungen: Wahrnehmen, Fühlen, Wollen usw. vermischt. Diese anderen Verrichtungen kommen durch den Leib zustande. Aber in sie spielt das Denken hinein. Und in dem Maße, in dem es hineinspielt, geht in dem Menschen und durch den Menschen etwas vor sich, an dem der Leib nicht mitbeteiligt ist. Die Menschen, welche dieses in Abrede stellen, können nicht über die Täuschung hinauskommen, welche dadurch entsteht, daß sie die denkerische Betätigung immer mit andern Verrichtungen vereinigt beobachten. Aber man kann im inneren Erleben sich seelisch dazu aufraffen, den denkerischen Teil des Innenlebens auch abgesondert von allem andern für sich zu erfahren. Man kann aus dem Umfange des Seelenlebens etwas herauslösen, das nur in reinen Gedanken besteht. In Gedanken, die in sich bestehen, aus denen alles ausgeschaltet ist, was Wahrnehmung oder leiblich bedingtes Innenleben geben. Solche Gedanken offenbaren sich durch sich selbst, durch das, was sie sind, als ein geistig, ein übersinnlich Wesenhaftes. Und die Seele, die mit solchen Gedanken sich vereinigt, indem sie während dieser Vereinigung alles Wahrnehmen, alles Erinnern, alles sonstige Innenleben ausschließt, weiß sich mit dem Denken selbst in einem übersinnlichen Gebiet und erlebt sich außerhalb des Leibes. Für denjenigen, welcher diesen ganzen Sachverhalt durchschaut, kann die Frage gar nicht mehr in Betracht kommen: gibt es ein Erleben der Seele in einem übersinnlichen Element außerhalb des Leibes? Denn für ihn hieße es in Abrede stellen, was er aus der Erfahrung weiß. Für ihn gibt es nur die Frage: was verhindert die Menschen, eine solche sichere Tatsache anzuerkennen?Und zu dieser Frage findet er die Antwort, daß die in Frage kommende Tatsache eine solche ist, die sich nicht offenbart, wenn der Mensch sich nicht vorher in eine solche Seelenverfassung versetzt, daß er die Offenbarung empfangen kann. Nun werden zunächst die Menschen mißtrauisch, wenn sie selbst etwas erst rein seelisch tun sollen, damit sich ihnen ein an sich von ihnen Unabhängiges offenbare. Sie glauben da, weil sie sich vorbereiten müssen, die Offenbarung zu empfangen, sie machen den. Inhalt der Offenbarung. Sie wollen Erfahrungen, zu denen der Mensch nichts tut, gegenüber denen er ganz passiv bleibt. Sind solche Menschen außerdem noch unbekannt mit den einfachsten Anforderungen an wissenschaftliches Erfassen eines Tatbestandes, dann sehen sie in Seelen-Inhalten oder Seelen Hervorbringungen, bei denen die Seele unter den Grad von bewußter Eigenbetätigung herabgedrückt ist, der im, Sinneswahrnehmen und im willkürlichen Tun vorliegt, eine objektive Offenbarung eines nicht sinnlichen Wesenhaften. Solche Seelen-Inhalte sind die visionären Erlebnisse, die mediumnistischen Offenbarungen. - Was aber durch solche Offenbarungen zutage tritt, ist keine übersinnliche, es ist eine untersinnliche Welt. Das menschliche bewußte Wachleben verläuft nicht völlig in dem Leibe; es verläuft vor allem der bewußteste Teil dieses Lebens an der Grenze zwischen Leib und physischer Außenwelt; so das Wahrnehmungsleben, bei dem, was in den Sinnesorganen vorgeht, ebensogut das Hineinragen eines außer leiblichen Vorganges in den Leib ist wie ein Durchdringen dieses Vorganges vom Leibe aus; und so das Willensleben, das auf einem Hineinstellen des menschlichen Wesens in das Weltenwesen beruht, so daß, was im Menschen durch seinen Willen geschieht, zugleich Glied des Welt geschehens ist. In diesem an der Leibesgrenze verlaufenden seelischen Erleben ist der Mensch in hohem Grade abhängig von seiner Leibesorganisation; aber es spielt die denkerische Betätigung in dieses Erleben hinein, und in dem Maße, als das der Fall ist, macht sich in Sinneswahrnehmung und Wollen der Mensch vom Leibe unabhängig. Im visionären Erleben und im mediumnistischen Hervorbringen tritt der Mensch völlig in die Abhängigkeit vom Leibe ein. Er schaltet aus seinem Seelenleben dasjenige aus, was ihn in Wahrnehmung und Wollen vom Leibe unabhängig macht. Und dadurch werden Seelen Inhalte und Seelen-Hervorbringungen bloße Offenbarun ges des Leibeslebens. Visionäres Erleben und mediumnisti sches Hervorbringen sind die Ergebnisse des Umstandes, daß der Mensch bei diesem Erleben und Hervorbringen mit seiner Seele weniger vom Leibe unabhängig ist als im gewöhnlichen Wahrnehmungs- und Willensleben. Bei dem Erleben des Übersinnlichen, das in dieser Schrift gemeint ist, geht nun die Entwickelung des Seelen-Erlebens gerade nach der entgegengesetzten Richtung gegenüber der visionären oder mediumnistischen. Die Seele macht sich fortschreitend unabhängiger vom Leibe, als sie im Wahrnehmungs- und Willensleben ist. Sie erreicht diejenige Unabhängigkeit, die im Erleben reiner Gedanken zu fassen ist, für eine viel breitere Seelenbetätigung. | Пътят към свръхсетивно познание, който се описва в това съчинение, води до едно душевно преживяване, по отношение на което е от съвсем особена важност онзи, който се стреми към него, да не изпада в никакви заблуди и недоразумения относно него. А за човека е лесно да се заблуди относно онова, за което тук става дума. Една от заблудите, и то особено тежка, възниква, когато цялата област на душевното преживяване, за която става дума в истинската духовна наука, се измести така, че да изглежда наредена в съседство със суеверието, с визионерското сънуване, с медиумизма и с някои други израждания на човешкия стремеж. Това изместване често произтича от това, че хора, които по своя начин, далечен от истинския стремеж към познание, биха искали да си търсят път към свръхсетивната действителност и които при това изпадат в споменатите израждания, биват смесвани с такива, които искат да вървят по пътя, очертан в това съчинение. Онова, което човешката душа преживява по пътя, който се има предвид тук, протича изцяло в полето на чисто духовно-душевния опит. Такова нещо може да се преживее само при условие, че човекът може да стане и при друг вътрешен опит толкова свободен и независим от телесния живот, колкото е при преживяванията на обикновеното съзнание единствено когато за възприетото отвън или за желаното, чувстваното, исканото във вътрешността си създава мисли, които не произтичат от самото възприето, чувствано, искано. Има хора, които изобщо не вярват в съществуването на такива мисли. Те смятат, че човекът не можел да мисли нищо, което не извлича от възприятието или от телесно обусловения вътрешен живот. И че всички мисли били, така да се каже, само сенки на възприятия или на вътрешни преживявания. Който твърди това, прави го само защото никога не е достигнал до способността да преживее със своята душа чистия, почиващ в себе си мисловен живот. Но който е преживял такова нещо, той е узнал от опит, че навсякъде, където в душевния живот властва мислене, в онази мяра, в която това мислене прониква други душевни функции, човекът е зает с една дейност, в чието осъществяване неговото тяло не участва. В обикновения душевен живот мисленето всъщност почти винаги е смесено с други душевни функции: възприемане, чувстване, воля и т.н. Тези други функции се осъществяват чрез тялото. Но в тях се намесва мисленето. И в онази мяра, в която то се намесва, в човека и чрез човека става нещо, в което тялото не участва. Хората, които отричат това, не могат да се освободят от заблудата, която възниква от това, че те винаги наблюдават проявата на мисловна дейност, съединена с други функции. Но във вътрешното преживяване човек може да се напрегне душевно дотам, че да изпита мисловната част на вътрешния живот и отделена от всичко друго, сама за себе си. Човек може да извлече от обхвата на душевния живот нещо, което се състои само от чисти мисли. От мисли, които съществуват в себе си, от които е изключено всичко, което дават възприятието или телесно обусловеният вътрешен живот. Такива мисли се откриват чрез самите себе си, чрез онова, което са, като нещо духовно, като нещо свръхсетивно същностно. И душата, която се съединява с такива мисли, като по време на това съединяване изключва всяко възприемане, всяко спомняне, всеки друг вътрешен живот, знае, че със самото мислене е в една свръхсетивна област, и се преживява извън тялото. За онзи, който прозира цялото това положение на нещата, въпросът изобщо вече не може да стои: има ли преживяване на душата в един свръхсетивен елемент извън тялото? Защото за него това би означавало да отрича онова, което знае от опит. За него съществува само въпросът: какво пречи на хората да признаят такъв сигурен факт? И на този въпрос той намира отговора, че въпросният факт е такъв, който не се открива, ако човекът предварително не се постави в такова душевно състояние, че да може да приеме откровението. Хората обаче отначало стават недоверчиви, когато самите те трябва най-напред да направят нещо чисто душевно, за да им се открие нещо, което само по себе си е независимо от тях. Тогава те си мислят, че понеже трябва да се подготвят, за да приемат откровението, те самите създават съдържанието на откровението. Те искат опит, за който човекът не прави нищо, спрямо който той остава напълно пасивен. Ако такива хора освен това не познават и най-простите изисквания към научното обхващане на едно фактическо положение, тогава те виждат в душевни съдържания или душевни произведения, при които душата е снижена под степента на съзнателна проява на собствена дейност, която е налице при сетивното възприемане и при волевото действие, едно обективно откровение на нещо несетивно същностно. Такива душевни съдържания са визионерските преживявания, медиумичните откровения. – Но онова, което излиза наяве чрез такива откровения, не е свръхсетивен, то е подсетивен свят. Човешкият съзнателен буден живот не протича изцяло в тялото; преди всичко най-съзнателната част от този живот протича на границата между тялото и физическия външен свят; такъв е животът на възприятията, при който онова, което става в сетивните органи, е толкова навлизане на един извънтелесен процес в тялото, колкото и проникване на този процес откъм тялото; и такъв е волевият живот, който почива на едно поставяне на човешкото същество в световното същество, така че онова, което става в човека чрез неговата воля, е същевременно звено в световните събития. В това душевно преживяване, протичащо на границата на тялото, човекът е във висока степен зависим от своята телесна организация; но в това преживяване се намесва проявата на мисловна дейност и в онази мяра, в която това е така, човекът става независим от тялото в сетивното възприятие и във волята. При визионерското преживяване и при медиумичното произвеждане човекът изпада изцяло в зависимост от тялото. Той изключва от своя душевен живот онова, което го прави независим от тялото във възприятието и във волята. И поради това душевните съдържания и душевните произведения стават просто откровения на телесния живот. Визионерското преживяване и медиумичното произвеждане са резултатите от обстоятелството, че при това преживяване и произвеждане човекът със своята душа е по-малко независим от тялото, отколкото в обикновения живот на възприятията и на волята. При преживяването на свръхсетивното, което се има предвид в това съчинение, развитието на душевното преживяване върви тъкмо в противоположна посока спрямо визионерското или медиумичното. Душата става постепенно по-независима от тялото, отколкото е в живота на възприятията и на волята. Тя постига онази независимост, която може да се схване в преживяването на чисти мисли, за една много по-широка проява на душевна дейност. |
| 243 | Für die hier gemeinte übersinnliche Seelenbetätigung ist es außerordentlich bedeutsam, in voller Klarheit das Erleben des reinen Denkens zu durchschauen. Denn im Grunde ist dieses Erleben selbst schon eine übersinnliche Seelenbetätigung. Nur eine solche, durch die man noch nichts Übersinnliches schaut. Man lebt mit dem reinen Denken im Übersinnlichen; aber man erlebt nur dieses auf eine übersinnliche Art; man erlebt noch nichts anderes Übersinnliches. Und das übersinnliche Erleben muß sein eine Fortsetzung desjenigen Seelen-Erlebens, das schon im Vereinigen mit dem reinen Denken erreicht werden kann. Deshalb ist es so bedeutungsvoll, diese Vereinigung richtig erfahren zu können. Denn von dem Verständnisse dieser Vereinigung aus leuchtet das Licht, das auch rechte Einsicht in das Wesen der übersinnlichen Erkenntnis bringen kann. Sobald das Seelen-Erleben unter die Be wußtseinsklarheit, die im Denken sich auslebt, heruntersinken würde, wäre sie für die wahre Erkenntnis der übersinnlichen Welt auf einem Irrwege. Sie würde erfaßt von den Leibesverrichtungen; was sie erlebt und hervorbringt, ist dann nicht Offenbarung des Übersinnlichen durch sie, sondern Leibesoffenbarung im Bereich der untersinnlichen Weh. | За проявата на свръхсетивна душевна дейност, която се има предвид тук, е изключително важно да се прозре в пълна яснота преживяването на чистото мислене. Защото в основата си това преживяване само по себе си вече е проява на свръхсетивна душевна дейност. Само такава, чрез която човек още не вижда нищо свръхсетивно. С чистото мислене човек живее в свръхсетивното; но преживява само него по свръхсетивен начин; той още не преживява нищо друго свръхсетивно. А свръхсетивното преживяване трябва да бъде продължение на онова душевно преживяване, което може да бъде постигнато още при съединяването с чистото мислене. Затова е толкова важно човек да може да изпита правилно това съединяване. Защото от разбирането на това съединяване свети светлината, която може да донесе и правилно прозрение в същността на свръхсетивното познание. Ако душевното преживяване би потънало под яснотата на съзнанието, която се изживява в мисленето, душата би била на погрешен път по отношение на истинското познание на свръхсетивния свят. Тя би била обхваната от телесните функции; онова, което тя преживява и произвежда, тогава не е откровение на свръхсетивното чрез нея, а телесно откровение в областта на подсетивния свят. |
| 244 | Sobald die Seele mit ihren Erlebnissen in das Feld des Übersinnlichen eindringt, sind diese Erlebnisse von einer solchen Art, daß sich die sprachlichen Ausdrücke für sie nicht in so leichter Art finden lassen wie für die Erlebnisse im Bereiche der sinnlichen Welt. Man muß oftmals bei Beschreibungen des übersinnlichen Erlebens sich bewußt sein, daß gewissermaßen die Entfernung des sprachlichen Ausdruckes von dem ausgedrückten wirklichenTatbestan de eine größere ist als im physischen Erleben. Man muß sich ein Verständnis dafür erwerben, daß mancher Ausdruck wie eine Verbildlichung in zarter Weise auf das nur hinweist, auf das er sich bezieht. So ist es auf Seite 30 dieser Schrift gesagt: «Ursprünglich werden nämlich alle Regeln und Lehren der Geisteswissenschaft in einer sinnbildlichen Zeichensprache gegeben.» Und auf Seite 78 f. mußte von einem «bestimmten Schriftsystem» gesprochen werden. Es kann nun leicht jemandem beikommen, solche Schrift in einer ähnlichen .Art lernen zu wollen, wie man Lautzeichen und deren Zusammenfügungen für die Schrift einer gewöhnlichen physischen Sprache er lernt. Nun muß allerdings gesagt werden: es hat gegeben und gibt geisteswissenschaftliche Schulen und Vereinigungen, welche im Besitze symbolischer Zeichen sind, durch die sie übersinnliche Tatbestände zum Ausdruck bringen. Und wer in die Bedeutung dieser Sinnbilder eingeweiht wird, der hat dadurch ein Mittel, sein Seelen-Erleben zu den in Frage kommenden übersinnlichen Wirklichkeiten hinzulenken. Aber ein für das übersinnliche Erleben Wesentliches ist vielmehr, daß im Laufe eines solchen übersinnlichen Erlebens, wie es durch die Verwirklichung des Inhaltes dieser Schrift von der Seele erreicht werden kann, diese Seele in der Anschauung des Übersinnlichen die Offenbarung einer solchen Schrift durch ihre eigene Erfahrung gewinnt. Das Übersinnliche sagt der Seele etwas, das sich diese in verbildlichende Zeichen übersetzen muß, damit sie es vollbewußt überschauen kann. Es kann gesagt werden: was in dieser Schrift mitgeteilt ist, das kann von jeder Seele verwirklicht werden. Und im Laufe der Verwirklichung, den sich nach den gemachten Angaben die Seele selbst bestimmen kann, stellen sich die Ergebnisse ein, die beschrieben sind. Man nehme doch ein solches Buch, wie dieses ist, wie ein Gespräch, das der Verfasser mit dem Leser führt. Wenn gesagt ist: der Geheimschüler bedürfe der persönlichen Anweisung, so fasse man dies doch so auf, daß das Buch selbst eine solche persönliche Anweisung ist. In früheren Zeiten gab es Gründe, solche persönliche Anweisungen dem mündlichen Geheim Unterrichte vorzubehalten; gegenwärtig sind wir auf einer Entwickelungsstufe der Menschheit angelangt, in der das geisteswissenschaftliche Erkennen eine viel größere Verbreitung erfahren muß als früher. Es muß in ganz anderem Maße jedem zugänglich sein als in alter Zeit. Da tritt eben das Buch an die Stelle der früheren mündlichen Unterweisung. Der Glaube, daß man durchaus über das in dem Buche Gesagte hinaus noch eine persönliche Unterweisung brauche, hat nur eine bedingte Richtigkeit. Der eine oder der andere kann ja freilich ein persönliches Nachhelfen brauchen, und ein solches kann ihm bedeutungsvoll sein. Aber es führte in die Irre, wenn man meinte, es gäbe Hauptsachen, die man im Buche nicht finde. Man findet sie, wenn man recht und namentlich wenn man vollständig liest. | Щом душата прониква със своите преживявания в полето на свръхсетивното, тези преживявания са от такъв вид, че езиковите изрази за тях не се намират така лесно, както за преживяванията в областта на сетивния свят. При описания на свръхсетивното преживяване човек често трябва да съзнава, че в известен смисъл отстоянието на езиковия израз от изразеното действително фактическо положение е по-голямо, отколкото при физическото преживяване. Човек трябва да си придобие разбиране за това, че някой израз само загатва по деликатен начин, като образно изображение, онова, към което се отнася. Така на с. 30 от това съчинение е казано: „Първоначално всички правила и учения на духовната наука се дават в един символичен знаков език.“ А на с. 78 и сл. трябваше да се говори за една „определена писмена система“. Тук на някого лесно може да му хрумне да поиска да научи такова писмо по подобен начин, както се учат звуковите знаци и техните съчетания за писмото на един обикновен физически език. Тук наистина трябва да се каже: имало е и има духовнонаучни школи и сдружения, които притежават символични знаци, чрез които изразяват свръхсетивни фактически положения. И който бъде посветен в значението на тези символи, той разполага по този начин със средство да насочи своето душевно преживяване към съответните свръхсетивни действителности. Но нещо съществено за свръхсетивното преживяване е по-скоро това, че в хода на едно такова свръхсетивно преживяване, каквото може да бъде постигнато от душата чрез осъществяването на съдържанието на това съчинение, тази душа в съзерцанието на свръхсетивното придобива чрез собствения си опит откровението на такова писмо. Свръхсетивното казва на душата нещо, което тя трябва да преведе в образни знаци, за да може да го обхване с поглед в пълно съзнание. Може да се каже: онова, което е съобщено в това съчинение, може да бъде осъществено от всяка душа. И в хода на осъществяването, който душата сама може да си определи според дадените указания, настъпват резултатите, които са описани. Нека човек все пак приеме книга като тази като разговор, който авторът води с читателя. Когато е казано, че окултният ученик се нуждаел от лично напътствие, нека това все пак се разбира така, че самата книга е едно такова лично напътствие. В по-ранни времена е имало причини такива лични напътствия да се запазват за устното тайно обучение; днес сме стигнали до такава степен на развитие на човечеството, на която духовнонаучното познание трябва да получи много по-голямо разпространение, отколкото по-рано. То трябва да бъде достъпно за всеки в съвсем друга мяра, отколкото в старо време. Тук именно книгата застава на мястото на някогашното устно наставление. Вярата, че непременно е нужно още и лично наставление отвъд казаното в книгата, е вярна само условно. Един или друг може наистина да се нуждае от лична помощ и тя може да бъде важна за него. Но би довело до заблуда, ако човек мислеше, че има главни неща, които не се намират в книгата. Човек ги намира, ако чете правилно и особено ако чете изцяло. |
| 245 | Die Schilderungen dieses Buches nehmen sich so aus, als ob sie Anweisungen wären zum völligen Anderswerden des ganzen Menschen. Wer sie richtig liest, wird aber finden, daß sie nichts anderes sagen wollen, als in welcher inneren Seelenverfassung ein Mensch sein muß in denjenigen Augenblicken seines Lebens, in denen er der übersinnlichen Weh gegenüberstehen will. Diese Seelenverfassung entwickelt er als eine zweite Wesenheit in sich; und die gesunde andere Wesenheit läuft in der alten Weise ihren Gang fort. Er weiß beide Wesenheiten in Vollbewußtheit auseinanderzuhalten; er weiß sie in rechter Art miteinander in Wechselwirkung zu setzen. Er macht sich nicht dadurch für das Leben unbrauchbar und untüchtig, daß er Interesse und Geschicklichkeit für dieses verliert und «den ganzen Tag Geistesforscher ist». Allerdings muß gesagt werden, daß die Erlebnisweise in der übersinnlichen Weh ihr Licht auf das ganze Wesen des Menschen ausstrahlen wird; aber dies kann nicht in einer von dem Leben ablenkenden Art sein, sondern in einer dieses Leben tüchtiger, fruchtbarer machenden Weise. Daß trotzdem die Schilderung so gehalten werden mußte, wie es der Fall ist, das rührt davon her, daß allerdings jeder auf das Übersinnliche gerichtete Erkenntnisvorgang den ganzen Menschen in Anspruch nimmt, so daß in dem Augenblicke, in dem der Mensch an einen solchen Erkenntnisvorgang hingegeben ist, er dies mit seinem ganzen Wesen sein muß. Soviel der Farbenwahrnehmungs vorgang nur die Einzelheit des Auges mit seiner Nerven fortsetzung in Anspruch nimmt, soviel nimmt ein übersinnlicher Erkenntnisvorgang den ganzen Menschen in Anspruch. Dieser wird «ganz Auge» oder «ganz Ohr». Weil dies so ist, deshalb sieht es so aus, daß, wenn' man von der Bildung von übersinnlichen Erkenntnisvorgän gen Mitteilung macht, man von einer Umwandlung des Menschen spräche; man meine, der gewöhnliche Mensch sei nichts Rechtes; er müsse etwas ganz anderes werden. | Описанията в тази книга изглеждат така, сякаш са напътствия как целият човек да стане съвсем друг. Но който ги чете правилно, ще намери, че те не искат да кажат нищо друго освен в какво вътрешно душевно състояние трябва да бъде човекът в онези мигове от своя живот, в които иска да застане лице в лице със свръхсетивния свят. Това душевно състояние той развива като второ същество в себе си; а другото, здравото същество продължава своя ход по стария начин. Той умее да държи двете същества разделени в пълно съзнание; умее да ги поставя по правилен начин във взаимодействие. Той не става негоден и неспособен за живота поради това, че губи интерес към него и умение за него и „по цял ден е духовен изследовател“. Наистина трябва да се каже, че начинът на преживяване в свръхсетивния свят ще излъчва своята светлина върху цялото същество на човека; но това не може да става по начин, който отвлича от живота, а по начин, който прави този живот по-дееспособен, по-плодотворен. Това, че въпреки това описанието е трябвало да бъде издържано така, както е, произтича от това, че наистина всеки процес на познание, насочен към свръхсетивното, ангажира целия човек, така че в мига, в който човекът е отдаден на такъв процес на познание, той трябва да бъде такъв с цялото си същество. Както процесът на възприемане на цветовете ангажира само отделното око с неговото нервно продължение, така един свръхсетивен процес на познание ангажира целия човек. Той се превръща „изцяло в око“ или „изцяло в ухо“. Понеже това е така, изглежда, сякаш, когато се съобщава за изграждането на свръхсетивни процеси на познание, се говори за преобразяване на човека; сякаш се смята, че обикновеният човек не е нищо свястно, че трябва да стане нещо съвсем друго. |
| 246 | Zu dem auf Seite 115 ff. «Über einige Wirkungen der Einweihung» Gesagten möchte ich noch etwas hinzufügen, was - mit einiger Abänderung - auch für andere Ausführungen dieses Buches gelten kann. - Es könnte wohl jemand auf den Gedanken kommen: wozu solche Beschreibung von bildhaften Ausgestaltungen übersinnlichen Erlebens; könnte man nicht dieses Erleben in Ideen ohne solche Versinnlichung schildern? Darauf muß erwidert werden: Es kommt für das Erleben der übersinnlichen Wirklichkeit in Betracht, daß der Mensch sich im Übersinnlichen selbst als ein Übersinnliches weiß. Ohne das Hinblicken auf seine eigene übersinnliche Wesenheit, deren Wirklichkeit in der hier gegebenen Schilderung der «Lotusblumen» und des «ätherischen Leibes» vollkommen in ihrer Art zur Offenbarung kommt, erlebte sich der Mensch im Übersinnlichen so, wie wenn er im Sinnlichen nur so drinnen stände, daß ihm die Dinge und Vorgänge um ihn her sich offenbarten, er aber von seinem eigenen Leibe nichts wüßte. Was er in «Seelenleib» und «Ätherleib» als seine übersinnliche Gestaltung schaut, das macht, daß er seiner selbst bewußt im Übersinnlichen steht, wie er durch die Wahrnehmung seines Sinnenleibes seiner selbst bewußt in der Sinnenwelt steht. | Към казаното на с. 115 и сл. в „За някои въздействия на посвещението“ бих искал да добавя още нещо, което – с известно изменение – може да важи и за други изложения в тази книга. – Някой би могъл да стигне до мисълта: защо е нужно такова описание на образни форми на свръхсетивното преживяване; не би ли могло това преживяване да се опише в идеи без такова сетивно представяне? На това трябва да се отговори: За преживяването на свръхсетивната действителност е важно човекът да знае самия себе си в свръхсетивното като нещо свръхсетивно. Без поглед към своето собствено свръхсетивно същество, чиято действителност в даденото тук описание на „лотосовите цветове“ и на „етерното тяло“ се разкрива напълно по своя начин, човекът би се преживявал в свръхсетивното така, както би било, ако в сетивното стоеше само по такъв начин, че нещата и процесите около него да му се откриват, а той да не знае нищо за собственото си тяло. Онова, което той вижда в „душевното тяло“ и в „етерното тяло“ като своя свръхсетивна оформеност, прави така, че той стои в свръхсетивното, съзнавайки самия себе си, както чрез възприятието на своето сетивно тяло стои в сетивния свят, съзнавайки самия себе си. |