ПОДРОБНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА НА ДУХОВНАТА НАУКА

Етерното тяло на човека

Когато висши членове на човека се наблюдават чрез свръхсетивното възприятие, тогава това възприятие никога не е напълно еднакво с такова, което се осъществява чрез външните сетива. Когато човекът докосне предмет и има възприятие на топлина, трябва да се прави разлика между онова, което идва от предмета, което, така да се каже, струи от него, и онова, което се преживява в душата. Вътрешното душевно преживяване на усещането за топлина е нещо различно от топлината, която струи от предмета. Нека си представим сега това душевно преживяване съвсем само по себе си, без външния предмет. Нека си представим преживяването – но именно душевно – на усещане за топлина в душата, без поводът за него да е външен физически предмет. Ако такова преживяване просто съществуваше без повод, то би било плод на въображението. Духовният ученик преживява такива вътрешни възприятия без физически повод, преди всичко без повод от собственото му тяло. Но на определена степен на развитието те се представят така, че той може да знае (както беше показано, може да знае чрез самото преживяване), че вътрешното възприятие не е плод на въображението, а че е предизвикано от духовно-душевно същество на един свръхсетивен външен свят точно така, както обикновеното усещане за топлина например от външен физически-сетивен предмет. Така е и когато се говори за възприятие на цвят. Тук трябва да се прави разлика между цвета, който е на външния предмет, и вътрешното усещане на цвета в душата. Нека си представим вътрешното усещане, което душата има, когато възприема червен предмет от физически-сетивния външен свят. Нека си представим, че запазваме съвсем жив спомен за впечатлението, но отклоняваме окото от предмета. Онова, което тогава все още имаме като представа-спомен за цвета, нека си го представим като вътрешно преживяване. Тогава ще направим разлика между онова, което е вътрешно преживяване на цвета, и външния цвят. Тези вътрешни преживявания по съдържание съвсем се различават от външните сетивни впечатления. Те носят много повече отпечатъка на онова, което се усеща като болка и радост, отколкото нормалното сетивно усещане. Нека си представим сега, че такова вътрешно преживяване изплува в душата, без поводът за него да е даден от външен физически-сетивен предмет или от спомена за такъв. Свръхсетивно познаващият може да има такова преживяване. И той може също в съответния случай да знае, че то не е плод на въображението, а израз на душевно-духовно същество. Ако това душевно-духовно същество предизвиква същото впечатление като червен предмет от сетивно-физическия свят, тогава то може да бъде наречено червено. Но при сетивно-физическия предмет винаги първо ще е налице външното впечатление и после вътрешното преживяване на цвета; при истинското свръхсетивно виждане на човека от нашата епоха трябва да бъде обратното: първо вътрешното преживяване, което е като сянка, като обикновен спомен за цвят, и после един все по-жив образ. Колкото по-малко се обръща внимание на това, че процесът трябва да е такъв, толкова по-малко може да се прави разлика между действително духовно възприятие и въображаема заблуда (илюзия, халюцинация и т.н.). А колко жив ще стане образът при такова душевно-духовно възприятие, дали ще остане съвсем като сянка, като смътна представа, дали ще действа интензивно, като външен предмет, това зависи изцяло от това как се е развил свръхсетивно познаващият. – Общото впечатление, което виждащият има от човешкото етерно тяло, може да бъде описано, като се каже: когато един свръхсетивно познаващ е стигнал до такава сила на волята, че макар пред него да стои физически човек, може да отклони вниманието от онова, което вижда физическото око, тогава той е в състояние чрез свръхсетивното съзнание да вижда в пространството, което физическият човек заема. Разбира се, за това е нужно голямо засилване на волята, за да се отклони вниманието не само от нещо, за което се мисли, а от нещо, което стои пред човека, така че физическото впечатление да бъде напълно заличено. Но това засилване е възможно и то настъпва чрез упражненията за свръхсетивно познание. Така познаващият може тогава отначало да има общото впечатление от етерното тяло. В душата му изплува същото вътрешно усещане, което той има при вида например на цвета на цъфнала праскова; и то после става живо, така че той може да каже: етерното тяло има цвета на цъфнала праскова. После той възприема и отделните органи и течения на етерното тяло. Но етерното тяло може да бъде описано и по-нататък, като се посочат преживяванията на душата, които съответстват на усещания за топлина, на звукови впечатления и т.н. Защото то съвсем не е само цветно явление. В същия смисъл могат да бъдат описани и астралното тяло, и другите членове на човешката същност. Който вземе това предвид, ще разбере как трябва да се приемат описанията, направени в смисъла на духовната наука. (Срв. „Същност на човечеството“, с. 52 и сл.)