Висшите области на духовния свят

Чрез имагинация, инспирация и интуиция свръхсетивното познание постепенно се издига в онези области на духовния свят, в които са му достъпни съществата, участващи в развитието на света и човечеството. И благодарение на това за него става възможно да проследи и развитието на човека между смъртта и новото раждане така, че то да стане разбираемо. Но има още по-висши области на съществуването, за които тук може да се загатне само съвсем накратко. Когато свръхсетивното познание се е издигнало до интуицията, тогава то живее в свят на духовни същества. И те преминават през развитие. Онова, което е работа на настоящото човечество, се простира в известен смисъл нагоре до света на интуицията. Наистина човек получава в хода на своето развитие между смъртта и новото раждане влияния и от още по-висши светове; но тези влияния той не изпитва пряко; съществата на духовния свят му ги предават. И когато се разглеждат те, се разкрива всичко, което се случва с човека. Но собствените работи на тези същества, онова, от което те се нуждаят за себе си, за да водят човешкото развитие, могат да бъдат наблюдавани само чрез познание, което се издига над интуицията. Така се стига до указание за светове, които трябва да си представяме така, че духовни работи, които на Земята са най-висшите, там спадат към по-нисшите. Разумните решения например спадат в рамките на земната област към най-висшето, а въздействията на минералното царство – към най-нисшето. В онези по-висши области разумните решения са приблизително това, което на Земята са минералните въздействия. Над областта на интуицията се намира областта, в която от духовни причини се тъче планът на света.