За постигането на свръхсетивни познания

Пътят за постигане на познания за свръхсетивните светове, който е описан по-подробно в тази книга, може да бъде наречен също „непосредствен път на познанието“. Наред с него има още един, който може да се означи като „път на чувството“. Но би било съвсем неправилно да се мисли, да речем, че първият няма нищо общо с развиването на чувството. Напротив, той води до възможно най-голямо задълбочаване на живота на чувствата. Но „пътят на чувството“ се обръща именно непосредствено само към чувството и се стреми от него да се издигне до познанията. Той почива на това, че едно чувство, когато душата му се отдаде изцяло за известно време, се превръща в познание, в образно съзерцание. Когато например душата се изпълва изцяло в продължение на седмици, месеци, дори по-дълго, с чувството на смирение, съдържанието на чувството се превръща в съзерцание. Чрез постепенно преминаване през такива чувства може също да се намери път към свръхсетивните области. Но за днешния човек при обикновените условия на живот той не е лесно осъществим. Самотата, оттеглянето от живота на съвремието тук са почти задължителни. Защото впечатленията, които носи всекидневният живот, смущават, особено в началото на развитието, онова, което душата постига чрез вглъбяване в определени чувства. Обаче описаният в тази книга път на познанието може да бъде осъществен във всяко съвременно жизнено положение.