Заключително слово

След дискусия, в която бяха говорили предимно партийни и профсъюзни дейци, Рудолф Щайнер отново взе думата:

Наистина бих предпочел ораторите да бяха разгледали нещата, които изложих. Тогава дискусията би могла да стане плодотворна. Това обаче не се случи. Затова ще мога само да посоча и да обърна внимание на някои отделни неща.

Някои оратори казаха, че в разсъжденията ми не е изложено нищо ново. Познавам много добре развитието на социалното движение. И който твърди, че същественото от изложеното днес не е ново, би трябвало да осъзнае, че казва нещо абсолютно невярно: днешното изложение се основава именно на опита от цялостното преустройство на социалното положение чрез световната катастрофа. В действителност положението е съвсем друго: ораторите не чуха новото. Ограничиха се да чуят онези няколко неща, които, разбира се, понеже са верни, бяха изложени като критика на обичайния обществен ред. От много години са свикнали да чуват това или онова като лозунг: това чуха. Но ораторите не чуха абсолютно нищо от всичко, което беше казано наред с тези неща за тричленността на социалния организъм, за действителното социализиране във всички посоки, което може да се постигне чрез тази тричленност. И затова вероятно в своите изказвания толкова мълчаха за онова, което не бяха чули. Разбирам го. Но разбирам също, че тогава, естествено, от подобно нещо всъщност не може да излезе плодотворна дискусия.

Например чухме един оратор, който говори надълго за старите теории, разглеждани толкова и толкова пъти преди тази катастрофа, сякаш изобщо не е преживял последните пет-шест години. Той старателно изложи отново всички онези теории за принадената стойност и така нататък, които със сигурност са верни, но са излагани безброй пъти. Само забрави, че днес живеем в съвсем, съвсем друго време. Забрави, че например много уважавани социалистически водачи още няколко месеца преди германската капитулация казваха: Когато тази катастрофа на световната война отмине, германското правителство ще трябва да се отнася към пролетариата съвсем различно отпреди. Германските властници ще трябва да се съобразяват с пролетариата във всички управленски действия, във всички законодателни мерки по съвсем различен начин отпреди. – Но от социалистическа страна се казваше също: Ще трябва да се съобразяват със социалистическите партии.

Но стана другояче. Властниците бяха запратени в пропастта, партиите бяха налице. Днес те са изправени пред съвсем друго световно положение. При това ново световно положение обаче не бива просто да подминаваме новите мисли и да слушаме само партиите – защото, разбира се, те винаги са имали значение, откакто съществува социално движение, – а трябва да придобием способността да вникваме в онова, от което има най-голяма нужда именно днес, в този момент. Иначе сме изправени пред голямата опасност, която всъщност винаги е съществувала в стария обичаен световен ред: когато се появеше нещо, насочено към фактите и извлечено от действителността, го обявяваха за идеология; заявяваха: това е философия, това няма нищо общо с действителността, и с това се проправят пътищата на реакцията. Най-лошото би било социалистическата партия да изпадне в някакво реакционно вцепенение, да не е способна да върви напред заедно с фактите, които говорят толкова гръмко.

Ето кое е важно днес. Маркс изрече хубави думи, след като опозна марксистите – така се случва с много хора, които се стараят да внесат в света нещо действително ново: Що се отнася до мен, аз не съм марксист. – И Маркс винаги е показвал – припомням само събитията от 1870–1871 г. – как се е учил от тези събития. Винаги е показвал, че е способен да върви в крак с напредващото време. Днес със сигурност би намерил възможността да разпознае истинското решение на социалния въпрос тъкмо в тричленността на социалния организъм, понеже времето за това е назряло. Непрестанно се говори за нови пътища, а когато бъде показан нов път, за който наистина е нужна действителна смелост, тогава се казва: Не е показан път, показана е само цел. Тогава ни се иска да попитаме: Мислил ли е вече някой за този път, който налага да се появи един вид ликвидационно правителство? Тъкмо това е действително твърде необичайно за мисловните навици на хората. Старите правителства, а също и социалистическото правителство, не мислят за нищо друго освен да бъдат доброто, послушно продължение на онова, което правителството е било преди. А ни е нужно това правителство да запази само инициативата в средната област, надзора над службата за сигурност, хигиената и други подобни, а в другите две области да стане ликвидационно правителство, тоест да освободи духовния живот, така че той да премине към самостоятелно управление, и да изправи стопанския живот на собствени крака.

Това не е теория, не е философия, това е посочване на нещо, което трябва да се направи. А за да бъде направено, най-напред е нужно разбиране за неговата необходимост. За това е нужно постепенно да се откажем от стария навик да искаме да слушаме само онова, което ни е по вкуса, и да не искаме да слушаме онова, което ни е непознато.

Когато се изказват оратори, които по странен начин изпадат в практически противоречия и не го забелязват, те вече показват колко невъзможно е всъщност така да бъде намерен практически път. Днес един оратор успя да каже: Действителната политическа власт и днес се опира на стопанските основи. А после, след като добави нещо – тогава противоречието вече не се забелязва толкова, – каза: Първото нещо е да завоюваме политическата власт, за да овладеем стопанската власт. – Значи, от една страна, се говори високопарно: Който има стопанската власт, има и политическата власт. А непосредствено след това, няколко изречения по-късно, се казва: Първо трябва да имаме политическата власт, тогава ще получим и стопанската власт. С такива оратори наистина няма да може да се върви по практически пътища. По практически път може да се върви само ако сме способни да мислим правилно и да не объркваме пътищата на мисленето си.

Няма да напреднем, ако упорито се придържаме към възражения като: Склонността към удобство налага хората да бъдат принуждавани да ползват единното училище. Всички, които в миналото са били властници, са изтъквали подобни неща. В правителството сме виждали хора, които наистина не са били по-умни от управляваните. Но винаги са съумявали да кажат: Ако не принудим хората да направят това или онова, те няма да го направят доброволно.

Особено явление е, че сега подобни неща се появяват и на социалистическа почва. Тук е необходимо именно онова, за което в действителност става дума: да можем да пробудим усет за необходимото и да не оставаме привързани към дълго набивани в главата теории и други подобни. Именно това се изисква отново и отново. Когато се казва: властта трябва да бъде завоювана!, все пак се има предвид отвлечена теория. Защото, когато властта бъде завоювана, трябва и да се знае какво да се прави с нея. По друг начин не може да се напредне. Завоювайте властта – ако сте на власт и не знаете какво да правите, тогава цялата власт не струва пукната пара. Става дума именно преди да се стигне до властта, ясно и отчетливо да се знае какво трябва да се прави с нея.

Ако, от една страна, се каза: „След като революцията от 9 ноември успя…“, със същото право би могло да се каже, че тя се провали. И ако, от друга страна, се казва: в чужбина смятат революцията за измама, – това е именно защото властта беше завоювана, а притежателите на властта не знаят какво да правят с нея. Най-сетне обаче трябва да се знае какво да се прави с властта. Но ако всеки продължава да се придържа към старите партийни възгледи, нека си призовава към единство. Един начин да се призовава към единство е действително да се види къде са вредите. По този начин импулсът за тричленност се стреми да донесе единство. Да се казва, че се цели основаването на нова партия или на нова секта, е просто обективна клевета. Това е безсмислица. И макар резолюцията да е приета от многобройни събрания, напълно съм спокоен, че тя никога няма да бъде изпълнена. Ако бъде изпълнена, това би довело дотам, че сегашните властници съвсем скоро да бъдат изхвърлени от властта. Няма защо да има страх, че тук по някакъв начин би могло да се наруши единството. Но има и друг метод да се разрушава единството: да упорстваш в своите принципи и после да кажеш: Ако не ме следвате, значи не сме единни. Това също е метод да се проповядва единство, при който всъщност се има предвид: Можем да бъдем единни само ако ме следвате. Днес твърде много хора всъщност имат предвид точно това.

Както казах, съжалявам, че не мога да се спра на подробности, защото всъщност нито един от ораторите в дискусията не засегна действително нещата, изложени в лекцията ми. Накрая дори се каза, че съм философствал. С такова философстване, каквото показа този оратор в дискусията, наистина всичко може да се нарече безполезна философия. Но е твърде съмнително дали точно с такова философстване, каквото разви последният оратор, може да се стигне до онова, което действително може да помогне.

Онова, което е дадено в този тричленен социален организъм, беше дадено най-напред като импулс по време на тази ужасна военна катастрофа, когато смятах, че е настъпил подходящият момент. Тогава, когато още бяхме далеч от чудовищния Брест-Литовски мир, ми се струваше правилно въз основа на този импулс за тричленност да се потърси споразумение с Изтока, за разлика от всичко, което после действително се случи. Никой не разбра това. Затова се стигна до онова, което впоследствие беше предизвикано от Брест-Литовския мир. Днес наистина е важно да се намерят хора, които да не постъпват като всички онези, на които по време на войната се говореше за тази тричленност на социалния организъм – тогава, разбира се, във връзка с външната политика.

В следващите дни ще излезе брошура за вината за войната. Тогава светът ще научи какво всъщност се е случило в Германия през последните дни на юли и първите дни на август 1914 г. Тогава ще се види как голямото нещастие се е стоварило именно защото хората не са мислели сами, защото са оставяли властта да мисли, защото са били доволни, когато властта мисли. Тъкмо това тогава, вместо да доведе до разумна политика, доведе дотам, че на 26 юли политиката беше стигнала до нулевата точка на своето развитие. Светът най-сетне трябва да узнае тези неща. Ще ги узнае в следващите дни от мемоарите на най-важния човек, който тогава, през онези дни на юли и август 1914 г., е участвал в събитията. Тогава ще се види какво ли не е било пропуснато, защото само едните – властимащите – са мислели по своя начин, а другите всъщност са позволявали да им се заповядва какви убеждения да имат.

Често сме чували това. След печалбарите от войната дойдоха печалбарите от революцията. Но имаше и друга последователност. След празнодумците на войната дойдоха празнодумците на революцията. А отношението между празнодумците на революцията и празнодумците на войната е приблизително като отношението между печалбарите от революцията и печалбарите от войната.

Трябва да преодолеем празните приказки. И трябва да стигнем дотам в политическо отношение изобщо да не се оставяме да ни води някаква власт, независимо дали това са социалистически, или други личности. Трябва да станем хора, способни на самостоятелна преценка. Не можем да станем такива хора, ако отхвърляме всичко, което действително може да се основава на изискването на деня.

Няма да се спирам на изтъкнати тук неща, които са само пълно изопачаване на онова, което пронизваше разсъжденията ми. Твърденията, че искам да преодолея противоположностите с доброжелателство, са обективни клевети. Изобщо не съм говорил за преодоляване на противоположностите чрез доброжелателство. Говорих за институции, които трябва да бъдат създадени. Какво общо има осамостоятеляването на духовния живот, на стопанския живот, на правния живот с доброжелателството? Това има общо с обективното описание на онова, което трябва да дойде.

Съгласен съм с всеки, който казва, че най-напред иска да има властта, но съм и напълно наясно, че този, който има властта, трябва да знае какво да направи с нея. А ако искаме само да се устремим напред и да оставим непросветените маси назад, тогава ще се озовем не само в същите условия, а в много по-лоши от онези, които вече съществуваха. Някой може да смята едно или друго за философско, а себе си – за извънредно практичен, когато казва: французите са изтощени, не могат да ни дадат хляб; Англия също е изтощена от войната и не може да ни даде хляб; Америка ни излиза твърде скъпо. Но от Русия можем да получим хляб! – Засега англичаните – това можете да предположите въпреки всички неверни съобщения – имат много повече хляб от самите руснаци. Твърдението, че можем да очакваме хляб от Русия, не се опира на никакви обективни основания.

Важното е действително да разберем положението такова, каквото е. Да си кажем: не бяхме в състояние да социализираме със стария духовен живот, нужен ни е нов духовен живот. Но това може да бъде само духовният живот, отделен от правовата държава. Нужна ни е почва, върху която работната сила да престане да бъде предмет на борби. Това може да бъде само самостоятелната правова държава. И нужно ни е уравновесяване на стойността на стоките; то може да се осъществи само върху почвата на самостоятелния стопански живот. Това са неща, които действително можем да искаме. Това са неща, които не са само революционни фрази. Това са неща, които, ако имаме смелостта да ги осъществим, наистина целят да доведат света до съвсем друго състояние от сегашното.

Вярвам, че ако помислите достатъчно върху това, което се съдържа в тричленността на социалния организъм, ще го разберете. А въвеждането ѝ е възможно за сравнително кратко време. И когато този здрав тричленен организъм стане действителност, отношенията ни ще бъдат революционно преобразени в много голяма степен. Когато светът премине към въвеждането на този тричленен социален организъм, няма да има нужда да „гърмим“ за световна революция, защото тогава тя ще се осъществява по същество. Решаващо не е да гърмим за нея, да призоваваме към щурм. Решаващо е да намерим мисли-зародиши, които да се развият в действителни социални плодове.

Днес наистина е нужно не да приказваме много, а да се разберем за онова, което трябва да стане. При тричленния социален организъм имаме работа не с идеологии, утопии или философии, а с нещо, което може да се направи, което е план за действително действие, не описание на бъдещо състояние, а план за работа. За всяка къща е нужен план, нужен е и за социалното преустройство. Към него няма да ни поведат онези, които непрекъснато ни връщат назад, били те социалисти или други хора, а само онези, които са склонни действително да напреднат. Опасявам се, че онези, които днес чуха „нищо ново, а само старото“, ще ни поведат не навън от хаоса, а навътре в него.

Нека днес се постараем сериозно да възприемем онова, което е толкова необичайно, толкова ново, че дори когато бъде изречено, не го чуваме, а отново откриваме в него собствените си фрази. Днес са нужни нови мисловни навици, нужно е преосмисляне. Човечеството трябва да се обърне към нови мисловни навици, към нови насоки на мисленето, преди да е станало твърде късно. И още веднъж казвам: ако човечеството няма тази вътрешна смелост, много лесно скоро би могло да стане твърде късно.