| 1 | DIE DREIFACHE GESTALT DER SOZIALEN FRAGE | ТРОЙНИЯТ ОБЛИК НА СОЦИАЛНИЯ ВЪПРОС |
| 2 | Ulm, 26. Mai 1919 | Улм, 26 май 1919 г. |
| 3 | Wie an anderen Orten Württembergs und der Schweiz werde ich mir gestatten, auch hier über die einschneidendste, wichtigste Frage der Gegenwart zu sprechen, über die soziale Frage, und zwar in Anknüpfung an dasjenige, was erschienen ist in dem Aufruf, der vor einiger Zeit durch die deutschen Lande ging, «An das deutsche Volk und an die Kulturwelt». Der Aufruf, der für die Dreigliederung des sozialen Organismus eintritt, dürfte den meisten von Ihnen vor Augen gekommen sein. Die weiteren Ausführungen desjenigen, was in einem solchen Aufruf selbstverständlich nur kurz angedeutet werden konnte, sind in meinem Buche «Die Kernpunkte der sozialen Frage in den Lebensnotwendigkeiten der Gegenwart und Zukunft» gegeben. Einzelnes von dem, was von diesem Aufruf gesagt werden muß, gestatten Sie mir, Ihnen am heutigen Abend zu skizzieren. | Както на други места във Вюртемберг и Швейцария, и тук ще си позволя да говоря за социалния въпрос – най-съдбоносния, най-важния въпрос на съвременността, – като се опра на изложеното в Призива „Към германския народ и към културния свят“, който преди известно време се разпространи из германските земи. Навярно повечето от вас са виждали този Призив, който се застъпва за тричленността на социалния организъм. В книгата ми „Основните точки на социалния въпрос в жизнените необходимости на настоящето и бъдещето“ е развито по-подробно онова, което в такъв призив, разбира се, можеше да бъде само бегло набелязано. Позволете ми тази вечер да ви очертая някои неща, които трябва да се кажат за този Призив. |
| 4 | Die soziale Frage - das ergibt sich wohl jeder Menschenseele, die wachend den Zeitereignissen gegenübersteht - ist dasjenige, was sich in einer ganz neuen Gestalt aus den gewaltigen, erschütternden Ereignissen der Weltkriegskatastrophe heraus ergeben hat. Zwar ist die sogenannte soziale Frage oder soziale Bewegung, so wie wir heute von ihr sprechen, mindestens mehr als ein halbes Jahrhundert alt. Aber wer dasjenige, was heute sich als gewaltige geschichtliche Welle ankündigt, ins Auge faßt und diese Dinge miteinander vergleicht, darf dennoch sagen: Diese soziale Frage hat in unserer Gegenwart eine völlig neue Gestalt angenommen, eine Gestalt, an der niemand vorübergehen dürfte. | Вследствие на огромните, разтърсващи събития на катастрофата на световната война социалният въпрос придоби съвсем нов облик – това навярно е ясно на всяка човешка душа, която будно следи събитията на времето. Наистина така нареченият социален въпрос, или социално движение, както днес говорим за него, датира поне отпреди повече от половин век. Но който се вгледа в онова, което днес се надига като огромна историческа вълна, и сравни тези неща, все пак може да каже: в нашето съвремие социалният въпрос придоби напълно нов облик, облик, който никой не бива да отминава. |
| 5 | Wie oft hat man im Laufe der letzten vier bis fünf Jahre das Wort gehört: In dieser schrecklichen Weltkriegskatastrophe liegt etwas, wie es die Menschen nicht erlebt haben, seit es überhaupt das gibt, was man Geschichte nennt. Aber noch wenig, wahrhaftig recht wenig hört man heute, wo diese Weltkriegskatastrophe in eine Krisis eingetreten ist, von der Notwendigkeit sprechen, daß zur Wiederordnung des Lebens nun auch ganz neue Impulse notwendig seien; daß ein völliges Umdenken und Umlernen notwendig ist - obwohl eigentlich schon äußerlich die Notwendigkeit dieses Umdenkens und Umlernens einzusehen ist. Denn die alten Gedanken haben uns gerade in jene furchtbare Menschheitskatastrophe hineingeführt. Neue Gedanken, neue Impulse müssen uns wieder hinausführen. Und wo jene Impulse zu suchen sind, das zeigt eine wirklich eindringliche Beobachtung desjenigen, was als soziale Forderungen aus immer mehr Menschengemütern heraus ertönt, und an dem vorüberzugehen eigentlich nur dem möglich ist, der seine Zeit verschläft; der die Ereignisse abwartet, bis gewissermaßen der alte Bau wesenlos zusammenbricht. | Колко често през последните четири-пет години се чуваха думите: тази ужасна катастрофа на световната война носи нещо, каквото хората не са преживявали, откакто изобщо съществува онова, което наричаме история. Но днес, когато тази катастрофа на световната война навлезе в криза, все още малко, наистина твърде малко се говори за необходимостта от съвсем нови импулси за възстановяване на реда в живота, за необходимостта от пълно преосмисляне и преучаване – макар че необходимостта от това преосмисляне и преучаване всъщност се вижда още във външните обстоятелства. Защото именно старите мисли ни въвлякоха в онази ужасна катастрофа на човечеството. Нови мисли, нови импулси трябва отново да ни изведат от нея. А едно наистина задълбочено наблюдение на социалните искания, които звучат от сърцата на все повече хора, показва къде да се търсят тези импулси; всъщност само онзи може да отмине тези искания, който проспива своето време, който изчаква събитията, докато старата сграда, така да се каже, рухне, останала без същност. |
| 6 | Soziale Fragen stellt man sich heute vielfach als etwas höchst Naheliegendes, zuweilen höchst Einfaches vor. Wer nicht aus grauen Theorien, auch nicht aus einzelnen persönlichen Forderungen heraus, sondern aus einer wirklich verbreiterten Erfahrung über die Lebensnotwendigkeiten der Gegenwart und Zukunft urteilt, muß in dieser sozialen Frage etwas sehen, in das viele Kräfte zusammenfließen, die sich in der Menschheitsentwicklung heraufentwickelt und, man kann schon sagen, in einer gewissen Weise sich selbst ihrer Vernichtung entgegengeführt haben. Wer diese Lebensbedingungen überschaut, dem erscheint die soziale Frage in einer dreifachen Gestalt. Sie erscheint ihm als eine Frage des Geisteslebens, zweitens als eine Frage des Rechtslebens, und drittens als eine Frage des Wirtschaftslebens. Nun haben es die letzten Jahrhunderte, und insbesondere das 19. Jahrhundert, auch die verflossenen zwei Jahrzehnte des 20. Jahrhunderts, mit sich gebracht, daß man glaubt, fast alles, was zur sozialen Frage gehört, auf dem wirtschaftlichen Gebiet suchen zu müssen. Die Gründe, warum man so wenig klar sieht, liegen eben darin, daß man meint, man müsse sich nur auf wirtschaftlichem Gebiete zurechtfinden, dann würden alle übrigen von selber folgen. Es wird schon notwendig sein, daß die ersten Teile meiner heutigen Betrachtung einem Gebiete des Lebens gewidmet sind, von dem die Leute weder von links noch von rechts auch jetzt noch als einem sozial wichtigen Gebiete mit sich reden lassen wollen, nämlich dem Gebiete des geistigen Lebens. | Днес често си представят социалните въпроси като нещо съвсем близко и очевидно, понякога като нещо съвсем просто. Който съди за жизнените необходимости на настоящето и бъдещето въз основа на действително широк опит, а не според отвлечени теории или отделни лични искания, трябва да вижда в социалния въпрос как се сливат много сили, които са се развили в хода на човешкото развитие и може да се каже, сами са се насочили по определен начин към собственото си унищожение. Който обхване с поглед тези условия на живот, вижда социалния въпрос в троен облик. Вижда го като въпрос на духовния живот, второ, като въпрос на правния живот и трето, като въпрос на стопанския живот. През последните столетия обаче, особено през деветнадесети век, както и през изминалите две десетилетия на двадесети век, се наложи убеждението, че почти всичко, свързано със социалния въпрос, трябва да се търси в стопанската област. Причината нещата да се виждат толкова неясно, е именно мнението, че е достатъчно да се ориентираме само в стопанската област и всички останали ще я последват от само себе си. Затова ще трябва да посветя първите части на днешното си разглеждане на духовния живот – една област на живота, за чието социално значение и сега хората нито отляво, нито отдясно искат да чуят. |
| 7 | Die Forderungen, die man die sozialen nennt, gehen ja von der breiten Masse des Proletariats aus, das den dreifachen Leidensweg bis zu den Zuständen der Gegenwart durchgemacht hat, von dem wir nachher sprechen wollen. Und dieses Proletariat ist durch das Heraufkommen der neuen Technik und des seelenverödenden Kapitalismus sowie durch die übrigen Kulturverhältnisse fast ganz in das bloße Wirtschaftsleben hineingedrängt worden. Aus dem Wirtschaftsleben heraus entstanden auch die Forderungen des Proletariats. Daher nimmt die soziale Frage der Gegenwart, weil sie zunächst aus dem Proletariat auftaucht, ihre wirtschaftliche Form an. Aber sie ist nicht eine bloß wirtschaftliche Frage. Schon die einfache Feststellung, wie unzulänglich die althergebrachten Gedanken sind gegenüber den heute laut sprechenden Tatsachen, kann darüber belehren, daß wir es innerhalb der sozialen Bewegung nicht allein mit einer Wirtschafts- und Rechtsfrage, sondern vor allen Dingen mit einer Geistesfrage zu tun haben. | Исканията, които се наричат социални, идват от широката маса на пролетариата, преминал до днешното си положение по тройния път на страданието, за който ще говорим по-късно. А възникването на новата техника и на опустошаващия душата капитализъм, както и останалите културни условия изтласкаха този пролетариат почти изцяло в рамките на стопанския живот. От стопанския живот възникнаха и исканията на пролетариата. Затова съвременният социален въпрос, който първоначално се появява сред пролетариата, придобива стопанска форма. Но той не е само стопански въпрос. Дори само като установим колко недостатъчни се оказват традиционните мисли пред фактите, които днес говорят гръмко, можем да разберем, че в социалното движение имаме работа не само със стопански и правен въпрос, а преди всичко с духовен въпрос. |
| 8 | Wir stehen über einen großen Teil der zivilisierten Welt hinweg vor einer lauter sprechenden sozialen Tatsache. Soziale Parteimeinungen, Parteiprogramme, wir haben sie gehabt, sie sind hervorgebracht. Alle Gedanken, alle Parteimeinungen erweisen sich jetzt, da man den Tatsachen gegenübersteht, als unzulänglich. Heute handelt es sich nicht darum, alte Parteimeinungen fortzusetzen, sondern heute handelt es sich darum, sich den Tatsachen unmittelbar und ganz ernsthaftig, mit Wirklichkeitssinn gegenüberzustellen. | В голяма част от цивилизования свят сме изправени пред един социален факт, който говори все по-гръмко. Партийни мнения по социалните въпроси, партийни програми – имахме ги, те бяха създадени. Сега, когато се изправяме пред фактите, всички мисли, всички партийни мнения се оказват недостатъчни. Днес задачата не е да продължаваме да поддържаме старите партийни мнения, а да се изправим непосредствено и съвсем сериозно пред фактите, с усет за действителността. |
| 9 | Sehen wir doch zuerst einmal, wie sich in der neueren Zeit das Leben der Menschen, das dann in die Katastrophe eingelaufen ist, entwickelt hat. Da haben wir vor allen Dingen den Blick auf die tiefe, schier un überbrückbar erscheinende Kluft zu werfen, die zwischen dem Proletariat und dem Nichtproletariat besteht. Wenn wir auf das Kulturleben dieses Nichtproletariats sehen, was tritt uns da entgegen? Ganz gewiß ist dieses Kulturleben als ein ungeheurer Fortschritt im Laufe der neueren Zeit reichlich gepriesen worden. Immer wieder konnte man es hören, wie in dieser neueren Zeit die Verkehrsmittel die Menschen über weite Gebiete der Erde hingebracht haben, die in älteren Zeiten, wenn man sie prophetisch geschildert hätte, als eine Utopie verschrien worden wären. Der Gedanke - so hat man immer wiederum gepredigt und gelobhudelt - eilt mit Blitzesschnelle über ferne Länder und Meere und so weiter. Man ist nicht müde geworden, immer wieder den Fortschritt zu preisen. Aber heute gilt es, zu all dem eine andere Betrachtung hinzuzufügen. Heute gilt es zu fragen: Unter welchen Bedingungen ist dieser Fortschritt entstanden? Er konnte nur dadurch entstehen, daß er sich auf einem Unterbau breitester Menschheitsmassen aufbaute, die nicht teilnehmen konnten an alle dem, was man an dieser Kultur so gelobt hat, aufbaute auf dem Unterbau breiter Menschenmassen, die ihre Arbeit tun mußten für diese Kultur von wenigen, die in der Form, wie sie geschaffen worden ist, nur dadurch da sein konnte, daß diese Massen keinen Anteil an ihr hatten. Nun sind diese breiten Massen herangewachsen, sind zu sich selbst gekommen und fordern mit Recht ihren Anteil. Ihre Forderungen sind zugleich die großen, geschichtlichen Forderungen der Gegenwart für jeden, der seine Zeit wirklich versteht. Und wenn heute der Ruf nach Sozialisierung des Wirtschaftslebens ertönt, so erkennt derjenige, der seine Zeit versteht, in diesem Ruf nicht etwa bloß die Forderungen einer Menschenklasse, sondern zugleich eine geschichtliche Forderung des Menschenlebens der Gegenwart. | Нека първо видим как се разви в по-ново време човешкият живот, който след това стигна до катастрофата. Преди всичко трябва да насочим поглед към дълбоката пропаст между пролетариата и непролетариата, която изглежда почти непреодолима. Когато погледнем културния живот на този непролетариат, какво виждаме? Без съмнение в по-ново време този културен живот многократно бе възхваляван като огромен напредък. Отново и отново можеше да се чуе как в това по-ново време хората са били превозвани през обширни области на Земята с транспортни средства, които в по-стари времена щяха да бъдат обявени за утопия, ако някой ги бе описал пророчески. Мисълта – така отново и отново проповядваха и сипеха прекомерни похвали – прелита със светкавична бързина над далечни страни и морета и така нататък. Не се уморяваха отново и отново да възхваляват напредъка. Но днес към всичко това трябва да прибавим друго разсъждение. Днес трябва да попитаме: при какви условия възникна този напредък? Този напредък можеше да възникне само като се изгради върху базиса на най-широки човешки маси, които не можеха да участват във всичко онова, така възхвалявано в тази култура, като се изгради върху базиса на широки човешки маси, принудени да работят за тази култура на малцина, която в създадения ѝ вид можеше да съществува само защото тези маси нямаха дял в нея. Сега тези широки маси израснаха, осъзнаха себе си и с право искат своя дял. За всеки, който действително разбира своето време, техните искания са същевременно големите исторически искания на съвременността. И когато днес се надига зовът за социализиране на стопанския живот, онзи, който разбира своето време, разпознава в този зов съвсем не само исканията на една човешка класа, а същевременно и едно историческо искане на съвременния човешки живот. |
| 10 | Eine Eigentümlichkeit der führenden Menschenklassen, welche die Teilnehmer der so vielfach gelobten Kultur waren, ist die, daß sie im Laufe der neueren Zeit fast jede Gelegenheit versäumt haben, daß sie jenen Gelegenheiten sich nicht gewachsen gezeigt haben, die Kluft zwischen ihnen und den immer mehr mit ihren berechtigten Forderungen hervortretenden Massen des Proletariats irgendwie zu überbrücken. Gerade an den Gedanken hat es gefehlt, die in das menschliche, soziale Leben hätten hineinfließen müssen, um diese Kluft zu überbrücken. Es ist schon eine Eigentümlichkeit dieses neueren Geisteslebens, das man so vielfach gepriesen hat, daß es dem wahren, wirklichen Leben immer fremder geworden ist. Der Einzelne verfolgt nur dasjenige Leben, das ihn unmittelbar umspannt. Für die breiten Kreise fanden sich keine umfassenden Gedanken aus unserem Geistesleben, aus unserer Schulbildung heraus. Dafür ein Beispiel, das von den verschiedensten Gesichtspunkten her nicht verzehnfacht, sondern verhundertfacht und mehr werden könnte. | Водещите човешки класи, които се ползваха от тази толкова възхвалявана култура, се отличаваха с това, че в по-ново време пропуснаха почти всяка възможност да преодолеят по някакъв начин пропастта между себе си и пролетарските маси, издигащи все по-настойчиво справедливите си искания; оказаха се неспособни да използват тези възможности. Липсваха именно мислите, които трябваше да се влеят в човешкия, в социалния живот, за да бъде преодоляна тази пропаст. Характерно за този толкова възхваляван по-нов духовен живот е, че той все повече се отчуждаваше от истинския, действителния живот. Отделният човек следи само живота, който непосредствено го заобикаля. От духовния ни живот, от училищното ни образование не възникнаха всеобхватни мисли, насочени към широките обществени кръгове. Ето един пример, към който от най-различни гледни точки биха могли да се прибавят не десет, а сто и повече подобни примера. |
| 11 | Im Beginn des Jahrhunderts hat ein Regierungsrat Kolb sein Schicksal in einer merkwürdigen Weise in die Hand genommen. Ich erwähne gerne diesen Regierungsrat Kolb aus dem Grunde, weil es aller Ehrenwert ist, wie er sein Schicksal in die Hand genommen hat, und weil ich dabei auch nicht nötig habe, in irgendeiner Weise etwas Abträgliches zu sagen, was ich nicht gerne tue. Kolb hat in einem Augenblick seines Lebens etwas getan, was nicht viele andere Regierungsräte tun. Die anderen lassen sich meist pensionieren, wenn sie nicht mehr ihren Dienst tun wollen; er aber verabschiedete sich von seinem Amte, ging nach Amerika, und ließ sich als gewöhnlicher Arbeiter einstellen, zuerst in einer Brauerei, dann in einer Fahrradfabrik. Aus den Erfahrungen heraus, die dieser Regierungsrat hatte, schrieb er dann ein Buch: «Als Arbeiter in Amerika». | В началото на века един правителствен съветник на име Колб взе съдбата си в свои ръце по забележителен начин. С удоволствие споменавам този правителствен съветник Колб, защото начинът, по който взе съдбата си в свои ръце, заслужава всяка почит, а и при това не ми се налага да казвам нещо неодобрително, което не обичам да правя. В един момент от живота си Колб направи нещо, което не правят много други правителствени съветници. Когато вече не искат да изпълняват службата си, другите обикновено се пенсионират; той обаче напусна длъжността си, замина за Америка и постъпи като обикновен работник, първо в една пивоварна, след това в една фабрика за велосипеди. Въз основа на своя опит този правителствен съветник после написа книга: „Като работник в Америка“. |
| 12 | In diesem Buche findet sich ein merkwürdiger Satz. Da heißt es etwa: «Wenn ich früher auf der Straße einem Menschen begegnete, der nicht arbeitete, dann sagte ich: Warum arbeitet der Lump nicht? Jetzt wußte ich es anders. Und jetzt weiß ich auch über manches andere noch etwas anderes; jetzt weiß ich, daß selbst die schrecklichsten Hantierungen des Lebens sich in den Studierstuben noch recht gut ausnehmen.» Das ist ein die sozialen Verhältnisse der Zeit tief kennzeichnendes Bekenntnis. Ein Mann, der aus unserem Geistesleben hervorgegangen ist, dem durch viele Jahre Menschenschicksal übertragen war - durch so viele Jahre, als notwendig sind, um es zum Regierungsrat zu bringen -, der kennt nichts von menschlicher Arbeit, das heißt, er kennt nichts vom menschlichen Leben. Er muß erst sich selber ein Schicksal bereiten, um etwas zu wissen vom Leben, das er regieren sollte, in dem er aus den führenden Klassen heraus tätig sein sollte. Er muß erst, um von diesem Leben etwas zu wissen, sich als Arbeiter einstellen lassen und kommt dann zu ganz anderen Lebensanschauungen. | В тази книга има едно забележително изречение. Там се казва приблизително следното: „Когато по-рано срещнех на улицата човек, който не работеше, казвах: защо този негодник не работи? Сега вече разбирах нещата другояче. А сега имам други познания и за някои други неща; сега знам, че дори най-ужасната работа в живота изглежда съвсем добре, погледната от кабинета.“ Това признание характеризира дълбоко социалните отношения на епохата. Един човек, формиран в нашия духовен живот, не знае нищо за човешкия труд, тоест не знае нищо за човешкия живот, макар дълги години да са му били поверени човешки съдби – толкова години, колкото са необходими, за да стане правителствен съветник. Първо трябва сам да си създаде съдба, за да узнае нещо за живота, който е трябвало да управлява, в който е трябвало да действа като представител на водещите класи. За да узнае нещо за този живот, трябва първо да постъпи като работник и тогава стига до съвсем други възгледи за живота. |
| 13 | Weist dieses Beispiel, das wahrhaftig vervielfältigt werden könnte, nicht darauf hin, wie unser Geistesleben, aus dem die führenden Menschen hervorgehen, dem Leben der breiten Massen fremd geworden ist? Die breiten Massen haben an der Notwendigkeit ihres Leibes und ihrer Seele gesehen, wie die führenden Klassen das Wirtschaftsleben leiten. Sie haben gesehen, daß da etwas nicht stimmt, daß diese führenden Klassen nicht den nötigen Geist haben, um das Wirtschaftsleben zu leiten. Heute entsteht die Frage: Was muß da anders werden? | Не показва ли този пример, който наистина би могъл да се повтори многократно, колко чужд е станал на живота на широките маси нашият духовен живот, от който излизат водещите хора? Широките маси разбраха от потребностите на собственото си тяло и душа как водещите класи ръководят стопанския живот. Видяха, че нещо не е наред, че тези водещи класи нямат необходимия дух, за да ръководят стопанския живот. Днес възниква въпросът: какво трябва да се промени тук? |
| 14 | Und in mancher anderen Beziehung kann man noch sehen, wie fremd die führende Klasse im Laufe der letzten Jahrhunderte dem geworden ist, was hätte geschehen müssen, um nicht in eine Katastrophe hineinzutreiben. Man sprach gewiß in ernstester, würdigster Meinung innerhalb der leitenden Kreise von allem möglichen Schönen, von Nächstenliebe, von Brüderlichkeit unter den Menschen, von der Art und Weise, wie der Mensch überhaupt gut sein müsse, und dergleichen. Aber man hatte keine Beziehung zum wirklichen Leben. Man brachte es höchstens einmal zu Enqueten. Eine solche Enquete von der Mitte des 19. Jahrhunderts ist heute gar nicht so unwesentlich. Sie wurde von der englischen Regierung dazumal bei den Betriebsleitungen in den Bergwerken angeregt. Da sollten die Menschen, die in ihren gutgeheizten Zimmern über das menschliche Dasein redeten, einmal erfahren, bei was für Kohlen sie von diesem Gutsein redeten. Sie sollten erfahren, daß diese Kohlen, bei denen sie über ihre fortgeschrittene Moral, über ihr fortgeschrittenes Geistesleben redeten, aus Bergschächten heraufgeholt sind, in die man neun-, elf-, dreizehnjährige Kinder vor Tag hin einschickte, vor Aufgang der Sonne, die erst bei Nacht wieder heraufkamen, so daß die armen Kinder das Licht der Sonne fast nie sahen. Es ließ sich gut reden über das menschliche Gutsein und über die Nächstenliebe bei den Kohlen, die auf diese Weise zutage gefördert wurden. Und Ähnliches könnte viel erzählt werden. Und gefragt muß werden: Sind aus solchen Anlässen heraus bei den führenden Kreisen der Menschheit die Impulse entstanden, wirklich einzugreifen in das soziale Leben? Mancher wird mir heute erwidern: Ja, es ist doch vieles besser geworden. Dem aber werde ich sagen: Was besser geworden ist, ist nicht besser geworden durch die Initiative der führenden Klasse, sondern durch den schweren Kampf derjenigen, die unter diesen Verhältnissen gelitten haben. | И в някои други отношения може да се види колко се е отчуждила през последните столетия водещата класа от онова, което е трябвало да се направи, за да не се стигне до катастрофа. В ръководните кръгове несъмнено говореха с най-сериозни и достойни намерения за всевъзможни прекрасни неща, за любов към ближния, за братство между хората, за това как човек изобщо трябва да бъде добър и прочее. Но нямаха връзка с действителния живот. В най-добрия случай предприемаха някакво анкетно проучване. Едно такова проучване от средата на деветнадесети век и днес има немалко значение. Тогава английското правителство го възложи на ръководствата на минните предприятия. Хората, които в добре отоплените си стаи говореха за човешкото съществуване, трябваше да узнаят с какви въглища се отопляват, докато говорят за тази доброта. Трябваше да узнаят, че въглищата, с които се отопляваха, докато говореха за своя напреднал морал, за своя напреднал духовен живот, са добити в минни шахти, където изпращаха девет-, единадесет-, тринадесетгодишни деца преди разсъмване, преди изгрев слънце, а децата се връщаха на повърхността чак през нощта, така че горките деца почти никога не виждаха слънчева светлина. Лесно беше да се говори за човешката доброта и за любовта към ближния, докато човек се топлеше с въглища, добивани по този начин. И много подобни неща биха могли да се разкажат. И трябва да се попита: възникнаха ли по такива поводи у ръководните кръгове на човечеството импулси действително да се намесят в социалния живот? Някой днес ще ми възрази: да, но много неща се подобриха. На него обаче ще кажа: онова, което се подобри, се подобри не по инициатива на водещата класа, а чрез тежката борба на онези, които страдаха при тези условия. |
| 15 | Das sind Dinge, auf die heute das Auge gelenkt werden muß. Man muß die Augen daraufrichten, was der Arbeiter, der vom Morgen bis zum Abend arbeitet, höchstens von außen sieht, wenn er an unseren Hochschulen, an unseren Mittelschulen vorbeigeht. Er kennt ja nur, was in den Volksschulen vorgeht, und auch da nur dasjenige, was er eben erleben kann. Er weiß nicht, wie die Ziele der Volksschule von oben herunter bestimmt werden, er sieht nur, daß aus diesen Anstalten nicht diejenigen hervorgehen, welche heute das Wirtschaftsleben leiten können. Hier liegt die erste Gestalt der sozialen Frage. Wir haben trotz allen Lobhudeleien unseres Geisteslebens kein Geistesleben, das den großen Aufgaben der Zeit gewachsen ist. | Това са неща, към които днес трябва да се насочи погледът. Трябва да се вгледаме в онова, което работникът, работещ от сутрин до вечер, вижда най-много отвън, когато минава покрай нашите висши училища, покрай нашите средни училища. Той познава само онова, което става в народните училища, а и там само онова, което сам може да преживее. Не знае как отгоре се определят целите на народното училище, вижда само, че от тези учебни заведения не излизат хората, които днес могат да ръководят стопанския живот. Тук е първият облик на социалния въпрос. Въпреки всички прекомерни похвали за нашия духовен живот нямаме духовен живот, който да е на висотата на големите задачи на времето. |
| 16 | Schauen wir in das Wirtschaftsleben hinein. Als die soziale Bewegung heraufkam, hörte man sehr häufig von Seiten der leitenden Kreise diese soziale Bewegung mit den Worten abtun: Die wollen teilen. Was kommt denn aber bei der Teilung heraus? Da kriegt jeder nur sehr wenig. - Dann verstummte dieser Einwand; denn das ist auf der einen Seite sehr wahr, auf der anderen Seite sehr dumm. In der letzten Zeit taucht er wieder immer mehr auf. Aber es kommt nicht auf diese Dinge an. Wer heute in die besondere Struktur unseres Wirtschaftslebens hineinsieht, weiß, daß das leibliche und seelische Elend der breiten Massen des Proletariats aus ganz anderen Untergründen heraus gekommen ist. Er weiß, daß eine ungenügende Ausbildung des Geisteslebens nicht verstanden hat, ein immer mehr um sich greifendes technisches Getriebe im Wirtschaftsleben wirklich in eine solche Gestalt zu bringen, daß jeder Mensch darin ein menschenwürdiges Dasein haben konnte. | Нека погледнем стопанския живот. Когато се надигна социалното движение, ръководните кръгове много често го отхвърляха с думите: те искат да делят. Но какво ще излезе от това делене? Всеки ще получи съвсем малко. – После това възражение замлъкна; защото то, от една страна, е много вярно, а от друга – много глупаво. Напоследък отново се появява все по-често. Но не тези неща са съществени. Който днес се вгледа в особената структура на стопанския ни живот, знае, че телесната и душевната нищета на широките пролетарски маси е възникнала на съвсем друга основа. Знае, че недостатъчно развитият духовен живот не е съумял действително да придаде такава форма на все по-разрастващия се технически механизъм в стопанския живот, че в него всеки да има възможност за достойно за човека съществуване. |
| 17 | Gewiß, man hat mit Recht vielfach daraufhingewiesen, daß die moderne soziale Bewegung durch die moderne Technik, durch die Maschinen, durch den seelenverödenden Kapitalismus heraufgekommen ist. Aber man hat vergessen, daß alles dasjenige, was so heraufgekommen ist, nicht beherrscht werden konnte von dem Geistesleben, wie es sich entwickelt hat. | Несъмнено често с право се посочваше, че съвременното социално движение се е надигнало вследствие на съвременната техника, машините и опустошаващия душата капитализъм. Но се забравяше, че духовният живот във вида, до който се е развил, не е бил в състояние да овладее всичко възникнало по този начин. |
| 18 | Warum ist das so gekommen? Zugleich mit der Maschine, mit dem Industrialismus, mit dem Kapitalismus ist ein bestimmtes Bestreben über die Menschheit gekommen, das sich darin ausdrückt, daß man einen Fortschritt darin sah, das Geistesleben womöglich vom Staat aufsaugen zu lassen. Verstaatlichung des Geisteslebens, das wurde als großer Fortschritt angesehen. Und heute begegnet man noch immer den schärfsten Vorurteilen, wenn man irgend etwas einwendet gegen diese Verstaatlichung des Geisteslebens. Diejenigen, welche mit ihren Sympathien in diesem heutigen Geistesleben darinnenstehen, weisen mit einem gewissen Hochmut daraufhin, wie man mit dem Geiste viel weiter gekommen sei, als im alten, dunklen Mittelalter. Nun gewiß, das Mittelalter wollen wir nicht wieder herauf haben. Nicht zurück, sondern vorwärts wollen wir schreiten. Aber eine andere Frage muß doch aufgeworfen werden. Man sagt, im Mittelalter habe das Geistesleben, insbesondere die Wissenschaft, der Theologie oder der Kirche die Schleppe nachgetragen. Heute muß man fragen: Wem trägt denn das gegenwärtige Geistesleben die Schleppe nach - oder vielleicht noch etwas anderes? Dafür wiederum ein Beispiel, das aber nicht nur verhundertfacht, sondern vertausendfacht werden könnte. Wiederum darf ich von einem Menschen sprechen, den ich hoch schätze, weil er nach meiner Überzeugung ein bedeutender Naturforscher war. Er war zu gleicher Zeit Generalsekretär einer gelehrten Gesellschaft, die an der Spitze des deutschen Geisteslebens marschiert. In einer seiner wohlge lungenen Reden wollte er zum Ausdruck bringen, was diese deutschen Gelehrten, die die große Ehre haben, Mitglieder der Berliner Akademie der Wissenschaften zu sein, sich als ihre höchste Ehre anrechnen. Wenn so etwas geschildert wird, möchte man freilich auf eine historische Tatsache hinweisen, die nicht unbeträchtlich ist. Diese Berliner Akademie war ja immer etwas, was gewissermaßen die Impulse des Hohenzollerntums geistig zum Ausdruck bringen konnte. Ein Hohenzoller des 18. Jahrhunderts stand einmal vor der Notwendigkeit, seiner Akademie der Wissenschaften einen Präsidenten vorzusetzen - ich erzähle Ihnen kein Märchen, sondern eine historische Tatsache -, und er glaubte, diese Akademie der Wissenschaften am meisten zu ehren, indem er ihr zum Präsidenten seinen Hofnarren gab. Aber der große Gelehrte vom Ende des 19. Jahrhunderts sagt, daß die gelehrten Herren der Berliner Akademie es sich zur höchsten Ehre anrechnen, die wissenschaftliche Schutztruppe der Hohenzollern zu sein. | Защо се стигна дотук? Заедно с машината, с индустриализма, с капитализма сред човечеството се разпространи определен стремеж, изразен в убеждението, че е напредък духовният живот по възможност да бъде погълнат от държавата. Одържавяването на духовния живот се смяташе за голям напредък. И днес все още се сблъскваме с най-остри предразсъдъци, когато възразим с каквото и да е срещу това одържавяване на духовния живот. Онези, чиито симпатии са на страната на днешния духовен живот, посочват с известно високомерие колко по-далеч сме били стигнали в духовно отношение в сравнение със старото, мрачно Средновековие. Разбира се, не искаме да връщаме Средновековието. Искаме да вървим напред, а не назад. Но все пак трябва да се постави друг въпрос. Казват, че през Средновековието духовният живот, особено науката, е носел шлейфа на теологията или на църквата. Днес трябва да попитаме: на кого съвременният духовен живот носи шлейфа – или може би носи и нещо друго? Ето отново един пример, към който биха могли да се прибавят не само сто, а хиляда подобни примера. Отново мога да говоря за човек, когото високо ценя, защото според убеждението ми беше значителен природоизследовател. Същевременно той беше генерален секретар на едно научно общество, което върви начело на германския духовен живот. В една от сполучливите си речи той искаше да изрази какво смятат за своя най-висока чест тези германски учени, които имат голямата чест да бъдат членове на Берлинската академия на науките. Когато се описва подобно нещо, наистина ни се иска да посочим един исторически факт, който не е маловажен. Тази Берлинска академия винаги е можела, така да се каже, да изразява духовно импулсите на Хоенцолерните. Веднъж през осемнадесети век един Хоенцолерн трябвало да назначи президент на своята Академия на науките и смятал, че ще окаже най-голяма чест на тази Академия на науките, като назначи за неин президент своя придворен шут – не ви разказвам приказка, а исторически факт. А големият учен от края на деветнадесети век казва, че учените господа от Берлинската академия смятат за своя най-висока чест да бъдат научната охрана на Хоенцолерните. |
| 19 | Man muß auf solche Dinge als auf Symptome der Zeit hinschauen. Man muß daraufhinschauen, was das Geistesleben in der Abhängigkeit von der Staatsgewalt und der mit ihr verbundenen kapitalistischen Gewalt geworden ist. Denn wenn man nicht aus irgendwelchen Vorurteilen, sondern aus den Lebensnotwendigkeiten heraus, aus der Wirklichkeit heraus innere Impulse fassen kann, dann wird man, allen Vorurteilen der Zeit zuwider, sich sagen: Dem Geistesleben kann nur seine Kraft werden, wenn es vom Staatsleben wieder losgelöst wird, wenn es ganz auf sich selbst gestellt wird. Was im Geistesleben lebt, insbesondere das Schulwesen, muß seiner Selbstverwaltung übergeben werden, von der obersten Spitze der Verwaltung des Geisteslebens bis zum Lehrer der untersten Schulstufe. In der Verwaltung des Geisteslebens kann nichts anderes maßgebend sein als die Kräfte dieses Geisteslebens selbst. Diejenigen, die in diesem Geistesleben tätig sind und es innerlich miterleben, müssen aus sich selbst heraus die Körperschaft bilden, welche dieses Geistesleben verwaltet und ganz auf eigene Füße stellt. | Трябва да гледаме на такива неща като на симптоми на времето. Трябва да се вгледаме в какво се е превърнал духовният живот в зависимостта си от държавната власт и свързаната с нея капиталистическа власт. Защото, ако можем да черпим вътрешни импулси не от някакви предразсъдъци, а от жизнените необходимости, от действителността, тогава въпреки всички предразсъдъци на времето ще си кажем: духовният живот може да получи своята сила само ако отново се освободи от държавния живот, ако стане напълно самостоятелен. Всичко в духовния живот, особено училищното дело, трябва да премине към самоуправление – от най-високото равнище на управлението на духовния живот до учителя в най-ниската училищна степен. За управлението на духовния живот не може да бъде определящо нищо друго освен силите на самия духовен живот. Онези, които работят в този духовен живот и го преживяват вътрешно, трябва сами да образуват органа, който управлява този духовен живот и го прави напълно самостоятелен. |
| 20 | Das ist der erste Punkt desjenigen, was hier die Dreigliederung des gesunden sozialen Organismus genannt wird. Ein solches Geistesleben wird in ganz anderer Weise zum Leben in Beziehung stehen können als das unsoziale Geistesleben, in das wir uns allmählich hineingefunden haben, und aus dem herauszukommen, wie es scheint, wir gar kein Bedürfnis haben. | Това е първата точка на онова, което тук се нарича тричленност на здравия социален организъм. Един такъв духовен живот ще може да има съвсем различна връзка с живота в сравнение с несоциалния духовен живот, с който постепенно свикнахме и който, изглежда, изобщо не изпитваме потребност да напуснем. |
| 21 | Jemand, der wirklich Erfahrung auf diesem Gebiet hat, darf wohl über dieses Gebiet eben aus seiner Erfahrung heraus sprechen. Ich war jahrelang Lehrer an der in Berlin von Liebknecht gegründeten Arbeiterbildungsschule. Ich weiß also, wie man die Quellen eines Geisteslebens findet, das nicht Reservat einer bevorzugten Klasse ist und ein Luxus-Geistesleben darstellt, sondern aus dem heraus man zu allen Menschen sprechen kann, die den Drang haben, sich für Seele und Leib ein menschenwürdiges Dasein zu erringen. Und ich weiß aus dieser meiner Lebenspraxis heraus noch ein anderes. Ich weiß, wie die Arbeiter mich verstanden haben, immer besser verstanden haben, wenn ich zu ihnen aus einem freien Geistesleben heraus gesprochen habe, das für alle Menschen da ist, nicht für eine bevorzugte Klasse. Weil die Arbeiter glaubten, man müsse das oder jenes mitmachen, kamen dann auch Zeiten, in denen ich veranlaßt wurde, die Arbeiter durch Museen oder ähnliche Einrichtungen zu fuhren, durch Stätten, wo die Zeugnisse einer Kultur zu sehen waren, die nur für wenige da war, die nicht eine Volkskultur, ein Volks-Geistesleben darstellt. Da sah ich, wie auch im Geistig-Seelischen die Kluft vorhanden war und wie die Leute im Grunde genommen nicht wirklich innerlich in sich aufnehmen konnten, was auf dem Boden einer Kultur für wenige entstanden war. Da liegt ein Irrtum, dem sich heute noch viele hingeben. Man glaubt, man treibe Volksbildung, wenn man der großen Masse Brocken von dem hinwirft, was auf Universitäten, auf Mittelschulen und anderen Lehranstalten aus unserer Kultur heraus entstanden ist, was nur aus den sozialen Empfindungen weniger herausgeboren ist. Was hat man alles getan, um solche Volksbildung zu treiben! Volksbibliotheken, Volkshochschulen, Volkstheater und so weiter. Niemals kommt man über den Irrtum hinaus, der darin besteht, daß man glaubt, man könne das, was aus dem Empfindungskreise einer sich absondernden Minderheit geistig geboren ist, in die breiten Massen hineintragen. Nein, die Zeit fordert ein Geistesleben, das in sozialer Weise alle umfaßt. Das kann aber nur dann entstehen, wenn diejenigen, die daran teilnehmen sollen, auch mit ihrem ganzen Empfindungsleben, mit allen ihren sozialen Untergründen, mit denen, die dieses Geistesleben hervorbringen, eine Einheit bilden; wenn man ihnen nicht Brocken hinwirft, sondern wenn durch die ganze Volksmasse einheitlich geistig gearbeitet wird. Dazu aber bedarf es der Befreiung des Geisteslebens von staatlichem und kapitalistischem Zwang. Selbstverständlich kann ich in einem kurzen Vortrag nicht alles dasjenige anführen - nicht einmal das alles, was in meinem Buche über diese Kernpunkte der sozialen Frage steht -, was nur zu sagen wäre über die Notwendigkeit, dieses Geistesleben, insbesondere das Schulwesen, herauszuholen aus dem Staats- und aus dem "Wirtschaftsleben und es auf sich selbst zu stellen. Aber das ist die erste Forderung für die Dreigliederung des sozialen Organismus: Ein Geistesleben, das aus sich selbst heraus sich entwickelt. | Който действително има опит в тази област, навярно може да говори за нея именно въз основа на опита си. Години наред бях учител в Работническото образователно училище, основано от Либкнехт в Берлин. Следователно знам как се намират изворите на един духовен живот, който не е запазена територия на привилегирована класа и духовен лукс, а позволява да се говори на всички хора, изпитващи порив да извоюват достойно за човека съществуване за душата и тялото си. А от тази моя житейска практика знам и още нещо. Знам как работниците ме разбираха, как ме разбираха все по-добре, когато думите ми черпеха от един свободен духовен живот, който съществува за всички хора, а не за една привилегирована класа. Понеже работниците смятаха, че трябва да участват в това или онова, имаше и периоди, когато ме подтикваха да ги водя из музеи или подобни институции – места със свидетелства за култура, която съществуваше само за малцина, която не представлява народна култура, народен духовен живот. Тогава видях как пропастта съществува и в духовното и душевното и как тези хора всъщност не могат действително да приемат вътрешно онова, което е възникнало на почвата на една култура за малцина. Тук има заблуда, на която и днес мнозина се отдават. Смята се, че се работи за народната просвета, когато на голямата маса се подхвърлят късове от онова, което е възникнало от нашата култура в университетите, средните училища и другите учебни заведения, което се е родило само от социалните усещания на малцина. Какво ли не бе направено за такава народна просвета! Народни библиотеки, народни университети, народни театри и така нататък. Никога не се излиза от заблудата, че може да се предаде на широките маси онова, което се е родило духовно от кръга на усещанията на едно обособяващо се малцинство. Не, времето изисква духовен живот, който социално обхваща всички. Но такъв духовен живот може да възникне само ако онези, които трябва да участват в него, образуват с неговите създатели единство, обхващащо целия им живот на усещанията и всичките им социални основи; ако на хората не се подхвърлят късове, а целият народ е обхванат от обща духовна работа. За това обаче е необходимо духовният живот да се освободи от държавната и капиталистическата принуда. Разбира се, в една кратка лекция не мога да изложа всичко, което би могло да се каже за необходимостта този духовен живот, особено училищното дело, да бъде изведен от държавния и от стопанския живот и да стане самостоятелен – дори не и всичко, което е написано в книгата ми за тези основни точки на социалния въпрос. Но това е първото изискване за тричленността на социалния организъм: духовен живот, който се развива от самия себе си. |
| 22 | Man braucht sich nicht vor einem solchen Geistesleben zu fürchten. Man braucht nicht einmal sich zu fürchten, wenn man eine schlechte Meinung von den Menschen hat, vielleicht dahingehend, daß sie in den alten Analphabeten-Zustand zurückfallen werden, oder dergleichen, wenn die Eltern wiederum frei sind, ihre Kinder zur Schule zu schicken oder sie draußen zu lassen, ohne staatlichen Zwang. Nein, gerade das Proletariat wird immer mehr wissen, was es der Schulbildung verdankt. Und es wird seine Kinder nicht aus der Schule draußen lassen, auch wenn es nicht gezwungen sein wird, die Kinder in die Schule zu schicken, sondern sie aus freiem Willen hineinzuschicken hat. Und insbesondere braucht der Bekenner der Einheitsschule sich nicht zu fürchten, daß die Schule durch ein freies Geistesleben gestört wird. Es wird nichts anderes entstehen können als die Einheitsschule, wenn das freie Geistesleben gefördert wird. | Няма защо да се страхуваме от такъв духовен живот. Няма защо да се страхуваме дори ако имаме лошо мнение за хората и може би смятаме, че ще се върнат към предишната неграмотност или нещо подобно, когато родителите отново имат свободата да изпращат децата си на училище или да не ги изпращат, без държавна принуда. Не, тъкмо пролетариатът все повече ще осъзнава какво дължи на училищното образование. И няма да остави децата си извън училището дори когато не е принуден да ги изпраща там, а трябва да ги изпраща по свободна воля. И особено привърженикът на единното училище няма защо да се страхува, че свободният духовен живот ще разстрои училището. Ако се насърчава свободният духовен живот, няма да може да възникне друго освен единното училище. |
| 23 | Das zunächst über dasjenige, was zu der Abgliederung des Geisteslebens vom Staats- und Wirtschaftsleben zu sagen ist. | Толкова засега за отделянето на духовния живот от държавния и стопанския живот. |
| 24 | Das zweite Gebiet des Lebens, das man betrachten muß, wenn man die heutige soziale Frage studieren will, ist das Rechtsleben. Die Menschen haben die verschiedensten Ansichten entwickelt über dieses Rechtsleben. Wer aber dieses Rechtsleben gerade aus der Wirklichkeit heraus zu betrachten und zu empfinden vermag, sagt sich: Über das Recht irgendwelche Definitionen, irgendwelche gelehrten Dinge aufzustellen, ist geradeso, wie wenn man über das, was blaue und was rote Farbe ist, allerlei gelehrte Anweisungen geben wollte. Über blaue und rote Farbe kann man mit jedem reden, der ein gesundes Auge hat. Über das Rechtsbewußtsein, über dasjenige Recht, das jedem Menschen zukommt, weil er Mensch ist, läßt sich mit jeder wachen Menschenseele reden. Und mit wachen Menschenseelen, mit immer wacheren Menschenseelen hat man es bei dem modernen Proletariat zu tun. | Втората област на живота, която трябва да разгледаме, ако искаме да изучим днешния социален въпрос, е правният живот. Хората са развили най-различни възгледи за този правен живот. Който обаче може да разглежда и усеща този правен живот именно от гледна точка на действителността, си казва: да се дават някакви определения, някакви учени разяснения за правото, е същото, като да се дават всевъзможни учени наставления какво е синьо и какво е червено. За синия и червения цвят може да се говори с всеки, който има здраво зрение. За правосъзнанието, за правото, което се полага на всеки човек, защото е човек, може да се говори с всяка будна човешка душа. А при съвременния пролетариат имаме работа с будни човешки души, с все по-будни човешки души. |
| 25 | Mit Bezug auf diese Rechtsgrundlage des Lebens hat allerdings die neuere Menschheit, insoferne sie den leitenden Kreisen angehört, eine merkwürdige Erfahrung gemacht. Diese leitenden Kreise konnten ja nicht anders, als eine gewisse Demokratie über das Leben zu verbreiten. Sie brauchten, um ihre kapitalistischen Interessen in Szene zu setzen, ein geschicktes Proletariat, ein Proletariat, das gewisse Kräfte der Seele ausgebildet erhielt. Das alte patriarchalische Leben konnte man im modernen, kapitalistischen Wirtschaftsleben nicht brauchen. Nun stellte sich aber etwas höchst Unangenehmes für solche einseitige, kapitalistische Demokratie heraus. Die Menschenseele hat nämlich die Eigentümlichkeit, wenn man einzelne Fähigkeiten und Kräfte in ihr entwickelt, daß dann andere von selbst zum Vorschein kommen. So wollte die führende Menschheit vorzugsweise nur jene Seelenkräfte sich entwickeln lassen, welche die Arbeiter geschickt machen, in den Fabriken zu arbeiten. Doch stellte es sich von selbst ein, daß die Seelen aus den alten patriarchalischen Verhältnissen erwachten, und daß in ihnen besonders das Bewußtsein der Menschenrechte erwachte. Und dann sahen sie hinein in den modernen Staat, welcher das Recht verkörpern sollte. Sie fragten sich: Ist das der Boden, auf dem das Recht wirklich blüht? Und was fanden sie? Statt Menschenrechten Klassenvorrechte und Klassenbenachteiligungen. Und daraus entstand dasjenige, was man den modernen Klassenkampf des Proletariats nennt, hinter dem sich nicht mehr und nicht weniger verbirgt, als die große, berechtigte Forderung eines menschenwürdigen Daseins für alle Menschen. | По отношение на тази правна основа на живота съвременното човечество, доколкото принадлежи към ръководните кръгове, наистина придоби забележителен опит. Тези ръководни кръгове нямаха друг избор, освен да въведат известна степен на демокрация в живота. За да осъществят капиталистическите си интереси, им трябваше умел пролетариат, пролетариат, у който да се развият определени сили на душата. Старият патриархален живот не можеше да им послужи в съвременния капиталистически стопански живот. Но се появи нещо крайно неприятно за такава едностранчива капиталистическа демокрация. Защото човешката душа има особеността, че когато в нея се развият отделни способности и сили, други се проявяват от само себе си. Така водещата част на човечеството искаше да допуска развитието предимно само на онези душевни сили, които правят работниците умели във фабричния труд. Но от само себе си се случи така, че душите се пробудиха от старите патриархални отношения и у тях се пробуди най-вече съзнанието за човешките права. И тогава те погледнаха към съвременната държава, която трябваше да въплъщава правото. Попитаха се: това ли е почвата, на която правото действително процъфтява? И какво намериха? Вместо човешки права – класови привилегии и класово ощетяване. И от това възникна онова, което наричаме съвременна класова борба на пролетариата, зад която се крие ни повече, ни по-малко голямото, справедливо искане за достойно за човека съществуване за всички хора. |
| 26 | Das ist die zweite Gestalt der sozialen Frage, die Rechtsfrage. Was sie bedeutet, erkennt man nicht, wenn man nicht auf die dritte Gestalt hinsieht, auf die Wirtschaftsfrage. In das Wirtschaftsleben hinein haben sich zwei Dinge ergossen, die schlechterdings nicht in das Wirtschaftsleben hineingehören. Das ist das Kapital, und das ist die menschliche Arbeitskraft, während in das Wirtschaftsleben bloß dasjenige hineingehört, was sich auf dem Warenmarkt abspielt. Ich denke, daß die letzten Jahre und insbesondere die Gegenwart die Menschen sehr deutlich darüber belehren könnten, daß das Allerwichtigste in der proletarischen sozialen Bewegung der proletarische Mensch selbst ist. Über den proletarischen Menschen aber kann heute, so wie die Dinge einmal sind, wahrhaftig nicht derjenige urteilen, der sich, weil die Zeiten das heute schon einmal nahelegen, dazu bequemt, aus mancherlei Vorstellungen heraus über das Proletariat zu reden. Nein, über diese Dinge kann nur derjenige urteilen, den sein Schicksal dahingebracht hat, mit dem Proletariat zu denken, und mit dem Proletariat zu fühlen. Man muß selber gesehen haben, wie durch Jahrzehnte hindurch die proletarische Welt in den Stunden, die des Abends der harten Arbeit abgerungen werden konnten, zusammenkam, um sich zu unterrichten über die Wirtschafts bewegung der neuen Zeit, über die Bedeutung von Arbeit, von Kapital, über die Bedeutung von Warenkonsum und Produktion; man muß gesehen haben, welch ungeheures Bildungsbedürfnis in den proletarischen Menschen der Hauptsache nach sich entwickelt, während, jenseits der Kluft, innerhalb der höheren Klassen die Menschen ihre Theater besuchten und manch anderen Betätigungen sich hingaben, und es höchstens dazu brachten, sich einmal von der Bühne herunter das Pro letarierelend anzuschauen.Da entwickelte sich derproletarische Mensch; er entwickelte sich gerade aus seinem Geistesleben heraus. Und wer heute sagt, die proletarische Frage sei eine bloße Brot- und Magenfrage, dem muß schon die Antwort gegeben werden: Schade genug, daß es so gekommen ist, daß die proletarische Frage zur Brotfrage geworden ist, daß man nicht früher auf etwas anderes hingesehen hat, nämlich darauf, daß in dem Proletarier aus seinem ganzen Streben heraus die Forderung nach einem menschenwürdigen Dasein entsprungen ist, nach einem Dasein, in dem er Leib und Seele nicht verkümmern zu lassen braucht. Denn alle proletarischen Forderungen sind schließlich aus dieser hervorgegangen, nicht aus einer bloßen Brot- und Magenfrage. Aber während so der Proletarier zur Selbstbesinnung zu kommen versuchte, während er auf die Wirtschaftsformen der neueren Zeit einging, entwickelte sich in ihm das Bewußtsein, wie er eigentlich als Mensch in diesem Menschenleben darinsteht. Er konnte von seinem Gesichtspunkte aus auf die Führung des Lebens von Seiten der führenden Kreise hinschauen. Da sagte man ihm, die Geschichte wäre göttliche Weltordnung oder moralische Weltordnung, oder die Weltordnung der Idee. Er sah nur, daß die leitenden Kreise innerhalb ihrer Weltordnung so lebten, wie ihnen der Mehrwert zu leben gestattete, den er hervorzubringen hatte. Deshalb schlugen die Worte des Kommunistischen Ma nifestes so tief in die Proletariergemüter ein und brachten diese zum Bewußtsein ihrer Lage. Trotz aller Fortschritte der neueren Zeit, trotz aller sogenannten neueren Freiheit ist der Proletarier dazu verurteilt, seine Arbeitskraft auf dem Arbeitsmarkt wie eine Ware zu verkaufen und kaufen zu lassen. Daraus entstand die Forderung: Die Zeiten sind vorüber, in denen der Mensch einen Teil von sich noch verkaufen lassen darf oder kaufen lassen darf. Sein Gefühl, das er vielleicht nicht immer in deutliche Worte bringen konnte, leitete den Proletarier auf alte Zeiten zurück, auf die Zeiten der Leibeigenschaft. Und er sah, wie aus diesen alten Zeiten der Ankauf seiner Arbeitskraft geblieben ist. Denn nichts anderes als dieses liegt im Lohnverhältnis. Da sagte er sich: Auf den Warenmarkt gehören Waren. Die Waren trägt man zum Markte, verkauft sie und geht mit dem Erlös wieder Zurück. Dem Arbeitgeber muß ich meine Arbeitskraft verkaufen, aber ich kann nicht zu ihm gehen und sagen: Da hast du meine Arbeitskraft für so und so viel Geld, dann gehe ich weg; ich muß mich selbst ausliefern! - Sehen Sie, als Mensch muß man mitgehen mit seiner Arbeitskraft. Das ist dasjenige, was der Proletarier als ein menschenunwürdiges Dasein empfindet. | Това е вторият облик на социалния въпрос, правният въпрос. Не можем да разберем какво означава той, ако не погледнем към третия облик, към стопанския въпрос. В стопанския живот се вляха две неща, които изобщо не принадлежат към него. Това са капиталът и човешката работна сила, докато към стопанския живот принадлежи само онова, което става на стоковия пазар. Мисля, че последните години и особено настоящето биха могли съвсем ясно да покажат на хората, че най-важното в пролетарското социално движение е самият пролетарски човек. Но при днешното положение действително не може да съди за пролетарския човек онзи, който благоволява да говори за пролетариата въз основа на всевъзможни представи, защото времето днес го подтиква към това. Не, за тези неща може да съди само онзи, когото съдбата е довела дотам да мисли с пролетариата и да чувства с пролетариата. Трябва сами да сме видели как десетилетия наред пролетарският свят се събираше във вечерните часове, които можеше да извоюва от тежкия труд, за да се запознава със стопанското движение на новото време, със значението на труда, на капитала, със значението на потреблението на стоки и на производството; трябва да сме видели каква огромна потребност от образование се развива най-вече у хората от пролетариата, докато отвъд пропастта хората от висшите класи посещаваха театрите си и се отдаваха на някои други занимания, като най-много стигаха дотам някой път да видят пролетарската нищета представена на сцената. Там се развиваше пролетарският човек; той се развиваше именно от своя духовен живот. А на онзи, който днес казва, че пролетарският въпрос е само въпрос на хляба и стомаха, трябва да се отговори: твърде жалко е, че се стигна дотам пролетарският въпрос да стане въпрос на хляба, че по-рано не се обърна внимание на нещо друго – на това, че целият стремеж на пролетария породи у него искането за достойно за човека съществуване, за съществуване, в което не е принуден да оставя тялото и душата си да залиняват. Защото в крайна сметка всички пролетарски искания произлязоха от това искане, а не от въпрос, който се свежда само до хляба и стомаха. Но докато така пролетарият се опитваше да осмисли себе си, докато се задълбочаваше в стопанските форми на по-новото време, у него се развиваше съзнанието какво всъщност е положението му като човек в този човешки живот. От своята гледна точка той можеше да наблюдава как водещите кръгове ръководят живота. Казваха му, че историята е божествен световен ред или морален световен ред, или световен ред на идеята. А той виждаше само, че в своя световен ред ръководните кръгове живеят така, както им позволява принадената стойност, която той трябва да създава. Затова думите на „Комунистическия манифест“ проникнаха толкова дълбоко в сърцата на пролетариите и ги доведоха до осъзнаване на собственото им положение. Въпреки целия напредък на по-новото време, въпреки цялата така наречена съвременна свобода пролетарият е осъден работната му сила да се продава и купува на трудовия пазар като стока. От това възникна искането: отмина времето, когато човек може да допуска част от него самия да бъде продавана или купувана. Чувството, което може би невинаги успяваше да изрази с ясни думи, връщаше пролетария към стари времена, към времената на крепостничеството. И той виждаше как от тези стари времена е останало купуването на неговата работна сила. Защото в наемното отношение няма нищо друго освен това. Тогава си казваше: на стоковия пазар място имат стоките. Стоките се занасят на пазара, продават се и с получените пари се тръгва обратно. На работодателя трябва да продам своята работна сила, но не мога да отида при него и да кажа: ето ти работната ми сила срещу толкова и толкова пари, а после да си тръгна; трябва да предам самия себе си! – Виждате ли, трябва и като човек да отидем заедно с работната си сила. Това пролетарият усеща като недостойно за човека съществуване. |
| 27 | Da tritt die große Frage auf: Was hat zu geschehen, damit Arbeitskraft fernerhin keine Ware sein könne? Die Menschen heute, insofern sie den leitenden, führenden Kreisen angehören, machen sich im Grunde genommen über Arbeitskraft recht wenig Gedanken. Diese Leute machen ihr Portemonnaie auf, bezahlen mit so und so hohen Geldscheinen. Ob sie überhaupt darüber nachdenken, daß in dem, was sie da als Geldscheine hingeben, was sie vielleicht auch in der Art von Coupons abschneiden, beschlossen liegt, so und soviel Arbeitskraft des Proletariats in Anspruch zu nehmen, das ist die große Frage. Jedenfalls geben sie sich nicht Gedanken hin, die stark genug sind, um einzugreifen in das soziale Leben. | Тук възниква големият въпрос: какво трябва да се случи, за да може занапред работната сила да не бъде стока? Днес хората, доколкото принадлежат към ръководните, водещите кръгове, всъщност твърде малко мислят за работната сила. Тези хора отварят портфейла си, плащат с банкноти с една или друга стойност. Големият въпрос е дали изобщо се замислят, че като дават банкноти, а може би и като отрязват купони от ценни книжа, се ползват от определено количество работна сила на пролетариата. Във всеки случай не се отдават на мисли, достатъчно силни, за да се намесят в социалния живот. |
| 28 | Worum es sich handelt, ist eben, daß die menschliche Arbeitskraft nicht im Preise mit irgendeiner Ware verglichen werden kann; daß die menschliche Arbeitskraft etwas ganz anderes ist als die Ware. Diese menschliche Arbeitskraft muß heraus aus dem Wirtschaftsprozeß. Und sie kommt nicht anders heraus, als wenn man das Wirtschaftsleben als ein Glied des sozialen Organismus betrachtet, abgegliedert von dem eigentlichen Rechts- oder Staatsorganismus, von dem politischen Organismus. Dann kann das eintreten, was ich Ihnen durch einen Vergleich klarmachen möchte. Das Wirtschaftsleben grenzt auf der einen Seite an die Naturgrundlage. Man kann in einem geschlossenen Wirtschaftsgebiet nicht in beliebiger Weise darauf loswirtschaften. Durch technische Mittel kann man den Boden verwerten oder dergleichen. Aber in gewissen Grenzen muß man sich der Naturgrundlage fügen. Denken Sie sich eine Anzahl Großgrundbesitzer, also in ihrer Art ebenfalls Kapitalisten, die sagen würden: Wenn wir bei dieser Bilanz bleiben oder gar eine bessere haben wollen, dann müssen wir hundert Regentage im Sommer haben, dazwischen Tage mit Sonnenschein und so weiter. Natürlich ein vollständiges Blech, aber es macht uns darauf aufmerksam, wie man auf der einen Seite die Naturgrundlage nicht ändern kann; wie wir nicht aus dem Wirtschaftsleben heraus verlangen können, daß die Naturkräfte so oder so im Boden drunten das Weizenkorn zu bereiten. Wir müssen uns den Naturkräften fügen, sie stehen neben dem Wirtschaftsleben da. Auf der anderen Seite muß das Wirtschaftsleben begrenzt sein von dem Rechtsleben, das heißt: Ebensowenig wie die Naturkräfte von der Konjunktur auf dem Warenmarkt abhängen, ebensowenig darf die menschliche Arbeitskraft von der Konjunktur auf dem Warenmarkt abhängen. Wie eine Naturkraft muß aus dem Wirtschaftsleben die menschliche Arbeitskraft herausgenommen und auf den Rechtsboden gestellt werden. Wenn sie auf den Rechtsboden gestellt ist, dann wird auf diesem Rechtsboden sich alles dasjenige entwickeln können, in dem ein Mensch dem anderen gleich ist, in dem sich nur wirkliche Menschenrechte entwickeln, in dem sich auch das Arbeitsrecht entwickeln kann. Maß und Art und Zeit der Arbeit wird festgestellt sein, bevor der Arbeiter in den Wirtschaftsprozeß eintritt. Dann wird er als ein freier Mensch demjenigen gegenüberstehen, der dann, wie man gleich sehen wird, nicht der Kapitalist, sondern der Arbeitsleiter, der geistige Mitarbeiter sein wird. | Същественото е, че човешката работна сила не може да се сравнява по цена с някаква стока; че човешката работна сила е нещо съвсем различно от стоката. Тази човешка работна сила трябва да излезе от стопанския процес. А тя може да излезе от него само ако разглеждаме стопанския живот като член на социалния организъм, отделен от същинския правен или държавен организъм, от политическия организъм. Тогава може да настъпи онова, което искам да ви изясня с едно сравнение. От едната страна стопанският живот граничи с природната основа. В една затворена стопанска област не може да се стопанисва произволно. С технически средства може да се използва земята или нещо подобно. Но в определени граници трябва да се съобразяваме с природната основа. Представете си няколко едри земевладелци, значи също един вид капиталисти, които биха казали: ако искаме да запазим този баланс или дори да постигнем по-добър, през лятото трябва да имаме сто дъждовни дни, а между тях дни със слънце и така нататък. Разбира се, това е пълна глупост, но тя ни показва, че от едната страна не можем да променим природната основа; че не можем от гледна точка на стопанския живот да изискваме природните сили долу в почвата да подготвят житното зърно по един или друг начин. Трябва да се съобразяваме с природните сили, те стоят редом със стопанския живот. От другата страна стопанският живот трябва да бъде ограничен от правния живот, тоест точно както природните сили не зависят от конюнктурата на стоковия пазар, така и човешката работна сила не бива да зависи от конюнктурата на стоковия пазар. Човешката работна сила трябва да бъде извадена от стопанския живот, както една природна сила, и поставена върху правната почва. Когато човешката работна сила бъде поставена върху правната почва, тогава върху тази правна почва ще може да се развие всичко онова, по отношение на което един човек е равен на другия, в което се развиват само действителни човешки права, в което може да се развие и трудовото право. Мярката, видът и времето на труда ще бъдат определени, преди работникът да влезе в стопанския процес. Тогава той ще застане като свободен човек срещу онзи, който вече ще бъде не капиталистът, а ръководителят на труда, сътрудникът в умствения труд, както след малко ще видим. |
| 29 | Mag man auch noch so gute Worte sprechen über den sogenannten Arbeitsvertrag - solange er ein Lohnvertrag ist, wird daraus immer nur die Unbefriedigtheit des Arbeiters hervorgehen können. Erst dann, wenn nicht mehr über Arbeitskraft Verträge abgeschlossen werden können, sondern lediglich über die gemeinsame Produktion des Ar beitsleiters und des Handarbeiters, wenn lediglich über das gemeinsame Erzeugnis ein Vertrag abgeschlossen werden kann, wird daraus ein menschenwürdiges Dasein für alle Teile hervorgehen. Dann wird der Arbeiter dem Arbeitsleiter gegenüberstehen als der freie Gesellschafter. Das ist es, was der Arbeiter im Grunde genommen erstrebt, wenn er sich auch heute noch nicht ganz klare Vorstellungen davon machen kann. Das ist es, was in der eigentlichen wirtschaftlichen Frage des Proletariats, in der eigentlichen wirtschaftlichen Forderung liegt: Befreiung der Arbeitskraft aus dem Wirtschaftskreislauf, Feststellung des Rechtes der Arbeitskraft innerhalb des zweiten Gliedes des dreigliedrigen sozialen Organismus, des Rechtsbodens. | Колкото и хубави думи да се изричат за така наречения трудов договор, докато той е договор за заплата, от него винаги ще може да произлиза само неудовлетворението на работника. Едва когато вече не могат да се сключват договори за работната сила, а само за производството, което ръководителят на труда и физическият работник осъществяват съвместно, когато може да се сключва договор само за общия продукт, тогава за всички страни ще възникне достойно за човека съществуване. Тогава работникът ще стои пред ръководителя на труда като свободен съдружник. Всъщност към това се стреми работникът, макар днес все още да не може да си създаде съвсем ясни представи за него. Това е смисълът на същинския стопански въпрос на пролетариата, на същинското стопанско искане: освобождаване на работната сила от стопанския кръговрат, установяване на правото на работната сила в рамките на втория член на тричленния социален организъм, на правната почва. |
| 30 | Und auf diesem Rechtsboden muß noch tin anderes eine neue Gestalt bekommen. Das ist gerade dasjenige, gegenüber dessen Neugestaltung die heutigen Menschen noch ganz, ganz verdutzte Gesichter machen, nämlich die Neugestaltung des Kapitals. Mit Bezug auf das Privateigentum denken heute die Menschen wenigstens bis zu einem gewissen Grade sozial, und zwar auf dem Gebiet, das ihnen das minder schwierigste zu sein scheint, auf dem geistigen Gebiete. Denn auf geistigem Gebiete gilt, wenigstens dem Prinzip nach, etwas Soziales in bezug auf das Eigentum. Was jemand hervorbringt, und wenn er ein noch so gescheiter Mensch, ein noch so begabter Mensch ist - gewiß, seine Fähigkeiten bringt er durch die Geburt mit, das steht auf einem anderen Blatt -, aber dasjenige, was wir sozial Wertvolles leisten, auch geistig, wir leisten es dadurch, daß wir innerhalb der Gesellschaft stehen, durch die Gesellschaft. Das wird auf geistigem Gebiete dadurch anerkannt, daß wenigstens dem Prinzip nach - die Zeit könnte noch verkürzt werden - von dem, was man geistig hervorbringt, wovon einem auch die Nutznießung zukommt, von dem dreißigsten Jahre nach dem Tode an nichts mehr den Erben gehört. Die Zeit könnte kürzer werden, aber es ist wenigstens im Prinzip anerkannt, daß das, was geistiges Eigentum ist, das Eigentum der Allgemeinheit in dem Augenblick werden muß, da der Einzelne mit seinen individuellen Fähigkeiten nicht mehr dabei ist, um es zu verwalten. Nicht darf das geistige Eigentum in einer beliebigen Weise an diejenigen übergehen, die dann mit dieser Hervorbringung nichts mehr zu tun haben. | И на тази правна почва още нещо трябва да придобие нов облик. На преустройството на капитала днешните хора все още реагират със съвсем, съвсем смаяно изражение. Днес хората мислят поне до известна степен социално по отношение на частната собственост, и то в областта, която им се струва най-малко трудна – в духовната област. Защото в духовната област по отношение на собствеността се признава поне по принцип социалното начало. Колкото и умен, колкото и надарен да е човекът, който създава нещо – разбира се, способностите си носи със себе си от раждането, това е друг въпрос, – всичко социално ценно, което постигаме, включително и в духовно отношение, го постигаме благодарение на това, че живеем в обществото, чрез обществото. В духовната област това се признава поне по принцип: от тридесетата година след смъртта на човека нататък на наследниците му вече не принадлежи нищо от онова, което той създава в духовната област и от което има и право да се ползва – срокът би могъл да се съкрати още. Срокът би могъл да е по-кратък, но поне по принцип се признава, че духовната собственост трябва да стане собственост на общността в мига, когато отделният човек със своите индивидуални способности вече не е тук, за да я управлява. Духовната собственост не бива да преминава произволно у хора, които вече нямат нищо общо с това творение. |
| 31 | Nun sagen Sie heute, es sei eine geschichtliche Forderung, daß es mit dem materiellen Kapital in der Zukunft ähnlich werden muß! Sagen Sie das heute den Menschen, die innerhalb der kapitalistischen Erziehung stehen, dann werden Sie sehen, was sie für verdutzte Gesichter machen! Dennoch ist eine der wichtigsten Forderungen der Gegenwart, daß das Kapital fortan nicht mehr in derselben Weise in den Ge sellschaftsprozeß hineingestellt wird, wie es heute darin steht. Es handelt sich darum, daß in der Zukunft zwar jeder aus seinen individuellen Fähigkeiten heraus in die Lage kommen muß, dasjenige zu verwalten, was Produktionsmittel auf einem bestimmten Gebiete sind. Und Produktionsmittel ist eigentlich das Kapital. Daran hat der Arbeiter selbst das größte Interesse, daß ein guter geistiger Leiter da ist als Verwalter; denn dadurch kann man auch am besten seine Arbeit anwenden. Der Kapitalist ist dann eben das fünfte Rad am Wagen, er ist gar nicht nötig. Das ist es, was man einsehen muß. Es ist also notwendig, daß in der Zukunft die Produktionsmittel in einem bestimmten Wirtschaftszweig oder auch für einen Kulturzweck aufgebracht werden; nachdem aber die individuellen Fähigkeiten des Menschen oder der Menschengruppen, welche die Produktionsmittel aufgebracht haben, nicht mehr das persönliche Eigentum rechtfertigen, müssen diese Produktionsmittel so, wie ich es in meinem Buche «Die Kernpunkte der sozialen Frage» dargestellt habe, nun wiederum auf ganz andere übergehen, nicht auf die Erben, sondern auf ganz andere, die nun die größten Fähigkeiten wiederum haben, diese Produktionsmittel nur im Dienst der Allgemeinheit zu verwalten. | Опитайте сега да кажете, че е историческо изискване в бъдеще нещо подобно да стане и с материалния капитал! Кажете го днес на хора, възпитани в капиталистически дух, и ще видите какви смаяни физиономии ще направят! Въпреки това едно от най-важните изисквания на настоящето е занапред капиталът да не се включва в обществения процес по същия начин, по който е включен днес. Става дума за това, че в бъдеще всеки действително трябва да получи възможност въз основа на индивидуалните си способности да управлява средствата за производство в дадена област. А всъщност средствата за производство са капиталът. Самият работник има най-голям интерес средствата за производство да се управляват от добър умствен ръководител, защото тогава и трудът му може да се използва най-добре. При това положение капиталистът е пето колело на колата, той изобщо не е нужен. Това трябва да се разбере. Следователно в бъдеще е необходимо да се осигуряват средства за производство в определен стопански отрасъл или за някоя културна цел; но когато индивидуалните способности на човека или на групите хора, осигурили тези средства за производство, вече не оправдават личната им собственост, тези средства трябва отново да преминат у съвсем други хора – не у наследниците, а у съвсем други хора, които на свой ред имат най-големи способности да управляват тези средства за производство единствено в служба на общността, както съм изложил в книгата си „Основните точки на социалния въпрос“. |
| 32 | Wie das Blut im menschlichen Leibe zirkuliert, so werden in der Zukunft die Produktionsmittel, also das Kapital, zirkulieren in der Allgemeinheit des sozialen Organismus. Wie sich das Blut nicht anstauen darf im gesunden Organismus, sondern durch den ganzen Leib gehen muß, alles befruchten muß, so darf in der Zukunft das Kapital sich nicht an irgendeiner Stelle als Privateigentum anhäufen. Wenn es seinen Dienst an der einen Stelle getan hat, muß es vielmehr an denjenigen übergehen, der es am besten verwaltet. So wird das Kapital derjenigen Funktion entkleidet, welche heute gerade zu den größten sozialen Schäden geführt hat. | Както кръвта циркулира в човешкото тяло, така в бъдеще средствата за производство, тоест капиталът, ще циркулират в общността на социалния организъм. Както в здравия организъм кръвта не бива да се застоява, а трябва да преминава през цялото тяло и да оплодява всичко, така в бъдеще капиталът не бива да се натрупва на някое място като частна собственост. Когато е изпълнил службата си на едно място, той трябва да премине у онзи, който най-добре ще го управлява. Така капиталът ще бъде освободен от функцията, която днес доведе тъкмо до най-големите социални вреди. |
| 33 | Die ganz gescheiten Leute, die vom kapitalistischen Standpunkt aussprechen, sagen aber mit Recht: Alles Wirtschaften besteht darin, daß vorhandene Güter hingegeben werden, damit man künftig Güter erhalten kann. - Das ist ganz richtig; aber wenn auf diese Weise gewirtschaftet werden soll - daß nämlich durch das Vergangene die Keime gelegt werden für die Wirtschaft der Zukunft, so daß die Wirtschaft nicht abstirbt -, dann muß das Kapital an demjenigen teilnehmen, was die Eigenschaften der Güter sind. Wiederum gibt es heute höchst verdutzte Gesichter, wenn man von diesen Forderungen der Zukunft spricht. Wirkliche Güter haben indessen die Eigentümlichkeit, daß sie verbraucht werden. Beim Verbrauch gehen sie allmählich den Weg alles Lebendigen. Unsere bisherige Wirtschaftsordnung hat das Kapital dahin gebracht,, diesen Weg des Lebendigen nicht zu gehen. Man braucht bloß Kapital zu haben., dann ist dieses Kapital herausgerissen aus dem Schicksal von allem anderen, was im Wirtschaftsprozeß darinsteht. Schon Aristoteles hat gesagt, das Kapital sollte keine Jungen bekommen, aber es bekommt nicht nur Junge, sondern die Jungen wachsen heran, bis sie groß sind; man kann die Anzahl der Jahre angeben, bis das Kapital sich verdoppelt, wenn es nur sich selbst überlassen ist. Andere Güter, für die aber das Kapital nur als Repräsentant dastehen sollte, haben die Eigentümlichkeit, daß sie sich entweder abnutzen oder nicht mehr gebraucht werden können, wenn sie nicht zur rechten Zeit in Gebrauch genommen werden. Dem Kapital muß die Eigenschaft aufgedrückt werden, insofern es Geldkapital ist, daß es an dem Schicksal aller anderen Güter teilnimmt. Während unser gegenwärtiges Wirtschaftsleben darauf sieht, daß das Kapital sich in einer gewissen Zeit verdoppelt, würde ein gesundes Wirtschaftsleben es dahinbringen, daß das bloße Geldkapital in derselben Zeit verschwinden würde, nicht mehr da sein würde. Es ist heute noch etwas Horribles, wenn man den Leuten sagt, nach fünfzehn Jahren sollen sie nicht das Doppelte haben, sondern nach einer angemessenen Zeit soll das, was Geldkapital ist, nicht mehr da sein, weil dasjenige, was in diesem Kapital steckt, an der Abnützung teilnehmen muß. Gewiß kann dabei auf manches, was im Sparen liegt oder dergleichen, Rücksicht genommen werden. | Но много умните хора, които говорят от капиталистическа гледна точка, с право казват: Всяка стопанска дейност се състои в това да се предоставят налични блага, за да могат в бъдеще да се получават блага. – Това е напълно вярно; но ако стопанството трябва да се води по този начин – тоест чрез миналото да се полагат зародишите на бъдещото стопанство, така че то да не отмира, – тогава капиталът трябва да споделя свойствата на благата. И днес хората отново придобиват крайно смаяно изражение, когато се говори за тези изисквания на бъдещето. Действителните блага обаче имат особеността да се изразходват. При потреблението те постепенно следват съдбата на всичко живо. Досегашният ни стопански ред доведе дотам, че капиталът не следва тази съдба на живото. Достатъчно е човек само да има капитал и този капитал вече е откъснат от общата съдба на всичко останало в стопанския процес. Още Аристотел е казал, че капиталът не бива да ражда малки, но той не само ражда малки, а и малките растат, докато станат големи; може да се посочи за колко години капиталът се удвоява, стига само да бъде оставен сам на себе си. Другите блага, които обаче капиталът би трябвало само да представлява, имат особеността или да се износват, или да стават негодни за употреба, ако не бъдат използвани навреме. Доколкото капиталът е паричен, трябва да му се придаде свойството да споделя съдбата на всички останали блага. Докато сегашният ни стопански живот се стреми капиталът да се удвои за определено време, един здрав стопански живот би довел дотам, че за същото време чисто паричният капитал да изчезне, да престане да съществува. Днес хората все още смятат за нещо ужасяващо да им се каже, че след петнадесет години не бива да имат двойно повече, а след подходящ срок паричният капитал трябва да престане да съществува, защото вложеното в него също трябва да се износва. Разбира се, при това могат да се вземат предвид някои неща, свързани със спестяването и други подобни. |
| 34 | So stehen wir heute nicht vor kleinen Abrechnungen, sondern vor großen Abrechnungen. Und wir müssen den Mut haben, zu diesen großen Abrechnungen uns zu bekennen. Sonst wird die soziale Ordnung, oder besser gesagt, die soziale Unordnung, das soziale Chaos, über uns hereinbrechen. Darüber machen sich die Menschen heute wenig Begriffe, daß sie im Grunde genommen auf einem Vulkan tanzen. Es liegt mehr in ihrem Interesse, das Alte so leicht fortzusetzen, während die Zeit von uns fordert, nicht nur manche Einrichtungen umzuändern, sondern bis in unsere Denkgewohnheiten hinein umzudenken und umzulernen. | И така, днес ни предстоят не дребни, а големи равносметки. И трябва да имаме смелостта да ги приемем. Иначе социалният ред, или по-добре казано, социалният безпорядък, социалният хаос ще се стовари върху нас. Днес хората почти не си дават сметка, че всъщност танцуват върху вулкан. В техен интерес е по-скоро с лекота да продължават постарому, докато епохата изисква от нас не само да променим някои институции, а да преосмислим нещата и да се учим наново, като променим дори мисловните си навици. |
| 35 | Wenn die Arbeitskraft und das Kapital herausgeholt werden aus dem Wirtschaftsprozeß, wo dann das Kapital der Allgemeinheit zufließt und die Arbeitskraft zurückgegeben wird dem Recht des freien Menschen, dann steht im Wirtschaftsprozeß nur Warenkonsum, Warenzirkulation, Warenproduktion darin. Dann hat man im Wirtschaftsprozeß bloß mit Werten von Waren zu tun. Und dann wird innerhalb dieses WirtSchaftsprozesses, der nun als Glied des gesunden sozialen Organismus auf sich selbst gestellt ist, dasjenige entstehen können, wovon man dann sagen kann: Es wird nicht bloß produziert, um zu produzieren, sondern es wird produziert, um zu konsumieren. Da werden dann jene Genossenschaften, jene Assoziationen entstehen, die gebildet sind aus den Berufsständen, aber die namentlich gebildet sind aus den Konsumenten, mit den Produzenten zusammen. Da wird aus diesen Korporationen heraus das entstehen, was heute dem Zufall des Warenmarktes anvertraut ist. Heute entscheidet etwas, was dem Menschendenken, dem Menschenurteil auf dem Warenmarkt ganz entzogen ist: Angebot und Nachfrage. In der Zukunft muß die Korporation dasjenige entscheiden, was aus dem Warenmarkt heraus die Preisbildung, die Wertbildung der Güter bedingt. Auf diesem Wege allein wird ein Mensch so viel hervorbringen, daß das Hervorgebrachte den Wert all der Waren hat, die er für seine Bedürfnisse braucht, bis er eine gleiche Ware neuerdings hervorgebracht hat. Das wird ein gerechtes Wirtschaftsleben sein. Das wird ein Wirtschaftsleben sein,s in dem nicht der Preis der einen Warengattung in unverhältnismäßiger Art überwiegt die Preise der anderen Warenarten. Heute, da der Lohn noch im Wirtschaftsprozeß enthalten ist und der Arbeiter nicht der freie Gesellschafter des geistigen Leiters ist, heute steht die Sache noch so, daß innerhalb des Wirtschaftsprozesses der Arbeiter auf der einen Seite immer wieder um die Erhöhung seines Lohnes kämpfen muß; auf der anderen Seite wird dadurch, daß da ein Loch zugemacht wird, ein anderes aufgemacht: Der Lohn wird höher, die Lebensmittel werden teurer und so weiter. Das geschieht nur in einem Wirtschaftsprozeß, der verunreinigt wird von Kapital- und Lohnverhältnissen. In einem Wirtschaftsprozeß, in dem die Korporationen, die Genossenschaften, die Warenwerte bestimmen, und zwar nicht nach Angebot und Nachfrage, die dem Zufall unterworfen sind, sondern aus Vernunft heraus, in einem solchen Wirtschaftsprozeß allein kann jeder Mensch ein menschenwürdiges Dasein finden. Nach einem solchen Wirtschaftsprozeß sehnen sich im Grunde die Proletaricrmassen; das ist ihre wahre Forderung im Wirtschaftsleben. | Когато работната сила и капиталът бъдат изведени от стопанския процес, така че капиталът да потече към общността, а работната сила отново да бъде в сферата на правото на свободния човек, тогава в стопанския процес ще останат само потреблението на стоки, обращението на стоките и производството на стоки. Тогава в стопанския процес ще се работи само със стойности на стоки. И в този стопански процес, който вече е самостоятелен като член на здравия социален организъм, ще може да възникне онова, за което ще можем да кажем: Няма да се произвежда само за да се произвежда, а ще се произвежда, за да се потребява. Тогава ще възникнат онези кооперации, онези асоциации, които се образуват от професионалните съсловия, но най-вече от потребителите заедно с производителите. От тези корпорации ще произлезе онова, което днес е поверено на случайността на стоковия пазар. Днес решава нещо, което на стоковия пазар изцяло се изплъзва на човешкото мислене, на човешката преценка: търсенето и предлагането. В бъдеще корпорацията трябва да решава онова, което чрез стоковия пазар обуславя образуването на цените, образуването на стойността на благата. Само по този път един човек ще произвежда толкова, че произведеното да има стойността на всички стоки, от които се нуждае за задоволяване на потребностите си, докато отново произведе също такава стока. Това ще бъде справедлив стопански живот. Това ще бъде стопански живот, в който цената на един вид стоки няма несъразмерно да надвишава цените на другите видове стоки. Днес, когато заплатата още е част от стопанския процес и работникът не е свободен съдружник на умствения ръководител, от една страна, работникът все още трябва отново и отново да се бори за повишаване на заплатата си в този процес; от друга страна, като се запушва една дупка, се отваря друга: заплатата се повишава, хранителните продукти поскъпват и така нататък. Това се случва само в стопански процес, който е замърсен от капиталови и наемни отношения. Всеки може да намери достойно за човека съществуване единствено в стопански процес, в който корпорациите, кооперациите определят стойностите на стоките, и то въз основа на разума, а не според търсенето и предлагането, които са подвластни на случайността. Именно за такъв стопански процес копнеят всъщност пролетарските маси; това е истинското им искане в стопанския живот. |
| 36 | Auf einzelnen Gebieten sieht man diese Forderung heute schon klarer ein. Nehmen Sie zum Beispiel die Frage nach den Betriebsräten, die jetzt durch Gesetze so verschandelt worden ist. Wenn die Betriebsräte das werden sollen, was der Proletarier wirklich verlangt, so dürfen sie nicht nach jeder Richtung hin, geradeso wie früher das Geistesleben, bloß die Schleppe des Staates nachtragen, sondern dann müssen sie innerhalb des Wirtschaftslebens eine soziale, wirklich gedeihliche Tätigkeit entwickeln können. Dazu muß das Wirtschaftsleben aber auf seinen eigenen Boden gestellt werden, dazu muß ein anderes kommen als diese Betriebsräte, dazu müssen noch Verkehrsräte und andere Räte kommen; diese müssen aus dem Wirtschaftsleben heraus erstehen, und sie werden Verfassungen schaffen aus wirtschaftlichen Erfahrungen heraus. Ich weiß, daß heute sehr viele Leute sagen: Es herrscht doch gar nicht die Bildung innerhalb des wirtschaftlichen Lebens, um zu dem zu kommen, wozu man kommen will. So reden die Leute, die immer von Idealen deshalb reden, damit sie in der Wirklichkeit das Mögliche nicht durchzuführen brauchen. So reden die Leute, für die Ideale etwas sind, dem man nicht zustreben soll, damit sie nicht nötig haben, das Allernächste anzustreben. Derjenige, der weiß, daß das Erfahrungswissen, das aus der Praxis heraus kommt, unendlich mehr wert ist als alles dasjenige, was von oben heruntergetragen werden kann, der weiß auch, daß solche Betriebsräteschaft nicht nur für einzelne Betriebe aufgestellt sein darf, sondern zwischenbetrieblich sein muß. Die Betriebsräte müssen die einzelnen Betriebe mit den ganz andersartigen Betrieben verbinden, die Verbindung vermitteln, sie müssen sich zur Betriebsräteschaft, zur Verkehrsräteschaft, zur Wirtschaftsräteschaft ausbilden. Wenn das aus dem Boden des Wirtschaftslebens herauswächst, dann wird man zu dem kommen, daß diese Räte nicht zur bloßen Dekoration da sind, sondern daß sie zum menschlichen Faktor werden, zu den Gestalten des Wirtschaftslebens selbst. Das ist aber dasjenige, was notwendig ist. | В отделни области днес вече се разбира по-ясно това искане. Вземете например въпроса за заводските съвети, който сега беше така осакатен чрез закони. Ако заводските съвети трябва да станат онова, което пролетарият действително иска, те не бива само да носят шлейфа на държавата във всяко отношение, както по-рано духовният живот, а трябва да могат да развиват социална, действително благотворна дейност в стопанския живот. Но за тази цел стопанският живот трябва да бъде поставен на собствена почва, трябва да се появи и нещо друго освен тези заводски съвети, трябва да има още съвети по обмена и други съвети; те трябва да възникнат от стопанския живот и въз основа на стопанския опит ще създадат свои устройствени правила. Знам, че днес твърде много хора казват: В стопанския живот все пак съвсем няма необходимата образованост, за да се постигне онова, което се желае. Така говорят хората, които винаги говорят за идеали именно за да не им се налага да осъществяват възможното в действителността. Така говорят хората, за които идеалите са нещо, към което не бива да се стремят, за да не им се налага да се стремят към непосредствено постижимото. Който знае, че знанието от практическия опит струва безкрайно повече от всичко, което може да бъде спуснато отгоре, знае също, че заводските съвети като цяло не бива да се създават само за отделни предприятия, а трябва да обхващат различни предприятия. Заводските съвети трябва да свързват отделните предприятия с предприятия от съвсем друг вид, да посредничат за връзката между тях, трябва да се развият в общност на заводските съвети, на съветите по обмена, на стопанските съвети. Когато това израсне от почвата на стопанския живот, тогава тези съвети няма да съществуват само за украса, а ще станат човешкият фактор, самите действащи лица на стопанския живот. А именно това е необходимо. |
| 37 | Wahrhaftig nicht aus irgendeiner Klügelei, nicht aus einer grauen Theorie ist dasjenige entstanden, was ich die Dreigliederung des sozialen Organismus nenne, sondern aus einer wirklichen Beobachtung der Lebensnotwendigkeiten der Gegenwart und der Zukunft. Und es ist wirklich schade, daß sich heute so wenig Menschen finden, welche imstande sind, aus dem bisherigen Geistesleben heraus auf diese Lebensnot, auf die Wirklichkeit selbst ihre Augen zu richten. Die Leute verleumden heute das, was gerade das Praktische ist, indem sie sagen: Das ist Ideologie, das ist Utopie. Was liegt da eigentlich zugrunde? Da sagen die einen: Die Sozialisierung der Produktionsmittel ist notwendig. Das sage ich auch. Aber ich sage auch: Notwendig ist, den Weg zu wissen, auf dem man dazu kommt. Ich habe heute nur skizzenhaft angedeutet, was ich meine. Wir brauchen heute nicht bloß Ziele, sondern auch die Wege und den Mut zu den Wegen. Viele Leute sagen mir, daß das schwer verständlich ist, was ich sage. - Nun, notwendig ist allerdings zum Verstehen dessen, was ich sage, mehr als was man heute gewöhnlich zum Verstehen aufwenden will. Notwendig ist, hineinzuschauen in das wirkliche Leben, nicht aus irgendwelchen subjektiven Forderungen heraus das Leben zu beurteilen. Notwendig ist, daß man sich auch aufschwinge, den inneren Mut aufzubringen, radikal in gewissen Dingen zu denken, wie unsere Zeit es von jedem wachen Menschen fordert. | Онова, което наричам тричленност на социалния организъм, наистина не възникна от някакво умуване, не възникна от отвлечена теория, а от действително наблюдение на жизнените необходимости на настоящето и бъдещето. И наистина е жалко, че днес толкова малко хора могат чрез досегашния духовен живот да насочат поглед към тази житейска беда, към самата действителност. Днес хората клеветят тъкмо практичното, като казват: Това е идеология, това е утопия. Какво всъщност стои в основата на това? Едни казват: Необходимо е социализиране на средствата за производство. И аз го казвам. Но казвам също: Необходимо е да се знае пътят, по който се стига дотам. Днес само щрихирах онова, което имам предвид. Днес са ни нужни не само цели, а и пътищата и смелостта да тръгнем по тях. Много хора ми казват, че онова, което говоря, е трудноразбираемо. – Наистина, за да се разбере онова, което говоря, е нужно повече от това, което днес обикновено искат да вложат в разбирането. Нужно е да се вглеждаме в действителния живот, а не да го съдим въз основа на някакви субективни искания. Нужно е също да намерим в себе си вътрешната смелост да мислим радикално по определени въпроси, както нашата епоха изисква от всеки буден човек. |
| 38 | Ich habe allerdings in den letzten vier bis fünf Jahren erlebt, daß die Menschen Dinge verstanden haben, die ich nicht verstanden habe. Sie haben sich sogar solche Dinge, die sie vorgaben zu verstehen, wenn sie von gewissen Orten herkamen, in schöne Rahmen hineingetan, damit sie sie immer anschauen könnten. Dinge, die vom großen Hauptquartier und dergleichen herkamen, aber es mußte allerdings das Verstehen erst befohlen werden. Befehlen kann man niemand das Verstehen dessen, was aus innerem Lebensmut heraus verstanden werden soll. Jetzt ist die Zeit gekommen, wo die Menschen sich das Verstehen nicht mehr sollten befehlen lassen, sondern wo sie imstande sein müssen, aus den Lebenserfahrungen heraus, aus der vorurteilslosen Lebensbeobachtung heraus ein wirkliches Urteil zu gewinnen über dasjenige, was notwendig ist, ehe es zu spät ist. | През последните четири-пет години наистина видях как хората разбираха неща, които аз не разбирах. Когато такива неща идваха от определени места, хората твърдяха, че ги разбират, и дори ги поставяха в красиви рамки, за да могат винаги да ги гледат. Неща, които идваха от Главната квартира и други подобни места, но първо наистина трябваше да се заповяда да ги разберат. Никому не може да се заповяда да разбере онова, до чието разбиране трябва да стигне, подтикнат от вътрешна смелост пред живота. Сега настъпи времето, когато хората вече не бива да позволяват да им се заповядва какво да разбират, а трябва да са способни въз основа на житейския опит, въз основа на непредубеденото наблюдение на живота да си съставят действителна преценка за необходимото, преди да е станало твърде късно. |
| 39 | Aber man macht heute sonderbare Erfahrungen. Ich erzähle nicht gerne persönliche Dinge, aber heute sind es diese persönlichen Dinge, die das Leben beherrschen. Ich war im April 1914 genötigt, in einer kleineren Versammlung in Wien - und absichtlich in Wien, Sie wissen, die Weltkriegskatastrophe ist von Österreich ausgegangen - mein Urteil über die soziale Lage auszusprechen;, damals nicht nur die soziale Lage des Proletariats, sondern die soziale Frage von ganz Europa. Ich deutete daraufhin, daß die soziale Lage in Europa zu einer Geschwürbildung hin tendiert, und in der Tat ist ja daraus dann der Weltkrieg entstanden. - Ich war genötigt, mein Urteil darüber etwa in die Worte zusammenzufassen - im April 1914, halten Sie den Zeitpunkt fest -: Wer in unsere sozialen Verhältnisse hineinschaut, wie sie sich allmählich herausgebildet haben, der kann nur zu einer großen Kultursorge kommen, denn er sieht, wie sich im sozialen Leben ein Karzinom entwickelt, eine Art Krebskrankheit, die in der furchtbarsten Weise in der nächsten Zeit zum Ausbruch kommen muß. | Но днес се преживяват странни неща. Не обичам да разказвам лични неща, но днес именно тези лични неща господстват в живота. През април 1914 г. бях принуден да изкажа преценката си за социалното положение пред едно по-малко събрание във Виена – и то умишлено във Виена, защото знаете, че катастрофата на световната война тръгна от Австрия; тогава ставаше дума не само за социалното положение на пролетариата, а за социалния въпрос в цяла Европа. Посочих, че социалното положение в Европа клони към образуването на язва, и действително от това после възникна световната война. – Бях принуден да обобщя преценката си приблизително със следните думи – през април 1914 г., запомнете този момент: Който се вгледа в нашите постепенно оформили се социални отношения, може само да се изпълни с голяма тревога за културата, защото вижда как в социалния живот се развива карцином, един вид ракова болест, която в най-близко време трябва да избухне по най-ужасен начин. |
| 40 | So mußte ich damals auf dasjenige hinweisen, in das der Weltkapita lismus die Menschen in der nächsten Zeit hineintrieb. Wer das damals sagte, wurde selbstverständlich für einen unpraktischen Idealisten, für einen Utopisten, einen Ideologen verschrien, denn die Praktiker sprachen damals ganz anders. Wie sprachen die Praktiker über die allgemeine Weltlage? Die sprachen nicht von Krebskrankheit. Die sprachen etwa so wie der deutsche Außenminister im Frühjahr 1914 zu den erleuchteten Herren des Deutschen Reichstages - erleuchtet werden sie ja gewesen sein, denn sie waren doch berufen worden -: Wir gehen friedlichen Zeiten entgegen, denn die allgemeine Entspannung macht erfreuliche Fortschritte. Wir stehen im besten Verhältnis zu Rußland; das Petersburger Kabinett hört nicht auf die Pressemeute. Mit England sind aussichtsvolle Verhandlungen angeknüpft, welche wohl in nächster Zeit zugunsten des Weltfriedens zum Abschluß kommen werden. Wie die beiden Regierungen überhaupt so stehen, daß sich die Beziehungen immer inniger und inniger gestalten werden. - So sprach der Praktiker, der nicht Idealist gescholten wurde. Und die allgemeine Entspannung machte solche Fortschritte, daß das folgte, was wir alle so leidvoll erlebt haben. Es können einen schon besondere Empfindungen ankommen, wenn man dann so etwas hört, wie es kürzlich auf der Völkerbund-Konferenz zu hören war, wo die Leute über alles mögliche sprachen aus den alten Denkgewohnheiten heraus. Nur darüber sprachen sie nicht in einer irgendwie sachgemäßen Weise, was die größte Bewegung der Gegenwart ist, über die soziale Bewegung, die doch allein fähig ist, einen wirklichen Völkerbund zu begründen. Dann bekommt man manchmal aus den alten Denkgewohnheiten heraus von sehr gescheiten Leuten ganz besondere Antworten. Neulich in Bern antwortete mir ein sehr gescheiter Herr - ich will niemals die Gescheitheit der Leute verkennen -: Ich kann mir nicht denken, daß bei einer Dreigliederung etwas besonderes herauskommt, das muß doch alles eine Einheit sein. Recht kann doch nicht bloß auf politischem Boden entstehen, und so weiter. - Notwendig ist eben, daß auf dem Boden des Rechtes das Recht sich entwickelt, dann hat auch das Wirtschaftsleben das Recht, dann hat das Geistesleben das Recht. Und wenn man sagt, daß die Einheit des sozialen Organismus zerschnitten wird, so sage ich: Nicht darum handelt es sich für mich! Es geht nicht darum, den Gaul zu zerschneiden, sondern darum, den Gaul auf seine vier Beine zu stellen. Nicht darum handelt es sich, den sozialen Organismus zu zerschneiden, sondern darum, ihn auf seine drei gesunden Beine zu stellen, auf ein gesundes Rechtsleben, ein gesundes Wirtschaftsleben und ein gesundes Geistesleben. Dann entwickelt sich schon diese Einheit, die man heute als einen Götzen anbetet als Einheitsstaat, den man aber gleich verlassen muß, wenn man den Sozialismus will. | Така тогава трябваше да посоча към какво световният капитализъм тласка хората в най-близко бъдеще. Който го казваше тогава, естествено, беше заклеймяван като непрактичен идеалист, утопист, идеолог, защото тогава практиците говореха съвсем другояче. Как говореха практиците за общото световно положение? Не говореха за ракова болест. Говореха приблизително така, както през пролетта на 1914 г. германският външен министър говореше пред просветените господа от Германския райхстаг – навярно са били просветени, нали все пак бяха призвани там: Вървим към мирни времена, защото общото разведряване бележи радостен напредък. Намираме се в най-добри отношения с Русия; петербургското правителство не слуша глутницата на пресата. С Англия са започнати обещаващи преговори, които вероятно в най-близко време ще приключат в полза на световния мир. Изобщо отношенията между двете правителства са такива, че връзките ще стават все по-тесни и по-тесни. – Така говореше практикът, когото не ругаеха като идеалист. И общото разведряване постигна такъв напредък, че последва онова, което всички преживяхме с толкова страдания. Особени чувства могат да обземат човек, когато чуе нещо като онова, което неотдавна се чу на конференцията за Обществото на народите, където хората говореха за всичко възможно въз основа на старите мисловни навици. Само за най-голямото движение на съвремието не говореха по никакъв начин по същество – за социалното движение, което единствено е способно да основе действително Общество на народите. Тогава понякога от много умни хора, водени от старите си мисловни навици, получаваме съвсем особени отговори. Неотдавна в Берн един много умен господин ми отговори – никога не искам да подценявам ума на хората: Не мога да си представя, че от една тричленност ще излезе нещо особено, всичко това все пак трябва да бъде единство. Право не може да възниква само на политическа почва, и така нататък. – Необходимо е именно правото да се развива на почвата на правото, тогава правото ще обхване и стопанския живот, тогава правото ще обхване и духовния живот. И когато казват, че единството на социалния организъм се разсича, отговарям: Не към това се стремя! Става дума не да разсечем коня, а да го изправим на четирите му крака. Става дума не да разсечем социалния организъм, а да го изправим на трите му здрави крака – на здрав правен живот, здрав стопански живот и здрав духовен живот. Тогава ще се развие и онова единство, което днес обожават като идол в лицето на единната държава, от която обаче трябва незабавно да се откажем, ако искаме социализъм. |
| 41 | Durch mehr als ein Jahrhundert haben die Menschen immer wiederum gesprochen von dem großen sozialen Ideal der Menschheit, von den größten sozialen Impulsen: Gleichheit, Freiheit, Brüderlichkeit. Gewiß, es haben sehr gescheite Leute des 19. Jahrhunderts immer wieder bewiesen, daß diese Ideale nicht zu verwirklichen seien, weil man sie nur unter der Hypnose des Einheitsstaates gesehen hat; daher rührt der Widerspruch. Heute aber ist die Zeit, da diese Ideale verwirklicht werden müssen, da diese drei Impulse des sozialen Lebens ergriffen werden müssen. Und sie können nur verwirklicht werden im dreigliedrigen sozialen Organismus. Im Geistesleben, das auf seinem eigenen Boden stehen soll, müssen die individuellen Fähigkeiten als auf dem Boden der Freiheit entwickelt werden. Auf dem Gebiete des Rechtes muß dasjenige herrschen, worin jeder Mensch jedem anderen Menschen gleich ist, worüber als ein Gleiches jeder mündig gewordene Mensch durch sich selbst oder durch seinen Vertreter sein Verhältnis zu anderen Menschen regeln kann, auch das Arbeitsverhältnis. Und auf dem Boden des Wirtschaftslebens muß jene wahre Brüderlichkeit herrschen, die nur in Genossenschaften, sei es in Konsumentenschaften oder in Produzentenschaften, erblühen kann. | Повече от едно столетие хората отново и отново говореха за великия социален идеал на човечеството, за най-великите социални импулси: равенство, свобода, братство. Разбира се, много умни хора през деветнадесети век отново и отново доказваха, че тези идеали не могат да бъдат осъществени, защото ги разглеждаха само под хипнозата на единната държава; оттук идва противоречието. Днес обаче е времето, когато тези идеали трябва да бъдат осъществени, когато тези три импулса на социалния живот трябва да бъдат подети. А те могат да бъдат осъществени само в тричленния социален организъм. В духовния живот, който трябва да стои на собствена почва, индивидуалните способности трябва да се развиват на почвата на свободата. В областта на правото трябва да господства онова, в което всеки е равен на всеки друг и по което всеки пълнолетен човек може като равноправен да урежда сам или чрез своя представител отношенията си с другите хора, включително трудовите отношения. А на почвата на стопанския живот трябва да господства онова истинско братство, което може да разцъфти само в кооперации, било то на потребители, или на производители. |
| 42 | In dem dreigliedrigen sozialen Organismus werden herrschen Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit, weil er drei Glieder hat: Freiheit auf dem Boden des Geisteslebens, Gleichheit auf dem demokratischen Boden des Rechtslebens, Brüderlichkeit auf dem Boden des Wirtschaftslebens. | В тричленния социален организъм ще господстват свобода, равенство, братство, защото той има три члена: свобода на почвата на духовния живот, равенство на демократичната почва на правния живот, братство на почвата на стопанския живот. |
| 43 | Ich konnte Ihnen heute nur von einzelnen Gesichtspunkten her dasjenige andeuten, was das Notwendige ist zu bedenken in der heutigen so tiefernsten Zeit; was das Notwendigste ist zu bedenken, wenn man ernsthaftig Hand anlegen will, um herauszukommen aus Wirrnis und Chaos, um nicht tiefer hineinzukommen in Wirrnis und Chaos. Notwendig ist heute, nicht bloß an kleine Änderungen zu denken, sondern den Mut aufzubringen, sich zu gestehen, daß heute große Abrechnungen fällig sind. Wer wirklich mit wacher Seele das anschauen kann, was heute erst im Anfang steht, muß sich sagen: Wir werden nicht lange Zeit zum Überlegen haben. Deshalb ergreifen wir lieber einen Weg, der jeden Tag begonnen werden kann. Und jeden Tag begonnen werden kann dasjenige, was durch den dreigliedrigen sozialen Organismus gegeben ist. Nur derjenige, der weiter hineinsegeln will in jene Praxis, die uns die Weltkatastrophe gebracht hat, wird das, was wirklich praktisch ist, einen unpraktischen Idealismus nennen wollen. | Днес можах да ви загатна само от отделни гледни точки какво е необходимо да се обмисли в това толкова сериозно време; какво е най-необходимо да се обмисли, ако искаме сериозно да се заловим за работа, за да излезем от объркването и хаоса, за да не потънем още по-дълбоко в объркването и хаоса. Днес е необходимо не само да мислим за малки промени, а да намерим смелостта да признаем пред себе си, че е настъпил часът за големи равносметки. Който действително може с будна душа да съзерцава онова, което днес е още само в началото си, трябва да си каже: Няма да имаме много време за размисъл. Затова нека по-добре поемем по път, по който можем да тръгнем всеки ден. А всеки ден може да се започне онова, което е дадено чрез тричленния социален организъм. Само онзи, който иска да продължи да следва онази практика, която ни донесе световната катастрофа, ще поиска да нарече действително практичното непрактичен идеализъм. |
| 44 | Soll Heilsames geschehen im sozialen Leben, so wird es notwendig sein, daß man gründlich abkommt von jener abergläubischen Vergöt terung der Praxis, die nichts anderes ist als brutaler menschlicher Egoismus. Man wird sich bekennen müssen zu jenem Idealismus, der kein einseitiger Idealismus ist, sondern wahre Lebenspraxis. Wer es ehrlich meint mit unserer Zeit, wird sich heute die Frage stellen: Wie komme ich auf den Weg zum Heilmittel für dasjenige, was uns als soziale Schäden entgegentritt? Und zu wünschen wäre es, daß immer mehr Menschen auf diesen Weg kämen, ehe es zu spät ist. Und es könnte sehr bald zu spät sein. | Ако в социалния живот трябва да се случи нещо целебно, ще бъде необходимо решително да се откажем от онова суеверно обожествяване на практиката, което не е нищо друго освен брутален човешки егоизъм. Ще трябва да приемем онзи идеализъм, който не е едностранчив идеализъм, а истинска житейска практика. Който се отнася честно към нашата епоха, днес ще си зададе въпроса: Как да поема по пътя към лек за онова, което срещаме като социални вреди? И би било желателно все повече хора да поемат по този път, преди да е станало твърде късно. А твърде скоро би могло да стане твърде късно. |
| 45 | Schlußwort | Заключително слово |
| 46 | Nach einet Diskussion, in der überwiegend Partei- und Gewerkschaftsfunktionäre gesprochen hatten, ergriff Rudolf Steiner nochmals das Wort: | След дискусия, в която бяха говорили предимно партийни и профсъюзни дейци, Рудолф Щайнер отново взе думата: |
| 47 | Es wäre mir ja allerdings lieber gewesen, wenn von seiten der Redner auf die Dinge, die ich vorgebracht habe, eingegangen worden wäre. Man könnte dann die Diskussion zu etwas Fruchtbarem gestalten. Das ist nun nicht geschehen. Ich werde daher nur noch auf einzelnes hinweisen und aufmerksam machen können. | Наистина бих предпочел ораторите да бяха разгледали нещата, които изложих. Тогава дискусията би могла да стане плодотворна. Това обаче не се случи. Затова ще мога само да посоча и да обърна внимание на някои отделни неща. |
| 48 | Von einigen Rednern wurde gesagt, daß in meinen Betrachtungen nichts Neues vorgebracht worden sei. Nun, ich kenne sehr genau die Entwicklung der sozialen Bewegung. Und wer behauptet, das Wesentliche von dem, was heute aus den Erfahrungen gerade der ganzen Neugestaltung der sozialen Lage durch die Weltkatastrophe vorgebracht worden ist, sei nicht etwas Neues, der sollte sich bewußt werden, daß er etwas absolut Unrichtiges sagt. In Wirklichkeit liegt ein ganz anderer Tatbestand vor: Die Redner haben das Neue nicht gehört. Sie haben sich darauf beschränkt, die paar Sachen zu hören, die selbstverständlich, weil sie richtig sind, als Kritik der üblichen Gesellschaftsordnung vorgebracht wurden. Sie sind gewöhnt seit vielen Jahren, dies und das als Schlagwort zu hören: das haben sie gehört. Aber alles, was dazwischen gesagt worden ist von der Dreigliederung des sozialen Organismus, von dem, was durch diese Dreigliederung an wirklicher Sozialisierung nach jeder Seite hin erreicht werden kann, von dem haben eben die Redner absolut nichts gehört. Und daher haben sie vermutlich auch in ihren Diskussionen so sehr über dasjenige, was sie nicht gehört haben, geschwiegen. Ich begreife das. Ich begreife es aber auch, daß dann natürlich eine fruchtbare Diskussion eigentlich aus einer solchen Sache nicht herauskommen kann. | Някои оратори казаха, че в разсъжденията ми не е изложено нищо ново. Познавам много добре развитието на социалното движение. И който твърди, че същественото от изложеното днес не е ново, би трябвало да осъзнае, че казва нещо абсолютно невярно: днешното изложение се основава именно на опита от цялостното преустройство на социалното положение чрез световната катастрофа. В действителност положението е съвсем друго: ораторите не чуха новото. Ограничиха се да чуят онези няколко неща, които, разбира се, понеже са верни, бяха изложени като критика на обичайния обществен ред. От много години са свикнали да чуват това или онова като лозунг: това чуха. Но ораторите не чуха абсолютно нищо от всичко, което беше казано наред с тези неща за тричленността на социалния организъм, за действителното социализиране във всички посоки, което може да се постигне чрез тази тричленност. И затова вероятно в своите изказвания толкова мълчаха за онова, което не бяха чули. Разбирам го. Но разбирам също, че тогава, естествено, от подобно нещо всъщност не може да излезе плодотворна дискусия. |
| 49 | Wir haben zum Beispiel einen Redner gehört, der gerade so, wie wenn er die letzten fünf bis sechs Jahre nicht erlebt hätte, sich über die alten Theorien ausgelassen hat, die soundso viel Mal vor dieser Katastrophe abgehandelt worden sind. Er hat brav alle die Theorien vom Mehrwert und so weiter, die ja ganz gewiß richtig sind, die aber unzählige Male vorgebracht wurden, wieder vorgebracht. Er hat nur vergessen, daß wir heute in einer ganz, ganz anderen Zeit leben. Er hat vergessen, daß zum Beispiel sehr angesehene Sozialistenführer noch wenige Monate vor der deutschen Kapitulation gesagt haben: Wenn diese Weltkriegskatastrophe vorüber ist, dann wird die deutsche Regierung sich zu dem Proletariat ganz anders stellen müssen als vorher. Die deutschen Machthaber werden in ganz anderer Weise das Proletariat bei allen Regierungshandlungen, in allen Gesetzgebungen berücksichtigen müssen als vorher. - Man hat von sozialistischer Seite aber auch gesagt: Es werden die sozialistischen Parteien berücksichtigt werden müssen. | Например чухме един оратор, който говори надълго за старите теории, разглеждани толкова и толкова пъти преди тази катастрофа, сякаш изобщо не е преживял последните пет-шест години. Той старателно изложи отново всички онези теории за принадената стойност и така нататък, които със сигурност са верни, но са излагани безброй пъти. Само забрави, че днес живеем в съвсем, съвсем друго време. Забрави, че например много уважавани социалистически водачи още няколко месеца преди германската капитулация казваха: Когато тази катастрофа на световната война отмине, германското правителство ще трябва да се отнася към пролетариата съвсем различно отпреди. Германските властници ще трябва да се съобразяват с пролетариата във всички управленски действия, във всички законодателни мерки по съвсем различен начин отпреди. – Но от социалистическа страна се казваше също: Ще трябва да се съобразяват със социалистическите партии. |
| 50 | Nun, es ist anders gekommen. Die Machthaber sind in den Abgrund versenkt worden, die Parteien waren da. Sie stehen heute vor einer ganz anderen Weltlage. Vor dieser neuen Weltlage müßte man aber neue Gedanken nicht einfach überhören, und bloß die Parteien hören, die natürlich, weil sie immer schon gegolten haben, solange es eine soziale Bewegung gibt, sondern man müßte die Fähigkeit sich erwerben, einzugehen auf dasjenige, was gerade für die heutige Zeit unmittelbar das Notwendigste ist. Sonst stehen wir vor der großen Gefahr, die im Grunde genommen in der alten üblichen Weltordnung immer da war: Wenn etwas kam, was auf Tatsachen hinschaute, was der Wirklichkeit entnommen war, erklärte man es als Ideologie; erklärte man: das ist Philosophie, das hat mit der Wirklichkeit nichts zu tun, und man bahne dadurch die Wege der Reaktion. Es würde das Schlimmste sein, wenn die sozialistische Partei in eine Art von reaktionärer Erstarrung verfallen würde, wenn sie nicht fähig wäre, fortzuschreiten mit den so laut sprechenden Tatsachen. | Но стана другояче. Властниците бяха запратени в пропастта, партиите бяха налице. Днес те са изправени пред съвсем друго световно положение. При това ново световно положение обаче не бива просто да подминаваме новите мисли и да слушаме само партиите – защото, разбира се, те винаги са имали значение, откакто съществува социално движение, – а трябва да придобием способността да вникваме в онова, от което има най-голяма нужда именно днес, в този момент. Иначе сме изправени пред голямата опасност, която всъщност винаги е съществувала в стария обичаен световен ред: когато се появеше нещо, насочено към фактите и извлечено от действителността, го обявяваха за идеология; заявяваха: това е философия, това няма нищо общо с действителността, и с това се проправят пътищата на реакцията. Най-лошото би било социалистическата партия да изпадне в някакво реакционно вцепенение, да не е способна да върви напред заедно с фактите, които говорят толкова гръмко. |
| 51 | Das ist es, worauf es heute ankommt. Marxhat ein schönes Wort geprägt, nachdem er die Marxisten kennengelernt hatte - es geht das ja vielen Leuten so, die sich bemühen, etwas wirklich Neues in die Welt zu bringen -: Was mich anbetrifft, ich bin kein Marxist. - Und Marx hat jederzeit gezeigt - ich erinnere nur an die Vorgänge von 70/71 -, wie er von diesen Vorgängen gelernt hat. Er hat jederzeit gezeigt, daß er imstande ist, mit der fortschreitenden Zeit zu gehen. Er würde heute ganz gewiß, da die Zeit dazu reif ist, die Möglichkeit finden, gerade in der Dreigliederung des sozialen Organismus die wirkliche Lösung der sozialen Frage zu erkennen. Immerfort wird von neuen Wegen geredet, und wenn ein neuer Weg gezeigt wird, zu dem allerdings ein wirklicher Mut gehört, dann wird gesagt: Es ist kein Weg gezeigt, es ist nur ein Ziel gezeigt. Da möchte man doch fragen: Hat jemand schon an diesen Weg gedacht, der notwendig macht, daß eine Art Liquidationsregie rung eintritt? Das ist dasjenige, was in der Tat den Leuten sehr ungewohnt ist für ihre Denkgewohnheiten. Die alten Regierungen, auch die sozialistische Regierung denkt an nichts anderes, als daß sie die schöne, brave Fortsetzung dessen sein wird, was die Regierung früher war. Was wir nötig haben, ist, daß diese Regierung nur die Initiative in der Mitte behält, die Aufsicht über den Sicherheitsdienst, Hygiene und dergleichen, und daß sie links und rechts Liquidationsregierung wird: nämlich das Geistesleben frei lassend, so daß es in selbständige Verwaltung übergeht, das Wirtschaftsleben auf eigene Füße stellend. | Ето кое е важно днес. Маркс изрече хубави думи, след като опозна марксистите – така се случва с много хора, които се стараят да внесат в света нещо действително ново: Що се отнася до мен, аз не съм марксист. – И Маркс винаги е показвал – припомням само събитията от 1870–1871 г. – как се е учил от тези събития. Винаги е показвал, че е способен да върви в крак с напредващото време. Днес със сигурност би намерил възможността да разпознае истинското решение на социалния въпрос тъкмо в тричленността на социалния организъм, понеже времето за това е назряло. Непрестанно се говори за нови пътища, а когато бъде показан нов път, за който наистина е нужна действителна смелост, тогава се казва: Не е показан път, показана е само цел. Тогава ни се иска да попитаме: Мислил ли е вече някой за този път, който налага да се появи един вид ликвидационно правителство? Тъкмо това е действително твърде необичайно за мисловните навици на хората. Старите правителства, а също и социалистическото правителство, не мислят за нищо друго освен да бъдат доброто, послушно продължение на онова, което правителството е било преди. А ни е нужно това правителство да запази само инициативата в средната област, надзора над службата за сигурност, хигиената и други подобни, а в другите две области да стане ликвидационно правителство, тоест да освободи духовния живот, така че той да премине към самостоятелно управление, и да изправи стопанския живот на собствени крака. |
| 52 | Das ist keine Theorie, keine Philosophie, das ist der Hinweis auf etwas, was getan werden muß. Und damit das getan werde, dazu gehört zuerst Verständnis von seiner Notwendigkeit. Dazu gehört, daß man abläßt allmählich von der alten Gewohnheit, nur hinhören zu wollen auf das, was einem gerade selber beliebt, und nicht hinhören zu wollen auf dasjenige, was einem unbekannt ist. | Това не е теория, не е философия, това е посочване на нещо, което трябва да се направи. А за да бъде направено, най-напред е нужно разбиране за неговата необходимост. За това е нужно постепенно да се откажем от стария навик да искаме да слушаме само онова, което ни е по вкуса, и да не искаме да слушаме онова, което ни е непознато. |
| 53 | Wenn Redner auftreten, welche sich in merkwürdiger Weise in praktische Widersprüche verwickeln und das nicht merken, so zeigen sie schon, wie eigentlich unmöglich ein praktischer Weg gefunden werden kann. Ein Redner hat es heute fertiggebracht, zu sagen: Wirklich politische Macht ruht auch heute auf den wirtschaftlichen Unterlagen. Und dann hat er, nachdem er etwas hinzugefügt hat - man merkt es dann nicht mehr so -, gesagt: Das erste ist, daß wir die politische Macht erringen, um die wirtschaftliche Macht zu erobern. - Man deklamiert also auf der einen Seite: Wer die wirtschaftliche Macht hat, hat auch die politische Macht. Und gleich hinterher nach ein paar Sätzen sagt man: Wir müssen erst die politische Macht haben, dann bekommen wir auch die wirtschaftliche Macht. Mit solchen Rednern wird man allerdings keine praktischen Wege gehen können. Einen praktischen Weg kann man nur gehen, wenn man imstande ist, gerade zu denken, und sich nicht die Wege des Denkens zu verwirren. | Когато се изказват оратори, които по странен начин изпадат в практически противоречия и не го забелязват, те вече показват колко невъзможно е всъщност така да бъде намерен практически път. Днес един оратор успя да каже: Действителната политическа власт и днес се опира на стопанските основи. А после, след като добави нещо – тогава противоречието вече не се забелязва толкова, – каза: Първото нещо е да завоюваме политическата власт, за да овладеем стопанската власт. – Значи, от една страна, се говори високопарно: Който има стопанската власт, има и политическата власт. А непосредствено след това, няколко изречения по-късно, се казва: Първо трябва да имаме политическата власт, тогава ще получим и стопанската власт. С такива оратори наистина няма да може да се върви по практически пътища. По практически път може да се върви само ако сме способни да мислим правилно и да не объркваме пътищата на мисленето си. |
| 54 | Man wird nicht weiterkommen mit einem starren Festhalten an irgendwelchen Einwänden, wie: Der Hang zur Bequemlichkeit macht es notwendig, daß die Menschen zur Einheitsschule gezwungen werden. Alle diejenigen, die in früheren Zeiten Machthaber waren, haben ähnliche Dinge vorgebracht. Man hat Leute in der Regierung gesehen, die wahrhaftig nicht gescheiter waren als die Regierten. Aber die Redeweise haben sie noch immer zustande gebracht: Wenn wir die Leute nicht zwingen, das oder das zu tun, dann tun sie es freiwillig nicht. | Няма да напреднем, ако упорито се придържаме към възражения като: Склонността към удобство налага хората да бъдат принуждавани да ползват единното училище. Всички, които в миналото са били властници, са изтъквали подобни неща. В правителството сме виждали хора, които наистина не са били по-умни от управляваните. Но винаги са съумявали да кажат: Ако не принудим хората да направят това или онова, те няма да го направят доброволно. |
| 55 | Es ist eine eigenartige Erscheinung, daß nunmehr auch auf soziali stischem Boden derlei Dinge zum Vorschein kommen. Da wäre gerade dasjenige erforderlich, worum es sich in Wirklichkeit handelt: die Möglichkeit, den Sinn aufzuschließen für das Notwendige, nicht haften zu bleiben an lange eingetrichterten Theorien und dergleichen. Das ist es doch, was immer wiederum gefordert wird. Wenn man sagt: die Macht muß errungen werden!, so meint man doch eine graue Theorie. Denn wenn man die Macht errungen hat, dann muß man auch wissen, was man mit dieser Macht tut. Auf eine andere Weise kommt man nicht vorwärts. Erringen Sie die Macht - wenn Sie in der Macht stehen, und Sie wissen nicht, was Sie tun sollen, dann ist die ganze Macht für die Katz. Es handelt sich darum, daß man gerade bevor man zur Macht kommt, klar und deutlich weiß, was man mit der Macht anzufangen hat. | Особено явление е, че сега подобни неща се появяват и на социалистическа почва. Тук е необходимо именно онова, за което в действителност става дума: да можем да пробудим усет за необходимото и да не оставаме привързани към дълго набивани в главата теории и други подобни. Именно това се изисква отново и отново. Когато се казва: властта трябва да бъде завоювана!, все пак се има предвид отвлечена теория. Защото, когато властта бъде завоювана, трябва и да се знае какво да се прави с нея. По друг начин не може да се напредне. Завоювайте властта – ако сте на власт и не знаете какво да правите, тогава цялата власт не струва пукната пара. Става дума именно преди да се стигне до властта, ясно и отчетливо да се знае какво трябва да се прави с нея. |
| 56 | Wenn auf der einen Seite gesagt worden ist: nachdem die Revolution vom 9. November gelungen ist -, so könnte man ebensogut sagen, sie ist mißlungen. Und wenn auf der anderen Seite gesagt wird: das Ausland sieht die Revolution als Schwindel an -, so ist das eben aus dem Grunde der Fall, weil die Macht errungen worden ist und die Besitzer der Macht nicht wissen, was sie damit anfangen sollen. Es muß nun aber endlich gewußt werden, was mit der Macht angefangen werden soll. Wenn aber jeder bei den alten Parteimeinungen bleibt, dann mag er nach Einigkeit rufen. Es gibt eine Methode, zur Einigkeit aufzufordern, das ist die, wirklich zu sehen, wo die Schäden sind. Auf diese Weise sucht der Dreigliederungsimpuls Einigkeit zu bringen. Es ist einfach objektiv eine Verleumdung, zu sagen, es solle eine neue Partei oder eine neue Sekte gegründet werden. Unsinn ist das. Und wenn die Resolution von zahlreichen Versammlungen angenommen worden ist, so bin ich vollständig beruhigt, daß dieser Resolution niemals entsprochen wird. Würde ihr entsprochen, dann würde das zur Folge haben, daß den gegenwärtigen Machthabern sehr bald der Stuhl vor die Türe gesetzt würde. Da braucht keine Furcht zu bestehen, daß da irgendwie eine Einigkeit gestört werden könnte. Aber es gibt eine andere Methode, die Einigkeit zu zerstören: Auf seinen Prinzipien zu beharren und dann zu sagen: Wenn Ihr nicht mir folgt, dann sind wir eben nicht einig. Das ist auch eine Methode, Einigkeit zu predigen, wobei man eigentlich meint: Einig können wir nur werden, wenn ihr mir folgt. Das meinen heute eigentlich doch recht viele. | Ако, от една страна, се каза: „След като революцията от 9 ноември успя…“, със същото право би могло да се каже, че тя се провали. И ако, от друга страна, се казва: в чужбина смятат революцията за измама, – това е именно защото властта беше завоювана, а притежателите на властта не знаят какво да правят с нея. Най-сетне обаче трябва да се знае какво да се прави с властта. Но ако всеки продължава да се придържа към старите партийни възгледи, нека си призовава към единство. Един начин да се призовава към единство е действително да се види къде са вредите. По този начин импулсът за тричленност се стреми да донесе единство. Да се казва, че се цели основаването на нова партия или на нова секта, е просто обективна клевета. Това е безсмислица. И макар резолюцията да е приета от многобройни събрания, напълно съм спокоен, че тя никога няма да бъде изпълнена. Ако бъде изпълнена, това би довело дотам, че сегашните властници съвсем скоро да бъдат изхвърлени от властта. Няма защо да има страх, че тук по някакъв начин би могло да се наруши единството. Но има и друг метод да се разрушава единството: да упорстваш в своите принципи и после да кажеш: Ако не ме следвате, значи не сме единни. Това също е метод да се проповядва единство, при който всъщност се има предвид: Можем да бъдем единни само ако ме следвате. Днес твърде много хора всъщност имат предвид точно това. |
| 57 | Wie gesagt, es tut mir leid, auf Einzelheiten deshalb nicht eingehen zu können, weil eigentlich kein einziger der Diskussionsredner wirklich solche Dinge berührt hat, die in meinem Vortrage vorgebracht worden sind. Es ist sogar zum Schluß noch gesagt worden, ich hätte philosophiert. Mit einem solchen Philosophieren, wie es dieser Diskussionsredner getan hat, kann man ja allerdings alles eine brotlose Philosophie nennen. Aber ob man just mit einem solchen Philosophieren, wie es der letzte Redner entwickelt hat, auf dasjenige kommt, was wirklich helfen kann, das ist doch sehr stark die Frage. | Както казах, съжалявам, че не мога да се спра на подробности, защото всъщност нито един от ораторите в дискусията не засегна действително нещата, изложени в лекцията ми. Накрая дори се каза, че съм философствал. С такова философстване, каквото показа този оратор в дискусията, наистина всичко може да се нарече безполезна философия. Но е твърде съмнително дали точно с такова философстване, каквото разви последният оратор, може да се стигне до онова, което действително може да помогне. |
| 58 | Was in diesem dreigliedrigen sozialen Organismus gegeben ist, es ist zuerst als Impuls gegeben worden während dieser furchtbaren Kriegskatastrophe, als ich glaubte, daß die rechte Zeit gekommen sei. Damals, als wir noch lange nicht das Ungetüm des Brest-Litowsker Friedens hatten, erschien es mir gerade als das Richtige, wenn, im Gegensatz zu alledem, was dann wirklich geschehen ist, von diesem Dreigliederungsimpuls ausgehend, nach dem Osten hinüber ein Ausgleich gesucht worden wäre. Es hat dies niemand verstanden. Daher ist dasjenige gekommen, was nachher durch den Brest-Litowsker Frieden ausgelöst wurde. Es kommt heute wirklich darauf an, daß sich Menschen finden, die es nicht so machen wie alle diejenigen, zu denen während des Krieges von dieser Dreigliederung des sozialen Organismus gesprochen wurde, damals natürlich mit Bezug auf die Außenpolitik. | Онова, което е дадено в този тричленен социален организъм, беше дадено най-напред като импулс по време на тази ужасна военна катастрофа, когато смятах, че е настъпил подходящият момент. Тогава, когато още бяхме далеч от чудовищния Брест-Литовски мир, ми се струваше правилно въз основа на този импулс за тричленност да се потърси споразумение с Изтока, за разлика от всичко, което после действително се случи. Никой не разбра това. Затова се стигна до онова, което впоследствие беше предизвикано от Брест-Литовския мир. Днес наистина е важно да се намерят хора, които да не постъпват като всички онези, на които по време на войната се говореше за тази тричленност на социалния организъм – тогава, разбира се, във връзка с външната политика. |
| 59 | In den nächsten Tagen wird eine Broschüre über die Schuld am Kriege erscheinen. Da wird die Welt erfahren, was eigentlich in den letzten Tagen des Juli und den ersten Tagen des August 1914 innerhalb Deutschlands vorgegangen ist. Man wird dann sehen, wie das große Unglück dadurch hereingebrochen ist, daß man nicht selbst gedacht hat, daß man hat die Obrigkeit denken lassen, daß man zufrieden war, wenn die Obrigkeit dachte. Das ist dasjenige, was dazumal, statt zu einer vernünftigen Politik zu führen, dazu geführt hat, daß die Politik am 26. Juli an dem Nullpunkt ihrer Entwicklung angekommen war. Diese Dinge muß die Welt einmal kennenlernen. Sie wird sie in den nächsten Tagen kennenlernen durch die Memoiren des wichtigsten Menschen, der in diesen Tagen damals, im Juli/August 1914, mit tätig war. Da wird man sehen, was alles dadurch versäumt worden ist, daß nur die einen gedacht haben in ihrer Art, die die Obrigkeit waren, und daß die anderen im Grunde genommen sich ihre Überzeugungen befehlen ließen. | В следващите дни ще излезе брошура за вината за войната. Тогава светът ще научи какво всъщност се е случило в Германия през последните дни на юли и първите дни на август 1914 г. Тогава ще се види как голямото нещастие се е стоварило именно защото хората не са мислели сами, защото са оставяли властта да мисли, защото са били доволни, когато властта мисли. Тъкмо това тогава, вместо да доведе до разумна политика, доведе дотам, че на 26 юли политиката беше стигнала до нулевата точка на своето развитие. Светът най-сетне трябва да узнае тези неща. Ще ги узнае в следващите дни от мемоарите на най-важния човек, който тогава, през онези дни на юли и август 1914 г., е участвал в събитията. Тогава ще се види какво ли не е било пропуснато, защото само едните – властимащите – са мислели по своя начин, а другите всъщност са позволявали да им се заповядва какви убеждения да имат. |
| 60 | Nun, wir haben die Sache ja oftmals gehört. Auf die Kriegsgewinnler sind die Revolutionsgewinnler gefolgt. Aber es ist auch noch eine andere Folge gekommen. Auf die Kriegsschwätzer folgten die Revolu tionsschwätzer. Und es verhalten sich ungefähr die Revolutionsschwät zer zu den Kriegsschwätzern wie die Revolutionsgewinnler zu den Kriegsgewinnlern. | Често сме чували това. След печалбарите от войната дойдоха печалбарите от революцията. Но имаше и друга последователност. След празнодумците на войната дойдоха празнодумците на революцията. А отношението между празнодумците на революцията и празнодумците на войната е приблизително като отношението между печалбарите от революцията и печалбарите от войната. |
| 61 | Wir müssen eben über die Schwätzereien hinauskommen. Und wir müssen darüber hinauskommen, daß wir uns durchaus politisch nicht führen lassen von irgendwelcher Obrigkeit, ob es nun sozialistische oder andere Persönlichkeiten sind. Wir müssen dazu kommen, urteilsfähige Menschen zu werden. Diese urteilsfähigen Menschen können wir nicht werden, wenn wir alles hinwegwischen, was sich wirklich auf die Forderung des Tages stützen kann. | Трябва да преодолеем празните приказки. И трябва да стигнем дотам в политическо отношение изобщо да не се оставяме да ни води някаква власт, независимо дали това са социалистически, или други личности. Трябва да станем хора, способни на самостоятелна преценка. Не можем да станем такива хора, ако отхвърляме всичко, което действително може да се основава на изискването на деня. |
| 62 | Ich gehe nicht auf derlei Dinge ein, die hervorgebracht wurden und die nichts anderes sind als absolute Entstellung desjenigen, was meine Betrachtungen durchdrungen hat. Daß ich die Gegensätze mit Wohlwollen überbrücken will, das sind objektive Verleumdungen. Ich habe durchaus nicht von einer Überbrückung der Gegensätze durch Wohlwollen gesprochen. Ich habe von Einrichtungen gesprochen, die herbeigeführt werden sollen. Was hat denn die Verselbständigung des Geisteslebens, des Wirtschaftslebens, des Rechtslebens mit Wohlwollen zu tun ? Das hat etwas zu tun mit der objektiven Schilderung desjenigen, was da kommen soll. | Няма да се спирам на изтъкнати тук неща, които са само пълно изопачаване на онова, което пронизваше разсъжденията ми. Твърденията, че искам да преодолея противоположностите с доброжелателство, са обективни клевети. Изобщо не съм говорил за преодоляване на противоположностите чрез доброжелателство. Говорих за институции, които трябва да бъдат създадени. Какво общо има осамостоятеляването на духовния живот, на стопанския живот, на правния живот с доброжелателството? Това има общо с обективното описание на онова, което трябва да дойде. |
| 63 | Ich bin mit jedem einverstanden, der davon spricht, daß man zunächst die Macht haben will, aber ich bin mir auch durchaus darüber klar, daß derjenige, der die Macht hat, mit dieser Macht etwas anzufangen wissen muß. Und wollen wir nur vorwärtsstürmen und die unaufgeklärte Masse zurücklassen, dann werden wir nicht nur in dieselben Zustände, sondern in viel schlimmere Zustände hineinsegeln, als schon da waren. Man kann irgend etwas anderes philosophisch finden und sich selber ungeheuer praktisch vorkommen, wenn man sagt: Die Franzosen sind ausgepowert, sie können uns kein Brot geben, England ist auch durch den Krieg ausgemergelt und kann uns kein Brot geben, Amerika ist für uns zu teuer. Aber aus Rußland können wir Brot bekommen! - Nun, vorläufig haben die Engländer - das können Sie trotz aller falschen Berichte vermuten - viel mehr Brot als die Russen selber. Daß wir von Rußland Brot zu erwarten hätten, das ist eine Behauptung, die sich auf keine sachlichen Untergründe stützt. | Съгласен съм с всеки, който казва, че най-напред иска да има властта, но съм и напълно наясно, че този, който има властта, трябва да знае какво да направи с нея. А ако искаме само да се устремим напред и да оставим непросветените маси назад, тогава ще се озовем не само в същите условия, а в много по-лоши от онези, които вече съществуваха. Някой може да смята едно или друго за философско, а себе си – за извънредно практичен, когато казва: французите са изтощени, не могат да ни дадат хляб; Англия също е изтощена от войната и не може да ни даде хляб; Америка ни излиза твърде скъпо. Но от Русия можем да получим хляб! – Засега англичаните – това можете да предположите въпреки всички неверни съобщения – имат много повече хляб от самите руснаци. Твърдението, че можем да очакваме хляб от Русия, не се опира на никакви обективни основания. |
| 64 | Worauf es ankommt, das ist, daß wir nun wirklich die Lage so auffassen, wie sie ist. Daß wir uns sagen: Wir waren nicht imstande, mit dem alten Geistesleben zu sozialisieren, wir brauchen ein neues Geistesleben. Das kann aber nur das vom Rechtsstaat losgelöste Geistesleben sein. Wir brauchen einen Boden, auf dem die Arbeitskraft den Kämpfen entzogen wird. Das kann nur der selbständige Rechtsstaat sein. Und wir brauchen einen Ausgleich des Warenwertes, das kann nur auf dem Boden des selbständigen Wirtschaftslebens geschehen. Das sind Dinge, die man wirklich wollen kann. Das sind Dinge, die nicht bloß revolutionäre Phrasen sind. Das sind Dinge, die doch, wenn man den Mut hat sie herbeizuführen, wahrhaftig einen ganz anderen Zustand der Welt herbeibringen wollen, als er jetzt ist. | Важното е действително да разберем положението такова, каквото е. Да си кажем: не бяхме в състояние да социализираме със стария духовен живот, нужен ни е нов духовен живот. Но това може да бъде само духовният живот, отделен от правовата държава. Нужна ни е почва, върху която работната сила да престане да бъде предмет на борби. Това може да бъде само самостоятелната правова държава. И нужно ни е уравновесяване на стойността на стоките; то може да се осъществи само върху почвата на самостоятелния стопански живот. Това са неща, които действително можем да искаме. Това са неща, които не са само революционни фрази. Това са неща, които, ако имаме смелостта да ги осъществим, наистина целят да доведат света до съвсем друго състояние от сегашното. |
| 65 | Ich glaube, wenn Sie genügend darüber nachdenken, was in der Dreigliederung des sozialen Organismus liegt, werden Sie daraufkommen. Und die Einführung ist in verhältnismäßig kurzer Zeit möglich. Nun, und wenn dieser gesunde dreigliedrige Organismus da sein wird, dann werden unsere Verhältnisse recht sehr revolutioniert sein. Wenn die Welt übergehen wird zu dieser Einführung des dreigliedrigen sozialen Organismus, dann brauchen wir nicht zu «donnern» von Weltrevolution, denn sie vollzieht sich dann in sachlicher Weise. Das Donnern davon, das Auffordern zum Sturm macht es nicht aus. Sondern das macht es aus, daß wir Keimgedanken finden, welche sich zu wirklichen sozialen Früchten entwickeln können. | Вярвам, че ако помислите достатъчно върху това, което се съдържа в тричленността на социалния организъм, ще го разберете. А въвеждането ѝ е възможно за сравнително кратко време. И когато този здрав тричленен организъм стане действителност, отношенията ни ще бъдат революционно преобразени в много голяма степен. Когато светът премине към въвеждането на този тричленен социален организъм, няма да има нужда да „гърмим“ за световна революция, защото тогава тя ще се осъществява по същество. Решаващо не е да гърмим за нея, да призоваваме към щурм. Решаващо е да намерим мисли-зародиши, които да се развият в действителни социални плодове. |
| 66 | Wir haben heute allerdings nicht notwendig, daß viel geschwätzt wird, aber daß wir uns über dasjenige verständigen, was zu geschehen hat. Nicht mit Ideologien, mit Utopien oder Philosophien haben wir es im dreigliedrigen sozialen Organismus zu tun, sondern mit etwas, was getan werden kann, das ein Plan zu einem wirklichen Tun ist, nicht eine Beschreibung eines zukünftigen Zustandes, sondern ein Plan zur Arbeit. Man braucht zu jedem Haus einen Plan, man braucht ihn zur sozialen Neugestaltung. Dazu werden diejenigen nicht führen, welche immerzu zurückschrauben, seien es Sozialisten oder sonstige Leute, sondern nur die, die geneigt sind, wirklich vorwärtszudringen. Ich fürchte, daß diejenigen, die heute «nichts Neues, sondern nur Altes» gehört haben, uns nicht heraus-, sondern hineinführen in das Chaos. | Днес наистина е нужно не да приказваме много, а да се разберем за онова, което трябва да стане. При тричленния социален организъм имаме работа не с идеологии, утопии или философии, а с нещо, което може да се направи, което е план за действително действие, не описание на бъдещо състояние, а план за работа. За всяка къща е нужен план, нужен е и за социалното преустройство. Към него няма да ни поведат онези, които непрекъснато ни връщат назад, били те социалисти или други хора, а само онези, които са склонни действително да напреднат. Опасявам се, че онези, които днес чуха „нищо ново, а само старото“, ще ни поведат не навън от хаоса, а навътре в него. |
| 67 | Wir wollen heute einmal Ernst machen in der Aufnahme desjenigen, das so ungewohnt ist, so neu ist, daß man es nicht einmal hört, wenn es gesagt wird, sondern seine eigenen Phrasen wiederum findet. Es sind heute neue Denkgewohnheiten notwendig, ein Umdenken ist notwendig. An neue Denkgewohnheiten, an neue Denkrichtungen muß die Menschheit appellieren, ehe es zu spät ist. Und noch einmal sage ich es: Wenn die Menschheit nicht diesen inneren Mut hat, so könnte es sehr leicht bald zu spät sein. | Нека днес се постараем сериозно да възприемем онова, което е толкова необичайно, толкова ново, че дори когато бъде изречено, не го чуваме, а отново откриваме в него собствените си фрази. Днес са нужни нови мисловни навици, нужно е преосмисляне. Човечеството трябва да се обърне към нови мисловни навици, към нови насоки на мисленето, преди да е станало твърде късно. И още веднъж казвам: ако човечеството няма тази вътрешна смелост, много лесно скоро би могло да стане твърде късно. |
| 68 | DIE ERKENNTNIS DES ÜBERSINNLICHEN MENSCHENWESENS UND DIE AUFGABE UNSERES ZEITALTERS | ПОЗНАНИЕТО ЗА СВРЪХСЕТИВНОТО ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО И ЗАДАЧАТА НА НАШАТА ЕПОХА |
| 69 | Ulm, 22. Juli 1919 | Улм, 22 юли 1919 г. |
| 70 | Wenn der Mensch die gegenwärtige Not, das gegenwärtige Elend anblickt, fragt er nach den Ursachen, und zumeist wird er diese Ursachen in äußeren Verhältnissen suchen. Er wird zunächst den Blick auf die schmerzensreichen Jahre, vier bis fünf Jahre, die vergangen sind, zurückwenden. Er wird vielleicht auch nach und nach aufmerksam, daß dasjenige, was in den letzten vier bis fünf Jahren so leidvoll durchlebt worden ist, in einer langen Zeit, durch Jahrzehnte, ja wohl durch Jahrhunderte der neueren Menschheitsentwicklung sich vorbereitet hat, wie etwa ein Gewitter sich vorbereitet durch die Schwüle des ganzen Tages, ohne daß sein Entstehen bemerkt wird, und das sich dann entlädt. Aber selbst diejenigen Menschen, welche in dieser Art weiter zurückschauen zu Ursachen und Veranlassungen unserer gegenwärtigen Not und unseres Elends in diesem Zeitalter, sie werden mehr oder weniger auf äußere Verhältnisse hinschauen. Sie werden auch an Äußeres denken, wenn es sich darum handelt, aus der Wirrnis und dem Chaos dieses unseres Zeitalters herauszukommen, an äußere Maßnahmen und Einrichtungen. | Когато човек погледне сегашната беда, сегашната нищета, той се пита за причините и най-често ще търси тези причини във външните обстоятелства. Първо ще обърне поглед назад към изминалите четири-пет години, изпълнени с болка. Може би постепенно ще забележи и че онова, което през последните четири-пет години бе преживяно с толкова страдания, се е подготвяло дълго време, през десетилетия, та вероятно и през столетия от по-новото развитие на човечеството – както, да речем, бурята се подготвя от задухата през целия ден, без да забелязваме нейното зараждане, и после се разразява. Но дори хората, които по този начин се обръщат по-далеч назад към причините и поводите за сегашната ни беда и нищетата на тази епоха, повече или по-малко ще гледат към външните обстоятелства. Ще мислят и за нещо външно, за външни мерки и институции, когато става дума да се излезе от объркването и хаоса на нашата епоха. |
| 71 | Gewiß, bis zu einem hohen Grade hat man mit dieser Anschauung recht. Inwiefern man damit Recht hat, habe ich ja selbst nach meiner Überzeugung in dem Vortrage auszusprechen versucht, den ich vor einigen Wochen hier in Ulm über soziale Fragen halten durfte. Aber es gibt noch eine andere Seite der Betrachtungsart über diese Dinge. Man braucht nur auf etwas aufmerksam zu werden, das in unserer Gegenwart in bezug auf das innere menschliche Leben, das menschliche Seelenleben eine bedeutungsvolle Zeiterscheinung ist. Wir streben im Sinne desjenigen, was ich gerade andeutete, mit Recht nach einer so zialeren Gestaltung der äußeren Lebensverhältnisse, als sie der Menschheit in den letzten drei bis vier Jahrhunderten beschieden war. Aber ist es denn nicht bemerklich, daß wir aus einer ganz merkwürdigen menschlichen Seelenverfassung heraus zu dieser sozialeren Gestaltung streben? Bemerken wir es denn nicht, daß im Grunde genommen die menschlichen Seelen in der Gegenwart überall durchsetzt sind mit antisozialen Trieben, mit antisozialen Instinkten, mit einer geringen Möglichkeit, sich gegenseitig zu verstehen? Und aus diesen antisozialen Seelenverfassungen heraus, und um so mehr, als sie vorhanden sind, müssen wir nach einer sozialeren Gestaltung des äußeren Lebens streben, als dasjenige war, welches in den drei bis vier letzten Jahrhunderten die antisozialen Triebe unseres heutigen Menschenlebens herangezogen hatte. Wenn man die Frage nach dieser Seite hin betrachtet, dann findet man, wie diese antisozialen Triebe der Gegenwart eigentlich damit zusammenhängen, daß wir den Weg zum innersten Wesenskern des Menschen selber verloren haben, den Weg zu jenem innersten Wesenskern, den eigentlich, wenn auch mehr oder weniger hell, oder bloß instinktiv, dunkel, jeder Mensch in sich ahnt: das übersinnliche Menschenwesen. So sonderbar es klingt, die Menschen wissen heute nicht genau, sie bringen es sich nicht zum Bewußtsein, wonach ihr tieferes, dunkles Seelenwesen dürstet. Es dürstet nach einer Erkenntnis des übersinnlichen Wesenskernes des Menschen. Und in den Schwierigkeiten, welche gerade unser Zeitalter rindet, vorzudringen zu einer befriedigenden Erkenntnis über dieses innerste Menschenwesen - in diesen Schwierigkeiten liegt viel begründet von dem, was sich dann äußerlich ausdrückt in Wirrnis und Chaos, so wenig das die Menschen auch heute noch zugeben wollen. Viele Menschen finden allerdings, daß die Frage, von der ich hier spreche, ihre Beantwortung in einer ganz anderen Weise finden soll, als sie sie durch dasjenige finden wird, was ich heute abend zu Ihnen zu sprechen haben werde. | Безспорно този възглед е правилен до голяма степен. В лекцията по социални въпроси, която имах възможност да изнеса преди няколко седмици тук, в Улм, сам се опитах да изразя доколко според убеждението ми този възглед е правилен. Но има и друга страна в разглеждането на тези неща. Нужно е само да забележим нещо, което в нашето съвремие е значимо явление на епохата по отношение на вътрешния човешки живот, на човешкия душевен живот. В смисъла на току-що посоченото с право се стремим към по-социално устройство на външните условия на живота от онова, което бе отредено на човечеството през последните три-четири столетия. Но не е ли забележително, че в стремежа си към това по-социално устройство изхождаме от едно съвсем особено човешко душевно състояние? Нима не забелязваме, че в основата си човешките души днес навсякъде са проникнати от антисоциални нагони, от антисоциални инстинкти и имат малка възможност да се разбират взаимно? И като изхождаме от тези антисоциални душевни състояния, трябва да се стремим към по-социално устройство на външния живот от онова, което през последните три-четири столетия подхрани антисоциалните нагони в днешния ни човешки живот – още повече защото тези състояния съществуват. Когато разгледаме въпроса от тази страна, откриваме как тези антисоциални нагони на съвремието всъщност са свързани с това, че сме изгубили пътя към най-вътрешното ядро на същността на самия човек, пътя към онова най-вътрешно ядро на същността, което всеки всъщност предчувства в себе си – макар и повече или по-малко ясно или само инстинктивно, смътно, – а именно свръхсетивното човешко същество. Колкото и странно да звучи, днес хората не знаят точно, не осъзнават за какво жадува по-дълбокото им, смътно душевно същество. То жадува за познание за свръхсетивното ядро на човешката същност. И голяма част от онова, което после се изразява външно в объркване и хаос, се корени в трудностите, които именно нашата епоха среща, когато се опитва да достигне до задоволително познание за това най-вътрешно човешко същество, колкото и малко хората да са склонни да го признаят и днес. Много хора обаче смятат, че на въпроса, за който говоря тук, трябва да се отговори съвсем другояче, отколкото ще бъде отговорено чрез онова, за което предстои да ви говоря тази вечер. |
| 72 | Da ich diese Frage vom Standpunkt der anthroposophischen Geisteswissenschaft aus zu erörtern habe, werde ich nicht in der Lage sein, sie in jener bequemen Art zu erledigen, die heute von vielen Menschen angestrebt wird, die heute in den weitesten Kreisen der Menschheit beliebt ist. Wenn heute den Menschen von den Mondbergen und von der Art und Weise gesprochen wird, wie man durch physikalische Instrumente, durch physikalische Maßnahmen sich über die Mondberge unterrichtet, da glaubt der Mensch daran, daß die Aneignung des Wissens von den Mondbergen kompliziert sein darf. Da überwindet sich der Mensch, und er gibt zu, daß man nicht auf ganz bequeme Weise zu der Erkenntnis, sagen wir, der Mondberge oder der Jupitermonde oder dergleichen vordringen könne. Wenn es sich aber um die übersinnliche Welt handelt, wenn es sich um das geistige Dasein des Menschen selber handelt, da verhalten sich die weitesten Kreise heute noch durchaus anders. Da findet man es zu schwierig, wenn in der Weise gesprochen wird, wie ich heute zu Ihnen werde sprechen müssen. Da sagen heute noch die weitesten Kreise: Besser als dieses scheinbar Wissenschaftliche ist das kindliche Bekenntnis oder der kindliche Bibel glaube, um zu den übersinnlichen Welten zu kommen. - Man pocht auf dasjenige, was man ja doch nur bequem findet, auf die kindliche Einfalt des Bekenntnisglaubens oder des Bibelglaubens, wenn es sich um das Höchste handelt, wonach der Mensch auf seinem Seelenwege streben kann, und man weist dasjenige ab, was den Menschen diesen Weg nicht in so bequemer Weise führt. Aber die Menschen sehen eben heute noch nicht gewisse innere Zusammenhänge, die bestehen zwischen diesem Streben nach bequemen Geisteswegen und zwischen unseren antisozialen Trieben und den Schwierigkeiten, aus diesen antisozialen Trieben herauszukommen. Würde man einsehen, welche Zusammenhänge bestehen zwischen dem, was von gewisser Seite immer wiederum den Menschen gesagt worden ist und woran sie geglaubt haben: Ihr könnt auf dem Wege kindlicher, einfältiger Glaubensbekenntnisse die Wege zum Übersinnlichen suchen-, würde man einsehen, welcher Zusammenhang zwischen diesem Behaupten und diesem Glauben besteht und zwischen dem, was sich heute an antisozialen Trieben äußert, dann würde man allerdings anders denken lernen über dasjenige, was die weitesten Kreiseheu te als einen «bequemen Weg in die übersinnlichen Welten» finden. | Тъй като трябва да разгледам този въпрос от гледната точка на антропософската духовна наука, няма да мога да го реша по онзи удобен начин, към който днес се стремят много хора и който днес е популярен сред най-широките кръгове на човечеството. Когато днес на хората се говори за лунните планини и за начина, по който се получават сведения за тях чрез физически уреди, чрез физически средства, те приемат, че усвояването на знанието за лунните планини може да бъде сложно. Тогава преодоляват себе си и признават, че не може съвсем удобно да се стигне до познание, да кажем, за лунните планини, за луните на Юпитер или за подобни неща. Но когато става дума за свръхсетивния свят, когато става дума за духовното съществуване на самия човек, най-широките кръгове и днес още се държат съвсем иначе. Тогава им се струва твърде трудно, ако се говори по начина, по който ще трябва да ви говоря днес. Най-широките кръгове и днес още казват: за да стигнем до свръхсетивните светове, детското изповядване на вярата или детската вяра в Библията са по-добри от това привидно научно изложение. – Когато става дума за най-висшето, към което човек може да се стреми по своя душевен път, хората настояват за детската простота на вярата във вероизповеданието или в Библията – за онова, което всъщност намират само за удобно, – и отхвърлят онова, което не ги води по този път толкова удобно. Но хората и днес още не виждат някои вътрешни връзки, които съществуват между този стремеж към удобни духовни пътища и нашите антисоциални нагони и трудностите да ги преодолеем. Ако разбираха какви връзки съществуват между онова, което от определени среди отново и отново им се е казвало и в което са вярвали: можете да търсите пътищата към свръхсетивното чрез детски, простодушни вероизповедания, – ако разбираха каква връзка съществува между това твърдение и тази вяра и онова, което днес се проявява като антисоциални нагони, тогава наистина щяха да се научат да мислят другояче за онова, което най-широките кръгове днес намират за „удобен път към свръхсетивните светове“. |
| 73 | Aber nicht aus irgendeiner geistigen Schrulle heraus zeigt heute Geisteswissenschaft dem modernen Menschen andere Wege, sondern sie zeigt diese Wege, weil sie dies als eine Verpflichtung gegenüber dem empfindet, was Zeitbedürfnisse und was Zeitaufgaben der gegenwärtigen Menschheit sind. Würde sich diese gegenwärtige Menschheit ganz genau im Innersten selbst erkennen, dann würde sie sich sagen: Im Hinblick auf das übersinnliche Streben kann man nicht mehr befriedigt sein mit den alten Wegen. Dies lebt heute als Sehnsucht in vielen Seelen, und dieser Sehnsucht will anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft entgegenkommen. | Но духовната наука днес показва на съвременния човек други пътища не поради някаква духовна прищявка, а защото чувства това като задължение пред потребностите и задачите на епохата за съвременното човечество. Ако това съвременно човечество познаваше съвсем точно самото себе си в най-дълбоката си същност, щеше да си каже: що се отнася до стремежа към свръхсетивното, вече не можем да се задоволяваме със старите пътища. Днес това живее като копнеж в много души и антропософски ориентираната духовна наука иска да откликне на този копнеж. |
| 74 | Der Mensch fragt wohl heute, wie gesagt, mehr oder weniger deutlich oder auch mehr oder weniger unbewußt nach den Beziehungen zwischen Seele und Leib; wenn er nicht gar schon so weit gekommen ist, daß er alles Seelische ableugnet, weil ihm auf diese Frage immer wiederum Zweifel aufgestiegen sind, an denen er müde geworden ist. Aber was weiß im Grunde genommen der heutige Mensch von Seele und Leib? Den Leib beobachtet er so, daß er dabei seine Sinne, den äußeren physischen Verstand anwendet oder daß er für dasjenige, was er so durch die Sinne und den Verstand nicht unmittelbar kennen lernen kann, seine Zuflucht zu der Naturwissenschaft nimmt, die ihm durch ihre Untersuchungen sagen soll, welches die Gesetze sind, welches das innere Wesen dieses menschlichen physischen Leibes ist. Auf der anderen Seite nimmt der Mensch innerlich dasjenige wahr, was er sein Denken, sein Fühlen, sein Wollen nennt. Das wird für ihn eine innere Erfahrung. An dieses Denken, Fühlen und Wollen knüpft er auch wohl bestimmte innere Sehnsuchten, Wünsche und Hoffnungen, knüpft er den Glauben, daß dieses in Denken, Fühlen und Wollen lebende Innere nicht nur jene vorübergehende Bedeutung für die Welt habe, welche das Leben des physischen Leibes hat. Aber dann kommt für den Menschen die Frage, welche die großen Zweifel gebiert, die Frage: Welches ist das Verhältnis desjenigen, was ich innerlich seelisch als Denken, Fühlen und Wollen in mir selbst wahrnehme, zu demjenigen, was ich äußerlich an mir und an anderen sehe als den äußeren physischen Leib, dessen Gesetze und Wesenheit mir die Naturwissenschaft erklären will? Und wenn der Mensch selber sich nicht aufklären kann über dieses Verhältnis des Seelischen zum Leiblichen, dann fragt er wohl an bei denen, die aus gewissen wissenschaftlichen Untergründen heraus die Möglichkeit haben, über dieses Verhältnis tiefer nachzuforschen. Und siehe da, der heutige Mensch, der so sehr darauf aus ist, sich alles von der wissenschaftlichen Autorität erklären zu lassen, muß dann feststellen, daß er in dieser Frage wenig durch die von ihm so gesuchten Wissenschafter gefördert werden kann. Nimmt er irgend etwas zur Hand, worin sich die Forscher auf diesem Gebiet ausgesprochen haben, so wird er in der Regel finden, daß sie über diese Frage ebenso Unge wisses sagen, wie er in sich selber trägt. Alle möglichen Hypothesen, alle möglichen Vermutungen findet man. Aber etwas, was den Menschen so ergreift, daß er, wenn er nur ohne Vorurteil wirklich Stellung dazu nimmt, einen Eindruck der Wahrheit bekommen könnte, das wird heute wenig gefunden. Das zu finden, setzt sich die anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft zur Aufgabe. | Както казах, днес човек повече или по-малко ясно или повече или по-малко несъзнавано се пита за отношенията между душата и тялото, стига вече да не е стигнал дотам да отрича всичко душевно, изморен от съмненията, които този въпрос отново и отново е будил у него. Но какво всъщност знае днешният човек за душата и тялото? Тялото наблюдава със сетивата си, с външния физически разсъдък, а за онова, което не може непосредствено да опознае чрез сетивата и разсъдъка, прибягва до природната наука, от която се очаква да му каже чрез своите изследвания какви са законите, каква е вътрешната същност на това човешко физическо тяло. От друга страна, вътрешно възприема онова, което нарича свое мислене, свое чувстване, своя воля. Това се превръща за него във вътрешен опит. С това мислене, чувстване и воля свързва и определени вътрешни копнежи, желания и надежди, свързва вярата, че вътрешното начало, което живее в мисленето, чувстването и волята, няма за света само онова преходно значение, което има животът на физическото тяло. Но тогава пред човека възниква въпросът, който поражда големите съмнения: какво е отношението между онова, което възприемам вътрешно, душевно в самия себе си като мислене, чувстване и воля, и онова, което виждам външно у себе си и у другите като външно физическо тяло, чиито закони и същност природната наука иска да ми обясни? И когато сам не може да си изясни това отношение между душевното и телесното, се обръща към онези, които благодарение на определена научна основа имат възможност да изследват по-дълбоко това отношение. И ето че днешният човек, който толкова държи научният авторитет да му обясни всичко, трябва да установи, че учените, които така усърдно търси, могат малко да му помогнат по този въпрос. Ако вземе някое изложение, в което изследователите в тази област са изказали мнението си, по правило ще открие, че казаното от тях по този въпрос е също толкова несигурно, колкото и собствените му мисли. Намират се всевъзможни хипотези, всевъзможни предположения. Но днес рядко се намира нещо, което така да завладее човека, че той да добие впечатление за истинност, стига действително да се отнесе към него без предразсъдък. Антропософски ориентираната духовна наука си поставя задачата да намери това. |
| 75 | Aber man kann nicht auf denselben Wegen, auf denen man zur äußeren Wissenschaft kommt, auch zu dem vorrücken, von dem ich Ihnen als einer Geisteswissenschaft, als einer wirklichen Geisteswissenschaft nunmehr zu sprechen habe. Stellen Sie sich einmal vor, jemand würde Ihnen von den Forschungswegen erzählen, die er im chemischen oder im physikalischen Laboratorium, in der Klinik zur Erforschung der äußeren Natur beschritten hat. Sie würden von einem solchen Forscher, der mit einem gewissen Recht glauben kann, auf seinem Gebiet zum Fachmann geworden zu sein, in der Regel hören, daß er mit einer gewissen Ruhe, mit einem gewissen inneren gleichmütigen Seelengestimmtsein seine Forschungswege gegangen ist. Es ist nicht viel Aufregendes auf den heutigen Forschungswegen zu finden. | Но по същите пътища, по които се стига до външната наука, не може да се достигне и до онова, за което сега предстои да ви говоря като за духовна наука, като за действителна духовна наука. Представете си, че някой ви разказва за изследователските пътища, по които е вървял в химическата или физическата лаборатория, в клиниката, за да изследва външната природа. От такъв изследовател, който с известно право може да смята, че е станал специалист в своята област, по правило ще чуете, че е вървял по своите изследователски пътища с известно спокойствие, с известно вътрешно невъзмутимо душевно настроение. По днешните пътища на изследване не се откриват много вълнуващи неща. |
| 76 | Von solcher Ruhe, von solcher inneren gleichmütigen Seelenstimmung kann Ihnen nun derjenige nicht erzählen, der Ihnen etwas von seinem Wege mitteilen will, auf dem er zu den Erkenntnissen über die übersinnliche Menschenwesenheit gelangt ist. Soll er Ihnen von dem sprechen, was er durchgemacht hat, um zu diesen Erkenntnissen zu kommen, so wird er Ihnen sprechen müssen von inneren Überwindungen, von inneren Seelenkämpfen, von schweren Abmühungen, von einem wiederholten Stehen an Abgründen des Zweifels. Er wird Ihnen zu erzählen haben von dem, was er im reichlichen Maße hat überwinden müssen, was er hat durchmachen müssen, um zu dem zu kommen, was Aufschluß gibt über den eigentlichen übersinnlichen menschlichen Wesenskern. Denn man gelangt eigentlich erst dann auf den Weg zur Erkenntnis der übersinnlichen Menschenwesenheit, wenn man sich so einlebt in alles, was ich schon angedeutet habe: wenn Zweifel aufsteigen bei der Frage nach der Beziehung zwischen Leib und Seele, so daß man etwas empfindet, was eigentlich nur hervorgehen kann aus einer gewissen intellektuellen Bescheidenheit - während die meisten Menschen heute in solchen Dingen ganz und gar nicht eine intellektuelle Bescheidenheit, sondern im Gegenteil furchtbarsten intellektuellen Hochmut haben. | За такова спокойствие, за такова вътрешно невъзмутимо душевно настроение не може да ви разкаже онзи, който иска да ви сподели нещо за своя път, по който е стигнал до познанията за свръхсетивното човешко същество. Ако трябва да ви говори за онова, през което е преминал, за да стигне до тези познания, ще трябва да ви говори за вътрешно преодоляване, за вътрешни душевни борби, за тежки усилия, за многократно стоене пред бездните на съмнението. Ще трябва да ви разказва колко много е трябвало да преодолее, през какво е трябвало да премине, за да стигне до онова, което разкрива истинското свръхсетивно ядро на човешката същност. Защото всъщност тръгваме по пътя към познанието за свръхсетивното човешко същество едва когато така се вживеем във всичко, за което вече загатнах – в съмненията, които се надигат при въпроса за връзката между тялото и душата, – че да усетим нещо, което всъщност може да произлезе само от известна интелектуална скромност – докато днес повечето хора в такива неща съвсем не проявяват интелектуална скромност, а напротив, най-страшна интелектуална надменност. |
| 77 | Strengt man sich aber wirklich an mit dem gewöhnlichen Denken, mit all den gewöhnlichen Seelenkräften, die man sonst im Leben hat, um an diese Fragen nach dem Wesen von Seele und Leib heranzukommen, dann merkt man nach und nach, daß man eben bescheiden sein muß, daß man mit dem gewöhnlichen Menschendenken nicht an diese Fragen heran kann. Und man gelangt allmählich durch inneres Erleben, durch inneres Erfahren dahin, daß man sich sagt: Es geht dir mit diesem gewöhnlichen Menschendenken und Menschenempfinden gegenüber dem Übersinnlichen so, wie es dem fünfjährigen Kinde mit seinen Fähigkeiten geht, wenn es zum Beispiel, sagen wir, einen Band lyrischer Gedichte in der Hand hält. Dieses Kind kann mit dem Gedichtband nicht etwas anfangen, was der Wesenheit dieses lyrischen Gedichtbandes entspricht. Wir müssen erst seine Fähigkeiten weiterentwickeln, dann kann es dasjenige mit dem Gedichtband anfangen, was dem Wesen dieses Gedichtbandes entspricht. So muß man sich sagen gegenüber den Denkfähigkeiten, die man für das gewöhnliche Leben hat, gegenüber den Erkenntniskräften, die man für dieses gewöhnliche Leben hat: Du kannst mit ihnen nicht das eigentliche Wesen der Welt und deines eigenen Daseins erkennen; du stehst diesem Wesen der Welt und diesem Wesen deines eigenen Daseins zunächst so gegenüber, daß du damit sowenig anfangen kannst wie ein fünfjähriges Kind mit einem lyrischen Gedichtband. | Но ако действително напрегнем обикновеното мислене, всички обикновени душевни сили, с които иначе разполагаме в живота, за да пристъпим към тези въпроси за същността на душата и тялото, постепенно забелязваме, че трябва да бъдем скромни, че с обикновеното човешко мислене не можем да подходим към тези въпроси. И чрез вътрешно преживяване, чрез вътрешен опит постепенно стигаме дотам да си кажем: с това обикновено човешко мислене и човешко усещане си пред свръхсетивното така, както петгодишното дете със своите способности, когато например държи в ръка, да речем, том с лирически стихотворения. Това дете не може да използва стихосбирката по начин, който съответства на същността ѝ като лирическа стихосбирка. Първо трябва да доразвием способностите му, тогава ще може да използва стихосбирката така, както съответства на същността ѝ. Така трябва да си кажем за мисловните способности, които имаме за обикновения живот, за познавателните сили, които имаме за този обикновен живот: с тях не можеш да познаеш истинската същност на света и на собственото си съществуване; засега си също толкова безпомощен пред тази същност на света и тази същност на собственото ти съществуване, колкото едно петгодишно дете пред лирическа стихосбирка. |
| 78 | Erst wenn man diese Stimmung in seiner Seele entwickelt hat, wenn man sich die intellektuelle Bescheidenheit erobert hat, so daß man sich sagt: Du darfst nicht stehenbleiben bei der Art, wie du jetzt denken kannst, wie du jetzt empfinden und wollen kannst -, erst dann steht man am Ausgangspunkt des Weges in die übersinnlichen Welten hinein. Denn wer über die übersinnlichen Welten etwas zu sagen hat, muß nicht nur über etwas anderes sprechen als die gewöhnliche äußere Sinneswelt, sondern er muß in anderer Art sprechen. Das heißt aber: Geistesforscher kann man nur werden, wenn man zunächst dasjenige, was man für das gewöhnliche, alltägliche Leben und für die gewöhnliche Wissenschaft an Denk- und Erkenntnisfähigkeiten hat, selbst in die Hand nimmt. Wie das Kind durch andere erzogen wird, wie dem Kinde durch andere seine Fähigkeiten entwickelt werden, so muß man seine inneren Seelenfähigkeiten, zunächst seine Denkfähigkeit, selber in die Hand nehmen und weiterentwickeln von dem Standpunkte aus, zu dem das Denken von selbst im Leben kommt. | Едва когато развием това настроение в душата си, когато с усилия придобием интелектуалната скромност, така че да си кажем: не бива да се ограничаваш до начина, по който сега можеш да мислиш, по който сега можеш да чувстваш и да проявяваш воля, – едва тогава се намираме в изходната точка на пътя към свръхсетивните светове. Защото, който има да каже нещо за свръхсетивните светове, трябва не само да говори за нещо различно от обикновения външен сетивен свят, но и да говори по различен начин. А това означава: можем да станем духовни изследователи само ако най-напред сами поемем в свои ръце мисловните и познавателните способности, с които разполагаме за обикновения, всекидневния живот и за обикновената наука. Както другите възпитават детето, както другите развиват неговите способности, така трябва сами да поемем в свои ръце вътрешните си душевни способности, най-напред мисловната си способност, и да ги развием по-нататък от равнището, до което мисленето достига от само себе си в живота. |
| 79 | In meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» habe ich alle Einzelheiten beschrieben - jene systematisch zu gliedernden Einzelheiten, durch die der Mensch seine Denkfähigkeit selbst in die Hand nehmen kann, durch die er dieses Denken weiter entwickeln kann gegenüber dem Standpunkt, auf dem es im gewöhnlichen Leben und in der gewöhnlichen Wissenschaft steht. | В книгата си „Как се постигат познания за висшите светове?“ описах всички подробности – онези подробности, които трябва да бъдат систематично подредени и чрез които човек може сам да поеме в свои ръце мисловната си способност, чрез които може да развие това мислене по-нататък от равнището, на което то се намира в обикновения живот и в обикновената наука. |
| 80 | Heute abend werde ich Ihnen wegen der Kürze der Zeit nur das Prinzipielle der Sache vortragen können. Ich werde Ihnen nur zeigen können, wie man dieses Denken weiterentwickelt, wie man es selbst in die Hand nimmt und immer weiter bringt. Dazu ist eine Vorbedingung folgendes: Wenn man sich über das äußere leibliche Wesen des Menschen aufklären will, so sagte ich vorhin, fragt man bei der Naturwissenschaft an. Nun soll diese Naturwissenschaft nicht herabgesetzt werden. Der Geistesforscher erkennt die großen Triumphe der Naturwissenschaft in der neueren Zeit voll an, so wie sie der Naturforscher nur irgend selber anerkennen kann. Er erkennt diese Naturwissenschaft als berechtigt an, er ist ein um so besserer Geistesforscher, je besser er den Wert und die Bedeutung der Naturwissenschaft zu würdigen versteht. Allein, gerade darum muß auch das andere gesagt werden: Fragt man bei dieser Naturwissenschaft an, so stellt sie einen zunächst an Erkenntnisgrenzen. Sie wissen wohl alle, daß gerade die besonnenen Naturforscher von solchen Erkenntnisgrenzen sprechen. Gewisse Begriffe, gewisse Vorstellungen werden vor den Menschen hingestellt, der nach dem Wesen der Dinge, nach Kraft, Stoff usw. fragt. Diese Begriffe ändern sich von Zeit zu Zeit, aber immer stehen gewisse Grenzen da, von denen der Naturforscher sagt: Über diese Grenzen kannst du nicht hinauskommen. Der Naturforscher tut recht in seinem Gebiet, wenn er bei diesen Grenzen stehenbleibt. Der Geistesforscher kann dies nicht tun. Aber, er darf auch nicht durch irgendwelche bloßen Spekulationen, durch bloßes Phantasieren über diese Grenzen hinauskommen wollen. | Поради краткото време тази вечер ще мога да ви изложа само принципната страна на въпроса. Ще мога само да ви покажа как се доразвива това мислене, как сами го поемаме в свои ръце и го водим все по-нататък. За това е необходимо следното предварително условие: както казах преди малко, когато искаме да си изясним външната телесна същност на човека, се обръщаме към природната наука. Целта тук съвсем не е да се принизява тази природна наука. Духовният изследовател признава напълно големите триумфи на природната наука в по-новото време – толкова пълно, колкото изобщо е възможно да ги признае самият природоизследовател. Той признава правото на съществуване на тази природна наука и е толкова по-добър духовен изследовател, колкото по-добре умее да оцени нейната стойност и значение. Но тъкмо затова трябва да се каже и другото: когато се обърнем към тази природна наука, тя ни поставя най-напред пред граници на познанието. Вероятно всички знаете, че именно трезвите природоизследователи говорят за такива граници на познанието. Пред човека, който пита за същността на нещата, за силата, веществото и т.н., се поставят определени понятия, определени представи. Тези понятия се променят от време на време, но винаги стоят определени граници, за които природоизследователят казва: отвъд тези граници не можеш да преминеш. В своята област природоизследователят постъпва правилно, когато спира пред тези граници. Духовният изследовател не може да направи това. Но той не бива и да иска да премине отвъд тези граници чрез някакви голи спекулации, чрез голо фантазиране. |
| 81 | Indem der Geistesforscher an dasjenige herantritt, was die Naturwissenschaft nicht erkennen kann und wo sie die Grenzpfahle für das Erkennen einrammt, da beginnen für ihn, für den Geistesforscher, die großen inneren Seelenkämpfe. Der Geistesforscher muß innerlich mit dem kämpfen, was der Naturforscher als feste Grenzbegriffe hinstellt. Und da wird dieses Kämpfen zu einem ersten großen Erlebnis. Er überwindet kämpfend im inneren Erleben diese Grenzen, und indem er sie überwindet, geht ihm mit den Erfahrungen eine Erkenntnis auf, die wichtig, grundlegend wichtig ist für alles, was hinführen soll zur Erkenntnis der übersinnlichen Menschennatur. Indem er sich diesem Kampfe mit den Grenzen der Naturerkenntnis hingibt, geht ihm auf, wie eigentümlich die menschliche Wesenheit dem Leben angepaßt ist. Denn der Geistesforscher muß sich aus seiner Erfahrung heraus fragen: Was hindert dich denn, in das Innere der Natur rein auf naturforscherische Art hineinzuschauen? - Da entdeckt er das höchst Merkwürdige, ich möchte sagen, das erschütternd Merkwürdige: Wenn die Natur durchsichtig wäre, so daß sie uns nicht Grenzen hinstellte, dann würden wir Menschen in unserem Leben zwischen Geburt und Tod eine Eigenschaft nicht besitzen, die wir für das soziale Dasein in diesem Leben unbedingt notwendig haben. Wenn der Mensch in das innere Wesen der Natur hineinschauen könnte, so müßte er die Seelenkraft der Liebe entbehren! Alles, was wir Liebe von Mensch zu Mensch nennen, was wir Liebe und brüderliche Gesinnung von Mensch zu Mensch nennen, was in der Seele aufglüht, wenn wir dem anderen Menschen sozial entgegentreten, das könnten wir nicht haben, wenn die Natur uns nicht Grenzen für unser Naturerkennen setzte. | Когато духовният изследовател пристъпи към онова, което природната наука не може да познае и където тя забива граничните стълбове на познаването, за него, за духовния изследовател, започват големите вътрешни душевни борби. Духовният изследовател трябва вътрешно да се бори с онова, което природоизследователят поставя като твърдо установени гранични понятия. И тази борба се превръща в първо голямо преживяване. Във вътрешното преживяване той преодолява с борба тези граници и като ги преодолява, заедно с придобития опит му се разкрива едно познание, което е важно, основополагащо важно за всичко, което има за цел да води към познание за свръхсетивната човешка природа. Когато се отдава на тази борба с границите на природното познание, изследователят открива колко своеобразно е приспособено човешкото същество към живота. Защото въз основа на своя опит духовният изследовател трябва да се запита: какво ти пречи да погледнеш във вътрешността на природата по чисто природоизследователски начин? – Тогава открива нещо извънредно забележително, бих искал да кажа, потресаващо забележително: ако природата беше прозрачна, така че да не поставяше пред нас граници, тогава в живота си между раждането и смъртта ние, хората, нямаше да притежаваме едно качество, от което безусловно се нуждаем за социалното съществуване в този живот. Ако човек можеше да погледне във вътрешната същност на природата, щеше да трябва да се лиши от душевната сила на любовта! Ако природата не поставяше граници пред нашето природно познаване, щяхме да бъдем лишени от всичко онова, което наричаме любов от човек към човек, което наричаме любов и братско отношение от човек към човек, което пламва в душата, когато общуваме с другия човек в социалния живот. |
| 82 | Das ist eine Wahrheit, die man nicht logisch beweisen kann. Gerade so wenig wie man logisch beweisen kann, daß es einen Walfisch gibt, oder daß es einen Walfisch nicht gibt - man kann sich nur durch den Augenschein überzeugen -, so kann man nicht beweisen, daß man die Liebe entbehren müßte, wenn die Naturerkenntnis keine Grenzen hätte. Aber als eine Erfahrung ergibt es sich dem, der wirklich sich hineinringt in die geistige Erkenntnis. Da sieht man, welche Geheimnisse unser menschliches Dasein birgt. Ein solches Geheimnis ist es, daß der Mensch die begrenzte Naturerkenntnis dadurch bezahlen muß, daß er Liebe entwickelt. Und umgekehrt: er muß seine Liebefähigkeit damit bezahlen, daß er zunächst keine unbegrenzte Naturerkenntnis hat. | Това е истина, която не може да се докаже логически. Както не може да се докаже логически, че има кит или че няма кит – можем да се убедим само като видим със собствените си очи, – така не може да се докаже, че бихме били лишени от любовта, ако природното познание нямаше граници. Но за онзи, който действително си пробива път към духовното познание, това се разкрива като опит. Тогава виждаме какви тайни крие нашето човешко съществуване. Една такава тайна е, че човек трябва да заплати ограниченото природно познание с това, че развива любов. И обратно: трябва да заплати способността си да обича с това, че засега няма неограничено природно познание. |
| 83 | Aber das zeigt uns auch, was derjenige zu überwinden hat, der nun wirklich hineindringen will in die geistige Welt, welcher der Mensch selbst mit seinem innersten Wesenskern angehört. Das ist eines der Grundprinzipien für die Wege hinauf zum übersinnlichen Menschen und zur übersinnlichen Welt überhaupt, daß man die Liebefähigkeit, die Hingabe an alle Wesen der Welt noch größer macht, als sie im gewöhnlichen Leben zwischen Geburt und Tod ist, damit man nicht die Liebe verliert, wenn man nun versucht, sein Denken immer mehr so auszugestalten, daß es anders wird, als es im gewöhnlichen Leben ist. Eine Vorbereitung muß es sein für den geistigen Erkenntnisweg, sich noch viel, viel liebefähiger zu machen, als man es für das gewöhnliche soziale Leben zu sein hat. Man merkt nämlich allmählich, daß man in seiner ganzen, vollen Menschennatur die Welt eigentlich nur kennenlernt, solange man im physischen Leibe ist, durch die Liebe, durch keine andere Forschungsmethode. | Но това ни показва и какво трябва да преодолее онзи, който действително иска да проникне в духовния свят, към който принадлежи самият човек с най-вътрешното ядро на същността си. По пътищата нагоре към свръхсетивния човек и изобщо към свръхсетивния свят един от основните принципи е да развием способността си да обичаме, отдадеността си на всички същества в света още повече, отколкото в обикновения живот между раждането и смъртта, за да не изгубим любовта, когато се опитваме все повече да оформяме мисленето си така, че то да стане различно от онова в обикновения живот. За да се подготвим за духовния път на познанието, трябва да станем още много, много по-способни да обичаме, отколкото е нужно за обикновения социален живот. Постепенно забелязваме, че докато сме във физическото тяло, всъщност опознаваме света с цялата си, пълна човешка природа само чрез любовта, а не чрез какъвто и да било друг изследователски метод. |
| 84 | Aber wenn man in die geistige Welt hineindringen will, so muß man zu gleicher Zeit das Denken selber höher ausbilden, als es sich in der menschlichen Natur von selbst ausbildet. Das erreicht man dadurch, daß man gewisse innere Seelenverrichtungen, gewisse innere Seelentätigkeiten, die man im Leben sonst nur nebenbei anwendet, nun ganz systematisch anwendet, indem man sich dazu zwingt. Ich kann Ihnen heute nur in einem kleinen Ausschnitt sagen, was Sie in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten? » ausführlich geschildert finden, aber ich kann wenigstens andeuten, worauf diese Höherentwicklung des menschlichen Denkens beruht. | Но ако искаме да проникнем в духовния свят, същевременно трябва да развием самото мислене по-високо, отколкото то се развива от само себе си в човешката природа. Това се постига, като се принуждаваме съвсем систематично да упражняваме определени вътрешни душевни функции, определени вътрешни душевни дейности, които иначе прилагаме в живота само между другото. Днес мога да ви разкажа само малка част от онова, което ще намерите подробно описано в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?“, но мога поне да посоча на какво се основава това по-високо развитие на човешкото мислене. |
| 85 | Sie wissen, wenn uns etwas von außen irgendwie anregt, so werden wir darauf aufmerksam. Wir hören einen Ton, wir haben ein Interesse für dasjenige, was in der Richtung dieses Tones vorgeht. Interesse für etwas haben, Aufmerksamkeit auf etwas wenden, das sind also innere Seelenbetätigungen, welche beim Menschen in der Regel von der Außenwelt her angeregt werden. Worauf es beim Betreten des geistigen Erkenntnisweges ankommt, das ist, daß wir solche Kräfte, wie die Kräfte, die zur Aufmerksamkeit, zum Interesse-Haben führen, willkürlich in uns anwenden, indem wir uns zum Beispiel recht, recht lange, wie man sagt, in der Meditation einer Vorstellung hingeben, indem wir die Seele ganz hineinlegen in diese Vorstellung. Da verliert sich im gewöhnlichen, natürlichen Gang des Lebens die Aufmerksamkeit, das Interesse an dieser Vorstellung. Wenn man sich aber willkürlich mit der ganzen Seele in eine solche Vorstellung hineinlebt, darin stehen bleibt, so, daß man von innen die Aufmerksamkeit erhält, die zu erlöschen droht, daß man das Interesse von innen erhält, wenn es zu erlöschen droht, durch die Länge, mit der man sich der Vorstellung hingibt - und wenn man das immer weiter tut, dann erkraftet man das Denken; das Denken wird etwas ganz anderes, als es früher war. Dann kommt man in der Tat zu einem Denken, das voll innerer Tätigkeit ist, bei dem man sich aber auch anstrengen muß, wie man sich bei einer äußeren Handarbeit anstrengen muß. Man kommt zu einem Denken, das sich zum gewöhnlichen Denken verhält, wie sich das gewöhnliche Denken zum Denken des fünfjährigen Kindes verhält, etwa gegenüber den lyrischen Gedichten. Aber man kommt zu einem solchen Denken, von dem man sich sagt: hat man es erreicht, dann hatte man an dieses Erreichen-Müssen eine innere Kraftanstrengung zu wenden, die wirklich das Körperliche, das dabei auch mittätig ist, so mitgenommen hat, daß man es wie eine Ermüdung durch harte äußere Arbeit verspürt, der man sich jahrelang hingegeben hat. Lernt man erkennen, daß man sich im Seelischen etwas erarbeiten kann, das solche Anstrengung kostet wie meinetwillen das Holzhacken, dann kommt man dazu, in seiner Seele zu erfassen das lebendige Denken, während das gewöhnliche Denken mehr die äußeren Erscheinungen, die äußeren Erlebnisse nur begleitet. Denken Sie einmal, wie Sie eigentlich im gewöhnlichen Leben denken: Sie verrichten Ihre Arbeit im gewöhnlichen Leben, und das Denken läuft so träumerisch neben diesem äußeren Leben einher. Strengen Sie dieses Denken einmal an, indem Sie ein schwieriges Buch lesen, so merken Sie: Gerade wenn das Denken innerlich aktiv sein will, muß es ermüden wie eine andere Tätigkeit. Aber das, was da von innen her in Tätigkeit entwickelt wird, das muß mit dem Denken immer weiter und weiter getrieben werden. Wenn das immer weiter getrieben wird, dann merkt man, daß mit dem Denken eine große Veränderung vor sich geht. Dann lernt man etwas erkennen, von dem man früher keine Ahnung hatte: Man lernt erkennen, daß man in einem Denken lebt, von dem das gewöhnliche Denken nur wie ein Spiegelbild, wie ein Abbild ist: Man lernt ein Denken kennen, das innerlich lebt, ein Denken, welches ganz unabhängig ist von dem Werkzeug des Gehirns, von dem Werkzeug des Leibes. So grotesk, so paradox, vielleicht toll das der gegenwärtigen Menschheit noch erscheint: der Mensch kann auf diesem Wege, den Sie in dem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten? » beschrieben finden, dazu kommen, ganz genau zu wissen: Indem du denkst, die Seelentätigkeit des Denkens entwickelst, lebst du außerhalb des Leibes mit deinem Denken, während das gewöhnliche Denken an das Instrument des Leibes, an das Nervensystem gebunden ist. Man lernt aber auch genau erkennen, wie wenig das innere Seelenwesen, das man so erfaßt in seinem Denken, an das Instrument des Gehirnes gebunden ist. Denn man entwickelt ja nicht erst dieses innere Seelenwesen, sondern man lernt es nur kennen. Ich spreche Ihnen nicht von etwas, was heute neu entwickelt wird, sondern von der Erkenntnis des übersinnlichen Menschen. Man lernt erkennen, welch großem Irrtum sich die gewöhnliche Naturwissenschaft und die äußere populäre Anschauung über das Denken hingeben, gerade in unserem materialistischen Zeitalter. | Знаете, че когато нещо отвън ни подтикне по някакъв начин, насочваме вниманието си към него. Чуваме звук, проявяваме интерес към онова, което става в посоката на този звук. Следователно да имаме интерес към нещо, да насочваме вниманието си към нещо, са прояви на вътрешна душевна дейност, които по правило се подтикват у човека от външния свят. Когато поемаме по духовния път на познанието, важното е по своя воля да задействаме в себе си сили като онези, които водят до внимание, до проява на интерес – например като много, много дълго се отдаваме на една представа в така наречената медитация, като влагаме душата си изцяло в тази представа. При обикновения, естествен ход на живота вниманието, интересът към тази представа се изгубват. Но ако по своя воля се вживеем с цялата си душа в такава представа и останем съсредоточени в нея, като отвътре поддържаме вниманието, което заплашва да угасне, като отвътре поддържаме интереса, когато той заплашва да угасне поради продължителното отдаване на представата, – и ако продължаваме да правим това, укрепваме мисленето; мисленето става нещо съвсем различно от онова, което е било преди. Тогава действително достигаме до мислене, изпълнено с вътрешна дейност, при което обаче трябва и да се напрягаме така, както се напрягаме при външен физически труд. Достигаме до мислене, което се отнася към обикновеното мислене така, както обикновеното мислене се отнася към мисленето на петгодишното дете, да речем, по отношение на лирическите стихотворения. Но достигаме до такова мислене, за което си казваме: щом сме го постигнали, за това е трябвало да вложим вътрешно усилие, което действително така е изтощило и телесното начало, също участващо в тази дейност, че усещаме това като умора от тежък външен труд, на който сме се отдавали с години. Когато се научим да разбираме, че в душевното можем да изработим нещо, което струва такива усилия като, да речем, цепенето на дърва, тогава стигаме дотам да обхванем в душата си живото мислене, докато обикновеното мислене по-скоро само съпровожда външните явления, външните преживявания. Помислете как всъщност мислите в обикновения живот: вършите работата си в обикновения живот, а мисленето върви някак замечтано редом с този външен живот. Ако напрегнете това мислене, като четете трудна книга, ще забележите: тъкмо когато мисленето иска да бъде вътрешно активно, то трябва да се уморява като всяка друга дейност. Но онова, което така се развива отвътре като дейност, трябва да се развива чрез мисленето все по-нататък и по-нататък. Когато го развиваме все по-нататък, забелязваме, че с мисленето настъпва голяма промяна. Тогава се научаваме да познаваме нещо, за което преди не сме имали представа: започваме да разбираме, че живеем в едно мислене и че обикновеното мислене е само като негов огледален образ, като негово отражение; опознаваме едно мислене, което живее вътрешно, едно мислене, което е съвсем независимо от инструмента на мозъка, от инструмента на тялото. Колкото и гротескно, парадоксално, може би безумно още да изглежда това на съвременното човечество: по този път, описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?“, човек може да стигне дотам съвсем точно да знае: като мислиш, като развиваш душевната дейност на мисленето, живееш с мисленето си извън тялото, докато обикновеното мислене е свързано с инструмента на тялото, с нервната система. Но се научаваме и точно да познаваме колко малко вътрешното душевно същество, което така обхващаме в мисленето си, е свързано с инструмента на мозъка. Защото не създаваме тепърва това вътрешно душевно същество, а само се научаваме да го познаваме. Говоря ви не за нещо, което днес се развива наново, а за познанието за свръхсетивния човек. Научаваме се да познаваме колко голяма е заблудата за мисленето, на която се отдават обикновената природна наука и външният популярен възглед тъкмо в нашата материалистична епоха. |
| 86 | Da sagt dieses naturwissenschaftliche Denken: Das Gehirn ist das Instrument des Denkens. Aber das ist ein solcher Irrtum, wie es ein Irrtum wäre, wenn Sie sehen würden: in einem aufgeweichten Feld weg sind Wagenspuren, sind Spuren von menschlichen Tritten; und wenn Sie darüber nachdenken würden - so nehmen wir jetzt an -, wie von unten her, von der Erde her Kräfte spielen, die die Wagenspuren oder die Spuren der menschlichen Tritte bewirkt haben. Das wäre selbstverständlich eine Torheit. Sie können aus dem Gefüge der Erde selbst heraus nicht sehen, wie die Furchen entstanden sind. Sie müssen sich klar sein, daß da ein Wagen gefahren ist, daß Menschen mit den Füßen darüber gegangen sind, daß sich das eingedrückt hat. So kommen Sie auf den Irrtum der Naturwissenschaft gegenüber dem menschlichen Seelenleben, wenn Sie das von dem Leibe unabhängige Denken wirklich kennenlernen. Da lernen Sie kennen, daß dasjenige, was als Nervenfurchen im Gehirn ist, nicht Kräfte im Gehirn drinnen selber hat, welche das Seelische hervorbringen; sondern Sie lernen erkennen, daß alle diese Furchen eingetrieben sind - wie die Furchen in der weichen Erde durch Wagen und Fußtritte eingetrieben sind -, daß eingegraben sind diese Furchen durch die vom Leibe unabhängige Seelentätigkeit. Und Sie begreifen jetzt auch den Irrtum, der in der Naturwissenschaft entstehen kann. Für all das, was da eingegraben wird, entstehen solche Spuren im Gehirn; Sie können alle verfolgen; aber das ist nicht aus dem Leibe heraus entstanden, es ist in den Leib hineingegraben. | Това природонаучно мислене казва: мозъкът е инструментът на мисленето. Но това е същата заблуда, в която бихте изпаднали, ако видите следи от колела, следи от човешки стъпки по един размекнат полски път и започнете – нека сега допуснем това – да размишлявате как отдолу, от земята, действат сили, които са предизвикали следите от колела или следите от човешки стъпки. Това, разбира се, би било глупост. От строежа на самата земя не можете да разберете как са възникнали браздите. Трябва да ви е ясно, че оттам е минала кола, че хора са стъпвали по пътя с краката си и това се е отпечатало. По този начин откривате заблудата на природната наука за човешкия душевен живот, когато действително опознаете независимото от тялото мислене. Тогава научавате, че нервните бразди в мозъка не съдържат в самия мозък сили, които пораждат душевното; научавате, че всички тези бразди са издълбани – както коли и стъпки издълбават браздите в меката земя, – и че независимата от тялото душевна дейност е врязала тези бразди. И тогава разбирате също заблудата, която може да възникне в природната наука. За всичко, което така се врязва, в мозъка възникват такива следи; можете да ги проследите всичките; но това не е възникнало от тялото, то е врязано в тялото. |
| 87 | Es ist aber nicht immer leicht zu erfassen, dieses tätige Wesen. Um auch nur einen kurzen Blick in dieses vom Leibe unabhängige menschliche Denken zu erhalten, braucht man nämlich das, was man Geistesgegenwart nennen könnte, denn es hält nicht lange an, ein solches Hin einblitzen des Geistigen in. unsere gewöhnliche Anschauung. Man kann sich gut vorbereiten - Sie werden auch darüber in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» gesprochen finden -, indem man im gewöhnlichen Leben schon dasjenige entwickelt, was man Geistesgegenwart nennen kann, rasche Orientierung über Situationen und die Möglichkeit, rasch in einer Situation zu handeln. Wenn man nun diese Eigenschaft immer mehr und mehr ausbildet, so bereitet man sich vor, das zu sehen, was aus der geistigen, der übersinnlichen Welt heraus erscheinen kann, und was der Mensch sonst deshalb nicht sieht, weil er, während es auftritt, nicht dazukommt, so schnell die notwendige Geistesgegenwart aufzubringen; weil er nicht dazukommt, es anzuschauen, bevor es vorüber ist. Aber lernt man auf diese Weise wirklich in die geistige Welt hineinschauen, lernt man erkennen, was da an dem Menschen lebt und auf diese Weise durch das entwickelte Denken erfaßt werden kann, dann sieht man eben nicht bloß in das gewöhnliche menschliche Leben des Alltags hinein, sondern dann ergibt sich einem eine ganz andere Perspektive. | Но невинаги е лесно да се обхване това дейно същество. За да хвърлим дори само кратък поглед към това независимо от тялото човешко мислене, ни е нужно онова, което бихме могли да наречем присъствие на духа, защото такова проблясване на духовното в обикновеното ни съзерцание не трае дълго. Можем добре да се подготвим – за това се говори и в книгата ми „Как се постигат познания за висшите светове?“, – като още в обикновения живот развиваме онова, което може да се нарече присъствие на духа: бързо ориентиране в ситуациите и възможност да действаме бързо в дадена ситуация. Когато развиваме това качество все повече и повече, се подготвяме да видим онова, което може да се яви от духовния, от свръхсетивния свят и което човек иначе не вижда, защото, докато то се появява, не успява толкова бързо да прояви необходимото присъствие на духа; защото не успява да го съзерцава, преди да е отминало. Но когато по този начин действително се научим да поглеждаме в духовния свят, когато се научим да познаваме онова, което живее у човека и по този начин може да бъде обхванато чрез развитото мислене, тогава погледът ни прониква не само в обикновения човешки всекидневен живот, а пред нас се открива съвсем друга перспектива. |
| 88 | Eines hat diese geistige Erkenntnis nicht: Sie ist nicht im gewöhnlichen Sinne erinnerbar. Derjenige, der Ihnen etwas aus der geistigen Welt erzählen will, muß immer wiederum die Bedingungen herstellen, sie anzuschauen. Er kann das nicht einfach so machen, daß er ein Gedächtnis für seine frühere Geistesschau entwickelt. Aber wenn jene geistige Erkenntnis auch, ich möchte sagen, wie ein flüchtiger Traum, der bald vergessen wird, rasch vorübergeht, so enthält sie in sich selber eine bedeutungsvolle Erinnerung. Und an diesem Punkte muß man etwas sagen, was die Menschen der Gegenwart ganz selbstverständlich höchst eigentümlich berühren muß. Aber es hat die Menschen doch ganz gewiß auch eigentümlich berührt, als ihnen davon gesprochen wurde, daß da oben nicht bloß leuchtende Punkte sind, sondern unzählige Welten im Räume verteilt sind! Sowenig das die Menschen vor Jahrhunderten sogleich glauben wollten, aber sich daran doch so gewöhnt haben, daß es heute für sie eine Selbstverständlichkeit ist, so wird zwar heute noch ungewohnt erscheinen, was der Geistesforscher als seine Erfahrung hinstellt durch sein entwickeltes Denken, es wird aber eine selbstverständliche Erkenntnis der nächsten Jahrhunderte sein müssen. Und eine Aufgabe unserer Zeit wird sein, daß die Menschen Verständnis entwickeln für solche Erweiterung des menschlichen Erkennens und der menschlichen Anschauung. In dem Augenblick, da der Mensch ein innerlich lebendiges Denken hat und weiß, daß er mit diesem Denken unabhängig vom Leibe ist, schaut er zurück - während er die gewöhnliche Erinnerung in diesem Augenblick nicht haben kann - auf das geistig-seelische Leben, das er in einer rein geistigen Welt durchlebt hat, bevor er durch die Geburt oder die Empfängnis sich mit dem physischen Menschenleibe vereinigt hat und dadurch aus einer geistigen Welt in die sinnliche Welt herabgestiegen ist. Es erweitert sich der Blick über das Leben hinaus, das man seit der Geburt durchlebt; es erweitert sich das Leben hinein in die Anschauung der geistigen Welt, aus der wir zu unserem physischen Dasein heruntergestiegen sind. | Едно нещо липсва на това духовно познание: то не може да бъде припомнено в обикновения смисъл. Който иска да ви разкаже нещо от духовния свят, трябва отново и отново да създава условията, за да го съзерцава. Не може просто да направи това, като развие памет за предишното си духовно виждане. Но макар това духовно познание да отминава бързо, бих искал да кажа, като мимолетен сън, който скоро се забравя, то съдържа в самото себе си един значим спомен. И тук трябва да се каже нещо, което съвсем естествено ще се стори извънредно странно на съвременните хора. Но несъмнено на хората се е сторило странно и когато им е било казано, че горе има не само светещи точки, а безброй светове, разпределени в пространството! Както преди столетия хората не искаха веднага да повярват в това, но все пак така свикнаха с него, че днес то е за тях нещо самоочевидно, така онова, което духовният изследовател представя като свой опит чрез развитото си мислене, наистина и днес още ще изглежда необичайно, но през следващите столетия ще трябва да стане самоочевидно познание. И една от задачите на нашето време ще бъде хората да развият разбиране за такова разширяване на човешкото познаване и на човешкото съзерцание. В мига, в който човек има вътрешно живо мислене и знае, че с това мислене е независим от тялото, той обръща поглед назад към духовно-душевния живот, който е преживял в един чисто духовен свят, преди чрез раждането или зачатието да се съедини с човешкото физическо тяло и така да слезе от един духовен свят в сетивния свят, макар в този миг да не може да има обикновения спомен. Погледът се разширява отвъд живота, преживян от раждането насам; животът се разширява в съзерцанието на духовния свят, от който сме слезли към физическото си съществуване. |
| 89 | Eine neue Bedeutung erhält dadurch auch unser ganzes soziales Menschenleben. Wir treten im sozialen Leben in Beziehung zu diesem oder jenem Menschen. Zu einem Menschen tritt eine schnelle Sympathie auf, mit dem anderen finden wir uns nicht so schnell sympathisch vereint. Die mannigfaltigsten Beziehungen entstehen zu den anderen Menschen hier in diesem Leben zwischen Geburt und Tod. Lernt man als Geistesforscher das Leben so erkennen, wie ich es eben angedeutet habe, dann findet man: dasjenige, was einen anzieht bei dem einen Menschen, was einen mehr oder weniger befremdet bei einem anderen Menschen, kurz: was an Beziehungen zu den anderen Menschen auftritt, es ist das Ergebnis dessen, was wir mit den anderen Seelen in einer anderen Welt durchlebt haben, bevor wir und bevor sie zu diesem physischen Dasein herabgestiegen sind. Alles, was wir in der physischen Welt erleben, es wird uns zum Abbild von Erlebnissen in der geistigen Welt. So wird aus menschlich-seelischer Anstrengung in unserem Zeitalter auferstehen können das Hineinschauen in die geistige Welt von dieser physischen Welt aus. | Така и целият ни социален човешки живот добива ново значение. В социалния живот встъпваме в отношения с един или друг човек. Към един бързо изпитваме симпатия, с друг симпатията не ни свързва толкова бързо. Най-разнообразни отношения възникват с другите хора тук, в този живот между раждането и смъртта. Когато като духовни изследователи се научим да познаваме живота така, както току-що посочих, откриваме: онова, което ни привлича у един човек, което повече или по-малко ни се струва чуждо у друг, накратко, онова, което възниква като отношения с другите хора, е резултат от онова, което сме преживели с другите души в един друг свят, преди и ние, и те да слезем към това физическо съществуване. Всичко, което преживяваме във физическия свят, се превръща за нас в отражение на преживявания в духовния свят. Така в нашата епоха от човешкото душевно усилие ще може да се роди погледът от този физически свят към духовния свят. |
| 90 | Es mag heute noch viele Menschen geben, welche sich in eine solche Anschauung nicht hineinfinden können. Allein, über solche Menschen kann man so seine Gedanken haben. Als die erste Eisenbahn in Deutschland gebaut wurde, rief man ein Ärztekollegium und andere Gelehrte zusammen: sie sollten entscheiden, ob man Eisenbahnen bauen solle oder nicht. Da haben diese gelehrten Herren das Urteil abgegeben, man solle doch Eisenbahnen nicht bauen, denn das Fahren würde gesund heitsschädlich sein, und es würden nur Narren sein, die darin fahren wollten. Man müsse jedenfalls eine hohe Bretterwand aufrichten, damit diejenigen, an denen die Eisenbahn vorbeifahre, nicht Gehirnerschütterung kriegten. - Heute gibt es Menschen, die, bildlich gesprochen, glauben, man bekomme Gehirnerschütterung, wenn der Geistesforscher von den Erkenntnissen der übersinnlichen Welt redet. Aber die Zeitentwicklung wird über diese Vorurteile hinwegschreiten, wie sie über andere Vorurteile hinweggeschritten ist. | И днес все още може да има много хора, които не могат да възприемат такъв възглед. Но за такива хора можем да направим своите изводи. Когато била построена първата железница в Германия, свикали лекарска колегия и други учени: те трябвало да решат дали да се строят железници, или не. Тогава тези учени господа изказали преценката, че не бива да се строят железници, защото пътуването с тях щяло да вреди на здравето и само глупаци щели да искат да се возят в тях. Във всеки случай трябвало да се издигне висока ограда от дъски, за да не получават мозъчно сътресение онези, край които минава железницата. – Днес има хора, които, образно казано, вярват, че се получава мозъчно сътресение, когато духовният изследовател говори за познанията за свръхсетивния свят. Но в хода на развитието тези предразсъдъци ще бъдат преодолени, както са били преодолени и други предразсъдъци. |
| 91 | Was ich Ihnen geschildert habe, das ist die eine Art, wie man aus der physischen Welt in die überphysische Welt hinüberkommt. Man muß kämpfen mit den Grenzen der Naturerkenntnis. Man muß aber noch an eine andere Grenze kommen, wenn man in die geistige Welt hineinkommen und Aufschluß über die übersinnliche Menschenwesenheit bekommen will. Man muß, wie man an die Grenzen der äußeren Naturerkenntnis kommt, an die Grenzen der Erkenntnis des eigenen Wesens kommen. | Това, което ви описах, е единият начин да преминем от физическия в надфизическия свят. Трябва да се борим с границите на природното познание. Но трябва да стигнем и до една друга граница, ако искаме да проникнем в духовния свят и да получим разяснение за свръхсетивното човешко същество. Както стигаме до границите на външното природно познание, така трябва да стигнем и до границите на познанието за собственото си същество. |
| 92 | Sehr viele Menschen, die daran verzweifeln, daß ihnen für ihr inneres Seelenleben Befriedigung durch ihre alten religiösen Überlieferungen werden kann, greifen zur sogenannten Mystik, indem sie glauben, wenn sie sich in ihre Seele innerlich immer tiefer und tiefer versenken, werde ihnen das innere Seelenleben, die menschliche Natur aufgehen. Viele Menschen glauben, daß mystisch heraufquellen kann, was ihre wahre Menschenwesenheit ist. Der Geistesforscher muß auch diese Grenze kennenlernen. Er muß Mystiker sein können, wie er Naturerkenntnis entwickeln soll. Aber er darf ebensowenig, wie er bei der Naturerkenntnis stehenbleiben kann, bei der Mystik stehenbleiben. Er muß lernen, wie man durch die bloße Mystik zu nichts anderem kommt als zu Illusionen über die übersinnliche Menschenwesenheit, nicht aber zu einer wirklichen Erkenntnis dieser übersinnlichen Menschenwesenheit. Wer ein wahrer Geistesforscher ist, ist wahrhaftig kein Illusionär. Er gibt sich keinen Täuschungen darüber hin, was er als Wirklichkeit anzuerkennen hat. Deshalb geht er auch nicht, wie der gewöhnliche Mystiker, darauf aus, allerlei Phantastisches aus dem eigenen Innern heraufzuzaubern. Nein, da weiß er eines wiederum: In dem er mit dem eigenen Innern kämpft, indem er da seine Überwindung durchlebt, weiß er, daß das, was die Mystiker finden, im Grunde genommen nichts anderes ist als dasjenige, was seit der Geburt einmal Eindruck auf ihre Seelen gemacht hat. Sie haben es vielleicht nur dunkel aufgenommen, es ist nicht ganz klar zu ihrer Wahrnehmung gekommen, es ist aber doch im Gedächtnis sitzengeblieben. | Твърде много хора губят надежда, че старите им религиозни традиции могат да удовлетворят вътрешния им душевен живот, и прибягват до така наречената мистика, като вярват, че ако се вглъбяват все по-дълбоко и по-дълбоко в душата си, пред тях ще се разкрият вътрешният душевен живот и човешката природа. Много хора вярват, че истинското им човешко същество може да бликне мистично отвътре. Духовният изследовател трябва да опознае и тази граница. Той трябва да умее да бъде мистик, както трябва да развива природно познание. Но както не може да се задоволи с природното познание, така не бива да се задоволява и с мистиката. Трябва да научи, че само чрез мистиката се стига единствено до илюзии за свръхсетивното човешко същество, но не и до действително познание за това свръхсетивно човешко същество. Истинският духовен изследовател наистина не е човек на илюзиите. Той не се заблуждава какво трябва да признае за действителност. Ето защо, за разлика от обикновения мистик, не се стреми да извлича като с магия всевъзможни фантастични неща от собствения си вътрешен свят. Не, тук той отново знае едно: като се бори със собствения си вътрешен свят и преживява как го преодолява, разбира, че онова, което намират мистиците, всъщност не е нищо друго освен онова, което някога след раждането им е направило впечатление на душите им. Може би са го възприели само смътно, то не е достигнало съвсем ясно до тяхното възприятие, но все пак е останало в паметта им. |
| 93 | Schon die naturwissenschaftliche Forschung hat hier ganz schöne Beobachtungen gemacht. Ich will Ihnen eine kurz mitteilen, die in der naturwissenschaftlichen Literatur verzeichnet ist, die man aber verhundertfachen, vertausendfachen könnte. Ein Naturforscher geht einmal am Schaufenster einer Buchhandlung vorbei. Dabei fällt sein Blick auf ein Buch. Und während er den Buchtitel anschaut, muß er lachen. Denken Sie sich nur, ein Naturforscher muß lachen, wenn er einen ernsten Buchtitel sieht! Er kann sich nicht erklären, warum er lachen muß. Nun macht er die Augen zu, weil er glaubt, er komme eher darauf, wenn er nicht durch den äußeren Eindruck abgelenkt wird. Indem er die Augen zumacht, hört er in der Ferne, was er vorher, solange er abgelenkt worden war, nicht gehört hatte, eine Drehorgel. Und indem er weiterforscht, ergibt sich ihm, daß die Drehorgel eine Melodie spielt, nach der er früher einmal getanzt hat. Damals hat das keinen starken Eindruck auf ihn gemacht, die Tänzerin hat ihn mehr interessiert, oder auch die Tanzschritte. Der Eindruck der Melodie selbst war damals schwach, aber doch stark genug, um im späteren Leben wieder aufzutreten, als der Forscher die gleiche Melodie von der Drehorgel her hört! Solche Dinge und ihre Wesenheit kennt der Geistesforscher sehr genau, denn er gibt sich keinen Illusionen hin. Er weiß: Wenn mancher Mystiker davon spricht, daß er in seinem Innern den göttlichen Menschen erlebe, daß er etwas erlebe, was ihn mit seinem Ewigen zusammenbringt, dann sind es «die Töne der Drehorgel»: Er hat einmal etwas aufgenommen, das hat sich umgestaltet - denn solche Dinge gestalten sich um -, das steigt als Reminiszenz herauf. Sie finden auf dem Wege der gewöhnlichen Mystik nichts anderes, als was Sie einmal aufgenommen haben, und Sie können sich da den furchtbarsten Illusionen hingeben, indem Sie bloßer Mystiker sein wollen. | Самото природонаучно изследване вече е направило тук доста хубави наблюдения. Искам накратко да ви разкажа едно, отбелязано в природонаучната литература, но бихме могли да посочим стотици, хиляди такива. Един природоизследовател минава край витрината на книжарница. Погледът му се спира на една книга. И докато гледа заглавието на книгата, не може да сдържи смеха си. Само си представете: един природоизследовател не може да сдържи смеха си, когато вижда сериозно заглавие на книга! Не може да си обясни защо се смее. Тогава затваря очи, защото вярва, че по-скоро ще се досети, ако външното впечатление не го разсейва. Като затваря очи, чува в далечината латерна, която преди това, докато е бил разсеян, не е чувал. И като продължава да изследва, установява, че латерната свири мелодия, на която някога е танцувал. Тогава това не му е направило силно впечатление, повече го е интересувала партньорката или пък танцовите стъпки. Самото впечатление от мелодията тогава е било слабо, но все пак достатъчно силно, за да се появи отново по-късно в живота, когато изследователят чува същата мелодия от латерната! Духовният изследовател познава много добре такива неща и тяхната същност, защото не се отдава на илюзии. Той знае: когато някой мистик говори, че в собствения си вътрешен свят преживява божествения човек, че преживява нещо, което го свързва с вечното в него, тогава това са „звуците на латерната“: някога е възприел нещо, то се е преобразило – защото такива неща се преобразяват – и изплува като спомен. По пътя на обикновената мистика не намирате нищо друго освен онова, което някога сте възприели, и като искате да бъдете само мистици, можете да се отдадете на най-ужасните илюзии. |
| 94 | Gerade über diese Grenze muß der Geistesforscher hinwegkommen. Man lernt wiederum durch Erfahrung kennen, was sich nicht «logisch » beweisen läßt, was sich aber für den Geistesforscher als eine erlebte Erkenntnis, eine erlebte Erfahrung ergibt: man lernt erkennen, daß man durch innerliches Hineinschauen in sich sich nicht erkennen lernen darf. Denn es würde einem wiederum eine menschliche Seelenkraft fehlen, die man für das gewöhnliche Leben haben muß, wenn man innerlich sich durchschauen könnte. Könnte man sich innerlich durchschauen, so würde man im gewöhnlichen Leben nicht haben können die Kraft der Erinnerung, die Kraft des Gedächtnisses. Und daß diese Kraft der Erinnerung, die Kraft des Gedächtnisses gesund ist, davon hängt ab, daß wir überhaupt in unserem Seelenleben gesund sind. Ist unser Gedächtnis, unsere Erinnerung gestört, ist das Ich gestört, so tritt eine furchtbare Seelenkrankheit auf. So daß wir sagen müssen: Wie der Mensch, damit er die Liebe hat, Grenzen im Natur erkennen haben muß, so muß er, damit er Gedächtnis hat, in die Unmöglichkeit versetzt sein, durch bloße innere Anschauung zur höheren menschlichen Wesenheit zu kommen. | Тъкмо тази граница трябва да преодолее духовният изследовател. Отново чрез опит опознаваме нещо, което не може да се докаже „логически“, но за духовния изследовател се разкрива като преживяно познание, като преживян опит: научаваме се да разбираме, че трябва да сме лишени от възможността да опознаем себе си чрез вглеждане в собствения си вътрешен свят. Защото, ако можехме да прозрем собствения си вътрешен свят, отново щеше да ни липсва една човешка душевна сила, която трябва да притежаваме за обикновения живот. Ако можехме да прозрем собствения си вътрешен свят, в обикновения живот не бихме могли да притежаваме силата на спомнянето, силата на паметта. А от здравето на тази сила на спомнянето, на тази сила на паметта зависи дали изобщо сме здрави в душевния си живот. Ако паметта ни – спомнянето ни – е разстроена, ако Азът е разстроен, настъпва ужасна душевна болест. Така че трябва да кажем: както човек трябва да има граници в природното познание, за да притежава любовта, така трябва да бъде лишен от възможността да достига до висшето човешко същество само чрез вътрешно съзерцание, за да притежава памет. |
| 95 | Aber man kann nun wiederum dafür sorgen, daß diese Erinnerungsfähigkeit fester in der menschlichen Natur sitzt als im gewöhnlichen Leben, was ebenfalls durch solche Übungen geschehen kann, wie ich sie in dem genannten Buch beschrieben habe. Wenn man an jedem Abend die Übung macht, daß man seine Tageserlebnisse durchgeht, diese sich ganz klar bildlich vorstellt, so daß man sein Tagesleben immer übungsgemäß überschaut, dann setzt sich alles Gedächtnismäßige fester in der Seele, als es sonst der Fall ist. Und dann kann man es versuchen, trivial ausgedrückt, jene Übung zu machen, die darin besteht, daß man die Zucht seiner Gewohnheiten, die Zucht seines eigenen Ich bewußt in die Hand nimmt. Bedenken Sie nur, wie wir uns von acht zu acht Tagen, von Monat zu Monat, von Jahr zu Jahr, von Jahrzehnt zu Jahrzehnt ändern! Schauen Sie sich selber an, wie Sie in Ihrer Seelenverfassung heute sind, und vergleichen Sie es damit, wie Sie vor zehn, vor zwanzig Jahren waren. Sie werden sehen, daß der Mensch eine Entwicklung durchmacht. Aber der Mensch entwickelt sich unbewußt, das Leben entwickelt ihn. | Но можем да се погрижим способността за спомняне да се закрепи в човешката природа по-здраво, отколкото е закрепена в обикновения живот – и това също може да се постигне с такива упражнения, каквито описах в споменатата книга. Ако всяка вечер се упражняваме да преглеждаме преживяното през деня и да си го представяме съвсем ясно в образи, така че чрез това упражнение постоянно да обхващаме с поглед живота си през деня, тогава всичко, свързано с паметта, се закрепва в душата по-здраво от обикновено. И тогава можем да опитаме следното упражнение: казано съвсем просто, съзнателно да се заемем да дисциплинираме навиците си, да дисциплинираме собствения си Аз. Помислете само как се променяме от седмица на седмица, от месец на месец, от година на година, от десетилетие на десетилетие! Вгледайте се в собственото си душевно състояние днес и го сравнете с това отпреди десет, отпреди двадесет години. Ще видите, че човек преминава през развитие. Но човек се развива несъзнавано, животът го развива. |
| 96 | Wie man zu einem bewußten Hinaufheben des Denkens übergehen kann, wie ich es geschildert habe, so kann man zu einer bewußten Selbstzucht übergehen, indem man immer merkt: Du machst das oder jenes schlecht, du mußt vom Leben lernen. So kann man seine Willens entwicklung in die Hand nehmen, wie man die Gedankenentwicklung in die Hand genommen hat. Nimmt man so die Willensentwicklung in die Hand, dann entwickelt sich wiederum etwas, was einem sozusagen durchleuchtet den sonst dunklen Willen, in dem man sich im gewöhnlichen Leben befindet: Man empfindet alles dasjenige, was man als Willen empfindet, von Gedanken durchsetzt. Man ist gewissermaßen der Zuschauer seines eigenen Wollens und Tuns. Kommt man dazu, so greifbar, geistig-seelisch greifbar der Zuschauer seines eigenen Wollens und Tuns zu sein, dann trifft das, was man da als eine höhere Willensfähigkeit erhält, mit dem zusammen, was sich früher als Gedankentätigkeit entwickelt hat. Und jetzt tritt eine andere Fähigkeit ein: jetzt erblickt man im eigenen menschlichen Wesen etwas, was einem so unabhängig von aller leiblichen Tätigkeit erscheint, daß man weiß: Was du so in dir trägst, das trägst du hinaus durch den Tod in die geistige Welt. Durch die Willenskultur lernt man das geistige Leben, das der Mensch durchlebt nach demTode, kennen, wie man durch die Gedanken kultur das geistige Leben kennenlernt, das der Mensch vor der Geburt oder Empfängnis erlebt hat. Sie sehen, Geistesforschung kann nicht in gewöhnlicher Weise von der übersinnlichen Menschenwesenheit reden, sondern sie muß erzählen, wie man die Erfahrung macht, daß man das vor und nach dem Tode liegende Leben des Menschen anschauen kann. Indem man so in die Welt, in die eigene menschliche Wesenheit eindringt, tritt einem wiederum das soziale Leben in einer neuen Gestalt entgegen. Man beobachtet, wie man mit anderen Menschen zusammen das oder jenes erlebt, wie man mit anderen Menschen in Beziehungen tritt, wie man mit anderen Menschen befreundet oder durch andere Verhältnisse in der Welt verbunden oder wieder getrennt wird. Man lernt erkennen, daß alles, was sich so in der physisch-sinnlichen Welt abspielt, nur der Anfang von etwas ist, was sich weiterentwickelt, in dem wir durch die Pforte des Todes schreiten. Die Beziehungen der Seele, die sich hier zwischen Mensch und Mensch anknüpfen, finden ihre Fortsetzung, wenn der Mensch durch die Pforte des Todes schreitet. Das Leben, das sich an den Tod angliedert, wird eine ganz konkrete Wirklichkeit, indem wir uns denjenigen Menschen, denen wir uns verbunden wissen hier durch unsere Beziehungen im sinnlichen Leben, auch verbunden wissen über den Tod hinaus. | Както можем да преминем към съзнателно издигане на мисленето по описания от мен начин, така можем да преминем и към съзнателна самодисциплина, като постоянно забелязваме: правиш това или онова лошо, трябва да се учиш от живота. Така можем да поемем в свои ръце развитието на волята си, както сме поели развитието на мислите. Поемем ли така развитието на волята в свои ръце, отново се развива нещо, което, така да се каже, осветява иначе тъмната воля, в която се намираме в обикновения живот: усещаме, че всичко, което усещаме като воля, е пронизано от мисли. В известен смисъл сме зрители на собствената си воля и действия. Ако стигнем дотам да наблюдаваме като зрители собствената си воля и действия толкова осезаемо – осезаемо за духа и душата, – тогава онова, което придобиваме така като по-висша волева способност, се среща с онова, което по-рано се е развило като мисловна дейност. И сега се появява друга способност: сега в собственото си човешко същество съзираме нещо, което ни изглежда толкова независимо от всяка телесна дейност, че знаем: това, което носиш така в себе си, ще го пренесеш през смъртта в духовния свят. Чрез усъвършенстването на волята опознаваме духовния живот, който човек преживява след смъртта, както чрез усъвършенстването на мислите опознаваме духовния живот, който човек е преживял преди раждането или зачеването. Виждате, духовното изследване не може да говори по обикновен начин за свръхсетивното човешко същество, а трябва да разказва как чрез опита установяваме, че можем да съзерцаваме живота на човека преди и след смъртта. Като проникваме така в света, в собственото си човешко същество, социалният живот отново ни се разкрива в нов облик. Наблюдаваме как преживяваме едно или друго заедно с други хора, как влизаме във взаимоотношения с други хора, как се сприятеляваме с други хора или чрез други отношения в света се свързваме с тях, или отново се разделяме. Научаваме се да разбираме, че всичко, което се разиграва така във физическия сетивен свят, е само началото на нещо, което продължава да се развива, като преминаваме през портата на смъртта. Душевните отношения, които се завързват тук между човек и човек, намират своето продължение, когато човек премине през портата на смъртта. Животът след смъртта става съвсем конкретна действителност чрез съзнанието, че и отвъд смъртта оставаме свързани с онези хора, за които и тук знаем, че отношенията в сетивния живот ни свързват с тях. |
| 97 | Das sind Dinge, die heute den Menschen noch sonderbar erscheinen, die aber von den Aufgaben unserer Zeitkultur bewältigt werden müssen. Werden sie das, dann wird noch etwas ganz anderes vor den Menschen hintreten. Dann wird der Mensch dasjenige in einem ganz anderen Licht erkennen, was er heute seine eigene Menschheitsentwicklung nennt, was er heute die Geschichte nennt. Entwickelt man solche Fähigkeiten wie diejenigen, von denen ich gesprochen habe, dann schaut man auch in das Geschichtliche bei der Menschheit anders hinein, als es die Fable convenue angibt, die man heute Geschichte nennt und die in der Zukunft etwas ganz anderes werden muß. Ich will Ihnen am Ende meiner Auseinandersetzungen ein Beispiel geben, um Ihnen zu zeigen, wie der Mensch der Zukunft in die geschichtliche Entwicklung der Menschheit selber hineindringen muß. | Това са неща, които днес все още изглеждат странни на хората, но с които трябва да се справим в изпълнение на задачите на културата на нашето време. Ако това стане, пред хората ще се изправи и нещо съвсем друго. Тогава човек ще познае в съвсем друга светлина онова, което днес нарича развитие на човечеството, към което сам принадлежи, тоест онова, което днес нарича история. Ако развием такива способности като онези, за които говорих, ще вникнем и в историческия живот на човечеството по друг начин, различен от онзи в общоприетата басня, която днес се нарича история и която в бъдеще трябва да стане нещо съвсем друго. В края на изложението си искам да ви дам един пример, за да ви покажа как човекът на бъдещето трябва да проникне в историческото развитие на самото човечество. |
| 98 | Man merkt es gewöhnlich nicht, aber es ist an einem gewissen historischen Punkte der neueren Zeit eine große Wende für die Menschheitsentwicklung eingetreten. Das war in der Mitte des 15. Jahrhunderts. Man sagt so gewöhnlich, die Natur mache keine Sprünge. Es ist das ein Ausspruch, an den allgemein geglaubt wird, obwohl er falsch ist. Die Natur macht fortwährend Sprünge. Betrachten Sie die Entwicklung einer Pflanze, wie sich aus einem Blatt die Blume mit Staubgefäßen und Stempel, und zuletzt die Frucht entwickelt! So macht auch das geschichtliche Leben Sprünge. Und ein solcher Sprung, den man nur nicht bemerkt, weil man die Geschichte so äußerlich betrachtet, ist in der Mitte des 15. Jahrhunderts eingetreten. Das erweiterte menschliche Schauen, das überwindet, so wie es die Erlebnisse zwischen Geburt und Tod überwindet, auch dasjenige, was sich nur in der äußeren Geschichte, in den äußeren Tatsachen darstellt, und es sieht hinein in den Geist des geschichtlichen Wirkens. Und so zeigt sich dieser Anschauung, daß wir seit der Mitte des 15. Jahrhunderts in dem Zeitalter leben, das noch lange andauern wird, das ein anderes Zeitalter ablöste, das im 8. Jahrhundert vor Christus begonnen und das bis in die Mitte des 15. Jahrhunderts gedauert hat. In dieses Zeitalter, vom S.Jahrhundert vor Christus bis zum 15. Jahrhundert unserer Zeitrechnung, fällt alles dasjenige hinein, was die ausgezeichnete griechische Kultur mit ihrer Schönheit war, was als die römische Kultur da war, und die Nachwirkung des Griechentums und des Römertums. Und seit der Mitte des 15. Jahrhunderts haben wir, wie ich es gleich nachher charakterisieren werde, unsere neuzeitliche Kultur mit der neuzeitlichen Menschheit. | Обикновено не се забелязва, но в определен исторически момент от новото време настъпи голям поврат в развитието на човечеството. Това стана в средата на петнадесети век. Обикновено се казва, че природата не прави скокове. Това е общоприето изречение, макар че е погрешно. Природата непрестанно прави скокове. Разгледайте развитието на едно растение: как от листа се развива цветът с тичинките и плодника, а накрая – плодът! Така и историческият живот прави скокове. И такъв скок настъпи в средата на петнадесети век – скок, който не се забелязва само защото историята се разглежда толкова външно. Разширеното човешко виждане излиза отвъд онова, което се разкрива само във външната история, във външните факти, както излиза и отвъд преживяванията между раждането и смъртта, и прониква с поглед в духа на историческата дейност. И така, пред това съзерцание се разкрива, че от средата на петнадесети век живеем в епохата, която ще продължи още дълго и която смени една друга епоха, започнала през осми век преди Христа и продължила до средата на петнадесети век. В тази епоха, от осми век преди Христа до петнадесети век от нашето летоброене, се вмества всичко, което представляваше забележителната гръцка култура с нейната красота, което съществуваше като римска култура, както и последващото въздействие на гръцкия и римския свят. А от средата на петнадесети век имаме нашата култура на новото време с човечеството на новото време, както ще ги охарактеризирам след малко. |
| 99 | Wodurch unterscheiden sich diese beiden Kulturen? Sie unterscheiden sich durch etwas, was der Mensch in der gegenwärtigen Zeit noch nicht sehen und anerkennen will. Vor dem 15. Jahrhundert, bis zurück zu dem 8. Jahrhundert vor Christi Geburt, war der Mensch in einer ganz anderen Art entwicklungsfähig als heute. Ich kann Ihnen das auf folgende Weise klarmachen. Denken Sie einmal, wie der Mensch in den Jahren ist, bevor er seinen Zahnwechsel gegen das siebente Jahr durchmacht, und wie das Epoche macht in seinem Leben S Sie können darüber das Nähere nachlesen in der kleinen Schrift über «Die Erziehung des Kindes vom Gesichtspunkte der Geisteswissenschaft». Sie werden sehen, was das für den genaueren Beobachter der menschlichen Natur eigentlich in Wirklichkeit bedeutet, was das Kind mit dem Zahnwechsel durchmacht. Da ist ein Parallelismus vorhanden zwischen der äußeren Leibesentwicklung und der inneren Seelenentwicklung. Dann ist wiederum ein nächster Entwicklungspunkt in der Zeit der Geschlechtsreife, im vierzehnten, fünfzehnten Jahr. Dann wird der Parallelismus zwischen Leib und Geist weniger deutlich, aber er dauert für die gegenwärtige Menschheit doch ungefähr bis zum siebenundzwanzigsten Jahr. Im siebenundzwanzigsten Jahr hört man auf, diesen Zusammenhang zwischen der geistig-seelischen Entwicklung und der leiblichen Entwicklung stark zu empfinden. Dieses Merkwürdige, daß der Mensch im siebenundzwanzigsten Lebensjahr seine leiblich-körperhafte Entwicklung abschließt, ist erst seit der Mitte des 15. Jahrhunderts hervorgetreten. Das war anders in dem vorhergehenden Zeitraum. Was hier durch Geistesforschung erkannt werden kann, ist eine unendlich bedeutungsvolle menschliche Entwicklungswahrheit. In der Griechenzeit, in der Römerzeit stand der Mensch so in seiner Entwicklung darin, daß er bis zum dreiunddreißigsten, zum fünfunddreißigsten Jahr hin einen Parallelismus seiner körperlichen und seiner geistig-seelischen Entwicklung hatte. Der Grieche entwickelte derartige Eigenschaften, wenn auch nicht in solcher Stärke, wie es der Zarinwechsel und die Geschlechtsreife sind, bis in seine Dreißiger jähre hinein. Das machte jene merkwürdige Harmonie des Seelischen und des Leiblichen in den Griechen aus. Das ist der Fortgang, den die Menschheitsgeschichte zeigt, daß wir immer weniger der Jugendjahre haben, immer weniger das haben, was uns in den früheren Jahren emanzipierte von dem Körperlich-Leiblichen. Das bedingt aber auch eine ganz andere Stellung des Seelisch-Geistigen zum Weltenwesen beim Menschen. In dem langen Zeitraum vom 8. vorchristlichen bis zum 15. nachchristlichen Jahrhundert entwickelte der Mensch mehr einen instinktiven Verstand, ein instinktives Gemütsleben. Alles, was in diesem Zeitraum lebt, ist durchsetzt von diesem instinktiven Verstandes- und Gemütsleben. Aber seit der Mitte des 15. Jahrhunderts entwickelte der Mensch ein bewußteres Verstandesleben und ein bewußteres Gemütsleben und damit die Forderung, sich auf die freie Persönlichkeit zu stellen. Diese Forderung der menschlichen Natur, sich auf die freie Persönlichkeit zu stellen, entwickelt sich erst in der Geschichte seit der Mitte des 15. Jahrhunderts. | По какво се различават тези две култури? Различават се по нещо, което човекът в съвременната епоха все още не иска да види и признае. В периода от осми век преди раждането на Христос до петнадесети век човек е бил способен да се развива по съвсем друг начин, отколкото днес. Мога да ви изясня това по следния начин. Помислете какъв е човек в годините преди смяната на зъбите около седмата година и как тя бележи нов период в живота му! Можете да прочетете повече за това в малкото съчинение „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“. Ще видите какво всъщност означава за по-внимателния наблюдател на човешката природа онова, през което преминава детето при смяната на зъбите. Тук има успоредност между външното телесно развитие и вътрешното душевно развитие. Следващият повратен момент в развитието отново настъпва по време на половата зрялост, през четиринадесетата, петнадесетата година. После успоредността между тялото и духа става по-малко отчетлива, но за съвременното човечество все пак продължава приблизително до двадесет и седмата година. На двадесет и седем години преставаме да усещаме силно тази връзка между духовното и душевното развитие и телесното развитие. Тази особеност, че на двадесет и седем години човек завършва телесното си развитие, се проявява едва от средата на петнадесети век. През предходния период това е било различно. Онова, което тук може да се познае чрез духовно изследване, е една безкрайно значима истина за човешкото развитие. В гръцката епоха, в римската епоха човек се е развивал така, че успоредността между телесното му развитие и духовното и душевното му развитие е продължавала до тридесет и третата, до тридесет и петата му година. Подобни качества са се развивали у гърка и през тридесетте години на живота му, макар и не с такава сила, с каквато се проявяват смяната на зъбите и половата зрялост. Това е създавало онази забележителна хармония между душевното и телесното у гърците. Историята на човечеството показва такъв ход на развитие: младежките ни години стават все по-малко, все по-малко ни остава от онова, което в по-ранните години ни освобождаваше от физическото и телесното. Но това обуславя и съвсем друго отношение на душевното и духовното у човека към световното същество. През дългия период от осми век преди Христа до петнадесети век след Христа човек е развивал по-скоро инстинктивен разсъдък, инстинктивен сърдечен живот. Всичко, което живее през този период, е проникнато от този инстинктивен разсъдъчен и сърдечен живот. Но от средата на петнадесети век човек развива по-съзнателен разсъдъчен живот и по-съзнателен сърдечен живот, а с това и изискването да се опира на свободната личност. Това изискване на човешката природа да се опира на свободната личност се развива в историята едва от средата на петнадесети век. |
| 100 | Damit aber ist auch erklärlich, wie die großen Ereignisse in die Menschheitsentwicklung anders hineinfallen, je nachdem sie in der einen oder anderen Epoche auftreten. In diejenige Epoche, die der unseren vorangegangen ist, in welcher der Mensch bis in die Dreißiger jahre hinein körperlich entwicklungsfähig geblieben ist, in das erste Drittel dieser Epoche hinein fiel das größte Ereignis der Erdenentwicklung, dasjenige Ereignis, das der Erdenentwicklung eigentlich erst den richtigen Sinn gibt, das Ereignis des Mysteriums von Golgatha, die Begründung des Christentums. Im ersten Drittel des griechisch lateinischen Zeitalters spielt sich dasjenige ab, was wie das Mittel punktsereignis der ganzen menschheitlichen Erdenentwicklung ist. So wie es sich dazumal in die Menschheit hineingestellt hat, konnte es nur naiv von der Menschheit begriffen werden in dem Zeitalter, in dem instinktive Verstandeskräfte und instinktive Gemütskräfte da waren. Aus diesen instinktiven Kräften heraus haben sich in jenem Zeitraum die Menschen in der rechten Weise zu dem großen Ereignis stellen können, weil sie sich noch nicht bewußt, sondern naiv verhalten haben. Sie haben sich gesagt: Da geschieht nicht bloß etwas, was durch Menschen getan wird, da ist ein Übermenschliches in die irdische Entwicklung hereingebrochen. Der Christus, das übermenschliche Wesen, hat sich verbunden mit dem Leibe des Jesus von Nazareth. Was auf Golgatha geschehen ist, ist seinen physischen Tatsachen nach nur der äußere Ausdruck für etwas Übersinnliches, das sich in der Erdenentwicklung abgespielt hat. | Но с това става обяснимо и как големите събития заемат различно място в развитието на човечеството в зависимост от това дали настъпват в едната, или в другата епоха. В първата третина на епохата, която предхожда нашата и в която човек е оставал способен на телесно развитие чак до тридесетте си години, настъпва най-великото събитие на земното развитие, събитието, което всъщност тепърва придава истинския смисъл на земното развитие: събитието на Мистерията на Голгота, основаването на християнството. В първата третина на гръко-латинската епоха се разиграва онова, което представлява нещо като централното събитие на цялото земно развитие на човечеството. През епохата на инстинктивните разсъдъчни сили и инстинктивните сърдечни сили човечеството е можело да разбере само наивно това събитие във вида, в който то тогава навлиза в човечеството. През онзи период хората са можели благодарение на тези инстинктивни сили да се отнесат по правилния начин към великото събитие, защото все още са се отнасяли към него не съзнателно, а наивно. Казвали са си: тук не се случва само нещо, извършвано от хора, тук нещо свръхчовешко е нахлуло в земното развитие. Христос, свръхчовешкото същество, се е свързал с тялото на Исус от Назарет. Що се отнася до физическите факти, случилото се на Голгота е само външният израз на нещо свръхсетивно, разиграло се в земното развитие. |
| 101 | In jenem Zeitalter also konnte man das instinktiv begreifen. Das ist anders geworden seit der Mitte des 15. Jahrhunderts. Seit der Mitte des 15. Jahrhunderts hat sich der instinktive Verstand, die instinktive Gemütskraft verwandelt in bewußten Verstand, in bewußte Gemütskräfte. Das gab die Möglichkeit, die Naturwissenschaft bis zu der hohen Stufe, zu der sie gekommen ist, auszubilden, aber auch die äußere industrielle Entwicklung, auch den Materialismus des Zeitalters, der als eine Beigabe da sein mußte, um die freie Persönlichkeit auf die Spitze zu stellen. Aber aus diesem Materialismus muß wieder herausgekommen werden, indem in einer neuen Art, wie ich es heute geschildert habe, der Weg in die geistige Welt hinein gesucht wird. Materialistisch ist das Zeitalter geworden in der Epoche, in der sich die Bewußtseinsseele des Menschen aus der früheren instinktiven Seele entwickelt hat. Da ist zu dem äußeren Materialismus auch der Materialismus der Theologie aufgetreten. Bedenken Sie, wie in weiten Kreisen selbst die Theologie, die Religionsanschauung vom Materialismus erfaßt worden ist, wie der Mensch des Bewußtseinszeitalters unfähig wurde, in dem Ereignis von Golgatha ein Übersinnliches zu erkennen, wie er immer mehr und mehr dazu kam, es in die Sinnlichkeit herabzuziehen; wie er endlich stolz darauf wurde, wie selbst zahlreiche Theologen stolz darauf wurden, nicht mehr in dem Christus die übersinnliche Wesenheit zu sehen, die in den Leib eines Menschen auf die Erde herabgestiegen ist, sondern nur zu sehen den «schlichten Mann aus Nazareth», der zwar etwas größer ist als andere Menschen, aber doch bloß ein Mensch ist. Daß in dem Mysterium von Golgatha, in dem Tod und der Auferstehung Christi, die größte Tatsache der Welt- und Menschheitsentwicklung vor uns steht, das ging dem materialistischen Zeitalter bis jetzt nicht auf. Die Religion selber wurde vermaterialisiert. Der schlichte Bekenntnisglaube wird nicht imstande sein, diese Vermaterialisierung der Religion aufzuhalten. Aufgehalten werden kann sie nur durch die bewußte Geist-Erkenntnis, von der ich heute gesprochen habe. Sie wird sich wiederum erheben zu der Erkenntnis, daß in dem Jesus von Nazareth ein überirdisches, ein übersinnliches Wesen lebte, das sich seit jener Zeit mit der Menschheitsentwicklung vereinigt hat. Das Mysterium von Golgatha wird durch die anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft wiederum in den Gesichtskreis der menschlichen Anschauungen hineingestellt werden; jetzt aber so hineingestellt werden, daß es der Engherzigkeit der einzelnen Konfessionen enthoben wird. | И така, през онази епоха това е можело да се разбере инстинктивно. От средата на петнадесети век това се променя. От средата на петнадесети век инстинктивният разсъдък, инстинктивната сърдечна сила се преобразуват в съзнателен разсъдък, в съзнателни сърдечни сили. Това дава възможност природната наука да се развие до високата степен, до която е достигнала, но също и да се осъществи външното индустриално развитие и да възникне материализмът на епохата, който е трябвало да съществува като съпътстващо явление, за да доведе свободната личност до най-крайното ѝ проявление. Но трябва отново да се излезе от този материализъм, като по нов начин, както го описах днес, се потърси пътят към духовния свят. Времето става материалистично през епохата, в която съзнаващата душа на човека се развива от предишната инстинктивна душа. Тогава към външния материализъм се прибавя и материализмът на теологията. Помислете как в широки кръгове дори теологията – религиозният възглед – е обхваната от материализма, как човекът на епохата на съзнанието става неспособен да познае нещо свръхсетивно в събитието на Голгота, как все повече и повече стига дотам да го сведе до сетивното; как накрая започва да се гордее, как дори многобройни теолози започват да се гордеят, че вече не виждат в Христос свръхсетивното същество, слязло на Земята в тялото на един човек, а виждат само „простия човек от Назарет“, който наистина е малко по-велик от другите хора, но все пак е само човек. До този момент материалистичната епоха не е осъзнала, че в Мистерията на Голгота, в смъртта и Възкресението на Христос пред нас стои най-великият факт на световното и човешкото развитие. Самата религия се материализира. Простата вяра в религиозното вероизповедание няма да бъде в състояние да спре това материализиране на религията. То може да бъде спряно само чрез съзнателното познание на духа, за което говорих днес. Отново ще се издигне до познанието, че в Исус от Назарет е живяло едно надземно, едно свръхсетивно същество, което оттогава се е съединило с развитието на човечеството. Антропософски ориентираната духовна наука отново ще постави Мистерията на Голгота в кръгозора на човешките възгледи; но сега ще я постави така, че тя да бъде издигната над тесногръдието на отделните вероизповедания. |
| 102 | Was sich als geistige Anschauung des übersinnlichen Menschen entwickeln wird, so wie ich es heute dargestellt habe, das wird möglich machen, daß es in jedem Menschen über die ganze Erde hin ohne Rassen- und Volksunterschiede lebt. Von da aus wird aber auch der Weg zum Mysterium von Golgatha gefunden werden, und alle Menschen über die ganze Erde hin werden dieses Christus-Ereignis verstehen, begreifen lernen. Man schwärmt in unserer Zeit - man tut das so leicht - vom sogenannten Völkerbund; man schwärmt von diesem Völkerbund in der utopistischen Weise, wie er in dem so abstrakt denkenden Kopfe des Woodrow Wilson entstanden ist. In dieser Weise wird er nicht entstehen können. Er braucht Wirklichkeitsgrundlagen, und diese müssen vom Innersten der Seele des Menschen ausgehen. Das ist die Aufgabe der heutigen Zeit. Nur in dieser Fähigkeit der Seele, die auf den Weg zur Erkenntnis des übersinnlichen Menschen führt und die die Menschen der ganzen Erde eint, nur durch eine solche Erkenntnis, die das Christus-Ereignis anschauen kann als ein übersinnliches Ereignis, nur in einem solchen Impuls, der über die Völker hin wirkt, der durch die Völker über alle Grenzen hinüberwirkt, liegt die reale Kraft für einen künftigen wahren Völkerbund über die Erde hin. So muß das Christentum seine neuen Wurzeln in die menschliche Kultur einschlagen. | Развитието на духовно съзерцание на свръхсетивния човек по начина, който представих днес, ще направи възможно това съзерцание да живее във всеки човек по цялата Земя без расови и народностни различия. Но оттук ще бъде намерен и пътят към Мистерията на Голгота и всички хора по цялата Земя ще се научат да разбират, да схващат това Христово събитие. В наше време се възторгват – толкова лесно се прави това – от така нареченото Общество на народите; възторгват се утопично от това Общество на народите – така, както то е възникнало в главата на Удроу Уилсън, който мисли толкова абстрактно. По този начин то няма да може да възникне. Нужни са му основи в действителността, а те трябва да произлязат от най-вътрешните дълбини на човешката душа. Това е задачата на днешното време. Реална сила за едно бъдещо истинско Общество на народите по цялата Земя има само в тази способност на душата, която води по пътя към познание за свръхсетивния човек и обединява хората по цялата Земя; само такова познание, което може да съзерцава Христовото събитие като свръхсетивно събитие, дава тази сила; тя се крие само в такъв импулс, който действа сред народите, който чрез народите действа отвъд всички граници. Така християнството трябва да пусне новите си корени в човешката култура. |
| 103 | Das zeigt Ihnen die andere Seite zu dem, was ich im vorigen Vortrag hier sagen durfte. Das zeigt Ihnen diejenige Seite, die dem menschlichen inneren Seelenleben entspricht, die in dem Menschen wiederum soziale Triebe entfachen wird, wenn sie ihn erfüllen wird. Zu der Entgegennahme dieser Geisteswissenschaft braucht man keinen Autoritätsglauben, wie zu der Entgegennahme des anderen Wissenschaftlichen, was herausgetragen wird, sagen wir, von der Sternwarte über Astronomie, von der Medizin über die Beschaffenheit der physischen Menschennatur. Das muß auf Autorität hin angenommen werden, wenn man nicht selber Astronom oder Physiologe und so weiter werden will. Was Ihnen aber der Geistesforscher sagt, das brauchen Sie nicht auf Autorität hin zu glauben. Sie brauchen auch nicht selbst ein Geistesforscher zu sein, wie Sie nicht Maler zu sein brauchen, um die Schönheit eines Bildes zu finden. Sie können die Geisteswissenschaft durch Ihren gesunden Menschenverstand aufnehmen, ohne selbst Geistesforscher zu sein, wenn man nur die Vorurteile, die aus dem heutigen Materialismus heraus sich entwickelt haben, hinwegräumt. Weil alles Geisteswissenschaftliche in den Untergründen der menschlichen Seele veranlagt ist, kann man es ohne Autoritätsglauben einsehen. Und dieses Einsehen, dieses Vertrauen-Haben zu den Offenbarungen der Geisteswissenschaft, das ist etwas, was sich in die Aufgaben unseres Zeitalters hineinleben muß. Dann wird dieses Zeitalter eine Erneuerung erfahren. Dann wird diesem Zeitalter das Ferment gegeben werden zu dem, was als äußere Einrichtung eines Neuaufbaus eine entsprechende Rolle wird spielen müssen. | Това ви показва другата страна на онова, за което имах възможност да говоря тук в предишната лекция. Това ви показва страната, която съответства на вътрешния човешки душевен живот и която, когато изпълни човека, отново ще разпали у него социални нагони. За да се приеме тази духовна наука, не е нужна вяра в авторитети, каквато е нужна при приемането на другите научни сведения – да речем, онези, които обсерваторията съобщава за астрономията и които медицината дава за устройството на физическата човешка природа. Това трябва да се приеме въз основа на авторитет, ако самият човек не иска да стане астроном или физиолог и така нататък. Но не е нужно да вярвате въз основа на авторитет в онова, което ви казва духовният изследовател. Не е нужно и сами да бъдете духовни изследователи, както не е нужно да бъдете художници, за да откриете красотата на една картина. Можете да приемете духовната наука чрез здравия си човешки разсъдък, без сами да сте духовни изследователи, стига само да се отстранят предразсъдъците, развили се от днешния материализъм. Понеже всичко, което принадлежи към духовната наука, е заложено в дълбините на човешката душа, то може да се разбере без вяра в авторитети. И това разбиране, това доверие в откровенията на духовната наука трябва да стане част от задачите на нашата епоха. Тогава тази епоха ще преживее обновление. Тогава тази епоха ще получи закваската за онова, което ще трябва да изиграе съответната роля като външно устройство на едно ново изграждане. |
| 104 | Denn was sehen wir, indem wir so recht das Wesen der gegenwärtigen Zeit zu verstehen suchen? Ich möchte sagen: Zwei Wege sehen wir, der eine links, der andere rechts. Der eine gibt uns die Möglichkeit, stehenzubleiben bei denjenigen Anschauungen, die die bloße Naturwissenschaft gebracht hat, und von dieser Anschauung, die die Naturwissenschaft gebracht hat, nun auch überzugehen zu den sozialen Anschauungen; also von dem Glauben auszugehen, man könne mit demselben Ideenvermögen, mit dem man die Natur begreift, auch das soziale Leben begreifen. Das haben Karl Marx und Friedrich Engels getan, das tun Lenin und Trot^kij. Deshalb kommen sie zu ihren Wegen. Das sehen die Menschen heute noch nicht ein, daß die Naturwissenschaft auf der einen Seite steht, und daß ihre letzten Konsequenzen in dem sozialen Chaos, im sozialen Niedergang zum Ausdruck kommen. Der furchtbare Glaube, der im Osten Europas jetzt alle wirkliche menschliche Kultur vernichten will, dieser furchtbare Glaube des Lenin und Trotzkij, er geht hervor aus dem anderen Glauben, daß man die Wege der naturwissenschaftlichen Erkenntnis auch im sozialen Leben gehen müsse. Was ist denn geschehen unter dem Einfluß dieses neueren materialistisch-naturwissenschaftlichen Glaubens? Es ist das geschehen, daß unser ganzes Geistesleben mechanisiert worden ist. Dadurch aber, daß unser Geistesleben sich nicht mehr erhebt zu Gedanken über den übersinnlichen Menschen, daß es sich mechanisiert an der äußeren mechanistischen Naturanschauung, dadurch werden zu gleicher Zeit die Seelen vegetarisiert, pflanzenähnKch, schläfrig gemacht. So sehen wir, daß wir neben dem mechanisierten Geist eine vegetarisierte Seele im modernen Kulturleben haben. Aber wenn die Seele nicht durchwärmt ist vom Geiste, wenn der Geist nicht durchleuchtet ist von dem übersinnlichen Erkennen, dann entwickeln sich im Leibe die tierischen Eigenschaften, die heute in den antisozialen Trieben leben und die im Osten von Europa zum Henker der Kultur werden wollen. Dann entwickelt sich unter dem Vorgehen, sozialisieren zu wollen, das Allerantisozialste; dann wird das leibliche Leben neben dem mechanisierten Geiste, der vegetarisierten Seele, animalisiert. Die wildesten Instinkte und Triebe treten als historische Forderungen auf. Das ist der Weg, der links geht. | Защото какво виждаме, когато се опитваме да разберем същността на съвременната епоха както трябва? Бих искал да кажа: виждаме два пътя, единият наляво, другият надясно. Единият ни дава възможност да останем при възгледите, които ни е дала само природната наука, и от този възглед, даден от природната наука, да преминем и към социалните възгледи; тоест да изходим от вярата, че със същата способност да създаваме идеи, с която разбираме природата, можем да разберем и социалния живот. Това са направили Карл Маркс и Фридрих Енгелс, това правят Ленин и Троцки. Затова поемат по своите пътища. Хората днес все още не разбират, че от едната страна стои природната наука, а крайните ѝ последици намират израз в социалния хаос, в социалния упадък. Ужасната вяра, която сега в Източна Европа иска да унищожи цялата действителна човешка култура, тази ужасна вяра на Ленин и Троцки произлиза от другата вяра, че и в социалния живот трябва да се върви по пътищата на природонаучното познание. Какво всъщност се случи под влиянието на тази по-нова материалистична природонаучна вяра? Случи се това, че целият ни духовен живот беше механизиран. Но понеже духовният ни живот вече не се издига до мисли за свръхсетивния човек, понеже се механизира под въздействието на външния механистичен възглед за природата, същевременно душите се вегетализират, стават подобни на растения, стават сънливи. Така виждаме, че в съвременния културен живот наред с механизирания дух имаме вегетализирана душа. Но ако душата не е сгрята от духа, ако духът не е озарен от свръхсетивното познание, тогава в тялото се развиват животинските качества, които днес живеят в антисоциалните нагони и които в Източна Европа искат да станат палач на културата. Тогава под претекст, че се цели социализиране, се развива най-антисоциалното; тогава наред с механизирания дух и вегетализираната душа имаме и анимализиране на телесния живот. Най-дивите инстинкти и нагони се явяват като исторически искания. Това е пътят, който води наляво. |
| 105 | Der andere Weg, der rechts geht, ist der, der sich in der heute mitgeteilten Weise hineinfindet in die Anschauung des übersinnlichen Menschen, der übersinnlichen Welt, der auch die Entwicklung des Menschen im übersinnlichen Lichte schaut, der hinaufdringt zum wirklich freien Geiste. | По другия път, който води надясно, стигаме по описания днес начин до съзерцание на свръхсетивния човек, на свръхсетивния свят, виждаме и развитието на човека в свръхсетивна светлина, издигаме се до действително свободния дух. |
| 106 | Aus den Ideen, aus denen ich die Freiheit des menschlichen Fortschritts schildern wollte in meinem Buche «Die Philosophie der Freiheit», wollte ich den Grund legen zu demjenigen, das der Mensch erleben kann als Bewußtsein seiner wirklichen inneren Freiheit durch das Ergreifen des geistigen Lebens. Nur der Geist, der den Menschen durchdringt, kann wahrhaftig frei werden. Derjenige Geist, der nur die Natur durchdringt und alles soziale Leben nach dem Muster der neueren Naturwissenschaft formen wollte, wird mechanistisch unfrei. Und die Seele, die nur von diesem Geiste durchdrungen ist, schläft wie die Pflanze. Diejenige Seele, die durchwärmt wird von dem wahren pulsierenden Wollen der Geist-Erkenntnis der übersinnlichen Menschennatur, diese Seele tritt vor den anderen Menschen im sozialen Leben hin, sie lernt im anderen Menschen den übersinnlichen Menschen schätzen. Sie lernt das Göttliche im Urbild in jedem Menschen schauen. Sie lernt soziales Fühlen jedem Menschen gegenüber. Sie lernt, wie mit Bezug auf diese innerste Seele alle Menschen hier auf der Erde gleich sind. Und in dieser vom Geiste durchwärmten Seele kann sich, auf dem anderen Wege rechts, Gleichheit entwickeln. Und werden die Leiber durchtränkt- und durchgeistigt von dem übersinnlichen Bewußtsein, werden sie durchwärmt, werden sie veredelt von dem, was die Seele aufnimmt, indem sie erweckt wird durch den Geist, nicht vegetarisiert bleibt, dann werden die Leiber auch nicht animalisiert; dann werden die Leiber so, daß sie das entwickeln, was man im weitesten Umfang echte Liebe nennen kann. Dann, dann weiß der Mensch, daß er in seinen Erdenleib als übersinnliches Wesen einzieht, daß er in diesen Leib einzieht, um die Liebe in diesem Leibe zu entwickeln, um zu dem Geiste hin die Liebe zu entwickeln. Dann weiß er, daß im Erdenleibe Brüderlichkeit sein muß, sonst kann in der unbrüderlichen Menschheit der Einzelne nicht ein ganzer, ein voller Mensch sein. | Чрез идеите, с които исках да опиша свободата на човешкия напредък в книгата си „Философия на свободата“, исках да положа основата на онова, което човек може да преживее като съзнание за своята действителна вътрешна свобода, като обхване духовния живот. Само духът, който прониква в човека, може да стане истински свободен. Духът, който прониква само в природата и би искал да оформи целия социален живот по образеца на по-новата природна наука, става механистично несвободен. А душата, която е проникната само от този дух, спи като растението. Душата, която се сгрява от истинската пулсираща воля да постигне познание на духа за свръхсетивната човешка природа, застава пред другия човек в социалния живот, научава се да цени свръхсетивния човек в другия човек. Научава се да вижда божественото в неговия първообразен вид във всеки човек. Научава се да изпитва социални чувства към всеки човек. Научава как по отношение на тази най-вътрешна душа всички хора тук на Земята са равни. И в тази душа, сгрята от духа, по другия път, надясно, може да се развие равенството. И ако телата се проникнат и одухотворят от свръхсетивното съзнание, ако се сгреят, ако се облагородят от онова, което душата приема, като се пробужда от духа и не остава вегетализирана, тогава и телата няма да се анимализират; тогава телата ще станат такива, че ще развият онова, което в най-широк смисъл може да се нарече истинска любов. Тогава, тогава човек знае, че влиза в земното си тяло като свръхсетивно същество, че влиза в това тяло, за да развива любовта в него, за да развива любовта към духа. Тогава знае, че в земното тяло трябва да има братство, иначе в човечеството, в което няма братство, отделният човек не може да бъде цялостен, пълноценен човек. |
| 107 | So führt uns die Fortsetzung des alten Weges zur Mechanisierung des Geistes, zur Vegetarisierung der Seele, zur Animalisierung des Leibes. So führt uns der Weg, der durch Geisteswissenschaft gezeigt werden soll, zu den wahren sozialen Tugenden, aber zu den sozialen Tugenden, die vom Geiste durchleuchtet, von der Seele durchwärmt sind; die von dem veredelten Menschenleibe ausgeführt werden. | Така продължаването по стария път ни води към механизиране на духа, към вегетализиране на душата, към анимализиране на тялото. Така пътят, който духовната наука се стреми да посочи, ни води към истинските социални добродетели, но към социалните добродетели, които са озарени от духа, сгрени от душата и се осъществяват от облагороденото човешко тяло. |
| 108 | So führt uns die geistige Erkenntnis des übersinnlichen Menschen dazu, auf der Erde in einem schönen Neubau der Zukunft zu begründen: Freiheit im Geistesleben. Der durchgeistigte Mensch wird ein freier Mensch sein. Gleichheit im geistdurchwärmten Seelenleben: Die Seele, die den Geist in sich aufnimmt, wird die andere Seele, die ihr im sozialen Leben entgegentritt, als ihr gleich, wahrhaftig wie in einem großen Geheimnis erfassen und behandeln. Und der veredelte Leib, der durch den Geist und die Seele veredelte Leib, er wird zum Ausüber wahrster, echtester Menschenliebe, der wahren Brüderlichkeit. So wird die soziale Menschenordnung in Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit durch die richtige Erfassung von Leib, Seele und Geist erfolgen können. | Така духовното познание за свръхсетивния човек ни води към това да утвърдим свободата в духовния живот на Земята като част от едно красиво ново изграждане на бъдещето. Одухотвореният човек ще бъде свободен човек. Равенство в душевния живот, сгрят от духа: душата, която приема духа в себе си, ще схваща като равна на себе си другата душа, която среща в социалния живот, и ще се отнася към нея като към равна – наистина сякаш в една голяма тайна. А облагороденото тяло, тялото, облагородено от духа и душата, ще осъществява най-истинската, най-неподправената човешка любов, истинското братство. Така социалният човешки ред в свобода, равенство и братство ще може да възникне чрез правилното разбиране на тялото, душата и духа. |
| 109 | DIE VERWIRKLICHUNG DER IDEALE FREIHEIT, GLEICHHEIT, BRÜDERLICHKEIT DURCH SOZIALE DREIGLIEDERUNG | ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ИДЕАЛИТЕ СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО ЧРЕЗ СОЦИАЛНА ТРИЧЛЕННОСТ |
| 110 | Berlin, 15. September 1919 | Берлин, 15 септември 1919 г. |
| 111 | Das ist ja zweifellos, daß durch die Weltkriegskatastrophe und alles, was mit derselben in schreckvoller Weise zusammenhängt, die soziale Frage für die Menschheit der Gegenwart ein neues Gesicht angenommen hat. Freilich sehen noch keineswegs Kreise, die weit genug sind, in wünschenswerter Art diese Veränderung des Antlitzes der sozialen Frage. Aber sie ist da, und sie wird sich immer mehr und mehr geltend machen. | Несъмнено вследствие на катастрофата на световната война и на всичко ужасяващо, свързано с нея, социалният въпрос придоби нов облик за съвременното човечество. Наистина кръговете, които виждат тази промяна в облика на социалния въпрос по желания начин, все още далеч не са достатъчно широки. Но тя съществува и ще се проявява все по-силно. |
| 112 | Diejenigen Menschen, welche den herrschenden, den führenden Kreisen bis in unsere Gegenwart herein angehörten, werden durch die Macht der Tatsachen sich gezwungen sehen, nicht mehr gegenüber der sozialen Frage stehenzubleiben bei der Ausgestaltung einzelner Gedanken und Maßnahmen, die durch dasjenige herausgefordert sind, was gerade auf dem einen oder anderen Betriebsgebiete, innerhalb des einen oder anderen Kreises des Proletariats sich abspielt. Diese Kreise werden gezwungen werden, in umfassender Art ihre Gedanken und die Richtungen ihres Wollens auf die soziale, als die bedeutungsvollste Frage im Leben der gegenwärtigen Menschen und im Leben der nächsten Zukunft zu wenden. Wird so der Mensch der bisher führenden Klassen nur dann seine Zeit verstehen, wenn et in dem eben angedeuteten Sinne in sein ganzes Denken, Fühlen und Wollen eine neue Gestalt der sozialen Frage aufzunehmen in der Lage sein wird, so wird es auf der anderen Seite aber auch für die breiten Massen des Proletariats notwendig sein, eine wesentliche Änderung ihrer Einstellung zur sozialen Frage zu bewirken. | Силата на фактите ще принуди хората, които чак до наши дни принадлежаха към господстващите, водещите кръгове, по социалния въпрос да не се задоволяват вече с това да развиват отделни мисли и да разработват отделни мерки в отговор на случващото се в една или друга област на производството, в един или друг кръг на пролетариата. Тези кръгове ще бъдат принудени да насочат мислите и волевите си стремежи в широк план към социалния въпрос като най-значимия въпрос в живота на съвременните хора и в живота на близкото бъдеще. И ако човекът от досегашните водещи класи ще разбере своето време само когато съумее да направи новия облик на социалния въпрос част от цялото си мислене, чувстване и воля в току-що посочения смисъл, то, от друга страна, и широките маси на пролетариата ще трябва съществено да променят отношението си към социалния въпрос. |
| 113 | Durch mehr als ein halbes Jahrhundert haben die breitesten Massen des Proletariats soziale und sozialistische Ideen ergriffen. Wir haben gesehen - wenigstens diejenigen Menschen, die nicht schlafend die letzten Jahrzehnte miterlebt haben -, welche Wandlungen die soziale Frage innerhalb der Reihen des Proletariats durchgemacht hat. Man hat sehen können, welche Gestalt sie in dem Augenblick angenommen hatte, als die Schreckenskatastrophe, die man einen «Weltkrieg» nennt, ausgebrochen ist. Dann kam das vorläufige Ende dieser furchtbaren Katastrophe. Das Proletariat sah sich in einer neuen Lage. Es sah sich jetzt nicht mehr wie früher bloß in eine gesellschaftliche Ordnung eingespannt, welche, wenigstens für Mittel- und Osteuropa, von den alten regierenden Mächten beherrscht wurde. Dieses Proletariat selber war in einem weitgehenden Maße aufgerufen, nunmehr an der Neugestaltung der sozialen Einrichtung der Menschheit zu arbeiten. Und gerade dieser Tatsache, dieser völlig neuen geschichtlichen Tatsache gegenüber erlebten wir etwas ungemein Tragisches. | Повече от половин столетие най-широките маси на пролетариата възприемаха социални и социалистически идеи. Видяхме – поне онези от нас, които не проспаха последните десетилетия – какви промени претърпя социалният въпрос в редиците на пролетариата. Можеше да се види какъв облик бе приел той в мига, когато избухна ужасяващата катастрофа, наречена „световна война“. После настъпи временният край на тази страшна катастрофа. Пролетариатът се озова в ново положение. Сега вече не беше само впрегнат, както преди, в един обществен ред, над който поне в Средна и Източна Европа господстваха старите управляващи сили. Самият пролетариат вече бе призован да работи в много голяма степен за преустройството на социалните институции на човечеството. И тъкмо пред този факт, пред този съвсем нов исторически факт преживяхме нещо извънредно трагично. |
| 114 | Die Ideen, denen sich das Proletariat durch Jahrzehnte, man darf sagen, mit seinem Herzblut hingegeben hatte, erwiesen sich als nicht tragfähig jetzt, da sie in ihre Verwirklichung eintreten sollten! Und jetzt erlebten wir einen großen geschichtlichen Widerspruch, eigentlich Widerstreit. Wir erlebten, wie die Tatsachen selber, die weltgeschichtlichen Tatsachen, die sich um uns herum abspielten, zum großen Lehrmeister der Menschheit werden konnten. Wir erlebten, wie diese Tatsachen auf der einen Seite zeigten, daß die bisher führenden leitenden Kreise im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte keine Ideen entwickelt hatten, welche richtunggebend sein können und konnten für das, was sich namentlich in wirtschaftlichen, aber auch in anderen sozialen Tatsachen des menschlichen Erlebens abspielte. Das Merkwürdige erlebte man, daß diejenigen, welche innerhalb der Tatsachenwelt die Macht hatten zu handeln, zu wirken, sich dazu gebracht hatten, die Tatsachen wie von selbst sich ablaufen zu lassen. Die Gedanken, die Ideen waren zu kurzmaschig geworden, um noch die Tatsachen in sich einbeziehen zu können. Die Tatsachen des Lebens waren den Menschen über den Kopf gewachsen. Dies zeigte sich ganz besonders schon durch lange Zeiten hindurch im Wirtschaftsleben, wo der Wettstreit auf dem sogenannten «freien Wirtschaftsmarkt» als einzigen Antrieb in der Regelung der Wirtschaft «Profit» und ähnliches zurückgelassen hatte, wo nicht die Ideen wirkten, die das Wirtschaftsleben einzig und allein nach den Fragen der Gütererzeugung, des Güterumlaufs und des Güterverbrauchs gestalteten, sondern dasjenige, was aus dem Zufall des freien Marktes fortwährend in Krisen hineinführen konnte. Und sehen kann, wer nur sehen will, wie zuletzt dadurch, daß der soziale Betrieb dieser gedankenlos abrollenden Tatsachen sich über die großen Staatsimperien ausgedehnt hatte, auch die Angelegenheiten dieser großen Staatsimperien ins Rollen kamen, ohne daß die Menschen durch ihre Gedanken imstande waren, die rollenden Tatsachen irgendwie zu meistern oder zu ihrer Orientierung irgend etwas zu tun. | Идеите, на които пролетариатът десетилетия наред се бе отдавал, може да се каже, с кръвта на сърцето си, сега се оказаха нежизнеспособни, когато трябваше да бъдат осъществени! И сега преживяхме едно голямо историческо противоречие, всъщност сблъсък. Преживяхме как самите факти, световноисторическите факти, които се разиграваха около нас, можеха да станат великият учител на човечеството. Преживяхме как, от една страна, тези факти показаха, че през последните три-четири столетия досегашните водещи, ръководни кръгове не бяха развили идеи, които и сега, и тогава да могат да дават насока на социалните факти, които хората преживяваха – особено на стопанските, но и на останалите. Преживяхме странното нещо, че онези, които в света на фактите имаха властта да действат, да въздействат, се бяха докарали дотам да оставят фактите да се развиват сякаш от само себе си. Мислите, идеите бяха станали твърде тесни, за да могат все още да обхванат фактите. Житейските факти бяха излезли извън властта на хората. Това отдавна се проявяваше особено ясно в стопанския живот, където конкуренцията на така наречения „свободен стопански пазар“ бе оставила „печалбата“ и други подобни като единствен подтик за регулиране на стопанството; където действаха не идеите, които да изграждат стопанския живот единствено с оглед на въпросите за производството, обращението и потреблението на блага, а онова, което поради случайностите на свободния пазар непрестанно можеше да води до кризи. И който само пожелае да види, може да види как накрая социалният механизъм на тези факти, развиващи се без участието на мисълта, обхвана големите държавни империи и така задвижи и техните дела, без хората да могат чрез мислите си по някакъв начин да овладеят търкалящите се факти или да направят каквото и да било за собствената си ориентация. |
| 115 | Gerade solchen Dingen gegenüber sollte der Mensch der Gegenwart nachdenklich werden. Er sollte sich vor die geistigen Augen führen können, daß es heute in der Tat notwendig ist, tiefer in das Men schengetriebe hineinzuschauen, um so etwas wie die soziale Frage anders zu begreifen, als es gewöhnlich geschieht. Es ist ja handgreiflich, wie die Gedanken gegenüber den rollenden Tatsachen zu kurz geworden sind. Aber die Menschen wollen solche Dinge nicht sehen. Sie haben sich im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte angewöhnt, Geschäftsroutine, öffentliche Routine für «Lebenspraxis » zu nehmen. Sie haben sich angewöhnt, jeden, der etwas hinausschaut und aus einem Überblick über die Dinge urteilen kann, für einen Utopisten oder unpraktischen Idealisten zu halten. Ich darf, um das, was ich eben gesagt habe, nur etwas zu illustrieren, von einer scheinbar persönlichen Bemerkung ausgehen. Aber diese persönliche Bemerkung ist nicht persönlich gemeint. Denn heute, wo das Schicksal des Einzelnen so eng mit dem allgemeinen Schicksal der Menschheit verstrickt ist, können nur ehrlich gemeinte Tatsachen, die selbst beobachtet sind, hinreichend illustrativ wirken für das, was im öffentlichen Leben die Impulse, die Antriebe sind. | Тъкмо пред такива неща съвременният човек би трябвало да се замисли. Би трябвало да може да види с духовния си поглед, че днес действително е необходимо да се вгледаме по-дълбоко в човешките дела, за да разберем нещо като социалния въпрос по различен от обичайния начин. Съвсем осезаемо е колко недостатъчни са станали мислите пред търкалящите се факти. Но хората не искат да виждат такива неща. През последните три-четири столетия те свикнаха да вземат деловата рутина, обществената рутина за „житейска практика“. Свикнаха да смятат за утопист или непрактичен идеалист всеки, който вижда малко по-надалеч и може да съди за нещата, като ги обхваща с поглед. Само за да онагледя донякъде казаното току-що, мога да започна с една наглед лична забележка. Но тази лична забележка няма личен смисъл. Защото днес, когато съдбата на отделния човек е толкова тясно преплетена с общата съдба на човечеството, само искрено изложени, лично наблюдавани факти могат достатъчно нагледно да покажат какви са импулсите, подтиците в обществения живот. |
| 116 | Im Frühfrühling des Jahres 1914 war ich in einer Vortragsserie, die ich in Wien über geisteswissenschaftliche Gegenstände gehalten habe, damals, Monate vor dem Ausbruch des sogenannten Weltkrieges, genötigt, vor einer kleinen Versammlung - hätte ich dasselbe vor einer größeren gesagt, sie hätte mich selbstverständlich ausgelacht - dasjenige zusammenzufassen, was sich mir als Ansicht über das soziale Werden der gegenwärtigen Verhältnisse bilden mußte. Ich sagte damals : Für den, der mit wachem Seelenauge überblickt, was in unserem öffentlichen Leben innerhalb der zivilisierten Welt geschieht, zeige sich dies durchsetzt wie von einer sozialen Geschwürbildung, einer schweren sozialen Krankheit, einer Art sozialer Krebsbildung. Und was so schleichende Krankheit innerhalb unseres Wirtschaftslebens, aber auch innerhalb unseres ganzen sozialen Lebens ist, das müsse in der nächsten Zeit in einer furchtbaren Katastrophe zum Ausdruck kommen. | В самото начало на пролетта на 1914 г., месеци преди избухването на така наречената световна война, бях принуден по време на поредица от лекции по духовнонаучни въпроси във Виена да обобщя пред едно малко събрание възгледа, който трябваше да си изградя за общественото развитие на тогавашните отношения – ако бях казал същото пред едно по-голямо събрание, то, разбира се, щеше да ми се изсмее. Тогава казах: Който с будно душевно око обхваща случващото се в нашия обществен живот в цивилизования свят, вижда как този живот сякаш е пронизан от образуващи се социални язви, от тежка социална болест, от един вид социални ракови образувания. И онова, което като тиха болест се таи в стопанския ни живот, но и в целия ни социален живот, ще трябва в близко време да се изрази в страшна катастрофа. |
| 117 | Nun, was war man im Frühfrühling 1914, wenn man von einer bevorstehenden Katastrophe sprach aus den Ereignissen heraus, die sich gewissermaßen unter der Oberfläche der Dinge abspielten? Man war ein «unpraktischer Idealist» - wenn einem die Leute nicht sagen wollten, daß man ein Narr ist. Was ich damals sagen mußte, kontrastiert allerdings mit dem, was in jener Zeit und sogar noch etwas später die sogenannten «Praktiker» sagten, jene verantwortlichen Praktiker, die Routiniers waren, statt Praktiker zu sein, die aber hochmütig auf jeden herunterschauten, der aus irgendeiner Ideenerkenntnis die Zeitgeschichte zu erfassen versuchte. Was sagten jene Praktiker über die damalige Zeit? Einer jener Praktiker, der sogar Außenminister eines mitteleuropäischen Staates war, verkündete den erleuchteten Vertretern seines Volkes kurz darauf, die allgemeine Entspannung der politischen Lage mache erfreuliche Fortschritte, so daß man sich in der nächsten Zeit auf einen friedlichen Zustand innerhalb der europäischen Völker gefaßt machen dürfe. Er fügte hinzu: Unsere freundnachbarlichen Verhältnisse zu Petersburg stehen aufs allerbeste, denn dank der Bemühungen der Regierungen kümmert sich das Petersburger Kabinett nicht um die Auslassungen der Pressemeute, und unsere freundschaftlichen Beziehungen zu Petersburg werden sich auch für die Zukunft so gestalten, wie sie bisher waren. Und unsere Unterhandlungen mit England hoffen wir zu einem solchen Abschluß zu bringen, daß auch zu England in der nächsten Zeit schon die allerbesten Beziehungen vorhanden sein werden. - Der das sagte, war ein «Praktiker ». Was der andere sagte, war «graue Theorie»! | И така, за какъв минаваше в началото на пролетта на 1914 г. онзи, който говореше за предстояща катастрофа въз основа на събитията, разиграващи се, така да се каже, под повърхността на нещата? За „непрактичен идеалист“ – ако хората не искаха да му кажат, че е глупак. Онова, което трябваше да кажа тогава, наистина контрастира с казаното по онова време и дори малко по-късно от така наречените „практици“, от онези отговорни практици, които следваха рутината, вместо да действат като практици, но високомерно гледаха отвисоко на всеки, който се опитваше да разбере историята на своето време чрез някакво идейно познание. Какво казваха онези практици за тогавашното време? Малко след това един от тях, който дори беше външен министър на една средноевропейска държава, обяви на просветените представители на своя народ, че политическото положение като цяло се разведрява и този напредък е радостен, тъй че в близко време може да се очаква мир сред европейските народи. Той добави: Нашите добросъседски отношения с Петербург са във възможно най-добро състояние, защото благодарение на усилията на правителствата петербургското правителство не обръща внимание на излиянията на вестникарската глутница и приятелските ни отношения с Петербург ще се развиват и занапред така, както досега. А преговорите ни с Англия се надяваме да доведем до такъв завършек, че още в близко време и с Англия да имаме възможно най-добрите отношения. – Онзи, който каза това, беше „практик“. Казаното от другия беше „сива теория“! |
| 118 | An unzähligen Beispielen könnte man die Anschauungen, besser gesagt, die Einsichten in die Tatsachen von Seiten der Praktiker im Beginne jener Zeit, die so schreckensvoll für die Menschheit geworden ist, charakterisieren. Es ist ja in der Tat sehr lehrreich, die Tatsachen sprechen deutlich, wenn man sieht, daß solche Praktiker von dem Frieden redeten - und die nächsten Monate diesen Frieden so brachten, daß durch einige Jahre hindurch die zivilisierten Völker sich damit beschäftigten, zehn bis zwölf Millionen Menschen, gering gerechnet, totzuschlagen und dreimal soviel zu Krüppeln zu machen. Ich will diese Dinge nicht der Aufwärmung von Sensationen willen erwähnen. Ich muß sie erwähnen, weil sich daran zeigt, wie die Gedanken der Menschen kurzmaschig geworden sind und nicht mehr ausreichen, um die Tatsachen zu meistern. Man wird diese Vorgänge erst dann im richtigen Lichte sehen, wenn man in den Tatsachen den großen Lehrmeister dafür anerkennen wird, daß wir nötig haben, um zur Wiedergesundung unserer sozialen Verhältnisse zu kommen, nicht an kleine Umwandlungen von diesen oder jenen Einrichtungen zu denken, sondern an ein großes Umlernen und Umdenken, nicht an eine kleine Abrechnung, sondern an eine große Abrechnung mit dem Alten, das morsch und faul ist und nicht mehr hineinmünden darf in das, was für die Zukunft geschehen soll. | С безброй примери биха могли да се охарактеризират възгледите, по-точно прозренията на практиците за фактите в началото на онова време, което стана толкова ужасно за човечеството. Наистина е много поучително да видим – фактите говорят ясно – как такива практици говореха за мира, а следващите месеци донесоха този мир така, че години наред цивилизованите народи се занимаваха с избиването на десет до дванадесет милиона души по най-скромна сметка и с осакатяването на три пъти повече. Не искам да споменавам тези неща, за да подновявам сензациите. Трябва да ги спомена, защото те показват колко тесни са станали човешките мисли и как вече не са достатъчни, за да овладеят фактите. Ще видим тези събития в правилната светлина едва когато признаем фактите за великия учител, който ни показва, че за да оздравеят отново социалните ни отношения, трябва да мислим не за малки преобразувания на едни или други институции, а за голямо преучаване и преосмисляне; не за малка разплата, а за голяма разплата със старото, което е прогнило и разложено и вече не бива да се влива в онова, което трябва да се извърши за бъдещето. |
| 119 | Was man so für die großen Angelegenheiten der Menschheit sagen kann, könnte man auch für das Rechts- oder Wirtschaftsleben im einzelnen sagen. Überall wird so geredet, daß die Gedanken nicht ausreichen, um die Tatsachen zu meistern. Daher kann man sagen, die bisher leitenden führenden Kreise haben die Praxis, ihnen fehlen aber für diese Praxis die nötigen wirksamen lebenspraktischen Ideen und Gedanken. Und diesen führenden Kreisen steht gegenüber die große Masse des Proletariats. Dieses Proletariat hat sich in einer, man darf sagen, strammen Schulung der marxistischen Gedanken herangebildet durch mehr als ein halbes Jahrhundert. Aber heute ist es nicht etwa richtig, herumzuschauen bei den proletarischen Massen, um sich zu informieren, wie sie denken. Es ist verhältnismäßig leicht, sogar manchmal recht, recht leicht, sachgemäß dasjenige zu widerlegen, was die proletarischen Massen und ihre Führer über wirtschaftliche Angelegenheiten denken. Aber daraufkommt es nicht an. Sondern daraufkommt es an, daß es eine geschichtliche Tatsache ist, daß durch die Seelen, durch die Herzen der proletarischen Massen die Niederschläge von dem gegangen sind, was aus intensiv wirkenden Gedanken sich herausgebildet hat, man möchte schon sagen, als eine proletarische Theorie. Aber diese Theorie, die jetzt, nachdem das Alte zusammengebrochen war, sich wahrhaftig schon mehr hätte bewähren können, als sie sich gegenüber der Lebenspraxis bewährt hat, diese Theorie zeigt eine ganz besondere Eigentümlichkeit, die begreiflich ist. Denn so wie die Dinge in der gesellschaftlichen Entwicklung der Menschheit durch den Einfluß der kapitalistischen Wirtschaftsordnung und der neueren Technik im Laufe der drei bis vier letzten Jahrhunderte, insbesondere aber des neunzehnten, sich herausgebildet haben, wurde das Proletariat immer mehr und mehr eingespannt bloß in das wirtschaftliche Leben; aber so eingespannt, daß jeder einzelne Angehörige dieses Proletariats eine sehr eng umgrenzte Arbeit zu leisten hatte. Diese eng umgrenzte Arbeit war im Grunde genommen alles, was er von dem immer umfassender werdenden Wirtschaftsleben real sah. Was Wunder, daß der Proletarier erlebte - erlebte an dem Schicksal seines Leibes und seiner Seele -, wie sich das neuere Wirtschaftsleben unter dem Einfluß von Technik und Privatkapital entwickelte, daß er aber die Triebräder und Triebfedern, die in diesem Wirtschaftsleben wirkten, nicht überschauen konnte! Er war sozusagen der Arbeitende an diesem Wirtschaftsleben, aber er war durch seine soziale Position verhindert, sachgemäß hineinzuschauen in die Ordnung dieses Wirtschaftslebens, in die Art, wie dieses Wirtschaftsleben verwaltet wird. Und nur allzu begreiflich ist es, daß sich durch solche Tatsachen etwas herausbildete, dessen Früchte nun eben da sind. Es bildete sich wie aus unterbewußten, instinktiven Trieben und Forderungen des Proletariats eine weitgehende proletarische sozialistische Theorie heraus, die aber im Grunde genommen sowohl von den wirtschaftlichen wie von den anderen sozialen Tatsachen sehr, sehr weit entfernt ist, weil ja der Proletarier keinen Einblick in die eigentlichen Triebräder und Triebfedern der wirtschaftlichen und anderen sozialen Tatsachen gewinnen konnte und daher hinnehmen mußte, was ihm auch in einseitiger Weise durch den Marxismus gebracht wurde. Und so finden wir, daß im Laufe von Jahrzehnten Dinge sich tief einfraßen in das Gemüt der proletarischen Menschen, Dinge, die im Grunde genommen, im wesentlichen, so tief wie nur möglich berechtigt sind, die aber an den Tatsachen völlig vorbeigehen. | Онова, което може да се каже така за големите дела на човечеството, би могло да се каже и за отделните въпроси на правния или стопанския живот. Навсякъде се говори така, че мислите не са достатъчни, за да овладеят фактите. Затова може да се каже: досегашните ръководни, водещи кръгове разполагат с практиката, но им липсват необходимите за нея идеи и мисли, които да са дейни и приложими в живота. А срещу тези водещи кръгове стои голямата маса на пролетариата. Този пролетариат се формира в продължение на повече от половин столетие чрез едно, може да се каже, строго обучение в марксистките мисли. Но днес съвсем не е правилно да се оглеждаме сред пролетарските маси, за да се осведомим как мислят те. Сравнително лесно, понякога дори много, много лесно е да се опровергае по същество онова, което пролетарските маси и техните водачи мислят за стопанските дела. Но не това е важното. Важен е историческият факт, че през душите, през сърцата на пролетарските маси преминаха отраженията на онова, което се бе развило от силно действащи мисли като, бихме искали да кажем, пролетарска теория. Но тази теория показва една съвсем особена и обяснима черта – теорията, която сега, след рухването на старото, наистина вече би могла да се е доказала в житейската практика повече, отколкото го е направила. Защото през последните три-четири столетия, но особено през деветнадесетото, под влиянието на капиталистическия стопански ред и на новата техника нещата в общественото развитие на човечеството се развиха така, че пролетариатът все повече беше впряган единствено в стопанския живот; и то така, че всеки отделен негов член трябваше да извършва много тясно ограничена работа. Тази тясно ограничена работа беше всъщност всичко, което той действително виждаше от все по-обхватния стопански живот. Какво чудно, че пролетарият преживяваше – преживяваше чрез съдбата на своето тяло и своята душа – как новият стопански живот се развива под влиянието на техниката и частния капитал, но не можеше да обхване с поглед движещите механизми и движещите сили, действащи в този стопански живот! Той беше, така да се каже, работещият в този стопански живот, но социалното му положение го възпираше да вникне по същество в устройството на този стопански живот, в начина, по който той се управлява. И е съвсем обяснимо, че от такива факти се разви нещо, чиито плодове сега са пред нас. Сякаш от подсъзнателни, инстинктивни нагони и искания на пролетариата се разви една широкообхватна пролетарска социалистическа теория, която обаче всъщност е много, много далеч както от стопанските, така и от другите социални факти, защото пролетарият не можеше да прозре истинските движещи механизми и движещи сили на стопанските и другите социални факти и затова трябваше да приема онова, което марксизмът също му поднасяше едностранчиво. И така, виждаме как в продължение на десетилетия дълбоко в сърцата на пролетариите се врязваха неща, които всъщност, по същество, имат възможно най-дълбоки основания, но напълно се разминават с фактите. |
| 120 | Ich möchte ein Beispiel nennen. Wie stark hat in der Agitation, die sich über das Proletariat aus den theoretischen Anschauungen seiner Führer heraus ergossen hat, zum Beispiel das Wort gewirkt: Es darf in der Zukunft nicht mehr produziert werden, um zu produzieren. Es darf nur produziert werden, um zu konsumieren! - Gewiß, ein treffen des Wort, ein Wort, das - was nicht von vielen Schlagworten der Gegenwart gesagt werden kann - sogar «wahr» ist, aber ein Wort, das ein wesenloses Abstraktum wird und einem entschlüpft, wenn man es mit praktischem Sinn, mit wirklicher Einsicht in die Wirtschaftsverhältnisse durchdenkt. Denn der Praxis kommt es darauf an: Wie macht man die Dinge ? Der Praxis gegenüber ist nichts getan, wenn man bloß die Forderung erhebt: man solle nur produzieren, um zu konsumieren. Das ist etwas, was die Vorstellung vor die Seele ruft, wie schön das Wirtschaftsleben sein könnte, wenn nicht mehr der Profit herrschte, sondern stets nur der Ausblick auf den Konsum. Aber es liegt gar nichts in diesem Satz, was irgendwie daraufhinwiese, wie nun die Struktur des Wirtschaftslebens gestaltet werden solle, damit die Empfindung, die in diesen Worten sich ausdrückt, wirklich Platz greifen könne. Und so verhält es sich mit vielen der Worte - wir werden noch mancherlei berühren -, die manchmal tiefen Wahrheiten entstammen, die aber Agitations und Parteischlagworte des Proletariats geworden sind. Sie sind Abstraktionen geworden und nehmen sich wie utopistische Hinweisungen auf eine unbestimmte Zukunft aus. Und wer es mit dem Proletariat ganz ehrlich meint, muß sich sagen: So lebt dieses arme Proletariat, das heute seine berechtigten Forderungen erhebt, in solchen Anschauungen, von denen zu sagen ist, daß sie zwar eine Theorie sind, aber fernstehen den Tatsachen des Lebens - weil der Proletarier aus diesen Tatsachen herausgerissen und an einen abgesonderten Ort hingestellt worden ist, wo er immer nur eine ganz einzelne Ecke des Lebens übersah. | Бих искал да дам един пример. Колко силно въздейства например следният израз в агитацията, която произлезе от теоретичните възгледи на водачите на пролетариата и се разпространи сред него: В бъдеще вече не бива да се произвежда заради самото производство. Трябва да се произвежда само за потребление! – Разбира се, сполучлив израз, израз, който е дори „истинен“ – нещо, което не може да се каже за много съвременни лозунги, – но израз, който се превръща в безсъдържателна абстракция и ни се изплъзва, когато го обмислим с практически усет, с действително разбиране на стопанските отношения. Защото за практиката е важно: Как се правят нещата? За практиката не е направено нищо, ако само се издига искането да се произвежда единствено за потребление. Това поражда в душата представата колко хубав би могъл да бъде стопанският живот, ако вече не господстваше печалбата, а винаги само ориентацията към потреблението. Но в това изречение няма нищо, което по някакъв начин да показва как трябва да се изгради структурата на стопанския живот, за да може усещането, изразено в тези думи, действително да намери място в него. И така стоят нещата с много от изразите – ще засегнем още не едно нещо, – които понякога произлизат от дълбоки истини, но са се превърнали в агитационни и партийни лозунги на пролетариата. Превърнали са се в абстракции и изглеждат като утопични насоки към неопределено бъдеще. А който е съвсем искрен към пролетариата, трябва да си каже: Така този беден пролетариат, който днес издига своите основателни искания, живее с възгледи, за които трябва да се каже, че наистина са теория, но стоят далеч от житейските факти – защото пролетарият е бил откъснат от тези факти и поставен на отделно място, откъдето винаги е виждал само едно съвсем отделно кътче от живота. |
| 121 | Das ist der Widerstreit, auf den ich habe hinweisen wollen, der sich ausdrückt auf der einen Seite in der Verfassung der leitenden führenden Kreise, welche die Macht über die Tatsachen haben, aber keine Ideen, um diese Tatsachen zu beherrschen, - und auf der anderen Seite in dem Proletariat, welches Ideen bekommen hat, aber mit diesen Ideen als ganz abstrakten Ideen ferne den Tatsachen steht, fremd den Tatsachen gegenübersteht. | Това е сблъсъкът, на който исках да обърна внимание: от една страна, той се изразява в състоянието на ръководните, водещите кръгове, които имат власт над фактите, но нямат идеи, за да ги овладеят, а от друга страна – в пролетариата, който е получил идеи, но с тези напълно абстрактни идеи стои далеч от фактите, остава чужд на фактите. |
| 122 | Wenn man so etwas, wie ich es jetzt gesagt habe, durch einige Worte charakterisiert, weist man auf in der Geschichte wirkende Kräfte und Impulse hin, die im Grunde genommen bedeutungsvoller sind als irgend etwas, was sich bisher im geschichtlichen Ablauf der Menschheit vollzogen hat. Worte wie die von der «ideenlosen Praxis der führenden Kreise» und der «unpraktischen Theorie des Proletariats» wägt man nur richtig, wenn man ein Gefühl hat für das, was so furchtbar lebendig, so einander zerstörend durch die gegenwärtigen Ent wicklungsströmungen der Menschheit flutet. Die Tatsache, daß ein solcher Gegensatz zwischen der Seelenverfassung der leitenden führenden Kreise und derjenigen des Proletariats vorhanden ist, führt dazu und führte dazu, daß heute eine tiefe Kluft besteht zwischen allem, was Denken, Empfinden, Wollen und Handeln der leitenden führenden Kreise ist, und zwischen dem, was Sehnsuchten, Wünsche, Willensimpulse des Proletariats sind. Man versteht nicht einmal richtig, was eigentlich heute aus den Tiefen werden sollte, was aus dem Proletariat als die Forderung der Zeit einem entgegentönt! Wenn einem aus proletarischen Kreisen die Lehre vom Mehrwert, die eben angedeutete Lehre, man solle nur produzieren, um zu konsumieren, die Lehre von der Umwandlung des Privateigentums in Gemeineigentum entgegenklingt, so versteht man diese Dinge gewiß dem Wortlaute nach. Aber dieser Wortlaut der proletarischen Wünsche und Anschauungen - was ist er denn eigentlich? Ist er das, was den bürgerlich führenden leitenden Kreisen Veranlassung geben sollte, diese proletarischen Theorien, wenn sie ausgesprochen werden, logisch zu kritisieren? Es gibt nichts Naiveres in der Gegenwart, als wenn von proletarischer Seite her die Lehre vom Mehrwert ertönt und dann irgendein Syndikus oder Direktor einer Aktiengesellschaft das Selbstverständliche sagt, daß der Mehr wert, aus den Banknoten und so weiter zusammengerechnet, so niedrig ist, daß, wenn man ihn aufteilen wollte, für den Einzelnen nichts herauskommen würde. Es ist das Allernaivste, so sich zu verhalten zum Beispiel der Theorie des Mehrwertes gegenüber. Denn was da die Herren an «Rechnung» leisten, ist ja ganz selbstverständlich, dagegen ist durchaus nichts einzuwenden. Aber um diese Dinge handelt es sich gar nicht. Denn wenn man das, was unmittelbar in den Worten der proletarischen Theorien gesagt wird, in dieser Weise «widerlegen» will, dann ist das gerade so, als wenn man in einem Zimmer am Thermometer sieht, es zeigt so und so viele Grade, und dann, wenn einem die Anzahl der Grade nicht paßt, wenn sie zu niedrig oder zu hoch sind, etwa mit einer kleinen Flamme das Thermometer höhersteigen lassen wollte. Dadurch, daß man sich damit beschäftigt, das Thermometer zu korrigieren, beschäftigt man sich wahrhaftig nicht mit dem, was da wohl als Ursachen zugrunde liegt. Was heute proletarische Theorien sind, wörtlich zu nehmen und zu widerlegen, das ist naiv. Denn die proletarischen Theorien sind nichts weiter als - wollte ich gelehrt sprechen, so würde ich sagen - ein Exponent von etwas, das viel tiefer liegt, als dort, wo man es jetzt sucht. Ebenso wie das Thermometer die Temperatur eines Zimmers anzeigt, aber sie nicht selbst macht, so sind die proletarischen Theorien etwas, um wie an einem Instrument, an einem Zeichen zu erkennen, was in dieser Weise in der sozialen Frage in der Gegenwart und in der nächsten Zukunft lebt. Und da macht man es sich in der Regel allzu bequem. Da betrachtet man diese Frage bloß als eine Wirtschaftsfrage, weil sie einem zuerst entgegengetreten ist als eine wirtschaftliche aus den Forderungen des Proletariats heraus, das eben eingeschnürt war in das Wirtschaftsleben in der Zeit des Privatkapitalismus und der Technik. Und man sah nicht, was eigentlich hinter all den Auffassungen steckt, die sich bei den proletarischen Theorien auf Kapital, auf Arbeit und auf Ware beziehen. Der Proletarier erlebt das gesamte Gebiet des menschlichen Lebens auf dem Felde des Wirtschaftlichen. Daher rückt sich ihm die soziale Frage ganz in eine wirtschaftliche Perspektive. | Когато с няколко думи охарактеризираме нещо като току-що казаното от мен, посочваме сили и импулси, действащи в историята, които всъщност са по-значими от всичко, извършило се досега в историческото развитие на човечеството. Думи като тези за „лишената от идеи практика на водещите кръгове“ и за „непрактичната теория на пролетариата“ можем да преценим правилно само ако имаме усет за онова, което се носи през съвременните течения в развитието на човечеството с такава страшна жизненост и такава взаимно унищожителна сила. Тази противоположност между душевното състояние на ръководните, водещите кръгове и това на пролетариата води и е довела дотам, че днес зее дълбока пропаст между мисленето, усещането, волята и действията на ръководните, водещите кръгове, от една страна, и копнежите, желанията, волевите импулси на пролетариата, от друга страна. Дори не се разбира правилно какво всъщност днес би трябвало да се роди от дълбините, каква повеля на времето звучи от пролетариата към нас! Когато от пролетарските кръгове до нас достигат учението за принадената стойност, току-що посоченото учение, че трябва да се произвежда само за потребление, учението за превръщане на частната собственост в обща, несъмнено разбираме тези неща според буквалния им смисъл. Но този буквален израз на пролетарските желания и възгледи – какво всъщност представлява той? Трябва ли да бъде повод за буржоазните водещи, ръководни кръгове да критикуват логически тези пролетарски теории, когато бъдат изказани? Когато от пролетарска страна прозвучи учението за принадената стойност, няма нищо по-наивно днес от това някой юрисконсулт или директор на акционерно дружество да заяви нещо разбиращо се от само себе си: че принадената стойност, пресметната в банкноти и така нататък, е толкова ниска, че ако се разпредели, отделният човек не би получил нищо. Това е възможно най-наивното отношение например към теорията за принадената стойност. Защото „сметките“, които правят тези господа, са съвсем очевидни, срещу тях няма какво да се възрази. Но въпросът съвсем не е в тези неща. Защото, да искаш по този начин да „опровергаеш“ пряко изказаното в пролетарските теории, е все едно да погледнеш термометъра в една стая, да видиш, че показва еди-колко си градуса, и после, ако броят на градусите не ти харесва, ако са твърде малко или твърде много, да поискаш, да речем, с малък пламък да повишиш показанието на термометъра. Като се занимаваш с поправянето на термометъра, наистина не се занимаваш с онова, което може да е същинската причина. Наивно е днешните пролетарски теории да се приемат буквално и да се опровергават. Защото пролетарските теории не са нищо повече от показател – така бих се изразил, ако исках да говоря учено – за нещо, което лежи много по-дълбоко от мястото, където сега го търсят. Както термометърът показва температурата на една стая, но не я създава сам, така и пролетарските теории са нещо, по което като по уред, по знак можем да познаем какво живее по този начин в социалния въпрос днес и в близкото бъдеще. И тук обикновено си спестяват твърде много усилия. Разглеждат този въпрос само като стопански, защото най-напред той е застанал пред тях като стопански чрез исканията на пролетариата, който по времето на частния капитализъм и техниката е бил стегнат в рамките на стопанския живот. И не са виждали какво всъщност се крие зад всички възгледи, които в пролетарските теории се отнасят до капитала, труда и стоката. Пролетарият преживява целия човешки живот в рамките на стопанството. Затова социалният въпрос изцяло се поставя пред него в стопанска перспектива. |
| 123 | Wer Gelegenheit hat, sich einen weiteren Blick anzueignen, sollte sehen, wie deutlich voneinander zu unterscheiden sind drei Lebensgebiete, auf denen sich uns drei der Kernpunkte der sozialen Frage zeigen. Wer gelernt hat, nicht nur über das Proletariat zu denken - vielleicht erst jetzt zu denken, nachdem die Revolution gekommen ist -, wer gelernt hat durch sein Lebensschicksal, nicht bloß über das Proletariat zu denken und über dasselbe zu empfinden, sondern mit demselben zu denken und zu empfinden, der kann von dem, was in den Worten liegt, die, ich möchte sagen, als Kernworte durch alle sozialistischen Theorien ziehen, auf das hinschauen, was in den Tiefen der Besten der Proletarier vorgeht. Was sind denn solche Kernworte? | Който има възможност да придобие по-широк поглед, би трябвало да види колко ясно се разграничават три области на живота, в които ни се разкриват три от основните точки на социалния въпрос. Който се е научил не само да мисли за пролетариата – може би чак сега, след като дойде революцията, – който чрез житейската си съдба се е научил не само да мисли за него и да се отнася с чувство към него, а да мисли и да чувства заедно с него, той може да вникне в онова, което става в дълбините на най-добрите сред пролетариите, като изхожда от съдържанието на думите, които, бих искал да кажа, са основни и се срещат във всички социалистически теории. Кои са тези основни думи? |
| 124 | Da haben wir erstens das Kernwort vom Mehrwert, auf das ich schon hingewiesen habe. Man muß nur mit vielen Proletariern als Mensch zu Mensch verkehrt haben, und man muß gesehen haben, wie in die Gemüter der Proletarier dieses Wort vom Mehrwert eingeschlagen hat. Und auf dieses Einschlagen kommt es an, nicht auf die theoretische Bewahrheitung. Wer, gleich mir, in den Jahren, in welchen sich gerade einschneidend Dinge abspielten innerhalb der sozialen Bewegung der neueren Zeit, hier in Berlin gewirkt hat an der von Wilhelm Liebknecht, dem alten Liebknecht begründeten Arbeiterbildungsschule, der weiß einiges mehr über diese Frage, die eben angedeutet worden ist, mehr aus der Lebenspraxis heraus als vielleicht Gewerkschaftsführer und namentlich als - wie soll ich mich nun aussprechen, damit ich nicht verletze? Man hat mit Recht gesagt: es gab «Kriegsgewinnler» und nach dem Kriege «Revolutionsgewinnler »; mir ist es immer so vorgekommen: es gab «Kriegsschwätzer» und nach dem Kriege - «Revo lutionsschwätzer»! Aber was man unter Mehrwert verstand, das war, daß man sagte: Der Proletarier arbeitet werktätig, er bringt diese oder jene Produkte hervor. Der Unternehmer dagegen bringt diese Produkte auf den Markt, und er gibt dem Arbeiter so viel als nötig ist, damit der Arbeiter sein Leben erhalten kann, denn sonst könnte er auch nicht für den Unternehmer arbeiten, - das übrige ist Mehrwert. Gewiß, mit diesem Mehrwert verhält es sich durchaus so, wie heute etwa Walther Rathenau darüber spricht - ich will gar nichts über diesen viel verleumdeten Mann sagen -, aber in bezug auf die soziale Frage befindet er sich in den größten Irrtümern. Es ist durchaus so, daß dieser Mehrwert, wenn man ihn verteilen würde, den Angehörigen der breiten proletarischen Massen keine Aufbesserung bringen würde. Aber durch Rechnungsoperationen, die etwa in der Luft herumschwirren, kommt man den Dingen auch nicht bei. Man muß vielmehr diesen Mehrwert in der richtigen Weise in bezug auf seine soziale Bedeutung abfangen. Sollte dieser Mehrwert denn wirklich so wenig vorhanden sein, wie zum Beispiel Rathenau «richtig » errechnet? Nein! Denn dann gäbe es in Berlin keine Theater, keine Hochschulen, keine Gymnasien, alles das nicht, was man Kulturleben, was man Geistesleben der Menschheit nennt. Das alles ist ja in Wahrheit zum größten Teile von dem sogenannten Mehrwert erhalten. Darum handelt es sich aber gar nicht, wie dieser Mehrwert in der Ware und in der Geldzirkulation an die Oberfläche getrieben wird, sondern darum, daß in dem, was nur mit dem Schlag worte Mehrwert besprochen wird, sich ausdrückt die ganze Beziehung des neuzeitlichen Geisteslebens zu der breiten Masse des nichtan diesem Geistesleben unmittelbar teilnehmen könnenden Volkes. Wer jahrelang unter Arbeitern gelehrt hat und sich bemüht hat, vor ihnen das zu lehren, was unmittelbar aus der allgemeinen menschlichen Empfindung herausdrängt, was gesprochen ist von Mensch zu Mensch, der weiß, was für einen Charakter eine Geistesbildung haben muß, die allgemein menschlich sein soll, und wie sich diese Geistesbildung von derjenigen unterscheidet, die sich im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte gerade unter dem Einfluß der privatkapitalistischen und der technischen Wirtschaftsordnung herausgebildet hat. Wenn ich wieder persönlich reden darf- das Persönliche illustriert das Allgemeine -, so darf ich vielleicht sagen: Ich wußte, wenn ich in Wochen, Stunden, vor den Proletariern sprach, da spreche ich so, daß in den Seelen verwandte Saiten erklingen; da empfangen diese Menschen ein Wissen, eine Erkenntnis, mit der sie gehen können, die sie aufnehmen können. Aber dann kamen auch diejenigen Zeiten, in denen auch der Proletarier die Mode erfüllen mußte, an der «Bildung» teilzunehmen - an derjenigen Bildung, welche in geistiger Beziehung das Ergebnis der herrschenden, fuhrenden Kultur war. Da mußte man diese Proletarier in die Museen führen, mußte ihnen zeigen, was aus der Empfindungsweise der herrschenden, bürgerlich fühlenden Menschenklasse hervorgegangen ist. Ja, da wußte man - wenn man ehrlich war, wußte man das, wenn man nicht ehrlich war, sagte man sich allerlei Phrasen von Volksbildung und dergleichen vor -: Das alles ergibt keine Brücke zwischen der Geisteskultur und der Geistesbildung der leitenden führenden Kreise und dem, was Geistes Sehnsucht und Geistesbedürfnis des Proletariats ist. Denn Kunst, Wissenschaft, Religion kann man nur verstehen, wenn sie aus Menschenkreisen hervorgehen, mit denen man auf gleichem sozialen Boden steht, so daß man mit ihnen die gleichen sozialen Empfindungen und Gefühle teilen kann -, nicht wenn ein Riß geht zwischen denjenigen, welche die Bildung genießen sollen, und denjenigen, welche diese Bildung wirklich genießen können. Da empfand man eine tiefe Kultur lüge. Und heute darf wahrhaftig nicht wohlwollend Dunkel über diese Dinge verbreitet werden, sondern heute müssen sie klar gesehen werden. Da empfand man diese tiefe Kulturlüge, die darin bestand, daß man allerlei Volkshochschulen oder Bildungsschulen errichtete und den Leuten eine Bildung mitteilen wollte, die über keine Brücke zu ihnen gehen konnte. Da stand dann der Proletarier auf der einen Seite des Abgrundes, sah hinüber auf das, was an Kunst, an Sitte, Religion, Wissenschaft erzeugt wurde von den leitenden führenden Kreisen, verstand es nicht, hielt es für etwas, was nur - wie ein Luxus - diese leitenden führenden Kreise angeht. Da sah dann das Proletariat die Verwendung, die Verwirklichung des Mehrwertes, indem es das Wort vom Mehrwert aussprach. Dieses Proletariat fühlte etwas ganz anderes, als was in dieser Thermometersprache vom Mehrwert gesagt wurde. Es fühlte: Da ist ein Geistesleben, das erzeugt wird durch unsere Hervorbringungen, durch unsere Arbeit; das produzieren wir, von dem sind wir aber ausgeschlossen! | На първо място имаме основния израз „принадена стойност“, на който вече обърнах внимание. Достатъчно е да сме общували с много пролетарии като човек с човека и да сме видели как тази дума за принадената стойност е поразила сърцата им. И важно е как е поразила сърцата им, а не теоретичното потвърждение. Който като мен е работил тъкмо през годините на преломни събития в социалното движение на новото време тук, в Берлин, в Работническото образователно училище, основано от Вилхелм Либкнехт, стария Либкнехт, знае от житейската практика нещо повече за току-що посочения въпрос, отколкото може би профсъюзните водачи и особено отколкото – как да се изразя, за да не засегна някого? С право се каза: имаше „печалбари от войната“, а след войната – „печалбари от революцията“; на мен винаги ми се е струвало така: имаше „дърдорковци за войната“, а след войната – „дърдорковци за революцията“! Но под принадена стойност се разбираше следното: казваше се, че пролетарият извършва труд, произвежда едни или други продукти. Предприемачът, напротив, изкарва тези продукти на пазара и дава на работника толкова, колкото е необходимо, за да поддържа живота си, защото иначе той не би могъл и да работи за предприемача – останалото е принадена стойност. Разбира се, с тази принадена стойност нещата стоят точно така, както днес говори за нея например Валтер Ратенау – не искам да казвам нищо за този толкова оклеветяван човек, – но по отношение на социалния въпрос той е в плен на най-големи заблуди. Напълно вярно е, че ако тази принадена стойност се разпредели, тя не би подобрила положението на хората от широките пролетарски маси. Но и с аритметични операции, които, да речем, се носят във въздуха, не може да се стигне до същината на нещата. По-скоро трябва да схванем правилно тази принадена стойност с оглед на социалното ѝ значение. Действително ли тази принадена стойност е толкова малко, колкото например Ратенау „правилно“ пресмята? Не! Защото тогава в Берлин нямаше да има театри, висши училища, гимназии, нищо от онова, което се нарича културен живот, духовен живот на човечеството. Всичко това в действителност в по-голямата си част се издържа от така наречената принадена стойност. Но въпросът съвсем не е в това как тази принадена стойност излиза наяве в стоката и в паричното обращение, а в това, че в онова, за което се говори само с лозунга „принадена стойност“, се изразява цялото отношение на духовния живот на новото време към широката народна маса, която не може непосредствено да участва в този духовен живот. Който години наред е преподавал сред работници и се е стремил да им предава онова, което извира непосредствено от общочовешкото усещане и се изговаря от човек на човек, знае какъв характер трябва да има общочовешкото духовно образование и как то се различава от образованието, развило се през последните три-четири столетия тъкмо под влиянието на стопанския ред на частния капитал и техниката. Ако отново мога да говоря лично – личното онагледява общото, – може би ще си позволя да кажа: Когато през седмиците и часовете говорех пред пролетариите, знаех, че говоря така, че в душите им зазвучават сродни струни; тези хора получават знание, познание, което им позволява да вървят по своя път и което могат да приемат. Но после дойдоха и периодите, когато и пролетарият трябваше да следва модата да участва в „образованието“ – в онова образование, което в духовно отношение бе резултат от господстващата, водещата култура. Тогава трябваше да водим тези пролетарии в музеите, да им показваме какво е произлязло от светоусещането на господстващата класа, изпълнена с буржоазни чувства. Тогава, ако сме били честни, знаели сме: Всичко това не създава мост между духовната култура и духовното образование на ръководните, водещите кръгове и духовния копнеж, духовната потребност на пролетариата – а ако не сме били честни, повтаряли сме си всякакви фрази за народно образование и други подобни. Защото изкуството, науката, религията могат да бъдат разбрани само когато произлизат от човешки кръгове, с които стоим на една и съща социална почва, така че да можем да споделяме с тях едни и същи социални усещания и чувства – не и когато съществува разрив между онези, които трябва да се ползват от образованието, и онези, които действително могат да се ползват от него. Тогава усещахме една дълбока културна лъжа. И днес наистина не бива от добронамереност да замъгляваме тези неща, а трябва да ги виждаме ясно. Усещахме тази дълбока културна лъжа: основаваха се всякакви народни университети или образователни училища и се искаше на хората да се даде образование, но нямаше мост, по който то да стигне до тях. Тогава пролетарият стоеше от едната страна на пропастта, гледаше отсреща към създаваното от ръководните, водещите кръгове в изкуството, нравите, религията, науката, не го разбираше, смяташе го за нещо, което засяга само – като някакъв лукс – тези ръководни, водещи кръгове. Тогава, като изговаряше израза „принадена стойност“, пролетариатът виждаше как тя се използва, как се осъществява. Този пролетариат чувстваше нещо съвсем различно от онова, което се казваше за принадената стойност на този език на термометъра. Чувстваше: Ето един духовен живот, който се създава чрез продуктите на нашия труд, чрез нашия труд; ние го произвеждаме, но сме изключени от него! |
| 125 | So muß die Sache vom Mehrwert angesehen werden, wenn sie nicht theoretisch - wenn sie lebensvoll, wenn sie so angesehen wird, wie sie wirklich im Leben darinsteht. Da sehen wir dann auch das, was die erste Kernfrage der umfassenden sozialen Frage ist: da sehen wir den geistigen Teil der sozialen Frage. Da sehen wir, wie in derselben Zeit, in welcher in den letzten drei bis vier Jahrhunderten neuere Technik, neuere Wissenschaft und zugleich privatkapitalistische Wirtschaftsform heraufkamen, auch ein Geistesleben heraufgekommen ist, das immer mehr und mehr nur dasjenige wird, was in den Seelen jener Menschen leben soll, die durch eine tiefe Kluft getrennt sind von den großen breiten Massen, für deren Bildung sie in unzulänglicher Weise sorgen, von deren Bildung sie sich abtrennen. Daher sieht man mit so blutendem Herzen darauf hin, wenn man erfährt, wie man gutmeinend und gutwillig in diesen leitenden führenden Kreisen sich in gutgeheizten Spiegelzimmern unterhielt über die Art, wie man brüderlich ist mit allen Menschen, über die Art, wie man alle Menschen lieben solle, wie man sich unterhielt von allen christlichen Tugenden - bei einer Ofen wärme, die erzeugt war durch diejenigen Kohlen, welche herauf befördert wurden aus den Kohlenschächten, in die hinuntergelassen wurden neunjährige, elfjährige, dreizehnjährige Kinder, welche buchstäblich - für die Mitte des 19. Jahrhunderts war es buchstäblich so; später ist es nicht durch das Verdienst der herrschenden leitenden Kreise besser geworden, sondern durch die Forderungen des Proletariats - vor dem Aufgange der Sonne in die Schächte hinunterwandern mußten und erst nach dem Untergange der Sonne wieder heraufkommen konnten, so daß diese armen Kinder die ganze Woche hindurch das Sonnenlicht nicht sahen. | Така трябва да се разглежда въпросът за принадената стойност, когато се разглежда не теоретично, а живо, така, както действително съществува в живота. Тогава виждаме и първия основен въпрос на всеобхватния социален въпрос: виждаме духовната част на социалния въпрос. Виждаме как през последните три-четири столетия, заедно с новата техника, новата наука и частнокапиталистическата стопанска форма, възниква и духовен живот, който все повече се превръща само в онова, което е предназначено да живее в душите на определени хора, които се грижат недостатъчно за образованието на големите широки маси и се откъсват от него, отделени от тези маси с дълбока пропаст. Затова сърцето ни кърви, когато узнаем как в тези ръководни, водещи кръгове добронамерено и с добра воля са разговаряли в добре отоплени салони с огледала за това как да сме братя с всички хора, как да обичаме всички хора, как са разговаряли за всички християнски добродетели – на топло край печка, отоплявана с въглищата, изкарани от онези въглищни шахти, където са спускали деветгодишни, единадесетгодишни, тринадесетгодишни деца; тези деца буквално е трябвало да слизат в шахтите преди изгрева на слънцето и са можели да излизат отново едва след залеза на слънцето, така че цяла седмица тези бедни деца не са виждали слънчева светлина – в средата на деветнадесети век това е било буквално така; по-късно положението се е подобрило не по заслуга на господстващите ръководни кръгове, а благодарение на исканията на пролетариата. |
| 126 | Man glaubt heute, diese Dinge werden gesagt, um aufzuhetzen. Nein I Sie müssen gesagt werden, um daraufhinzuweisen, wie sehr sich das, was Geistesleben der letzten drei bis vier Jahrhunderte ist, abgetrennt hat von dem wirklichen Leben der Menschen. Man hat reden können - abstrakt - von Moral, von Tugend, von Religion, ohne daß das wirkliche tätige praktische Leben irgendwie berührt wurde von diesem Gerede von Brüderlichkeit und Nächstenliebe, von Christentum und so weiter. Das ist es denn, was vor uns hinstellt als einen abgesonderten Kernpunkt der sozialen Frage die Geistesfrage. Wir blicken da auf den ganzen Umfang des Geisteslebens, insbesondere des Geisteslebens mit Bezug auf den Menschen der Gegenwart und der nächsten Zukunft, das sich abspielt auf dem Gebiete der Erziehung und des Unterrichtswesens. Es ist einmal so gekommen, daß im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte durch die Art, wie die einzelnen fürstlichen Territorien sich zu den einzelnen Wirtschafts-Nationalstaaten gestaltet haben, das Geistesleben in seinen wichtigeren öffent licheren Teilen von der Staatsordnung aufgenommen worden ist. Und heute ist man stolz darauf, daß man von seiten der Wissenschaft, von seiten des Geisteslebens überhaupt, das Unterrichts- und Erziehungswesen - gewiß mit Recht - der mittelalterlichen Zugehörigkeit zur Religion, zur Theologie entrissen hat., Man ist recht stolz darauf und hat es immer wieder wiederholt: Im Mittelalter war es so, daß das Geistesleben, das Wissenschaftsieben der Theologie, der Kirche die Schleppe nachgetragen hat. Gewiß, diese Zeiten sollen nicht wieder zurückgewünscht werden; wir wollen nicht rückwärts, wir wollen vorwärts. Aber heute ist schon wieder eine andere Zeit. Heute darf nicht bloß in Hochmut darauf hingewiesen werden, wie im Mittelalter das Geistesleben der Kirche die Schleppe nachgetragen hat. Heute muß auf etwas anderes hingewiesen werden. Nehmen wir ein Beispiel zur Illustration, das uns hier nicht so ferne liegt. | Днес се смята, че тези неща се казват, за да се подстрекава. Не! Трябва да бъдат казани, за да се покаже колко много духовният живот на последните три-четири столетия се е откъснал от действителния живот на хората. Можело е да се говори – абстрактно – за морал, за добродетел, за религия, без действителният деен практически живот да бъде засегнат по някакъв начин от тези приказки за братство и любов към ближния, за християнство и така нататък. Именно това поставя пред нас духовния въпрос като отделна основна точка на социалния въпрос. Тук погледът ни обхваща целия духовен живот, особено онзи, който се разгръща в областта на възпитанието и учебното дело във връзка с човека на настоящето и близкото бъдеще. Така се е стекло, че през последните три-четири столетия държавният ред е обхванал по-важните обществени области на духовния живот поради начина, по който отделните княжески територии са се оформили като отделни стопански национални държави. И днес представителите на науката, на духовния живот изобщо се гордеят, че са изтръгнали учебното и възпитателното дело – несъмнено с право – от средновековната му зависимост от религията, от теологията. Много се гордеят с това и отново и отново повтарят: През Средновековието духовният живот, научният живот е носел шлейфа на теологията, на църквата. Разбира се, не бива да желаем връщането на тези времена; не искаме назад, искаме напред. Но днес времето отново е друго. Днес не бива само високомерно да се сочи как през Средновековието духовният живот е носел шлейфа на църквата. Днес трябва да се посочи нещо друго. Нека за онагледяване вземем един пример, който тук не ни е толкова далечен. |
| 127 | Ein sehr bedeutender naturforschender Gelehrter, den ich sehr achte - durchaus werden diese Dinge nicht zur Verkleinerung der Menschen gesagt -, der zugleich Sekretär der Berliner Akademie der Wissenschaften war, er sprach darüber, wie diese Berliner Akademie zu dem öffentlichen Staatswesen stand. Der Herr sagte damals in einer wohlgefügten Rede: die Mitglieder dieser gelehrten Akademie rechneten es sich zu ihrer ganz besonderen Ehre, die wissenschaftliche Schutztruppe der Hohenzollern zu sein. Das ist nur ein Beispiel von solchen, die man nicht hundertfältig, sondern tausend- und abertausendfältig anführen könnte, welches die Frage auf die Lippen bringt: Was ist heute an der Stelle dessen, wo in alten Zeiten das Geistesleben der Kirche die Schleppe nachgetragen hat? Wem trägt heute das Geistesleben die Schleppe nach? Das war nicht einmal so schlimm in der jüngsten Vergangenheit, wie es werden müßte, wenn wahrhaftig staatliche Ordnungen eintreten würden, unter denen das furchtbare Unterrichtsregiment sich auftun könnte, welches im Osten Europas sich aufgetan hat, und was hinlänglich beweist, daß es den Tod aller Kultur bringen würde. Sie müssen nicht nur in die Vergangenheit, sondern vor allem in die Zukunft schauen und müssen sagen: Es ist die Zeit herangerückt, wo das Geistesleben als ein selbständiges Glied des sozialen Organismus wird auftreten müssen, wo es auf Selbstverwaltung wird gestellt werden müssen. | Един много значим учен природоизследовател, същевременно секретар на Берлинската академия на науките, говори за отношението на тази Берлинска академия към обществения държавен живот – дълбоко уважавам този учен; тези неща съвсем не се казват, за да се принизяват хората. Тогава в една добре построена реч господинът каза: членовете на тази научна академия смятат за своя съвсем особена чест да бъдат научната охрана на Хоенцолерните. Това е само един от примерите, които бихме могли да приведем не със стотици, а с хиляди и десетки хиляди, и той ни кара да попитаме: Какво е заменило днес старото положение, при което духовният живот е носел шлейфа на църквата? На кого днес духовният живот носи шлейфа? Дори в най-близкото минало това не беше толкова лошо, колкото неизбежно би станало, ако действително се установят държавни порядки, при които би могъл да се появи страшният режим в образованието, възникнал в Източна Европа – режим, който достатъчно ясно доказва, че би донесъл смъртта на всяка култура. Трябва да гледате не само към миналото, а преди всичко към бъдещето и да си кажете: Настъпило е времето, когато духовният живот ще трябва да се яви като самостоятелен член на социалния организъм, когато ще трябва да бъде поставен на основата на самоуправлението. |
| 128 | Man begegnet, indem man so etwas ausspricht, heute unzähligen Vorurteilen. Man wird geradezu als ein verrückter Mensch angesehen, wenn man heute nicht hinweisen kann auf den großen Segen, der in der Verstaatlichung des Unterrichts- und Erziehungswesens liegt. Aber das Heil, das gesucht werden muß, es wird erst gefunden werden, wenn vom Lehrer der untersten Schulstufen an bis hinauf zu dem Unterrichtenden an den Hochschulen das gesamte Unterrichts- und Erziehungswesen und das mit ihm zusammenhängende Geistesleben in Selbstverwaltung gestellt ist - nicht in die Verwaltung des Staates! Das gehört zu den großen Abrechnungen, die heute gepflogen werden müssen. | Който изказва днес нещо подобно, среща безброй предразсъдъци. Смятат те направо за луд, ако днес не можеш да посочиш голямото благодеяние, което се крие в одържавяването на учебното и възпитателното дело. Но спасението, което трябва да търсим, ще намерим едва когато самоуправлението, а не държавното управление, поеме цялото учебно и възпитателно дело – от учителя в най-ниските училищни степени до преподавателя във висшите училища – и свързания с него духовен живот! Това е една от големите равносметки, които днес трябва да бъдат направени. |
| 129 | Der Kreis von Menschen, der mir zuerst Freundlichkeit erwiesen hat, als es sich darum handelte, den Impuls der Dreigliederung der Gegenwart einzuverleiben, dieser Kreis ist derjenige, dem jetzt auch in Stuttgart die erste wirkliche freie Einheitsschule entspringt. An die WaldorfAstoria-Fabrik soll sich angliedern zunächst eine Muster-Einheitsschule, die gestellt sein soll auf jene Pädagogik und Didaktik, auf jene Erziehlehre, welche aus nichts anderem entspringt als aus der wirklichen und wahren Erkenntnis des werdenden Menschen. Der ist zwischen dem siebenten und fünfzehnten Lebensjahre kein anderer, welcher Klasse und welchem Stande er auch angehört. Aber ihn muß man erst kennenlernen, wenn man ihn unterrichten und erziehen will. | Сега в Щутгарт и първото действително свободно единно училище възниква от средите на същия кръг от хора, който пръв прояви благосклонност към мен, когато ставаше дума импулсът на тричленността да стане част от съвременния живот. Към фабриката „Валдорф-Астория“ първоначално се предвижда да се присъедини едно образцово единно училище, основано върху онази педагогика и дидактика, върху онова учение за възпитанието, което произтича единствено от действителното и истинско познание за развиващия се човек. Между седмата и петнадесетата година той е един и същ, към която и класа, към което и съсловие да принадлежи. Но първо трябва да го опознаем, ако искаме да го обучаваме и възпитаваме. |
| 130 | Da ich derjenige war, der in Stuttgart den vorbereitenden Kursus für die an dieser Waldorf-Schule wirkende Lehrerschaft zu halten hatte, so kamen mir auch diejenigen Dinge in die Hand, die heute wie eine Selbstverständlichkeit hingenommen werden. Man ahnt gar nicht, was darin liegt, daß diese Dinge wie eine Selbstverständlichkeit hingenommen werden! Aber sie haben sich eigentlich erst in den letzten Jahrzehnten herausgebildet. Man darf bei einer solchen Gelegenheit - da die Dinge, die Gegenstand der Lebenspraxis sind, zugleich Gegenstand der Lebenserfahrung sein müssen - darauf hinweisen, daß man das, was man sagt, nicht aus dem Leichtsinn eines Jugendlebens sagt, sondern es sich erst auszusprechen getraut, wenn man, wie ich, ein sechstes Lebensjahrzehnt fast vollendet hat. Da erinnert man sich daran, wie die Lehrpläne früher noch kurz waren und wie das, was Gegenstand des Unterrichtes sein sollte, vertreten wurde durch die Vorträge, durch die Bücher und Erfahrungen derjenigen, die im lebendigen Erziehungswesen darin standen, die aus dem Geiste herausschöpften. Heute aber hat man nicht einen kurzen Lehrplan - heute hat man dicke Bücher, in denen nicht nur steht, man solle in dem einen Schuljahr dieses, in dem andern Schuljahr jenes durchnehmen, sondern in denen auch vorgeschrieben ist, wie man die Dinge behandeln soll. Was Gegenstand der freien Lehre sein sollte, das soll Gegenstand werden und ist schon Gegenstand geworden des «Verordnungsblattes ». Ehe man nicht ein deutliches, hinlängliches Gefühl von dem haben wird, was an Unsozia lem in diesen Dingen steckt, eher wird man nicht reif sein, mitzuarbeiten an der wirklichen Gesundung der Menschheit. In der Aufrichtung des freien, vom Staate unabhängigen Geisteslebens liegt daher der erste Kernpunkt der sozialen Frage. Da ist das erste der drei selbständigen Glieder des dreigliederigen sozialen Organismus zu errichten. Wenn man heute diese Dinge vertritt, wenn man daraufhinweist, wie es wohl sein kann, daß zukünftig niemand innerhalb des geistigen Gliedes des sozialen Organismus verwalten wird als der, welcher auch tätigen Anteil am geistigen Leben nimmt, dann wird das mit Bezug auf den Unterricht wenig verwandt sein mit dem Unterricht im heutigen Einheitsstaat. Das ganze Leben wird wie in einer Musterrepublik dastehen. Jeder wird nicht bloß nach den Forderungen einer Verordnung unterrichten, sondern aus dem Geiste schöpfen, was dem Unterricht und der Erziehung frommt. Man wird nicht bloß zu fragen haben, was die Berechtigungen des Menschen für den Sozialismus im dreizehnten oder siebzehnten Jahre sind, wohl aber: Was liegt im Wesen des Menschen selbst begründet, damit es herausgeholt werden kann aus dem werden den Menschen, so daß er, wenn er diese Kräfte losgelöst erhalten hat aus der Tiefe seines Wesens, nicht als willensschwacher, gebrochener Mensch dasteht, wie heute so viele, sondern so dasteht, daß er seinem Schicksal gewachsen ist und auch mitarbeiten kann an dem, was seine Aufgaben im Leben sind. Das weist auf das erste Glied in der Dreigliederung des sozialen Organismus hin. | Тъй като трябваше да изнеса в Щутгарт подготвителния курс за учителите, които работят във Валдорфското училище, се запознах и с онова, което днес се приема за разбиращо се от само себе си. Хората дори не подозират какво означава тези неща да се приемат като нещо разбиращо се от само себе си! А всъщност те се оформиха едва през последните десетилетия. Тъй като житейската практика изисква и житейски опит, при такъв повод е позволено да се посочи, че човек говори не от младежко лекомислие, а се осмелява да изрече казаното едва когато, както е при мен, наближава края на шестото десетилетие от живота си. Тогава си спомня как някога учебните планове бяха още кратки и как онова, което трябваше да бъде предмет на преподаването, се представяше чрез лекциите, книгите и опита на онези, които участваха в живото възпитателно дело и черпеха от духа. Днес обаче няма кратък учебен план – днес има дебели книги, в които не само пише, че през една учебна година трябва да се премине това, през друга – онова, но се предписва и как трябва да се разглеждат нещата. Онова, което би трябвало да бъде предмет на свободното преподаване, се предвижда да стане и вече е станало предмет на „Бюлетина с разпоредби“. Докато хората не придобият ясно и достатъчно силно чувство за антисоциалното, което се крие в тези неща, няма да са достатъчно зрели, за да съдействат за действителното оздравяване на човечеството. Ето защо в изграждането на свободния, независим от държавата духовен живот се крие първата основна точка на социалния въпрос. Тук трябва да се изгради първият от трите самостоятелни члена на тричленния социален организъм. Когато днес се застъпваме за тези неща, когато посочваме, че в бъдеще духовният член на социалния организъм напълно може да се управлява само от онзи, който и сам участва дейно в духовния живот, тогава преподаването ще има малко общо с преподаването в днешната единна държава. Целият живот ще бъде устроен като в образцова република. Всеки ще преподава не само според изискванията на някаква наредба, а ще черпи от духа онова, което е полезно за преподаването и възпитанието. Ще трябва да се питаме не само какви права има човек на тринадесет или на седемнадесет години по отношение на социализма, а преди всичко какво е заложено в самата човешка същност, за да може то да се извлече от израстващия човек, така че, щом получи тези освободени от дълбините на същността му сили, той да не бъде слабоволев и сломен като толкова много хора днес, а да може да се справя със съдбата си и да съдейства за изпълнението на житейските си задачи. Това насочва към първия член в тричленността на социалния организъм. |
| 131 | Man wird allerdings, wenn man diese Gedanken ausspricht, zuerst mit einer Frage, mit einem Einwand abgefunden, wie ich es in einer süddeutschen Stadt erlebte. Da antwortete mir nach einem Vortrage, in der Diskussion, ein Hochschulprofessor ungefähr in folgender Weise: Wir Deutschen werden in der Zukunft ein armes Volk sein. Der Mann dort will das Geistesleben selbständig machen. Das arme Volk wird das selbständige Geistesleben nicht bezahlen können, denn es wird kein Geld haben. Man wird also nach dem Staatssäckel greifen müssen, wird doch aus den Steuern das Unterrichtswesen bezahlen müssen, und wie soll es dann selbständig werden, wie soll es da nicht das Aufsichtsrecht des Staates über sich gestellt haben müssen, da es vom Staate erhalten werden muß ? - Ich konnte darauf nur erwidern, daß es mir sehr sonderbar vorkomme, wenn der Professor glaube, daß das, was man als Steuern aus der Staatskasse nimmt, irgendwie da herauswächst, und daß es in Zukunft nicht von dem «armen Volke» genommen wird. Aber was einem am meisten begegnet, das ist die Gedankenlosigkeit auf allen Gebieten. Dem muß entgegengestellt werden ein wirkliches, in die Tatsachen des Lebens hineinschauendes, praktisches Denken. Das wird auch praktische Lebensprogramme bringen können, die zu verwirklichen sind. | Когато се изкажат тези мисли обаче, най-напред се отговаря с въпрос, с възражение, както ми се случи в един южногермански град. След една лекция, по време на дискусията, един университетски професор ми отвърна приблизително така: Ние, германците, в бъдеще ще бъдем беден народ. Този човек иска да направи духовния живот самостоятелен. Бедният народ няма да може да плаща за самостоятелния духовен живот, защото няма да има пари. Значи ще трябва да се посегне към държавната хазна, все пак образованието ще трябва да се издържа с данъци; а как тогава то ще стане самостоятелно, как държавата няма да има право на надзор над него, щом трябва да го издържа? – Можех само да отвърна, че ми се струва много странно професорът да вярва, че онова, което се взема от държавната хазна като данъци, някак си израства там и че в бъдеще то няма да бъде вземано от „бедния народ“. Но най-често във всички области се сблъскваме с липсата на мисъл. Срещу нея трябва да се изправи действително практическо мислене, което се вглежда във фактите на живота. То ще може да породи и практически житейски програми, които могат да бъдат осъществени. |
| 132 | Und wie das Geistesleben, das Unterrichts- und Erziehungswesen verselbständigt werden muß, so auf der anderen Seite das Wirtschaftsleben. Es ist sehr merkwürdig, wie in der neueren Zeit aus der Tiefe der Menschennatur heraus zwei Forderungen aufgestiegen sind: die nach Demokratie und die nach Sozialismus. Beide, Demokratie und Sozialismus, widersprechen einander. Vor der Weltkriegskatastrophe hat man diese zwei widersprechenden Impulse zusammengeschweißt und sogar eine Partei, die Sozialdemokratie, danach benannt. Hölzernes Eisen ist ungefähr dasselbe. Beide, Sozialismus und Demokratie, widersprechen sich, beide sind aber ganz aufrichtige und ehrliche Forderungen der neueren Zeit. Nun ist die Weltkriegskatastrophe an uns vorübergezogen, hat ihre Ergebnisse gebracht, und nun hören wir, wie die soziale Forderung auftritt und nichts wissen will von einem demokratischen Parlament. Wie die soziale Forderung wiederum theoretisch, ohne eine Ahnung zu haben, wie die Tatsachen eigentlich sind, mit Schlagworten ganz abstrakter Art auftritt wie «Erringung der politischen Macht», «Diktatur des Proletariats » und dergleichen, das kommt allerdings aus den Untergründen des sozialistischen Empfindens hervor, beweist aber, daß man jetzt darauf gekommen ist, daß auch das sozialistische Empfinden dem demokratischen Empfinden widerspricht. Die Zukunft, die den Wirklichkeiten des Lebens, nicht den Schlagworten Rechnung zu tragen hat, sie wird erkennen müssen, wie der sozialistisch Fühlende Recht hat, wenn er sozusagen etwas Unheimliches bei «Demokratie» empfindet, und wie anderseits der demokratisch Fühlende Recht hat, wenn er das Furchtbarste empfindet bei den Worten «Diktatur des Proletariats ». | И както трябва да станат самостоятелни духовният живот, преподаването и възпитанието, така, от друга страна, трябва да стане самостоятелен и стопанският живот. Твърде забележително е как в по-ново време от дълбините на човешката природа възникнаха две искания: за демокрация и за социализъм. Двете – демокрацията и социализмът – си противоречат. Преди катастрофата на световната война тези два противоречащи си импулса бяха споени и по тях дори бе наречена една партия – социалдемокрацията. Дървеното желязо е приблизително същото. Двете – социализмът и демокрацията – си противоречат, но и двете са напълно искрени и честни искания на по-новото време. Катастрофата на световната война вече премина през живота ни, донесе своите резултати и сега чуваме как социалното искане се надига и не иска и да знае за демократичен парламент. Социалното искане отново се изразява теоретично чрез съвсем абстрактни лозунги като „завоюване на политическата власт“, „диктатура на пролетариата“ и други подобни, без изобщо да се знае какви всъщност са фактите; това наистина произтича от дълбините на социалистическото чувство, но доказва, че сега хората са разбрали: социалистическото чувство също противоречи на демократичното чувство. Бъдещето ще трябва да се съобразява с реалностите на живота, а не с лозунгите, и да признае, че човекът със социалистическо чувство е прав, когато, така да се каже, усеща нещо зловещо при думата „демокрация“, и че от друга страна, човекът с демократично чувство е прав, когато изпитва най-силен ужас при думите „диктатура на пролетариата“. |
| 133 | Wie liegen auf diesem Gebiete eigentlich die Tatsachen ? Da brauchen wir nur das Wirtschaftsleben im Zusammenhange mit dem Staatsleben gerade so zu betrachten, wie wir eben vorher das Geistesleben im Zusammenhange mit dem Staatsleben betrachtet haben. Es war wiederum das Vorurteil der Menschen der neueren Zeit, insbesondere derjenigen, die glaubten, recht fortschrittlich zu denken, daß der Staat immer mehr und mehr zum Wirtschafter werden sollte. Post, Telegraph, Eisenbahn und so weiter wurden in Staatsverwaltung gestellt, und bald wollte man über immer weitere Wirtschaftsgebiete die Staatsverwaltung ausdehnen. Das ist eine weite und umfassende Sache, die ich jetzt mit einigen Worten berühre, und ich muß mich leider - weil ich angewiesen bin, diese Dinge in einem kurzen Vortrage zu entwickeln - der Gefahr aussetzen, daß das, was in sehr sachlichen Worten dargelegt wird und mit unzähligen Beispielen aus der neueren Geschichte belegt werden könnte, als Dilettantismus hingestellt würde. Das ist es aber durchaus nicht. Aber was hier wie ein Vorurteil der Fortgeschrittensten ist, das wird sich gerade dann, wenn man den Sozialismus ernst nimmt, in seiner wahren Gestalt zeigen. Und es wird sich in seiner wahren Gestalt zeigen, wenn man ferner ernst nehmen wird ein Wort, welches aus seinen lichtesten Augenblicken heraus Friedrieb Engels in seiner Schrift «Die Entwicklung des Sozialismus von der Utopie zur Wissenschaft», ausgesprochen hat. Er sagt ungefähr: Überschaut man das Staatsleben, wie es sich in die Gegenwart herein entwickelt hat, so findet man, daß es die Bewirtschaftung der Produktionszweige, die Leitung der Warenzirkulation, umfaßt. Aber indem der Staat gewirtschaftet hat, hat er zugleich über Menschen regiert. Er gab die Gesetze, nach denen sich zu verhalten haben - ob in ihren wirtschaftlichen Handlungen oder außerhalb derselben - diejenigen Menschen, die im Wirtschaftsleben drinnen stehen. Dieselbe Instanz wirtschaftete - und gab die Gesetze für das Verhalten der Menschen, die im Wirtschaftsleben drinnen stehen. Das muß in Zukunft anders werden. | Какви всъщност са фактите в тази област? Нужно е само да разгледаме стопанския живот във връзката му с държавния живот точно както преди малко разгледахме духовния живот във връзката му с държавния живот. Хората от по-новото време, особено онези, които вярваха, че мислят твърде прогресивно, имаха и друг предразсъдък: че държавата трябва все повече и повече да поема стопанското управление. Пощата, телеграфът, железниците и така нататък бяха поставени под държавно управление и скоро се поиска държавното управление да се разпростре над все повече стопански области. С тези няколко думи засягам обширен и всеобхватен въпрос и тъй като съм принуден да изложа тези неща в кратка лекция, за съжаление, рискувам да обявят за дилетантство онова, което излагам със съвсем делови думи и което би могло да се подкрепи с безброй примери от по-новата история. То обаче съвсем не е такова. Но онова, което тук се явява като предразсъдък на най-прогресивните, ще покаже истинския си облик именно когато социализмът бъде взет насериозно. И ще покаже истинския си облик, ако освен това бъдат взети насериозно едни думи, които Фридрих Енгелс изрича в един от най-светлите си мигове в своя труд „Развитието на социализма от утопия в наука“. Той казва приблизително следното: Ако обхванем с поглед държавния живот, както се е развил до наши дни, ще открием, че той обхваща стопанисването на производствените отрасли, ръководството на обращението на стоките. Но като е стопанисвала, държавата същевременно е властвала над хората. Тя е давала законите, според които трябва да се държат хората, участващи в стопанския живот – било в стопанските си действия, било извън тях. Една и съща инстанция е стопанисвала – и е давала законите за поведението на хората, участващи в стопанския живот. В бъдеще това трябва да се промени. |
| 134 | Dies hat Engels ganz richtig erkannt. In Zukunft darf auf dem Boden, auf dem gewirtschaftet wird, nicht mehr regiert werden über Menschen, meinte Engels; sondern es darf auf diesem Boden nur verwaltet werden, was Produktion ist, und es darf auf ihm nur geleitet werden, was Warenzirkulation ist. Das war eine richtige Anschauung - aber eine halbe Wahrheit oder eigentlich nur eine Viertelswahrheit, Denn wenn das, was an Gesetzen verwirklicht ist auf diesem Wirtschaftsgebiete, das bisher mit dem Staatsleben zusammenfiel, herausgenommen wird aus der Wirtschaftsverwaltung und Wirtschaftsleitung, muß es seinen eigenen Platz erhalten - allerdings nicht einen Platz, von dem aus die Menschen zentralistisch regiert werden, sondern den Platz, wo sie sich selber demokratisch regieren. | Енгелс е разбрал това съвсем правилно. Според него в бъдеще на почвата, на която се осъществява стопанската дейност, не бива повече да се властва над хората; на тази почва трябва само да се управлява производството и само да се ръководи обращението на стоките. Това беше правилен възглед – но половин истина, или всъщност само четвърт истина. Защото, ако от стопанското управление и ръководство бъдат отделени законите, които се прилагат в тази стопанска област, съвпадаща досега с държавния живот, те трябва да получат свое собствено място – наистина не място, от което хората да бъдат управлявани централизирано, а мястото, където сами да се управляват демократично. |
| 135 | Das heißt: Die beiden Impulse, Demokratie und Sozialismus, weisen darauf hin, daß zwei voneinander getrennte Gebiete neben dem selbständigen Geistesglied des sozialen Organismus noch dastehen müssen in dem gesamten sozialen Organismus, nämlich das, was bleibt von dem ehemaligen Staate. Es ist das die Verwaltung des Wirtschaftlichen und die des öffentlichen Rechtes oder mit anderen Worten alles dessen, worüber jeder Mensch urteilsfähig ist, wenn er mündig geworden ist. Denn was liegt in der Forderung nach Demokratie? Es liegt darin, daß die neuere Menschheit geschichtlich reif werden will dafür, auf dem freien Staatsboden, auf dem freien Rechtsboden gesetzmäßig dasjenige zu verwalten, worin alle Menschen einander gleich sind, worüber also jeder mündig gewordene Mensch neben jedem anderen mündig gewordenen Menschen mittelbar oder unmittelbar - mittelbar durch Vertretung, unmittelbar durch irgendein Referendum - entscheiden kann. So müssen wir in Zukunft einen selbständigen Rechtsboden haben, der die Fortsetzung des alten Macht- und Gewaltstaates sein wird, und der erst der wahre Rechtsstaat sein wird. Niemals wird ein wahrer Rechtsstaat anders entstehen, als daß in ihm nur diejenigen Angelegenheiten durch Gesetze geregelt werden, über die jeder mündig gewordene Mensch urteilsfähig ist, und zu diesen Angelegenheiten gehört wieder etwas, worüber das Proletariat viel gesprochen hat, wo aber seine Worte wieder genommen werden müssen als das soziale Thermometer. Denn wieder hat in das Gemüt des Proletariats tief eingeschlagen ein Wort von Karl Marx: Es gibt ein menschenunwürdiges Dasein, wenn der Arbeiter auf dem Arbeitsmarkt seine Arbeitskraft wie eine Ware verkaufen muß. Denn wie man eine Ware bezahlt mit dem Warenpreis, so bezahlt man die Arbeitskraft wie gleichwertig mit der Ware durch den Lohn, durch den Preis für die Ware Arbeitskraft! Das war ein Wort, nicht so sehr bedeutungsvoll in der Entwicklung der neueren Menschheit durch seinen sachlichen Inhalt, als durch das blitzartige Einschlagen in das Proletariat, jenes blitzartige Einschlagen, von dem sich die führenden Kreise eigentlich keine Vorstellung machen. Und woher rührt dies Ganze? Es rührt davon her, daß in den Wirtschaftskreislauf, das heißt in die Warenerzeugung, in die Warenzirkulation und Warenkonsumation, die einzig in den Wirtschaftskreislauf hineingehören, in chaotischer, in unorganischer Weise auch hineingestellt ist die Regelung der Arbeit nach Maß, nach Zeit, nach Charakter usw. Und nicht eher wird Heil auf diesem Gebiete, bis aus dem Wirtschaftskreislauf Charakter, Maß und Zeit der menschlichen Arbeit herausgehoben ist, ob sie geistige, ob sie physische Arbeit ist. Denn die Regelung der Arbeitskraft gehört nicht in das Wirtschaftsleben hinein, wo derjenige, welcher der wirtschaftlich Mächtigere ist, eben auch die Macht hat, die Art der Arbeit dem wirtschaftlich Schwachen aufzudrängen. Die Regelung der Arbeit von Mensch zu Mensch, was ein Mensch für den anderen arbeitet, das gehört geregelt auf dem Rechtsboden, da, wo jeder mündig gewordene Mensch jedem andern mündig gewordenen Menschen als gleicher gegenübersteht. Wieviel ich für den andern zu arbeiten habe, darüber dürfen nicht wirtschaftliche Voraussetzungen entscheiden, sondern einzig und allein das, was in dem zukünftigen Staate, der der Rechtsstaat ist, gegenüber dem heutigen Machtstaat, sich entwickeln wird. | Това означава: Двата импулса – демокрацията и социализмът – показват, че в целия социален организъм, наред със самостоятелния духовен член, трябва да съществуват още две отделени една от друга области, а именно онова, което остава от някогашната държава. Това е управлението на стопанството и управлението на публичното право, или, с други думи, на всичко онова, за което всеки е способен да съди, щом достигне пълнолетие. Защото какво се крие в искането за демокрация? В него се крие желанието на по-новото човечество да достигне историческа зрялост, за да може на свободната държавна почва, на свободната правна почва да урежда със закони онова, в което всички хора са равни помежду си и за което следователно всеки пълнолетен човек може косвено или пряко да взема решения наравно с всеки друг пълнолетен човек – косвено чрез представителство, пряко чрез някакъв референдум. Така в бъдеще трябва да имаме самостоятелна правна почва, която ще бъде продължение на старата държава на властта и насилието и която тепърва ще бъде истинската правова държава. Истинска правова държава може да възникне само ако в нея със закони се уреждат единствено въпросите, за които всеки пълнолетен човек е способен да съди; а към тези въпроси отново спада нещо, за което пролетариатът е говорил много, но думите му отново трябва да се приемат като социален термометър. Защото отново едни думи на Карл Маркс са се врязали дълбоко в сърцето на пролетариата: Недостойно за човека е онова съществуване, при което работникът трябва да продава на трудовия пазар работната си сила като стока. Защото, както за една стока се плаща стоковата цена, така за работната сила, сякаш тя е равностойна на стоката, се плаща със заплатата, с цената за стоката работна сила! В развитието на по-новото човечество тези думи бяха значими не толкова заради конкретното си съдържание, колкото заради мълниеносното им въздействие върху пролетариата – мълниеносно въздействие, за което водещите кръгове всъщност нямат никаква представа. А откъде произтича всичко това? То произтича от обстоятелството, че уреждането на количеството, продължителността, характера на труда и така нататък също е включено по хаотичен, неорганичен начин в стопанския кръговрат, тоест в производството на стоки, в обращението на стоките и в потреблението на стоки, които единствени принадлежат към стопанския кръговрат. И в тази област няма да настъпи оздравяване, докато характерът, количеството и продължителността на човешкия труд не бъдат изведени извън стопанския кръговрат, независимо дали трудът е умствен, или физически. Защото уреждането на работната сила не принадлежи към стопанския живот, където стопански по-могъщият има и властта да налага вида на труда на стопански по-слабия. Уреждането на труда между хората, на работата, която един човек върши за другия, трябва да става върху правната почва, там, където всеки пълнолетен човек стои като равен пред всеки друг пълнолетен човек. Колко трябва да работя за другия, не бива да се решава въз основа на стопански предпоставки, а единствено и само въз основа на онова, което ще се развие в бъдещата държава – правовата държава, за разлика от днешната държава на властта. |
| 136 | Auch da begegnet man wieder einem Bündel von Vorurteilen, indem man dergleichen ausspricht. Heute ist es billig, wenn die Leute sagen: Solange die Wirtschaftsordnung durch die Verhältnisse des freien Marktes gegeben ist, solange wird es selbstverständlich sein, daß die Arbeit von der Produktion abhängt, davon, wie die Waren bezahlt werden. Wer aber glaubt, daß es so bleiben müsse, sieht nicht ein, wie geschichtlich ganz andere Forderungen heraufziehen. In Zukunft wird man sagen müssen: Wie töricht wäre es, wenn die Menschen, die irgendeinen Betriebszweig zu verwalten haben, sich zusammensetzten und die Kontobücher des Jahres 1918 nähmen und sagten: Da haben wir so und soviel erzeugt, wir müssen in diesem Jahre auch soviel erzielen. Jetzt ist es September, wir brauchen also, um das zu erreichen, noch so und so viele Tage, wo es regnet, und so und soviele, wo Sonnenschein sein muß, und so weiter. - Man kann nicht der Naturgrundlage vorschreiben, daß sie sich nach den Preisen richten soll, sondern man muß die Preise nach der Naturgrundlage einrichten. Auf der einen Seite wird das Wirtschaftsleben an die Naturgrundlage grenzen, auf der anderen Seite an den Rechtsstaat, wo auch die Arbeit geregelt werden wird. Da wird aus rein demokratischen Grundlagen heraus festzustellen sein, wie lange der Mensch zu arbeiten habe, und danach werden sich die Preise bestimmen - das heißt nach den Naturgrundlagen, so wie heute nach den Naturgrundlagen die Preise in der Landwirtschaft bestimmt werden. Es handelt sich nicht darum, daß man über die Verbesserung kleiner Einrichtungen nachdenkt; es handelt sich darum, daß man umdenken und umlernen muß. Erst wenn auf dem selbständig demokratischen Gemeinboden, wo der eine Mensch dem andern als Mündiggewordener, als Gleicher dem Gleichen gegenübersteht, über die Arbeitskraft geurteilt wird, und wenn der Mensch als freier Mensch diese Arbeit in das selbständige Wirtschaftsleben hineinträgt, wo nicht Arbeitsverträge, sondern Verträge über die Erzeugung geschlossen werden, erst dann wird aus dem Wirtschaftsleben weichen, was heute Unruhe erzeugend darin ist. Das muß durchschaut werden. In der Kürze dieser Zeit kann ich diese Dinge nur andeuten. Ich würde sehr gern einen Zyklus von Vorträgen halten, aber das geht diesmal nicht. Ich muß aber noch darauf hinweisen, wie sich das dritte Glied, das Wirtschaftsleben, in dem dreigliederigen sozialen Organismus gestaltet, wie es in die Zukunft hineinragen soll. | И тук изказването на подобни неща отново се сблъсква с цял куп предразсъдъци. Днес е лесно хората да кажат: Докато стопанският ред се определя от условията на свободния пазар, ще бъде естествено трудът да зависи от производството, от това как се плащат стоките. Но който вярва, че така трябва да остане, не разбира как в хода на историята се надигат съвсем други искания. В бъдеще ще трябва да се каже: Колко глупаво би било хората, които трябва да управляват някой стопански отрасъл, да се съберат, да вземат счетоводните книги за 1918 година и да кажат: Тогава произведохме толкова и толкова и тази година трябва да постигнем същото. Сега е септември, значи, за да постигнем това, са ни нужни още толкова и толкова дни с дъжд и толкова и толкова дни със слънце и така нататък. – Не може да се предписва на природната основа да се съобразява с цените, а цените трябва да се съобразяват с природната основа. От едната страна стопанският живот ще граничи с природната основа, от другата страна – с правовата държава, където ще се урежда и трудът. Там върху чисто демократични основи ще трябва да се установява колко време трябва да работи човекът и според това ще се определят цените – тоест според природните основи, както днес цените в земеделието се определят според природните основи. Въпросът не е да се разсъждава как да се подобрят отделни дребни институции; въпросът е, че трябва да преосмислим нещата и да се преучим. Едва когато за работната сила се съди на самостоятелна обща демократична основа, където един човек стои пред другия като пълнолетен, като равен пред равен, и когато човекът като свободен човек вложи този труд в самостоятелния стопански живот, където вместо трудови договори се сключват договори за производството, едва тогава от стопанския живот ще изчезне онова, което днес поражда в него безпокойство. Това трябва да се прозре. Поради краткото време мога само да загатна тези неща. С голямо желание бих изнесъл цикъл от лекции, но този път това е невъзможно. Трябва обаче да посоча още как се оформя третият член – стопанският живот – в тричленния социален организъм и как трябва да навлезе в бъдещето. |
| 137 | In diesem Wirtschaftsleben darf nicht, wie bisher, darin sein: Kapitalverwaltung, Bodenverwaltung, Produktionsmittelverwaltung - das ist übrigens Kapitalverwaltung -, Arbeitsverwaltung, sondern lediglich darf in ihm sein Verwaltung der Warenerzeugung, des Waren umlaufs und des Waren Verbrauchs. Und gleichsam die Urzelle dieses Wirtschaftslebens, das nur auf Sachkenntnis und Fachtüchtigkeit gegründet sein soll, die Preisbildung, wie wird sie sich vollziehen müssen ? Nicht durch den Zufall des sogenannten freien Marktes, wie es bisher in der Volkswirtschaft und in der Weltwirtschaft der Fall war! So wird sie sich vollziehen müssen, daß auf dem Boden von Assoziationen, die sachgemäß zwischen den einzelnen Produktionszweigen und den Konsumgenossenschaften entstehen, durch Menschen, die sachkundig und fachtüchtig aus diesen Genossenschaften hervorgehen, organisch das erreicht werde, vernünftig erreicht werde, was heute krisenhaft der Zufall des Marktes hervorbringt. Es wird in der Zukunft, wenn die Feststellung von Art und Charakter der menschlichen Arbeitskraft in den Rechtsstaat fällt, ungefähr innerhalb des Wirtschaftslebens sich zu tragen müssen, daß der Mensch für irgend etwas, was er arbeitend vollbringt, so viel an Austauschwerten erhält, daß er seine Bedürfnisse dadurch befriedigen kann, bis er ein gleiches Produkt wieder hervorgebracht hat. | В този стопански живот не бива да има, както досега: управление на капитала, управление на земята, управление на средствата за производство – което впрочем е управление на капитала, – управление на труда; в него трябва да има единствено управление на производството на стоки, на обращението на стоките и на потреблението на стоки. А как ще трябва да се осъществява ценообразуването, което е, така да се каже, първичната клетка на този стопански живот, който трябва да се основава само на познаване на нещата и професионална компетентност? Не чрез случайността на така наречения свободен пазар, както ставаше досега в народното стопанство и в световното стопанство! То ще трябва да се осъществява чрез асоциации, които възникват между отделните производствени отрасли и потребителните кооперации според изискванията на самите неща, така че хората със съответните познания и професионална компетентност, които идват от тези кооперации, да постигат по органичен начин, да постигат разумно онова, което днес случайността на пазара поражда чрез кризи. В бъдеще, когато определянето на вида и характера на човешката работна сила стане задача на правовата държава, в стопанския живот ще трябва да става приблизително следното: за нещо, което извършва с труда си, човекът да получава толкова разменни стойности, че чрез тях да може да задоволява потребностите си, докато отново произведе същия продукт. |
| 138 | Grob, dilettantisch, oberflächlich gesprochen, wäre das eben Gesagte durch folgendes Beispiel erläutert, aber diese Erläuterung wird heute genügen: Wenn ich ein Paar Stiefel hervorbringe, so muß ich durch den gegenseitig fixierten Wert in der Lage sein, durch die Herstellung dieses Paares Stiefel so viele Güter einzutauschen, als ich brauche, um damit meine Bedürfnisse zu befriedigen, bis ich wieder ein Paar Stiefel hervorgebracht haben werde. Und Einrichtungen müssen vorhanden sein, welche innerhalb der Gesellschaft zu regeln haben die Bedürfnisse für Witwen, Waisen, für Invalide und Kranke, für die Erziehung und dergleichen. Daß aber solche Regulierung der Preisbildung, was einzig und allein Sache einer wirtschaftlichen Sozialisierung sein wird, stattfinden kann, das wird davon abhängen, daß sich Körperschaften bilden - seien sie gewählt, seien sie designiert aus den Assoziationen der Produktionszweige in Verbindung mit den Konsumentengenossen schaften -, welche berufen sind, im lebendigen Leben die gerechten Preise zu vermitteln. | Грубо, дилетантски, повърхностно казано, току-що изложеното би могло да се поясни със следния пример, но за днес това пояснение ще бъде достатъчно: Ако произведа чифт ботуши, взаимно установената стойност трябва да ми позволява чрез изработването на този чифт ботуши да получа в замяна толкова блага, колкото са ми нужни, за да задоволявам с тях потребностите си, докато отново произведа чифт ботуши. И трябва да има институции, които да уреждат в обществото задоволяването на потребностите на вдовиците, сираците, инвалидите и болните, както и нуждите на възпитанието и други подобни. Такова регулиране на ценообразуването, което ще бъде единствено и само задача на стопанското социализиране, обаче ще стане възможно само ако се създадат органи – било избрани, било посочени от асоциациите на производствените отрасли във връзка с потребителните кооперации, – призвани да посредничат в реалния живот за постигането на справедливи цени. |
| 139 | Das kann nur dadurch geschehen, daß das ganze Wirtschaftsleben - allerdings nicht in Form einer Moellendorffschen Planwirtschaft, sondern in einer lebendigen Form - so geordnet wird, daß zum Beispiel folgendes berücksichtigt wird: Nehmen wir an, irgendein Artikel habe die Tendenz, zu teuer zu werden. Was bedeutet das? Es wird zu wenig von diesem Artikel erzeugt; es müssen nach den Produktionszweigen Arbeiter durch Verträge hingeleitet werden, welche diesen Artikel erzeugen können. Wird andererseits ein Artikel zu billig, so müssen Betriebe stillgelegt werden und die Arbeiter davon abgezogen werden und durch Regelung in andere Betriebe hineinkommen. Wenn so etwas ausgesprochen wird, dann bezeichnen das die Leute heute als schwierig. Wer das aber als schwierig ablehnt, um bei kleinen Verbesserungen der sozialen Verhältnisse stehen zu bleiben, der sollte auch wissen, daß er damit auch bei den heutigen Verhältnissen bleiben wird. | Това може да стане само ако целият стопански живот бъде устроен като нещо живо – наистина не под формата на планово стопанство по Мьолендорф, – така че да се взема предвид например следното: Да приемем, че някой артикул е на път да стане прекалено скъп. Какво означава това? От този артикул се произвежда твърде малко; чрез договори трябва да се насочват към съответните производствени отрасли работници, които могат да произвеждат този артикул. Ако пък някой артикул стане прекалено евтин, трябва да се спират предприятия, работниците да бъдат изтегляни от тях и по уреден начин да преминават в други предприятия. Когато се изкаже нещо подобно, днес хората го определят като трудно. Но който го отхвърля като трудно, за да се ограничи с малки подобрения на социалните отношения, би трябвало да знае също, че така днешните отношения ще се запазят. |
| 140 | Das zeigt Ihnen, wie durch Assoziationen, die rein aus den Wirt schaftskräften selbst gebildet sind, das Wirtschaftsleben auf sich selbst gestellt werden soll, wie das Wirtschaftsleben, über welches heute der Staat seine Fittiche ausgedehnt hat, in der Tat nur von den wirtschaftenden Kräften selbst verwaltet werden soll, und zwar so, daß innerhalb dieser Verwaltung des Wirtschaftslebens die Initiative des Einzelnen möglichst gewahrt werde. Das kann nicht durch eine Planwirtschaft, nicht durch Aufrichtung einer Gemeinbewirtschaftung der Produktionsmittel, sondern einzig und allein durch Assoziationen der freien Produktionszweige und durch Übereinkommen dieser Assoziationen mit den Konsumgenossenschaften geschehen. | Това ви показва как чрез асоциации, образувани изцяло от самите стопански сили, стопанският живот трябва да бъде поставен на собствена основа; как стопанският живот, над който днес държавата е разперила крилете си, всъщност трябва да се управлява само от самите сили, които осъществяват стопанската дейност, и то така, че инициативата на отделния човек да се запазва във възможно най-голяма степен при това управление. Това може да стане единствено и само чрез асоциации на свободните производствени отрасли и чрез споразумения на тези асоциации с потребителните кооперации, а не чрез планово стопанство, не чрез установяване на общо стопанисване на средствата за производство. |
| 141 | Das ist der furchtbare Irrtum, daß die Verstaatlichung, die bisher von den führenden, leitenden Kreisen in die Wege geleitet worden ist, bis zum Extrem getrieben werden soll, daß über das ganze Staatsleben, den Rahmen dieses Staatslebens benutzend, Genossenschaften sich ausdehnen sollen, wodurch man allen Zusammenhang einer solchen Planwirtschaft mit den äußeren Wirtschaftskräften untergraben würde; während jene Assoziationen, die von der Dreigliederung gemeint sind, gerade darauf ausgehen, die volle freie Initiative des Wirtschaftenden festzuhalten, offenzuhalten alles, was einen geschlossenen Wirtschaftskörper mit dem äußeren Wirtschaftskörper verbindet. | Ужасна заблуда е да се смята, че одържавяването, започнато досега от водещите, ръководните кръгове, трябва да се доведе до крайност и че кооперациите трябва да обхванат целия държавен живот, като използват неговата рамка, при което би се подкопала всякаква връзка на такова планово стопанство с външните стопански сили; докато асоциациите, за които говори тричленността, се стремят именно да запазят напълно свободната инициатива на човека, който осъществява стопанска дейност, и да оставят отворено всичко, което свързва едно затворено стопанско тяло с външното стопанско тяло. |
| 142 | Allerdings wird manches auch recht sehr anders ausschauen, zum Beispiel etwas, worauf ich durch ein Gleichnis nur hindeuten kann. Es verlangt die sozialistische Theorie die Aufhebung des Privateigentums, wie man sagt - lauter Worte, unter denen sich ein sachkundiger Mensch nichts vorstellen kann - und Überführung des Privateigentums in Gemeineigentum. Aber das heißt ja gar nichts. Was etwas heißen kann, das kann ich Ihnen in folgender Weise im Bilde sagen. Heute sind die Menschen beispielsweise sehr stolz auf ihre Philosophen. Aber über eines denken die Menschen ziemlich richtig, wenigstens sobald es sich um geistige Hervorbringungen handelt; während sie es auf dem Gebiete des Materiellen nicht dazu bringen, in gleicher Weise gesund zu denken. Denn wie denkt man über das geistige Eigentum? So denkt man, daß man bei dem, was man geistig erwirbt, dabei sein muß. Man kann nicht gut sagen: Was ich als geistiges Eigentum hervorbringe, das solle durch Gemeinwirtschaft oder durch genossenschaftliches Be wirtschaften hervorgebracht werden. Das wird man schon dem Einzelnen überlassen müssen. Denn es wird am besten dadurch hervorgebracht, daß der Einzelne mit seinen Fähigkeiten und Talenten dabei ist, und nicht, wenn er davon getrennt wird. Aber man denkt doch sozial, indem das, was man geistig hervorbringt, dreißig Jahre nach dem Tode des Schaffenden - es könnte vielleicht die Zeit viel verkürzt werden - nicht mehr den Erben gehört, sondern demjenigen, der es wieder am besten der Allgemeinheit zugänglich machen kann. Das findet man selbstverständlich, weil die Menschen heute das, was sie als Geistiges empfinden, nicht als etwas Besonderes schätzen. Aber die Menschen machen keinen Versuch, darauf einzugehen, wenn man davon spricht, daß das physische Privateigentum in derselben Weise behandelt werden sollte, daß es nur solange im Privatbesitz sein sollte, als man mit seinen Fähigkeiten dabei sein kann, dann aber übergehen sollte-jetzt nicht an diese wesenlose Allgemeinheit, die Korruptionen und so weiter furchtbarster Art hervorbringen würde, sondern an denjenigen, der wieder seinerseits die besten Fähigkeiten hat und die Sache in den Dienst der Allgemeinheit stellen würde. | Наистина някои неща ще изглеждат и съвсем различно, например нещо, за което мога само да загатна с едно сравнение. Социалистическата теория изисква премахване на частната собственост, както се казва – все думи, зад които познавачът не може да си представи нищо, – и превръщане на частната собственост в обща собственост. Но това не означава абсолютно нищо. Онова, което би могло да означава нещо, мога да ви кажа образно по следния начин. Днес хората например много се гордеят със своите философи. Но за едно нещо мислят доста правилно поне когато става дума за духовни произведения, докато в областта на материалното не успяват да разсъждават със същия здрав разум. Защото как се мисли за духовната собственост? Смята се, че човек трябва да участва лично в онова, което придобива духовно. Не може току-така да се каже: Онова, което създавам като духовна собственост, трябва да бъде създадено чрез общо стопанство или чрез кооперативно стопанисване. Това все пак ще трябва да се остави на отделния човек. Защото духовното произведение се създава най-добре, когато отделният човек участва със своите способности и таланти, а не когато бъде отделен от произведението. Но все пак се мисли социално, щом тридесет години след смъртта на създателя онова, което се създава духовно, вече не принадлежи на наследниците, а на онзи, който отново може най-добре да го направи достъпно за всички – този срок може би би могъл значително да се съкрати. Това се смята за нещо разбиращо се от само себе си, защото хората днес не ценят особено онова, което усещат като духовно. Но хората не се опитват да вникнат в думите, че с физическата частна собственост би трябвало да се постъпва по същия начин: тя да остава частна собственост само докато човек може да влага в нея способностите си, а след това да преминава не към тази общност без реална същност, която би породила най-ужасна корупция и други подобни явления, а към онзи, който на свой ред има най-добрите способности и би поставил делото в служба на всички. |
| 143 | Wo man unbefangen denkt, zeigen sich solche Dinge schon. Wir haben es unternommen, eine Hochschule für Geisteswissenschaft, das Goetheanum, in Dornach bei Basel in der Schweiz zu begründen. Wir nennen es Goetheanum seit dem Zeitpunkt, wo die Welt «verwoodrowwilsont» wird, wo es nötig wird, daß der Deutsche zeige, daß er ein Geistesleben vor den ganzen Erdkreis kühn hinstellen wird. Goetheanum im Auslande als Vertreter des deutschen Geisteslebens - anders als es der Chauvinismus macht! Aber ich will jetzt etwas anderes hervorheben. Sie wird gebaut, diese Hochschule der Geisteswissenschaft, und sie wird jetzt verwaltet von denjenigen Menschen, welche die Fähigkeiten dazu haben, diese Sache ins Leben zu rufen. Wem wird sie gehören, wenn diese jetzigen Menschen nicht mehr unter den Lebenden sind? Durch Erbschaft wird sie an niemanden übergehen, sondern sie wird an den übergehen, der sie wieder am besten im Dienste der Menschheit verwalten kann. Sie gehört eigentlich niemandem. | Където се мисли непредубедено, такива неща вече се проявяват. Заехме се да основем Висша школа за духовна наука, Гьотеанума, в Дорнах край Базел в Швейцария. Наричаме я Гьотеанум от времето, когато светът бива „уудроууилсонизиран“, когато става необходимо германецът да покаже, че смело ще представи духовен живот пред целия свят. Гьотеанум в чужбина като представител на германския духовен живот – по друг начин, отколкото го прави шовинизмът! Но сега искам да изтъкна нещо друго. Тя се строи, тази Висша школа за духовна наука, и сега се управлява от онези хора, които имат способностите да осъществят това дело. На кого ще принадлежи тя, когато сегашните хора вече не са сред живите? По наследство няма да премине към никого, а ще премине към онзи, който на свой ред може най-добре да я управлява в служба на човечеството. Всъщност тя не принадлежи на никого. |
| 144 | Denkt man wirtschaftlich sozial, so entstehen schon diejenigen Dinge, die entstehen müssen, wenn Heilsames in der Zukunft geschehen soll. Das Weitere über die Zirkulation des Privateigentums habe ich ausgeführt in der Schrift «Die Kernpunkte der sozialen Frage», wo ich gezeigt habe, wie der soziale Organismus gegliedert werden muß in seine selbständigen und als solche zusammenwirkenden drei Glieder: in die geistige Organisation mit Selbstverwaltung aus den Untergründen eines freien Geisteslebens heraus, in die staatlich-politisch-rechtliche Organisation mit demokratischer Verwaltung, gestellt auf das Urteilen eines jeden mündig gewordenen Menschen, und in ein Wirtschaftsleben, das lediglich gestellt sein soll in das Urteil der sachkundigen und fachtüchtigen einzelnen Personen und Korporationen und ihren Assoziationen. | Когато в стопанството се мисли социално, възникват именно онези неща, които трябва да възникнат, ако в бъдеще трябва да се случи нещо благотворно. В труда „Основните точки на социалния въпрос“ изложих повече за обращението на частната собственост и показах как социалният организъм трябва да се разчлени на своите три самостоятелни члена, които взаимодействат именно като самостоятелни: духовна организация със самоуправление, произтичащо от основите на свободния духовен живот; организация на държавния, политическия и правния живот с демократично управление, основано на преценката на всеки пълнолетен човек; и стопански живот, който трябва да се основава единствено на преценката на отделните лица и корпорации и техните асоциации, които познават съответната област и притежават професионална компетентност. |
| 145 | Das scheint so neu zu sein, daß mir, seit ich diese Sachen in Deutschland vertrete, auch einmal von jemandem folgendes unterbreitet worden ist: Du zerteilst da den Staat, der ein Einheitliches sein muß, in drei Teile. - Ich konnte darauf nur erwidern, ob ich denn den Gaul in drei oder vier Teile zerteile, wenn ich sage: er muß auf seinen vier Beinen stehen. Oder wird jemand behaupten, daß ein Gaul nur eine Einheit ist, wenn er auf einem Bein steht? Ebenso wenig wird jemand behaupten dürfen, daß das soziale Leben, wenn es eine Einheit sein soll, zusammenfließen muß in einer abstrakten Einheit. Man wird sich in Zukunft nicht mehr hypnotisieren lassen müssen von dem abstrakten Einheitsstaat, man wird wissen müssen, daß er dreigegliedert werden muß, in drei Glieder, auf denen er stehen kann: in ein sich selbstverwaltendes freies Geistesgebiet, in eine Rechtsorganisation mit demokratischer Gesetzgebung, in eine Wirtschaftsorganisation mit rein sachkundiger und fachtüchtiger Wirtschaftsverwaltung. | Това изглежда толкова ново, че през времето, откакто се застъпвам за тези неща в Германия, веднъж някой ми отправи и следното възражение: Ти разделяш държавата, която трябва да е нещо единно, на три части. – Можех само да отвърна с въпроса дали разделям коня на три, или четири части, когато казвам: той трябва да стои на четирите си крака. Или някой ще твърди, че конят е едно цяло само когато стои на един крак? Също толкова недопустимо е да се твърди, че социалният живот, за да бъде единен, трябва да се слее в абстрактно единство. В бъдеще хората ще трябва да престанат да се поддават на хипнозата на абстрактната единна държава; ще трябва да знаят, че тя трябва да бъде разчленена тричленно, на три члена, върху които може да стои: на самоуправляваща се свободна духовна област, на правна организация с демократично законодателство, на стопанска организация със стопанско управление, основано изцяло на познаване на съответната област и професионална компетентност. |
| 146 | Die Hälfte von großen Wahrheiten wurde vor mehr als hundert Jahren im Westen Europas gesprochen in den Worten, die damals fielen als eine halbe Wahrheit: Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit, drei Ideale, die den Menschen wahrhaftig tief genug in die Herzen und Seelen geschrieben sein könnten. Aber es waren gewiß nicht dumme und törichte Menschen, die im Laufe des 19. Jahrhunderts erklärt haben, daß diese drei Ideale sich eigentlich widersprächen: daß Freiheit nicht sein kann, wo absolute Gleichheit herrscht; daß wieder Brüderlichkeit nicht sein kann, wo absolute Gleichheit sein soll. Diese Einwendungen waren richtig, aber nur deshalb, weil sie in einer Zeit aufgetreten sind, wo man hypnotisiert war von dem sogenannten Einheitsstaat. In dem Augenblick, wo man von diesem nicht mehr hypnotisiert sein wird, wo man die notwendige Dreigliederung des sozialen Organismus begreifen wird, da wird man anders sprechen. | Преди повече от сто години в Западна Европа велики истини бяха изречени само наполовина с думите, които тогава прозвучаха като половин истина: свобода, равенство, братство – три идеала, които наистина биха могли да се запечатат достатъчно дълбоко в човешките сърца и души. Но със сигурност не бяха глупави и неразумни хора онези, които през деветнадесети век заявяваха, че тези три идеала всъщност си противоречат: че не може да има свобода там, където цари абсолютно равенство; че също така не може да има братство там, където трябва да има абсолютно равенство. Тези възражения бяха правилни, но само защото се появиха във време, когато хората бяха хипнотизирани от така наречената единна държава. В мига, когато престанат да бъдат хипнотизирани от нея, когато разберат необходимата тричленност на социалния организъм, тогава ще говорят по друг начин. |
| 147 | Gestatten Sie, daß ich am Schlüsse in einen Vergleich zusammenfasse, was ich gerne noch länger ausführen würde. Ich konnte nur gleichsam Fäden zeichnen, in einer Skizze das darstellen, was ich sagen wollte; ich weiß, wie ich lediglich andeuten konnte, was nur bei ausführlicher Darstellung durchschaut und eingesehen werden kann. Aber ich möchte am Schlüsse darauf hinweisen, wie der Einheitsstaat wie etwas Hypnotisierendes vor den Menschen stand und sie diesen Einheitsstaat beherrscht sein lassen wollten von den drei großen Idealen Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit. Man wird lernen müssen, daß es anders werden muß. In der Gegenwart sind die Menschen gewohnt, wie einen Gott diesen Einheitsstaat anzuschauen. In der Beziehung ist ihr Verhalten schon so, wie das des Faust dem sechzehnjährigen Gretchen gegenüber. Da erlebt man auch Dinge, die sich ausnehmen wie die Lehren, welche der Faust dem Kinde Gretchen gibt, die angemessen sind dem sechzehnjährigen Gretchen, und die von den Philosophen gewöhnlich als etwas Hochphilosophisches angesehen werden. Da sagt der Faust: «Der Allumfasser, der Allerhalter, faßt und erhält er nicht dich, mich, sich selbst?» Fast ist es so gegenüber dem Einheitsstaate, daß die Menschen auch hypnotisiert sind von diesem Einheitsgötzenbilde und nicht einsehen können, wie dieses Einheitsgebilde dreigliedrig werden muß zum Heile der Menschen in der Zukunft. Und mancher Fabrikant wird ganz gerne mit Bezug auf den Staat zu seinen Arbeitern so reden wie Faust dem Gretchen gegenüber, indem er sagt: Der Staat, der Allerhalter, der Allumfasser, faßt und erhält er nicht sich, dich, mich selbst? - Er müßte sich dann aber rasch die Hand vor den Mund halten und das «mich selbst» nicht zu laut sagen! | Позволете ми накрая да обобщя чрез едно сравнение онова, което с удоволствие бих изложил още по-подробно. Можах само, така да се каже, да прокарам нишки, да скицирам онова, което исках да кажа; зная, че можах само да загатна онова, което може да се прозре и разбере единствено при подробно изложение. Но накрая бих искал да посоча как единната държава стоеше пред хората като нещо хипнотизиращо и как те искаха да оставят трите велики идеала – свобода, равенство, братство – да я управляват. Хората ще трябва да се научат, че това трябва да се промени. Днес те са свикнали да гледат на тази единна държава като на бог. В това отношение поведението им вече е като поведението на Фауст към шестнадесетгодишната Гретхен. Тук се срещат и неща, които приличат на поученията, давани от Фауст на детето Гретхен – поучения, подходящи за шестнадесетгодишната Гретхен, които философите обикновено смятат за нещо дълбоко философско. Фауст казва: „Всеобхватният, всеподдържащият, не обхваща ли и не поддържа ли той теб, мен, себе си?“ Почти така стоят нещата и с единната държава: хората също са хипнотизирани от този идол на единството и не могат да разберат как това единно образувание трябва да стане тричленно за благото на хората в бъдеще. И не един фабрикант с голямо удоволствие ще говори на работниците си за държавата така, както Фауст говори на Гретхен, като казва: Държавата, всеподдържащата, всеобхватната, не обхваща ли и не поддържа ли тя себе си, теб, самия мен? – Но тогава той би трябвало бързо да сложи ръка пред устата си и да не произнася твърде високо „самия мен“! |
| 148 | Die Notwendigkeit der Dreigliederung des sozialen Organismus muß eingesehen werden, besonders auch in den proletarischen Kreisen. Man wird sie erst einsehen, wenn man wissen wird: die Dreigliederung ist notwendig. Denn nicht geradezu darf in der Zukunft herrschen der Ruf «Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit» mit den Widersprüchen, die diese drei Ideale gegenseitig enthalten, sondern herrschen wird müssen in der Zukunft im selbständigen Geistesleben Freiheit des Geistes, denn da wird sie berechtigt sein; herrschen wird müssen Gleichheit gegenüber einem jeden mündig gewordenen Menschen im demokratischen Staatswesen, und herrschen wird müssen Brüderlichkeit in dem selbständig verwalteten, die Menschen nährenden und erhaltenden Wirtschaftsleben. In dem Augenblicke wo man diese drei Ideale so auf den dreigliederigen Organismus anwenden wird, werden sie einander nicht mehr widersprechen. | Необходимостта от тричленност на социалния организъм трябва да бъде разбрана и в пролетарските кръгове – особено там. Тя ще бъде разбрана едва когато се знае: тричленността е необходима. Защото в бъдеще не бива безусловно да властва възгласът „свобода, равенство, братство“ с взаимните противоречия между тези три идеала, а в самостоятелния духовен живот ще трябва да властва свободата на духа, защото там тя ще бъде оправдана; в демократичното държавно устройство ще трябва да властва равенството за всеки пълнолетен човек и в самостоятелно управлявания стопански живот, който храни и поддържа хората, ще трябва да властва братството. В мига, когато тези три идеала бъдат приложени по този начин към тричленния организъм, те вече няма да си противоречат. |
| 149 | Möge die Zeit kommen, da man wird folgendermaßen charakterisieren können: Wir in Mitteleuropa blicken wahrhaftig mit Schmerzen hin auf das, was durch Versailles geschehen ist. Wir blicken darauf erst als auf einen Ausgangspunkt hin und auf viel Not und viel Elend und Schmerzen, die uns bevorstehen. Möge aber das sich erfüllen, daß man sagen kann: Äußeres können sie uns nehmen, denn Äußeres kann man den Menschen abnehmen. Sind wir aber imstande, zurückzugreifen auf die Jahre, in denen wir unsere Vergangenheit verleugnet haben, zu dem Goetheanismus jener Zeit von der Wende des 18., 19. Jahrhunderts, als die Lessing, Herder, Schiller, Goethe und so weiter für ein anderes Gebiet wirkten - sind wir imstande, zurückzugreifen in unserer Not aus unserer Innerlichkeit heraus zu den großen mitteleuropäischen Gütern, dann wird in der Not der Zeit aus diesem Mitteleuropa heraus der vor einem Jahrhundert in «Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit» nur halb ertönenden Wahrheit die andere Hälfte entgegentönen; vielleicht in äußerer Abhängigkeit - aber in innerer Freiheit und Unabhängigkeit könnten von Mitteleuropa dann in die Welt hinaustönen die Worte: | Нека дойде времето, когато ще може да се каже следното: Ние в Средна Европа наистина гледаме с болка към онова, което се случи чрез Версай. Виждаме в него само една изходна точка и гледаме към многото лишения, голямата мизерия и болките, които ни предстоят. Но нека стане така, че да можем да кажем: Могат да ни отнемат външното, защото външното може да бъде отнето на хората. Но ако сме способни да се върнем към годините, в които отричахме своето минало, към гьотеанизма от онова време на прехода между осемнадесети и деветнадесети век, когато Лесинг, Хердер, Шилер, Гьоте и така нататък действаха в друга област – ако сред лишенията си сме способни да намерим в себе си пътя обратно към великите средноевропейски блага, тогава сред бедствието на нашето време от тази Средна Европа ще прозвучи другата половина на истината в отговор на онази, която преди един век прозвуча само наполовина в „свобода, равенство, братство“; може би във външна зависимост – но във вътрешна свобода и независимост тогава от Средна Европа към света биха могли да прозвучат думите: |
| 150 | Freiheit für das Geistesleben, Gleichheit für das demokratische Rechtsleben der Menschen, Brüderlichkeit für das Wirtschaftsleben! | Свобода за духовния живот, равенство за демократичния правен живот на хората, братство за стопанския живот! |
| 151 | In diese Worte kann man zusammenfassen, wie in einem Signum, was man heute sagen, empfinden und denken muß im Sinne eines umfassenden Ergreifens der sozialen Frage in ihrer Ganzheit. Mögen recht viele Menschen dies erfassen und begreifen; dann wird praktisch sein können, was heute eben eine Frage ist! | В тези думи като в символ може да се обобщи онова, което днес трябва да се казва, чувства и мисли, за да се обхване всестранно социалният въпрос в неговата цялост. Нека колкото може повече хора осъзнаят и разберат това; тогава онова, което днес е въпрос, ще може да стане практика! |
| 152 | GEISTESWISSENSCHAFT, GEDANKENFREIHEIT UND SOZIALE KRÄFTE | ДУХОВНА НАУКА, СВОБОДА НА МИСЛЕНЕТО И СОЦИАЛНИ СИЛИ |
| 153 | Stuttgart, 19. Dezember 1919 | Щутгарт, 19 декември 1919 г. |
| 154 | Es kann sich etwas wie ein Alpdruck auf die Seele des Betrachters des gegenwärtigen Kulturlebens der Menschheit legen, etwas wie eine Art Zusammenpressen des gequälten Herzens, wenn man bemerkt, wie es doch noch verhältnismäßig wenige Menschen gibt, die mit unbefangenem Blicke sehen wollen, wie wir uns mit Bezug auf die wichtigsten Zweige unseres Kulturlebens auf einer abschüssigen Bahn befinden. Diese abschüssige Bahn ist ja genügend wahrnehmbar geworden durch die Ereignisse der letzten Jahre, durch alles das, was über die Menschen hereingebrochen ist. Aber wir finden doch vielfach heute noch, daß die Menschen sich der Meinung hingeben: Ohne daß etwas Durchgreifendes getan werde, müsse es wenigstens bei jenem Grade des Chaos bleiben, bis zu dem wir schon vorgedrungen sind, und man könne nun aus dem, was eben da ist, weiterarbeiten; es werde sich das andere schon ergeben. Immer wiederum habe ich im Laufe der Jahre gegen diese Zeitempfindungen sprechen müssen, hinweisen müssen darauf, wie es notwendig ist, durch Umlernen und Umdenken die Geneigtheit zu finden, aus den tiefsten Fundamenten des Geistes- und Kulturlebens heraus an einen wirklichen Neubau unserer öffentlichen Verhältnisse, unseres öffentlichen Lebens zu denken. Und wenn es auch eine kleine Anzahl von Menschen heute schon gibt, welche darauf aufmerksam geworden sind, wie alle Anzeichen dafür sprechen, daß ohne solche durchgreifende Tat die abschüssige Bahn weiter und weiter gewandelt werden muß, so kann man auch bei diesen wenigen Menschen nur geringes Verständnis für dasjenige finden, was aus dem Erstreben einer neuen Metamorphose des menschlichen Geistes notwendig ist, um zu einer Gesundung, zu einer Heilung von manchem Kranken zu führen, das sich eben in der abschüssigen Bahn unseres Kulturlebens auslebt. | Наблюдателят на съвременния културен живот на човечеството може да почувства как нещо като кошмар притиска душата му, как измъченото му сърце сякаш се свива, когато забележи, че все още има сравнително малко хора, които искат с непредубеден поглед да видят, че в най-важните области на културния ни живот вървим надолу. Този път надолу стана достатъчно видим чрез събитията от последните години, чрез всичко, което се стовари върху хората. Но и днес хората често се придържат към мнението, че дори да не се направи нещо решително, хаосът поне ще си остане на вече достигнатото равнище и че може да се продължи работата с онова, което е налице; останалото все някак щяло да се нареди. През годините отново и отново трябваше да се противопоставям на тези настроения на времето, да посочвам колко е необходимо чрез преучаване и преосмисляне да придобием нагласата да мислим за действително ново изграждане на обществените ни отношения, на обществения ни живот, като изхождаме от най-дълбоките основи на духовния и културния живот. И макар днес вече да има малък брой хора, забелязали, че всички признаци сочат как без такова решително дело ще трябва да вървим все по-надолу, дори тези малцина слабо разбират какво изисква стремежът към нова метаморфоза на човешкия дух, за да се стигне до оздравяване, до излекуване на някои болестни явления, проявяващи се в упадъка на културния ни живот. |
| 155 | Drei Erscheinungen sind es, aus denen ein Wichtigstes für das Verständnis unserer Zeit und dessen, was in ihr notwendig ist, hervor leuchten kann. Das Erste möchte ich nennen den Hauptmangel unserer Zeit. Seit Jahrzehnten sind die Vorträge über Geisteswissenschaft bemüht gewesen, auf diesen Hauptmangel hinzuweisen und auch auf mancherlei, was aus diesem Hauptmangel einer nicht hinlänglichen Erkenntnis und Durchschauung des Geisteslebens selbst für die Entwicklung der Menschheit der Gegenwart und der nächsten Zukunft folgen muß. Das Zweite, was laut und deutlich aus den Tatsachen der Gegenwart heraus spricht, möchte ich die Hauptforderung nennen. Und diese Hauptforderung tönt seit mehr als einem Jahrhundert in viele Herzen hinein, seit jener Zeit, als Schiller in seinem «Don Carlos» die Worte sprechen ließ: «Geben Sie Gedankenfreiheit!» Wer tiefer hineinblickt in das soziale und in das Geistesleben unserer Zeit, wird finden können, wie sich hinter manchem, was heute von den Leuten bewußt formuliert wird als diese oder jene soziale Forderung, eigentlich die Forderung nach einer freien Betätigung des innersten Menschenwesens, des menschlichen Gedankens verbirgt. Seufzend stehen viele Menschen unter dem Zwang ihres Gedankenlebens, der ihnen entweder aus alten bestehenden Einrichtungen oder auch aus den neuen wirtschaftlichen Verhältnissen heraus kommt. Sie finden sich entweder durch offiziell bestehende Bekenntnisse oder auch durch den Zwang des wirtschaftlichen Lebens in ihrer freien Entfaltung des Gedankens gehemmt. Was eigentlich in den Seelen lebt, bleibt zum guten Teil unbewußt; was aber ins Bewußtsein heraufsteigt, kommt darin zum Ausdruck, daß man mit irgend etwas nicht zufrieden sein könne; daß etwas da ist, was den Menschen nicht offen und frei vor sich bekennen läßt: Ich darf ein menschenwürdiges Dasein führen. Und so entstehen die mannigfachsten Programme, die sehr schöne Dinge enthalten, aber nicht hinunterreichen auf den Grund der Seele, um zu schauen, was da eigentlich lebt. Sucht man nach dem, was da lebt: es ist die Sehnsucht nach freiester Betätigung des innersten Menschenwesens, nach dem, was man zusammenfassen könnte mit dem Ausdruck der Zeitforderung nach Gedankenfreiheit. Und man braucht nur das Wort «soziale Kräfte» auszusprechen - und es kann gefühlt werden, wie damit darauf hingewiesen ist, daß uns die modernen Geistes-, die modernen Rechts- und politischen, die modernen wirtschaftlichen Verhältnisse ein Zeitalter heraufgeführt haben, in dem die produktiven Kräfte des Lebens kompliziert wirken, und wie wir nicht imstande sind, aus dem heraus, was wir geistig bezwingen, aus dem heraus, was wir programmatisch verarbeiten wollen, diese sozialen Kräfte, in die die Menschen hineinverwoben sind, so zu organisieren, daß innerhalb dieser Organisation der einzelne Mensch, der zum Bewußtsein seines Menschentums gekommen ist, sich die Frage befriedigend beantworten kann: Führe ich ein menschenwürdiges Dasein? | Три са явленията, които могат да разкрият нещо извънредно важно за разбирането на нашето време и на онова, което е необходимо в него. Първото бих искал да нарека главния недостиг на нашето време. От десетилетия лекциите по духовна наука се стремят да посочат този главен недостиг – че самият духовен живот не се познава достатъчно и не се вниква достатъчно в него, – както и редица последици, които трябва да произтекат от този недостиг за развитието на човечеството днес и в близкото бъдеще. Второто, което говори гръмко и ясно чрез фактите на настоящето, бих искал да нарека главното искане. И това главно искане отеква в много сърца вече повече от столетие, от времето, когато Шилер вложи в своя „Дон Карлос“ думите: „Дайте свобода на мисленето!“ Който се вгледа по-дълбоко в социалния и духовния живот на нашето време, ще може да установи, че зад някои неща, които хората днес съзнателно формулират като едно или друго социално искане, всъщност се крие искането за проява на свободна дейност на най-съкровеното човешко същество, на човешката мисъл. Много хора въздишат под принудата, упражнявана върху мисловния им живот било от старите съществуващи институции, било от новите стопански отношения. Свободното разгръщане на мисълта им се възпрепятства било от официално съществуващите вероизповедания, било от принудата на стопанския живот. Онова, което всъщност живее в душите, до голяма степен остава несъзнавано; но онова, което се издига до съзнанието, намира израз в чувството, че не можеш да бъдеш доволен от нещо; че има нещо, което не позволява на човека открито и свободно да си признае: позволено ми е да водя достойно за човека съществуване. Така възникват най-различни програми, съдържащи много хубави неща, които обаче не стигат до дъното на душата, за да видят какво всъщност живее там. Ако потърсим какво живее там, ще открием копнежа за проява на най-свободна дейност на най-съкровеното човешко същество, за онова, което бихме могли да обобщим с израза „искането на времето за свобода на мисленето“. И достатъчно е само да изречем думите „социални сили“, за да почувстваме към какво насочват те: съвременните духовни отношения, съвременните правни и политически отношения, съвременните стопански отношения са ни довели до епоха, в която производителните сили на живота действат сложно, а не сме в състояние с онова, което овладяваме духовно, с онова, което искаме да разработим в програми, да организираме социалните сили, в които са вплетени хората, така, че отделният човек, достигнал до съзнание за човешкото в себе си, да може в тази организация да си даде удовлетворителен отговор на въпроса: водя ли достойно за човека съществуване? |
| 156 | Ich darf voraussetzen, daß der größte Teil der heute hier versammelten Zuhörer aus den Vorträgen und den Schriften, welche den Inhalt dieser Vorträge weiter ausführen, und die von mir veröffentlicht sind, im Laufe vieler Jahre haben entnehmen können, welches der innere Sinn und welches der Geist der hier gemeinten Geisteswissenschaft ist. Diese Geisteswissenschaft glaubt, aus einer Zeitnotwendigkeit heraus sich hineinstellen zu müssen in das gegenwärtige Kulturleben. Ich werde heute, da ich auf die zahlreichen hier schon gehaltenen Vorträge verweisen darf, nur einiges Prinzipielle darüber anzudeuten brauchen. Vor allen Dingen möchte ich aber noch einmal auf eines einleitungsweise hindeuten, das schon in den verschiedensten Formen besprochen worden ist. | Мога да предположа, че през многото години повечето от събралите се днес тук слушатели са могли да разберат от лекциите и от публикуваните от мен съчинения, които развиват по-нататък съдържанието им, какъв е вътрешният смисъл и какъв е духът на духовната наука, за която става дума тук. Тази духовна наука смята, че трябва да заеме мястото си в съвременния културен живот, защото времето го изисква. Тъй като мога да се позова на многобройните лекции, вече изнесени тук, днес ще е нужно само да набележа някои принципни положения за нея. Преди всичко обаче като въведение бих искал още веднъж да посоча нещо, което вече е обсъждано в най-различни форми. |
| 157 | Wenn von Geisteswissenschaft die Rede ist, so bringt die Außenwelt sie vielfach mit allen möglichen Formen einer vertrackten Mystik, einer vertrackten Theosophie und so weiter zusammen. Trotzdem diese Geisteswissenschaft tut, was sie kann, um über ihren eigentlichen Sinn aufzuklären, so wird doch in weitesten Kreisen heute noch so über sie gesprochen, daß es das gerade Gegenteil von dem darstellt, was diese Geisteswissenschaft eigentlich sein will. In erster Linie empfinden es die Träger dieser Geisteswissenschaft, daß seit drei bis vier Jahrhunderten eine Denkweise innerhalb der Menschheit heraufgezogen ist, die unser ganzes Leben beherrscht, und die ihren bedeutsamsten Ausdruck in der Vorstellungsart der neueren Naturwissenschaft gefunden hat. Ich bitte, mich in diesem Punkte nicht mißzuverstehen. Nicht will ich den Glauben erwecken, als ob ich annähme, daß von jener Geistesrichtung nur diejenigen Menschen erfüllt sind, die irgendeine naturwissenschaftliche Bildung durchgemacht haben. So ist di& Sache nicht, sondern Menschen weitester Kreise, bis hinunter zu denen mit einer ganz primitiven Kultur und Bildung, die heute eine Aufklärung haben wollen über das Wesen des Menschen, über das Wesen des sozialen Lebens, über das Wesen auch des Weltalls, sie denken so, sie stellen in einer solchen Richtung vor, wie es in der Hauptsache durch die Naturwissenschaft zum Ausdruck gekommen ist. Und es ist kein Wunder, daß das so ist, denn unser ganzes Leben, das uns umgibt, in das wir den ganzen Tag über hineinverwoben sind, ist im Grunde genommen ein Ergebnis dieser naturwissenschaftlichen Denkweise. | Когато стане дума за духовна наука, външният свят често я свързва с всевъзможни форми на объркана мистика, на объркана теософия и тъй нататък. Макар тази духовна наука да прави всичко по силите си, за да разясни истинския си смисъл, и днес в най-широки кръгове се говори за нея по начин, който представя тъкмо обратното на онова, което тя всъщност иска да бъде. Представителите на тази духовна наука преди всичко чувстват, че от три-четири столетия сред човечеството се е развил начин на мислене, който владее целия ни живот и е намерил най-значимия си израз в начина, по който по-новото природознание изгражда представите си. Моля да не ме разбирате погрешно по този въпрос. Не искам да създавам впечатлението, че според мен само хората, получили някакво природонаучно образование, са проникнати от това духовно направление. Нещата не стоят така: по този начин мислят и в тази посока изграждат представите си хора от най-широки кръгове, чак до онези със съвсем примитивна култура и образование, които днес искат да узнаят нещо за същността на човека, за същността на социалния живот, за същността и на вселената; този начин на образуване на представи намери главния си израз в природознанието. И няма нищо чудно в това, защото целият живот, който ни заобикаля и в който сме вплетени през целия ден, всъщност е резултат от този природонаучен начин на мислене. |
| 158 | Diejenigen, die mich öfters gehört haben, wissen, daß ich diese naturwissenschaftliche Denkweise nicht unterschätze, daß ich ihre großen Triumphe wohl anerkenne. Aber sie hat diese Triumphe gerade dadurch erzielt, sie hat einen Teil unseres praktischen Lebens in so großartiger Weise ergreifen können, weil sie im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte grandios einseitig geworden ist. Alles, was nach dieser Richtung hin die Menschen denken, fußt auf der Erkenntnis der leblosen Natur, des Physikalischen, des Chemischen, was dann übergeht in die Technik, in alles das, was unseren Lebenseinrichtungen zugrunde liegt, was auch zum Beispiel in unsere Heilmethoden übergeht, also in diejenigen Erkenntnisse, die für das Menschenleben von einer gewissen Seite her hilfreich sein sollen. Wer aber in vorurteilsloser Weise anerkennt, wie gewaltig die Fortschritte naturwissenschaftlicher Vorstellungsart in biologischer, physikalischer, chemischer Hinsicht sind, und wer zu würdigen versteht die Tragweite dessen, was gewissenhafte Methodik in diesem Punkte geleistet hat, gerade der wird zu gleicher Zeit die Grenzen dieser naturwissenschaftlichen Vorstellungsweise auch voll ins Auge fassen können. Ich habe das unzählige Male hier ausgeführt, und ich möchte es jetzt zusammenfassen in die Worte: Wer tiefer eindringt in das, was wir heute echte Naturwissenschaft nennen, wird finden, daß diese Naturwissenschaft vorzügliche Aufschlüsse gibt über die leblose Natur und über dasjenige am Lebendigen, was, ich möchte sagen, aus Einschlüssen in dieser leblosen Natur besteht. Aber eines gibt es, vor dem wir gerade dann stehen bleiben müssen, wenn wir die Erkenntnistragweiten der naturwissenschaftlichen Vorstellungsart überschauen: Wir müssen stehen bleiben vor dem eigentlichen Wesen des Menschen. Es gibt keine Möglichkeit, wenn man sich nicht einer Selbsttäuschung hingeben will, zu glauben, daß diese Anschauungen, die uns so tief hineingeführt haben in das Leblose, die uns «so herrlich weit gebracht» haben in unseren technischen Leistungen, - daß diese Anschauungen einen Aufschluß geben können über das Wesen des Menschen. Dieser Aufschluß über das Wesen des Menschen - das kann derjenige wissen, der nicht an jener Fable convenue festhält, die zwar nicht Geschichte ist, die man aber Geschichte nennt -, diese Erkenntnis des Menschen war bis zu dem Zeitpunkt, der drei bis vier Jahrhunderte zurückliegt, dem Menschen etwas Instinktives. Es lebte eine gewisse Erkenntnis des menschlichen Wesens aus einem ursprünglichen elementaren Instinkt der Menschheit. Allein gerade so, wie das einzelne Menschenwesen eine Entwicklung durchmacht, so auch die ganze Menschheit. Und die Menschheit ist einmal - man mag aus Täuschungen heraus noch so sehr etwas anderes behaupten - in ihrer Entwicklung an jenem Punkte angelangt, wo sie über das Menschenwesen nicht mehr aus dem bloßen Instinkt heraus urteilen kann, wo es notwendig ist, daß der Mensch bewußt eindringe in das Wesen des Menschen selbst, wie er bewußt eindringen muß seit Kopernikus, seit Galilei in die Erscheinungen des äußeren Naturlebens. Wenn man an den entscheidenden Punkt kommt, wo man stille stehen muß mit der Naturwissenschaft vor dem Einblick in die menschliche Wesenheit, da gibt es nichts anderes, als sich hinzuwenden zu dem, was ich schon öfters genannt habe die dem Menschen notwendige intellektuelle Bescheidenheit, die erst die Grundlage abgeben kann für das Erstreben einer wirklichen menschlichen Entwicklung. | Онези, които са ме слушали по-често, знаят, че не подценявам този природонаучен начин на мислене, че напълно признавам големите му триумфи. Но той постигна тези триумфи, успя да обхване така грандиозно една част от практическия ни живот тъкмо защото през последните три-четири столетия стана грандиозно едностранчив. Всичко, което хората мислят в тази посока, се опира на познанието за неживата природа, за физическото, за химическото; това познание след това преминава в техниката, във всичко, залегнало в основата на житейската ни уредба, преминава например и в лечебните ни методи, тоест в онези познания, предназначени да помагат на човешкия живот в известно отношение. Но тъкмо онзи, който непредубедено признава колко огромен е напредъкът на природонаучния начин на образуване на представи в биологията, физиката и химията и умее да оцени значението на постигнатото тук чрез добросъвестна методика, ще може същевременно напълно да обхване с поглед и границите на този природонаучен начин на образуване на представи. Безброй пъти съм излагал това тук и сега бих искал да го обобщя с думите: който проникне по-дълбоко в онова, което днес наричаме истинско природознание, ще открие, че то дава превъзходни сведения за неживата природа и за онова в живото, което, бих казал, се състои от елементи, включени в тази нежива природа. Но има нещо, пред което трябва да спрем тъкмо когато обхванем с поглед докъде стигат познавателните възможности на природонаучния начин на образуване на представи: трябва да спрем пред същинската същност на човека. Ако не искаме да се самозалъгваме, няма как да вярваме, че възгледите, които ни въведоха толкова дълбоко в неживото, които ни отведоха „тъй чудесно далеч“ в техническите ни постижения, могат да ни разкрият същността на човека. Всеки, който не се придържа към онази общоприета басня, която всъщност не е история, но се нарича история, може да знае, че до преди три-четири столетия това разкриване на човешката същност, това познание за човека беше нещо инстинктивно за хората. Определено познание за човешката същност живееше благодарение на първоначален, стихиен инстинкт на човечеството. Но както отделното човешко същество преминава през развитие, така и цялото човечество. И колкото и в заблудата си да се твърди друго, човечеството вече е достигнало в развитието си точката, в която не може повече да съди за човешкото същество само по инстинкт, в която е необходимо човекът съзнателно да проникне в собствената си същност, както от Коперник и Галилей насам трябва съзнателно да прониква в явленията на външния природен живот. Когато стигнем до решаващата точка, отвъд която природознанието не може да ни доведе до прозрение в човешката същност, не ни остава друго, освен да се обърнем към онова, което вече неведнъж нарекох необходимата на човека интелектуална скромност – единствено тя може да даде основата за стремежа към действително човешко развитие. |
| 159 | Wer nicht aus echtem Erkenntnissinn heraus diese intellektuelle Bescheidenheit entwickeln kann, vermag nicht zu einer wirklichen Erkenntnis des Menschenwesens zu kommen. Man muß sich sagen können : Ich sehe ein fünfjähriges Kind, und ich gebe ihm einen Band Goethescher lyrischer Gedichte. Es sieht ihn an, es zerreißt vielleicht das Buch. Es hat alles das vor sich, was der Erwachsene, der eine Entwicklung durchgemacht hat, auch vor sich hat, so daß er wirklich das finden kann, was aus diesem Band Gedichte zu ihm sprechen soll. Aber wie man zugeben muß, daß das Kind sich erst entwickeln muß, um in der richtigen Weise zu dem zu stehen, was es vor sich hat, so muß man heute auch sagen: So wie der Mensch durch die Natur in das Dasein hereingestellt ist, steht er vor dem Menschenleben selbst wie ein fünfjähriges Kind vor einem Band Goethescher Gedichte, wenn er nicht den Willen hat, seine Entwicklung über das hinauszuführen, was man heute gewöhnlich für die einzig möglichen Methoden hält. Man muß seine Entwicklung selbst in die Hand nehmen. Dann aber zeigt sich, daß in dieser Menschenwesenheit unbekannte, verborgene Kräfte sind, die auferweckt werden können und die eine ebenso streng wissenschaftliche Erkenntnis geben, wie sie nur je eine Naturwissenschaft zu geben vermag, die aber über das Erkennen der Außenwelt, der Sinnenwelt hinausgehen und in das Übersinnliche führen und dann erst dahin leiten, das Wesen des Menschen wirklich zu durchschauen. Gestehen muß man sich können: Mit den gewöhnlichen Kräften, die für das Natur erkennen ausreichen, können wir nicht an das Menschenwesen herantreten. Wir können es nur, wenn wir Erkenntniskräfte, die sonst in uns schlummern wie die Verständniskräfte im fünfjährigen Kinde, - wenn wir diese herausholen aus den Tiefen der menschlichen Seele. | Който не може да развие тази интелектуална скромност от истински усет за познание, не може да стигне до действително познание за човешкото същество. Трябва да можем да си кажем: виждам петгодишно дете и му давам том с лирически стихотворения на Гьоте. То го разглежда, може би разкъсва книгата. Пред себе си има всичко онова, което има и възрастният, развил се дотолкова, че действително да може да открие какво има да му каже този том стихотворения. Но както трябва да признаем, че детето първо трябва да се развие, за да се отнесе по правилния начин към онова, което има пред себе си, така днес трябва да кажем: човекът, такъв, какъвто съществува по силата на природата, стои пред самия човешки живот като петгодишно дете пред том с Гьотеви стихотворения, ако няма волята да развие себе си по-нататък, отвъд онова, което днес обикновено се смята за единствените възможни методи. Трябва сами да вземем развитието си в свои ръце. Тогава обаче се оказва, че в човешкото същество има непознати, скрити сили, които могат да бъдат събудени и да дадат също толкова строго научно познание, каквото изобщо може да даде природознанието, но които излизат отвъд познаването на външния, сетивния свят и водят към свръхсетивното, а чак тогава отвеждат до действително прозиране в същността на човека. Трябва да можем да си признаем: с обикновените сили, достатъчни за познаване на природата, не можем да пристъпим към човешкото същество. Можем само ако извлечем от дълбините на човешката душа познавателните сили, които иначе дремят в нас, както силите на разбирането у петгодишното дете. |
| 160 | Und so vertritt die hier gemeinte Geisteswissenschaft die Anschauung, daß es möglich ist, von dem Standpunkt aus, der hinreichend ist, um die äußere leblose Natur zu erkennen, den Menschen weiterzuführen zu Gesichtspunkten der Erkenntnis, von denen aus man erst in das menschliche Wesen eindringen kann. Diese Geisteswissenschaft will nicht sein ein müßiges Grübeln in innerer Mystik, diese Geisteswissenschaft will auch nicht irgendwelche äußeren Machinationen handhaben, um zum Geiste vorzurücken, sondern will etwas sein, was so streng auf dasjenige baut, wofür der Mensch wirklich entwicklungsfähig ist, wie etwa der Mathematiker auf die Entwicklung jener Fähigkeiten baut, die auch ganz aus dem Innern des Menschen hervorgeholt werden. So streng logisch will diese Geisteswissenschaft sein wie nur irgendein anderer Zweig der Wissenschaft, sie will aber diese Logik nur auf das anwenden, was sich als geistige Schauung ergibt, wenn naturgemäß das im menschlichen Innern Schlummernde wirklich erweckt wird. Ich habe in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» daraufhingewiesen, daß es durchaus innerliche, seelisch-geistige Methoden sind, durch die diese Entwicklung innerer, geistig-seelischer Kräfte im Menschen bewirkt wird, und wie dadurch in ihm aufgeht, um mit den Goetheschen Worten zu sprechen, ein Geistesauge, ein Seelenohr, ein Geistesohr, damit er das Geistige, das Seelische schauen, hören kann, für das wir heute im Grunde genommen nur Worte haben. Da wird darauf hingewiesen, daß es darauf ankommt, eine gewisse Verstärkung des Gedankenlebens immer wiederum zu pflegen. Ich habe darauf hingewiesen, wie eine gewisse Selbstzucht, ein In-die-HandNehmen derjenigen Entwicklung notwendig ist, in der wir uns sonst einfach dem Leben überlassen, damit das geistige Auge, das geistige Ohr aufgeht. | И така, духовната наука, за която става дума тук, застъпва възгледа, че от гледната точка, достатъчна за познаване на външната нежива природа, човекът може да бъде воден по-нататък към познавателни гледни точки, от които вече може да се проникне в човешката същност. Тази духовна наука не иска да бъде бездейно умуване в някаква вътрешна мистика, не иска и да прибягва до каквито и да било външни хитрини, за да напредне към духа, а иска да се опира така строго на онова, което човекът действително е способен да развие, както, да речем, математикът се опира на развитието на онези способности, които също се извличат изцяло от вътрешния свят на човека. Тази духовна наука иска да бъде толкова строго логична, колкото който и да било друг клон на науката, но иска да прилага тази логика само към онова, което се получава като духовно виждане, когато по естествен начин действително се събуди дремещото вътре в човека. В книгата си „Как се постигат познания за висшите светове?“ посочих, че развитието на вътрешните духовно-душевни сили у човека се осъществява чрез изцяло вътрешни, душевно-духовни методи и че по този начин у него се отварят, ако си послужим с думите на Гьоте, духовно око, душевно ухо, духовно ухо, за да може да вижда и чува духовното, душевното, за което днес всъщност имаме само думи. Там се посочва, че е важно отново и отново да се работи за известно засилване на мисловния живот. Посочих, че за да се отворят духовното око и духовното ухо, е необходима определена самодисциплина, необходимо е да вземем в свои ръце развитието си, което иначе просто оставяме на живота. |
| 161 | Die meisten Zeitgenossen verhalten sich noch durchaus ablehnend gegen alles, was von dieser Seite kommt. Und dennoch, man braucht nur darauf hinzuweisen, wie in unserer Zeit, in welcher die sozialen Forderungen an allen Orten nur so aufschießen, die antisozialsten Triebe walten. Woher kommen diese? Sie kommen davon her, daß die Menschen eigentlich ohne Verständnis aneinander vorübergehen und daß sie einander nicht begreifen. Und warum begreifen sie einander nicht? Weil das, was sie Erkenntnis, was sie ihr Wissen nennen, nicht in den ganzen Menschen eingreift, weil das im Kopfe bleibt, weil sich das beschränkt auf den bloßen Intellekt. Das ist das Eigentümliche der hier gemeinten Geisteswissenschaft, daß die Erkenntnisse, die sie liefert durch die entwickelten Kräfte, den ganzen Menschen ergreifen, daß sie nicht nur zum Intellekt, nicht nur zum Kopfe sprechen, sondern daß sie Gefühl und Willen durchtränken, daß sie eingießen in das Fühlen Menschenverständnis, Verständnis alles dessen, was da lebt und webt neben und außer uns, daß sie den Willen durchpulsen mit Ethik, mit Sittenlehre, mit einer sozialen Gesinnung, die zu gleicher Zeit auf das unmittelbar praktische Leben einwirkt. | Повечето съвременници все още решително отхвърлят всичко, което идва от тази страна. И все пак е достатъчно да се посочи как в наше време, когато социалните искания никнат отвсякъде, властват най-антисоциалните нагони. Откъде идват те? Идват оттам, че хората всъщност се разминават без разбиране и не се разбират помежду си. А защо не се разбират? Защото онова, което наричат свое познание, свое знание, не обхваща целия човек, защото остава в главата, защото се ограничава до самия интелект. Особеното на духовната наука, за която става дума тук, е, че чрез развитите сили тя дава познания, които обхващат целия човек: те говорят не само на интелекта, не само на главата, а проникват в чувството и волята, вливат в чувстването разбиране за човека, разбиране за всичко, което живее и действа редом с нас и извън нас, и чрез тях във волята пулсират етика, нравствено учение и социална нагласа, която същевременно въздейства върху непосредствения практически живот. |
| 162 | Diese Geisteswissenschaft kennt nicht jene unglückselige Teilung, die man heute an allen Straßenecken besprochen findet, die Teilung in Kopf- und Handarbeit. Was ist schließlich unsere Handarbeit? Sie ist nichts anderes als der Gebrauch unserer Leibeswerkzeuge im Dienste unseres Willens. Wenn wir uns aber klar sind darüber - und ich habe oft auch davon gesprochen -, daß dieser Wille als ein Geistiges alles durchpulst, was wir als ganzer Mensch verrichten, und wiederum zurückstrahlt auf den Verstand unseres Kopfes, - wenn wir wirklich den ganzen Menschen im Auge haben, dann erst werden wir den innersten Impuls dieser Geisteswissenschaft verstehen. | Тази духовна наука не познава онова злополучно разделение, за което днес се говори на всеки ъгъл – разделението между умствен и физически труд. Какво в крайна сметка е физическият ни труд? Той не е нищо друго освен използването на телесните ни инструменти в служба на волята ни. Но ако ясно разбираме – а и за това съм говорил често, – че тази воля като нещо духовно пулсира във всичко, което извършваме като цялостен човек, и на свой ред се отразява обратно върху разсъдъка в главата ни, ако действително имаме предвид целия човек, едва тогава ще разберем най-вътрешния импулс на тази духовна наука. |
| 163 | Verzeihen Sie, wenn ich bei dieser Gelegenheit etwas Persönliches erwähne. Aber Persönliches wird in diesem Falle gerade dienlich sein, um Sachliches klarmachen zu können. Der Geisteswissenschaft, von der hier gesprochen ist, ihr soll dienen auf dem im Nordwesten der Schweiz gelegenen Dornacher Hügel, einem Stück Jura, das dort er richtete Goetheanum, das gedacht ist als eine Hochschule für Geisteswissenschaft. Als darangegangen wurde, diese Hochschule für Geisteswissenschaft zu begründen und ihr den äußeren Bau zu widmen, konnte es sich nicht darum handeln, nun zu irgend jemand zu gehen, der aus den alten architektonischen oder künstlerischen Anschauungen heraus einen Bau gebaut hätte, in den man dann eingezogen wäre, um diese Geisteswissenschaft zu betreiben. Nein, da mußte es sich um etwas anderes handeln. Diese Geisteswissenschaft ist von Anfang an so fruchtbar gedacht gewesen, daß sie eingreifen kann in das ganze äußere Kulturleben, daß sie wirklich dasjenige, was alt geworden ist in unserer Kunst, in unserer Architektonik, in unserem Leben, in unserer Arbeit, neu befruchten kann. So konnte man nicht einfach jemandem den Auftrag geben: Baue mir im griechischen, im romanischen, im gotischen oder sonst einem Baustil einen Bau. Sondern aus dieser Geisteswissenschaft selber gingen so wie die anderen Gedanken des Lebens, wie die anderen Impulse des Lebens, auch die architektonischen Gedanken hervor, die eingaben: so muß dieser Bau sein in jeder Linie, in jeder einzelnen Form. Und so wurde der Bau unternommen, daß er in der Tat in jeder einzelnen, auch in der kleinsten seiner Formen die äußere Kristallisation dessen sein wird, was als Vorstellungsweise, als Gesinnung dieser Geisteswissenschaft zugrunde liegt. | Простете, ако по този повод спомена нещо лично. Но в този случай тъкмо личното ще помогне да се изясни обективното. Гьотеанумът, построен на Дорнахския хълм – част от Юра в северозападна Швейцария, – е замислен като Висша школа за духовна наука и е предназначен да служи на духовната наука, за която говорим тук. Когато се пристъпи към основаването на тази Висша школа за духовна наука и към издигането на външната ѝ сграда, не можеше просто да се отиде при някого, който въз основа на старите архитектурни или художествени възгледи да построи сграда, в която после да се настаним, за да се занимаваме с тази духовна наука. Не, трябваше да се направи нещо друго. Още отначало тази духовна наука беше замислена като толкова плодотворна, че да може да се намеси в целия външен културен живот, действително да може да оплоди наново остарялото в изкуството ни, в архитектурата ни, в живота ни, в труда ни. Затова не можеше просто да се възложи на някого: построй ми сграда в гръцки, романски, готически или някакъв друг архитектурен стил. Напротив, от самата духовна наука произлязоха и архитектурните мисли, също както другите мисли в живота, както другите импулси в живота, и те подсказаха: такава трябва да бъде тази сграда във всяка линия, във всяка отделна форма. И строежът беше започнат така, че действително във всяка отделна, дори в най-малката си форма сградата да бъде външната кристализация на начина на образуване на представи, на нагласата, залегнали в основата на тази духовна наука. |
| 164 | Und so darf ich vielleicht folgendes Persönliche sagen: Es war im Herbst 1913 und im Winter auf 1914, als ich selber das Modell dieses Baues ausarbeitete, den ganzen Bau im kleinen. Ich frage nun, da ich das Modell ausgearbeitet habe, nach dem sogar die architektonischen Zeichnungen gemacht sind: War das,,was ich ausarbeitete in Handarbeit, war das Handarbeit oder Kopfarbeit? Das war etwas, wo beides zusammenfloß und als eine Einheit wirkte. Das weiß ich, weil ich die Sache eben gemacht habe. Dann wiederum: Es gibt kaum etwas an diesem Bau, wo ich nicht, wie jeder einzelne Arbeiter, da und dort Hand angelegt habe. Und wen es gerade interessieren könnte, dem möchte ich sagen: Wir arbeiten als Mittelpunktsfigur dieses Baues eine neuneinhalb Meter hohe Holzgruppe, welche darstellen soll das Menschenrätsel unserer Zeit, aber in künstlerischer Erscheinung. Da handelte es sich darum, eine bildhauerische Holzarbeit herzustellen. Trotzdem die Arbeit künstlerisch ist, ist sie, wenn ich mich des Ausdruckes bedienen darf, ein Holzhacken, und ich könnte schon die Schwielen an meinen Fingern zeigen, die denBeweis liefern, daß hier Geistesarbeit in unmittelbarer Handarbeit vom Morgen bis zum Abend selber ausgeführt wird. Vor kurzem hatten wir eine gewisse finanzielle Frage zu entscheiden; wir mußten die Stühle herstellen. Wir ließen uns den Kostenvoran schlag geben. Der Preis war ein ungeheuerlicher. Nun machten wir in unserem künstlerischen Atelier selbst das Modell eines Stuhles, wir arbeiteten dabei zusammen mit einem Arbeiter, der in der Tat außerordentlich geschickt ist. Als das Modell fertig war - der Stuhl wird nur zwei Fünftel kosten von dem, was er nach dem andern Vorschlag gekostet hätte -, da konnte man wiederum nicht sagen, wo da die Geistesarbeit aufhört und wo die Handarbeit anfängt. | И така, може би ще си позволя да кажа следното лично нещо: през есента на 1913 и зимата на 1914 година сам изработих макета на тази сграда, цялата сграда в малък мащаб. И понеже изработих макета, по който бяха направени дори архитектурните чертежи, питам: онова, което изработих с ръцете си, физически труд ли беше, или умствен? То беше нещо, в което двете се сливаха и действаха като единство. Зная го, защото сам го направих. По-нататък: едва ли има нещо по тази сграда, в което и аз като всеки отделен работник да не съм се включил тук или там със собствените си ръце. А на онзи, когото това би могло да заинтересува, бих искал да кажа: като централна фигура на тази сграда изработваме дървена скулптурна група, висока девет и половина метра, предназначена да представи загадката на човека в нашето време, но в художествен образ. Трябваше да се създаде скулптура от дърво. Макар работата да е художествена, тя е, ако мога да се изразя така, сечене на дърво и бих могъл да покажа мазолите по пръстите си, които доказват, че тук самият умствен труд от сутрин до вечер се осъществява като непосредствен физически труд. Неотдавна трябваше да решим един финансов въпрос; трябваше да изработим столовете. Поискахме да ни дадат предварителна сметка за разходите. Цената беше чудовищна. Тогава сами направихме в художественото си ателие модел на стол, като работихме заедно с един наистина изключително сръчен работник. Когато моделът беше готов – столът ще струва само две пети от онова, което би струвал по другото предложение, – отново не можеше да се каже къде свършва умственият труд и къде започва физическият. |
| 165 | Man darf sogar sagen: Nach der Art, wie da zusammengearbeitet wird im sozialen Zusammenleben mit den Mitarbeitern, die sich aus Freunden unserer Bewegung einerseits und aus Arbeitern andererseits zusammensetzen, gibt es eigentlich nur ein Hindernis, ohne welches es sich zeigen würde, daß überall die Geistesarbeit zusammenfließt mit der Handarbeit. Wir haben zum Beispiel eine Dame, die für ärztliche Hilfsarbeit diplomiert ist und die vom Morgen bis zum Abend für unsere Bildhauerarbeit die Messer schleift. Und wir können fragen: Was hindert es nun, daß dasjenige, was wir, die man geistige Arbeiter schimpft, leisten, einfach ungetrennt überfließe in das, was die Arbeiter machen, zur vollsten Zufriedenheit von beiden Teilen, zum vollstän digst befriedigenden sozialen Zusammenarbeiten? Ja, ich habe wohl Verständnis für alles, was als soziale Erscheinungen heraufgezogen ist. Dennoch muß ich sagen: Wenn ich von dem einzigen Hindernis sprechen soll, was unmöglich macht, daß zugleich Handgriff und Geistesarbeit übergeben werden dem Handgriff des Handarbeiters, so ist es das Organisiertsein der Arbeiter, die mit Mißtrauen auf alles sehen, was von den geistigen Arbeitern kommt, die doch eigentlich dasselbe tun. Woher kommt es denn, daß im Grunde genommen heute ein so tiefer Abgrund besteht zwischen dem, was in unserer Kunst, in unserer Wissenschaft, kurzum in unserem geistigen Leben und auch in der geistigen Leitung unseres sozialen Lebens liegt, und in der äußeren Arbeit, mit der sich heute hauptsächlich die proletarische Bewegung zu schaffen macht? Dieser Abgrund ist dadurch gekommen, daß aus unserer Denkweise herausgeflohen ist dasjenige, was den ganzen Menschen betrifft. Eine Gesundung dafür liegt nur in der Geisteswissenschaft, nicht in einer einseitig vertrackten Mystik oder Theosophie, welche müßige Leute in ihrem Kämmerchen betreiben mögen, ohne daß eine Stoßkraft vorhanden ist. Das Gesundende dieser Geisteswissenschaft Hegt darin, daß durch sie der ganze Mensch in Anspruch genommen wird. Und ich habe das jetzt deshalb gesagt, um daran die Bemerkung zu knüpfen: Ich weiß, daß die Erkenntnisse, die ich heute vor der Welt mit voller Verantwortung vertrete, mir nicht gekommen wären, wenn ich nur mit dem Kopf gearbeitet hätte, wenn ich nicht mein ganzes Leben hin so etwas hätte treiben müssen, was man gewöhnlich Handarbeit nennt; denn dieses ist ja auch von einer gewissen Wirkung auf den Menschen. Was nur die sogenannte Kopfarbeit ist, was nur den Intellekt in Anspruch nimmt, das reicht nicht bis zum Geist. Und etwas, was heute vielen Menschen als höchst paradox erscheinen wird, das möchte ich hier erwähnen. Man sagt heute draußen im praktischen Leben: Handarbeit, Praxis; drinnen, aus dem Intellekt heraus: geistige Arbeit! O nein, so ist es gar nicht, wie diese Worte glauben machen möchten. Wir haben die Trennung zwischen äußerer Lebenspraxis und dem sogenannten Geistesleben, weil aus beiden der Geist gewichen ist, weil wir heute in der mechanischen Tretmühle der Technik drinnenstehen, weil der Arbeiter an der Maschine steht und bloß mechanische Verrichtungen verübt nach Anleitungen des Intellekts, und weil auf der andern Seite diejenigen, die für ein intellektuelles Leben erzogen werden, zu wenig hineingestellt werden in die realen praktischen Arbeiten. So geistlos unsere Praxis ist, so geistlos ist unser intellektualistisches geistiges Leben. Erst dann, wenn aus der vollen Betätigung des Menschen in der Welt dasjenige wiederum zurückfließt auch nach unserem Kopf, auch zu unserem Denken, was nur aus diesem ganzen Menschenwesen hervorgehen kann in harmonischer Betätigung von allem, was am Menschen ist, nur dann, wenn wir nicht bloß denken mit dem Kopf, sondern so denken, wie man denkt, wenn man einmal mit der Hand etwas geformt hat und gespürt hat, wie das zurückstrahlt in den Kopf, nur dann wird der Gedanke so voll gesättigt von Wirklichkeit, daß Geist darinnen ist. Das bloß Ausgedachte ist geradeso geistlos wie das geistlos an der Maschine Gearbeitete. | Може дори да се каже: ако съдим по начина, по който работим заедно в социалния си живот със сътрудниците, сред които има както приятели на нашето движение, така и работници, всъщност съществува само една пречка; ако тя не съществуваше, би станало ясно, че навсякъде умственият труд се слива с физическия. Имаме например една дама, дипломирана за помощна медицинска дейност, която от сутрин до вечер точи ножовете за скулптурната ни работа. И можем да попитаме: какво пречи онова, което вършим ние, подигравателно наричани умствени работници, просто да се прелее неразделно в онова, което правят работниците, така че и двете страни да бъдат напълно удовлетворени и социалното сътрудничество да ги удовлетворява напълно? Разбирам всичко, което се надигна като социални явления. И все пак трябва да кажа: ако трябва да посоча единствената пречка, това е организираността на работниците, които гледат с недоверие на всичко, идващо от умствените работници, макар последните всъщност да вършат същото; тази пречка не позволява на физическия работник да се предадат за работата му с ръце едновременно и практическият похват, и умственият труд. Откъде идва това, че днес всъщност съществува толкова дълбока пропаст между онова, което живее в нашето изкуство, в нашата наука, накратко, в духовния ни живот, а и в духовното ръководство на социалния ни живот, и външния труд, с който днес се занимава главно пролетарското движение? Тази пропаст възникна, защото от начина ни на мислене се е изплъзнало онова, което засяга целия човек. Оздравяването е само в духовната наука, а не в едностранчива и объркана мистика или теософия, с която бездейни хора могат да се занимават в стаичката си и на която липсва тласкаща сила. Оздравителното в тази духовна наука е, че тя ангажира целия човек. И казах това сега, за да добавя следната забележка: зная, че познанията, които днес отстоявам пред света с пълна отговорност, нямаше да ми се открият, ако бях работил само с главата си, ако през целия си живот не бях принуден да върша и онова, което обикновено се нарича физически труд; защото и той оказва определено въздействие върху човека. Онова, което е само така наречен умствен труд, което ангажира само интелекта, не достига до духа. И тук бих искал да спомена нещо, което днес на много хора ще се стори крайно парадоксално. Днес се казва: навън, в практическия живот – физически труд, практика; вътре, от интелекта – духовен труд! О, не, съвсем не е така, както тези думи искат да ни накарат да вярваме. Разделението между външната житейска практика и така наречения духовен живот съществува, защото духът е напуснал и двете, защото днес сме в механичната въртележка на техниката, защото работникът стои пред машината и извършва само механични операции по указанията на интелекта, а от друга страна, онези, които се възпитават за интелектуален живот, твърде малко се включват в действителния практически труд. Колкото бездуховна е практиката ни, толкова бездуховен е и интелектуалистичният ни духовен живот. Едва когато от проявата на цялостната дейност на човека в света и към главата ни, и към мисленето ни отново потече обратно онова, което може да произлезе само от цялото човешко същество, когато всичко в човека действа хармонично, само когато мислим не единствено с главата, а така, както мислим, след като сме оформили нещо с ръце и сме усетили как то се отразява обратно в главата, само тогава мисълта ще се изпълни толкова с действителност, че в нея ще има дух. Онова, което е само измислено, е също толкова бездуховно, колкото и онова, което се изработва без дух на машината. |
| 166 | Nicht lebensfremde Mystik soll die Geisteswissenschaft, die hier gemeint ist, treiben. Sie soll entsprießen aus dem vollen Sich-Hineinstellen in das Leben und soll gerade viel mehr mit Wirklichkeit gesättigt sein als das, was heute gewöhnlich als Geistesleben gemeint ist. Oder ist etwa, was heute als Geistesleben gemeint ist, mit Wirklichkeit gesättigt? Sehen wir nicht, wie ohnmächtig die Wissenschaft ist, um wirklich zu einem Ergreifen des Geistes zu kommen? Da glauben die Menschen, die heute landläufig in unserer Zeitkultur drinnenstehen, sie treiben vorurteilslose Naturwissenschaft. Aber diese vorurteilslose Naturwissenschaft - wodurch ist sie denn eigentlich entstanden? Dadurch, daß durch lange Jahrhunderte hindurch alles, was die Menschen zu wissen ersehnten über Seele und Geist, über das, was herausreicht über Geburt und Tod, daß sie in bezug auf alles das angewiesen waren - angewiesen durch die sozialen Verhältnisse - auf dasjenige, was die Bekenntnisse monopolisierten. Als der Geist der neueren Naturwissenschaft heraufzog - wie sah es denn da eigentlich im sozialen Leben aus? Monopolisiert war alles das, was der Mensch wissen durfte über Seele und Geist, monopolisiert in den Dogmen der Bekenntnisgesellschaften. Man durfte nicht denken über Seele und Geist, man durfte es nur über die äußere Sinneswelt. Und darin haben sich die Menschen, die Naturwissenschaft getrieben haben, hineingefunden. Sie haben sich gewöhnt, nur über die äußere Sinneswelt zu denken und zu forschen, weil durch Jahrhunderte verboten war, nach Geist und Seele zu forschen. Das haben sie sich übersetzt in gewisse Vorstellungen, sie haben bloß äußere Sinneswissenschaft getrieben. Das ist dann durch eine Selbsttäuschung grandioser Natur zu dem Glauben geworden, exakte Wissenschaft könne nur über äußere Sinneswelt etwas entscheiden, und das Forschen nach Seele und Geist liege jenseits der Grenzen der Erkenntnis. Das aber wurzelt auch im Seelenleben des modernen Menschen und durchdringt alles Leben. Man kann mit einer solchen Anschauung fruchtbare Gedanken über die Natur gewinnen. Sobald man aber heraufdringen will ins soziale Leben, reicht diese Denkweise nicht aus. Da ist es notwendig, zur Begründung einer wirklichen Volkswissenschaft, einer wirklichen sozialen Wissenschaft, die auch eingreifen kann in das Leben, daß wir uns durchdringen mit einer Anschauung über den ganzen Menschen. Und die fehlt uns, weil die Einflüsse, die ich charakterisiert habe, es verhinderten. | Духовната наука, за която става дума тук, не бива да се занимава с чужда на живота мистика. Тя трябва да израства от пълноценното навлизане в живота и тъкмо тя трябва да бъде много по-наситена с действителност от онова, което днес обикновено се разбира под духовен живот. Или може би онова, което днес се разбира под духовен живот, е наситено с действителност? Не виждаме ли колко безсилна е науката действително да обхване духа? Хората, които днес по обичайния начин участват в културата на нашето време, вярват, че се занимават с непредубедено природознание. Но как всъщност възникна това непредубедено природознание? Възникна, защото в продължение на дълги столетия хората зависеха – зависеха поради социалните отношения – от онова, което вероизповеданията бяха монополизирали, за всичко, което копнееха да узнаят за душата и духа, за онова, което се простира отвъд раждането и смъртта. Как всъщност изглеждаше социалният живот, когато се надигна духът на по-новото природознание? Всичко, което човекът имаше право да знае за душата и духа, беше монополизирано в догмите на вероизповедните общности. Не беше позволено да се мисли за душата и духа, беше позволено само за външния сетивен свят. И хората, които се занимаваха с природознание, се примириха с това. Свикнаха да мислят само за външния сетивен свят и да изследват само него, защото столетия наред беше забранено да се изследват духът и душата. Превърнаха това в определени представи, занимаваха се само с наука за външния сетивен свят. После чрез самоизмама с грандиозни размери това се превърна във вярата, че точната наука може да се произнася само за външния сетивен свят, а изследването на душата и духа е отвъд границите на познанието. Но това е вкоренено и в душевния живот на съвременния човек и прониква в целия живот. С такъв възглед могат да се придобият плодотворни мисли за природата. Но щом поискаме да се издигнем до социалния живот, този начин на мислене вече не е достатъчен. За да се положат основите на действителна наука за народа, на действителна социална наука, способна да се намеси и в живота, е необходимо да се проникнем от възглед за целия човек. А той ни липсва, защото описаните от мен влияния възпрепятстваха това. |
| 167 | So ist es gekommen, daß man sich sagte: Geist und Seele ist etwas, was Jahrhunderte lang durch Dogmen festgelegt worden ist. Darüber kann nicht geforscht werden. Das ist etwas, was nur durch den Menschenwillen sich wie Rauch und Nebel über dem wirklichen Leben bewegt, und da formt man als das Wirkliche nichts anderes als die Ökonomischen Kräfte selber. Der Unglaube entstand: Das Geistige waltet in dem, was die äußeren wirtschaftlichen Kräfte sind. Und aus dem Unglauben entstand, was verhängnisvoll Platz gegriffen hat in den Köpfen und Herzen der Menschen. Der Glaube entstand, daß das Geistesleben von selbst sich herausentwickeln könne aus den wirtschaftlichen Kräften, wenn diese nur in gewisser Weise organisiert werden. Keine Einsicht ist vorhanden, daß alles, was wirtschaftlich entstanden ist, ursprünglich die Ergebnisse des Geisteslebens sind, daß aber unser Geistesleben weltfremd geworden ist, daß ein Abgrund zwischen ihm und dem äußeren Leben besteht und daß wir für eine Gesundung unseres Lebens eine wirkliche Geisteswissenschaft brauchen, die eindringt in das Wesen des Menschen, die den Menschen ebenso durchdringt wie die äußere Naturwissenschaft die Maschine, die aber auf die entwickelten Kräfte der menschlichen Natur aufgebaut sein muß. Kurz, die Erkenntnis ist außerordentlich erschwert, daß Geisteswissenschaft der Grund werden muß für die Erkenntnis und Bemeisterung des sozialen Lebens. Das ist es, was der Träger der Geisteswissenschaft zu erkennen glaubt, daß der menschliche Intellekt nicht Stoßkraft genug hat, auch nicht da, wo er im heutigen sozialen Leben pulsiert, um ins wirkliche Leben unterzutauchen, und daß Letzteres mehr und mehr ins Chaos kommen muß, wenn nicht die Impulse belebt werden, die hineinreichen ins Fühlen und Wollen, die Mensch zu Mensch so stellen können, daß die sozialen Kräfte organisiert werden können. Nehmen Sie, was Sie wollen an naturwissenschaftlichen Methoden von jener exakten Naturwissenschaft, die in unserer Zeit ihren Höhepunkt erreicht hat, Sie können keine Sozialwissenschaft damit begründen. Gegenüber der Sozialwissenschaft verhalten sich die Vorstellungen, die man ohne die Geisteswissenschaft gewinnt, so, wie sich etwa eine Farbe verhält, die man an einer öligen Fläche anstreichen will. Wie die ölige Fläche die Farbe zurückweist, so weist das Leben zurück, was als bloße Intellektualwissenschaft unter uns waltet. | Така се стигна дотам да се казва: духът и душата са нещо, което столетия наред е било определяно чрез догми. То не може да се изследва. То е нещо, което само чрез човешката воля се носи като дим и мъгла над действителния живот, и тогава се оформят единствено самите стопански сили като нещо действително. Възникна неверието, че духовното действа във външните стопански сили. А от неверието възникна онова, което съдбоносно завладя главите и сърцата на хората. Възникна вярата, че духовният живот може сам да се развие от стопанските сили, стига те да бъдат организирани по определен начин. Липсва разбирането, че всичко възникнало в стопанството първоначално е резултат от духовния живот, но че духовният ни живот е станал чужд на света, че между него и външния живот съществува пропаст и че за оздравяването на живота ни е нужна действителна духовна наука, която прониква в същността на човека, която прониква в човека така, както външното природознание в машината, но която трябва да се изгради върху развитите сили на човешката природа. Накратко, извънредно трудно е да се разбере, че духовната наука трябва да стане основа за познаването и овладяването на социалния живот. Представителят на духовната наука вярва, че е прозрял именно това: човешкият интелект няма достатъчно тласкаща сила – дори там, където пулсира в днешния социален живот, – за да се потопи в действителния живот, а този живот неизбежно ще изпада във все по-голям хаос, ако не бъдат съживени импулсите, които достигат до чувстването и волята и могат да изградят между човек и човек такива отношения, че социалните сили да могат да се организират. Вземете каквито искате природонаучни методи от онази точна природна наука, която в наше време достигна своя връх – с тях не можете да положите основите на социална наука. По отношение на социалната наука представите, придобити без духовната наука, се държат така, както, да речем, боята, с която искаме да намажем мазна повърхност. Както мазната повърхност отблъсква боята, така животът отблъсква онова, което действа сред нас като чисто интелектуална наука. |
| 168 | So schreit das äußere Leben nach einer solchen Vertiefung, wie sie gerade von der Geisteswissenschaft gegeben ist. Geisteswissenschaft wird es sein müssen, welche die Grundlagen abgibt für das, was unbewußt die Menschen heute in ihre sozialen Forderungen kleiden, was sie nicht klar formulieren können, weil die Denkkraft nicht vorhanden ist. Daher ist es notwendig, diese Geisteswissenschaft nicht als etwas aufzufassen, dem man sich nebenbei mit ein paar Gedanken widmen könnte, sondern als etwas, was zu den notwendigsten Bedingungen der Gesundung unseres Lebens gehört. Ich weiß wohl - denn ich glaube wahrhaftig kein unpraktischer Mensch zu sein -, die Leute sagen: Wir haben unsere Berufe, wir können uns nicht widmen dieser immerhin recht ausführlichen Geisteswissenschaft. Sollte nicht auch der andere Gedanke ein wenig einziehen in die Herzen und Seelen der Menschen: Zeigt nicht die heutige abschüssige Bahn, auf der wir wandeln - wenn wir auch noch so sehr drinnen stehen im Beruf-, daß wir nur mitarbeiten an der Gestaltung des Weges in das Chaos hinein? Und sollten wir es nicht für notwendig halten, jede Stunde, die wir erübrigen können, solchen Anschauungen zu widmen, die nun wirklich radikal die Frage nach der Gesundung aufwerfen ? | Така външният живот крещи за такова задълбочаване, каквото дава именно духовната наука. Духовната наука ще трябва да даде основите на онова, което хората днес несъзнателно обличат в социалните си искания, което не могат да формулират ясно, защото им липсва мисловната сила. Затова е необходимо тази духовна наука да се разбира като едно от най-необходимите условия за оздравяването на живота ни, а не като нещо, на което бихме могли между другото да посветим няколко мисли. Добре зная – защото наистина не се смятам за непрактичен човек, – че хората казват: имаме професиите си, не можем да се посветим на тази все пак доста обширна духовна наука. Не би ли трябвало в сърцата и душите на хората поне малко да намери място и другата мисъл: не показва ли пътят надолу, по който вървим днес – колкото и да сме заети с професията си, – че само помагаме да се проправи пътят към хаоса? И не би ли трябвало да смятаме за необходимо през всеки час, който можем да отделим, да се занимаваме с възгледи, които действително поставят радикално въпроса за оздравяването? |
| 169 | Und innig zusammen hängt das, was hier als Geisteswissenschaft gemeint ist, mit jenem Ruf in unserer Zeit, der aber, wie ich ausgeführt habe, weit älter als ein Jahrhundert ist, mit jenem Ruf, den ich bezeichnen möchte als den Ruf nach Gedankenfreiheit. Dieser Ruf ist aber überhaupt der Ruf nach sozialer Freiheit. Merkwürdig, wenn man in unserer Gegenwart versucht, hineinzuschauen in dasjenige, was in den Wellen der sogenannten sozialen Forderungen an die Oberfläche geht, dann stößt man immer wieder auf die Notwendigkeit, einzusehen, wie es sich eigentlich mit der menschlichen Freiheit verhält, mit jenem Impuls, der sich in der einen oder andern Form als der Impuls der menschlichen Freiheit äußert. Daß man da einen wichtigen Punkt berührt, darauf kam selbst der Mann, den ich für den unglückseligsten Menschen betrachte unter den sogenannten hervorragenden Menschen unserer Zeit, die einen Einfluß auf die Gestaltung der Verhältnisse gewonnen haben - darauf kam sogar Woodrow Wilson. Da ich über Woodrow "Wilson auch im neutralen Auslande während der Kriegszeit, während er von allen Seiten so angebetet worden ist, nie anders gesprochen habe, darf ich auch heute so wie immer über Woodrow Wilson sprechen. Es finden sich in seinen Schriften zahlreiche Stellen, in denen er darauf hinweist, wie eine Gesundung der Verhältnisse - er kennt vorzugsweise die amerikanischen - nur daraus hervorgehen könne, daß dem Streben der Menschen nach Freiheit wirklich Rechnung getragen werde. | И онова, което тук се разбира под духовна наука, е тясно свързано с един зов в нашето време, който обаче, както изложих, е много по-стар от едно столетие – с онзи зов, който бих искал да нарека зов за свобода на мисленето. Но този зов е изобщо зовът за социална свобода. Забележително е: когато в настоящето се опитаме да се вгледаме в онова, което излиза на повърхността сред вълните на така наречените социални искания, отново и отново се натъкваме на необходимостта да разберем как всъщност стоят нещата с човешката свобода, с онзи импулс, който в една или друга форма се проявява като импулс на човешката свобода. Че тук се засяга важен въпрос, разбра дори човекът, когото смятам за най-злополучния сред така наречените видни хора на нашето време, добили влияние върху оформянето на отношенията – разбра го дори Удроу Уилсън. Мога и днес да говоря за Удроу Уилсън както винаги, тъй като никога не съм говорил другояче за него – включително в неутрални чужди страни през войната, когато го боготворяха от всички страни. В съчиненията му има многобройни места, в които посочва, че оздравяването на отношенията – той познава предимно американските – може да произлезе само от действителното съобразяване със стремежа на хората към свобода. |
| 170 | Allein, was ist für Woodrow Wilson Freiheit des Menschen? Da kommt man auf ein sehr, sehr interessantes Kapitel im gegenwärtigen menschlichen Denken - denn eine Art repräsentativer Denker ist dieser Woodrow Wilson ja doch -, da finden Sie in seiner Schrift über die Freiheit folgende Anschauung: Den Begriff Freiheit kann man sich bilden, wenn man auf eine Maschine schaut, wie da ein Zahnrad angebracht ist. Wenn es so angebracht ist, daß die mechanische Einrichtung sich so bewegen kann, daß es ohne Hinderung geschieht, so sagt man, das Zahnrad laufe frei. Wenn man ein Schiff betrachtet, sagt er, so muß das Schiff derart konstruiert sein, daß die Maschinerie in den Wellen gang eingreift, so daß es nicht gehindert wird, daß es also gewissermaßen mit den Wellenkräften sich fortbewegt, ihnen angepaßt ist, frei läuft in den Wellenkräften. Mit dem, was ein solches Zahnrad in einer Maschine, was ein Schiff in den Wellen des Meeres ist, vergleicht Woodrow Wilson das, was der Impuls der menschlichen Freiheit wirklich sein soll. Er sagt: Ein Mensch ist dann frei, wenn er ungefähr so wie das Rad in der Maschinerie frei läuft, wenn er frei läuft in den äußeren Verhältnissen, so daß er sich in ihnen fortbewegt, daß er hineingreift mit seinen Kräften in das, was außen läuft, so daß er nicht gehindert wird. | Но какво е за Удроу Уилсън човешката свобода? Тук стигаме до една много, много интересна глава в съвременното човешко мислене, защото този Удроу Уилсън все пак е един вид представителен мислител: в съчинението му за свободата намираме следния възглед: понятието за свобода можем да си съставим, като погледнем как е поставено зъбно колело в една машина. Ако е поставено така, че механичното устройство да може да се движи безпрепятствено, казваме, че зъбното колело се движи свободно. Ако разгледаме кораб, казва той, корабът трябва да е построен така, че механизмите му да взаимодействат с движението на вълните така, че корабът да не среща пречки и следователно да се движи, така да се каже, заедно със силите на вълните, да е приспособен към тях, да се движи свободно сред силите на вълните. Удроу Уилсън сравнява онова, което действително би трябвало да представлява импулсът на човешката свобода, с такова зъбно колело в машина, с кораб сред морските вълни. Той казва: човек е свободен, когато се движи свободно приблизително като колелото в механизма, когато се движи свободно във външните отношения, така че да напредва сред тях, да се включва със силите си в онова, което протича навън, без да среща пречки. |
| 171 | Nun, ich denke, es ist sehr interessant, daß aus der gegenwärtigen naturwissenschaftlichen Vorstellungsart und Gesinnung diese sonderbare Anschauung über die menschliche Freiheit hervorsprießen kann. Denn ist es nicht das Gegenteil von Freiheit, wenn man an die Verhältnisse so angepaßt ist, daß man nur in ihrem Sinne laufen kann? Fordert es nicht die Freiheit, daß man sich nötigenfalls den äußeren Verhältnissen entgegenstemmen kann? Würde man nicht, was als Freiheit lebt, vergleichen müssen mit dem, was sich nötigenfalls so benehmen könnte, daß sich das Schiff gegen die Wellen wendet und stoppt? | Струва ми се много интересно, че от съвременния природонаучен начин на образуване на представи и от съвременната природонаучна нагласа може да израсне този странен възглед за човешката свобода. Защото не е ли обратното на свободата това да си така приспособен към отношенията, че да можеш да се движиш само съобразно с тях? Не изисква ли свободата при нужда да можеш да се противопоставиш на външните отношения? Не би ли трябвало онова, което живее като свобода, да се сравни с нещо, което при нужда би могло да постъпи така, че корабът да се обърне срещу вълните и да спре? |
| 172 | Woher kommt diese so merkwürdige Anschauung, aus der nimmermehr eine gesunde staatsmännische Einsicht entspringen kann, sondern höchstens die 14 abstrakten Punkte der Wilsonschen Kundgebungen, die man leider auch hierzulande in einer gewissen Zeit wenigstens teilweise bewunderte? Daher kommt es, daß in unserer Zeit nicht eingesehen wird, wie man zurückgehen muß auf den menschlichen Gedanken selber, auf jenen Gedanken, der als Gedanke gefaßt wird und der, wenn von Freiheit wirklich geredet wird, den einzigen wirklichen freien Impuls für das Menschenleben abgeben kann. Das war es, was ich vor jetzt mehr als dreißig Jahren versuchte, in meiner «Philosophie der Freiheit» darzustellen, von der vor kurzem eine Neuauflage mit entsprechenden Ergänzungen erschienen ist. Da versuchte ich allerdings in anderer Art diesen Impuls nach Freiheit aufzufassen, als es gegenwärtig geschieht. Ich versuchte zu zeigen, wie falsch gefragt worden ist nach der menschlichen Freiheit. Man fragt: Ist der Mensch frei oder ist er nicht frei? Ist der Mensch ein freies Wesen, das mit wirklicher Verantwortung aus seiner Seele heraus die Entschlüsse fassen kann, oder ist er eingespannt in eine natürliche oder geistige Notwendigkeit wie ein Naturwesen? So hat man gefragt, ich möchte sagen, durch Jahrtausende, und so fragt man noch. Diese Frage schon ist der große Irrtum. Man kann so nicht fragen, sondern die Frage nach der Freiheit ist eine Frage der menschlichen Entwicklung, einer solchen menschlichen Entwicklung, daß der Mensch im Laufe seines Jugendlebens oder vielleicht seines späteren Lebens Kräfte in sich entwickelt, die er nicht einfach von Natur aus hat. Man kann gar nicht fragen: Ist der Mensch frei ? Von Natur aus ist er es nicht, aber er kann sich immer mehr und mehr frei machen, indem er Kräfte erweckt, die in ihm schlummern und die die Natur nicht erweckt. Der Mensch kann immer freier und freier werden. Man kann nicht fragen: Ist der Mensch frei oder unfrei, sondern nur: Gibt es für den Menschen einen Weg zur Erringung der Freiheit? Und diesen Weg gibt es. Wie gesagt, vor dreißig Jahren versuchte ich zu zeigen: Wenn der Mensch dazu aufrückt, ein inneres Leben in sich zu entwickeln, so daß er die sittlichen Impulse für seine Handlungen in reinen Gedanken erfaßt, kann er wirklich Gedankenimpulse, nicht bloß instinktive Emotionen seinen Handlungen zugrunde legen, - Gedanken, die in die äußere Wirklichkeit so untertauchen wie der Liebende in das geliebte Wesen. Dann nähert sich der Mensch seiner Freiheit. Die Freiheit ist ebenso ein Kind des Gedankens, der in geistiger Hellsichtigkeit erfaßt wird - nicht unter einem äußeren Zwang -, wie sie ein Kind der wahren hingebungsvollen Liebe ist, der Liebe zum Objekt des Handelns. Wonach das deutsche Geistesleben in Schiller strebte, als er sich Kant gegenüberstellte und etwas ahnte von einem solchen Freiheitsbegriff, das ziemt uns, in der Gegenwart weiter auszubilden. Da aber stellte sich mir heraus, daß man nur sprechen kann von demjenigen, was den sittlichen Handlungen zugrunde liegt - wenn es auch bei den Menschen unbewußt bleibt, vorhanden ist es doch -; und daß man das nennen muß Intuition. Und so sprach ich in meiner «Philosophie der Freiheit» von einer moralischen Intuition. | Откъде идва този толкова странен възглед, от който никога не може да се роди здраво държавническо разбиране, а най-много четиринадесетте абстрактни точки от декларациите на Уилсън, на които, за съжаление, и в нашата страна по едно време поне отчасти се възхищаваха? Причината е, че в наше време не се разбира как трябва да се върнем към самата човешка мисъл, към онази мисъл, която се схваща като мисъл и която, когато действително се говори за свобода, може да даде единствения действително свободен импулс за човешкия живот. Именно това се опитах да представя преди повече от тридесет години в моята „Философия на свободата“, от която неотдавна излезе ново издание със съответните допълнения. Там наистина се опитах да схвана този импулс към свобода по различен начин от днешния. Опитах се да покажа колко погрешно е бил поставян въпросът за човешката свобода. Пита се: свободен ли е човекът, или не е свободен? Свободно същество ли е човекът, което може с действителна отговорност да взема решения, идващи от душата му, или като природно същество е подчинен на природна или духовна необходимост? Така са питали, бих казал, хилядолетия наред и така питат още. Самият този въпрос е голямата заблуда. Не може да се пита така: въпросът за свободата е въпрос на човешкото развитие, на такова човешко развитие, при което човекът в младостта си или може би по-късно развива в себе си сили, които не притежава просто по природа. Изобщо не може да се пита: свободен ли е човекът? По природа не е свободен, но може все повече и повече да се освобождава, като пробужда сили, които дремят в него и които природата не пробужда. Човекът може да става все по-свободен и по-свободен. Не може да се пита: свободен или несвободен е човекът, а само: има ли за човека път към завоюване на свободата? И този път съществува. Както казах, преди тридесет години се опитах да покажа: когато човекът се издигне дотам да развие в себе си вътрешен живот, така че да схваща нравствените импулси за действията си в чисти мисли, той действително може да постави в основата на действията си мисловни импулси, а не само инстинктивни емоции – мисли, които се потапят във външната действителност така, както любещият се потапя в обичаното същество. Тогава човекът се приближава към своята свобода. Свободата е дете на мисълта, схваната в духовно ясновидство – без външна принуда, – също както е дете на истинската всеотдайна любов, на любовта към обекта на действието. Днес ни подобава да доразвием онова, към което германският духовен живот се стремеше чрез Шилер, когато той се противопостави на Кант и предчувстваше нещо от подобно понятие за свобода. Но тогава ми стана ясно, че може да се говори само за основата на нравствените действия – макар хората да не я съзнават, тя все пак е налице, – и че тази основа трябва да се нарече интуиция. И така, в моята „Философия на свободата“ говорих за морална интуиция. |
| 173 | Damit aber war auch der Ausgangspunkt gegeben für alles, was ich später auf dem Gebiet der Geisteswissenschaft zu leisten versuchte. Glauben Sie nicht, daß ich heute über diese Dinge in einer unbescheidenen Weise denke. Ich weiß sehr gut, daß diese «Philosophie der Freiheit», die ich vor mehr als dreißig Jahren als junger Mensch konzipiert habe, gewissermaßen alle Kinderkrankheiten desjenigen Gedankenlebens hat, das im Laufe des 19. Jahrhunderts heraufgezogen ist. Aber ich weiß auch, daß aus diesem Geistesleben heraus das entsprossen ist, was eine Hinaufleitung des Gedankenlebens in das wirklich Geistige ist. So daß ich mir sagen kann: Wenn sich der Mensch zu den sittlichen Impulsen in moralischer Intuition erhebt und ein wirklich freies Wesen darstellt, dann ist er bereits, wenn ich das verpönte Wort gebrauchen darf, mit Bezug auf seine sittlichen Intuitionen «hellsehend». In dem, was über alles Sinnliche hinausliegt, liegen die Antriebe alles Sittlichen. Im Grunde genommen sind die wirklich sittlichen Gebote Ergebnisse menschlichen Hellsehens. Daher war ein gerader Weg von jener «Philosophie der Freiheit» zu dem, was ich heute als Geisteswissenschaft meine. Freiheit entsprießt im Menschen nur, wenn der Mensch sich entwickelt. Er kann sich aber weiter entwickeln, so daß er dasjenige, was schon der Freiheit zugrunde liegt, auch dazu treibt, daß er unabhängig wird von allem Sinnlichen und sich frei in die Gebiete des Geistes erhebt. | С това обаче бе дадена и изходната точка за всичко, което по-късно се опитах да постигна в областта на духовната наука. Не мислете, че днес разсъждавам нескромно за тези неща. Много добре знам, че тази „Философия на свободата“, която замислих като млад човек преди повече от тридесет години, в известен смисъл носи всички детски болести на мисловния живот, възникнал през деветнадесети век. Но знам също, че от този духовен живот израсна онова, което издига мисловния живот до действително духовното. Така че мога да си кажа: когато човекът се издигне до нравствените импулси в морална интуиция и се прояви като действително свободно същество, тогава по отношение на своите нравствени интуиции той вече е „ясновиждащ“, ако ми позволите да употребя тази отричана дума. В онова, което е отвъд всичко сетивно, се коренят подтиците за всичко нравствено. Всъщност действително нравствените заповеди са резултати от човешкото ясновидство. Ето защо от онази „Философия на свободата“ водеше пряк път към това, което днес разбирам под духовна наука. Свободата се поражда у човека само когато той се развива. Но човекът може да се развие и по-нататък и да развие онова, което вече лежи в основата на свободата, така, че самият той да стане независим от всичко сетивно и свободно да се издигне в областите на духа. |
| 174 | So hängt Freiheit mit der Entwicklung des menschlichen Denkens zusammen. Freiheit ist im Grunde genommen immer Gedankenfreiheit, und gerade, wenn wir auf solche repräsentativen Leute hinschauen wie Woodrow Wilson, müssen wir sagen: Weil solche Menschen niemals erfaßt haben, was eigentlich der Gedanke an wirklich Geistigem ist, wie er im Geistigen wurzeln muß, wenn er nicht abstrakt sein soll, deshalb können sie so paradoxe Definitionen erfinden, wie Woodrow Wilson für die Freiheit erfunden hat. An solchen Dingen ersehen wir das Ungenügende des gegenwärtigen Geisteslebens, dessen Hauptmangel darin besteht, daß es nicht das geistige Wesen des Menschen erkennt. Wir sehen, was die Hauptforderung ist: Gedankenfreiheit, und was Hauptnot ist: die Bemeisterung der sozialen Kräfte, wenn dieses Leben sich zur Grundlage für diese drei großen Forderungen in der Gegenwart für die nächste Zukunft entwickeln soll. So hängt dasjenige, was ein wirklich ursprünglicher Impuls im Menschen ist, nicht an dem im Menschen, was man durch naturwissenschaftliches Denken erreichen kann, sondern an demjenigen, was nur durch geistige Anschauung zu erreichen ist. | Така свободата е свързана с развитието на човешкото мислене. Всъщност свободата винаги е свобода на мисленето и тъкмо когато погледнем такива представителни личности като Удроу Уилсън, трябва да кажем: такива хора могат да измислят толкова парадоксални определения като онова, което Удроу Уилсън измисли за свободата, именно защото никога не са схващали какво всъщност представлява мисълта като нещо действително духовно и как тя трябва да се корени в духовното, за да не бъде абстрактна. По такива неща виждаме недостатъчността на съвременния духовен живот, чийто главен недостатък е, че не познава духовната същност на човека. Ако този духовен живот трябва да се развие като основа за тези три големи изисквания, които настоящето поставя пред близкото бъдеще, виждаме кое е главното изискване – свободата на мисленето – и кое е главното, което е необходимо – овладяването на социалните сили. Така онова, което е действително изначален импулс у човека, е свързано не с това у него, което може да се достигне чрез природонаучното мислене, а с онова, което е достъпно само чрез духовно съзерцание. |
| 175 | Über Freiheit ist so viel gestritten worden, weil die Menschen darüber entscheiden möchten, ohne den Boden zu betreten, auf dem sich die Erkenntnis über die Unsterblichkeit der Menschenseele ergibt. Und niemand, der nicht in unbefangener Weise darauf eingeht, über die Erkenntnis der menschlichen Unsterblichkeit, über das Ewige im Menschen zu denken, ist imstande, auf das Wesen der menschlichen Freiheit einzugehen. Sucht man das Wesen dieser Freiheit nicht im Aufleuchten des nicht bloß von der Natur gegebenen Gedankens, dann findet man dieses Wesen der Freiheit nicht. Aber nur, wenn man es gefunden hat, dann durchdringt und durchpulst es den Menschen so, daß er ein wirklich soziales Wesen werden kann, denn es trägt ihn so neben die anderen Menschen in die soziale Ordnung hinein, daß von innen heraus die sozialen Kräfte entbunden werden können, und diese Empfindung der sozialen Kräfte brauchen wir. | За свободата се е спорило толкова много, защото хората искат да се произнесат за нея, без да стъпят на почвата, върху която се постига познанието за безсмъртието на човешката душа. И никой, който не се заеме непредубедено да осмисли познанието за човешкото безсмъртие, за вечното у човека, не е в състояние да навлезе в същността на човешката свобода. Ако същността на тази свобода не се търси в проблясването на мисълта, която не е дадена само от природата, тогава тази същност на свободата не се намира. Но само когато бъде намерена, тази същност прониква в човека и пулсира в него така, че той може да стане действително социално същество, защото го въвежда в социалния ред редом с другите хора по такъв начин, че социалните сили да могат да бъдат освободени отвътре; а това усещане за социалните сили ни е необходимо. |
| 176 | Ich habe vorhin erwähnt, daß wir in Dornach bei unserem Bau in der Lage sind, Menschen hinzustellen, die sogar gewisse Höhepunkte der geistigen Schulung erreicht haben und die die gewöhnlichsten, schmutzigsten Arbeiten verrichten, die darin wahrhaftig nichts denjenigen nachgeben, die man gewöhnlich auch Handarbeiter nennt. In sozialer Beziehung beruht der Bau von Dornach allerdings auf Grundlagen, die nicht ohne weiteres dieselben sind wie bei einer auf materiellen Erwerb gerichteten Unternehmung. Aber gehen Sie ein auf das, was ich auseinandergesetzt habe in meinen « Kernpunkten der sozialen Frage » und in den Vorträgen über die Dreigliederung, dann werden Sie finden, daß die Möglichkeit besteht, ähnliche Grundlagen für das ganze Leben zu schaffen, wie sie in Dornach bei dem Bau geschaffen worden sind, der als Repräsentant für unsere geisteswissenschaftliche Bewegung dastehen soll. Es ist nur schade, daß dieser Bau heute von vielen Leuten in andern Ländern nicht besucht werden kann, weil wir es leider dahin gebracht haben, daß die Überschreitung der Landesgrenzen geradezu eine Unmöglichkeit geworden ist. | Преди малко споменах, че при нашия строеж в Дорнах имаме възможност да посочим хора, които дори са достигнали определени върхове на духовното обучение и които вършат най-обикновената, най-мръсната работа, като в това наистина по нищо не отстъпват на онези, които обикновено наричаме физически работници. В социално отношение строежът в Дорнах наистина почива върху основи, които не са съвсем същите като при едно начинание, насочено към материална печалба. Но вникнете в онова, което изложих в моите „Основни точки на социалния въпрос“ и в лекциите за тричленността, и ще видите, че е възможно да бъдат създадени основи за целия живот, подобни на създадените в Дорнах при строежа, който трябва да представлява нашето духовнонаучно движение. Жалко е само, че днес много хора от други страни не могат да посетят тази сграда, защото, за съжаление, стигнахме дотам преминаването на държавните граници да стане направо невъзможно. |
| 177 | Warum aber ist es möglich, doch in einem solchen Kreise die sozialen Kräfte so zu entbinden, daß das Ideal der proletarischen Bewegung - allerdings anders, als man es sich träumt - erfüllt wird? Weil allem, was da getan wird, zugrunde liegt die Auffassung des Lebens, dieses Ganz in-Angriff-Nehmen des Lebens, das aus den Impulsen der Geisteswissenschaft heraus erfolgt, weil auch alles Einzelne aus der Geisteswissenschaft heraus getan wird. Was da im kleinen aus der Geisteswissenschaft heraus getan wird, es kann auch im ganzen sozialen Leben aus der geisteswissenschaftlichen Erfassung des Lebens getan werden. Jede Fabrik, jede Bank, jedes äußere Unternehmen kann so organisiert werden, wie es nur der organisieren kann, der über das praktische Leben mit einer Wissenschaft zu denken vermag, die so tief in das menschliche Wesen hinabsteigt, daß sie nicht abstrakte Gedanken und Naturgesetze ergreift, sondern lebendige Tatsachen. Auf diese lebendigen Tatsachen kommt man, wenn man nur tief genug durch die angezeigten Methoden in das menschliche Wesen hinuntersteigt. Nicht eine abstrakte Mystik wird gesucht, sondern die Tatsachen des Lebens, durch die der Mensch in der Wirklichkeit drinnensteht. Und indem man den Menschen erkennt, findet man durch diese Geisteswissenschaft zugleich dasjenige, was die sozialen Kräfte in die entsprechende Organisation bringen kann, so daß die in dieser Organisation lebenden Menschen die Frage sich befriedigend beantworten können: Ist das menschliche Leben menschenwürdig ? | Но защо в един такъв кръг все пак е възможно социалните сили да се освободят така, че идеалът на пролетарското движение да се осъществи – наистина по друг начин, а не както си го представят в мечтите си? Защото всичко, което се прави там, се основава на разбирането за живота, на цялостното ангажиране с живота, което произтича от импулсите на духовната наука; защото и всяко отделно нещо се прави въз основа на духовната наука. Онова, което там се прави в малък мащаб въз основа на духовната наука, може да се направи и в целия социален живот въз основа на духовнонаучното схващане за живота. Всяка фабрика, всяка банка, всяко предприятие във външния живот може да бъде организирано така, както може да го организира само онзи, който е способен да мисли за практическия живот с помощта на наука, проникваща толкова дълбоко в човешката същност, че схваща не абстрактни мисли и природни закони, а живи факти. До тези живи факти се достига, стига чрез посочените методи да се проникне достатъчно дълбоко в човешката същност. Не се търси някаква абстрактна мистика, а фактите на живота, чрез които човекът е свързан с действителността. И като опознаваме човека, чрез тази духовна наука намираме същевременно онова, което може да въведе социалните сили в съответната организация, така че хората, живеещи в нея, да могат да си отговорят удовлетворително на въпроса: достоен ли е човешкият живот за човека? |
| 178 | So hängen die drei Dinge zusammen: soziale Kräfte, Gedankenfreiheit und Geisteswissenschaft. Geisteswissenschaft ist wahrhaftig das Gegenteil dessen, als was man sie oftmals darstellt. Ein Eckensteher des Lebens, so glaubt man, ein Traum müßiger Leute. Nein, Lebenspraxis, gerade diejenige Lebenspraxis, die unserer Zeit am meisten fehlt, will diese Geisteswissenschaft sein. Untertauchen will sie in das Leben, meistern will sie das Leben in Wissenschaft und Praxis, weil sie in die Wirklichkeit des Menschen, nicht bloß in das menschlich gedachte Leben untertauchen will. Es gibt heute gutmeinende Menschen, die sagen: Der bloße Verstand, der bloße Intellekt, der sich in den letzten Jahrhunderten und bis in unsere Zeit herein entfaltet hat, sie taugen nicht mehr zur Gesundung unseres Lebens. Wenn man sie aber fragt, was denn taugt, dann geben sie allgemeine Antworten - eine Wiederbe fruchtung der Seele durch den « Geist». Redet man von wahrer Geisteswissenschaft, so lehnen sie sie ab, weil sie noch Furcht vor ihr haben, oder gebrauchen die sonderbarsten Ausreden. So findet man immer wieder, daß die Leute sagen: Es kann doch nicht ein jeder ein Geistesforscher werden. Gewiß, das kann nicht jeder, das habe ich auch hier immer wieder und wiederum betont. Denn man kann zwar jene ersten Schritte in die geistigen Welten, ins übersinnliche Dasein hinein tun, wie ich sie beschrieben habe in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten?» und im zweiten Teil meiner «Geheimwissenschaft »; es kann sie jeder jederzeit tun, aber das Vorrücken zu jenen Fragen, die von den Wesenheiten der übersinnlichen Welten in tieferem Sinne handeln, das ist allerdings gebunden an mancherlei Erlebnisse, zu denen heute noch nicht jeder geeignet ist. Derjenige, der hineinschauen will in die geistige Welt, der in dem eigentlichsten Sinn geistiger Forscher werden will, muß manche Überwindungen durchmachen. Sie brauchen nur zu bedenken, daß in dem Augenblick, wo man wirklich mit einer Erkenntnis, die sich nicht der Sinne bedient, in dem Augenblick, da man in ein leibfreies Erkennen eintritt und die gewohnte äußere Welt nicht mehr da ist, - daß man da in einer Welt ist, die allerlei Ungewohntes darbietet: Alle Dinge, die einen gewöhnlich stützen, die sichere äußere Erfahrung, der gewöhnliche Intellekt, sie müssen anderen, inneren Richtekräften weichen. Man ist wie über einem Abgrund und muß sich durch den Schwerpunkt seines eigenen Wesens halten. Davor haben viele Leute eine unbewußte oder unterbewußte Furcht, die sie dann in Logik kleiden gegenüber der Geisteswissenschaft. Die schönsten Gründe können Sie hören; in Wahrheit ist es nur die Furcht vor dem Unbekannten. | Така са свързани тези три неща: социални сили, свобода на мисленето и духовна наука. Духовната наука наистина е противоположността на онова, за което често я представят. Някакво стоене встрани от живота, както си мислят, някакъв сън на безделници. Не, тази духовна наука иска да бъде житейска практика, тъкмо онази житейска практика, която най-много липсва на нашето време. Тя иска да се потопи в живота, да овладее живота в науката и практиката, защото иска да се потопи в действителността на човека, а не само в живота, както го мисли човекът. Днес има добронамерени хора, които казват: голият разсъдък, голият интелект, който се разви през последните столетия чак до наше време, вече не стават за оздравяването на живота ни. Но когато ги попитат какво тогава става, дават общи отговори – ново оплодяване на душата от „духа“. Заговори ли се за истинска духовна наука, те я отхвърлят, защото още се страхуват от нея, или си служат с най-странни извинения. Така отново и отново се чува хората да казват: та не всеки може да стане духовен изследовател. Разбира се, не всеки може, това и тук подчертавах отново и отново и отново. Защото наистина можем да направим онези първи стъпки в духовните светове, в свръхсетивното съществуване, които съм описал в книгата си „Как се постигат познания за висшите светове?“ и във втората част на книгата ми „Тайната наука“; всеки може да ги направи по всяко време, но навлизането в онези въпроси, които в по-дълбок смисъл се отнасят до съществата на свръхсетивните светове, действително е свързано с най-различни преживявания, за които днес още не всеки е пригоден. Който иска да се вгледа в духовния свят, който иска да стане духовен изследовател в най-същинския смисъл, трябва да преодолее някои трудности. Достатъчно е да си помислите: в мига, когато действително навлезем в познание, което не си служи със сетивата, в мига, когато започнем да познаваме без участието на тялото и обичайният външен свят вече го няма, – тогава се озоваваме в свят, който предлага всевъзможни необичайни неща: всичко, което обикновено ни служи за опора, сигурният външен опит, обикновеният интелект, трябва да отстъпи пред други, вътрешни насочващи сили. Сякаш сме над пропаст и трябва да се удържаме чрез центъра на тежестта на собственото си същество. Много хора изпитват несъзнаван или подсъзнателен страх от това, който после обличат в логически доводи срещу духовната наука. Можете да чуете най-прекрасни доводи; в действителност това е само страхът от непознатото. |
| 179 | Dann aber müssen Sie auch bedenken, daß man ja, so wie man ist als Mensch, nicht angepaßt ist an die geistige Welt, daß man nur angepaßt ist an die äußere Sinneswelt. Man kommt in eine vollständig andere Welt hinein, für die man keine Lebensgewohnheiten entwickelt hat. Das verursacht, wenn man tiefer dringt, jene furchtbar schmerzvollen Erfahrungen, die überwunden werden müssen in wirklicher GeistErkenntnis. Dann, wenn sie überwunden sind, folgen die Erkenntnisse aus dem Innersten unseres Wesens, die Aufschluß geben über das, was das Ewige in der Menschennatur ist, was das Geistige ist, das der Welt zugrunde liegt. Nicht alle Menschen können diesen Weg so weit durchmachen. Aber ich mußte auch immer wieder behaupten, daß es nicht nötig ist, diesen Weg durchzumachen, sondern daß nur nötig ist der gesunde Menschenverstand. Denn dieser gesunde Menschenverstand, wenn er nur nicht beirrt ist durch die Vorurteile der äußeren Anschauungen, kann unterscheiden, ob der, der als Geistesforscher auftritt und von zunächst unbekannten Welten spricht, logisch spricht oder wie ein Spiritist oder sonstwie. Logik hat man, und man kann beurteilen, ob der Betreffende logisch spricht und so spricht, daß die Art seines Sprechens daraufhinweist, daß die Erfahrungen, von welchen er erzählt, in geistiger Gesundheit durchgemacht werden. | Но трябва също да си помислите, че такива, каквито сме като хора, не сме приспособени към духовния свят, а само към външния сетивен свят. Навлизаме в един напълно различен свят, за който не сме развили житейски навици. Когато се прониква по-дълбоко, това причинява онези ужасно болезнени преживявания, които трябва да бъдат преодолени в действителното познание на духа. Тогава, когато тези преживявания бъдат преодолени, от най-съкровените дълбини на нашето същество идват познанията, които разкриват какво е вечното в човешката природа, какво е духовното, лежащо в основата на света. Не всички хора могат да извървят този път толкова далеч. Но отново и отново трябваше да изтъквам също, че не е необходимо да се извърви този път, а е необходим само здравият човешки разсъдък. Защото този здрав човешки разсъдък, стига да не е объркан от предразсъдъците на външните възгледи, може да различи дали онзи, който се явява като духовен изследовател и говори за засега непознати светове, говори логично, или като спиритист, или по друг начин. Логика имаме и можем да преценим дали съответният човек говори логично и дали с начина, по който говори, показва, че преживява онова, за което разказва, в духовно здраве. |
| 180 | Wenn man immer wieder einwendet: Ja, von dem, was die äußere Wissenschaft sagt, kann sich jeder überzeugen, so ist das richtig. Es braucht einer nur die Laboratoriumsmethoden zu behandeln, so kann er es. Ebenso kann man aber auch sagen: Jeder kann sich überzeugen, daß das richtig ist, was beschrieben ist in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnis se der höheren Welten ? » und « Theosophie »; man kann aus der Art, wie der Geistesforscher ist, auf den inneren Wert seiner Erkenntnisse schließen. Dann sind diese Erkenntnisse für das Leben so viel wert wie in der Seele des Geistesforschers selber. Aus den äußeren Tatsachen kontrolliert man den Forscher in der äußeren Wissenschaft; aus der Art und Weise, wie gesprochen wird, wie eingekleidet werden die Erkenntnisse, kontrolliert man das, was der Geistesforscher zu sagen hat. Kontrolliert werden kann er durch den gesunden Menschenverstand. | Когато отново и отново се възразява: та всеки може да се убеди в онова, което казва външната наука, това е вярно. Достатъчно е да приложи лабораторните методи и ще може. Но също така може да се каже: всеки може да се убеди, че е правилно онова, което е описано в книгите ми „Как се постигат познания за висшите светове?“ и „Теософия“; по това какъв е духовният изследовател, може да се съди за вътрешната стойност на познанията му. Тогава тези познания имат за живота същата стойност, каквато имат в душата на самия духовен изследовател. Изследователят във външната наука се проверява по външните факти; казаното от духовния изследовател се проверява по начина, по който говори, по начина, по който представя познанията. Той може да бъде проверен чрез здравия човешки разсъдък. |
| 181 | Bedenken Sie, welche sozialen Kräfte es einmal entbinden wird, wenn immer mehr und mehr Menschen da sein werden, die als Zeugen auftreten für die geistigen Kräfte, die nur im Übersinnlichen gefunden werden können, und die andere Menschen, die nicht selber Geistesforscher sein können - es kann ja auch nicht jeder Chemiker, nicht jeder Physiker sein -, annehmen aus ihrem gesunden Menschenverstand heraus, aus dem Vertrauen, das sich auf den gesunden Menschenverstand gründet. Welche Art des sozialen Zusammenlebens aus dieser Bewertung des Menschen entsteht, ist gerade einer der wichtigsten Punkte, um soziale Vertrauenskräfte zu erwecken. Untergraben werden sie in unserer Zeit, wo jeder, ohne daß er erst seine Entwicklung in die Hand nimmt, kaum daß er erwachsen ist, über alles mögliche urteilen will. Und daß diese Geisteswissenschaft wirklich im sozialen Leben praktische Impulse abgeben kann, wir haben es ja hier versucht durch die Begründung der Waldorfschule, die wir unserem lieben Herrn Molt verdanken, in der das Schulwesen auf wahrer Erkenntnis aufgebaut werden soll. Wir wollen eine soziale Frage in der richtigen Art lösen; denn wir möchten, daß in jedem Kinde heranwachse ein Mensch, der für das spätere Leben jene Richtkraft erhält, daß vom Menschen aus die sozialen Kräfte in fruchtbarer Weise entfaltet werden, nicht aus einem stumpfen, unzulänglichen Wissen heraus, wie es vielfach gerade das soziale Denken unserer Zeit beherrscht. Wir möchten wirklich soziales Denken entfalten, das auf menschlichem Vertrauen, das auf sicheren Grundlagen der menschlichen Seele gebaut ist. Und indem wir in jedem Kinde, das in dieser Schule ist, den werdenden Menschen sehen, indem wir versuchen, ihn zu entwickeln durch Erkenntnisse, welche die pädagogischen Grundlagen beleben können, sehen wir etwas, was notwendig ist, wie in allem, was wir aus dieser Geisteswissenschaft hervorzuholen versuchen. | Помислете какви социални сили ще бъдат освободени един ден, когато има все повече и повече хора, свидетелстващи за духовните сили, които могат да се открият само в свръхсетивното и които другите хора, неспособни сами да бъдат духовни изследователи, приемат въз основа на здравия си човешки разсъдък, на доверието, което се основава върху здравия човешки разсъдък (та нали не всеки може да бъде и химик, не всеки може да бъде физик). Видът социално съжителство, който възниква от това оценяване на човека, е тъкмо една от най-важните точки за пробуждането на социалните сили на доверието. Те се подкопават в наше време, когато всеки, едва станал възрастен, иска да съди за всичко възможно, без първо да е взел развитието си в свои ръце. А с основаването на Валдорфското училище тук се опитахме да осъществим практическите импулси, които тази духовна наука действително може да даде в социалния живот; това училище дължим на нашия скъп господин Молт и в него училищното дело трябва да се изгради върху истинско познание. Искаме да решим по правилен начин един социален въпрос; защото бихме искали във всяко дете да израсне човек, който да получи за по-късния си живот онази насочваща сила, благодарение на която социалните сили да се разгръщат плодотворно от самия човек, а не въз основа на едно притъпено, недостатъчно знание, каквото в много случаи господства тъкмо в социалното мислене на нашето време. Бихме искали да разгърнем действително социално мислене, изградено върху човешко доверие, върху сигурните основи на човешката душа. И смятаме за необходимо да виждаме във всяко дете от това училище изграждащия се човек и да се опитваме да го развием чрез познания, които могат да оживят педагогическите основи – също както смятаме за необходимо всичко, което се опитваме да извлечем от тази духовна наука. |
| 182 | Natürlich kann ich immer nur aus ein paar Gesichtspunkten heraus diese Geisteswissenschaft als eine notwendige Forderung der gegenwärtigen und zukünftigen Entwicklung bezeichnen. So kommt es, daß aus solchen einseitigen Andeutungen Gegnerschaften erwachsen, weil man nicht das Ganze ins Auge faßt. Allein, ich möchte jetzt am Schluß auf den Anfang zurückkommen und darauf hinweisen, wie schwer es einem ums Herz werden kann, wenn man sieht, wie wenig Menschen es gibt, welche die abschüssige Bahn einschätzen; wie man nicht nach den Grundlagen sucht zu einem Neuaufbau unseres geistigen, sittlichen und übrigen Kulturlebens. | Разбира се, винаги мога да посоча само от няколко гледни точки, че тази духовна наука е необходимо изискване на сегашното и бъдещото развитие. Така от подобни едностранчиви загатвания възникват враждебни настроения, защото не се обхваща с поглед цялото. Но сега, в края, бих искал да се върна към началото и да посоча колко тежко може да стане на сърцето, когато виждаме колко малко хора осъзнават колко стръмен е пътят към упадъка; как не се търсят основите за ново изграждане на нашия духовен, нравствен и останал културен живот. |
| 183 | Aus gar manchem kann man das entnehmen. Lassen Sie mich zum Schluß ein paar Beispiele dafür anführen. Selbst Menschen, von denen man glaubt, daß sie im äußeren Leben feststehen, zu welcher Anschauung sind sie gekommen aus den Tatsachen heraus ? Die Worte, die der österreichische Staatsmann Czernin in seinem neuesten Buche geschrieben hat, diese Worte - man kann sich sonst dazu stellen, wie man will-, sie verdienen beherzigt zu werden: | Това може да се види по не едно нещо. Позволете ми накрая да дам няколко примера. До какъв възглед са стигнали въз основа на фактите дори хора, за които се смята, че имат здрава опора във външния живот? Думите, които австрийският държавник Чернин написа в най-новата си книга – каквото и иначе да е отношението ни към тях, – заслужават да бъдат взети присърце: |
| 184 | «Der Krieg geht weiter, wenn auch in veränderter Form. Ich glaube, daß kommende Generationen das große Drama, welches seit fünf Jahren die Welt beherrscht, gar nicht den Weltkrieg nennen werden, sondern die Weltrevolution, und wissen werden, daß diese Weltrevolution nur mit dem Weltkriege begonnen hat. Weder der Versailler Friede noch St-Germain werden ein dauerndes Werk schaffen. In diesem Frieden liegt der zersetzende Keim des Todes. Die Kämpfe, die Europa schütteln, sind noch nicht im Abnehmen. Wie bei einem gewaltigen Erdbeben dauert das unterirdische Grollen an. Immer wird sich bald hier, bald dort die Erde öffnen und Feuer gegen den Himmel schleudern. Immer wieder werden Ereignisse elementarer Gewalt verheerend über die Länder stürmen, bis alles hinweggefegt ist, was an den Wahnsinn dieses Krieges erinnert. Langsam unter unsäglichen Opfern wird eine neue Welt geboren werden. Die kommenden Generationen werden zurückblicken auf unsere Zeit wie auf einen langen bösen Traum. Aber der schwärzesten Nacht folgt einmal der Tag. Generationen sind in das Grab gesunken, ermordet, verhungert, der Krankheit erlegen. Millionen sind gestorben in dem Bestreben, zu vernichten, zu zerstören, Haß und Mord im Herzen. Aber andere Generationen erstehen, und mit ihnen ein neuer Geist. Sie werden aufbauen, was Krieg und Revolution zerstört haben. Jedem Winter folgt der Frühling. Auch das ist ein ewiges Gesetz in dem Kreislauf des Lebens, daß aus dem Tod die Auferstehung folgt. Wohl denen, die berufen sein werden, als Soldaten der Arbeit die neue Welt mit aufzubauen.» | „Войната продължава, макар и в изменена форма. Вярвам, че идните поколения няма да наричат голямата драма, която от пет години владее света, световна война, а световна революция, и ще знаят, че тази световна революция само е започнала със световната война. Нито Версайският мир, нито Сенжерменският ще създадат нещо трайно. Този мир носи в себе си разлагащия зародиш на смъртта. Борбите, които разтърсват Европа, още не отслабват. Както при мощно земетресение, подземният грохот продължава. Все ще се разтваря земята ту тук, ту там и ще хвърля огън към небето. Отново и отново събития със стихийна сила ще връхлитат опустошително страните, докато бъде пометено всичко, което напомня за безумието на тази война. Бавно, с неописуеми жертви ще се роди един нов свят. Идните поколения ще гледат назад към нашето време като към дълъг кошмар. Но и след най-черната нощ един ден идва денят. Поколения слязоха в гроба, избити, умрели от глад, покосени от болести. Милиони загинаха в стремежа да унищожават, да разрушават, с омраза и убийство в сърцето. Но се издигат други поколения, а с тях и един нов дух. Те ще изградят онова, което войната и революцията разрушиха. След всяка зима идва пролетта. И това е вечен закон в кръговрата на живота: след смъртта идва възкресението. Блазе на онези, които ще бъдат призвани като войници на труда да участват в изграждането на новия свят.“ |
| 185 | Nun, vom neuen Geist wird auch hier gesprochen; ich weiß, würde man diesem Czernin von dem neuen Geist sprechen, so würde er zurück schaudern, würde es für Phantastik halten. In abstracto sprechen die Leute vom neuen Geist, sie wissen, daß er kommen muß. Vor dem konkreten Geist nehmen sie Reißaus. Aber es ist eine ernste Angelegenheit, hinzuschauen auf den konkreten Weg dieses neuen Geistes. Es gibt viele, die heute zum Beispiel vom Standpunkt ihres vermeintlichen Christentums aus die Geisteswissenschaft angreifen, die gar nicht erkennen wollen, wie diese Geisteswissenschaft gerade für ein Wiederbeleben des Christentums die lebendigsten Grundlagen liefert; wie das Christentum in die Zukunft hinein leben wird gerade dadurch, daß Geisteswissenschaft wieder lehren wird den lebendigen Christus und das Ereignis von Golgatha als geschichtliche Tatsache aus geisteswissenschaftlicher Forschung heraus. Ein großer Teil der Theologen hat es so weit gebracht, diesen Christus nicht mehr zu lehren als den eigentlichen Sinn der Erde, sondern ihn zu dem «schlichten Mann von Nazareth» zu machen. Das Geistige des Christentums wird durch die Geisteswissenschaft wiederum begründet werden. Diejenigen aber, die sich heute fürchten gerade aus christlichen Unterlagen heraus, denen sollte man sagen: Das Christentum ist auf so festen Grundlagen aufgebaut, daß man für es nicht zu fürchten hat vor der Geisteswissenschaft, so wenig wie vor der Entdeckung der Luftpumpe und anderer Dinge - und also auch nicht vor der Lehre der wiederholten Erdenleben oder vor der Schicksalslehre, wie die Geisteswissenschaft sie gibt. Das Christentum ist so stark, daß es alles aufnehmen kann, was von der Geisteswissenschaft kommt. Ob aber auch alle die heutigen Träger der christlichen Bekenntnisse so stark sind, das ist eine andere Frage, aber auch eine ernste Frage. | И тук се говори за новия дух; знам, че ако на този Чернин се заговори за новия дух, той би се отдръпнал ужасен, би сметнал това за фантастика. Хората говорят отвлечено за новия дух, знаят, че той трябва да дойде. Пред конкретния дух бягат презглава. Но да се вгледаме в конкретния път на този нов дух, е сериозна работа. Днес мнозина например нападат духовната наука от гледна точка на своето мнимо християнство и изобщо не искат да признаят как тъкмо тази духовна наука дава най-живите основи за съживяването на християнството; как християнството ще живее и в бъдещето тъкмо защото въз основа на духовнонаучното изследване духовната наука отново ще учи за живия Христос и за събитието на Голгота като исторически факт. Голяма част от теолозите стигнаха дотам да не учат вече за този Христос като за същинския смисъл на Земята, а да го превръщат в „простия човек от Назарет“. Чрез духовната наука духовното в християнството отново ще получи своята основа. Но на онези, които днес се страхуват тъкмо по християнски съображения, би трябвало да се каже: християнството е изградено върху толкова здрави основи, че няма защо да се боим за него заради духовната наука, също както няма защо да се боим за него заради откриването на въздушната помпа и други неща – следователно и заради учението за повторните земни животи или заради учението за съдбата, както ги дава духовната наука. Християнството е толкова силно, че може да приеме всичко, което идва от духовната наука. Но друг въпрос, също сериозен въпрос, е дали и всички днешни носители на християнските вероизповедания са толкова силни. |
| 186 | Wir müssen in Weltperspektiven denken, das hat doch dieser sogenannte Weltkrieg uns eingebläut. Über unser Europa und seine Kultur denken viele Menschen ähnüch wie ein japanischer Diplomat, dessen Worte ich Ihnen anführen möchte. Dieser japanische Diplomat, der ein gebildeter Mann ist, sagte: | Трябва да мислим в световни перспективи, това ни наби в главите тази така наречена световна война. За нашата Европа и за нейната култура много хора мислят подобно на един японски дипломат, чиито думи бих искал да ви цитирам. Този японски дипломат, който е образован човек, каза: |
| 187 | «Während einer Reihe von Jahren haben wir in Japan geglaubt, daß Recht und Gerechtigkeit wirklich in der christlichen Welt des Westens existierten. Aber seit den letzten Jahren wissen wir: dies ist nicht so! Die hochtönenden Lehren und Erklärungen der christlichen Nationen sind nichts weiter als eine anmaßende Maske zur Verhüllung von Ungerechtigkeit und Habgier. Wir wissen jetzt, daß solch ein Ding wie internationale Gerechtigkeit nicht existiert; wir wissen ferner, daß die kapitalistische Macht des Westens nicht begrenzt werden kann, es sei denn - durch größere Macht. Japan hat dies gelernt, und ganz Asien steht im Begriff, es zu lernen. Dadurch ist unsere Stellung zu China erklärt : wir wissen, daß wir uns auf kein Recht verlassen können, daß wir auf keine ehrliche Behandlung irgendwelcher Angelegenheiten von sehen der Westmächte rechnen dürfen. Sie werden China teilen und zerstören, dann werden sie Japan zum Vasallentum herabdrücken, sie werden dies ohne Gewissen, ohne Überlegung tun, sie werden es tun ohne Zögern, wenn wir in Japan nicht unsere Herrschaft aufrechterhalten, wenn wir selbst China nicht halten und entwickeln. Denn zuletzt würde diese westliche Ausbeutung Chinas der Ruin Chinas sein, während unsere Politik Chinas schließliche Erlösung sein wird. In China und in unseren pazifischen Gebieten müssen wir voll gerüstet sein, um uns selbst genügend verteidigen zu können. Wollten wir uns auf einen angelsächsisch gemachten Staatenbund verlassen, wollten wir an eine latent vorhandene oder gar schon herrschende Gerechtigkeit in der christlichen Zivilisation glauben, so wäre dies ein Beweis unsererseits von Geistesschwäche, ein Beweis auch dafür, daß wir unser Schicksal nationalen Ruins, welches uns unentrinnbar von seiten der Westmächte bevorstünde, verdient hätten.» | „В продължение на редица години в Япония вярвахме, че правото и справедливостта действително съществуват в християнския свят на Запада. Но от последните години знаем: това не е така! Гръмките учения и декларации на християнските нации са само надменна маска, прикриваща несправедливост и алчност. Сега знаем, че такова нещо като международна справедливост не съществува; знаем още, че капиталистическата мощ на Запада може да бъде ограничена само от по-голяма мощ. Япония научи това и цяла Азия е на път да го научи. С това се обяснява отношението ни към Китай: знаем, че не можем да разчитаме на никакво право, че не бива да очакваме честно разглеждане на каквито и да е въпроси от страна на западните сили. Те ще разделят и разрушат Китай, после ще сведат Япония до васално положение, ще го направят без угризения на съвестта, без да размислят, ще го направят без колебание, ако в Япония не запазим господството си, ако самите ние не задържим Китай и не го развиваме. Защото в крайна сметка тази западна експлоатация на Китай би означавала гибелта на Китай, докато нашата политика ще бъде окончателното спасение на Китай. В Китай и в нашите тихоокеански области трябва да бъдем напълно въоръжени, за да можем да се защитаваме достатъчно добре. Ако поискаме да разчитаме на един съюз на държави, създаден от англосаксонците, ако поискаме да вярваме, че в християнската цивилизация има скрита справедливост или че тя дори вече господства, това би било доказателство за нашата умствена слабост, доказателство и за това, че сме заслужили съдбата на национална разруха, която западните сили неизбежно биха ни наложили.“ |
| 188 | Man mag sich zu diesem Inhalt stellen, wie man will: So denkt man in der Welt, und wir haben alle Ursache, auf diese Gedanken als auf Tatsachen hinzuschauen. Da ist es wahrhaftig recht deplaziert, wenn gegen das, was ich in ehrlicher Weise für eine neue Geistesrichtung einsetzen will, gerade von seiten derjenigen, die eigentlich die Bedingungen des geistigen Lebens kennen müßten - gestatten Sie, daß ich das charakterisiere --, wenn von dieser Seite aus die Einwände, die so oft und oft beschrieben worden sind, immer wieder kommen, zum Beispiel der Einwand: Man kann ja nicht prüfen, was der Geistesforscher sagt. So ist neulich eine Broschüre von einem gar nicht weit von hier entfernten Herrn erschienen: «Rudolf Steiner als Philosoph und Theosoph.» Ich möchte nur von einem Punkt aus auf den Geist und die Logik, die da herrscht, hinweisen. Da findet sich ein schöner Satz: «Ich muß eben unter Umständen Historiker, Physiker, Chemiker werden, um selbständig prüfen zu können. Die theosophischen Wahrheiten dagegen kann ich nicht nachprüfen, wenn ich nicht Hellseher bin.» Das heißt, er sagt, die Historiker, Physiker, Chemiker behaupten allerlei Dinge; will man diese prüfen, so muß man eben Historiker, Physiker, Chemiker werden. Ich sage: Will man die geisteswissenschaftlichen Dinge prüfen, so muß man Geisteswissenschafter werden. Was sagt der Herr? «Ich muß eben unter Umständen Historiker, Physiker, Chemiker werden, um selbständig prüfen zu können. Die theosophischen Wahrheiten dagegen kann ich nicht nachprüfen, wenn ich nicht Hellseher bin.» Natürlich! Ich kann auch nicht die Ergebnisse der chemischen Forschung nachprüfen, wenn ich nicht Chemiker werde. Man kann aber Chemiker werden. Aber Geistesforscher »'///man eben nicht werden. Da sagt man also etwas ganz Merkwürdiges: Ich muß prüfen können, aber prüfen können, ohne irgendwie mich einzulassen auf die Methoden der Prüfung. Die Frage ist für diesen Herrn, wie er selbst, wie Sie gleich hören werden, sagt, nicht, ob man entscheiden kann, wenn man sich die Gründe für die Entscheidung angeeignet hat, sondern: «Die Frage ist, ob sie von mir nachgeprüft worden sind oder nachgeprüft werden können, und das muß ich, abgesehen von der formalen logischen Kritik, verneinen.» Nun, daß er es verneinen muß, das gebe ich ihm gerne zu. Aber wie ich zugebe, daß jeder Chemiker werden muß, um die Ergebnisse der chemischen Forschung nachprüfen zu können, so muß sich eben jeder auf den geistesforscherischen Weg begeben, um die geisteswissenschaftlichen Wahrheiten nachzuprüfen. Das lehnt aber jener Mann ab. Von dieser Logik ist eigentlich seine ganze Schrift. Und von dieser Logik ist vieles getragen, was sich entstellend über die Geisteswissenschaft hermacht. Da hat man wirklich etwas Besseres zu tun, als sich um derlei Einwände zu kümmern. | Каквото и да е отношението ни към това съдържание, така се мисли по света и имаме всички основания да разглеждаме тези мисли като факти. Позволете ми да охарактеризирам това: при това положение е наистина съвсем неуместно отново и отново да се чуват толкова често описваните възражения срещу онова, което честно искам да вложа в подкрепа на една нова духовна насока, тъкмо от хората, които всъщност би трябвало да познават условията на духовния живот, например възражението: не може да се провери какво казва духовният изследовател. Така неотдавна излезе брошура от един господин, който живее съвсем недалеч оттук: „Рудолф Щайнер като философ и теософ“. Бих искал само с един пример да посоча духа и логиката, които царят в нея. Там има едно хубаво изречение: „При определени обстоятелства трябва да стана историк, физик, химик, за да мога самостоятелно да проверявам. Теософските истини обаче не мога да проверя, ако не съм ясновидец.“ Тоест той казва, че историците, физиците, химиците твърдят всевъзможни неща; ако искам да ги проверя, трябва да стана историк, физик, химик. Аз казвам: ако искаме да проверим духовнонаучните неща, трябва да станем познавачи на духовната наука. Какво казва господинът? „При определени обстоятелства трябва да стана историк, физик, химик, за да мога самостоятелно да проверявам. Теософските истини обаче не мога да проверя, ако не съм ясновидец.“ Разбира се! И аз не мога да проверя резултатите от химическото изследване, ако не стана химик. Но можем да станем химици. А духовен изследовател човек не иска да стане. Така се казва нещо съвсем странно: трябва да мога да проверявам, но да мога да проверявам, без по никакъв начин да се занимавам с методите за проверка. За този господин въпросът, както сам казва и както след малко ще чуете, не е дали можем да решим, след като сме усвоили основанията за решението, а: „Въпросът е дали съм ги проверил, или могат да бъдат проверени от мен, и като изключим формалната логическа критика, трябва да отговоря отрицателно.“ С готовност му признавам, че трябва да отговори отрицателно. Но както признавам, че всеки трябва да стане химик, за да може да провери резултатите от химическото изследване, така всеки трябва да тръгне по пътя на духовното изследване, за да провери духовнонаучните истини. А онзи човек отказва това. Всъщност цялото му съчинение е изградено върху тази логика. И върху тази логика се крепи голяма част от онова, което се нахвърля върху духовната наука и я изопачава. Наистина има по-добри занимания от това да се обръща внимание на подобни възражения. |
| 189 | Insbesondere aber wäre es diesem deutschen Volk, diesem vielgeprüften deutschen Volk angemessen, zu denken, wie es sich zu den eigentlichen Grundlagen des Geisteslebens stellen soll. Ich kann hinweisen auf einige Sätze, die 1858 Herman Grimm, der geistvolle Kunstgeschichtsschreiber, hingeschrieben hat in seinem Aufsatz über Schiller und Goethe. Er schreibt vor mehr als 60 Jahren: «Die wahre Geschichte Deutschlands ist die Geschichte der geistigen Bewegungen im Volk. Nur da, wo die Begeisterung für einen großen Gedanken die Nation erregte und die erstarrten Kräfte ins Fließen brachte, geschehen Taten, die groß und leuchtend sind.» Sollten wir nicht solche Worte heute beherzigen können? Oder die Worte, die Herman Grimm - also gewiß kein Revolutionär - 1858 geschrieben hat: «Die Namen der deutschen Kaiser und Könige sind ... keine Meilensteine für den Fortschritt des Volkes.» Er meinte, die Meilensteine für den Fortschritt des Volkes sind die Taten auf dem Gebiete des Gedankens, des ins Geistige hineingehenden Gedankens. | Но тъкмо този германски народ, този преминал през толкова изпитания германски народ, би трябвало да помисли как трябва да се отнесе към същинските основи на духовния живот. Мога да посоча няколко изречения, които през 1858 г. Херман Грим, дълбокомисленият историк на изкуството, написа в статията си за Шилер и Гьоте. Преди повече от шестдесет години той пише: „Истинската история на Германия е историята на духовните движения в народа. Само там, където въодушевлението от една голяма мисъл е раздвижило нацията и е привело в движение вкаменените сили, се извършват велики и светли дела.“ Не би ли трябвало днес да можем да вземем присърце такива думи? Или думите, които Херман Грим – следователно несъмнено не революционер – написа през 1858 г.: „Имената на германските императори и крале... не са пътепоказатели за напредъка на народа.“ Той смяташе, че пътепоказателите за напредъка на народа са делата в областта на мисълта, на мисълта, която прониква в духовното. |
| 190 | Zu keiner Zeit hatte der Deutsche mehr die Notwendigkeit, sich an dieses zu halten, als gerade in dieser Zeit der Not, der harten Prüfung. Und deshalb darf man heute die Zeitgenossen auffordern, auf die großen Vorfahren hinzuschauen, damit wir ihre würdigen Nachkommen werden können. Sollen heute die Glaubensbekenntnisse zum Geistesleben, die die Vorfahren des deutschen Volkes geäußert haben, nicht für die Gegenwart gelten, und müssen wir nicht fortbilden dieses Geistesstreben anstatt stehen zu bleiben in bloßen Worten, es zu zitieren? Wer heute Goethe bloß zitiert, versteht ihn nicht; nur wer ihn fortbildet, versteht ihn. Wer Johann Gottlieb Fichte nur zitiert, tut etwas Unsinniges, wenn er ihn nicht fortbildet im Geistesleben. Sie haben gehört, wie die Welt über das europäische Geistesleben spricht. In der Welt muß man lernen zu erkennen, daß der Deutsche wiederum den Willen hat, hinzublicken auf dasjenige, was die eigentlichen Meilensteine für den Fortschritt seines Volkes sind. Man hat in dieser Welt oftmals unsere Vorfahren, die großen Träger des deutschen Geisteslebens, Träumer genannt. Man hat sie verkannt, wie man heute das, was vom Geiste spricht, als Phantasterei oder sonst irgend etwas schildert. Aber es gab immerhin Leute, die wußten, wie das, was für den Geist angestrebt wurde, in der Wirklichkeit fußte. Und in einem wichtigen Moment hat Johann Gottlieb Fichte den Leuten gesagt: Was die andern sagen, daß Ideen nicht unmittelbar ins praktische Leben eingreifen können, das wissen wir Idealisten ebenso, vielleicht besser als die anderen; aber daß das Leben nach ihnen orientiert werden muß, das wissen wir voraus. - Da wies er auf die Lebenspraxis hin, und er sagte: Diejenigen, die das nicht einsehen, gehören zu denen, auf die nicht mitgerechnet ist im Plan der Welt. So möge diesen Leuten zur rechten Zeit Sonnenschein und Regen gewährt werden und eine gute Verdauung und, wenn es möglich ist, auch einige gute Gedanken. | Никога германецът не е имал по-голяма необходимост да се придържа към това, отколкото тъкмо в сегашното време на беда, на тежко изпитание. И затова днес можем да призовем съвременниците да погледнат към великите предци, за да можем да станем техни достойни потомци. Нима думите, с които предците на германския народ са изповядали вярата си в духовния живот, не трябва да важат за настоящето и нима не трябва да доразвием този духовен стремеж, вместо да се задоволяваме само с думи и с цитирането му? Който днес само цитира Гьоте, не го разбира; разбира го само онзи, който го доразвива. Който само цитира Йохан Готлиб Фихте, върши нещо безсмислено, ако не го доразвива в духовния живот. Чухте как светът говори за европейския духовен живот. Светът трябва да се научи да осъзнава, че германецът отново има волята да погледне към същинските пътепоказатели за напредъка на своя народ. В този свят често са наричали мечтатели нашите предци, великите носители на германския духовен живот. Не са ги разбирали, както днес описват онова, което говори за духа, като фантазьорство или като нещо друго подобно. Но все пак е имало хора, които са знаели как стремежите в служба на духа са били вкоренени в действителността. И в един важен момент Йохан Готлиб Фихте е казал на хората: другите казват, че идеите не могат да се намесват непосредствено в практическия живот; ние, идеалистите, знаем това също толкова добре, може би по-добре от другите; но предварително знаем, че животът трябва да се ориентира по тях. – С това той насочваше към житейската практика и казваше: онези, които не разбират това, принадлежат към хората, на които не се разчита в плана на света. И тъй, нека тези хора получават в нужното време слънчева светлина и дъжд, добро храносмилане и ако е възможно, също и няколко добри мисли. |
| 191 | Es kommt darauf an, in welchem Geiste man zu dem Geistgebaren der großen Träger des deutschen Geisteslebens aufsieht. Darüber wird die Wirklichkeit entscheiden, nicht das abstrakte Urteil. Werden die Nachkommen dieser deutschen Vorfahren einen Sinn für die wirkliche Geistespraxis haben, dann werden die Menschen, die uns vorangegangen sind in dieser Geistespraxis, keine Träumer gewesen sein. Wenn wir aber versäumen, in die Wirklichkeiten der Geistespraxis einzudringen, dann werden sie nicht durch sich, sondern durch uns oder durch unsere Nachkommen, die nichts wissen wollen von wirklichem deutschem Geist, erst zu Träumern werden. Hüte sich das deutsche Volk davor, seine großen Vorfahren, von denen die Welt so oft gesagt hat, daß sie Träumer seien, erst zu Träumern zu machen durch die Schuld, die herauskommt, wenn wir keinen Sinn haben für den Geist, der angerufen und beschworen worden ist im deutschen Geistesleben! Möge er Nachfolger gewinnen! Das ist das letzte Wort, das ich gerade aus meinen heutigen Auseinandersetzungen heraus zu Ihnen sprechen möchte. | Важното е с каква нагласа гледаме с почит към духовната дейност на великите носители на германския духовен живот. Това ще реши действителността, а не абстрактната преценка. Ако потомците на тези германски предци имат усет за действителната духовна практика, тогава хората, които са ни предшествали в тази духовна практика, няма да са били мечтатели. Но ако пропуснем да проникнем в действителностите на духовната практика, тогава те ще станат мечтатели не заради самите себе си, а тепърва заради нас или заради нашите потомци, които не искат и да знаят за действителния германски дух. За великите предци на германския народ светът толкова често е казвал, че са мечтатели; нека народът се пази да не ги превърне тепърва в мечтатели поради вината, която си навличаме, когато нямаме усет за духа, който е бил призоваван и заклеван в германския духовен живот! Нека този дух намери последователи! Това е последното слово, което бих искал да ви кажа въз основа тъкмо на днешните си разсъждения. |
| 192 | DIE WELTBILANZ DES GEISTES UND SEELENLEBENS DER GEGENWART | СВЕТОВНАТА РАВНОСМЕТКА НА СЪВРЕМЕННИЯ ДУХОВЕН И ДУШЕВЕН ЖИВОТ |
| 193 | Stuttgart, 27. Dezember 1919 | Щутгарт, 27 декември 1919 г. |
| 194 | Wenn man heute hinblickt auf die Tatsache, wie die einzelnen Länder und Volksgebiete voneinander abgeschlossen sind, so daß es teilweise ganz unmöglich und selbst in engen Grenzen äußerst schwierig ist, von einem Volksgebiet, Landesgebiet in das andere zu gelangen, so muß man sagen: Man kann, wenn man einigermaßen teilgenommen hat an dem Geistesleben, wie es sich entwickelt hat in der neueren Welt, nur sagen: Diese Tatsache ist so wenig wie nur irgend möglich vereinbar mit dem, was an tiefsten Sehnsuchten, an seelischen und geistigen Trieben im Innern der Menschen eigentlich lebt. Denn blickt man unbefangen in dieses menschliche Innere, so muß man verspüren, wie der Gehalt des Inneren, wie alle Kräfte dieses Inneren eines Menschen, der an der Kultur teilnimmt, zusammengesetzt sind aus den Gliedern des Geistes- und Kulturstrebens aller zivilisierten Völker auf unserer Erde, und kein Mensch ist heute in der Lage - wenn ich diesen kaufmännischen Ausdruck gebrauchen darf -, die Bilanz seines Geisteslebens irgendwie zu ziehen, ohne in die einzelnen Posten einzusetzen dasjenige, was zusammengeflossen ist in der Gesamtheit unserer Seelen- und Geistesverfassung aus allen Kulturgebieten der Welt. Aber wie steht es eigentlich mit diesem Bilanzziehen unseres Seelen- und Geisteslebens in unserer unmittelbaren Gegenwart? Es scheint mir, daß es sich insbesondere innerhalb des deutschen Volkes ziemt, diese Betrachtungen anzustellen. Es muß ja heute im Grunde genommen ernst von den Angelegenheiten unseres Kulturlebens gesprochen werden. Man darf vielleicht daran erinnern, ohne mißverstanden zu werden nach alledem, was wir erlebt haben, wie der Grübler und tief schürfende Denker Friedrich Nietzsche im Jahre des Aufganges des neueren deutschen Reiches sein Kulturbuch «Die Geburt der Tragödie aus dem Geiste der Musik » geschrieben hat. Über die Stimmungen, die dazumal durch die Seele des jugendlich strebenden Nietzsche zogen, schreibt er selbst, daß es ihm vorkomme, wenn er auf die Art und Weise hinblickt, wie dazumal das Reich inauguriert worden ist, daß bevorstehe die Exstirpation des deutschen Geistes zugunsten des deutschen Reiches. Es hat ja wirklich Jahre gegeben - und sie liegen nicht weit hinter uns -, da mußte ein solcher Ausspruch mehr oder weniger vielen Menschen als frivol erscheinen. Aber die Tatsachen sind anders geworden, und ob man demjenigen, der einen solchen Ausspruch getan hat, heute recht oder unrecht gibt, daraufkommt es weniger an. Bedeutsam erscheint es immer gegenüber dem, was gesprochen worden ist, daß ein solcher Ausspruch während der Morgenröte der neueren Reichszeit getan werden konnte von einem, der wahrhaftig tief genug gelitten hat an all dem, was man doch zusammenfassen kann in die Worte: der Materialismus des 19. Jahrhunderts. Vielleicht darf man aber die Idee, die Empfindung, die zu diesem Ausspruch geführt hat, gedanklich fortsetzen. Man könnte sagen: Könnte es nicht vielleicht gerade die Not des deutschen Volkes sein, die seinem Organismus wiederum eingeistet und einseelt dasjenige, von dem Nietzsche meinte, daß es damals exstirpiert, ausgeschnitten worden ist? | Ако днес погледнем как отделните страни и народностни области са затворени една за друга, така че преминаването от една народностна област, от една страна в друга в някои случаи е съвсем невъзможно, а дори в ограничени рамки е извънредно трудно, трябва да кажем: ако сме участвали поне донякъде в духовния живот, както се е развил в света на новото време, можем само да кажем: този факт е възможно най-несъвместим с онова, което всъщност живее в хората като най-дълбоки копнежи, като душевни и духовни нагони. Защото, ако непредубедено се вгледаме в този вътрешен свят на човека, трябва да усетим, че съдържанието и всички сили в този вътрешен свят на човека, който участва в културата, са съставени от елементите на духовните и културните стремежи на всички цивилизовани народи на нашата Земя; и днес никой не може по никакъв начин да направи равносметка на духовния си живот – ако ми е позволено да използвам този търговски израз, – без в отделните пера да включи онова, което се е стекло от всички културни области на света в цялостното ни душевно и духовно състояние. Но как всъщност стои въпросът с тази равносметка на нашия душевен и духовен живот в непосредственото ни настояще? Струва ми се, че особено сред германския народ е уместно да се размишлява така. Защото днес по въпросите на нашия културен живот трябва всъщност да се говори сериозно. Може би след всичко, което преживяхме, е позволено, без да бъдем разбрани погрешно, да припомним как в годината на възхода на новата Германска империя вглъбеният и задълбочен мислител Фридрих Ницше написа своята книга за културата „Раждането на трагедията от духа на музиката“. За настроенията, които тогава преминавали през душата на устремения млад Ницше, той сам пише, че когато виждал как тогава била учредена империята, му се струвало, че предстои изкореняването на германския дух в полза на Германската империя. Наистина имаше години – и те не са далеч зад нас, – когато подобно изказване трябваше да изглежда лекомислено на повече или по-малко хора. Но фактите се промениха и по-малко значение има дали днес смятаме онзи, който е направил подобно изказване, за прав, или за неправ. По отношение на казаното винаги изглежда значимо, че още в зората на новата имперска епоха подобно изказване е могъл да направи човек, който действително достатъчно дълбоко е страдал от всичко, което можем да обобщим с думите: материализмът на деветнадесетото столетие. Може би обаче е позволено мислено да продължим идеята, усещането, довело до това изказване. Бихме могли да кажем: не би ли могло именно бедствието на германския народ отново да вдъхне в организма му като дух и душа онова, за което Ницше смяташе, че тогава е било изкоренено, изрязано? |
| 195 | Ich möchte mit diesen einleitenden Worten eigentlich nicht mehr sagen als hinweisen auf den Ernst, der über Betrachtungen schweben muß, die sich mit einer größeren Überschau über das gegenwärtige Geistes- und Seelenleben und seine Aufgaben beschäftigen. Wenn nur eine Art Streiflicht dazumal, im Jahre 1871, durch Nietzsche auf die Bilanz des Geistes- und Seelenlebens seiner Gegenwart gefallen ist, so können wir sagen, daß sich schon mancherlei nach Gründlichkeit und Ernst strebende Geister der deutschen Entwicklung im 19. Jahrhundert mit der Weltbilanz des Geisteslebens ihrer Zeit befaßt haben. Ich könnte an viele Persönlichkeiten erinnern, die im Sinne einer solchen Weltbilanz des Geistes- und Seelenlebens gedacht haben. Ich möchte nur hinweisen auf den ja gewiß durch seinen Materialismus heute vielen Menschen mit Recht nicht sympathischen David Friedrich Strauß. Diejenigen der verehrten Zuhörer, die mich im Verlaufe der letzten Jahrzehnte haben reden hören, werden ahnen, wieviel ich gegen so etwas auf der Seele habe, wie es das Buch « Der alte und der neue Glaube » von David Friedrich Strauß ist; aber es werden darinnen die großen Fragen von der Mitte des 19. Jahrhunderts aufgeworfen. Fragen wie: Haben wir noch Religion? Sind wir noch Christen? - sie wirft David Friedrich Strauß in eindringlicher Weise auf. Und wiederum möchte ich hier nicht darüber entscheiden, wie das Ja oder Nein in diesen Dingen steht, auch nicht wie das Ja oder Nein im Verhältnis zu David Friedrich Strauß selber steht. Aber darauf möchte ich aufmerksam machen, daß trotz allem Materialismus des David Friedrich Strauß, trotzdem bei ihm alles dasjenige vorhanden ist, was gerade Nietzsche als solche Trivialitäten in seiner Weltanschauung empfunden hat, Ehrlichkeit schwebt über demjenigen, was dazumal David Friedrich Strauß niedergeschrieben hat. | С тези уводни думи всъщност искам само да посоча сериозността, която трябва да витае над размишленията, стремящи се към по-широк поглед върху съвременния духовен и душевен живот и неговите задачи. Ако тогава, през 1871 г., Ницше е хвърлил само нещо като бегла светлина върху равносметката на духовния и душевния живот на своето съвремие, можем да кажем, че в германското развитие през деветнадесетото столетие не един дух, стремящ се към задълбоченост и сериозност, вече се е занимавал със световната равносметка на духовния живот на своето време. Бих могъл да припомня много личности, които са размишлявали с оглед на такава световна равносметка на духовния и душевния живот. Искам само да посоча Давид Фридрих Щраус, който днес поради своя материализъм със сигурност основателно не е симпатичен на много хора. Онези от уважаемите слушатели, които са ме слушали да говоря през последните десетилетия, ще се досетят колко много възражения нося в душата си срещу нещо като книгата „Старата и новата вяра“ на Давид Фридрих Щраус; но в нея се поставят големите въпроси от средата на деветнадесетото столетие. Давид Фридрих Щраус настойчиво поставя въпроси като: имаме ли още религия? Християни ли сме още? И тук отново не искам да решавам как стои въпросът с „да“ или „не“ по тези въпроси, нито как стои въпросът с „да“ или „не“ по отношение на самия Давид Фридрих Щраус. Но искам да обърна внимание, че над написаното тогава от Давид Фридрих Щраус витае честност въпреки целия му материализъм, въпреки че у него присъства всичко онова, което именно Ницше е усещал като толкова тривиално в неговия светоглед. |
| 196 | Welche Fragen, und von welchen Gesichtspunkten aus wollte sie David Friedrich Strauß denn beantworten? Er hat alles aufgenommen, was das 19. Jahrhundert an naturwissenschaftlicher Weltanschauung und Gesinnung gebracht hat. David Friedrich Strauß versuchte, sich aus den allerneuzeitlichsten Elementen heraus ein Weltbild zu konstruieren, und man muß sagen: mit all dem, was in der neueren Zeit geleistet worden ist bis Darwin und Haeckel heran, hat David Friedrich Strauß sein Weltbild geformt, ehrlich es als seine Überzeugung und als den ganzen Umfang seines Seelenlebens sich geformt und dann rückhaltlos ehrlich die Frage aufgeworfen: Kann ich noch Religion im alten Sinne haben, wenn ich, wie es der Gesinnung der neueren Zeit entspricht, mich zu diesem Weltbild bekenne? Kann ich ehrlicherweise noch Christ sein, wenn ich mich zu diesem Weltbild bekenne? Und beide Fragen beantwortet sich Strauß ehrlich mit einem Nein. Er zieht die Weltbilanz der modernen Bildung, des modernen Geistes- und Seelenlebens in diesem Sinne. | На какви въпроси и от какви гледни точки искаше да отговори Давид Фридрих Щраус? Той възприе всичко, което деветнадесетото столетие донесе като природонаучен светоглед и начин на мислене. Давид Фридрих Щраус се опита да изгради картина на света от най-съвременните елементи и трябва да кажем: Давид Фридрих Щраус оформи своята картина на света с всичко постигнато в новото време чак до Дарвин и Хекел, честно я изгради в себе си като свое убеждение и като съдържание на целия си душевен живот и след това с безусловна честност постави въпроса: мога ли още да имам религия в стария смисъл, ако в съответствие с начина на мислене на новото време признавам тази картина на света за своя? Мога ли честно да бъда още християнин, ако признавам тази картина на света за своя? И на двата въпроса Щраус честно си отговаря с „не“. В този смисъл той прави световната равносметка на съвременната образованост, на съвременния духовен и душевен живот. |
| 197 | So scharf sich der Bekenner der Geisteswissenschaft gegen dieses Glaubensbekenntnis des David Friedrich Strauß aussprechen muß - das muß gesagt werden, daß dazumal durch ihn, wie durch viele andere, eine ehrliche Bilanz des Geistes- und Seelenlebens gezogen worden ist. Sieht man unbefangen daraufhin, was seit jener Zeit, die ungefähr seit der Mitte des 19. Jahrhunderts verflossen ist, an ähnlichen Bestrebungen aufgetreten ist, dann kann man zunächst nicht von einem ehrlichen Bilanzziehen sprechen, dann kann man eigentlich nur davon sprechen, daß man auf vielen, vielen Seiten bemüht ist, die Weltbilanz des Geistes und Seelenlebens zu verschleiern. Verschleierung der Weltbilanz des Seelen- und Geisteslebens, das ist etwas, was uns heute auf Schritt und Tritt entgegenkommt. Wir sehen es auf Schritt und Tritt, wenn wir hinschauen auf das, was von zahlreichen Vertretern dieses oder jenes Bekenntnisses geltend gemacht wird. Auf der einen Seite finden solche Menschen oftmals Worte, die wie selbstverständlich erscheinen als Zugeständnisse an die naturwissenschaftliche Gesinnung, und nebenbei, nichts ahnend von der Ehrlichkeit eines David Friedrich Strauß, reden sie weiter in den alten Denkgewohnheiten von Christentum und Religion, und es fällt ihnen nicht ein, eine wirkliche Bilanz zu ziehen zwischen denjenigen Posten, die von den verschiedensten Seiten hereinziehen in unser Geistesleben. Verschleierung der Bilanz des Geistes und Seelenlebens, das ist die geheimnisvolle Signatur vieler Kulturbestrebungen der Gegenwart. | Колкото и остро привърженикът на духовната наука да трябва да се изкаже срещу това верую на Давид Фридрих Щраус, трябва да се каже, че тогава чрез него, както и чрез много други, е била направена честна равносметка на духовния и душевния живот. Ако непредубедено погледнем какви сходни стремежи са се появили от онова време насам, приблизително от средата на деветнадесетото столетие, отначало не можем да говорим за честно правене на равносметка; всъщност можем да говорим само за това, че от много, много страни се стараят да забулят световната равносметка на духовния и душевния живот. Забулването на световната равносметка на душевния и духовния живот е нещо, което днес срещаме на всяка крачка. Виждаме го на всяка крачка, когато погледнем какво изтъкват многобройни представители на едно или друго вероизповедание. От една страна, такива хора често намират думи, които изглеждат като съвсем естествени отстъпки пред природонаучния начин на мислене, а същевременно продължават по старите мисловни навици да говорят за християнство и религия, без изобщо да имат представа за честността на един Давид Фридрих Щраус, и през ум не им минава да направят действителна равносметка, като съпоставят перата, които от най-различни страни навлизат в духовния ни живот. Забулването на равносметката на духовния и душевния живот – това е тайнственият отличителен белег на много съвременни културни стремежи. |
| 198 | Aber wir kommen gar nicht damit zurecht, wenn wir aus einem kleinen Kreis heraus versuchen, wieder einmal zu einer ehrlichen Bilanz vorzudringen. Das Bestreben, aus kleinen Kreisen heraus zu umfassenden Anschauungen zu kommen, das ist es gerade, was uns ad absurdum geführt hat. Das Hängen an bequemen kleinen Gedanken, das ist es, was uns nicht ein taugliches Verhältnis zu den Tatsachen der Welt hat gewinnen lassen, das ist es, was doch schließlich die furchtbare Katastrophe der letzten Jahre im Grunde herbeigeführt hat. Lernen sollte die Menschheit aus den furchtbaren Erfahrungen, aus der furchtbaren Not dieser Katastrophe, daß es wahrhaftig an der Zeit ist, den Blick aufwärts zu wenden, dahin, wo sich wirklich diejenigen Gesichtspunkte ergeben, die das Leben beherrschen, so, daß wir es bewußt beherrschen lernen, während wir uns unbewußt von diesem oder jenem haben gängeln lassen. | Но съвсем няма да се справим, ако се опитаме отново да стигнем до честна равносметка от гледната точка на един тесен кръг. Именно стремежът от тесни кръгове да се стигне до всеобхватни възгледи ни доведе до абсурд. Привързаността към удобни дребни мисли не ни позволи да изградим подходящо отношение към фактите на света и в крайна сметка тя всъщност предизвика страшната катастрофа през последните години. Страшният опит, страшното бедствие на тази катастрофа би трябвало да научат човечеството, че наистина е време да обърнем поглед нагоре, там, където действително се очертават гледните точки, които господстват над живота, така че да се научим съзнателно да го овладяваме, докато досега несъзнателно сме позволявали едно или друго да ни води за носа. |
| 199 | Wir sind heute wahrlich nicht arm an allerlei Programmen, an allerlei programmatischen Ideen. Man möchte sagen: Billig wie Brombeeren wachsen die Vereine und die Programme und die programmatischen Ideen. Sie können schließlich billigerweise wachsen, denn unser intellektuelles Leben hat es sehr weit gebracht, und aus einem weitgedie henen intellektuellen Leben läßt sich immer das eine oder andere Vernünftige sagen, auf das man dann wie auf ein heiliges Wort schwören kann. Und so entstehen dann jene zahlreichen Programme - ob es nun politische Programme sind oder Programme des geistigen Lebens, Programme auf irgendeinem Gebiete der Moral, des sozialen Tuns und so weiter - Programme, deren Träger immer denken: Was ich da als das Richtige für die Menschheit ansehe, das muß so bald als möglich sich einbürgern in die ganze gegenwärtige Welt, denn das habe ich ersonnen als das Richtige, Heilsame für die Menschheit, das muß sich ausbreiten über die Menschheitssphäre, wie sie heute in Betracht kommt, über Amerika, Europa, Asien. Und da denkt sich ein Programm-Mensch sehr häufig noch dazu: Dasjenige, was ich da ersonnen habe, das muß nun wiederum gelten, ja, so ungefähr bis ans Ende aller Erdenzeiten; denn es ist absolut für die ganze Erde und für alle späteren Zeiten das Heilsame. | Днес наистина не сме бедни на всевъзможни програми, на всевъзможни програмни идеи. Бихме могли да кажем: никнат сдружения, програми и програмни идеи – евтини като къпини. В крайна сметка създаването им може да не струва много, защото нашият интелектуален живот е напреднал много, а при толкова напреднал интелектуален живот винаги може да се каже едно или друго разумно нещо, в което после да се кълнем като в свещено слово. Така възникват онези многобройни програми – било политически програми, било програми на духовния живот, програми в някоя област на морала, на социалната дейност и тъй нататък, – чиито носители винаги мислят: онова, което смятам за правилно за човечеството, трябва възможно най-скоро да се наложи в целия съвременен свят, защото съм го замислил като правилно, благотворно за човечеството; то трябва да се разпространи сред цялото човечество, което днес се има предвид – в Америка, Европа, Азия. А към това човекът на програмите много често си добавя и мисълта: онова, което съм измислил, трябва от своя страна да важи чак докъм края на всички земни времена; защото то е безусловно благотворното за цялата Земя и за всички бъдещи времена. |
| 200 | In dieser Denkweise, in dieser alles verabsolutierenden Denkweise liegt das Verhängnis und die eigentliche Sünde des intellektuellen Lebens unserer Zeit. Unsere Zeit will nicht hinschauen auf die konkreten Verhältnisse, die unter den Menschen bestehen, will nicht hinschauen darauf, wie verschieden die Lebensbedingungen, sagen wir zunächst, des Orients und des Okzidents sind. Skizzenhaft nur möchte ich heute von diesem Gesichtspunkte aus über die Weltbilanz des Geistes- und Seelenlebens sprechen, indem ich darauf aufmerksam machen möchte, wie verschieden alles ist, was aus der Seele hervorquillt, als Lebens- und Weltanschauungsbild, auf der einen Seite in der Welt des Orients, auf der andern Seite in der Welt des Westens. Und wir hier in Mitteleuropa, sind wir denn nicht eigentlich mit unserem Seelen- und Geistesleben innig verwoben mit demjenigen, was auf der einen Seite aus dem Orient her fließt, herausgeflossen ist seit Jahrhunderten und Jahrtausenden? Und sind wir nicht wiederum nach der anderen Seite verwoben mit alledem, was als besonderes neues Element aufquillt und aufgequollen ist seit langer Zeit im Westen? Wenn wir auf das schauen, was aller Kulturentwicklung unseres Gebietes und unseres Lebens zugrunde Hegt, wenn wir auf das Christentum schauen, auf diesen mächtigsten Impuls aller Erdenentwicklung, der aber vor allen Dingen der abendländischen Kultur nach allen Seiten Ihre Gestaltung gegeben hat, dann finden wir, daß, ganz abgesehen davon, daß sich das Ereignis von Golgatha im Orient vollzogen hat, die erste Strömung des Christentums aus dem orientalischen Geiste hereingeströmt ist nach Europa; daß wir, indem wir im europäischen Seelenleben den Christus-Impuls haben, im Grunde genommen damit einen orientalischen Einschlag haben. In alte Zeiten weist die ganze Konfiguration, die ganze Art des orientalischen Geisteslebens zurück. Und heute - Sie brauchen, um das zu bekräftigen, nur solche eindringliche Worte einer Gestalt zu lesen, wie sie Rabindranath Tagore darstellt. | В този начин на мислене, в този начин на мислене, който абсолютизира всичко, се крият гибелта и същинският грях на интелектуалния живот на нашето време. Нашето време не иска да погледне конкретните отношения между хората, не иска да погледне колко различни са условията на живот, да кажем засега, в Ориента и Окцидента. Днес искам само бегло да говоря от тази гледна точка за световната равносметка на духовния и душевния живот, като обърна внимание колко различно е всичко, което извира от душата като картина на възгледите за живота и света – от една страна, в света на Ориента, а от друга страна, в света на Запада. А ние тук, в Средна Европа, не сме ли всъщност с душевния и духовния си живот тясно преплетени с онова, което, от една страна, тече откъм Ориента, което е изтичало оттам в продължение на столетия и хилядолетия? И не сме ли, от друга страна, преплетени с всичко онова, което като особен нов елемент от дълго време извира и е извирало на Запад? Ако погледнем онова, което лежи в основата на цялото културно развитие на нашата област и на нашия живот, ако погледнем християнството, този най-могъщ импулс на цялото земно развитие, който преди всичко е дал във всяко отношение облик на западната култура, ще открием, че дори независимо от това, че събитието на Голгота се е осъществило в Ориента, първото течение на християнството е навлязло в Европа от ориенталския дух; че като носим в европейския душевен живот Христовия импулс, всъщност с това имаме и ориенталска съставка. Целият облик, целият характер на ориенталския духовен живот сочи назад към древни времена. А днес – за да потвърдите това, е нужно само да прочетете проникновените думи на личност като Рабиндранат Тагор. |
| 201 | Wenn wir nach Asien hinübersehen, wo sich wiederum unter den Gebildeten alles regt, wo alles teilnimmt an der Bilanzbildung des Geistes- und Seelenlebens, so sehen wir etwas, was sich in gewisser Art als eine gradlinige Fortentwicklung des uralten, dem Orient eigentümlichen Geisteslebens ergeben hat. Soviel wir auch Anteil haben an diesem orientalischen Geistesleben, soviel es auch eingeträufelt hat in unsere Kultur, wir müssen uns immer auf unsere tiefsten Verständnis- und Erkenntniskräfte besinnen, wenn wir verstehen wollen, was heute im Orient an Strebenskräften lebt, und erst gar, wenn wir begreifen wollen, aus welchen, vor Jahrhunderten und Jahrtausenden im Orient mächtigen Geistesquellen sich das heutige orientalische Geistesleben entwickelt hat. Schauen wir hin auf dieses Geistesleben, so finden wir heute noch in ihm dasjenige, was man nennen möchte Spiritualität, Geistigkeit. Diese Geistigkeit ist dort gewiß im Niedergange, in der Dekadenz, und kaum läßt sich vergleichen dasjenige, was selbst aus den besten Geistern des Orients kommt, mit demjenigen, was an tiefem, bedeutungsvollem Geistesleben einstmals in Asien für die Menschheit aufgegangen ist. Einen Grundcharakter trägt das - und uns wird dieser Grundcharakter anschaulich, je weiter und weiter wir zurückgehen -, einen Grundcharakter trägt es. Wenn wir alles das, was wir von dem Kulturleben, von dem Seelenleben des Orients wissen können, durch prüfen, so müssen wir sagen: Es ist entsprungen jedenfalls nicht aus einer solchen Seelenverfassung und Seelenstimmung, wie die unsrige, die des Okzidents, im normalen Menschenleben ist; es ist entsprungen so, daß beim Schaffen dieses Geisteslebens andere Seelenkräfte Anteil haben als diejenigen, die wir selbst bei unserer fortgeschrittenen Wissenschaft und dem fortgeschrittensten geistigen Streben anwenden. Um zu empfinden, um so recht zu fühlen die Konfiguration, die ganze Art des orientalischen Geisteslebens - wie gesagt, heute ist es in der Dekadenz -, muß man sich fragen, wie oftmals hier in diesen Vorträgen von mir gefragt und aus geisteswissenschaftlichen Untergründen die Antwort zu geben versucht worden ist, man muß sich fragen: Kann aus dem Menschen nicht auch etwas sprechen, was höherer Art ist als dasjenige, was sich nur der äußeren Sinnes- und Nervenwerkzeuge oder überhaupt der leiblichen Werkzeuge bedient, um Ausdruck zu werden für das Seelen- und Geistesleben? | Ако погледнем към Азия, където сред образованите хора отново всичко се раздвижва, където всичко участва в съставянето на равносметката на духовния и душевния живот, виждаме нещо, което в известен смисъл се е получило като праволинейно продължение на развитието на прастария, присъщ на Ориента духовен живот. Колкото и да участваме в този ориенталски духовен живот, колкото и да е влял той в културата ни, винаги трябва да се обърнем към най-дълбоките си сили за разбиране и познание, ако искаме да разберем какви сили на стремежа живеят днес в Ориента, и още повече ако искаме да разберем от какви духовни извори се е развил днешният ориенталски духовен живот – извори, които преди столетия и хилядолетия са били могъщи в Ориента. Ако погледнем този духовен живот, и днес още намираме в него онова, което бихме нарекли спиритуалност, духовност. Тази духовност там несъмнено е в упадък, в декаданс, и дори онова, което идва от най-добрите духове на Ориента, едва ли може да се сравни с дълбокия, значим духовен живот, който някога е изгрял в Азия за човечеството. Той има един основен характер – и този основен характер се откроява пред нас толкова по-ясно, колкото по-назад се връщаме, – има един основен характер. Ако проверим всичко, което можем да знаем за културния живот, за душевния живот на Ориента, трябва да кажем: във всеки случай той не е възникнал от такова душевно състояние и настроение, каквито са нашите, тези на Окцидента, в обикновения човешки живот; той е възникнал така, че в създаването на този духовен живот участват други душевни сили, различни от онези, които прилагаме дори в напредналата ни наука и в най-напредналите ни духовни стремежи. За да усетим, за да почувстваме както трябва облика, целия характер на ориенталския духовен живот – както казах, днес той е в декаданс, – трябва да си поставим въпроса, както често съм го поставял тук, в тези лекции, и съм се опитвал да му отговоря въз основа на духовната наука; трябва да си поставим въпроса: не може ли от човека да говори и нещо по-висше от онова, което си служи само с външните сетивни и нервни органи или изобщо с телесните органи, за да изрази душевния и духовния живот? |
| 202 | Oftmals ist hier aus geisteswissenschaftlichen Untergründen heraus gezeigt worden, wie der Geistesforscher vordringen kann, indem er ebenso streng wissenschaftlich bleibt, wie die heutige Naturwissenschaft streng wissenschaftlich ist, zu dem, was man nennen kann das Ewige, das Unsterbliche im Menschen, zu dem, was in den menschlichen Leib einzieht, was in den vererbten Leib als dasjenige einzieht, was als nicht vererbt aus der geistigen Welt hereingebracht werden muß, was einzieht durch die Geburt oder Empfängnis, und was wiederum, wenn der Mensch durch die Pforte des Todes geht, hinausgeht in die geistige Welt. Vernehmen wir, was besonders aus den älteren Elementen des orientalischen Geisteslebens zu uns spricht, so müssen wir sagen: Da spricht nicht dasjenige aus dem Menschen, was sich nur der äußeren leiblichen Werkzeuge bedient, wie in unserer Wissenschaft, Dichtung, Kunst; da spricht über dasjenige hinaus, was leibliche Werkzeuge vermögen, der geistige Mensch, der als ewiges Wesen aus geistigen Welten heruntersteigt durch Geburt oder Empfängnis und der wiederum durch die Pforte des Todes zurückkehrt in die geistige Welt, Das geistige Leben des Orientalen ist etwas wie eine Offenbarung dessen, was sich der Mensch mitgebracht hat durch die Geburt oder Empfängnis ins physische Dasein, dessen, was er in gewissem Sinne hier nicht anwenden kann, sondern wiederum durchtragen muß durch die Pforte des Todes. Man kann sagen: Alles, was der orientalische Gebildete als wirklich geistige Kultur betrachtet, ist ein Ausfluß des höheren Menschen im Menschen, wenn ich schon diesen trivial gewordenen Ausdruck gebrauchen darf; das ist etwas, was über das alltägliche Menschliche weit hinausgeht. | Често тук въз основа на духовната наука е било показвано как духовният изследовател, като остава също толкова строго научен, колкото е строго научно съвременното природознание, може да проникне до онова, което можем да наречем вечното, безсмъртното в човека: онова, което влиза в човешкото тяло, което влиза в наследеното тяло като нещо, което не е наследено, а трябва да бъде донесено от духовния свят; което влиза чрез раждането или зачатието и отново излиза в духовния свят, когато човек премине през портата на смъртта. Ако се вслушаме в онова, което ни говори особено от по-древните съставки на ориенталския духовен живот, трябва да кажем: тук от човека не говори онова, което си служи само с външните телесни органи, както в нашата наука, поезия, изкуство; тук отвъд онова, което могат телесните органи, говори духовният човек, който като вечно същество слиза от духовните светове чрез раждането или зачатието и който отново се връща през портата на смъртта в духовния свят. Духовният живот на ориенталеца е нещо като откровение на онова, което човекът е донесъл със себе си чрез раждането или зачатието във физическото съществуване, на онова, което в известен смисъл не може да използва тук, а трябва отново да пренесе през портата на смъртта. Можем да кажем: всичко, което образованият ориенталец смята за действително духовна култура, е излияние на висшия човек в човека, ако ми е позволено да използвам този вече станал тривиален израз; това е нещо, което далеч надхвърля всекидневното човешко. |
| 203 | Wir haben im Grunde genommen in unserem Seelenleben nur etwas wie einen Teil unseres Wesens, aus dem wir uns wirklich eine gründliche, rechte Vorstellung machen können von der ganzen Art und Weise, wie der Orientale in seinen besten Urzeiten zu seinem Geistesleben stand. Um uns eine solche Vorstellung zu machen, müssen wir auf die Art und Weise hinblicken, wie in uns auftaucht, wenn wir die besten Kräfte unseres Menschenwesens zusammennehmen, dasjenige, was wir unsere sittlichen Impulse nennen, dasjenige, woran wir messen das Sittlich-Gute und Sittlich-Schlechte in uns. Wenn diese unsere sittlichen Impulse sich im Innersten unseres Wesens als Intuitionen ankündigen, wenn sie Richtschnur unseres Lebens auf moralischem Gebiete werden sollen, dann erleben wir in diesen Impulsen etwas von Seelenkraft, das wir uns nun ausgedehnt denken müssen über alles, was der Orientale empfindet, wenn er sein Geistesleben hereinzaubert in die physische Welt. Nichts von jener Stimmung, die wir etwa haben, wenn wir über die Natur etwas ausmachen, nichts von jener Stimmung, die unsere Philosophien und Weltanschauungen und unsere trivialen Mo nismen durchzieht, sondern jenes Bewußtsein in der Seele, ein Über weltliches, ein Übersinnliches zu empfangen, das bestimmte den Orientalen in allem, was dem einen Inhalt gab, was er seine Weltanschauung hätte nennen können. | Всъщност в душевния ни живот има само нещо като част от нашето същество, която действително ни позволява да си съставим задълбочена, правилна представа за целия начин, по който ориенталецът се е отнасял към духовния си живот в най-добрите времена на своята древност. За да си съставим такава представа, трябва да погледнем как в нас, когато съберем най-добрите сили на човешкото си същество, възниква онова, което наричаме наши нравствени импулси, онова, с което измерваме нравствено-доброто и нравствено-лошото в себе си. Когато тези наши нравствени импулси дават знак за себе си като интуиции в най-съкровената ни същност, когато трябва да станат ръководно начало на живота ни в моралната област, тогава в тези импулси преживяваме нещо от душевната сила; трябва да си представим, че то обхваща всичко, което ориенталецът усеща, когато сякаш с вълшебство пренася духовния си живот във физическия свят. Във всичко, което придаваше съдържание на онова, което той би могъл да нарече свой светоглед, ориенталецът се определяше не от настроението, което имаме, да речем, когато установяваме нещо за природата, не от настроението, което пронизва нашите философии и светогледи и нашите тривиални монизми, а от съзнанието в душата, че тя приема нещо надсветовно, нещо свръхсетивно. |
| 204 | Mit dieser Art, ich will nicht sagen, über die übersinnliche Welt zu denken, sondern mit dieser Art, sich zu der übersinnlichen Welt zu stellen, mit dieser Art, zu empfinden über dasjenige, was sich aus der übersinnlichen Welt in die sinnliche herein offenbaren kann, wußte im Grunde genommen der Angehörige der westlichen ZiviKsation seit langer Zeit nichts anzufangen. Abstrakt ist wohl aufgetreten im äußeren moralischen Leben dasjenige, was man den höheren Menschen im Menschen nennt. Aber jenes gewaltige, unmittelbare Erlebnis, durch das dieser höhere Mensch hereinschafft in diese sinnlich-physische Welt eine geistige Kultur, die unmittelbar Ausdruck eines Übersinnlichen ist, das ist der westlichen Kultur im hohen Grade verlorengegangen. Das sollte man sich heute als ehrliches Resultat einer Weltbilanz des Geistes- und Seelenlebens eigentlich gestehen. | Всъщност от дълго време представителят на западната цивилизация не знаеше какво да прави с този начин да се отнася към свръхсетивния свят – не искам да кажа да мисли за него, а да се отнася към него, – с този начин да усеща онова, което може да се разкрие от свръхсетивния свят в сетивния. Във външния морален живот наистина абстрактно се е появило онова, което наричат висшия човек в човека. Но западната култура до голяма степен е загубила онова могъщо, непосредствено преживяване, чрез което този висш човек внася в този сетивно-физически свят духовна култура, непосредствен израз на нещо свръхсетивно. Всъщност днес би трябвало да признаем това пред себе си като честен резултат от една световна равносметка на духовния и душевния живот. |
| 205 | Blicken wir nun auf einzelne Erscheinungen hin. Auf der einen Seite sehen wir, wie - ich habe schon darauf aufmerksam gemacht - der Christus-Impuls in alle unsere Kulturströmungen eingezogen ist. Er trat einmal mit einer ungeheuren Stoßkraft in das abendländische Leben ein. Er verlor diese Stoßkraft. Wenn wir zurückgehen in alte christliche Zeiten, so finden wir, daß die Menschen, die sich im Ernst der christlichen Weltanschauung nähern wollen, die Christus-Gestalt durch übersinnliches Wissen ergreifen wollen. Im 19. Jahrhundert sind gerade die fortgeschrittensten Theologen, die fortgeschrittensten Bekenner des Christentums stolz darauf gewesen, das Übersinnliche auch aus der Gestalt des Christus Jesus zu entfernen, und es hat gegeben und es gibt noch Universitätslehrer der christlichen Theologie, die stolz daraufsind, den Christus Jesus nur als den «schlichten Mann ausNazareth» anzusehen, die stolz darauf sind, so wenig wie möglich Übermenschliches in diese Gestalt des Erdenlebens hineinzubringen. Wir sehen, wie allmählich sozusagen verduftet ist der Sinn für das Übersinnliche auch gegenüber denheiligstenÜberzeugungen der abendländischen Menschheit, oftmals gerade bei führenden Geistern. Die Menschen im Abendlande konnten nichts anfangen selbst mit dem, was sich ihnen durch die Jahrhunderte hindurch herausentwickelt hat aus dem Geiste des Orients heraus. Sie vermaterialisierten es. Die signifikanteste Erscheinung ist die Vermaterialisierung des Christentums der Theologie, denn eine Vermaterialisierung ist es, wenn das Christus-Wesen, das als ein außerweltliches gedacht werden muß, vereint mit der Persönlichkeit des Jesus von Nazareth, ausgelöscht wird, und wenn bloß auf die persönlichen Eigenschaften des Jesus von Nazareth wie auf eine andere historische Erscheinung hingeschaut wird. | Нека сега погледнем отделни явления. От една страна, виждаме – вече съм обръщал внимание на това – как Христовият импулс е навлязъл във всичките ни културни течения. Някога той навлезе в западния живот с огромна тласкаща сила. Той загуби тази тласкаща сила. Ако се върнем в древните християнски времена, ще открием, че хората, които искат сериозно да се доближат до християнския светоглед, искат да постигнат образа на Христос чрез свръхсетивно знание. През деветнадесетото столетие тъкмо най-напредналите богослови, най-напредналите последователи на християнството се гордееха, че отстраняват свръхсетивното и от образа на Христос Исус; и е имало, а и още има университетски преподаватели по християнско богословие, които се гордеят, че виждат в Христос Исус само „простия човек от Назарет“, които се гордеят, че внасят възможно най-малко свръхчовешко в този образ на земния живот. Виждаме как постепенно, така да се каже, се е изпарил усетът за свръхсетивното дори по отношение на най-свещените убеждения на западното човечество, често тъкмо сред водещите духове. Хората на Запада не знаеха какво да правят дори с онова, което през столетията се беше развило за тях от духа на Ориента. Те го материализираха. Най-показателното явление е материализирането на християнството на богословието, защото материализиране е, когато се заличава Христовото същество – съединено с личността на Исус от Назарет, то трябва да се мисли като извънсветовно – и когато се разглеждат само личните качества на Исус от Назарет, както се разглежда друго историческо явление. |
| 206 | Wir können auch an anderen Beispielen sehen, wie merkwürdig sich dieser abendländische Geist zu dem orientalischen verhält. Unsere anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft verwechseln manche Leute, manche bewußt, manche unbewußt, manche gutwillig, manche böswillig, mit demjenigen, was sich in englischsprechenden Gegenden Theosophie nennt. Ich will heute wahrhaftig nicht sprechen über die Beziehungen unserer anthroposophisch orientierten Geisteswissenschaft zu demjenigen, was in England unter Blavatsky und Besant Theosophie genannt wird, aber ich will darauf aufmerksam machen, daß das Welteroberervolk England im letzten Drittel des vorigen Jahrhunderts eine, wenn auch im Verhältnis zur ganzen englischen Kultur kleine, aber doch bemerkenswerte Erscheinung hatte, die sich ausdrückte in der dortigen theosophischen Bewegung. Was wollte diese theosophische Bewegung innerhalb der im eminentesten Sinne abendländischen Kultur? Sie wollte Vertiefung des Geisteslebens, wollte ein Wieder suchen der Quellen geistigen Erlebens. Was tat sie? Die Mitglieder des Eroberervolkes strebten nach den Quellen des Geistes, sie gingen hin zu dem eroberten Volke der Inder und entnahmen dort altorientalische Weisheit. Daß wir das nicht nachmachten, das war es gerade, warum man uns von dieser theosophischen Seite her so verketzerte. Und vergleicht man dasjenige, was innerhalb dieser englisch-theosophischen Gesellschaft lebt, was ganz entlehnt ist aus dem orientalischen Indertum, mit dem, was einstmals als Weisheit dort lebte, so muß man in all dem, was da tradiert wird als, sagen wir, «Ätherleib », «Astralleib », eine Vermaterialisierung des im Orient drüben spirituellen, rein geistig Gedachten sehen. Aber für eine andere Tatsache ist das charakteristisch, was ich eben angeführt habe. Es ist den Angehörigen der abendländischen englischen Kultur so wenig möglich, aus sich selbst heraus ein Streben nach den Quellen eines neuen geistigen Lebens zu treiben, daß man sich zu der Zeit dekadenten orientalischen Geisteslebens wendet, um bei ihr eine Anleihe zu machen, um fremdes Gut herüberzutragen nach dem Abendland. Gerade an diesem Beispiel kann man sehen, wie wenig eigene Begabung in diesem Abendlande vorhanden ist, selber so etwas hervorzubringen, wie die Hervorbringungen desjenigen Menschen sind, der als höherer Mensch, als spiritueller Mensch, als ewiger Mensch, als unsterblicher Mensch im sterblichen lebt, und dessen Ausdruck doch schließlich die orientalische Geisteskultur ist. Der Orientale versteht daher sehr gut, was der höhere Mensch im Menschen ist, was der Mensch ist, der nicht rein auf der Erde lebt, sondern in geistigen Welten über die Erde hinaus lebt. | И от други примери можем да видим колко странно се отнася този западен дух към ориенталския. Някои хора – едни съзнателно, други несъзнателно, едни добронамерено, други злонамерено – смесват нашата антропософски ориентирана духовна наука с онова, което в англоезичните области се нарича теософия. Днес наистина не искам да говоря за отношенията на нашата антропософски ориентирана духовна наука с онова, което в Англия при Блаватска и Безант се нарича теософия, но искам да обърна внимание, че през последната третина на миналото столетие сред английския народ, завоевателя на света, имаше едно явление, намерило израз в тамошното теософско движение – макар и малко в сравнение с цялата английска култура, то все пак беше забележително. Какво искаше това теософско движение в културата, която е западна в най-висша степен? То искаше задълбочаване на духовния живот, искаше отново да потърси изворите на духовното преживяване. Какво направи? Представителите на завоевателния народ се устремиха към изворите на духа, отидоха при завладения народ на индийците и взеха оттам древноориенталска мъдрост. Тъкмо защото не повторихме това, от тази теософска страна така ни заклеймяваха като еретици. И ако сравним онова, което живее в това английско теософско общество и е изцяло заимствано от ориенталския индийски свят, с онова, което някога е живяло там като мъдрост, трябва във всичко, което там се предава като, да кажем, „етерно тяло“, „астрално тяло“, да видим материализиране на спиритуалното, на чисто духовно мисленото там, в Ориента. Но онова, което току-що посочих, е характерно и за друг факт. Представителите на западната английска култура са толкова малко способни сами да породят стремеж към изворите на нов духовен живот, че се обръщат към епохата на упадъка на ориенталския духовен живот, за да заимстват от нея, за да пренесат чуждо достояние на Запад. Именно от този пример можем да видим колко малко собствена дарба има този Запад, за да създаде сам нещо като творенията на онзи човек, който живее в смъртния като висш човек, като спиритуален човек, като вечен човек, като безсмъртен човек и чийто израз в крайна сметка е ориенталската духовна култура. Затова ориенталецът много добре разбира какво е висшият човек в човека, какво е човекът, който не живее само на Земята, а живее отвъд Земята в духовни светове. |
| 207 | Was haben wir für ein Analogon im abendländischen Geistesleben, und was haben wir immer mehr für ein Analogon, je weiter wir nach dem Westen gehen, gegenüber diesem höheren Menschen, wie ich es jetzt in stammelnden Worten zu charakterisieren versuchte für das orientalische Geistesleben - was haben wir dafür Entsprechendes eigentlich im alltäglichen, gewöhnlichen, landläufigen Geistesleben des Abendlandes? Man muß sich lange besinnen, um daraufzukommen, was die bis heute tonangebende abendländische Kultur als das Entsprechende für den höheren spirituellen Menschen des Orients hat. Wenn man heute nachsieht in gebräuchlichen Handbüchern über die Bevölkerung unserer Erde, so findet man bekanntlich angegeben: Auf der Erde leben ungefähr 1500 Millionen Menschen. Das ist im Grunde genommen dann richtig, wenn man auf diejenigen Menschenwesen hinschaut, die für die Menschheitskultur schaffen, indem sie auf zwei Beinen über die Erdoberfläche gehen, aber es ist nicht mehr richtig für unsere heutige Zeit, wenn wir nach der Menge der Arbeit fragen, die vor verhältnismäßig noch gar nicht langer Zeit die Menschen fast einzig und allein selbst für die Menschheitskultur geleistet haben. Wir haben es durch die Errungenschaften der abendländischen Kultur dazu gebracht, Maschinenarbeit in reichlichstem Maße an die Stelle von Menschenarbeit zu setzen, und wir dürfen sagen: Im Laufe der letzten drei bis vier Jahrhunderte ist dasjenige, was für unsere Kultur fabriziert, hergestellt wird, nicht nur das Ergebnis dessen geworden, was die menschliche Arbeit leistet, sondern dessen, was Maschinenarbeit leistet. Würde die Maschine nicht da sein, so würde man sehen, wie viel Menschen leisten müßten, damit das zustande kommt, was heute mit Hilfe der Maschine zustande kommt. Man kann nun ausrechnen, wieviel Menschen mehr auf der Erde leben müßten, wenn das durch Menschen arbeit geleistet werden müßte, was durch Maschinenarbeit geleistet wird. Ich habe mich bemüht, das auszurechnen, und bekomme für eine achtstündige Arbeitszeit heraus - man kann es etwa nach dem Kohlen verbrauch und anderem berechnen -, daß ungefähr 700 bis 750 Millionen Menschen mehr auf der Erde arbeiten müßten, als jetzt vorhanden sind an fleischlichen Menschen. Das heißt, es ist nur bedingt richtigwenn wir auf die Menge der geleisteten Arbeit sehen -, daß wir unsere Erde von 1500 Millionen Menschen bewohnt haben. Wir haben sie von mehr bewohnt, aber von solchen., die nicht wirklich Menschen, sondern eigentlich Homunkeln, Maschinen, sind, aber die Arbeit leisten, die sonst Menschen leisten müßten. Dem Orientalen ist es in einer gewissen Weise in bezug auf seine eigene Seelenverfassung ziemlich unbehagHch bei diesem Gedanken der menschlichen Homunkeln, der da in die Menschenkultur hereinbrechenden 700 bis 750 Millionen Menschen, die keine Menschen, sondern Maschinen sind. | Какъв аналог имаме в западния духовен живот на този висш човек – когото току-що се опитах с несръчни думи да охарактеризирам във връзка с ориенталския духовен живот, – и какъв аналог имаме във все по-голяма степен, колкото по на запад отиваме – какво съответствие всъщност имаме за него във всекидневния, обикновения, общоприетия духовен живот на Запада? Трябва дълго да размишляваме, за да открием какво в западната култура, която досега задава тона, съответства на висшия спиритуален човек на Ориента. Ако днес погледнем обичайните справочници за населението на нашата Земя, както е известно, ще намерим посочено: на Земята живеят около 1500 милиона души. Това всъщност е вярно, ако гледаме онези човешки същества, които работят за културата на човечеството, като ходят на два крака по земната повърхност, но вече не е вярно за нашето време, ако попитаме за количеството труд, който допреди сравнително съвсем кратко време хората са полагали почти единствено сами за културата на човечеството. Благодарение на постиженията на западната култура стигнахме дотам да заменим в най-голяма степен човешкия труд с машинен и можем да кажем: през последните три-четири столетия онова, което се изработва, произвежда за нашата култура, стана резултат не само от човешкия, но и от машинния труд. Ако машината не съществуваше, щеше да се види колко трябва да извършат хората, за да се осъществи онова, което днес се осъществява с помощта на машината. Можем да изчислим колко повече хора би трябвало да живеят на Земята, ако онова, което се извършва чрез машинния труд, трябваше да се извършва чрез човешки труд. Постарах се да го изчисля и при осемчасов работен ден установявам, че на Земята би трябвало да работят с около 700 до 750 милиона души повече от хората от плът, които съществуват сега – това може да се пресметне, да речем, по потреблението на въглища и по други показатели. Тоест само условно е вярно – ако гледаме количеството извършен труд, – че нашата Земя се обитава от 1500 милиона души. Обитават я повече, но такива, които всъщност не са хора, а са хомункулуси, машини, но извършват труда, който иначе хората би трябвало да извършват. С оглед на собственото си душевно състояние ориенталецът в известен смисъл се чувства доста неспокойно при тази мисъл за човешките хомункулуси, за тези нахлуващи в човешката култура 700 до 750 милиона души, които не са хора, а машини. |
| 208 | Diese Art von Menschen, die da mitarbeitet, die der Träger, der maschinelle Träger der Menschenkraft ist, das ist das wirkliche Analogon, das wirklich Entsprechende in der normalen westlichen Kultur, dieser Untermensch für den höheren Menschen, für den spirituellen Menschen des Orients. Und ich glaube nicht, daß heute einer ehrlich die Weltbilanz des Seelen- und Geisteslebens zieht, der nicht zu dieser Rechnungslegung dasjenige heranzieht, worin in den besten Zeiten, die der Menschheit etwas gegeben haben, die orientalische Geisteskultur in dem höheren Menschen gipfelte, gegenüber dem, was das schließlich von der westlichen Kultur Hervorgebrachte ist: der Untermensch, die Maschine, die Menschenarbeit verrichtet. | Този подчовек – този вид хора, които също работят, които са носители, машинни носители на човешката сила, – е действителният аналог, действителното съответствие на висшия човек, на спиритуалния човек на Ориента в обикновената западна култура. И не вярвам, че днес човек прави честно световната равносметка на душевния и духовния живот, ако при това изчисление не съпоставя висшия човек, в когото през най-добрите времена, които са дали нещо на човечеството, ориенталската духовна култура достигна своя връх, с онова, което в крайна сметка е създала западната култура: подчовека, машината, която извършва човешки труд. |
| 209 | Gewiß, in der neueren Zeit sind dieOrientalen ganz gewiß nicht Idealisten geblieben, sondern haben sich dasjenige angeeignet, was die Maschine des Abendlandes leisten soll, aber für die Gesamtkonfiguration ihres Geisteslebens finde ich doch noch immer die Tatsache charakteristisch, die sich vor etwa 45 Jahren zugetragen hat. Da bekamen die Japaner die ersten Kriegsdampfer von den Engländern und waren stolz, daß sie nun auch das können, was die Engländer können: Kriegsdampfer befehligen. Und sie dankten ihren englischen Lehrmeister ab und fuhren selbst hinaus. Die Leute schauten vom Lande aus zu, wie ein Kapitän einen Kriegsdampfer im Meere herumtrieb. Da aber wurde ihnen etwas unbehaglich: der Dampfer drehte sich und drehte sich und wollte nicht aufhören, sich zu drehen. Denn er mußte sich drehen, der Engländer war ja entlassen, der es verstanden hätte, den Dampf durch die entsprechende Vorrichtung zum Entweichen zu bringen. Und so mußte der japanische Kapitän im Meere draußen drehen und drehen, bis der Dampf ganz aufgezehrt war. Nun gewiß, so ist es ja nicht mehr im äußeren Leben, aber in der inneren Seelen-und Geistesverfassung ist es so. Der orientalisch Gebildete steht im Grunde genommen vor der abendländischen Geisteskultur so wie jener japanische Kapitän auf seinem Kriegsdampfer, dessen Vorrichtung für das Auslassen des Dampfes er nicht zu dirigieren verstand. Es ist ein gewaltiger Abgrund zwischen der inneren Konfiguration dieses orientalischen und okzidentalischen Geisteslebens. Und so schwierig es dem Okzidentalen wird, sich wirklich innerlich ehrlich hineinzufinden in das orientalische Geistesleben, so schwierig wird es andererseits auch dem Orientalen heute noch, sich in das abendländische Geistesleben hineinzufinden. | Разбира се, в по-ново време ориенталците със сигурност не останаха идеалисти, а усвоиха онова, което се очаква да извършва западната машина, но все още намирам за характерен за цялостния облик на духовния им живот един случай, който се разигра преди около 45 години. Тогава японците получиха първите военни параходи от англичаните и се гордееха, че вече и те могат онова, което могат англичаните: да командват военни параходи. И освободиха своя английски наставник и сами отплаваха. Хората гледаха от сушата как един капитан кара военен параход из морето. Но тогава нещо ги обезпокои: параходът се въртеше и въртеше и не искаше да престане да се върти. Защото трябваше да се върти: англичанинът, който би знаел как да изпусне парата през съответното устройство, беше освободен. И така, японският капитан трябваше да се върти и върти в открито море, докато парата напълно се изчерпи. Разбира се, във външния живот вече не е така, но във вътрешното душевно и духовно състояние е така. Образованият ориенталец всъщност стои пред западната духовна култура така, както онзи японски капитан на своя военен параход, чието устройство за изпускане на парата не знаеше как да управлява. Огромна пропаст дели вътрешния облик на ориенталския и окциденталния духовен живот. И колкото трудно е за окциденталеца действително вътрешно и честно да вникне в ориенталския духовен живот, толкова трудно, от друга страна, и днес още е за ориенталеца да вникне в западния духовен живот. |
| 210 | Daher ist es gekommen, daß das nun insbesondere für uns in Mitteleuropa - die wir, ich möchte sagen, hineingekeilt sind zwischen orientalisches und okzidentalisches Geistesleben - zu einer Schwierigkeit geworden ist. Dasjenige, was ich Ihnen eben für das orientalische Geistesleben auseinandergesetzt habe, ist im Grunde genommen ein Charakteristiken des orientalischen Geisteslebens alter Zeit, Was man darüber heute noch findet und was schon stark im Übergang zu einer neuen Metamorphose ist, das ist im Grunde genommen nur ein letzter Ausläufer. Nur für denjenigen, der etwas von diesen Dingen versteht, weist dieser Ausläufer auf dasjenige hin, was das orientalische Geistesleben eigentlich war. Aber wir, insofern wir selbst dem Abendlande angehören, wir haben lange gezehrt von dem, was uns aus diesem orientalischen Geistesleben gekommen ist. Man darf nicht sagen, daß das Ereignis von Golgatha etwa selber aus dem orientalischen Geistesleben gekommen wäre. Es hat sich im Orient vollzogen, aber es ist eine Tatsache, die sich für die ganze Menschheit vollzogen hat. Aber dasjenige, wodurch aus der menschlichen Seelen- und Geistesverfassung heraus das Abendland das Mysterium von Golgatha bisher verstanden hat, das kam aus orientalischer Überlieferung. Und unsere Art, christlich zu denken über das Mysterium von Golgatha, ist für denjenigen, der solche Dinge unbefangen beobachten kann, eben das letzte Ergebnis dessen, was wir aus orientalischer Überlieferung haben. | Така това се превърна в трудност особено за нас в Средна Европа, които, бих казал, сме вклинени между ориенталския и окциденталния духовен живот. Онова, което току-що ви изложих за ориенталския духовен живот, всъщност е характеристика на ориенталския духовен живот от древността. Онова от него, което и днес още може да се намери и което вече усилено преминава към нова метаморфоза, всъщност е само последен отглас. Само за онзи, който разбира нещо от тези неща, този отглас сочи какъв всъщност е бил ориенталският духовен живот. Но ние, доколкото сами принадлежим на Запада, дълго се хранехме от онова, което е дошло при нас от този ориенталски духовен живот. Не бива да се казва, че самото събитие на Голгота е дошло от ориенталския духовен живот. То се е осъществило в Ориента, но е факт, който се е осъществил за цялото човечество. Ала онова, чрез което Западът досега е разбирал Мистерията на Голгота въз основа на човешкото душевно и духовно състояние, идваше от ориенталската традиция. И за онзи, който може непредубедено да наблюдава такива неща, нашият начин да мислим християнски за Мистерията на Голгота е тъкмо последният резултат от онова, което имаме от ориенталската традиция. |
| 211 | Unsere Normalkultur, unsere heutige alltägliche Kultur lebt noch fort von den Strömungen des Orients, hat noch nicht neue Ansätze gezeitigt, um das Ereignis von Golgatha und anderes Übersinnliche in einer neuen Art zu begreifen. Doch dasjenige, was im Orient drüben schon im Niedergang ist, aber dort doch ein dem heutigen Orientalen entsprechendes Element ist, was ist es geworden bei uns durch ganz Europa und bis zum europäischen Anhang, bis nach Amerika hinüber? Phrase ist es geworden. An wichtigen Punkten können wir zeigen, wie dasjenige Phrase geworden ist, was wir in unseren Seelenadern noch zum Verstehen des Übersinnlichen haben und was in diese Seelenadern eingezogen ist durch uralte orientalische Geistesströmungen, zu denen wir noch nichts Neues aus unserer gewöhnlichen Alltagskultur hinzugefunden haben. Wer heute unser Geistes- und Seelenleben wirklich verfolgt, der wird sich sagen müssen: Vieles, unendlich vieles in diesem Geistes- und Seelenleben ist nichts mehr als Phrase, hat seinen Inhalt verloren. Wir denken noch in den Worten, die uns entweder direkt aus dem orientalischen Sprachelement überliefert oder die ihm nachgebildet sind. Aber Phrase ist es geworden, und Phrase ist zum großen Teil unser Geistesleben geworden. Wir sprechen die Worte aus für dasjenige, was einmal in der alten orientalischen Geisteskultur einen grandiosen Sinn hatte, aber es ist in unserem Munde, in unserem Verstände, in unserem Herzen Phrase. | Нашата обичайна култура, днешната ни всекидневна култура, продължава да се храни от теченията на Ориента и още не е породила нови наченки, за да разбере по нов начин събитието на Голгота и други свръхсетивни неща. Но онова, което там, в Ориента, вече е в упадък, ала там все пак е елемент, съответстващ на днешния ориенталец, в какво се е превърнало при нас, из цяла Европа и чак до европейския придатък, чак отвъд океана, в Америка? Превърнало се е във фраза. Във важни отношения можем да покажем как се е превърнало във фраза онова, което още имаме в душевните си жили и което ни позволява да разбираме свръхсетивното, и което е навлязло в тези душевни жили чрез прастари ориенталски духовни течения, към които още не сме прибавили нищо ново от обичайната си всекидневна култура. Който днес действително следи нашия духовен и душевен живот, ще трябва да си каже: много, безкрайно много в този духовен и душевен живот не е вече нищо повече от фраза, изгубило е съдържанието си. Все още мислим с думите, които или пряко са ни предадени от ориенталския езиков елемент, или са създадени по негов образец. Но това се е превърнало във фраза и духовният ни живот до голяма степен се е превърнал във фраза. Изричаме думите за онова, което някога в древната ориенталска духовна култура е имало грандиозен смисъл, но в нашата уста, в нашия разсъдък, в нашето сърце то е фраза. |
| 212 | Der Mensch empfindet das heute noch nicht in genügendem Maße, und das ist das Unglück unserer Zeit. Denn aus der Phrase heraus werden zwar Parteiprogramme, aus der Phrase heraus werden auch Weltanschauungen phrasenhafter Art geboren, aus der Phrase heraus werden aber niemals fruchtbare Taten und Ideen für die wirkliche Weiterentwicklung der Menschheit entstehen. Man kann mit Phrasen agitieren, man kann aber mit Phrasen nichts schaffen. Wir blicken hin nach dem orientalischen Geistesleben mit seiner Erbschaft für uns und sagen uns: Es ist zur Phrase geworden, was da als spirituelle Welt gelebt hat. Und wir blicken jetzt hin auf dasjenige, was - wir haben es einigermaßen charakterisieren können - das Wesentlichste des abendländischen Geisteslebens ist: das mechanistische Element. Wie kann das empfunden werden, wenn es gar nicht mit derjenigen Spannkraft spirituellen Geisteslebens empfunden wird wie einstmals, und wenn es nur ungefähr empfunden wird, wie kann dieses mechanistische Leben empfunden werden? Kann man denn leugnen, daß das, was wir gewohnt worden sind: daß an Maschinenkraft 700 bis 750 Millionen Menschen auf der Erde ersetzt sind, kann man das denn leugnen, daß das unsere sozialen Gedanken, unsere Staatsgedanken beherrscht, daß es eingezogen ist in unsere Köpfe - kann man denn das leugnen ? | Днес човекът още не усеща това в достатъчна степен и това е нещастието на нашето време. Защото от фразата наистина се раждат партийни програми, от фразата се раждат и светогледи от фразьорски тип, но от фразата никога няма да възникнат плодотворни дела и идеи за действителното по-нататъшно развитие на човечеството. С фрази може да се агитира, но с фрази нищо не може да се създаде. Поглеждаме към ориенталския духовен живот с неговото наследство за нас и си казваме: във фраза се е превърнало онова, което там е живяло като спиритуален свят. А сега поглеждаме към онова, което – успяхме донякъде да го охарактеризираме – е най-същественото в западния духовен живот: механистичният елемент. Как може да се усети това – когато изобщо не го усещаме с онази жизнена сила на спиритуалния духовен живот, както някога, и когато го усещаме само в общи черти, – как може да се усети този механистичен живот? Може ли да се отрече следното: онова, с което свикнахме – че машинната сила замества 700 до 750 милиона души на Земята, – може ли да се отрече, че то господства над нашите социални мисли, над мислите ни за държавата, че е навлязло в главите ни – може ли да се отрече това? |
| 213 | Es hat allerdings - aber das sind Ausnahmen - Menschen gegeben innerhalb der abendländischen Menschheit, die in tiefer Weise solches empfunden haben, und wiederum darf hingewiesen werden auf eine bedeutungsvolle Schöpfung des österreichischen Dichters Robert Hamerling, auf seinen «Homunkulus». Er versuchte in diesem «Homunkulus »in den achtziger Jahren des vorigen Jahrhunderts das Bild desjenigen Menschen zu zeichnen, der in seinem ganzen Geistes- und Seelenleben und Geistes- und Seelenwesen aus der modernen mechanistischen Kultur herauswächst. Er versuchte die Denkweise zu charakterisieren, die daraus entspringt, die eigentümliche Form des egoistischen Strebens. Das alles versucht Robert Hamerling in seinem «Homunkulus» zu zeichnen. Er zeichnet den Menschen, der keine Seele hat, weil ihm die mechanistische Denkweise seine ganze Seele ausgetrieben hat; er zeichnet einen Menschen, der aus den Usancen dieser mechanistischen Kultur herausgewachsen ist. Dieser Mensch wird Bülionär. Und Hamerling zeichnet manches voraus, was dazumal noch nicht eine äußerliche Wirklichkeit war; er zeichnet die Luftschiffahrt und all die Dinge voraus, die dazumal noch nicht in dieser Art Wirklichkeit waren. Wie ein Homunkulus, wie ein künstlich mechanistischer Mensch in seinem Seelen- und Geistesleben, so erschien der westliche Mensch Robert Hamerling. Nicht wie derjenige, der aus den spirituellen Impulsen heraus, aus dem im Innersten des Menschen sich offenbarenden Übersinnlichen heraus sich sein Leben zimmert, sondern der gezimmert wird von den mechanistischen Mächten der Außenwelt, so charakterisiert Robert Hamerling den Typus des normalen abendländischen Menschen als Homunkulus. | Наистина сред западното човечество е имало хора – но това са изключения, – които дълбоко са усещали подобни неща, и отново можем да посочим едно значимо творение на австрийския поет Роберт Хамерлинг, неговия „Хомункулус“. През осемдесетте години на миналото столетие в този „Хомункулус“ той се опита да нарисува образа на човека, който с целия си духовен и душевен живот и с цялата си духовна и душевна същност израства от съвременната механистична култура. Опита се да охарактеризира начина на мислене, който произлиза от нея, своеобразната форма на егоистичния стремеж. Всичко това Роберт Хамерлинг се опитва да нарисува в своя „Хомункулус“. Той рисува човека, който няма душа, защото механистичният начин на мислене е прогонил цялата му душа; рисува човек, който е израснал от обичаите на тази механистична култура. Този човек става билионер. И Хамерлинг предварително рисува някои неща, които тогава още не бяха външна действителност; предварително рисува въздухоплаването и всички онези неща, които тогава още не бяха действителност в този вид. Като хомункулус, като изкуствен механистичен човек в своя душевен и духовен живот – така западният човек изглеждаше на Роберт Хамерлинг. Не като някой, който изгражда живота си от спиритуалните импулси, от свръхсетивното, разкриващо се в най-съкровената човешка същност, а като някой, когото изграждат механистичните сили на външния свят – така Роберт Хамерлинг характеризира типа на обикновения западен човек като хомункулус. |
| 214 | Und man muß sagen: Gerade, wenn man auf so etwas hinblickt, was eindringlich die Empfindungen schildert, die der heutige gebildete Orientale hat über das Leben des Abendlandes, so empfindet man selber, so fühlt man diesem Orientalen, zum Beispiel Tagore, der mit der ganzen Inbrunst einer spirituellen Weltanschauung wieder seine orientalische Geisteswelt erfaßt^ nach: er schaut alles das, was er beobachten kann in der westlichen Welt an Naturanschauung, an Staatsanschau ung, an sozialen Gedanken; er schildert es so, daß man sich sagt - nur eben mit den Nuancen, wie ein Orientale spricht -: so schildert dieser heutige gebildete Orientale alles das als den Homunkulus. Der Okzidentale trägt in seinem Geistes- und Seelenleben die Nachklänge desjenigen, was einstmals groß war im Orient drüben, als Phrase. Der Orientale empfindet das, was die okzidentalische Kultur bisher als Größtes hervorgebracht hat, als Homunkulus-Kultur. | И трябва да кажем: тъкмо когато погледнем такова проникновено описание на усещанията, които днешният образован ориенталец има за живота на Запада, сами усещаме същото, споделяме усещанията на този ориенталец, например на Тагор, който с целия плам на един спиритуален светоглед отново обхваща своя ориенталски духовен свят: той разглежда всичко, което може да наблюдава в западния свят като възглед за природата, възглед за държавата, социални мисли, и го описва така, че си казваме: така този днешен образован ориенталец описва всичко това като хомункулус – само че с нюансите, с които говори един ориенталец. Окциденталецът носи в своя духовен и душевен живот като фраза отгласите на онова, което някога е било велико там, в Ориента. Ориенталецът усеща като култура на хомункулуса онова, което окциденталната култура досега е създала като най-велико. |
| 215 | Ich weiß sehr gut, daß Bequemlinge heute sagen, diese Dinge seien übertrieben. Das rührt aber nur davon her, daß man nicht den Mut hat, die Dinge beim richtigen Namen zu nennen. Es ist jedoch notwendig, ehrlich die Bilanz des Seelen- und Geisteslebens zu ziehen. Und damit haben wir auf das hingewiesen, was diese westliche Kultur eigentlich charakterisiert, worauf man ganz besonders in unseren Tagen hinweisen muß. Ist es denn nicht mit Händen zu greifen, daß sich aus der letzten Weltkatastrophe Zustände herausentwickelt haben, die auch für diejenigen, die schwer von Begriff sind, endlich begreifen lassen, was der Unbefangene längst sehen konnte, auch vor dem Jahre 1914 ? Ist es denn nicht mit Händen zu greifen, daß sich in Form des englischen, des angloamerikanischen Weltreiches dieses anglo-amerikanische Wesen eben mit der Homunkulus-Natur über die Erde zum großen Teil ausbreitet? | Много добре знам, че днес любителите на удобството казват, че тези неща били преувеличени. Но това произлиза само от липсата на смелост нещата да се нарекат с истинското им име. Необходимо е обаче честно да направим равносметката на душевния и духовния живот. С това посочихме какво всъщност характеризира тази западна култура, какво трябва особено да се посочва в наши дни. Не е ли съвсем осезаемо, че от последната световна катастрофа са се развили условия, които най-сетне позволяват дори на онези, които бавно схващат, да разберат онова, което непредубеденият отдавна е могъл да види, още преди 1914 г.? Не е ли съвсем осезаемо, че под формата на английската, на англо-американската световна империя тази англо-американска същност тъкмо със своята хомункулусна природа се разпростира над голяма част от Земята? |
| 216 | Das sage ich nicht etwa aus dem Grunde, weil ich jetzt hier an einem Orte Deutschlands zu Ihnen spreche. Ähnliche Dinge habe ich in den letzten Wochen und seit langem auch den Angehörigen der englisch amerikanischen Bevölkerung selber gesagt. Ich habe Angehörigen der englisch-amerikanischen Bevölkerung ruhig gesagt: Im Grunde genommen haben es die in Mitteleuropa lebenden Deutschen jetzt doch besser als ihr, denn dadurch, daß sich die Dinge so entwickelt haben, wie sie sich entwickelt haben, ist ein großer Teil jener Verantwortlichkeit von den Deutschen genommen - eine andere kommt! -, jener Verantwortlichkeit, die jetzt auf das anglo-amerikanische Element übergegangen ist. Weniger hat man heute zu denken auf dieser Seite, ob jenes - ja, wie soll man es nennen? - ein einsichtiger Engländer hat es neulich mir gegenüber «Zusammenräubern der verschiedenen Gebiete der Welt» genannt; vielleicht ist es angemessener, mit diesem Ausdruck zu sprechen, als eine nationale deutsche Bezeichnung zu nehmen - weniger hat man zu denken an dieses Zusammenräubern; zu denken hat man vielmehr daran, daß es eine Tatsache ist, die ihren Lauf nimmt, daß aber diejenigen, die in jenen Ländern überhaupt noch menschlichen Sinn in ihrer Brust tragen, die Riesenverantwortung für die Fortentwicklung der Menschheit fühlen müssen, die auf ihnen lastet, weil sie innerhalb dieser Ausbreitung der anglo-amerikanischen Welt stehen. | Не казвам това заради обстоятелството, че сега ви говоря тук, на едно място в Германия. През последните седмици, а и отдавна, казвах подобни неща и на самите представители на англо-американското население. Спокойно им казвах: Всъщност германците, които живеят в Средна Европа, сега все пак са по-добре от вас, защото развитието на нещата, такова, каквото е, свали от германците голяма част от онази отговорност – друга идва! – онази отговорност, която сега премина върху англо-американския елемент. Днес в тези страни трябва по-малко да се мисли за онова – как да го наречем? – „разграбване и събиране на различните области на света“, както неотдавна го нарече пред мен един проницателен англичанин; може би този израз е по-уместен от някакво германско национално обозначение; по-малко трябва да се мисли за това разграбване и събиране; много повече трябва да се мисли за това, че то е факт, който следва своя ход, но и че онези, които в тези страни изобщо все още носят човешко чувство в гърдите си, трябва да усещат огромната отговорност за по-нататъшното развитие на човечеството: тази отговорност тежи върху тях, защото живеят в разрастващия се англо-американски свят. |
| 217 | Wir aber, wie haben wir darauf zu sehen, was denn eigentlich das Wesentliche ist dieser durch die anglo-amerikanische Welt repräsentierten Weltkultur mit ihrem mechanistischen Charakter? Glauben Sie nicht, daß gerade ein Angehöriger der Geisteswissenschaft in reaktionärer Weise über diese mechanistische Kultur etwa loswettern möchte, glauben Sie nicht, daß mir auch nur einen Augenblick beifallen möchte, irgendwelche reaktionären Gedanken zu äußern über das Heraufbeschwören alter Einrichtungen, oder etwas, was aus der Welt schaffen möchte eine einzige Errungenschaft dieser neueren Kultur! Diese ist mit derselben Notwendigkeit da wie einstmals die spirituelle Kultur. Notwendigkeiten der Weltentwicklung müssen in gebührender Weise beachtet werden. Aber was ist das Wesentliche? So wie im Orient einstmals groß war das Streben nach dem höheren Menschen, nach dem, was im Menschen sich offenbaren kann als das Spirituelle, als der göttliche Mensch, so wie aber da drüben im Orient dieses Sichhinauferheben zum spirituellen Menschen schließlich in die Dekadenz gekommen ist, so daß es heute etwas ist, was wie aus märtyrerisch gearteten Trieben hervorwächst, was sogar heute schon über zahlreiche Gebiete dieses Orients verwechselt jenes soziale Zusammenleben, das sich auf spiritueller Grundlage begründet, mit dem von Westeuropa eingeschlepp ten sogenannten sozialen Leben - wir sehen: Was im Orient einstmals als das Große war, es ist nicht mehr, hat seinen eigentlichen inneren Impuls verloren; es ist Vergangenheit, und der Hauch der Vergangenheit lastet über dem ganzen Geistesleben und der Geisteskultur des Orients. Und es ist Dekadenz des Abendlandes, Ausgepreßtheit von allen guten Geistern des abendländischen Menschentums, wenn sich heute viele Menschen finden, welche Beihilfe zu ihrem abendländischen Geistesleben suchen durch Aufnahme von orientalischem Wesen. So wie dort Vergangenheit schwebt über dem, was äußerlich da ist in der Gegenwart - so grotesk sich das auch ausnimmt -, so schwebt über dem, was westliche mechanistische Kultur ist, Zukunft. | А ние как трябва да гледаме на същественото в тази световна култура с нейния механистичен характер, представена от англо-американския свят? Не мислете, че тъкмо представител на духовната наука би искал реакционно да се нахвърля срещу тази механистична култура; не мислете, че дори за миг би ми хрумнало да изказвам някакви реакционни мисли за възкресяване на стари институции или за премахване дори на едно-единствено постижение на тази по-нова култура! Тя съществува със същата необходимост, с която някога съществуваше спиритуалната култура. Необходимостите на световното развитие трябва да бъдат зачитани както подобава. Но кое е същественото? Някога в Ориента бе велик стремежът към висшия човек, към онова, което може да се прояви в човека като спиритуалното, като божествения човек; но там, в Ориента, това издигане към спиритуалния човек накрая западна, така че днес сякаш израства от нагони с мъченически характер, а в многобройни области на този Ориент дори вече смесва социалното съжителство, почиващо върху спиритуална основа, с пренесения от Западна Европа така наречен социален живот – виждаме: онова, което някога бе великото в Ориента, вече го няма, то е загубило същинския си вътрешен импулс; то е минало и дъхът на миналото тегне над целия духовен живот и духовната култура на Ориента. И ако днес има много хора, които търсят помощ за западния си духовен живот, като възприемат ориенталската природа, това е упадък на Запада, това означава, че от западното човечество са изцедени всички добри духове. Както там миналото витае над онова, което външно съществува в настоящето – колкото и гротескно да изглежда това, – така над западната механистична култура витае бъдещето. |
| 218 | Ich rede nicht als Reaktionär über diese westliche Kultur, ich rede nicht so, als ob nur ein i-Tüpfelchen von dieser westlichen Kultur vermißt werden sollte; aber so, wie es sich ausbreitet durch den mechanistischen Untermenschen in 700 bis 750 Millionen Exemplaren, ist es eine Tatsache, daß wir heute noch kein Geistes- und Seelenleben haben, das sich mit voller Wucht und Stoßkraft hineinstellen kann in eine Welt, die also mechanistisch ist. Und es ist mein Glaube, den ich oftmals hier nicht als einen bloßen Glauben, sondern als aus der Geisteswissenschaft hervorgehende Erkenntnis charakterisiert habe, es ist mein Glaube, daß dasjenige, was anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft genannt wird, was seit zwei Jahrzehnten als diese Geisteswissenschaft vorgetragen wird, entsteht aus derselben Geisteskraft, die, wenn sie sich nach außen auf das bloße Zeitliche und Räumliche und Sinnliche wendet, zur äußeren Mechanik wird, die in die grandiose Technik ausläuft. Solch ein Geistesleben, das unsere Maschinen und die mechanistische Kultur schafft, es hätte diejenigen Menschen, die einstmals aus dem spirituellen orientalischen Menschen heraus die geistige Kultur des Orients geschaffen haben, es hätte sie zersprengt, es wäre unmöglich gewesen, das mit ihrer Art des spirituellen Lebens zu verbinden. An ihnen war es nicht, ein solches äußeres mechanistisches Leben in ihrer Umgebung zu haben; an uns im Abendlande ist es, ein solches Leben in der Umgebung zu haben, unsere Intelligenz, unsere ganzen menschlichen Geistes- und Seelenkräfte so anzuwenden, daß wir die inneren, starken Gewalten haben, um all das zu beherrschen, was in unseren mechanistischen, elektrotechnischen Kulturen auftritt. | Не говоря като реакционер за тази западна култура, не говоря така, сякаш трябва да се лишим дори от най-малкото в нея; но при това нейно разпространение чрез механистичния подчовек в 700 до 750 милиона екземпляра остава фактът, че днес все още нямаме духовен и душевен живот, който да навлезе с пълна мощ и тласкаща сила в такъв механистичен свят. И моята вяра – която тук често съм характеризирал като познание, произтичащо от духовната наука, а не като гола вяра – моята вяра е, че онова, което се нарича антропософски ориентирана духовна наука и вече две десетилетия се излага като такава духовна наука, възниква от същата духовна сила, която се превръща във външна механика, прерастваща в грандиозната техника, когато се насочи навън към чисто времевото, пространственото и сетивното. Такъв духовен живот, който създава нашите машини и механистичната култура, би разкъсал хората, създали някога духовната култура на Ориента въз основа на спиритуалния ориенталски човек; би било невъзможно той да се свърже с техния вид спиритуален живот. Не беше тяхна задача да имат около себе си такъв външен механистичен живот; наша задача на Запад е да имаме такъв живот около себе си и да прилагаме интелигентността си, всичките си човешки духовни и душевни сили така, че да притежаваме силната вътрешна мощ, с която да овладяваме всичко, което се появява в нашите механистични, електротехнически култури. |
| 219 | Aus derselben geistigen Konfiguration muß durch Erhebung über das Sinnliche in das Übersinnliche hinein diejenige Kraft der menschlichen Seele erwachsen, die ich geschildert habe in meinem Buche «Wie erlangt man Erkenntnisse der höheren Welten? » und im zweiten Teil meiner «Geheimwissenschaft »-die Kraft erwachsen, die uns auf eine Weise, wie sie niemals im Orient war, in die übersinnlichen Welten hineinführt. Damit aber steht die Menschheit des Abendlandes erst in ihrem Anfange, dafür ist erst der Ausgangspunkt vorhanden, und noch wenige Menschen sehen heute ein, daß es möglich, ja, daß es notwendig ist, aus demselben Geiste heraus, der die Gesetze unserer Maschinen durchdringt, der in unserer Elektrotechnik arbeitet, aus demselben Geiste heraus durch innere geistige Entwicklung aufzusteigen auf so strengen inneren Seelenwegen, wie nur die strengste Wissenschaft zu ihren Ergebnissen aufsteigt, zu jener Erkenntnis, wo man ebenso schaut, nur in anderer Art, wie einstmals der orientalische Mensch in übersinnlichen Welten geschaut hat. Wir müssen zu einer Geisteswissenschaft kommen, die durch die ganze Art des inneren menschlichen Geistes- und Seelenlebens gewachsen ist jeder Art von wissenschaftlichem und Erkenntnisstreben der neueren Zeit des Abendlandes. Wir dürfen nicht zurück zu dem, was vielfach in den Bekenntnis-Religionen Phrase geworden ist, nicht zurück zu jenem billigen Gebrauch der alten Phrasen, um etwa auch die neue Geisteswissenschaft zu charakterisieren. Diese neue Geisteswissenschaft muß mit demselben Ernst, mit derselben Stoßkraft - nur auf spirituelle Art - geschaffen werden wie die äußere Wissenschaft. | Чрез издигане над сетивното към свръхсетивното от същото духовно устройство трябва да израсне онази сила на човешката душа, която описах в книгата си „Как се постигат познания за висшите светове?“ и във втората част на книгата ми „Тайната наука“ – силата, която ни въвежда в свръхсетивните светове по начин, какъвто никога не е съществувал в Ориента. Но в това отношение западното човечество е още в самото начало, засега съществува само изходната точка и днес все още малко хора разбират, че от същия дух, който прониква в законите на нашите машини, който работи в нашата електротехника, – от същия този дух е възможно, нещо повече, необходимо чрез вътрешно духовно развитие да се издигнем по толкова строги вътрешни душевни пътища, по каквито само най-строгата наука достига до своите резултати, до онова познание, при което също виждаме в свръхсетивните светове, както някога ориенталският човек, само че по друг начин. Трябва да стигнем до духовна наука, която с целия характер на вътрешния човешки духовен и душевен живот е на висотата на всеки вид научен и познавателен стремеж на по-новата епоха на Запада. Не бива да се връщаме към онова, което в религиозните вероизповедания в много случаи се е превърнало в празна фраза, не бива да се връщаме към онази евтина употреба на старите фрази, за да характеризираме с тях и новата духовна наука. Тази нова духовна наука трябва да се създава със същата сериозност, със същата тласкаща сила като външната наука – само че по спиритуален начин. |
| 220 | Das ist das, was herauskommt, wenn man versucht, in vernünftiger Weise zusammenzustellen die Aktiv- und Passivposten unserer Zeit. Fahren wir fort, selbst unsere sozialen Anschauungen nur auszubauen auf jenen Grundlagen, die uns die äußere sinnliche Naturwissenschaft gegeben hat, dann bekommen wir nur auf der rechten Seite unseres Seelen- und Geisteskontobuches unsere Posten, dann begreifen wir mit einer solchen soziologischen oder historischen Anschauung nur dasjenige, was in unserem sozialen und geschichtlichen Leben zugrunde geht. Denn mit der äußeren Naturwissenschaft begreifen wir nur das Tote, und wenden wir diese Naturwissenschaft des Toten auf das an, was im sozialen Leben oder im geschichtlichen Leben enthalten ist, so begreifen wir auch dort nur das Sterbende. Deshalb sind die neuen sozialen Theorien, die sich nun auch über die Wirklichkeit hermachen, nachdem sie bisher bloß Kritiken des Bestehenden gewesen sind, so ertötend für das wirkliche Leben, weil sie dem Toten nachgebildet sind. Eine wirkliche soziale Anschauung werden wir erst haben, wenn wir sie aus denselben Quellen herausschöpfen, aus denen wir heute, wie ich geschildert habe, unser übersinnliches Leben schöpfen müssen. Wir sehen lediglich als Passivposten dasjenige, was von der bloß mechanistischen Naturanschauung herkommt. Wir sehen aber auch als bloße Passivposten alles dasjenige, was nachgebildet wird in den Jahrhunderte alten und ihre Kraft verloren habenden Bekenntnissen, denn die gegenwärtige Menschheit braucht mehr als eine andere die Kraft des Christus. Sie braucht aber einen neuen Weg zu diesem Christus. Alles das, was offen oder verschleiert, auf alten Wegen führt, das steht auf Seite der Passivposten. Die Aktivposten brauchen wir. Das sind diejenigen, die aus einer Erneuerung der geistigen Weltbetrachtung heraus kommen werden. Heute ist sie noch manchem zu schwer, insbesondere in westlichen Ländern, wo jene kuriose geistige oder spirituelle Richtung herkommt, wo nicht gesucht wird in den starken Kräften der Seele selber der Weg in die geistige Welt hinein, sondern wo nach Art einer Nachäffung naturwissenschaftlicher Experimente die Götter oder Geister oder auch die Seelen Verstorbener veranlaßt werden, ab und zu einmal einen Besuch in die physisch-sinnliche Welt herein zu unternehmen und sich im Kostüm der physisch-sinnlichen Welt zu zeigen. Solch ab und zu unternommenen theatralisch aufgeputzten Logierbe such läßt sich der Spiritismus machen. Das ist gerade der Widerpart wirklichen Geistessuchens. Wollen wir heute wirklich nach Geist suchen, dann darf das nicht darin bestehen, daß das Leben äußerlich materialistisch verläuft und wir im äußeren Leben nirgends geistige Wesen suchen, sondern nur ab und zu wie auf einem Theater plötzlich geistige Wesen zu Logierbesuchen empfangen, damit sie uns beweisen, daß es eine geistige Welt gibt, um die wir uns gar nicht kümmern. Was haben selbst Naturforscher von der Sorte eines Lombroso getan? Die Naturwissenschaft ist ihnen geistlos geblieben; es kam ihnen darauf an, auf spiritistische Weise außerhalb der Natur etwas zu finden, damit sie dann um so mehr materialistisch das treiben konnten, was menschliches Leben und menschliche Umgebung ist. Wir brauchen aber eine geistige Vertiefung, die in alles Materielle wirklich eindringen kann, die unser Leben auf Schritt und Tritt begleiten kann. | Ето до какво стигаме, когато се опитаме разумно да съпоставим активите и пасивите на нашата епоха. Ако продължаваме да изграждаме дори социалните си възгледи само върху основите, които ни е дала външната сетивна природна наука, тогава ще имаме записи само в дясната страна на счетоводната книга на нашия душевен и духовен живот, тогава с такъв социологически или исторически възглед ще разбираме само онова, което загива в социалния и историческия ни живот. Защото с външната природна наука разбираме само мъртвото и ако прилагаме тази природна наука за мъртвото към съдържащото се в социалния или историческия живот, и там разбираме само умиращото. Затова новите социални теории, които сега посягат и към действителността, след като досега бяха само критики на съществуващото, действат толкова умъртвяващо върху действителния живот – защото са изградени по образеца на мъртвото. Ще имаме действителен социален възглед едва когато го почерпим от същите извори, от които днес, както описах, трябва да черпим свръхсетивния си живот. Виждаме само като пасиви онова, което идва от чисто механистичния възглед за природата. Но виждаме като чисти пасиви и всичко, което се възпроизвежда във вековните, изгубили силата си вероизповедания, защото съвременното човечество повече от всяко друго се нуждае от силата на Христос. То обаче се нуждае от нов път към този Христос. Всичко, което открито или прикрито води по стари пътища, стои на страната на пасивите. Нужни са ни активите. Това са онези, които ще дойдат от обновяването на духовния възглед за света. Днес този възглед все още е твърде труден за не един човек, особено в западните страни, откъдето произхожда онова странно духовно или спиритуално направление, което търси пътя към духовния свят не в могъщите сили на самата душа, а чрез маймунско подражание на природонаучните експерименти подтиква боговете или духовете, или пък душите на починали от време на време да посещават физически-сетивния свят и да се показват в костюма на физически-сетивния свят. Спиритизмът си урежда от време на време такива гостувания с театрална украса. Това е тъкмо противоположността на действителното търсене на духа. Ако днес действително искаме да търсим духа, не бива външният ни живот да протича материалистично и във външния живот никъде да не търсим духовни същества, а само от време на време, сякаш на театър, внезапно да приемаме духовни същества на гости, за да ни докажат, че съществува духовен свят, за който изобщо не ни е грижа. Какво направиха дори природоизследователи от рода на Ломброзо? За тях природната наука си остана без дух; те държаха да намерят по спиритичен път нещо извън природата, за да могат след това толкова по-материалистично да се занимават с човешкия живот и човешкото обкръжение. А на нас ни е нужно духовно задълбочаване, способно действително да проникне във всичко материално и да съпровожда живота ни на всяка крачка. |
| 221 | Ihnen eine solche geistige Lebensanschauung zu schildern, die in ihren Ideen imstande ist, Taten zu bilden, die aus ihrer Seelenkraft zu gleicher Zeit Moral werden, die aus ihrer Seelenkraft heraus zu gleicher Zeit religiöse Verehrung erzeugen kann, Ihnen zu zeigen, daß es eine solche Geisteswissenschaft gibt in dem, was ich jetzt schon seit zwei Jahrzehnten Ihnen vorzutragen mir erlaube, das wird auch weiterhin meine Aufgabe sein. Heute wollte ich daraufhinweisen, in welcher Art dieses Geistesstreben als Aktivposten den vielen Passivposten unseres Geistes- und Seelenlebens in der Gegenwart entgegengestellt werden muß. Und sollte nicht, da wir hineingekeilt sind zwischen dem Osten und dem Westen als die Mitglieder des deutschen Volkes, des vielge prüften, in große Not hineingehenden deutschen Volkes, sollten wir nicht imstande sein, aus demjenigen, was als Anlauf zur Spiritualität bei unseren großen geistigen Vorfahren vorhanden war, zu finden den Weg zu neuem Geistessuchen? Mag dann im äußerlich Politischen kommen, was da will: wenn wir die Kraft haben, uns hinzuwenden zu diesem Geistesweg, um dem Orientalen in der Zukunft etwas zu sagen von einem Geistesleben, das er in anderer Gestalt einstmals gehabt, aber verloren hat, um es dann von uns zu empfangen, wenn es uns möglich ist, dem Westen etwas zu sagen von einem Geistesleben, das einstmals sich hineinstellen können wird in all diejenigen Forderungen, die so hinunterziehend sind aus der bloß mechanistischen Kultur, dann werden wir in Europas Mitte, wenn wir einen solchen Weg suchen, eine Aufgabe erfüllen. | И занапред моята задача ще бъде да ви описвам такъв духовен възглед за живота, който чрез идеите си е способен да създава дела, превръщащи се чрез душевната му сила същевременно в морал, и който чрез душевната си сила е способен същевременно да поражда религиозно почитание; да ви показвам, че такава духовна наука съществува в онова, което вече две десетилетия си позволявам да ви излагам. Днес исках да посоча по какъв начин този духовен стремеж трябва да се противопостави като актив на многото пасиви на съвременния ни духовен и душевен живот. И нима ние, вклинени между Изтока и Запада като членове на германския народ, на многострадалния германски народ, навлизащ в голяма беда, – нима не би трябвало да сме способни да намерим пътя към ново търсене на духа, като тръгнем от онзи начален устрем към спиритуалността, който съществуваше у великите ни духовни предци? Нека тогава във външната политика става каквото ще: ако имаме силата да се обърнем към този духовен път, за да кажем в бъдеще на ориенталския човек нещо за един духовен живот, който той някога е притежавал в друг вид, но го е изгубил, за да го получи после от нас; ако ни е възможно да кажем на Запада нещо за един духовен живот, който един ден ще може да застане сред всички онези изисквания, теглещи толкова силно надолу от чисто механистичната култура, тогава, ако търсим такъв път, ще изпълним една задача в центъра на Европа. |
| 222 | Es scheint, als ob die katastrophalen Ereignisse für die Deutschen etwas Sonderbares erwiesen hätten. Wahrhaftig, auch die Deutschen haben auf der einen Seite teilgenommen an dem Sichüberflutenlassen mit dem noch verfrühten Wirtschaftsleben des Westens, haben teilgenommen an dem lendenlahmen Sichhinwenden zum Orient, wenn es darauf ankommt, wiederum geistige Erneuerung zu suchen. Aber es scheint — ich sage: es scheint, um nicht zu sagen, was für mich besser gesagt wäre: es ist so -, es scheint, daß die Deutschen auch in der Zeit, als sie materialistisch gestrebt haben, eben bewiesen haben, daß sie kein Talent zum Materialismus haben. Dieses Talent muß anderswo in der Welt gesucht werden. Wenn wir aus unserer Not heraus erkennen, daß die Deutschen kein Talent zum Materialismus haben, dann wird uns vielleicht von dieser Erkenntnis aus der Trieb kommen, in die Spiritualität hineinzugehen. Dann aber wird uns auch aus dieser Notwendigkeit heraus der Impuls kommen zu eigenem geistigen Streben, nicht zu einer Anleihe beim Orientalen, und wird vielleicht aus jener reinsten, filtriertesten Gestalt des Gedankenstrebens, das wir bei den Deutschen um die Wende des 18. und 19. Jahrhunderts gefunden haben, durch richtige Erkenntnis der Wurzeln deutscher Kraft spirituelle Arbeit entstehen für die ganze Menschheitsentwicklung der Zukunft. Was auch sonst des Deutschen Schicksal sein mag - dann dürfen wir sagen: Für dasjenige, was wir uns erringen können, indem wir auf die Wurzeln unserer Geistes- und Seelenkräfte zurückgehen, dürfen wir sagen: Der deutsche Geist hat nicht vollendet, er will hineinleben in Zukunfts taten, in Zukunftssorgen, und er hat hoffentlich von diesem spirituellen Gesichtspunkte aus neben manchem anderen der Zukunft der Menschheit noch viel, sehr viel zu sagen. | Изглежда, че катастрофалните събития доказаха нещо странно за германците. Наистина и германците, от една страна, бяха сред онези, които се оставиха да ги залее все още преждевременният стопански живот на Запада, бяха сред онези, които безсилно се обърнаха към Ориента, когато става дума отново да се търси духовно обновление. Но изглежда – казвам „изглежда“, за да не кажа онова, което за мен би било по-правилно казано: така е, – изглежда, че и през времето, когато се стремяха към материалистични цели, германците доказаха именно че нямат талант за материализъм. Този талант трябва да се търси другаде по света. Ако от нашата беда разберем, че германците нямат талант за материализъм, тогава може би това познание ще породи у нас нагона да навлезем в спиритуалността. Но тогава от тази необходимост ще ни дойде и импулсът към собствен духовен стремеж, а не към заем от ориенталския човек, и може би чрез правилно познание на корените на германската сила ще възникне спиритуална работа за цялото бъдещо развитие на човечеството – работа, която произлиза от онази най-чиста, най-филтрирана форма на мисловния стремеж, която открихме у германците на границата между осемнадесетия и деветнадесетия век. Каквато и да е иначе съдбата на германеца – за онова, което можем да извоюваме, като се върнем към корените на духовните и душевните си сили, можем да кажем: Германският дух не е завършил своето дело, той иска да живее в бъдещите дела, в бъдещите грижи и от тази спиритуална гледна точка, наред с някои други неща, да се надяваме, има още много, твърде много да каже на бъдещето на човечеството. |
| 223 | GEIST-ERKENNTNIS ALS TATENGRUNDLAGE | ПОЗНАНИЕТО НА ДУХА КАТО ОСНОВА НА ДЕЛАТА |
| 224 | Stuttgart, 30. Dezember 1919 | Щутгарт, 30 декември 1919 г. |
| 225 | Vor zwei Jahren etwa, als die katastrophalen Ereignisse der letzten Zeit ihren Entscheidungen entgegengingen, ergaben die Verhältnisse, daß die Freunde unserer in Dornach errichteten Hochschule für Geisteswissenschaft eine Namensänderung für diese Hochschule für Geisteswissenschaft vornehmen wollten. Es sollte ausgedrückt werden, wie man sich aus dem Bewußtsein des deutschen Geisteslebens heraus mutvoll entgegenstellen will alledem, was sich auch gegenüber diesem Geistesleben in der Gegenwart oder in der Zukunft erheben möge. Man hat dazumal - und Sie werden das Bedeutsame dieser Namengebung fühlen - jenes Gebäude, das auch in seiner künstlerischen Ausgestaltung wiedergeben soll, was in anthroposophisch orientierter Geisteswissenschaft lebt, man hat dazumal diese Hochschule für Geisteswissenschaft Goetheanum genannt. Und es steht also dieses Goetheanum auf einem der nordwestlichsten Hügel der Schweiz als Wahrzeichen wirklich internationalen Geistes, aber eines solchen Geistes, der jenes bedeutsame Element in sich haben will, das man an den Namen Goethe anknüpfen kann. Und daher wird es gestattet sein, bei geisteswissenschaftlichen Betrachtungen, wie solche hier gepflogen werden, ab und zu an Goethesches zu erinnern. | Преди около две години, когато катастрофалните събития от последно време вървяха към решителната си развръзка, обстоятелствата доведоха дотам, че приятелите на нашата Висша школа за духовна наука, изградена в Дорнах, поискаха да променят името ѝ. Трябваше да се изрази как от съзнанието за германския духовен живот възниква волята смело да се противопоставим на всичко, което и срещу този духовен живот би могло да се надигне в настоящето или в бъдещето. Тогава нарекоха Гьотеанум тази Висша школа за духовна наука – и ще почувствате значимостта на това наименование, – нарекоха така онази сграда, която и в художественото си оформление трябва да изразява живеещото в антропософски ориентираната духовна наука. И така, този Гьотеанум се издига на един от най-северозападните хълмове на Швейцария като символ на действително международен дух, но на такъв дух, който иска да носи в себе си онзи значим елемент, който може да се свърже с името на Гьоте. И затова в духовнонаучни разглеждания като тези, които провеждаме тук, ще можем от време на време да припомняме неща от Гьоте. |
| 226 | Ich werde heute scheinbar weit Hergeholtes zum Ausgangspunkt nehmen, aber dieses scheinbar Weithergeholte wird vielleicht geeignet sein, auf ein Charakteristisches in der hier gemeinten Geisteswissenschaft hinzuweisen. | Днес ще взема за изходна точка нещо привидно твърде далечно, но то може би ще е подходящо, за да посочи една характерна черта на духовната наука, за която тук става дума. |
| 227 | Es ist vielleicht bekannt, wie Goethe, nachdem er seine Verpflichtungen in Weimar übernommen hatte, aus gewissen Zusammenhängen seines dortigen Lebens heraus intensiv sich naturwissenschaftlichen Betrachtungen widmete. Und als er dann, nachdem er in Weimar und in denn benachbarten Jena über Pflanzen und Tiere die mannigfachsten Versuche und Studien gemacht hatte, in der Mitte der achtziger Jahre auf seiner italienischen Reise sich von Gebiet zu Gebiet, das er durchwanderte, mit allem Naturwissenschaftlichen beschäftigt hatte, schrieb er einmal über die Ideen, die er sich nunmehr machen müsse über den Zusammenhang der Pflanzen und der Erde. Er schrieb an seine Weimarischen Freunde nach Hause, er sei der Urpflanze nun völlig auf die Spur gekommen, jener Pflanze, von der er überzeugt war, daß sie ein nur im Geiste zu erfassendes Gebilde sei, daß sie etwas sei, das zwar allen einzelnen Pflanzenformen zugrunde liege, das aber doch nur ein geistig erfaßtes Einheitsgebilde sei. Und ein merkwürdiges Wort schrieb er dazumal an seine Weimarischen Freunde: Mit diesem Gebilde in der Seele müsse man imstande sein, die Pflanzenwelt so zu erkennen, daß, wenn man dieses Gebilde - Goethe nannte es ein sinnlich-übersinnliches Gebilde - in der entsprechenden Weise abändert, indem man ihm konkrete Form gibt, man innerlich im Geiste etwas schaffen müsse, das die Möglichkeit habe, äußerliche Wirklichkeit zu gewinnen. Mit dieser Urpflanze in der Seele müsse man das Pflanzenleben so tief erfaßt haben, daß man eine Phantasiepflanze erfinden könne, die aber ebenso die Berechtigung habe, äußerliche Wirklichkeit zu sein wie die Pflanzen, die draußen auf den Wiesen und in den Wäldern und auf den Bergen wachsen. | Може би е известно как Гьоте, след като поема задълженията си във Ваймар, поради определени обстоятелства в живота си там се посвещава усилено на природонаучни разглеждания. И след като във Ваймар и в съседната Йена е направил най-разнообразни опити и изследвания върху растенията и животните, а след това, по време на италианското си пътуване в средата на осемдесетте години, се е занимавал с всичко, свързано с природната наука, във всяка област, през която е преминал, Гьоте веднъж пише за идеите, които вече трябва да си изгради за връзката между растенията и Земята. Пише у дома, на ваймарските си приятели, че сега вече е съвсем по следите на прарастението, на онова растение, за което е убеден, че е образувание, постижимо само в духа, че е нещо, което наистина лежи в основата на всички отделни растителни форми, но все пак е само единно образувание, обхванато духовно. И тогава пише на ваймарските си приятели нещо забележително: С това образувание в душата би трябвало да сме способни да познаваме растителния свят така, че ако изменим съответно това образувание – Гьоте го нарича сетивно-свръхсетивно образувание, – като му придадем конкретна форма, вътрешно в духа би трябвало да създадем нещо, което да има възможност да придобие външна действителност. С това прарастение в душата би трябвало толкова дълбоко да сме обхванали растителния живот, че да можем да измислим растение във фантазията си, което обаче да има същото право да бъде външна действителност, както растенията, растящи навън по ливадите, в горите и по планините. |
| 228 | Was meinte Goethe und was empfand er, indem er solches aussprach, in dem Augenblick, wo er sich für ein gewisses Erkenntnisgebiet auf dem Gipfel seiner Anschauung glaubte? Sehen wir diesem Ausspruch nicht an, namentlich wenn wir auf alles das Rücksicht nehmen, was in Goethes Natur lebte, daß Goethe der Natur gegenüber eine Erkenntnis anstrebte, die, wie er sich ausdrückt, geistgemäß ist, also eine Erkenntnis, bei der nicht nur die Sinne, bei der nicht nur die Intelligenz mitwirken, sondern eine Erkenntnis, bei der mitwirkt das ganze Geistige des Menschen? Aber sehen wir nicht auch, wie Goethe eine solche Erkenntnis anstrebt, die untertauchen kann zu dem Wesen der Dinge, die sich so eins mit den Dingen weiß, daß sie, indem sie in sich die Idee der Dinge schafft, sich klar sein kann, daß in dieser Schaffenskraft, die in der Seele lebt und produktiv ist, dasselbe lebt und webt wie in der Wachstumskraft der Pflanze da draußen? Goethe war sich klar darüber: Wenn die Pflanze da draußen wächst, wenn sie Blatt für Blatt, Knoten für Knoten, Blüte für Blüte entwickelt, da lebt in ihr Wachstumskraft. Aber mit dieser Wachstumskraft, die da draußen lebt, wollte Goethe sich selber verbinden, die wollte er in der eigenen Seele leben lassen. In dem, was er als Erkenntnis-Ideen über die Dinge erschuf, sollte etwas leben, was dasselbe ist, wie es draußen in den Dingen liegt. | Какво има предвид Гьоте и какво чувства, когато изказва подобно нещо в мига, в който смята, че възгледът му в определена област на познанието е достигнал своя връх? Не виждаме ли в това изказване особено ако вземем предвид всичко, което живее в природата на Гьоте, че в отношението си към природата той се стреми към познание, което, както се изразява, съответства на духа, тоест към познание, в което участват не само сетивата, не само интелигентността, а цялото духовно същество на човека? Но не виждаме ли също как Гьоте се стреми към познание, способно да се потопи в същността на нещата и да съзнава такова единство с тях, че като създава в себе си идеята за нещата, може ясно да съзнава: в тази творческа сила, която живее в душата и е продуктивна, живее и действа същото, което живее и действа в растежната сила на растението навън? Гьоте е наясно: Когато растението навън расте, когато развива лист след лист, възел след възел, цвят след цвят, в него живее растежна сила. Но Гьоте иска сам да се свърже с тази растежна сила, която живее навън, иска да я остави да живее в собствената му душа. В онова, което създава като познавателни идеи за нещата, трябва да живее нещо, което е същото като заложеното навън в самите неща. |
| 229 | Eine ungeheure Intimität des Miterlebens mit den äußeren Dingen wird durch eine solche Erkenntnis angestrebt. Man unterschätzt heute noch immer die Wucht, die eintritt in dem Erkenntnisstreben der Menschheit, als Goethe sich zu solchen Ideen erhebt; denn wir leben heute im Grunde genommen in ganz anderen Erkenntnisideen. Die hier gemeinte anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft will aber Goetheanismus sein, das heißt nicht etwaGoethe-Wissenschaft nach der Art, wie diese oder jene Goethe-Sammlungen es machen mit dem, was Goethe gesagt oder geschrieben hat, sondern in dem Sinne, daß sie ergreift, was in anfänglicher, elementarer Art in Goethe gelebt hat, was aber innere Lebendigkeit hat, um weitere und weitere Früchte zu tragen, was heute etwas ganz anderes ist, als es 1832 sein konnte, als Goethe starb. In Goethe lebte ein Geist, der sich lebendig fortentwickelt, auch nachdem Goethe für diese Erde tot war. Heute können wir von einem Goetheanismus des Jahres 1919 sprechen. Der braucht nicht wieder aufzuwärmen, was Goethe selbst wortwörtlich gesagt hat, er muß aber wirken in seinem Geiste. Und man kann glauben, in seinem Geiste am besten zu wirken, wenn man das, was er für seine Zeit vor fast anderthalb Jahrhundert versucht hat auf einem kleinen Gebiete, auf dem des Pflanzlichen und ein wenig auch des Tierischen, auszubilden - und da auch nur für die äußeren Formen -, wenn man das zum Impuls einer umfassenden Weltanschauung macht und vor allen Dingen den Menschen in diese umfassende Weltanschauung aufnimmt. Damit aber bekennt man sich zu einem Goetheanismus, der umgestaltend wird wirken müssen auf alles das, was heute von den angesehensten Teilen unseres Erkenntnisstrebens, von den naturwissenschaftlichen Teilen aus zur Weltanschauung erwachsen will. | Такова познание се стреми към необикновено съкровено съпреживяване на външните неща. Днес все още се подценява мощта, която навлиза в познавателния стремеж на човечеството, когато Гьоте се издига до такива идеи; защото днес всъщност живеем със съвсем други идеи за познанието. Но антропософски ориентираната духовна наука, за която тук става дума, иска да бъде гьотеанизъм, тоест съвсем не наука за Гьоте, която се занимава с казаното или написаното от него така, както го прави една или друга сбирка, посветена на Гьоте, а гьотеанизъм, който обхваща онова, което е живяло у Гьоте в начален, елементарен вид, но притежава вътрешна жизненост, за да дава все нови и нови плодове, и днес е нещо съвсем различно от онова, което е можело да бъде през 1832 г., когато Гьоте умира. У Гьоте живее дух, който продължава живо да се развива и след като Гьоте е мъртъв за тази Земя. Днес можем да говорим за гьотеанизъм на 1919 година. Той няма нужда отново да претопля онова, което самият Гьоте е казал дословно, но трябва да действа в неговия дух. И можем да вярваме, че действаме най-добре в неговия дух, ако превърнем в импулс на един всеобхватен светоглед онова, което за своето време, преди почти век и половина, той се е опитал да развие в една малка област – растителната, а донякъде и животинската, и то само по отношение на външните форми, – и преди всичко включим човека в този всеобхватен светоглед. Но така се обявяваме за гьотеанизъм, който ще трябва да въздейства преобразуващо върху всичко, което днес иска да израсне като светоглед от най-уважаваните части на нашия познавателен стремеж – от природонаучните му части. |
| 230 | Ich darf vielleicht, etwas anklingend an dasjenige, was ich schon in vorigen Vorträgen gesagt habe, noch einmal charakterisieren, wie die geistige Entwicklung der zivilisierten Menschheit in den letzten vier Jahrhunderten war. Was haben wir denn da als die Hauptkraft in der menschlichen Entwicklung und in dem Erkenntnisstreben heraufkommen sehen? Wir haben gesehen heraufkommen das intellektuelle, das verstandesmäßige Leben, und wenn wir auch gerade auf dem Gebiet der Naturwissenschaft die großen Triumphe erlebt haben, so müssen wir doch sagen: Trotzdem uns diese Naturwissenschaft in Hülle und Fülle die äußeren Tatsachen schildert, - die Art und Weise, wie wir uns als Mensch über die äußere Welt hermachen, nämlich wie wir uns in unserer Seele Ideen bilden über die äußere Natur und über das Leben, die ist durch und durch intellektualistisch gefärbt. | Може би ще ми позволите, като се доближа до онова, което вече казах в предишните лекции, още веднъж да характеризирам духовното развитие на цивилизованото човечество през последните четири столетия. Коя главна сила видяхме да се надига тогава в човешкото развитие и в познавателния стремеж? Видяхме да се надига интелектуалният, разсъдъчният живот и макар да преживяхме големите триумфи именно в областта на природната наука, все пак трябва да кажем: Въпреки че тази природна наука ни описва външните факти в изобилие, начинът, по който като хора пристъпваме към външния свят, а именно начинът, по който в душата си съставяме идеи за външната природа и за живота, е изцяло оцветен от интелектуализма. |
| 231 | Man gelangt zwar, wenn man vorzugsweise das intellektualistische Moment in der menschlichen Natur zu seiner Richtschnur nimmt, in ein sehr Geistiges hinein. Unsere abstrakten Ideen und Begriffe sind selbstverständlich ein innerlich sehr Geistiges. So, wie sie sich in den letzten vier Jahrhunderten geltend machen, sind sie in sich selbst geistig, sind aber nicht in der Lage, etwas anderes zu werden als Spiegelbilder der äußeren sinnlichen Tatsachen. Das ist das Charakteristische in unserem Geistes- und Seelenleben: Wir haben es allmählich dahin gebracht, abstrakte, ganz feine, ins Geistige hinein filtrierte Ideen und Begriffe zu entwickeln, aber es sind solche Ideen und Begriffe, die sich nur an das äußere Sinnlich-Wirkliche heranwagen, die nicht in sich die Kraft haben, irgend etwas anderes im Leben zu erfassen als das äußere Sinnlich-Wirkliche. Diejenigen Menschen, die heute in dieser intellektualistischen Richtung ihr Seelisches anstrengen, glauben oftmals, ganz voraussetzungslos unbefangen den Wegen ihres Forschens, ihres Denkens nachzugehen. Aber dieses Denken und Forschen, das sich auf solchen intellektualistischen Wegen bewegt, ist durchaus nicht unabhängig von der historischen Entwicklung. Und es ist interessant, zu sehen, wie mancher, der sich heute einen Philosophen, einen Wissenschafter nennt, glaubt, in irgendeiner Weise aus der Menschennatur oder der Wesenheit der Welt rechtfertigen zu können, warum er gerade in dieser oder jener Weise forscht, während die Art und Weise, wie er forscht, nur das Ergebnis einer Jahrtausende alten Menschheitserziehung ist. Wenn man zunächst zurückgeht - und ich kann heute nur im großen und ganzen charakterisieren - durch die nachchristlichen Jahrhunderte ins alte Griechentum, so findet man in den letzten Jahrhunderten des vorchristlichen Griechentums schon die ersten Anklänge jenes intellektualistischen Denkens, dem wir uns seit dem 15. Jahrhundert in der abendländischen zivilisierten Welt ganz und gar ergeben haben. Wir finden im alten Griechenland dasjenige aufgehen, was man lange Zeit hindurch die Dialektik genannt hat. Diese Dialektik ist das innere Reg sammachen eines Gedankenelementes, das immer mehr und mehr nach der Abstraktion hingeht. Aber wer das griechische Leben unbefangen betrachtet, der sieht, daß dieses bei Plato noch sehr durchgeistigte, bei Aristoteles schon durchaus bloß logische Leben des Intellekts zurückgeht auf ein vollinhaltliches seelenhaftes Altes. Und wenn man etwa, wie Nietzsche das getan hat - grandios, wenn auch schon etwas krankhaft -, wenn man zurückgeht in die ältesten Zeiten griechischen Denkens, griechischer Kulturentwicklung, dann findet man, daß in dem, was Nietzsche das tragische Zeitalter der Griechen genannt hat, - daß in diesem Geistesleben noch nicht das abstrakt dialektische, logische Element vorhanden ist, auch nicht das Hingewendetsein zur bloß äußerlichen Welt. Sondern in diesem Geistesleben ist noch etwas vorhanden von dem, was nur aufsteigen kann aus der innersten Menschennatur selber, die wie aus sich selbst herausträgt das Wesen der Welt in den mannigfaltigsten Gestaltungen. Und wenn wir dem Ursprünge dessen weiter nachgehen, was da in Griechenland aufgetreten ist, was später filtriert worden ist zu der bloßen Logik, dann finden wir im Orient drüben dasjenige, worauf ich neulich hingewiesen habe, was man nennen könnte ein der heutigen Menschheit - aber eben nur der heutigen Menschheit - geheimnisvolles Mysterien-Erkennen. Es ist das ein Erkennen, das auf eine Weise gewonnen wird, von der die heutige Menschheit in ihrem normalen Leben sich gar keine Vorstellung mehr machen kann. In jenen Schulen des alten Orients, die zu gleicher Zeit Schulen und Kunstanstalten und religiöse Stätten waren, hatte der Mensch nicht etwa bloß etwas zu lernen oder mit seinen intellektuellen Kräften zu erforschen, sondern, bevor er überhaupt herangeführt wurde an die Geheimnisse des Daseins, hatte er eine Umgestaltung seines ganzen Wesens durchzumachen. Es war in diesen Mysterien des Orients eine Selbstverständlichkeit, daß der Mensch, so wie er im äußeren Leben darinsteht, zu den Geheimnissen des Daseins nicht dringen könne. Daher mußte man erst den Menschen durch eine strenge Zucht seines ganzen Wesens hinaufführen zu jenem Zustand, in dem er ein anderes Wesen wurde, und diesem anderen Wesen übermittelte man dann, was man den Inhalt der Erkenntnis nannte. Auf einem reichen, historisch ganz gewiß nicht mehr vorhandenen, durch Geisteswissenschaft aber nachweisbaren, seelisch-geistig konkret gestalteten Leben hat sich im Orient einmal eine Erkenntnis aufgebaut, die sich dann hinüber nach Griechenland verbreitet hat, die in Griechenland filtriert worden ist zur Dialektik, zur Logik, zur bloßen Intelligenz, und die dann immer weiter und weiter filtriert wurde, bis sie zu jenem bloßen Intellektualismus geworden ist, in dem wir innerhalb der modernen Zivilisation seit der Mitte des 15. Jahrhunderts darinnenstecken. | Наистина, ако вземем за ръководен принцип предимно интелектуалния елемент в човешката природа, навлизаме в нещо твърде духовно. Нашите абстрактни идеи и понятия, разбира се, вътрешно са нещо твърде духовно. Във вида, в който се проявяват през последните четири столетия, те сами по себе си са духовни, но не са в състояние да станат нещо друго освен огледални образи на външните сетивни факти. Това е характерното за нашия духовен и душевен живот: Постепенно стигнахме дотам да развиваме абстрактни, съвсем фини идеи и понятия, филтрирани в духовното, но това са такива идеи и понятия, които се осмеляват да се приближат само до външната сетивна действителност, които нямат в себе си силата да обхванат каквото и да било друго в живота освен външната сетивна действителност. Хората, които днес напрягат душевните си сили в тази интелектуалистична посока, често вярват, че следват пътищата на изследването и мисленето си напълно непредубедено, без никакви предпоставки. Но това мислене и изследване, което се движи по такива интелектуалистични пътища, съвсем не е независимо от историческото развитие. И е интересно да видим как не един човек, който днес се нарича философ, учен, вярва, че може по някакъв начин чрез човешката природа или същността на света да обоснове защо изследва именно по този или онзи начин, докато начинът му на изследване е само резултат от едно хилядолетно възпитание на човечеството. Ако първо се върнем назад – а днес мога да характеризирам нещата само в общи линии – през следхристиянските столетия към древна Гърция, още в последните столетия на предхристиянска Гърция ще намерим първите отзвуци на онова интелектуалистично мислене, на което от петнадесетия век насам напълно се отдадохме в западния цивилизован свят. В древна Гърция виждаме да възниква онова, което дълго време са наричали диалектика. Тази диалектика представлява вътрешно раздвижване на един мисловен елемент, който все повече и повече се насочва към абстракцията. Но който разглежда непредубедено гръцкия живот, вижда, че този живот на интелекта, все още твърде одухотворен при Платон и вече изцяло само логически при Аристотел, води началото си от нещо древно, душевно и пълно със съдържание. И ако се върнем към най-древните времена на гръцкото мислене, на гръцкото културно развитие, както направи например Ницше – грандиозно, макар и вече донякъде болезнено, – тогава ще открием, че в духовния живот на онова време, което той нарече трагическата епоха на гърците, все още не присъства нито абстрактният диалектически, логически елемент, нито обръщането към чисто външния свят. Напротив, в този духовен живот все още присъства нещо от онова, което може да се издигне само от най-вътрешната човешка природа, която сякаш извежда от самата себе си същността на света в най-разнообразни форми. И ако проследим още по-нататък произхода на онова, което се е появило в Гърция и по-късно е било филтрирано до чиста логика, там, в Ориента, ще намерим онова, на което неотдавна обърнах внимание, което бихме могли да наречем едно тайнствено за днешното човечество – но само за днешното човечество – мистерийно познание. Това е познание, което се придобива по начин, за който днешното човечество в нормалния си живот вече изобщо не може да си състави представа. В онези школи на древния Ориент, които били едновременно школи, средища на изкуството и религиозни средища, човекът съвсем не трябвало само да научи нещо или да изследва с интелектуалните си сили, а преди изобщо да го въведат в тайните на съществуването, трябвало да премине през преобразуване на цялото си същество. В тези мистерии на Ориента се разбирало от само себе си, че човекът, такъв, какъвто е във външния живот, не може да проникне до тайните на съществуването. Затова първо трябвало чрез строга дисциплина на цялото му същество да бъде издигнат до онова състояние, в което ставал друго същество, и после на това друго същество предавали онова, което наричали съдържание на познанието. Някога в Ориента се изградило познание въз основа на богат, конкретно оформен душевен и духовен живот, който със сигурност вече не е запазен в историята, но може да бъде установен чрез духовната наука; това познание после се разпространило в Гърция, там било филтрирано до диалектика, до логика, до чиста интелигентност, а след това било филтрирано все повече и повече, докато се превърнало в онзи чист интелектуализъм, с който живеем в съвременната цивилизация от средата на петнадесетия век насам. |
| 232 | Ohne rückhaltlos das Seelenauge nach solchen Dingen, wie ich sie jetzt charakterisiert habe, zu richten, kann man nicht in die verschiedenen Kulturströmungen und Kulturbilanzen des heutigen Daseins hineinschauen, kann man nicht zu fruchtbaren Anschauungen darüber kommen, was heute der Menschheit nötig ist. Heute handelt es sich darum, daß man wirklich rückhaltlos auf das hinschaut, was geworden ist, und daraus erkennt, in welchen geistigen Welten wir eigentlich darinstehen. Wenn man so die Art und Weise verfolgt, wie sich ein uns mehr oder weniger fremdes Geistesleben aus dem Orient nach Griechenland herüber verpflanzt hat, filtriert hat zu unserem Intellektualismus, dann kommt man zu der Frage: Wie hat sich denn eigentlich dieses Geistesleben entwickelt? | Без да насочим безрезервно душевното око към такива неща, каквито току-що характеризирах, не можем да вникнем в различните културни течения и културни равносметки на днешното съществуване, не можем да придобием плодотворни възгледи за онова, което днес е необходимо на човечеството. Днес въпросът е действително безрезервно да погледнем към онова, което се е развило, и от него да познаем в кои духовни светове всъщност се намираме. Ако така проследим начина, по който един повече или по-малко чужд за нас духовен живот се е пренесъл от Ориента в Гърция и е бил филтриран до нашия интелектуализъм, стигаме до въпроса: Как всъщност се е развил този духовен живот? |
| 233 | Dieses Geistesleben hat sich nicht anders entwickeln können als dadurch, daß es in einer gewissen Weise gebunden war an etwas Naturhaftes in der menschlichen Wesenheit. Prüft man, was eigentlich in der menschlichen Natur gewirkt und gewebt hat, damit dieses Geistesleben durch die geschilderte Umwandlung des Menschen sich hat entwickeln können, so muß man sagen: Darinnen spielt die Tatsache der Vererbung, die Tatsache der Blutsvererbung in der Menschheit eine große Rolle. Und wir können eigentlich nur studieren, wie die ErkenntnisEntwicklung in der Menschheit vor sich gegangen ist, wenn wir sie herausholen aus der Erkenntnis der Tatsache der Blutsentwicklung. Daher ist auch die Erkenntnis in denjenigen Zeiten, auf die ich hingewiesen habe, um den Ursprung unseres gegenwärtigen Erkennens darzulegen, an einzelne Völker, an einzelne Rassen, an Blutszusammenhänge, an Erblichkeitsverhältnisse gebunden. Differenziert nach den einzelnen Völkern tritt die Erkenntnis auf. Dasjenige, worauf man Rücksicht zu nehmen hatte, wenn der Schüler hereingeholt wurde aus dem äußeren Dasein in jene Mysterienschule, von der ich gesprochen habe, worauf man Rücksicht zu nehmen hatte bei seiner Ausbildung, das war: Welches Blut, welches Temperament im Blut, welche durch das Blut begründete Begabung lebte in ihm? Und dieses Naturhafte brachte man zur Entwicklung, bis das, was sich aus diesem Naturhaften ergeben konnte, in der Erkenntnis des betreffenden Menschen zutage trat. | Този духовен живот е могъл да се развие само като е бил свързан по определен начин с нещо природно в човешкото същество. Ако изследваме какво всъщност е действало и се е движело в човешката природа, за да може този духовен живот да се развие чрез описаното преобразуване на човека, трябва да кажем: Тук голяма роля играе фактът на наследствеността, фактът на кръвната наследственост в човечеството. И всъщност можем да изучаваме как се е развивало познанието в човечеството само ако за отправна точка вземем познанието за факта на кръвното развитие. Затова през епохите, които посочих, за да изложа произхода на съвременното ни познаване, познанието също е свързано с отделни народи, с отделни раси, с кръвни връзки, с наследствени отношения. Познанието се появява с различен облик у отделните народи. Когато ученикът бивал отвеждан от външното съществуване в онази мистерийна школа, за която говорих, при обучението му трябвало да се съобразяват със следното – да се съобразяват с въпроса: Каква кръв, какъв темперамент на кръвта, каква заложба, основана на кръвта, живее в него? И развивали това природно начало, докато онова, което можело да произлезе от него, не се проявявало в познанието на съответния човек. |
| 234 | Wer die Entwicklungsgeschichte der Menschheit wirklich kennt, wer sich nicht hält - ich darf dieses Wort noch einmal gebrauchen - an das Fable-convenue-hafte, was man heute Geschichte nennt, sondern an die wirkliche Entwicklungsgeschichte der Menschheit, der wird finden, daß dieses Gebundensein des menschlichen Seelen- und Geisteslebens an den Blutbestand, an die Bluttatsachen, radikal aufhört um die Mitte des 15. Jahrhunderts für den Umkreis der abendländischen zivilisierten Welt. Da beginnt etwas tonangebend zu werden, was in der Entwicklung der Menschen niemals an das Blut gebunden sein kann. Es ist sehr interessant, zu sehen, wenn man alles, was sich künstlerisch entwickelt hat seit dem 15. Jahrhundert, in der modernen Menschheit betrachtet; wie alles das hervorgeht aus Quellen des menschlichen Seelenlebens, die nichts mehr zu tun haben mit jenem Naturhaften, elementarischen Gefärbten selbst der größten geistigen Leistungen der früheren Zeiten. Man mag das in vielen Kreisen verkennen. Wer richtig verstehen will, was in Äschylos lebt, was in einem alten griechischen Philosophen wie Heraklit oder Anaxagoras lebt, wer begreifen will, was in jenen alten Kulturen gelebt hat, muß sich klar sein, daß darin etwas lebt, was an das Bluthafte gewisser Rassen gebunden ist. Der Grieche war sich dessen noch bewußt, daß all sein geistiges Wesen gebunden war an das, was sein Blut als seelische Blüte hervorbrachte. Das kann man sich beweisen, wenn man etwas sinnvoll die griechischen Kunstwerke verfolgt, zum Beispiel die typischen plastischen Gestalten. Wenn man versucht, daraufzukommen, was in diesen Typen liegt, dann findet man, daß drei Typen in dem Umkreis der griechischen Plastik leben: zunächst der Satyr-Typus, dann der Merkur-Typus, der insbesondere in allen Merkurköpfen auftritt, dann aber der Typus, den wir finden bei Zeus, bei Hera, bei Athene, bei Apollo. Man vergleiche einmal sorgfältig die Nasengestaltung, die Ohrengestaltung, alles einzelne an diesen drei Typen, dann wird man wie selbstverständlich daraufkommen, wie der Grieche in dem Satyr-Typus und in dem Merkur-Typus etwas darstellen wollte, was untergeordnete Menschheit ist, innerhalb welcher sich als die blutsübergeordnete Menschheit jenes Ariertum ausgebreitet hat, dem der Grieche sein Abbild gab in dem Zeuskopf. Man möchte sagen: Es ist darin das Bewußtsein ausgedrückt, wie der Grieche seine Geistigkeit an das bluthaft Elementarische in der Menschheitsentwicklung gebunden fühlte. Das versprüht allmählich und hört auf, für die Menschheit eine Bedeutung zu haben, in der Mitte des 15. Jahrhunderts. Seit jener Zeit lebt in dem, was im äußeren normalen Leben an Geistigkeit hervorgebracht wird, das intellektuelle Element, das Vorstellungselement, so daß alles, was da in der Seele aufgeht, was seelischer Art ist, nichts mehr zu tun hat mit dem, was im Blute wallt, was das Blut hervorbringt. Das müssen heute selbst philosophische Triviallinge zugeben, daß dasjenige, was in den Vorstellungen intellektualistischer Art lebt, nicht an Leibliches, am wenigsten an das Blut gebunden ist, jedenfalls auch nichts zu tun hat mit dem, was in der alten Geistigkeit eine so große Rolle spielte: mit der Vererbung, mit der Tatsache der Blutsverwandtschaft innerhalb der Vererbung. | Който действително познава историята на човешкото развитие, който се придържа – нека още веднъж употребя този израз – към действителната история на развитието на човечеството, а не към онова, което днес наричат история и което има характер на общоприета басня, ще открие, че около средата на петнадесетия век в пределите на западния цивилизован свят тази обвързаност на човешкия душевен и духовен живот със състава на кръвта, с фактите, свързани с нея, коренно се прекъсва. Тогава започва да задава тона нещо, което в развитието на хората никога не може да бъде свързано с кръвта. Когато разглеждаме всичко, което се е развило в съвременното човечество в художествено отношение от петнадесетия век насам, е твърде интересно да видим как то произтича от извори на човешкия душевен живот, които вече нямат нищо общо с онзи природен, елементарен оттенък дори на най-великите духовни постижения на предишните епохи. В много кръгове може да не разбират това. Който иска правилно да разбере живеещото у Есхил, живеещото у един древногръцки философ като Хераклит или Анаксагор, който иска да разбере какво е живяло в онези древни култури, трябва да е наясно, че в тях живее нещо, свързано с кръвното начало на определени раси. Гъркът все още съзнавал, че цялото му духовно същество е свързано с онова, което кръвта му поражда като душевен цвят. Това може да се докаже, ако внимателно осмислим гръцките произведения на изкуството, например типичните скулптурни образи. Ако се опитаме да разберем какво се крие в тези типове, ще открием, че в гръцката скулптура живеят три типа: първо, типът на сатира, после типът на Меркурий, който се появява особено във всички глави на Меркурий, а след това типът, който откриваме при Зевс, при Хера, при Атина, при Аполон. Нека внимателно сравним формата на носа, формата на ушите, всяка подробност при тези три типа и сякаш от само себе си ще разберем как в типа на сатира и в типа на Меркурий гъркът е искал да изобрази едно по-низше човечество, сред което онова арийство се е разпространило като човечество, по-висше в кръвно отношение – арийството, чието отражение гъркът дава в главата на Зевс. Бихме искали да кажем: В това е изразено съзнанието как гъркът е чувствал духовността си свързана с кръвното елементарно начало в развитието на човечеството. То постепенно се разпилява и в средата на петнадесетия век престава да има значение за човечеството. Оттогава в духовността, която се създава във външния нормален живот, живее интелектуалният елемент, елементът на представата, така че всичко, което възниква в душата и е от душевно естество, вече няма нищо общо с онова, което кипи в кръвта, което кръвта поражда. Днес дори философските посредствености трябва да признаят, че онова, което живее в представите от интелектуалистичен вид, не е свързано с телесното, най-малко с кръвта, и във всеки случай няма нищо общо и с онова, което е играло толкова голяма роля в старата духовност: с наследствеността, с факта на кръвното родство в рамките на наследствеността. |
| 235 | Da kommt seit der Mitte des 15. Jahrhunderts etwas heraus in der Menschheitsentwicklung, das zwar sozusagen ein ganz Dünn-Geistiges, eben bloß Intellektualistisches ist, das aber diese moderne Menschheit zur Unabhängigkeit von allem bloß Naturhaften erzieht, das allerdings diese Menschheit auch zugleich entfernt von all dem, was früher als menschenwesenhaft empfunden worden ist. Und ein Eigentümliches, ich möchte sagen, Tragisches trat ein in dieser Entwicklung der modernen Menschheit. Sie mußte sich erheben zu einem Erleben, das unabhängig ist von dem naturhaft Elementarischen, aber sie konnte mit dem, was sie so in die Seele hereinbekam, nicht mehr sich selbst begreifen. In jener alten Geistigkeit, in jener Geist-Erkenntnis, die noch auf das Blut gebaut war, hatte man mitbekommen mit den innerlichen Erkenntnissen eine Erkenntnis der menschlichen Natur und Wesenheit selbst; jetzt hatte man sich erhoben zu einer abstrakten Geistigkeit, die in der Naturwissenschaft große Triumphe erfahren kann, die aber unmöglich auf das Wesen des Menschen selber eingehen kann, die dem Wesen des Menschen fernbleibt. | Така от средата на петнадесетия век насам в развитието на човечеството се появява нещо, което наистина е, така да се каже, съвсем изтънено духовно начало, именно чисто интелектуалистично начало, но то възпитава съвременното човечество в независимост от всичко чисто природно, като същевременно обаче го отдалечава и от всичко, което по-рано се е усещало като същностно човешко. И в това развитие на съвременното човечество настъпи нещо своеобразно, бих искал да кажа, трагично. То трябваше да се издигне до преживяване, независимо от природното елементарно начало, но с онова, което така получи в душата си, вече не можеше да разбере само себе си. В онази стара духовност, в онова познание на духа, което все още се основаваше на кръвта, заедно с вътрешните познания се получаваше и познание за самата човешка природа и същност; сега човечеството се беше издигнало до абстрактна духовност, която може да постига големи триумфи в природната наука, но не може да проникне в същността на самия човек и остава далеч от нея. |
| 236 | Das aber hatte eine andere Folge. Wenn wir zurückschauen in jene Entwicklung, die ich charakterisieren durfte als gebunden an das naturhaft Elementarische, und unseren Blick nun nicht auf das Erkenntnis wesen wenden, sondern darauf, was an guten oder bösen, an sympathischen oder antipathischen Taten durch die Geschichte geht, so finden wir, daß diese Taten sich an das naturhafte Erkennen, an das naturhafte Geist-Erleben anschließen, der Ausdruck des naturhaften Geist-Erlebens sind: Der Mensch erlebt sich durch sein Blut, erhebt sich durch sein Blut zur Geistigkeit, erlebt dasjenige, was ihm sein Blut gibt, in mächtigen Bildern, in Imaginationen, die Repräsentationen des erlebten Geistigen sind, und was er in der Seele erlebt, das tritt über in seinen ganzen Menschen. Und der Ausfluß dessen, was pulsiert von seinen Vorstellungen, von seinen empfundenen Vorstellungen, empfundenen Ideen, das werden seine Taten. | Това обаче имаше и друго последствие. Ако погледнем назад към онова развитие, което си позволих да характеризирам като свързано с природното елементарно начало, и насочим погледа си не към познанието, а към добрите или злите, симпатичните или антипатичните дела, които преминават през историята, ще открием, че тези дела се свързват с природното познаване, с природното преживяване на духа, че са израз на природното преживяване на духа: Човекът преживява себе си чрез своята кръв и чрез своята кръв се издига до духовността; в могъщи образи, в имагинации – репрезентации на преживяното духовно начало – преживява онова, което кръвта му дава, и онова, което преживява в душата, преминава от нея в цялото му човешко същество. И пулсиращият поток от представите му, от представите му, проникнати от чувство, от идеите му, проникнати от чувство, се превръща в неговите дела. |
| 237 | Und heute? Wir sind an einem Kulminationspunkt angekommen. Wir haben drei bis vier Jahrhunderte intellektualistischen Lebens hinter uns, wir schauen uns um in der modernen zivilisierten Welt, wir finden überall eine intensive Entwicklung intellektualistisch forscherischen Lebens, die mannigfaltigsten Ideen, aber alle diese Ideen so, daß sie zu abstrakt, zu lebensfremd sind, um als Impulse in das Tatenleben überzugehen. Wenn man heute, wo die sozialen und sonstigen menschheitlichen Probleme so dringend sind, den allgemeinen Seelenschlaf sieht, in dem sich die Menschen befinden, aus dem heraus sie sich immer und immer nicht gestehen wollen, wie sehr wir auf einer abschüssigen Bahn sind und wie sehr wir nötig haben, tiefere Kräfte aus unserem Seelenleben hervorzuholen, um wiederum die Impulse zu finden, die in die Taten hineingehen können - dann wird man an einen Volks spruch erinnert, der in früheren Jahrhunderten den Deutschen, die man schon dazumal schläfrig gefunden hat, zugerufen wurde: Schlaf, Michel, schlaf, im Garten geht ein Schaf, im Garten geht ein PfafFelein, das führt dich in den Himmel ein. Schlaf, Michel, schlaf! - Ja, das ist heute vielfach Gesinnung: hinhorchen auf irgendein abstraktes Religiöses, das in keinem Zusammenhang steht mit der unmittelbaren äußeren Wirklichkeit und dem Leben in dieser Wirklichkeit. Wir haben den Zusammenhang verloren zwischen dem äußeren Naturerkennen, das wir nur intellektuell erfassen, und dem, was in unserer Seele lebt und was einbezogen wurde in der alten, blutbegründeten Naturerkenntnis, die Anschauung von der Wesenheit des Menschen. | А днес? Стигнахме до една кулминационна точка. Зад нас стоят три до четири столетия интелектуалистичен живот, оглеждаме съвременния цивилизован свят и навсякъде откриваме интензивно развитие на изследователския живот с интелектуалистична насоченост, най-разнообразни идеи, но всички тези идеи са твърде абстрактни, твърде чужди на живота, за да преминат като импулси в живота на делата. Ако днес, когато социалните и другите общочовешки проблеми са толкова неотложни, видим всеобщия душевен сън, в който се намират хората и поради който отново и отново не искат да си признаят доколко се намираме на низходящ път и колко е необходимо да извлечем по-дълбоки сили от душевния си живот, за да намерим отново импулсите, които могат да преминат в делата, – тогава ще си припомним една народна поговорка, която през предишните столетия отправяли към германците, смятани за сънливи още тогава: Спи, Михел, спи, в градината овца върви, в градината попче върви, в небето ще те въведе. Спи, Михел, спи! – Наистина днес в много случаи нагласата е такава: да се вслушваме в нещо абстрактно религиозно, което няма никаква връзка с непосредствената външна действителност и с живота в тази действителност. Изгубихме връзката между външното познаване на природата, което обхващаме само интелектуално, и онова, което живее в душата ни и което беше включено в старото, основано върху кръвта познание за природата – възгледа за човешката същност. |
| 238 | Ich weiß, wie sehr man heute abgeneigt ist, sich solche Charakteristiken anzuhören, die man als irgend etwas Ausgefallenes betrachtet, als Phantasien, die die Dinge übertreiben wollen. Dennoch muß gesagt werden: Ehe man nicht hört auf das, was aus dieser Ecke kommt, kommt man nicht zu fruchtbaren Ideen über eine Neugestaltung oder einen Neuaufbau, der einem heute so notwendig dünkt, wenn man die Dinge unbefangen beobachtet. Das Geistige und Seelische - nun ja, unsere Schulphilosophen reden ja noch über irgend etwas Seelisches im Verhältnis zu der äußeren Welt; aber jene klare Erfassung des Wesens des Menschen als Leib, Seele und Geist, das lebt schon längst nicht mehr in unserer abendländischen Anschauungsweise. Da kann man eine sehr merkwürdige Tatsache wahrnehmen. Man kann nur zurechtkommen - das habe ich in anderen Vorträgen schon ausgeführt - in der Erkenntnis des Wesens des Menschen, wenn man diesen Menschen zu gliedern vermag in Leib, Seele undfGeist. Denn der Leib ist dasjenige, was ihm zwischen Geburt und Tod das Werkzeug für die Geisteskräfte ist, der Geist ist dasjenige, das sich dieses Werkzeuges bedient, und die Seele ist das, was weder Leib noch Geist, sondern was das Verbindende der beiden ist. Ohne diese Dreiheit zu durchschauen, kann man nicht in das Wesen des Menschen eindringen. Aber selbst hervorragende Philosophen sprechen davon: Der Mensch besteht aus Leib und Seele. Sie glauben vorurteilslose Wissenschaft zu betreiben. Ja, vorurteilslose Wissenschaft! Sie wissen nur nicht: Wir sind im intellektuaüstischen Leben abhängig von der ganzen orientalischen Entwicklung. So sind wir in diesem unserem Hinschauen bloß auf Leib und Seele abhängig von dem 8. allgemeinen Konzil in Konstantinopel 869, auf dem das Dogma aufgestellt worden ist, man habe als Christ nicht zu glauben an Leib, Seele und Geist, sondern nur an Leib und Seele, und habe zu glauben, daß die Seele einige geistige Eigenschaften habe. Das ist von da ab Dogma der katholischen Kirche geworden, das ist Gebot geworden für diejenigen, die äußerlich geforscht haben. Und heute glauben die Menschen, sie hängen einer unbefangenen Forschung nach, die sie aus sich selber herausspinnen, während sie nur der alten Erziehung folgen, die inauguriert worden ist durch das allgemeine Konzil zu Konstantinopel vom Jahre 869, wo der Geist abgeschafft worden ist. | Зная колко неохотно днес се слушат подобни характеристики, смятани за нещо необичайно, за фантазии, целящи да преувеличат нещата. И все пак трябва да се каже: докато не се вслушаме в онова, което идва от тази страна, няма да стигнем до плодотворни идеи за преустройство или ново изграждане, което днес ни се струва толкова необходимо, ако наблюдаваме нещата непредубедено. Духовното и душевното – е, нашите академични философи все още говорят за нещо душевно в отношението му към външния свят; но ясното разбиране за човешката същност като тяло, душа и дух отдавна вече не живее в западния ни начин на мислене. Тук може да се забележи един твърде странен факт. Можем да се ориентираме в познанието за човешката същност – вече съм излагал това в други лекции – само ако умеем да разграничим в човека тяло, душа и дух. Защото тялото е онова, което между раждането и смъртта му служи като инструмент на духовните сили, духът е онова, което си служи с този инструмент, а душата е онова, което не е нито тяло, нито дух, а свързва двете. Без да прозрем тази троичност, не можем да проникнем в човешката същност. Но дори изтъкнати философи казват: човекът се състои от тяло и душа. Те смятат, че развиват наука без предразсъдъци. Наука без предразсъдъци, как не! Само че не знаят: в интелектуалистичния си живот зависим от цялото ориенталско развитие. Така, когато разглеждаме само тялото и душата, зависим от Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 г., на който е установена догмата, че християнинът не бива да вярва в тяло, душа и дух, а само в тяло и душа и трябва да вярва, че душата има някои духовни свойства. Оттогава това става догма на Католическата църква, става повеля за онези, които са изследвали външния свят. И днес хората вярват, че се занимават с непредубедено изследване, което сами създават, а всъщност следват само старото възпитание, въведено чрез Вселенския събор в Константинопол през 869 г., на който духът е бил премахнат. |
| 239 | Das alles hat mitgewirkt dazu, daß unser Geistesleben ein so abstraktes, ein so intellektualistisches geworden ist, daß nicht mehr darinnen ist - aber die Menschheit unterliegt eben einer Entwicklung, und es kann nicht mehr darin sein -, was den Willen impulsierend im alten Geistesleben gelebt hat. Und eine Zeit müßte kommen, in der der Mensch in bezug auf seine Taten vollständig gelähmt erscheinen würde, wenn wir innerhalb unseres abendländischen Geisteslebens nur den Materialismus behielten. Fühlen muß man aus dem Gange der abendländischen Geistesentwicklung, daß eine Neubefruchtung dieser Geist entwicklung notwendig ist; daß wir das, was wir als altes Bluthaftes verloren haben, von einer andern Seite her wiedergewinnen müssen. Es war recht, daß die Menschheit durch drei bis vier Jahrhunderte eine vom Blut unabhängige intellektualistische Entwicklung durchgemacht hat. Dadurch erzog sie sich zur Freiheit, zu einer gewissen Emanzipation von dem bloß Naturhaften. Aber was wir da entwickelt haben an Intellektualismus, es muß wiederum imprägniert werden, es muß in unserem Wesen wiederum erfüllt werden von einem solchen Erkennen, das in die. Taten des Menschen hineinfließen kann, das den Menschen willensgemäß durchseelen und durchgeistigen kann. Eine solche GeistErkenntnis, eine moderne Geist-Erkenntnis, die nichts zu tun haben will mit einer Erneuerung der alten orientalischen Geist-Erkenntnis, strebt die anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft an. Und in diesem Sinne möchte sie jetzt nicht nur für Pflanzen- und Tierformen, sondern namentlich für den Menschen jene Intimität mit allem, was im Universum lebt, erreichen, wodurch man sagen kann: Die Kräfte, die draußen leben, gehen in unser Wesen ein, sie erwachen in unserem Wesen selber, und indem wir erkennen, leben in uns die Wachstumskräfte der Natur und der geistigen Welt, vor allen Dingen unsere eigenen menschlichen Wachstumskräfte. Wenn wir also unser intellektualistisches Leben imprägnieren mit den Erfahrungen des Geistes, dann stehen wir in der modernen Zivilisation wiederum so darin, daß jetzt nicht ein Bluthaftes, sondern ein im freien Geistigen Geschautes in uns lebt, das wiederum begeisternd und erkraftend auf unser Tatenleben wirken kann. | Всичко това допринесе духовният ни живот да стане толкова абстрактен, толкова интелектуалистичен, че в него вече не присъства онова, което е живяло в стария духовен живот и е давало импулс на волята – но човечеството преминава през развитие и онова вече не може да присъства. И би трябвало да настъпи време, в което човекът би изглеждал напълно парализиран по отношение на делата си, ако в западния ни духовен живот запазим само материализма. От хода на западното духовно развитие трябва да почувстваме, че е необходимо ново оплодотворяване на това духовно развитие; че трябва от друга страна да си възвърнем онова, което сме изгубили като старо, свързано с кръвта начало. Правилно беше човечеството в продължение на три-четири столетия да премине през интелектуалистично развитие, независимо от кръвта. Така то се възпитаваше в свобода, в известна еманципация от чисто природното. Но в нашето същество интелектуализмът, който развихме, трябва отново да бъде проникнат, трябва отново да бъде изпълнен с такова познание, което може да се влее в човешките дела и да изпълни човека с душа и дух в неговия волеви живот. Към такова познание на духа, към съвременно познание на духа, което не иска да има нищо общо с обновяване на старото ориенталско познание на духа, се стреми антропософски ориентираната духовна наука. И в този смисъл тя сега иска да постигне – не само по отношение на растителните и животинските форми, а особено по отношение на човека – онази близост с всичко, което живее във вселената, благодарение на която можем да кажем: силите, които живеят навън, навлизат в нашето същество, пробуждат се в самото ни същество и чрез познаването в нас живеят силите на растежа на природата и на духовния свят, преди всичко собствените ни човешки сили на растежа. И така, ако проникнем интелектуалистичния си живот с опита на духа, отново ще живеем в съвременната цивилизация така, че сега в нас ще живее не нещо свързано с кръвта, а нещо видяно в свободната духовност, което отново ще може да вдъхновява и укрепва дейния ни живот. |
| 240 | Es ist schon so, daß das menschliche Willens- und Tatenleben erlahmen müßte, wenn es nicht den Einschlag bekäme von dem, was im Geiste erschaut werden kann. Es ist billig, wenn man heute zum Beispiel sagt: Ja, aber die Erkenntnisse dieser anthroposophisch orientierten Geisteswissenschaft werden doch im inneren abgezogenen, beschaulichen Leben gewonnen! Gewiß, sie werden im innerlichen beschaulichen abgezogenen Leben gewonnen, wie ja schließlich die chemische Erkenntnis auch, abgeschlossen von der Anwendung der chemischen Errungenschaften in der praktischen Welt, in abgesonderten Laboratorien und Studierzimmern gewonnen wird. Gewonnen werden muß das, was uns Aufschluß über das Wesen des Menschen geben kann, was heute den Inhalt einer wirklichen Geist-Erkenntnis bilden kann, indem wiederum - aber in ganz anderer Art als in den alten Mysterien - der Mensch sich umwandelt und dazu gelangt, eine geistige Anschauung zu gewinnen, wie er hier in der Sinnenwelt durch seine Sinnesorgane eine Sinnesanschauung und durch seinen Verstand eine intellektualistische Anschauung hat. Diese Bescheidenheit, von der ich im vorletzten Vortrag hier gesprochen habe, diese intellektuelle Bescheidenheit muß man entwickeln, daß man sich sagt: Wie sich das fünfjährige Kind erst erziehen lassen muß, um lesen zu lernen, so muß der Mensch, der im äußeren Leben steht, sich erst umwandeln, um an die wirklichen Geheimnisse der Natur- und Geisteswelt heranzukommen. Und mit Entsagung, mit freiwillig getragenem Schmerz ist verknüpft, was wirkliche Erkenntnis über die menschliche Wesenheit ergibt. Das können Sie schon aus der Tatsache ablesen, daß es nötig wird, daß der wirklich Erkennende, der in die geistige Welt vordringende Mensch nicht mehr die Welt so anschaut wie mit sonstigen Augen, nicht mehr so hört, wie man sonst hört, nicht mehr so denkt, wie man sonst denkt, sondern daß er in einem unabhängigen geistigen Organismus die Welt anschauen muß. Aber man ist zwischen Geburt und Tod nicht angepaßt an diese Welt, in die man da eintritt; man tritt in eine Welt ein, der man fremd gegenübersteht. Dieses Nicht-Angepaßtsein, dieses Hineingestelltsein ist eine Welt, der man, insoferne man sich seines Leibes bedient, nicht angehört, das ist etwas, was mit einem geistig-seelischen Schmerz charakterisiert werden muß, der natürlich nur durch Erfahrung erkannt werden kann. Durch solche und ähnliche Dinge, die gewiß abgezogen von den äußeren Stürmen und Fluten des Lebens liegen, muß man hineindringen in die geistige Welt. Aber man verleumdet, was durch die hier gemeinte Geisteswissenschaft gewonnen wird, wenn man sagt: Das ist eine weltfremde Mystik; wenn man sagt: Das ist etwas Lebensfremdes oder Lebensfeindliches. Nein, was so, allerdings abseits vom Leben, im geistigen Forschen gewonnen wird, das ist etwas, was, wenn es vor die Menschheit hingestellt wird, ein Wissen, eine Erkenntnis ist, was begriffen werden kann durch den gesunden Menschenverstand, dann aber den Menschen so impulsiert, daß es Träger seines Willens-, seines Tatenlebens werden kann. | Така е: волевият и дейният живот на човека биха трябвало да отслабнат, ако не получат въздействието на онова, което може да се види в духа. Лесно е днес например да се каже: но нали познанията на тази антропософски ориентирана духовна наука се придобиват във вътрешен, уединен, съзерцателен живот! Разбира се, те се придобиват във вътрешен, съзерцателен, уединен живот, както в крайна сметка и химическото познание се придобива в отделни лаборатории и кабинети, изолирано от приложението на химическите постижения в практическия свят. За да придобие онова, което може да ни разясни човешката същност, което днес може да съставлява съдържанието на действително познание на духа, човекът трябва отново да се преобрази – но по съвсем различен начин, отколкото в древните мистерии – и да достигне до духовно съзерцание, както тук, в сетивния свят, сетивните му органи му дават сетивно съзерцание, а разсъдъкът му – интелектуалистичен възглед. Трябва да развием онази скромност, за която говорих тук в предпоследната лекция, онази интелектуална скромност, която ни кара да си кажем: както петгодишното дете първо трябва да бъде обучавано, за да се научи да чете, така човекът, който живее във външния свят, първо трябва да се преобрази, за да се доближи до действителните тайни на природния и духовния свят. И онова, което дава действително познание за човешкото същество, е свързано с отказ от нещо, с доброволно понасяна болка. Можете да разберете това още от факта, че действително познаващият човек, който прониква в духовния свят, вече не гледа света с обичайните си очи, не чува както обикновено и не мисли както обикновено, а трябва да съзерцава света в един независим духовен организъм. Но между раждането и смъртта не сме приспособени към света, в който навлизаме така; навлизаме в свят, който ни е чужд. Тази неприспособеност, това поставяне в един свят, към който не принадлежим, доколкото си служим с тялото си, трябва да се характеризира като духовно-душевна болка, която, разбира се, може да се познае само чрез опит. В духовния свят трябва да проникнем чрез такива и подобни неща, които безспорно са далеч от бурите и вълните на външния живот. Но се клевети онова, което се придобива чрез духовната наука, за която говорим тук, когато се казва: това е мистика, чужда на света; когато се казва: това е нещо чуждо на живота или враждебно към него. Не, по този начин чрез духовното изследване се придобива, наистина встрани от живота, знание, познание, което здравият човешки разсъдък може да разбере, щом то бъде представено пред човечеството; тогава обаче то дава на човека такъв импулс, че може да стане опора на неговата воля, на неговия деен живот. |
| 241 | Nach welcher Erkenntnis strebt anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft, indem sie einen umfassenden Goetheanismus entwickeln will ? Sie strebt nach einer Geist-Erkenntnis, welche die Grundlage für ein kräftiges Willens- und Tatenleben sein kann. Nicht anders kann unserer Welt geholfen werden, als dadurch, daß in unser Willens und Tatenleben einzieht, was aus dem Geist heraus erschaut werden kann. Die intellektualistische Erkenntnis und ihre Anwendung, die Naturerkenntnis, ist etwas Beschauliches, sie ist etwas, was höchstens in die Technik, in das Außermenschliche übergehen kann. Was aber aus dem Geiste heraus geschaut wird, das wird ein Impuls werden, das soziale Leben, dieses so schwierig werdende soziale Leben wirklich heilsamen Wegen entgegenzulenken. | Към какво познание се стреми антропософски ориентираната духовна наука, като иска да развие един всеобхватен гьотеанизъм? Тя се стреми към познание на духа, което може да бъде основа за силна воля и деен живот. На нашия свят не може да се помогне по друг начин, освен като във волята и делата ни навлезе онова, което може да се види, като се изхожда от духа. Интелектуалистичното познание и неговото приложение – познанието на природата – са нещо съзерцателно; те могат да намерят приложение най-много в техниката, в извънчовешкото. Но онова, което се вижда, като се изхожда от духа, ще стане импулс да насочим социалния живот, този толкова усложняващ се социален живот, по действително благотворни пътища. |
| 242 | Man könnte schon ein wenig mit sich zu Rate gehen und prüfen, ob solche hier charakterisierten Ansprüche der Geisteswissenschaft nicht doch berücksichtigt werden sollten, wenn man sieht, wie unendliches Leid der Menschheit dadurch hervorgerufen wird, daß heute im sozialen Leben so viel gepfuscht wird, daß in das soziale Leben hineingetragen werden Leninismen und Trotzkismen und ähnliches, die nichts anderes sind als jenes intellektualistische Gift, das durch vier Jahrhunderte allerdings zur Befreiung der Menschheit herangezogen werden mußte, aber nur so lange herangezogen werden konnte, als die alte soziale Form noch nicht von ihm ergriffen wurde. In dem Augenblicke, wo sie ergriffen wird, da muß sich die giftige Wirkung des bloßen Intellektualismus im sozialen Leben zeigen. Sie beginnt sich in furchtbaren Erscheinungen zu zeigen, und sie wird sich immer mehr und mehr zeigen. Es ist eine schreckliche Illusion, wenn die Menschen glauben, auf diesem Gebiete nicht erst im Anfange zu stehen, sondern in einem Punkte, wo man ruhig zuschauen kann. Nein, wir stehen im Anfange, und Heilung kann nur kommen, wenn sie vom Geiste aus kommt. Geist-Erkenntnis muß Grundlage werden. Statt allerlei, manchmal gut gemeinte Deklamationen loszulassen zum Beispiel über die Art und Weise, wie diese Geisteswissenschaft nichts in der Religion zu suchen habe, wäre es besser, wenn man den Erscheinungen des Lebens unbefangen ins Auge sehen würde. | Бихме могли поне малко да се замислим и да проверим дали все пак не трябва да се вземат предвид описаните тук претенции на духовната наука, когато виждаме какви безкрайни страдания причиняват на човечеството толкова много неумели действия в днешния социален живот и внасянето в него на ленинизми, троцкизми и други подобни, които не са нищо друго освен онази интелектуалистична отрова, която наистина в продължение на четири столетия трябваше да се използва за освобождаването на човечеството, но можеше да се използва само докато още не беше обхванала старата социална форма. В мига, в който я обхване, отровното въздействие на голия интелектуализъм трябва да се прояви в социалния живот. То започва да се показва в ужасни явления и ще се показва все повече и повече. Ужасна илюзия е хората да вярват, че в тази област вече не се намират в началото, а в точка, от която могат спокойно да наблюдават. Не, намираме се в началото и изцелението може да дойде само ако дойде от духа. Познанието на духа трябва да стане основа. Вместо да се произнасят всевъзможни, понякога добронамерени високопарни речи, например за това как тази духовна наука нямала място в религията, по-добре би било да се погледнат непредубедено явленията на живота. |
| 243 | So wurde mir berichtet, daß hier in Stuttgart ein Vortrag über anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft gehalten wurde, in dem gesagt wurde: Es mag ja allerlei durch hellseherische Kräfte zutage gefördert werden, von denen die Geisteswissenschaft spricht; allein das hat nichts zu tun mit der einfachen Kindlichkeit, die in der Religion, im religiösen Auffassen auch des Christentums, wirksam sein soll. So kann man deklamieren, so kann man glauben, reden zu dürfen, wenn man von allen Geistern geschichtlicher Betrachtungsweise, von allen Geistern verlassen ist, die erklären, wie die Entwicklung der Menschheit ist. Ist man nicht von ihnen verlassen, so verkündet der Geist der Entwicklung der Menschheit laut und deutlich, daß jenes abstrakte Reden von einem abstrakten Sich-Vereinheitlichen von irgend etwas im Menschen, das man auch nicht definieren kann, mit einem undefi nierbaren Wort, oder Christus, daß dieses Sich-Enthusiasmieren für ein kindliches Element uns in die soziale Misere hineingeführt hat, in der wir uns befinden. Zuerst wurde das seelische und geistige Element von den Bekenntnissen monopolisiert. Dadurch entstand eine NaturWissenschaft, in der kein Geist ist, die geistlos das Bild der Natur darstellt. Und indem man zugibt, durch Geisteswissenschaft könne allerlei Geistig-Tatsächliches der Menschheit geoffenbart werden, verlangt man jetzt, man solle sich bekennen, daß in diesem Geistig-Tatsächlichen nichts lebt von dem, was der Mensch als sein Göttliches suchen solle. Ja, der Materialismus der Naturwissenschaft hat es glücklich dahin gebracht, die Natur zu entgeistigen. Diese Religiosität wird es immer mehr und mehr dazu bringen, den Geist zu entgöttlichen. Und dann werden wir eine entgeistigte Natur, einen entgöttlichten Geist und eine inhaltlose Religion haben. Diese inhaltlose Religion, sie wird nicht irgendwelche Taten impulsieren. Geist-Erkenntnis muß Taten bringen, sonst stehen unsere sittlichen Impulse für unser abendländisches Geistesleben eigentlich in der Luft. Unsere sittlichen Impulse, sie streben aus unserem Inneren heraus in einer ganz anderen Art als die intellektualistischen Erkenntnisse. Wer unbefangen auf sich selbst zu schauen vermag, der weiß, daß die intellektuell gefaßten, zum Beispiel naturwissenschaftlichen Erkenntnisse im seelischen Leben etwas ganz anderes sind als jene Impulse, die als die sittlichen Antriebe, als die sittlichen Intuitionen uns innerlich aufgehen und von uns verlangen, daß wir sie ins Leben einführen. Aber dieses moderne Geistesleben hat durch seinen Intellektualismus keine Brücke zwischen seiner Naturerkenntnis und seinem sittlichen Leben. Was ist zum Schluß die sittliche Weltanschauung geworden? Wenn wir absehen von einer heute mehr oder weniger inhaltlos gewordenen religiösen Anschauung, wenn wir hinsehen auf jene ehrlichen Leute, die sich aus der Naturwissenschaft eine Weltanschauung zimmern, die ganz gewiß höchst einseitig, aber doch ehrlich ist, so müssen wir sagen: Sie stellen sich vor, da ist einmal aus einem Kant-Laplaceschen Weltennebel irgendein Zusammenhang von Wirbelerscheinungen entstanden, und da ist nach und nach entstanden, was wir heute unsere Welt mit den Naturwesen und den Menschen nennen. Aber in dem Menschen treten sittliche Ideale, sittliche Intuitionen auf. Glaubt man nur an den Naturzusarnmenhang, dann sind diese sittlichen Ideale, diese sittlichen Intuitionen lediglich das, was herausdampft, was nur so lange Gültigkeit hat, als Menschen sich es sagen. Es leben nur noch viele alte Instinkte aus derjenigen menschlichen Entwicklung fort, die eigentlich schon im 15. Jahrhundert ihr Ende gefunden hat. Würden diese Instinkte nicht fortleben, werden sie einmal ausgerottet sein und würde nichts anderes eintreten in das menschliche Geistesleben, dann müßte man sich lediglich auf das äußere Dokumentieren dessen, was wir sittliche Ideale nennen, verlegen. Und statt daß man sich innerlich verpflichtet fühlt seinen sittlichen Idealen, daß man sich dem Geistesleben gegenüber, das alles physische Leben überragt, verpflichtet fühlt für seine sittlichen Ideale, statt dessen könnte höchstens auftreten, daß man es ehrenhaft findet, wenn einen die anderen Menschen für einen sittlichen Menschen halten, daß man es für opportun findet, nicht gegen das gesetzlich Festgestellte im Staate zu verstoßen. Kurz, jenes Durchglühtsein von einem beseelten Geistigen müßte, wenn unsere Intellektualität bliebe, aus dem menschlichen Sittenleben auch verschwinden. Denn eine Realität kann unserem Sittenleben nur gegeben werden, wenn wiederum Geistanschauung imprägniert und durchdringt alles das, was wir uns durch drei bis vier Jahrhunderte erworben haben. Durchaus soll nicht in reaktionärer Weise kritisiert werden, sondern es sollen nur die Notwendigkeiten betont werden. Aber was zeigt uns diese Geistesschau, was ist das Sittliche unserer Geistesschau? Diese Geistesschau erkennt die äußere Natur, sie sieht in ihr schon in anfänglichem Sinne das, was vernünftige Geologen - ich will vergleichsweise sprechen - für die geologische Erdenbildung annehmen. Solche Geologen sagen: Ein großer Teil unserer geologischen Erdenentwicklung ist bereits in absteigender Strömung begriffen. Für viele Gegenden der Erde gehen wir über er storbenes Dasein, wenn wir über die Scholle gehen. Solches erstorbene Dasein ist aber viel universeller vorhanden als bloß im Geologischen, es erfüllt auch unser Kulturleben, und wir haben in der neueren Zeit eine nur auf das Tote, Unlebendige gerichtete Naturwissenschaft bekommen, weil wir allmählich in unserer Kultur umgeben sind von dem Absterbenden. Man lernt das Absterbende kennen, das, was aus uralten Zeiten der Entwicklung herrührt und was in der Erdenentwicklung seine letzte Phase erreicht. Dann kann man aber das, was da seine letzte Phase erreicht, mit dem vergleichen, was in uns aufblüht als unsere sittlichen Ideale und Intuitionen. Was sind diese sittlichen Ideale und Intuitionen? Diese sittlichen Ideale und Intuitionen, wenn sie in uns entstehen, sie enthüllen sich dem, was hier anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft genannt wird, so, daß man in ihnen etwas sieht, was man vergleichen könnte mit dem Keim für die nächste Pflanze, der in einer Pflanzenblüte enthalten ist, während das, was an der Blüte abstirbt, die Erbschaft von der früheren Pflanze ist. Wir sehen aufsprießen unser sittliches Leben in unserem Innern. Indem wir das Naturhafte erleben, erleben wir, was von alten Zeiten zu der Erde herüber sich entwickelt; indem wir die sittlichen Ideale aufblühen fühlen, erleben wir, was, wenn einstmals die Erde wie eine Schlacke als Leichnam abgeworfen wird, mit den Menschenseelen so hinausziehen wird in ein kosmisches, unsterbliches Leben, wie der einzelne Mensch, wenn er seinen Leichnam abwirft, in das geistig-seelische Dasein eindringt. So sehen wir die in uns aufsprießenden Keime künftiger Erden-Metamorphosen, indem wir unser sittliches Leben entfalten. | Така ми съобщиха, че тук, в Щутгарт, е била изнесена лекция за антропософски ориентираната духовна наука, в която се казало: чрез ясновидските сили, за които говори духовната наука, може и да се откриват всевъзможни неща; но това няма нищо общо с простата детска непосредственост, която трябва да действа в религията, в религиозното разбиране и на християнството. Така може да се говори високопарно, така може някой да вярва, че има право да говори, ако го е напуснал всеки дух на историческо разглеждане, всеки дух, който обяснява как протича развитието на човечеството. Ако тези духове не са го напуснали, духът на човешкото развитие му възвестява гръмко и ясно: онова абстрактно говорене, че нещо в човека, което също не може да се определи, абстрактно се слива с едно неопределимо слово или Христос – онова въодушевяване от един детски елемент – ни е довело до социалната нищета, в която се намираме. Най-напред вероизповеданията монополизираха душевния и духовния елемент. Така възникна природна наука, в която няма дух, която представя образа на природата без дух. И като се допуска, че чрез духовната наука могат да бъдат разкривани на човечеството всевъзможни духовни факти, сега се изисква да се признае, че в тези духовни факти не живее нищо от онова, което човекът трябва да търси като свое божествено начало. Материализмът на природната наука успешно стигна дотам да лиши природата от дух. Тази религиозност все повече и повече ще стига дотам да лишава духа от божественост. И тогава ще имаме природа без дух, дух без божественост и религия без съдържание. Тази религия без съдържание няма да дава импулс за никакви дела. Познанието на духа трябва да води до дела, иначе нравствените ни импулси всъщност остават без опора в западния ни духовен живот. Нравствените ни импулси се стремят да се проявят отвътре по съвсем различен начин от интелектуалистичните познания. Който може непредубедено да погледне себе си, знае, че интелектуално обхванатите познания, например природонаучните, са нещо съвсем различно в душевния живот от онези импулси, които се появяват вътре в нас като нравствени подтици, като нравствени интуиции и изискват от нас да ги въведем в живота. Но поради интелектуализма си този съвременен духовен живот няма мост между познанието си на природата и нравствения си живот. В какво се превърна в крайна сметка нравственият светоглед? Ако оставим настрана религиозния възглед, който днес повече или по-малко е изгубил съдържанието си, ако погледнем онези честни хора, които от природната наука си сглобяват несъмнено крайно едностранчив, но все пак честен светоглед, трябва да кажем: те си представят, че някога от една Кант-Лапласова световна мъглявина е възникнала някаква съвкупност от свързани вихрови явления и постепенно е възникнало онова, което днес наричаме наш свят с природните същества и хората. Но в човека се появяват нравствени идеали, нравствени интуиции. Ако се вярва само в природната взаимовръзка, тези нравствени идеали, тези нравствени интуиции са единствено нещо като изпарение и важат само докато хората ги изразяват с думи. Продължават да живеят само много стари инстинкти от онова човешко развитие, което всъщност е приключило още през петнадесетия век. Ако тези инстинкти не продължаваха да живеят, ако някога бъдат изкоренени и в човешкия духовен живот не навлезе нищо друго, тогава би трябвало да се ограничим единствено до външното засвидетелстване на онова, което наричаме нравствени идеали. И вместо да се чувстваме вътрешно задължени към нравствените си идеали, вместо да се чувстваме отговорни за тях пред духовния живот, който се издига над всеки физически живот, най-много бихме могли да смятаме за чест да минаваме пред другите за нравствени хора и да намираме за целесъобразно да не нарушаваме законово установеното в държавата. Накратко, ако нашата интелектуалност остане такава, от нравствения човешки живот също би трябвало да изчезне онова вътрешно разпалване от изпълнена с душа духовност. Защото нравственият ни живот може да получи реалност само ако духовното съзерцание отново проникне и изпълни всичко онова, което сме придобили за три-четири столетия. Тук съвсем не се цели реакционна критика, а само да се подчертаят необходимостите. Но какво ни показва това духовно виждане, какво е нравственото в нашето духовно виждане? Това духовно виждане познава външната природа и вече вижда в нея в начален вид онова, което разумните геолози приемат за геологичното образуване на Земята – тук искам да направя сравнение. Такива геолози казват: голяма част от геологичното развитие на Земята вече върви в низходяща посока. В много земни области, когато вървим по земята, стъпваме върху отмряло съществуване. Но такова отмряло съществуване далеч не се среща само в геологичната област; то изпълва и културния ни живот и в по-ново време получихме природна наука, насочена само към мъртвото, неживото, защото в културата си постепенно се оказахме обкръжени от отмиращото. Опознаваме отмиращото, онова, което произхожда от прастари времена на развитието и достига последната си фаза в земното развитие. Но тогава можем да сравним онова, което достига последната си фаза, с онова, което разцъфтява в нас като нравствени идеали и интуиции. Какво са тези нравствени идеали и интуиции? Когато тези нравствени идеали и интуиции възникват в нас, те се разкриват пред антропософски ориентираната духовна наука, както я наричаме тук, като нещо, което би могло да се сравни със зародиша за следващото растение, съдържащ се в растителния цвят, докато отмиращото в цвета е наследството от предишното растение. Виждаме как нравственият ни живот покълва вътре в нас. Като преживяваме природното, преживяваме онова, което се развива от древни времена към Земята; като чувстваме разцъфтяването на нравствените идеали, преживяваме онова, което ще излезе заедно с човешките души в космически, безсмъртен живот, когато някога Земята бъде отхвърлена като шлака, като труп, както отделният човек навлиза в духовно-душевното съществуване, когато отхвърли трупа си. Така, като развиваме нравствения си живот, виждаме покълващите в нас зародиши на бъдещи земни метаморфози. |
| 244 | Denken Sie, wenn man eine solche Idee, die gewiß der heutigen Menschheit noch phantastisch vorkommen mag, in ihrem vollen Ernste und in ihrer ganzen Tiefe zu nehmen vermag, was dann wird unter einem solchen Begriff wie sittliche Verantwortlichkeit! Da sagt man sich: Was bist du, Mensch? Du bist ein Ergebnis der Vergangenheit und der ganzen Erdenentwicklung. Als solches gehst du den niedergehenden Weg. Dein Sittliches lebt in dir auf, das ist Keim der Zukunft, jetzt noch ein scheinbar Unreales, so daß wir es für etwas bloß Abstraktes halten; aber es ist der erste Anfang einer künftigen reichen Realität. Und man müßte sich doch sagen: Übst du nicht dieses Sittliche, verbindest du dich nicht mit ihm, so sündigst du nicht bloß gegenüber deinem Mitmenschen, diesem gegenüber selbstverständlich auch, du sündigst gegenüber allen geistigen Welten. Denn sie haben in dich den Keim gelegt, durch deine Sittlichkeit in die Zukunft der Welt hin überzuwachsen. Bist du unsittlich, schließt du dich aus von der Zukunft der Menschheit. Zu der Kraft, die für den Willen und das Taten leben aus der Geist-Erkenntnis kommt, kann noch zum Sittenleben solcher Ernst einer, ich möchte sagen, kosmisch, universell orientierten menschlichen Verantwortlichkeit treten. Wir können fühlen: Im alten Griechenland war der Horizont des Gebildeten eingeschränkt. Man war Landesbürger. Es kamen die neueren Zeiten. Amerika wurde entdeckt, die Kugelgestalt der Erde wurde durch unmittelbares Umwandern der Erde, durch Erfahrung neu gefunden. Der Mensch wurde Erdenbürger. Wiederum sind wir eine Etappe weiter. Die Menschheit ist durch das Landesbürgertum, durch das Erdenbürgertum hindurchgegangen. Heute ergeht an sie der Ruf, Weltenbürger im wahren Sinne des Wortes zu werden, das heißt, sich zu fühlen als ein Bürger jener Welten, die außerhalb unserer Erde sind, die aber mit dieser als zu einem Ganzen zusammengehören, Bürger auch jener Zukunftswelten, auf die ich hingedeutet habe. | Помислете какво става с едно понятие като нравствена отговорност, ако сме способни да приемем с цялата ѝ сериозност и в цялата ѝ дълбочина такава идея, която несъмнено още може да изглежда фантастична на днешното човечество! Тогава си казваме: какво си ти, човеко? Ти си резултат от миналото и от цялото земно развитие. Като такъв вървиш по низходящия път. Нравственото в теб оживява, то е зародиш на бъдещето, сега още привидно нереално, така че го смятаме за нещо чисто абстрактно; но то е най-първото начало на една бъдеща богата реалност. И би трябвало да си кажем: ако не осъществяваш това нравствено начало, ако не се свързваш с него, прегрешаваш не само спрямо ближния си – спрямо него, разбира се, също, – прегрешаваш спрямо всички духовни светове. Защото те са вложили в теб зародиша чрез нравствеността си да израснеш в бъдещето на света. Ако си безнравствен, сам се изключваш от бъдещето на човечеството. В нравствения живот към силата, която познанието на духа дава на волята и на дейния живот, може да се прибави и такава сериозност на човешката отговорност, чиято насоченост е, бих казал, космическа, всеобща. Можем да почувстваме: в Древна Гърция кръгозорът на образования човек е бил ограничен. Той е бил гражданин на своята страна. Дойдоха по-новите времена. Беше открита Америка, кълбовидната форма на Земята беше преоткрита чрез непосредственото ѝ обикаляне, чрез опита. Човекът стана гражданин на Земята. Отново сме един етап по-напред. Човечеството премина през гражданството на страната, през гражданството на Земята. Днес към него е отправен призивът да стане гражданин на вселената в истинския смисъл на думата, тоест да се чувства като гражданин на онези светове, които са извън нашата Земя, но заедно с нея принадлежат към едно цяло, гражданин и на онези бъдещи светове, за които загатнах. |
| 245 | So kann Sittenanschauung in Geist-Erkenntnis in einer neuen Weise wurzeln. Erst wenn solche Kraft unser sittliches Leben durchziehen wird, werden wir in der Lage sein, die Sittenlehre umzugestalten zu einer sozial wirksamen Lebensanschauung. | Така нравственият възглед може по нов начин да се вкорени в познанието на духа. Едва когато такава сила проникне в нравствения ни живот, ще можем да преобразуваме учението за нравствеността в социално действен възглед за живота. |
| 246 | Solche Wege, wie sie hier angedeutet worden sind, sie wurden versucht in so etwas, wie es die Dreigliederung des sozialen Organismus, in so etwas, wie es mein Buch «Die Kernpunkte der sozialen Frage» darstellt. Das halten ja viele für Abstraktionen, für Utopien, und ist doch das Allerrealste, weil es in jener Neu-Erfassung der Wirklichkeit ruht, die von keiner Naturwissenschaft erreicht werden kann, da diese zu sehr angekränkelt ist vom intellektualistischen Leben. Dieses intellektualistische Leben hat allmählich den Menschen gar sehr auf sich selbst zurückgewiesen. Man kann heute merkwürdige Proben bekommen, wie der Mensch dadurch, daß er aus seiner äußeren Naturkenntnis heraus nicht mehr den Menschen selber begreift, egoistisch geworden ist. Der Egoismus ist zu gleicher Zeit mit dem Intellektualismus in den drei bis vier letzten Jahrhunderten in alles äußere und innere Menschenleben eingezogen, vor allen Dingen - auch das muß unbefangen angesehen werden - hat dieser Intellektualismus, dieser Egoismus auch das religiöse Leben erfaßt. Heute kann nur - und das hat die menschliche Erziehung durch Jahrhunderte leider vorbereitet - von einem gewissen egoistischen Standpunkt aus über die Unsterblichkeit der menschlichen Seele gesprochen werden. Die Menschen beben heute davor zurück, daß etwa - wie es selbstverständlich nicht ist, wie es aber doch möglich wäre - das Aufhören ihres geistig-seelischen Wesens eintreten könnte, wenn der Leichnam der Erde übergeben wird. Das widerspricht dem, was von dem Naturhaften als ein deutliches Letztes übriggeblieben ist; das widerspricht einem deutlichen egoistischen Trieb. Man frönt diesem egoistischen Trieb, wenn man nur, wie es auch wieder unter dem Zwang der Dogmen geschieht, von der Fortdauer des menschlichen Seelenlebens nach dem Tode spricht, die ja selbstverständlich gerade durch Geisteswissenschaft voll begründet wird; wenn man aber nicht davon spricht, daß unser Geistig-Seelisches vor unserer Geburt beziehungsweise Empfängnis in einer geistigen Welt war. Bevor wir heruntersteigen in die physische Leiblichkeit und jene Umhüllung annehmen, die uns durch die Vererbung von Vater und Mutter gegeben wird, machen wir in einer geistig-seelischen Welt ebenso eine Entwicklung durch, wie wir dies hier auf der Erde tun. Und genau ebenso wie unser Leben nach dem Tode eine Fortsetzung des Lebens hier auf der Erde ist, ein Ausbau der Erfahrungen hier, so ist das Leben, das wir zwischen Geburt und Tod durchmachen, eine Fortsetzung des Lebens, wie es war vor der Geburt. | В тричленността на социалния организъм, в онова, което представлява книгата ми „Основните точки на социалния въпрос“, бяха правени опити да се следват такива пътища, каквито бяха загатнати тук. Мнозина смятат това за абстракции, за утопии, а то е най-реалното, защото се основава на онова ново разбиране на действителността, което никоя природна наука не може да постигне, тъй като е твърде заразена от интелектуалистичния живот. Този интелектуалистичен живот постепенно насочи човека в твърде голяма степен към самия него. Днес могат да се видят странни примери как човекът е станал егоистичен, защото чрез външното си познание за природата вече не разбира самия човек. През последните три-четири столетия егоизмът навлезе едновременно с интелектуализма в целия външен и вътрешен човешки живот, преди всичко – и това също трябва да се разгледа непредубедено – този интелектуализъм, този егоизъм обхвана и религиозния живот. Днес за безсмъртието на човешката душа може да се говори само от известна егоистична гледна точка – и за съжаление, човешкото възпитание е подготвяло това в продължение на столетия. Днес хората тръпнат от мисълта, че духовно-душевното им същество би могло да престане да съществува, когато трупът бъде предаден на земята – нещо, което, разбира се, не е така, но все пак би било възможно. Това противоречи на онова, което е останало от природното като явен последен остатък; противоречи на един явен егоистичен нагон. На този егоистичен нагон се угажда, когато се говори само за продължаването на човешкия душевен живот след смъртта – както отново се прави под принудата на догмите, – но не се говори, че духовно-душевното ни начало е било в един духовен свят преди раждането, съответно преди зачеването ни; самото продължаване, разбира се, именно духовната наука обосновава напълно. Преди да слезем във физическата телесност и да приемем онази обвивка, която ни се дава по наследство от баща и майка, в един духовно-душевен свят също преминаваме през развитие, както правим това тук, на Земята. И точно както животът ни след смъртта е продължение на живота тук, на Земята, доразвиване на тукашния опит, така животът, през който преминаваме между раждането и смъртта, е продължение на живота, какъвто е бил преди раждането. |
| 247 | Das legt zum Beispiel dem Pädagogen seine großen Pflichten auf, wenn er sich der Verantwortlichkeit voll bewußt ist, die auf seiner Seele lastet, indem er dasjenige zu entwickeln hat, was aus ewigen geistigen Höhen in einen Menschenleib herabgestiegen ist und sich durch die äußere Form und Hülle von Jahr zu Jahr immer mehr und mehr ausprägt. Das ist das andere, das man hinzufügen kann zu jener dem Egoismus entgegenkommenden Erkenntnis, die nur Rücksicht nimmt auf die allerdings selbstverständlich feststehende Tatsache der Unsterblichkeit der menschlichen Seele gegenüber dem Tod. Das ist die andere Seite, die insbesondere die Geisteswissenschaft für den neueren Menschen betonen muß: das Leben vor der Geburt oder vor der Empfängnis und die Fortsetzung desselben durch das Leben hier. Leicht wird weltflüchtig, wer nur von dem Nachtodlichen spricht. Wer im Ernst das Vorgeburtliche ins Auge faßt, wird sich verpflichtet fühlen - da die Weltenordnung so ist, daß der Mensch herunterzusteigen hat ins physische Dasein -, dieses zu einem tatkräftigen zu machen. Denn nur dadurch können wir das ausprägen, was wir auszuprägen suchen, wenn wir wissen, daß wir durch die Geburt ins physische Dasein herabsteigen. Während zur Entseelung und Entgeistigung des physischen Daseins die bloße Aussicht auf das führt, was nach dem Tode kommt, muß zur Durchkräftigung unseres Willens, zur Durcharbeitung unseres ganzen Lebens das Bewußtsein führen, daß wir als Geist in dieses physisch sinnliche Dasein herabgestiegen sind. Menschenhofmungenfür die Zukunft können sich in sicherer Weise nur aus der Geistesanschauung ergeben, wenn wir mit unserer Anschauung im Geiste wurzeln, wenn wir unser intellektualistisches Wesen durchprägen und durchimprägnieren mit dem, was uns die Geisteswissenschaft gibt. Dann kann wiederum Tatenimpuls, Willensimpuls einkehren in unser Leben. Und unser Leben wird diese geistigen Impulse nötig haben, denn dieses Leben ist ein absteigendes. Alte Generationen konnten noch auf ihre Instinkte schauen. Bei den alten Griechen konnten wir sehen, daß derjenige, der für das öffentliche Leben herangereift ist, nur seine Blut-Instinkte zu entwickeln brauchte. Das wird nicht mehr sein können, die Bildung würde verschwinden müssen, wenn wir nur auf das bauen wollten, was uns die Erde noch aus den Instinkten der Menschen heraus entgegenbringen könnte. Der heutige osteuropäische Sozialismus rechnet auf diese Instinkte; er rechnet auf eine Null. Auf eine Wirklichkeit wird man rechnen, wenn man die Hoffnung aufrichtet, daß auf geisteswissenschaftlich orientierten Sozialismus aufgebaut werden soll. Allerdings, solche Anschauungen, wie sie hier vorgebracht worden sind, werden noch nicht in ihrem vollen Ernste genommen, wenigstens von einer großen Anzahl Menschen nicht. Einzelne nehmen sie ernst, allerdings von einem ganz gewissen Gesichtspunkte aus. So habe ich in unserer Zeitschrift «Dreigliederung des sozialen Organismus», als ich noch in Dornach arbeitete, gelesen, wie von gewisser Seite her recht wichtig genommen wird, was als Geisteswissenschaft auftritt; und es soll hier ein merkwürdiger Vortrag, ich glaube sogar mit Musikbegleitung, gehalten worden sein, der sich gestützt hat auf etwas, was wie ein Programm von gewisser Seite her auftritt, zum Beispiel in den « Stimmen der Zeit» von dem Jesuitenpater Zimmermann, fast in jedem Heft, und was eben solche Niederschläge erzeugt, wie der, der sich hier ergeben haben soll. Da wurde gesagt, noch dazu von einem Domkapitular, man könne sich ja über das, was der Steiner sagt, aus den Schriften seiner Gegner unterrichten, denn die Schriften, die er selbst schreibt, und die seiner Anhänger dürften Katholiken nicht lesen, denn die habe der Papst verboten. In der Tat, die römische heilige Kongregation vom 18. Juli 1919 hat ein allgemeines Edikt erlassen, welches das Verbot enthält, theosophische, anthroposophische Schriften zu lesen, wie es wenigstens in der Interpretation dieses allgemeinen Ediktes durch den Jesuitenpater Zimmermann heißt. Und man kann doch nicht glauben, daß dieser Jesuitenpater Zimmermann immer lügt. Gelogen hat er: Er hatte behauptet, daß ich ein ehemaliger Priester gewesen wäre, daß ich einem Kloster entflohen sei. Ich war nie in einem Kloster. Dann hat er gesagt: Die Behauptung, daß der Steiner ein entlaufener Priester sei, läßt sich allerdings heute nicht mehr aufrechterhalten. Eine sonderbare Art, das, was man erlogen hat, wiederum gutzumachen! Nun glaube ich nicht, daß das auch erlogen ist, was da jenen merkwürdigen Niederschlag gefunden hat, der dahin geht, daß man sich aus den Schriften meiner Gegner unterrichten kann, weil die anthroposophischen Schriften von der heiligen Kongregation vom 18. Juli 1919 verboten worden sind. Ja, auf dieser Seite ahnt man, daß sich in der anthroposophisch orientierten Geisteswissenschaft etwas, was sehr reale Kräfte hat, in die Gegenwart hereinstellen will. | Това например възлага на педагога големите му задължения, ако той напълно осъзнава отговорността, която тежи на душата му, когато трябва да развива онова, което е слязло от вечни духовни висини в едно човешко тяло и чрез външната форма и обвивка се изразява от година на година все повече и повече. Това е другото, което може да се прибави към онова познание, което отговаря на егоизма и взема предвид само безсмъртието на човешката душа пред лицето на смъртта – факт, който, разбира се, е безспорно установен. Това е другата страна, която особено духовната наука трябва да подчертае за съвременния човек: животът преди раждането или преди зачеването и неговото продължение чрез живота тук. Лесно започва да бяга от света онзи, който говори само за живота след смъртта. Който сериозно разглежда живота преди раждането, ще се почувства задължен – тъй като световният ред изисква човекът да слезе във физическото съществуване – да направи това съществуване дейно. Защото само така можем да изразим онова, което се стремим да изразим, когато знаем, че чрез раждането слизаме във физическото съществуване. Докато само перспективата за онова, което идва след смъртта, води до лишаване на физическото съществуване от душа и дух, съзнанието, че сме слезли като дух в това физическо-сетивно съществуване, трябва да доведе до укрепване на волята ни, до преработване на целия ни живот. Човешките надежди за бъдещето могат да възникнат на сигурна основа само от духовното съзерцание, ако възгледът ни е вкоренен в духа, ако проникнем и изпълним интелектуалистичното си същество с онова, което ни дава духовната наука. Тогава в живота ни отново може да навлезе импулс за дела, импулс за воля. И животът ни ще се нуждае от тези духовни импулси, защото този живот е низходящ. Старите поколения все още можеха да се обръщат към инстинктите си. При древните гърци можехме да видим, че онзи, който е узрял за обществения живот, е трябвало само да развие кръвните си инстинкти. Това вече няма да е възможно, образованието би трябвало да изчезне, ако искаме да градим само върху онова, което Земята още би могла да ни даде чрез човешките инстинкти. Днешният източноевропейски социализъм разчита на тези инстинкти; той разчита на нула. Ще разчитаме на нещо действително, ако подхранваме надеждата, че целта е да се гради върху духовнонаучно ориентиран социализъм. Наистина възгледи като представените тук още не се приемат с пълната им сериозност, поне от голям брой хора. Отделни хора ги приемат сериозно, наистина от съвсем определена гледна точка. Така, когато още работех в Дорнах, прочетох в нашето списание „Тричленност на социалния организъм“ колко сериозно определени среди приемат онова, което се явява като духовна наука; и тук, както се твърди, е била изнесена странна лекция, мисля дори с музикален съпровод, която се опирала на нещо, което определени среди представят като програма – например йезуитският отец Цимерман почти във всеки брой на „Гласове на времето“, – и което поражда тъкмо такива прояви, каквато уж е имало тук. Там било казано, при това от член на съвета от духовници при катедралата, че за онова, което казва Щайнер, можем да се осведомим от съчиненията на противниците му, защото католиците не бивало да четат съчиненията, които пише той самият, нито тези на привържениците му, понеже папата ги забранил. Действително на 18 юли 1919 г. римската Света конгрегация е издала общ указ, който съдържа забрана да се четат теософски, антропософски съчинения, поне според тълкуването на този общ указ от йезуитския отец Цимерман. И все пак не можем да вярваме, че този йезуитски отец Цимерман винаги лъже. Лъгал е: беше твърдял, че съм бивш свещеник, че съм избягал от манастир. Никога не съм бил в манастир. После каза: твърдението, че Щайнер е избягал свещеник, днес наистина вече не може да се поддържа. Странен начин да се поправи онова, което е било излъгано! Но не вярвам да е лъжа и онова, което се е проявило по онзи странен начин в твърдението, че можем да се осведомим от съчиненията на противниците ми, защото антропософските съчинения са забранени от Светата конгрегация от 18 юли 1919 г. Тези среди предусещат, че чрез антропософски ориентираната духовна наука в съвремието иска да навлезе нещо, което притежава твърде реални сили. |
| 248 | Diese anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft - lassen Sie mich das zum Schlüsse, ich möchte sagen, wie eine sachliche und zugleich persönliche Bemerkung noch sagen -, diese anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft wird das, was sie als Erkenntnisgrundlage des Tatenlebens, als Erkenntnisgrundlage des sittlichen und sozialen Lebens, als Erkenntnisgrundlage der schönsten Menschenhoffnungen vertreten muß gegen alle Widerstände, so gut sie es kann, weiter vertreten. Man kann ihr meinetwillen die Gurgel zuschnüren: sobald sie sich nur wieder ein wenig regen kann, wird sie wiederum das geltend machen, was sie als der Menschheit notwendige Wahrheit glaubt erkennen zu können. Und wie in dem Augenblick, als sich die Aussicht auf den Sieg zu unseren Ungunsten zu wenden begann, der ganzen internationalen Welt gegenüber in dem Goetheanum ein Zeugnis für das internationale Geistesleben erstellt worden ist, ohne davor zurückzuschrecken, daß dasjenige, was heute ausgebildeter Goetheanismus ist, doch aus den Wurzeln des deutschen Geisteslebens kommt, so wird auch allem andern gegenüber, was als Hemmnisse sich in den Weg stellen will, diese anthroposophisch orientierte Geisteswissenschaft für die Erkenntnis, die in ihre Überzeugung übergegangen ist, als für einen Weltinhalt kämpfen. | Тази антропософски ориентирана духовна наука – позволете ми накрая да добавя това като бележка, бих казал, едновременно по същество и в личен план, – тази антропософски ориентирана духовна наука ще продължава въпреки всяка съпротива да отстоява колкото може по-добре онова, което трябва да отстоява като познавателна основа на дейния живот, като познавателна основа на нравствения и социалния живот, като познавателна основа на най-прекрасните човешки надежди. Ако щете, могат да ѝ стиснат гърлото: щом отново успее поне малко да помръдне, тя отново ще отстоява онова, което вярва, че може да познае като необходима за човечеството истина. И както в мига, когато изгледите за победа започнаха да се променят в наша вреда, в Гьотеанума беше създадено свидетелство за международния духовен живот пред целия международен свят, без притеснение от факта, че днешният развит гьотеанизъм все пак има корените си в германския духовен живот, така тази антропософски ориентирана духовна наука ще се бори за познанието, превърнало се в нейно убеждение, като за съдържание на света – и срещу всичко друго, което иска да застане като пречка на пътя ѝ. |
| 249 | Es ist jetzt 35 Jahre her, da schrieb ich meiner meiner ersten Auseinandersetzungen, um zu charakterisieren, wie das deutsche Wesen notwendig hat, zurückzukehren zu den besten geistigen Quellen seiner Kraft, da schrieb ich die Worte nieder wie einen Mahnruf an das deutsche Volk: «Bei allen Fortschritten, die wir auf den verschiedensten Gebieten der Kultur zu verzeichnen haben, können wir uns doch nicht entschlagen, daß die Signatur unseres Zeitalters viel, sehr viel zu wünschen übrigläßt. Unsere Fortschritte sind zumeist nur solche in die Breite und nicht in die Tiefe. Für den Gehalt eines Zeitalters sind aber nur die Fortschritte in die Tiefe maßgebend. Es mag sein, daß die Fülle der Tatsachen, die von allen Seiten auf uns eingedrungen sind, es begreiflich erscheinen läßt, daß wir über dem Blick ins Weite den in die Tiefe augenblicklich verloren haben. Wir möchten nur wünschen, daß der abgerissene Faden fortschreitender Entwicklung bald wieder angeknüpft wird und die neuen Tatsachen von der einmal gewonnenen geistigen Höhe aus erfaßt werden.» | Преди тридесет и пет години в едно от първите си изложения, за да характеризирам колко необходимо е германската същност да се върне към най-добрите духовни източници на силата си, записах следните думи като предупредителен призив към германския народ: „При целия напредък, който можем да отбележим в най-различните области на културата, все пак не можем да пренебрегнем, че обликът на нашата епоха оставя много, твърде много да се желае. Напредъкът ни най-често е само в ширина, а не в дълбочина. Но за съдържанието на една епоха определящ е само напредъкът в дълбочина. Възможно е поради изобилието от факти, които ни връхлетяха от всички страни, да изглежда разбираемо, че загледани в ширината, за момента сме изгубили погледа в дълбочина. Бихме искали само скъсаната нишка на постъпателното развитие скоро отново да се свърже и новите факти да бъдат обхванати от вече достигнатата духовна висота.“ |
| 250 | In dem Gefühl, daß, wenn der damalige geistige Tiefstand nicht in einer wirklichen geistigen Erhebung einen Widerpart finden würde, ein Katastrophales kommen müsse, in dieser Empfindung, mit herznagendem Schmerz schrieb ich vor 35 Jahren diese Worte nieder und ließ sie drucken. Ich glaube, daß ich gerade heute von solchen Gesichtspunkten aus, wie ich sie angeführt habe, sachlich-persönlich auf diese Worte hinweisen darf. Denn der Gang der Ereignisse in diesen dreieinhalb Jahrzehnten ist ein Beweis dafür, daß es berechtigt ist, den Ruf nach Geistigkeit wieder ertönen zu lassen. Möge er, da er damals nicht gehört worden ist, heute und in der nächsten Zukunft von den Deutschen gehört werden, damit sie von innen heraus, aus der erfaßten Geistigkeit aufbauen können, was gerade bei ihnen in einer so furchtbaren Weise in den letzten Jahren zerstört worden ist, ja, was nur angefangen hat, zerstört zu werden, und was gewiß auf den Bahnen der Zerstörung weiterschreiten wird, wenn man nicht Geistigkeit mitnehmen wird für den Neuaufbau. | Преди тридесет и пет години написах тези думи и ги дадох за печат с чувството, че ако тогавашният духовен упадък не срещне противовес в един действителен духовен подем, трябва да настъпи нещо катастрофално – с това усещане, с болка, разяждаща сърцето. Вярвам, че именно днес от гледни точки като посочените имам право да припомня тези думи и по същество, и в личен план. Защото ходът на събитията през тези три и половина десетилетия доказва, че е оправдано отново да прозвучи призивът за духовност. След като тогава призивът не беше чут, нека днес и в близкото бъдеще бъде чут от германците, за да могат отвътре, от постигнатото разбиране за духовността, да изградят онова, което именно при тях през последните години беше разрушено по толкова ужасен начин, нещо повече, чието разрушаване едва започна и несъмнено ще продължи, ако духовността не стане част от новото изграждане. |
| 251 | Das ist es, woran man heute appellieren möchte: an den Willen zur Geistigkeit gerade in dem deutschen Volk. Und man darf an diesen Willen zur Geistigkeit appellieren; denn sicher ist es: Entwickelt das deutsche Volk diesen Willen zur Geistigkeit, so muß es die Geistigkeit finden. Zum Materialismus, sagte ich neulich, hat es anscheinend - das beweisen gerade die Ereignisse der letzten Jahrzehnte - keine Begabung ; für die Geistigkeit hat es Begabung, das beweist der Geist unserer Entwicklung durch Jahrhunderte. Deshalb darf man appellieren an den Willen zur Geistigkeit: das deutsche Volk, wenn es nur den Willen entwickelt, wird die Geistigkeit finden, es hat die Begabung dazu. Aber da es die Begabung hat, hat es auch vor dem Ruf nach Geistigkeit die große Verantwortlichkeit. Möge das Bewußtsein dieser Verantwortlichkeit erwachen, erwachen in der Weise, daß das deutsche Volk wiederum tatkräftig auf geistiger Grundlage und aus geistigen Impulsen heraus in die Entwicklung der Menschheit eingreifen könne, das fortsetzen könne, was es zum Segen der Menschheit durch viele Jahrhunderte für diese Menschheit durch seine größten Geister geleistet hat. | Към това бихме искали да се обърнем днес: към волята за духовност именно в германския народ. И имаме право да се обърнем към тази воля за духовност; защото едно е сигурно: ако германският народ развие тази воля за духовност, той непременно ще намери духовността. За материализма, казах наскоро, той, изглежда, няма дарба – това доказват именно събитията от последните десетилетия; за духовността има дарба, това доказва духът на нашето развитие през столетията. Затова имаме право да се обърнем към волята за духовност: стига само да развие волята, германският народ ще намери духовността, той има дарбата за това. Но тъй като има дарбата, носи и голямата отговорност да откликне на призива за духовност. Нека съзнанието за тази отговорност се пробуди, да се пробуди така, че германският народ отново да може дейно, на духовна основа и от духовни импулси да се намеси в развитието на човечеството, да може да продължи онова, което в продължение на много столетия чрез най-великите си духове е извършил за благото на човечеството. |