ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 24 юли 1922 г.

Днес бих искал най-напред да започна с един вид въведение, а утре да премина към изложение по въпросите на националната икономика, по социално-икономическите въпроси, които човек трябва да си поставя в настоящето – изложение, което в известно отношение е замислено да образува едно цяло. Националната икономика в смисъла, в който се говори за нея днес, всъщност е създадена едва в по-ново време. Тя възникна по същество едва когато стопанският живот на съвременните народи стана извънредно сложен в сравнение с по-ранните стопански отношения. И тъй като искаме да изградим този курс главно така, както трябва да бъде изграден за студента по национална икономика, във въведението трябва да посочим и тъкмо тази особена черта на днешното мислене в националната икономика.

В крайна сметка дори не е нужно да се връщаме много назад в историята, за да видим как дори само през самия деветнадесети век, да речем, стопанският живот се промени в сравнение с по-ранните отношения. Обърнете внимание само на един факт: в известен смисъл например Англия още през първата половина на деветнадесети век вече беше получила в общи линии съвременния си стопански облик, така че през деветнадесети век всъщност сравнително малко неща в стопанската ѝ структура се промениха коренно. Големите въпроси от социално естество, които в по-ново време се свързват със стопанските въпроси, съществуваха в Англия още през първата половина на деветнадесети век и още тогава хората, които се стремяха да мислят за социално-икономическите въпроси в съвременния смисъл, можеха да правят своите проучвания в Англия, докато по онова време подобни проучвания, да речем, в Германия би трябвало да останат безплодни. До първата третина на деветнадесети век в Англия преди всичко вече се бяха изградили мащабни търговски връзки и с това изграждане на търговската структура търговският капитал беше станал основа на английското народно стопанство. За съвременното стопанство в Англия не беше нужно да се търси друга изходна точка освен търговския капитал, възникнал от вече укрепналите търговски отношения, съществували още през първата третина на деветнадесети век. От този момент нататък всичко в Англия се разви с известна последователност. Само че не бива да забравяме, че цялото английско стопанство беше възможно единствено върху основата, създадена от отношенията на Англия с колониите, особено с Индия. Цялото английско народно стопанство е немислимо без отношенията на Англия с Индия. С други думи, това английско народно стопанство с възможността си да създава големи капитали се гради върху обстоятелството, че зад него стои една, така да се каже, стопански девствена страна. Не бива да пренебрегваме това особено сега, когато преместваме погледа си от английското към германското народно стопанство.

Проследете германското народно стопанство и ще видите, че например през първата третина на деветнадесети век то все още в общи линии съответства на стопанските навици, възникнали още през Средновековието. През първата третина на деветнадесети век стопанските навици и стопанските връзки в Германия са изцяло стари. Затова целият темп на стопанския живот в Германия беше различен от този например в Англия през първата третина, дори през първата половина на деветнадесети век. В Англия още през тази първа половина на века вече се извършваше онова, което можем да наречем съобразяване с бързо променящите се житейски навици. Общата насока на стопанския живот остава в общи линии същата, но той вече е съобразен с бързо променящи се навици. В Германия самите навици все още са консервативни. Стопанският живот все още може да се движи като охлюв, все още може да се приспособява към обстоятелството, че в техническо отношение условията остават приблизително еднакви дълго време и че потребностите също не се променят бързо. През втората третина на деветнадесети век обаче настъпи обрат. С развитието на промишлеността условията бързо се доближиха до английските. През първата половина на деветнадесети век Германия беше предимно аграрна страна, но бързо се превърна в промишлена страна, много по-бързо от която и да било друга област на Земята.

Но с това беше свързано и нещо друго. Бихме могли да кажем: в Англия преходът към промишлено разбиране за народното стопанство се разви инстинктивно; всъщност изобщо не се знаеше как. Той настъпи като природно явление. В Германия през първата третина на деветнадесети век наистина още съществуваха средновековните порядки – Германия беше аграрна държава; но докато външните стопански отношения се развиваха така, че все още бихме могли да ги наречем почти средновековни, човешкото мислене се промени из основи. В съзнанието на хората проникна убеждението, че трябва да дойде нещо друго, че съществуващото всъщност вече не отговаря на времето; и така преобразуването на стопанските отношения в Германия през втората третина на деветнадесети век се извърши много по-съзнателно, отколкото в Англия. В Германия хората много по-добре знаеха – в Англия изобщо не знаеха – как са навлезли в съвременния капитализъм. Ако днес прочетяхте какво тогава, бих искал да кажа, се е излагало и говорело за навлизането в индустриализма, бихте добили следната представа: наистина е забележително как са мислели тогава хората в Германия. – Да се излезе от старите обвързаности, от стария корпоративен ред и да се премине към онова, което наричаха напълно свободно положение на човека в стопанския живот – това хората смятаха направо за пълно освобождение на човека; наричаха го либерализъм, наричаха го демокрация; хората смятаха това направо за спасение на човечеството. Затова в Англия никога не срещаме теория за народното стопанство като тази, която разработиха, да речем, хора, които дължат образованието си на разцвета на описаната епоха. Шмолер, Рошер и други почерпиха възгледите си от това либерално народно стопанство в неговия разцвет. Напълно съзнателно те изградиха онова, което беше изградено изцяло в този дух. Англичанинът би намерил такава наука за народното стопанство за скучна. За такива неща изобщо не се размишлява, би казал той. Затова обърнете внимание колко коренно се различаваше начинът, по който в Англия се говореше за тези въпроси, от начина, по който в Германия говореха Рихтер, Ласкер или дори Брентано – за Англия ще посоча дори само хора като Биконсфийлд, които вече бяха достатъчно теоретично настроени. Следователно в Германия навлязоха съзнателно в този втори период.

След това настъпи третият период, същинският държавен период. Нали когато наближи последната третина на деветнадесети век, германската държава се укрепи по същество чрез чисто властови средства. Не се утвърди онова, което идеалистите искаха от четиридесет и осма, а дори още от тридесетте години насам, а държавата се укрепи чрез чисто властови средства. Постепенно тази държава съвсем съзнателно подчини на себе си и стопанския живот, така че през последната третина на деветнадесети век структурата на стопанския живот беше изцяло проникната от принципа, противоположен на предишния. През втората третина той се развиваше под влияние на либералните възгледи, а сега се развиваше изцяло под влияние на възгледите, свързани с държавния принцип. Това придаде общия облик на стопанския живот в Германия; и в цялото това развитие имаше елементи на съзнание. А всичко това все пак отново беше несъзнавано.

Най-важното беше, че по този начин се създаде коренна противоположност между английското и средноевропейското стопанство, при това съвсем не само в мисленето, а в цялата стопанска дейност. Но тъкмо върху тази противоположност се основаваше начинът, по който се осъществяваше съвместната стопанска дейност. Цялото стопанство на деветнадесети век, както се разви и навлезе в двадесети век, би било немислимо без тази противоположност между Запада и европейския център – не би могло да се продава така, както се продаваше, да се пласират стоките така, както се пласираха, да се произвеждат така, както се произвеждаха.

И така, постепенно се разви възможността английското стопанство да съществува на основата на собствеността върху Индия, а сега и възможността стопанската дейност да се разшири на основата на противоположността между западното и средноевропейското стопанство. Защото стопанският живот не се гради върху онова, което виждаме в най-близкото си обкръжение, а върху големите взаимни отношения навън, в света.

Тъкмо с тази противоположност светът изобщо навлезе в световното стопанство и – не можа да навлезе в световното стопанство. Защото то всъщност почиваше върху инстинктивните елементи, които се бяха развили и които току-що очертах чрез противоположността между Англия и Средна Европа. През двадесети век светът всъщност се изправи – без да знае, без да забелязва нищо – пред обстоятелството, че тази противоположност ставаше все по-актуална и по-актуална, все по-дълбока и по-дълбока. Противоположността ставаше все по-актуална и по-актуална, все по-дълбока и по-дълбока и се поставяше големият въпрос: стопанските отношения се бяха развили от тези противоположности и ги пренасяха все повече и повече в бъдещето; но същевременно, когато противоположностите ставаха все по-големи и по-големи, съвместната стопанска дейност ставаше невъзможна. Това беше големият въпрос на двадесети век – противоположността беше създала стопанството, стопанството беше задълбочило противоположността, противоположността се нуждаеше от разрешаване, – въпросът тогава беше: как да се разрешат противоположностите? – Историческото развитие показа, че хората не бяха способни да разрешат този въпрос.

Така, както говорих сега, би могло да се говори и през 1914 г., в мирно време. После вместо разрешение дойде резултатът от неспособността да се намери разрешение в световноисторически мащаб. Това е болестта, която настъпи, ако разгледаме нещата от стопанската им страна.

Възможността за всяко развитие по същество почива върху противоположности. Ще посоча само една такава противоположност: тъй като английското стопанство се беше укрепило много по-рано от средноевропейското, за някои стоки англичаните не можеха да определят толкова ниски цени, колкото се определяха в Германия, и така възникна голямата противоположност в конкуренцията; защото „Произведено в Германия“ беше въпрос на конкуренция. А когато войната свърши, можеше да се постави въпросът: как сега, след като хората най-напред си бяха разбили главите, вместо да търсят разрешение на противоположностите, как сега да се справим с нещата? Тогава трябваше да вярвам, че най-напред е необходимо да се намерят хора, които да разберат какви противоположности трябва да бъдат създадени в друга област; защото животът почива върху противоположности и може да съществува само ако има противоположности, които си взаимодействат. И така, през 1919 г. можеше да се стигне до мисълта: нека тогава посочим противоположностите, към които всъщност се стреми световноисторическото развитие, противоположностите между стопанското, правно-политическото и духовно-културното, противоположностите на тричленността.

Какво всъщност беше правилното в тогавашната мисъл, че тричленността трябва да влезе в главите на възможно най-много хора? Днес искам да опиша нещата само външно: най-важното беше най-напред тричленността да е влязла в главите на възможно най-много хора, преди да настъпят стопанските последици, които настъпиха оттогава насам. Трябва да имате предвид: когато тричленността беше назована за пръв път, още не бяхме изправени пред днешните валутни затруднения; напротив, ако тогава тричленността беше разбрана, те никога нямаше да могат да настъпят. Но отново се изправихме пред невъзможността хората да разберат нещо такова в действително практически смисъл. Тогава се опитвахме да направим тричленността разбираема, а хората ни питаха: всичко това би било хубаво, разбираме го; но нали първата задача е да противодействаме на обезценяването на валутата. – Можехме само да им кажем: та това се съдържа в тричленността! Приемете тричленността, тя е единственото средство да се противодейства на обезценяването на валутата! – Хората питаха тъкмо как да се направи онова, което именно тричленността трябваше да постигне. Следователно те не разбираха тричленността, макар постоянно да твърдяха, че я разбират.

И така, днес положението е такова, че трябва да кажем: когато днес отново говорим пред личности като вас, вече не можем да говорим по същия начин както тогава, а днес е необходим друг език. И тъкмо това бих искал сега да ви дам тук, в тези лекции. Бих искал да ви покажа как днес отново трябва да мислим за тези въпроси особено когато сме млади и още можем да участваме в онова, което трябва да се изгради в близкото бъдеще.

Така, от една страна, можем да опишем една епоха, деветнадесети век, чрез световноисторически, стопански противоположности. Но бихме могли да се върнем и по-назад и тогава ще обхванем епохата, когато хората са започнали да мислят за националната икономика. Ако разгледате историята на националната икономика, ще видите: по-рано всичко е протичало инстинктивно. Всъщност едва в по-ново време стопанският живот става толкова сложен, че се усеща необходимостта да се мисли за тези неща.

Всъщност говоря именно на студенти, говоря всъщност съобразно с това как студентите следва да се ориентират в националната икономика. Затова сега бих искал да кажа най-същественото, което има значение днес. Времето, когато е трябвало да се размишлява за националната икономика, вече е било време, когато са липсвали мислите, с които да се обхване такава област като народностопанската. Просто вече са липсвали идеите за това. Искам да ви покажа, че е така, като приведа един пример от природната наука.

Нещата стоят така: като хора имаме физическото си тяло, което е тежко, както са тежки и другите физически тела. След обедното хранене то ще бъде по-тежко, отколкото преди него. Бихме могли дори да го претеглим. Тоест подвластни сме на общото действие на тежестта. Но в човешкото тяло не бихме могли да постигнем кой знае какво с тази тежест, присъща на всичко материално, което има тегло; бихме могли най-много да се движим из света като автомати, но не и като съзнателни същества. Вече неведнъж съм казвал какво е нужно, за да се образуват понятия, които имат стойност, неведнъж съм казвал какво е необходимо на човека, за да мисли. Човешкият мозък тежи около 1400 грама, когато се претегли сам по себе си. Ако оставите тези 1400 грама да притискат кръвоносните съдове, които са там, под черепния покрив, това ще ги смачка и унищожи. Нямаше да можете да живеете и миг, ако човешкият мозък беше устроен така, че да ги притиска с всичките си 1400 грама (табло 1*). Щастие е за човека, че съществува Архимедовият принцип: всяко тяло във вода губи толкова от теглото си, колкото тежи течността, която измества. Следователно, ако имате тежко тяло във водата, то губи точно толкова от теглото си, колкото тежи същият обем вода. Мозъкът плува в мозъчната течност и при това губи 1380 грама; защото толкова тежи обем вода, равен на обема на човешкия мозък. Мозъкът притиска основата само с 20 грама и тази основа може да понесе това. Но ако сега се запитаме: за какво служи това? – тогава трябва да кажем: с мозък, който е само маса с тегло, не бихме могли да мислим. Не мислим с онова, което е тежко вещество, а мислим с подемната сила. Веществото трябва първо да изгуби тежестта си, тогава можем да мислим. Мислим с онова, което отлита от Земята.

Но имаме съзнание в цялото си тяло. Благодарение на какво имаме съзнание в цялото си тяло? В цялото ни тяло има двадесет и пет билиона червени кръвни телца. Тези двадесет и пет билиона червени кръвни телца са много малки; но все пак са тежки, тежки са, защото съдържат желязо. Всяко от тези двадесет и пет билиона червени кръвни телца плува, плува в кръвния серум и губи толкова от теглото си, колкото тежи изместената от него течност. Така във всяко отделно кръвно телце отново се поражда подемна сила, тоест тя се поражда двадесет и пет билиона пъти. В цялото си тяло имаме съзнание благодарение на онова, което тласка нагоре. Така че можем да кажем: когато приемаме хранителни вещества, те трябва най-напред в голямата си част да бъдат освободени от тежестта си, да бъдат преобразувани, за да могат да ни служат. Това е изискването на организма.

Именно когато е станало необходимо да се мисли в областта на националната икономика, хората са се отучили да мислят така и да смятат това за нещо определящо. Оттогава насетне са се съобразявали само с веществата, които имат тегло, и не са мислели например как се променя тежестта на едно вещество в организма благодарение на подемната сила, която действа върху него.

Но има и нещо друго. Ако и днес още си спомняте заниманията си с физика, ще знаете, че във физиката се говори за спектър. С помощта на призмата се получава тази цветна ивица: червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индигово, виолетово. В тези граници, от червеното до виолетовото, спектърът изглежда осветен. Знаете обаче, че се приема съществуването на така наречените инфрачервени лъчи преди областта със светлинни въздействия и на ултравиолетови лъчи отвъд виолетовото (табло 1). Следователно, ако някой говори само за светлината, той не обхваща цялото това явление; трябва да говори за това как светлината се преобразува полярно в двете посоки; трябва да говори за това, че отвъд червеното светлината потъва в топлината, а отвъд виолетовото – в химичните въздействия, и всъщност изчезва като светлина. Следователно, ако някой излага само учение за светлината, той представя само част от явлението; но освен това даваме и едно погрешно учение за светлината. По същото време, когато е трябвало да се започне да се мисли за националната икономика, физиката, физическото мислене е било в такова състояние, че се е получило погрешно учение за светлината.

Приведох ви това, защото тук има валидна аналогия. Моля, разгледайте – този път не народното стопанство, а стопанството на врабците или на лястовиците! То също е вид стопанство; но това стопанство в животинското царство не достига много навътре в човешкото царство. При хамстера можем дори да говорим за животински капитализъм. Същественото в животинското стопанство е, че природата предлага продуктите, а животното като отделно същество си ги взема. Човек все още отчасти принадлежи към това животинско стопанство, но трябва да излезе от него.

С видимата светлина в спектъра може да се сравни стопанството, за което най-напред всъщност можем да говорим като за човешко, докато онова, което все още навлиза в природата, трябва да сравним с частта на спектъра, която навлиза в инфрачервеното. Тук навлизаме например в областта на селското стопанство, навлизаме в областта на стопанската география и така нататък. В тази посока не можем да поставим твърда граница на учението за стопанството. Учението за стопанството навлиза в област, която трябва да бъде разбрана по съвсем друг начин. Това е от едната страна.

От другата страна обаче тъкмо при нашите по-сложни стопански отношения постепенно се стигна дотам, че стопанското мислене всъщност отново се изплъзва на човека. Точно както към ултравиолетовото светлината престава да се проявява като светлина, така и човешката дейност в стопанството престава да бъде чисто стопанска. Неведнъж съм описвал как стана това. Всъщност това явление започва едва през деветнадесети век. Дотогава стопанският живот все още зависи в доста голяма степен от способностите на отделния човек. Една банка процъфтявала, ако някой от хората в нея бил способен. Отделните хора все още имали значение. Неведнъж съм разказвал като забавен пример как веднъж при Ротшилд дошъл един министър, пратеник на френския крал. Искал да получи заем от него. В този момент Ротшилд преговарял с един търговец на кожи и когато му съобщили за пратеника на френския крал, казал: нека почака малко. – Човекът бил страшно потиснат. Трябвало да чака, а вътре имало търговец на кожи! Когато слугата излязъл и му казал това, той изобщо не му повярвал. Та кажете на господин Ротшилд вътре, че идвам като пратеник на френския крал! – Слугата донесъл отговора: трябва да почакате. – Тогава той нахълтал вътре и казал: аз съм пратеникът на френския крал. – Ротшилд отговорил: моля, седнете, вземете си един стол! – Но аз съм пратеникът на френския крал! – Моля, вземете си два стола!

Наистина тогава случващото се в стопанския живот съзнателно беше съсредоточено в човешката личност. Но това се промени. Промени се така, че днес в големите мащаби на стопанския живот извънредно малко зависи от отделната личност. Човешката стопанска дейност вече е навлязла много дълбоко в онова, което бих искал да сравня с ултравиолетовото. А това е онова, което действа като капитал сам по себе си. Капиталовите маси действат сами по себе си. Над стопанския живот има един надстопански живот, който се обуславя в общи линии от собствената сила на капиталовите маси, така че трябва да кажем: ако днес искаме действително да разберем стопанския живот, трябва да го разглеждаме като разположен между две области, едната от които води надолу към природата, а другата – нагоре към капитала. А между тях се намира онова, което трябва да схванем като същинския стопански живот.

Но от това следва, че е липсвало дори понятието, с което да се очертаят правилно границите на самото учение за стопанството и правилно да се определи мястото му в цялото знание. Защото ще видим: колкото и да е странно, с човешкия разсъдък може да се схване само тази област – само областта, която още не навлиза в същинската стопанска дейност и която може да се сравни с инфрачервеното. За нея може да се размишлява както за други процеси: как се отглежда овес, как се отглежда ечемик и така нататък, как най-добре се извличат суровините в минното дело. По същество само за това може да се мисли правилно с разсъдъка, който сме свикнали да прилагаме в науката на по-новото време.

Това има огромно значение! Защото само си припомнете онова, което изложих като понятието, необходимо в науката. Като храна приемаме тежки вещества. Те могат да ни служат благодарение на това, че непрестанно губят теглото си в нас, следователно изцяло се променят. Но това стига дотам, че във всеки орган те се променят по различен начин. В черния дроб промяната е различна от тази в мозъка или в белия дроб. Организмът е диференциран и за всяко вещество условията във всеки орган стават различни. При преминаването от един орган към друг качеството непрестанно се променя.

Приблизително така е, когато в рамките на едно народностопанско цяло говорим, да речем, за стойността на една стока. Също толкова невъзможно е да питаме за стойността на една стока, колкото е безсмислено да определим някакво вещество, да речем, като въглерод и след това да попитаме: как се държи той в човешкото тяло? – въглеродът става съвсем различен от онова, което е тук или там във външния свят, дори по отношение на теглото си. Стойността е различна според това дали стоката се намира в един магазин, или е превозена тук или там.

Идеите за народното стопанство трябва да бъдат съвсем подвижни. Трябва да се отучим да създаваме такива понятия, които могат да бъдат дефинирани. Трябва да ни е ясно, че имаме работа с жив процес и че трябва да преобразуваме понятията в живия процес. Но с идеите, с които разполагаха, хората се опитваха да схванат именно стойността, цената, производството, потреблението и така нататък. А те не струваха нищо. Ето защо по същество не успяхме да изградим наука за народното стопанство. С понятията, с които сме свикнали, не можем да отговорим например на въпроса: какво е стойност, какво е цена? – защото трябва непрестанно да разглеждаме онова, което има стойност, в хода на неговото обращение, трябва да разглеждаме цената, която съответства на една стойност, в хода на непрестанното обращение. И виждате ли, ако питате за простото физическо свойство на въглерода, няма да узнаете нищо за онова, което се извършва например в белия дроб, макар че въглеродът е и в белия дроб, защото в белия дроб цялата конфигурация става съвсем различна. Така желязото, когато го намерите в мината, е нещо съвсем различно от онова, което е в народностопанския процес. За народното стопанство е от значение нещо съвсем различно от това, че веществото „е“ желязо. Но трябва да се съобразяваме с такива променливи фактори.

Веднъж, преди около четиридесет и пет години, посетих едно семейство. Там ми показаха една картина. Тази картина беше стояла, мисля, тридесет години на тавана. Докато стоеше там и никой не знаеше за нея нищо друго освен че е нещо, захвърлено в един ъгъл, в народностопанския процес тя не струваше нищо; но когато разбраха, че е ценна, стойността ѝ стана тридесет хиляди гулдена – а тридесет хиляди гулдена тогава бяха много. От какво зависеше тогава стойността? Единствено от това какво мнение си бяха изградили за картината. Картината не беше местена от мястото си; само хората бяха започнали да мислят другояче за нея. Така за никое нещо не е решаващо какво непосредствено „е“ то. И тъкмо народностопанските понятия никога не можете да развивате с опора във външната реалност, а трябва винаги да ги развивате с опора в народностопанския процес. А в рамките на един процес всяко нещо непрестанно се променя. Следователно трябва да говорим за народностопанското обращение, преди да стигнем до такива неща като стойност, цена и така нататък. В днешните съчинения по наука за народното стопанство обаче виждате, че се започва с определения за стойност и цена. А най-напред трябва да се изложи народностопанският процес; чак тогава се получават нещата, с които днес се започва.

И така, през 1919 г., понеже по същество всичко беше разрушено, можеше да се мисли, че хората ще са разбрали необходимостта да се започне с нещо свежо. Но не беше така. Малцината, които тогава вярваха, че трябва да се започне отначало, също много скоро се отдадоха на удобното убеждение: така или иначе нищо не може да се направи. – Междувременно настъпи голямото бедствие – обезценяването на валутата в източните и средните области, а с него и пълно преобръщане на общественото разслоение; защото с всяко следващо обезценяване, разбира се, трябва да обеднява онзи, който живее от онова, което беше сравнено с ултравиолетовото. И това действително става, може би в по-голяма степен, отколкото вече се забелязва днес. То ще се извърши докрай. Затова тук преди всичко вниманието ни се насочва към понятието за социалния организъм, защото става ясно, че обезценяването на валутата се определя от старите държавни граници. Следователно старите държавни граници се намесват в народностопанския процес. Той трябва да бъде схванат, но най-напред трябва да се разбере социалният организъм. А всички учения по национална икономика, като се започне от Адам Смит и се стигне до най-новите, всъщност разглеждат малки области като социални организми. При това не обръщат внимание дори на обстоятелството, че щом се избира дори само една аналогия, тя трябва да е вярна. Хората изобщо не обръщат внимание, че трябва да е вярна. Виждали ли сте истински, напълно развит организъм, който да е такъв: тук например има един човек, тук е вторият човек, тук е третият човек и така нататък. Забавни биха били човешките организми, слепени по такъв начин; при напълно развитите организми такова нещо няма. При държавите обаче е точно така. Организмите се нуждаят от празно пространство около себе си, което да се простира до другия организъм. Отделните държави можете да сравните най-много с клетките на организма и само цялата Земя като стопанско тяло можете да сравните с организъм. Това трябва да се вземе предвид. Откакто имаме световно стопанство, е съвсем осезаемо, че можем да сравняваме отделните държави само с клетки. Цялата Земя, мислена като стопански организъм, е социалният организъм.

Това никъде не се взема предвид. Защото с развитието си цялата наука за народното стопанство се превърна в нещо, което не съответства на действителността, тъкмо защото се иска да се установят принципи, които да важат за една отделна клетка. Затова, когато изучавате френската наука за народното стопанство, откривате една структура, а когато изучавате английската, германската или други науки за народното стопанство – друга. Но като икономисти се нуждаем от разбиране за целия социален организъм.

Това исках да ви кажа днес като въведение.