ПЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 28 юли 1922 г.

Ако продължим още малко да разглеждаме поредиците от факти в народностопанския процес, на които вчера се спряхме, пред нас ще се разкрие следното. Видяхме как народностопанският процес започва с обработването на природата, тоест как от простия, необработен природен продукт, който в народностопанския процес все още няма стойност, възниква обработеният природен продукт. След това видяхме как процесът продължава, като капиталът, така да се каже, улавя труда, разчленява го, организира го, и как после трудът отново изчезва в капитала, така че за по-нататъшното напредване на народностопанския процес капиталът трябва да работи. Но това работене вече не е работене в същия смисъл, както преди, а е поемане на капитала от чисто духовното. И като използва по-нататък капитала в народностопанския процес, както го описах вчера, духовното придвижва този процес напред.

За да можем постепенно да се издигнем до разбирането на формулата, която загатнах вчера, искам да ви представя схематично, така да се каже, символично онова, което ви изложих тук. Можем да кажем: природата потъва в труда (виж рисунка 3). Така че имаме приблизително това течение от природата в труда – табло 4а. Природата потъва в труда. Трудът се развива по-нататък. Развитите стойности, така да се каже, текат нататък. Трудът изчезва в капитала. И проследихме процеса дотук (виж рисунка 3). Сега лесно ще можете да го продължите в представите си. Кръговратът трябва да се затвори. Капиталът не може просто да застине. Иначе нямаше да имаме органичен процес, а процес, който би замрял в капитала. Капиталът трябва отново да изчезне в природата. Всъщност можете нагледно да проследите това, че капиталът трябва отново да изчезне в природата, но ако искате правилно да разберете това изчезване на капитала в природата, първо трябва да си послужите с още едно понятие.

Помислете до какво всъщност се ограничава онова, което досега ви изложих тук за народностопанския процес. Изложих обработването на природата, организирането на труда от духа, а с това и възникването на капитала, което е съпътстващо явление на организирането на труда от духа. След това изложих наличието на капитала: той, така да се каже, се получава от духа, който организира труда; при това обособяване на капитала трудът изчезва и сега духът работи в капитала като изобретателен дух, но в социалната взаимовръзка. Същинската техническа страна на изобретенията тук не ни занимава; същинската техническа страна на изобретенията ще вземем предвид чак когато продължим нашето изложение.

Всичко, което ви описах – само го обхванете с поглед, – е описано от едностранна гледна точка. Трябваше и да го опиша от едностранна гледна точка. Защото всичко това е описано от гледна точка на произвеждането. Всъщност досега най-много само загатвах за нещо друго освен за производството. Само от време на време, така да се каже, включвах понятия, които произлизат от потреблението, когато трябваше малко да се доближим до въпроса за цената; но всъщност още не сте забелязали нищо, свързано с потреблението. И така, досега говорих за производството. Народностопанският процес обаче не се състои само в производството, а освен в производството се състои и в потреблението.

Ако направите едно просто разсъждение, ще видите, че потреблението е точно противоположният полюс на производството. Постарахме се да открием в производството стойности, които възникват в народностопанския процес; но потреблението се състои в непрестанно отстраняване на тези стойности, в непрестанно изразходване на тези стойности, тоест в непрестанно обезценяване на тези стойности. И именно това е, което играе другата роля в народностопанския процес: непрестанното обезценяване на стойностите. Тъкмо затова имаме известно право да говорим, че народностопанският процес е органичен процес, процес, в който след това се намесва духовното; защото същността на един организъм е именно в това, че образува нещо и после отново го разгражда. В организма трябва непрестанно да се произвежда и да се потребява. Това трябва да е налице и в народностопанския организъм. Трябва непрестанно да се произвежда и да се потребява.

Така стигаме дотам да видим в друга светлина, от друга гледна точка онова, което досега се проявяваше като стойностосъздаващи сили. Досега всъщност само показахме как в рамките или в хода на производствения процес възникват стойности. Но всеки път, когато на една стойност ѝ предстои обезценяване, се променя цялото движение, което наблюдавахме досега. Движението, което наблюдавахме, беше непрекъснато: стойности възникват чрез прилагане на труда към природата; стойности възникват чрез прилагане на духа към труда; стойности възникват чрез прилагане на духа към капитала. И всичко това е движение напред.

Следователно можем да кажем: разгледахме стойностообразуващото движение в народностопанския процес. – Но понеже сега навсякъде в този народностопански процес се включва и обезценяващото, потреблението, има и още нещо. Има онова разгръщане на стойността, което възниква между самото производство и потреблението. Когато стойността навлезе в потреблението, тя не се движи повече. Тя не се повишава. Тя не се движи повече. Нещо застава насреща ѝ. Насреща ѝ застава именно потреблението с развитието на неговите потребности. Тук стойността е поставена в съвсем различно положение от онова, в което изглеждаше, че е поставена при досегашното ни разглеждане. Досега разглеждахме стойността в непрекъснато движение. Отсега нататък трябва да започнем да разглеждаме стойността до определена точка, а след това да я смятаме за спряна. Всеки път, когато стойността бъде спряна, по-нататък възниква не стойностообразуващо движение, а стойностообразуващо напрежение.

И това е вторият елемент в народностопанския процес. Табло 4а. В народностопанския процес имаме не само стойностообразуващи движения, а и стойностообразуващи напрежения. И най-нагледно можем да наблюдаваме такива стойностообразуващи напрежения, когато потребителят просто застане срещу производителя или търговеца и когато в следващия миг, бихме могли да кажем, образуването на стойност престава, като преминава в обезценяване. Тук се образува напрежение и това напрежение се уравновесява от потребността от другата страна. Тук (виж рисунката) стойностообразуващият процес се спира: потребността, потреблението застават насреща му и възниква напрежението между производство и потребление, което също е напълно стойностообразуващ фактор, но такъв стойностообразуващ фактор, който може да се сравни с разгръщане на сила, спряно и поддържано в равновесие, а не с продължаващо действие на силите. Тук имате пълна аналогия с онова, което във физиката са живите сили и силите на напрежението, живите енергии и енергиите на положението, при които се установява равновесие. Защото, ако не вземем предвид тези енергии на напрежението в народностопанския процес, стигаме до най-странни възгледи. Ще видим как, ако развием такива възгледи, ще стигнем до разбиране на всяко народностопанско отношение, а иначе изпадаме в най-объркани възгледи. Ако например едностранно се придържате само към народностопанските движения на енергиите, няма да можете да разберете защо диамантът в короната на Англия има толкова огромна стойност; защото тук сте принудени да прибегнете същевременно до понятието за народностопанска стойност на напрежението. Също така и днес при много икономисти ще откриете, че се взема предвид рядкостта на някой природен продукт. Никога няма да открием рядкостта като стойностообразуващ фактор, ако смятаме, че само движението в народностопанския процес образува стойности, ако постепенно не се научим да разбираме как тук или там стойности се образуват чрез напрежения, чрез ситуации, чрез състояния на равновесие – най-ярко чрез потреблението, но и чрез други отношения.

И така, сега виждате, че в народностопанския процес, който поради това напълно можем да разглеждаме като органичен и в който духът непрестанно се намесва, може да настъпва и обезценяване. Обезценяване трябва непрестанно да има или непрестанно има. Така че ще кажем: по този път, който стойностите изминават от природата и труда към капитала, същевременно ще настъпва непрестанно обезценяване. Защото, ако това обезценяване не можеше да настъпи по съответния начин, какво би се случило тогава? Тъкмо тук, на това място (виж рисунка 3), можете нагледно да видите какво би се случило тогава.

За да си изясните това действително, вземете въпроса за кредита, проблема за кредита. Ако искаме да поставим капитала в служба на духа в смисъла, в който изложих това вчера, духовният производител става длъжник. Той става длъжник или може да стане длъжник само благодарение на това, че има кредит – табло 4а. Тук се появява кредитът (виж рисунката), и то онова, което можем да наречем личен кредит. Той има кредит. Кредитът може да бъде изразен числово. Капиталът, който мнозина други или неколцина други му предоставят авансово, е, така да се каже, неговият личен кредит. А този личен кредит, както знаете, има определена последица поне ако го разглеждаме в рамките на сегашните ни народностопански отношения. Въздействието му върху народното стопанство е свързано по някакъв начин с лихвения процент.

Да приемем, че лихвеният процент е нисък. Ако като духовен творец в народностопанския процес стана длъжник, тоест онзи, който ползва кредит, трябва да плащам малко на хората, които ми предоставят авансово капитала. Като трябва да плащам по-малко лихви, мога да произвеждам стоките си по-евтино; така ще мога да въздействам върху народностопанския процес в посока на поевтиняване. Следователно можем да кажем: личният кредит поевтинява производството, когато лихвеният процент намалява. Докато разглеждаме това отношение, докато духът все още просто използва капитала в стопанския процес, винаги е така. При спадащ лихвен процент онзи, който се нуждае от кредит, може да действа по-свободно, може по-интензивно да се намесва в народностопанския процес, а именно да действа по-интензивно в полза на другите. Ако най-напред поевтинява стоките, действията му най-напред са плодотворни за потребителите.

Но сега да си представим другото. Отпуска се кредит, така нареченият кредит срещу вещно обезпечение, върху земя. Когато се отпуска кредит срещу вещно обезпечение върху земя, положението е съществено различно. Да приемем, че лихвеният процент е пет процента. И онзи, който взема капитал срещу земята, трябва да плаща пет процента. Ако капитализирате това, ще получите капитала, който съответства на тази земя, тоест сумата, за която земята трябва да се купи. Да приемем сега, че лихвеният процент спада на четири процента, тогава срещу тази земя може да се отпусне повече капитал като кредит, поне се отпуска повече. И навсякъде виждаме, че вследствие на спадащия лихвен процент земята не поевтинява, а поскъпва. Вследствие на спадащия лихвен процент земята не поевтинява, а поскъпва. Кредитът срещу вещно обезпечение оскъпява, докато личният кредит поевтинява. Кредитът срещу вещно обезпечение оскъпява земята, докато личният кредит поевтинява стоките. Но всъщност това означава много в народностопанския процес; то означава, че повеждаме народностопанския процес все повече и повече към оскъпяване, когато капиталът отново се връща към природата и просто се свързва с нея под формата на кредит срещу вещно обезпечение, така че тогава имаме свързване на капитала със земята, тоест с природата.

Следователно в народностопанския процес може да е разумно единствено капиталът тук (виж рисунка 3) да не се запазва в природата – табло 4а, – а да изчезва в нея. По какъв начин може той да изчезне в природата? Докато изобщо можете да свързвате капитала с природата, следователно докато чрез образуването на капитал можете непрестанно да оскъпявате природата в още необработеното ѝ състояние, дотогава капиталът не може да изчезне в природата; напротив, той се запазва в нея. И във всички страни, в които ипотечното законодателство позволява капиталът да се свързва с природата, получаваме задържане на капитала в природата, в земята. Вместо капиталът тук (виж рисунка 3) да се потреби, тоест да изчезне тук, вместо тук да възникне стойностообразуващо напрежение, възниква ново стойностообразуващо движение, което е вредно за народностопанския процес. Това може да се предотврати единствено ако при здрав народностопански процес на онзи, който трябва да обработва земя, изобщо не можем да отпуснем кредит срещу вещно обезпечение върху земята, а и тук можем да отпуснем само личен кредит, тоест кредит за използването на капитала чрез земята. Ако свързваме с капитала единствено земята, капиталът се задържа, когато пристигне тук при природата. Но ако той се свързва с духовната дееспособност на онзи, който управлява земята, който чрез земята трябва да подпомага народностопанския процес, тогава капиталът изчезва, когато пристигне тук при природата, тогава той не се задържа, тогава не се запазва, а преминава през природата, отново в труда, и пак извършва кръговрата. Едно от най-лошите задръствания в народностопанския процес е онова, при което капиталът просто се свързва с природата: нека вземем народностопанския процес в неговото начало (това е само хипотеза) – тогава, след като трудът и капиталът са се развили като продължение на природата, капиталът следователно получава възможността да завладее природата, вместо да се изгуби в нея.

Сега, разбира се, ще можете да направите едно много сериозно възражение, като кажете: Но ето че капиталът възникна в рамките на това движение. Ами ако сега той достигне там до природата и е толкова много, че няма възможност да го насочим към труда? Ако няма възможност, да кажем, да намерим нови методи за насърчаване на първичното производство? – Навсякъде тук с капитала е свързана не природата, а трудът: следователно, ако пристигнем тук с капитала и направим първичното производство по-рационално или разкрием нови източници на суровини и така нататък, тогава тук можем непосредствено да прехвърлим капитала в труда. Но ако сега има твърде много капитал, отделните собственици на капитал, които не могат да предприемат нищо с него, естествено, го усещат. Ако проследите нещата исторически, действително е така: възникна твърде много капитал и поради това капиталът намери само един изход – да се съхрани в природата. Именно така видяхме да се развива в народностопанския процес така наречената стойност, така нареченото повишаване на стойността на земята.

Но ако сега в тази по-широка взаимовръзка разгледате въпроса, който привържениците на поземлената реформа все представят незадоволително и който при тяхното представяне никога не може да се разбере, ще си кажете: ако свържа капитала с природата, стойността на природата, естествено, се повишава. Колкото повече ипотеки тежат върху нещо, толкова по-скъпо трябва после да се плати за него. Стойността непрестанно се повишава. Но дали това – по-високата оценка на земята – е действителност? То съвсем не е действителност. По естествен път земята не може да придобие повече стойност; тя може най-много да придобие повече стойност, ако върху нея се положи по-рационален труд. Тогава трудът е онова, което повишава стойността; но да си представяме самата земя като такава с повишена стойност, е безсмислица, пълна безсмислица – ако я подобрявате, трудът трябва да предшества това. Доколкото е само природа, земята изобщо още не може да има стойност. Придавате ѝ стойност, като свързвате капитала с нея, така че можем да кажем: онова, което в днешната народностопанска взаимовръзка се нарича стойност на земята, в действителност не е нищо друго освен закрепен към земята капитал; но закрепеният към земята капитал не е действителна стойност, а привидна стойност. И важното е най-после и в рамките на народностопанския процес да се научим да разбираме какво са действителните стойности и какво – привидните стойности.

Ако в системата ви от мисли има заблуда, отначало не забелязвате въздействието на тази заблуда, защото на днешната груба наука убягва връзката между заблудата и всички тези различни смущаващи процеси в организма, които са свързани с нея и които се познават само чрез духовната наука. Не се знае как например в периферните органи поради заблуди възникват храносмилателни смущения и така нататък. Но в народностопанския процес заблудите, привидните образувания действат, там те стават реални, там имат последствие. И всъщност от народностопанска гледна точка няма съществена разлика дали, да кажем, някъде пускам пари, които отначало не са основани на някаква реалност, а просто увеличават броя на банкнотите, или придавам на земята капиталова стойност. И в двата случая създавам привидни стойности. Чрез такова увеличаване на банкнотите повишавам числово цените, но в действителност не върша нищо в народностопанския процес. Само преразпределям. Но мога да нанеса огромни вреди на отделния човек. Така това капитализиране на земята вреди на хората, които участват във взаимните връзки на народностопанския процес.

Тук можете да направите много интересни изследвания, ако например сравните ипотечното законодателство, каквото е било преди войната в средноевропейските страни, където стойността на земята е можела да се повишава произволно по силата на самото законодателство, с английското законодателство, където в известен смисъл земята не може съществено да поскъпва, и разгледате въздействията върху народностопанския процес. Тези неща наистина могат да дадат много интересни теми за дисертации. Едно числово сравнение между въздействията на английското и германското ипотечно законодателство би било доста добра тема.

И така, с това успях нагледно да ви покажа за какво всъщност става дума тук: че природата действително не бива тук (виж рисунка 3) да води до съхраняване на капитала, а капиталът тук трябва безпрепятствено отново да продължава да действа в труда. Но ако той е налице и не може да бъде използван – искам още веднъж да кажа това, – има един-единствен начин да не се окаже повече, отколкото трябва: да бъде изразходван по този път (виж рисунка 3) и накрая да има само толкова, колкото тук може отново да премине в обработването на земята, колкото този труд изисква. Най-естественото е тук по пътя капиталът да бъде изразходван, да бъде потребен. Би било и нещо ужасно – представете си го хипотетично! – ако по целия този път нищо не се потребяваше. Тогава би трябвало да влачим продуктите със себе си. Нещата стават органични само благодарение на това, че се изразходват. Но както се изразходва онова, което е обработена природа, както се изразходва трудът, организиран чрез капитала, така по-нататък по своя път капиталът просто трябва да бъде потребен, правилно потребен. Това потребление на капитала просто трябва да бъде осъществено.

То може да бъде осъществено само като целият народностопански процес бъде правилно устроен от началото до края, тоест до връщането си към природата, така че да има нещо като саморегулиращия механизъм в човешкия организъм. Човешкият организъм съумява поне когато функционира нормално, да не отлага тук или там неизразходвани хранителни вещества. А ако тук или там се отлагат неизразходвани хранителни вещества, налице е болест, също както когато се отлагат неизразходвани части от организма. Представете си например, че при храносмилането в главата веществата се отлагат, тоест в главата настъпва неправилно храносмилане. Отложените вещества не се отстраняват. Следователно потреблението не е правилно регулирано. Тогава настъпват мигренозните състояния. Така навсякъде в човешкия организъм бихте могли да видите как причината за болестни прояви се крие в неправилното приемане и отстраняване на онова, което трябва да се смели. Така е и в социалния организъм при натрупването на онова, което всъщност трябва да бъде потребено на определено място. Просто е необходимо тук (виж рисунка 3) капиталът да бъде потребен, за да не може заедно с природата – табло 4а – да образува нещо неживо, нещо като вкаменено вложение в народностопанския процес. Защото капитализираната земя е именно невъзможно вложение в народностопанския процес.

Искам изрично да отбележа, че тук не става дума за агитация. Искам да развия нещата така, както се оформят от естествения процес. Тук трябва да се взема предвид само научната страна; но не може да се развива наука, която се занимава с човешките действия, без да се посочва какви болестни прояви могат да възникнат, също както не може да се разглежда човешкият организъм, без да се посочва какви болестни прояви могат да възникнат. И така, трябва да има съответно потребление на капитала, само че не потребление на целия капитал, а е необходимо все пак нещо да премине нататък, за да може природата после да се обработва по-нататък.

Но онова, което трябва да премине нататък, мога отново да ви изясня чрез един образ. Вземете един земеделец: от народностопанска гледна точка той трябва да се стреми действително да се освободи от добива от нивите си и да запази семената за посев за следващата година. Семената за посев трябва да се запазят занапред, трябва да се съхранят. Това е образ, който напълно може да се приложи към този процес тук (виж рисунка 3) – табло 4а. Капиталът трябва да бъде потребен дотолкова, че да остане единствено онова, което може да се разглежда като един вид посев за по-нататъшното оживяване на народностопанския процес, който отново започва от природата. Следователно може да остане само онова, което, да речем, осигурява по-рационално разработване на определени източници на суровини, което при определени обстоятелства подобрява и почвата, да кажем, чрез създаването на по-добри торове. Но за това трябва да положите труд. Следователно от потреблението трябва да се изключи онова, което може да продължи да действа като труд; напротив, предварително трябва да бъде потребено онова, което, ако все още беше тук (виж рисунка 3), би се свързало с природата по неорганичен начин.

Можете да кажете: Е, кажи ни тогава как става така, че тук пристига точно толкова капитал, че този капитал, така да се каже, е само семето за посев за онова, което следва! Кажи ни това!

В науката за народното стопанство не се опираме на логическа основа, а в науката за народното стопанство се опираме на реална основа. Тук не може да се дават отговори като онези, които при определени обстоятелства получаваме, да кажем, в чисто теоретичната етика. Нали в теоретичната етика можем много хубаво да увещаваме един престъпник и да правим какво ли не. С това ще сме направили достатъчно от етична гледна точка. Но народностопанските процеси трябва да се осъществяват, трябва да протичат. Трябва да се говори за реалности. Когато се говори за производствения процес и се показва доколко той създава стойности, се говори за реалности. Че при потреблението се говори за реалности, всеки знае. Следователно в народното стопанство трябва да се говори само за реалности. Идеите не предизвикват нищо в реалния свят. Онова, което регулира народностопанския процес по правилния начин, намира израз в това, което в своята книга „Същност на социалния въпрос“ нарекох действителните асоциации.

Защото, ако поставите стопанския живот на самостоятелна основа и съберете по съответния начин в асоциации хората, които участват в стопанския живот било като производители, било като търговци, било като потребители, тогава тези хора ще имат възможността през целия народностопански процес да задържат прекомерното образуване на капитал и да насърчават образуването на капитал там, където то е твърде слабо.

За това, естествено, е необходимо правилно наблюдение на народностопанския процес. То е необходимо. Следователно, ако някъде един вид стока, да кажем, стане твърде евтина или твърде скъпа, това трябва да може да се наблюдава по съответния начин. Поевтиняването и поскъпването, разбира се, сами по себе си още нямат значение; едва когато опитът, който може да възникне само при съвместното обсъждане в асоциациите, ни даде възможност да кажем: пет парични единици са твърде малко или твърде много за едно количество сол – едва когато действително можем да кажем, че цената е твърде висока или твърде ниска, тогава ще можем да предприемем необходимите мерки.

Ако цената на някаква стока, на някакво благо стане твърде ниска, така че хората, които произвеждат благото, вече да не могат да получават съответното заплащане за постиженията си, които се оценяват твърде ниско, за резултатите си, които се оценяват твърде ниско, тогава в производството на това благо трябва да се назначават по-малко работници, тоест работниците да се насочат към друга работа. Ако едно благо стане твърде скъпо, тогава към производството му трябва да се насочат работници. При асоциациите става дума за съответното разпределяне на заетостта на хората в отделните отрасли на народното стопанство. Трябва да сме наясно, че едно действително покачване на цената на даден народностопански артикул трябва да означава увеличаване на броя на хората, които участват в производството на този народностопански артикул, и че едно спадане на цената, едно твърде силно спадане на цената, налага работниците да се изтеглят и да се насочат към друга област на труда. За цените можем да говорим само във връзка с разпределението на хората в определени отрасли на труда на съответния социален организъм.

Някои привърженици на свободните пари ви показват какви възгледи понякога господстват днес, когато навсякъде има склонност да се работи по-скоро с понятия, отколкото с реалности. За тях това е съвсем просто: ако цените, да речем, някъде са твърде високи, тоест за някакъв артикул трябва да се дават твърде много пари, нека се погрижим парите да намалеят, тогава стоките ще поевтинеят, и обратно. Но ако помислите задълбочено, ще установите, че за народностопанския процес това в действителност не означава нищо друго, освен с някакво хитро приспособление да накарате стълбчето на термометъра да се покачи, когато стане твърде студено. Така лекувате само симптомите. Като придавате друга стойност на парите, не създавате нищо реално.

Но създавате нещо реално, когато регулирате труда, тоест броя на работещите хора; защото цената зависи именно от броя на работниците, които работят в определена област. Да искаме да уредим подобно нещо чрез държавата, би означавало най-страшната тирания. Трябва да се стремим да го уреждаме чрез свободните асоциации, които възникват в социалните области и в които всеки има поглед върху нещата – той е член на асоциацията или неговият представител е неин член, или му съобщават какво става в нея, или сам разбира какво трябва да стане.

Разбира се, с това е свързано и другото: трябва да се погрижим работникът през целия си живот да не умее да извършва само някаква отделна операция, а да може да върши и друго. Помислете, това ще стане необходимо особено защото иначе тук (виж рисунка 3) ще се натрупва твърде много капитал. Капиталът, който тук би бил в повече, можете да използвате, за да научите работниците на нещо, за да ги прехвърлите в други професионални отрасли. И така, виждате, че щом мислим разумно, народностопанският процес се коригира – това е важното, същественото, – той се коригира. Но никога няма да се коригира, ако само казваме, че чрез едно или друго, чрез инфлация или чрез издаване на едни или други разпореждания ще стане по-добре. Така няма да стане по-добре, а ще стане по-добре единствено ако оставите хора да наблюдават процеса във всяка негова точка и ако тези наблюдатели могат непосредствено да правят изводите.

Дотук исках да стигна днес, за да видите, че с това, което се разбираше под тричленност, не се целеше да се води агитация, а да се каже на света нещо, което следва от реалното разглеждане на народностопанския процес.