ПЪРВО СЕМИНАРНО ОБСЪЖДАНЕ

Дорнах, 31 юли 1922 г.

Въпрос: „Основните точки“ наистина изглеждат „логически завършени сами по себе си“, но в „Основните точки“ не може да се намери критерият „съобразено с действителността, или не“.

Рудолф Щайнер: Би било добре приятелите да се изкажат още малко по-ясно по този въпрос. Трябва да имате предвид, че учението за народното стопанство като такова всъщност е съвсем млада област на мисленето, едва на няколко столетия, и че чак до големите утописти всичко в народностопанския живот всъщност се е разигравало повече или по-малко инстинктивно. И все пак тези инстинктивни импулси, които хората са имали, са се осъществявали в действителността.

За да разберете по-точно, помислете само за следното. Днес хората често казват: Това, което можем да мислим за стопанските неща, всъщност произлиза от стопанските класови противоположности, но също и от стопанския начин на работа и така нататък. Дори няма да разглеждам най-крайния възглед, застъпван от Маркс и последователите му. Дори икономисти със силно буржоазен уклон говорят, че всъщност всичко произлиза от икономическите основи сякаш с автоматична необходимост. И все пак, когато хората обсъждат отделните конкретни неща, се оказва, че конкретните учреждения, започнали да действат, за да създадат днешния стопански живот, не са нищо друго освен резултати от самото средновековно мислене, разбира се, във връзка с различните реалности. Но помислете само какво устройство е породило римското понятие за собственост, тоест една чисто юридическа категория, и какви стопански неща на свой ред са възникнали чрез това понятие. Вижда се, че тези неща не са били разглеждани научно, но юридическите категории са имали формиращо въздействие, като още в качеството им на юридически категории в тях е бил вложен и стопански смисъл. После са дошли меркантилистите и така нататък, които не са били творчески хора, а теоретици. Може например да се каже, че съветниците на император Юстиниан, създали сборника „Корпус юрис“, са били много по-творчески хора от по-късните икономисти. Тези хора действително не са създали само един Юстинианов кодекс в днешния ни смисъл, а виждаме как по-нататък, в хода на средновековното развитие, противоположните импулси се развиват тъкмо въз основа на установеното в това Юстинианово законодателство.

И така в новото време стигнахме до хора, чието народностопанско мислене вече не е творческо, а само наблюдаващо. Това наблюдение започва в същинския смисъл при Рикардо. Вземете например закона за намаляващия добив от земята. Това е точно такъв закон, който е правилен, но абсолютно несъобразен с действителността. Защото практиката непрекъснато ще показва, че ако се вземат предвид всички фактори, които Рикардо е взел предвид, от тях наистина следва онова, което той е нарекъл закон за намаляващия добив от земята, но щом, от друга страна, се приложи по-интензивно обработване с технически средства, сметките на този закон се объркват. Той не се потвърждава в действителността.

Вземете нещо друго, нещо по-обикновено. Вземете „железния закон за заплатата“ на Ласал. Трябва да призная, че виждам известна научна лекомисленост в това все още да се твърди, че този закон бил „преодолян“, защото нещата не се потвърждават. Работата е следната: От начина на мислене на Ласал и от възгледа, че трудът може да се заплаща, не може да следва нищо по-правилно от този железен закон за заплатата. Той е толкова логически строг, че може да се каже: Ако се мисли така, както е трябвало да мисли Ласал, абсолютно правилно е, че никой няма интерес да дава на работника по-голяма заплата от онази, която едва позволява издръжката му. Разбира се, няма да му даде повече. Даде ли му обаче по-малко, работникът ще залинее и онзи, който плаща заплатата, ще трябва да понесе последиците. Всъщност изобщо не може да се мине без теоретичното признаване на железния закон за заплатата. Дори сред самия пролетариат хората казват: Железният закон за заплатата е погрешен, защото не е вярно, че през последните десетилетия заплатата се е задържала на известен минимум, който същевременно би бил и нейният максимум. Но защо железният закон за заплатата на Ласал е погрешен? Ако се бяха запазили отношенията, при които той го е формулирал – искам да кажа отношенията от 1860 до 1870 г., – ако стопанството беше продължило да се ръководи от възгледа на чистия либерализъм, железният закон за заплатата щеше да се осъществи в действителността с абсолютна точност. Това не е било направено: отказали са се от стопанството на либерализма и днес непрекъснато поправят железния закон за заплатата, като създават държавни закони, които коригират действителността, до която той би довел.

И така, виждате, че един закон може да бъде правилен и все пак да не е съобразен с действителността. Не познавам човек, който да е бил по-голям мислител от Ласал. Само че той беше много едностранчив. Наистина беше много последователен мислител.

Когато сме изправени пред природен закон, го установяваме. Когато сме изправени пред социален закон, също можем да го установим, но той важи само като определена тенденция и можем да го коригираме. Доколкото стопанството ни почива чисто на свободната конкуренция – а все още има много неща, които почиват само на свободната конкуренция, – железният закон за заплатата е валиден. Но понеже би бил валиден при тези предпоставки, трябва да се внесат корекциите чрез социалното законодателство, чрез определено работно време и така нататък. Оставете предприемачите да действат съвсем свободно и железният закон за заплатата ще е валиден. Затова в народното стопанство не може да има чисто дедуктивен метод. Индуктивният пък помага още по-малко. Него е следвал Лухо Брентано. Можем само да наблюдаваме стопанските факти – гласи този метод – и после постепенно се издигаме до закона. – Но така изобщо не стигаме до творческо мислене. Това е така наречената по-нова национална икономика, която нарича себе си научна. Тя всъщност иска да бъде само индуктивна. Но с нея няма да напреднете.

В народното стопанство непременно ви е нужен характеризиращ метод, който търси понятия по следния начин: тръгва се от различни изходни точки, тези изходни точки се съпоставят и се обобщават в понятия. Така се получава определено понятие. То вероятно ще бъде в известен смисъл едностранчиво, понеже никога не можем да обхванем с поглед пълния обем на фактите, а разполагаме само с известна съвкупност от опитности. После отново разглеждате явленията с помощта на това понятие и се опитвате да го проверите. Тогава ще видите, че всъщност така изменяте самото понятие. Така чрез характеризиране стигате до понятие, което изменяте, като го проверявате, и тогава получавате един народностопански възглед. Трябва да се стремите към възгледи.

Сега в лекциите на „Курс по национална икономика“ бих искал да разработя такъв възглед, като ви покажа всичко, което непрекъснато се намесва в образуването на цените. Методът в народното стопанство е именно крайно неудобен метод, защото всъщност се свежда до това понятията да се съставят от безкрайно много фактори. Трябва да се стремите към народностопански имагинации! Само с тях можете да напреднете. Когато разполагате с тях и ги приложите към нещо, те се изменят от само себе си, докато едно застинало понятие не се изменя лесно.

Познавате така наречения закон на Грешам: Лошите пари прогонват добрите. Ако някъде са в обращение лоши, непълноценни пари, монети с по-ниска действителна стойност, те изместват парите с висока проба на благородния метал, които тогава отиват в други страни. И този закон е индуктивен закон, той е чисто емпиричен закон. Но и за него трябва да се каже: Той важи само докато не сме в състояние да гарантираме ролята на парите. В мига, когато чрез предприемчивост бихте могли да осигурите на добрите пари полагащото им се място, законът би се изменил. Не би изчезнал напълно. Няма народностопански закон, който да не е валиден до известна степен; но всички се изменят. Затова ни е нужен характеризиращият метод. В природознанието имаме индуктивния метод, който стига най-много до дедукции. Но в природознанието дедукциите като цяло имат много по-малко значение, отколкото се мисли. Там всъщност само индукцията има значение.

После имате чистите дедукции, каквито има, да речем, в правната наука. Ако там се действа индуктивно, в правната наука се внася нещо, което я унищожава. Ако в правната наука се внесе психологическият метод, тя се разпада. Тогава всеки трябва да бъде обявен за невинен. Може би тези методи могат да се въведат в действителността, но тогава ще доведат до подкопаване на съществуващото юридическо схващане. Следователно това може и да е оправдано, но вече няма да е правна наука.

Така в народното стопанство не можете да се справите с дедукция и индукция. Бихте могли да се справите с дедукцията само ако беше възможно да се предложат общи мерки, за чието прилагане самата действителност би откроила съответните случаи. Ще спомена само онези, които искат да действат чисто дедуктивно, макар и с една основна индукция, която поставят в началото. При своите заселнически кооперации Опенхаймер например поставя в началото една основна историческа индукция и извежда дедуктивно от нея цял социален ред. Преди много години, когато Опенхаймер вече се занимаваше със заселнически начинания, той каза: Сега получих капитала, сега ще основем модерната културна колония! – Отвърнах му: Господин докторе, ще говорим за това, когато тя се провали. – Тя трябваше да се провали, защото в рамките на общото стопанство е невъзможно да се основе малка област, която да черпи предимствата си от нещо друго и така да бъде паразит в цялото народностопанско тяло. Такива начинания винаги са паразити. Докато не са изяли достатъчно от другите, се задържат – но после се провалят.

Следователно в народното стопанство можете да характеризирате само като прониквате с мисленето в явленията. Това се дължи и на обстоятелството, че в народното стопанство въз основа на миналото трябва непрекъснато да се работи за бъдещето. А при тази работа за бъдещето се намесват човешките индивидуалности със своите способности, така че в народното стопанство всъщност не може да се прави нищо друго освен да се стои нащрек. Ако искаме да се намесим в практиката, трябва да сме готови непрекъснато да изменяме понятията си. Имаме работа не със субстанция, която можем пластично да оформяме, а с живи хора. И тъкмо това прави учението за народното стопанство наука от особен вид, защото то трябва да е проникнато от действителността.

Теоретично лесно ще можете да разберете това. Ще кажете: Тогава е крайно неудобно да се работи в народностопанската наука. Но и това съвсем не бих приел така. Докато още искате например да пишете дисертации, при определени обстоятелства можете да спечелите много, ако проследите литературата от последно време, отнасяща се до някоя област, и сравните отделните възгледи. Именно в учението за народното стопанство се срещат най-невероятни определения. Опитайте само да съберете определенията за капитал от различните народностопански ръководства или от по-големи изследвания! Опитайте да ги наредите едно след друго – осем, десет! Тъкмо сега се сещам за едно: „Капиталът е сумата на произведените средства за производство.“ Трябва да кажа, че не разбирам какво търси тук прилагателното. Обратното: непроизведени средства за производство – и под това би могло да се разбира нещо, например природата, тоест земята, и съответният автор сигурно има предвид именно това. Тогава обаче, разбира се, той не е в състояние по никакъв начин да обоснове как все пак земята може да се капитализира. А тя наистина се капитализира. Следователно всъщност няма изход и това се дължи на понятията, с които разполагаме: трябва да ги издирим и после да се опитаме по някакъв начин да ги обогатим малко. Всички те са твърде тесни.

Ако смятате, че при тези разглеждания ще ви е трудно да се съобразите с действителността, бих казал: Тъкмо съобразяването с действителността всъщност би могло да е лесно! Казвате: „Основните точки“ са логически завършени сами по себе си. Съвсем не са, нито „Основните точки“, нито другите неща! При това подчертавам, че не съм искал да се огранича само до народностопанското, а да разглеждам социалното и народностопанското. От това, разбира се, са обусловени целият стил и подходът на тези съчинения, така че те не могат да бъдат оценявани изцяло само от народностопанско гледище. Така могат да бъдат оценявани най-много отделни статии в съчиненията за тричленността. Но за логически завършени сами по себе си съвсем не ги смятам, понеже достатъчно предпазливо съм дал само насоки и примери, или всъщност само илюстрации. Исках да събудя съзнание за това какво се постига, когато някой управлява едно средство за производство само докато може да участва в работата; после то трябва да премине към онзи, който отново може сам да го управлява. Напълно мога да си представя, че онова, което се цели да се постигне така, би могло да се постигне и по друг път. Исках да дам само насоки. Исках да покажа, че се намира изход, ако тази тричленност се осъществи както изискват нещата, ако духовният живот като такъв действително се освободи, ако правният живот се постави на демократична основа и ако стопанският живот се ръководи от обективните и професионалните съображения, които могат да бъдат застъпвани в асоциациите. И съм убеден, че тогава в стопанската област ще се случва правилното.

Казвам, че хората, които участват в асоциацията, ще намерят правилното. Бих искал да разчитам на хора и именно това е съобразено с действителността. Едно изследване върху „понятието за труд“ би трябвало да бъде замислено така, че действително да намерите понятието за труд в народностопански смисъл. Това понятие трябва да се освободи от всичко в труда, което не създава стойност, и по-точно не създава народностопански стойности. Следователно най-напред това трябва да се изключи. Така, разбира се, се стига само до характеристика. А тъкмо този характеризиращ метод е същественото. Разбира се, това трябва да се изкаже и методологически.

Въпрос: Доколко инспирацията е необходима за народностопанското познание?

Рудолф Щайнер: Смисълът е, че тази инспирация всъщност не е толкова необикновено трудна, ако се отнесем сериозно към въпроса. Не става дума да се откриват свръхсетивни факти, а да се задейства инспирацията в народностопанската област, така че тя не може да бъде особено трудна.

За да очертая границите на труда по необходимия начин, най-напред би трябвало да покажа, че човек може да полага труд, без той да има народностопанска стойност. Това е всеизвестна истина. Някой може да се напряга ужасно много, като говори, и въпреки това да не се получава същинска народностопанска стойност. После бих показал какво изменя стойността на труда дори когато той започва да придобива народностопанско значение. Да допуснем, че единият е дървосекач и извършва работа, която действително създава стойност, а другият е посредник в търговията с памук, тоест няма нищо общо със сеченето на дърва, но тъкмо посредническата му работа го изнервя, така че всяко лято сече дърва по четиринадесет дни в планината. Тук нещата се усложняват, защото по принцип и този посредник несъмнено ще може да извлече стопанска полза от насечените дърва: ще получи нещо за тях. Но все пак не бива да оценявате полученото така, както оценявате труда на дървосекача. При определени обстоятелства трябва да допуснете, че ако този човек не сече дърва четиринадесетте дни през лятото, през зимата ще може да работи много по-малко като посредник. Тогава, като тръгвате от тази работа, трябва да вземете предвид и благоприятното ѝ въздействие върху него. Народностопанската стойност на дървата, насечени от посредника в търговията с памук, е напълно равна на стойността на дървата, насечени от дървосекача; но народностопанският ефект от неговата работа, който се отразява обратно върху дейността му, е вече съществено различен. Ако сеченето на дърва има стойност за посредника с това, че въздейства обратно върху посредническата му дейност, тогава трябва да изследвам дали същото важи и когато някой се качи на въртящо се колело със стъпала, изкачва се от едно стъпало на друго и така отслабва. За него това е усилие, но за народното стопанство няма ефект. Така е, но тук трябва да различавам дали става дума за рентиер, или за предприемач. Предприемачът става по-способен да създава народностопански стойности.

Нещата трябва постепенно да се разработват чрез характеризиране и тогава, ако се върви все по-нататък, се получава пряка стойност на труда и непряка стойност на труда, произтичаща от обратното му въздействие. По този начин стигате до характеристика на понятието за труд. С нея отново можете да се върнете към обикновения дървосекач и да сравните какво означава в стопанския процес сеченето на дърва от посредника в търговията с памук наред със сеченето от професионалния дървосекач. Така можем да оставяме нещата да ни водят от една степен към друга и навсякъде трябва да проверяваме как действат. Това наричам съобразено с действителността. Трябва да покажете как трудът се проявява в най-различните области на живота. Както Гьоте при понятието за прарастението: той, разбира се, е начертал схема, но е имал предвид нещо непрекъснато променящо се. В живота народностопанските понятия трябва непрекъснато да претърпяват метаморфози. Това имам предвид.

Разбира се, няма да имате голям успех с такива понятия. Днес преподавателите не приемат това, те искат определение. Но в ученията за народното стопанство не съм срещал точно схващане на понятието за труд. Трябва да се характеризира, а не непрекъснато да се говори отрицателно. В народностопански обсъждания например съм намирал твърдението, че трудът не можел да е определящ за цената, понеже бил различен при отделните хора съобразно с личната им сила. Разбира се, ще намерите посочени отрицателни примери. Но липсва положителното: да се стигне все пак до такова характеризиране на труда, при което той всъщност губи първоначалния си субстанциален характер, а стойността си получава според другите положения, в които е поставен. Ако се започне такова характеризиране, субстанцията се изгубва; накрая се получава нещо, което действа изцяло вътре в народностопанската структура.

Трудът е народностопанският елемент, който първоначално произлиза от действително човешко усилие, но се влива в народностопанския процес и така придобива най-различна народностопанска стойност в най-различни посоки. Би трябвало да се говори за процесите, които водят до оценяване на труда в най-различни посоки.

Инспирацията се основава на това да се открие как трябва да се напредва от едно към друго. Намирането на тъкмо правилните примери зависи донякъде от духа.

Въпрос: И все пак не е ли необходимо едно по-общо понятие? Нали и при характеризиращия метод трябва да се отдава значение на причините, довели до наблюдаваните въздействия?

Рудолф Щайнер: Що се отнася до въздействията, съгласен съм, че трябва да се върнем към причините. Но както още за някои области на природата е вярно, че причините се откриват единствено като се тръгне от въздействията, така в още по-висока степен в народностопанската област познанието за причините не ни помага, ако не сме го придобили чрез въздействията. Например огромните въздействия на военното стопанство са налице. Ако не ги познавахме като въздействия, изобщо не бихме оценили причината за тях. Следователно трябва да придобием известен усет за качеството на въздействията, за да можем да се издигнем до причините. Разбира се, в практиката ще трябва да се издигнем тъкмо до причините. Но на това се основава онова, което учението за народното стопанство иска да направи за практиката. Научаваме се да оценяваме въздействията и като виждаме отклоненията им, стигаме до познаване на причините, а после и до подобряването им. Нямаме голяма полза само от познаването на причините. До тях трябва да стигнем така, че да можем да кажем: Познавам ги, защото тръгвам от въздействията. – Едно познание с толкова огромно значение, каквото е познанието за речевия център в лявото мозъчно полукълбо, е придобито единствено чрез въздействията: изгубена реч – парализирано ляво мозъчно полукълбо. Първо познавате въздействието. После това ви насочва изобщо да изследвате нещата. Ето защо е необходим този метод на връщане назад. ...

Въпрос: Не мога да разглеждам от стопанско гледище всичко, което е свързано с изкуство и религия или също със спорт. Части от него могат да се разглеждат от стопанско гледище, но не и цялото, нали?

Рудолф Щайнер: Пътувам през една местност и намирам там сгради с изключителни художествени качества – с това, разбира се, описвам утопия. Това не е само художествено съзерцание. Такива сгради с художествени качества са възможни само въз основа на съвсем определено стопанско положение. Ако пътувам през местност, където има много голям брой художествени постройки, веднага ще добия картина на начина, по който се стопанисва там. Ако, напротив, пътувам през местност, където дори така наречените красиви сгради са безвкусни, от това ще добия представи за стопанското положение на съответната местност. И ако намирам дори само сгради с чисто практическо предназначение, ще добия представи за стопанското положение на съответната местност. Където намирам художествени постройки, мога да заключа, че там се плащат по-високи заплати, отколкото там, където не намирам художествени постройки. – Така не мога да си представя нещо, което да не може да се разглежда като стопанско. Всичко, чак до най-висшите области, трябва да се разглежда стопански. Ако днес един Ангел слезеше на света, той би трябвало или да се яви само насън, и тогава не би променил нищо; но щом се яви на хората дори само в будно състояние, вече би се намесил в стопанския живот. Той просто не може другояче.

Възражение: Признавам, че това може да се разглежда от стопанско гледище – но само може! Нали може да се разглежда и от други гледища.

Рудолф Щайнер: Разсъждението ви се върти в кръг. Всичко, което може да се каже, е следното: При разглеждането най-напред трябва да вземем за основа стопанското гледище. Това има само евристична стойност, стойност за изследването, за проучването. Но ако искате да намерите изчерпателно учение за народното стопанство, съобразено с действителността, няма да можете да избегнете характеризирането на стопанските ефекти от всички страни. Трябва да характеризирате как върху стопанския живот на една област се отразява това дали в нея има сто отлични художници, или само десет. Иначе едва ли може да се мисли, че стопанският живот може да се обхване. Иначе не бих настоявал толкова силно върху това отделяне. Тъкмо защото се отделя нещо, винаги се стига до определения, които в някоя област все пак всъщност не важат или които трябва извънредно да се насилват. Действително е невъзможно да се определи доходът, който би трябвало да има един човек, като се посочи, да речем, че той има право на онова, „което сам произвежда“. Има дори такова определение: Някой има право на това, което сам произвежда. Изглежда много хубаво да се даде такова определение. В определена област то е правилно. Но това определение не би било от голяма полза за чистача на канали. Работата е там, че в народното стопанство не бива да се отделя нещо от съвкупността на явленията, а трябва да се премине през цялата съвкупност. Трябва да съзнаваме: Започвам да мисля народностопански, защото така мога да помогна на онези, които не могат. Но трябва също да съзнаваме, че именно народностопанското мислене трябва да претендира за значителна всеобхватност, да бъде мислене с много широк обхват. Много по-лесно е да се мисли юридически. Повечето икономисти мислят подчертано юридически.

Въпрос: Мненията за „нормалното“ в народното стопанство се разминават толкова много, че изобщо не се знае какво е нормално?

Рудолф Щайнер: Не държа да съпернича на тези схващания за „нормално“ и „абнормно“. Има поговорка: Има само едно здраве и безброй болести. – Не приемам това. Всеки човек е здрав по свой собствен начин. Хората идват и казват: Ето един сърдечноболен, той има този или онзи малък дефект, трябва да бъде излекуван. – Често съм казвал: Оставете на човека малкия му дефект. – Един лекар ми доведе болен, който беше наранил толкова злополучно носната си кост, че единият му носов проход се беше стеснил и той получаваше малко въздух. Лекарят каза: Това трябва да се оперира, операцията е ужасно лека. – Казах: Оставете операцията! Той има бял дроб, устроен така, че не бива да получава повече въздух; щастие за него е, че има стеснен носов проход. Така може да живее още десет години. Ако имаше нормален нос, съвсем сигурно щеше да умре до три години. – Следователно не отдавам голямо значение на „нормално“ и „ненормално“. Разбирам под това само най-обикновеното. Много често казвам: нормален гражданин, нормална гражданка. Тогава сигурно ще се разбере какво имам предвид.

Задава се въпрос за стойността на статистиката.

Рудолф Щайнер: Вярно е, че статистиката може много да помогне. Но днес статистическият метод се прилага външно. Някой съставя статистика за увеличението на стойността на къщите в една област, после съставя такава и за друга област и съпоставя двете статистики. Но това не е добре. Сигурност се получава чак когато се изследват самите процеси. Тогава се знае как да се оцени такова число. Защото понякога една числова редица може да представя нещо особено просто поради това, че в нея се е вмъкнало необикновено събитие. ...

Въпрос: Появява ли се инспирация и при събирането на числа?

Рудолф Щайнер: Когато имате една редица, втора редица, трета, инспирация се появява и тук, доколкото откривате – сега отново чрез духа – кои факти от първата редица се изменят под въздействието на съответни факти, да кажем, от третата редица, ако ги разглеждате според качеството им. Така може би определени числови стойности се неутрализират. В историческия метод наричам това симптоматологично разглеждане. Трябва да имаме възможност да оценяваме нещата и евентуално правилно да претегляме едно спрямо друго противоречащите си неща.

Именно учението за народното стопанство понякога се разработва крайно необективно. Създава се чувството, че статистиката се използва така, че например финансовите министри на различните страни съставят балансите по един или друг начин според партийно-политически гледища. Там, където някой иска да обоснове определена партийна насока, действително се използват числови данни, които също толкова добре могат да обосноват друга. Нищо друго не помага освен душевната непредубеденост. Тук действително става дума за нещо елементарно, изначално. Понятията ви трябва да се поддават на изменение във всяка наука, която се занимава с човешкото – нещо повече, това е необходимо още когато искате да изградите наука, която да ви научи как да се отнасяте към животните, как да ги опитомявате. И още повече в народното стопанство. Там се появява инспирацията. Необходимо е да я имате. Не ми се сърдете, че го изричам така сухо.

Убеден съм, че много повече от днешните студенти биха имали тази инспирация, ако всъщност не я прогонваха систематично от тях в училище, още в гимназията и реалното училище – защото тя не е нещо, което се рее толкова ужасно високо в мъгляви мистични висини. – Днес, когато сме в университета, задачата ни е да си припомним онова, което са прогонили от нас в гимназията, за да започнем да се занимаваме с науката по жив начин. Днес с нея се занимават по ужасно безжизнен начин. В една чужда страна ми се случи да говоря с известен брой преподаватели по народностопански науки. Те казаха: Когато искаме да посетим колегите си по специалност в Германия, те казват: Елате, но в никакъв случай не на лекцията ми, посетете ме у дома! – Днес действително е нужен непредубеден поглед към тези неща. ... Това учение за народното стопанство особено напоследък е западнало. Всичко действително е свързано с това, че хората са изгубили творческото в духовното. Днес на човека действително трябва да му се навре под носа един факт, за да повярва в него.

Сега във вестниците могат да се четат статии за духовната блокада в Германия. Разбира се, тя се е формирала в продължение на дълго време. Ако днес искаме да доставим в Германия списанието „Дас Гьотеанум“, трябва да доставяме един екземпляр за осемнадесет марки по себестойност! Помислете за специализираните технически и медицински списания! Невъзможно е да се получават. Помислете за последиците за културата! Това също е народностопански въпрос. Германия се намира в духовна блокада. ... Лишаването от тези списания е тъкмо онова, което би трябвало да доведе до оглупяване в Германия. ... В Германия то има стопански характер, а в Русия вече е придобило държавен характер, там не можете да прочетете нищо, което не се продава от самото съветско правителство. Хората се превръщат в съвсем точно копие на съветската система. Най-много тук-там да успеете да внесете тайно някоя книга.

Въпрос: Не е ли полезно при наблюдението на народностопанските въздействия да се тръгва преди всичко от наблюдението на наличните факти, а не от статистиката?

Рудолф Щайнер: Този начин на разглеждане е нужен и когато се прибягва до статистиката. Статистиката само дава възможност нещата да се подкрепят с числа. Ясно е, че ако сега отидете във Виена, е достатъчно само да вървите по улиците и да трупате опитности. Трябва само да погледнете в какви жилища са живели познатите ви преди десет години и в какви живеят сега. И така стъпка по стъпка. При наблюдения от този вид можете да видите най-ужасни неща. Можете да се убедите, че цяла една средна прослойка е заличена и всъщност още живее само защото още не е умряла. Икономически тя не живее, защото е ужасно, когато се види от какво живее. От това ще се тръгне, но числовите данни като доказателство все пак ще могат да бъдат извънредно важни.

Трябва да имаме известен „нюх“; защото, ако можем да подкрепим нещата с числа, числата на свой ред ни отвеждат малко по-нататък. Например обезценяването на кроната в Австрия: Наистина е смешно колко малко струва кроната днес, но никоя стойност не може да спадне, без да се отнеме нещо от нещо друго. Ако потърсите тъкмо жертвите на обезценяването на валутата, ще ги намерите сред онези, чиито ренти и подобни доходи са били обезценени. Това може да се проследи чрез изчисления и забележителното е, че днес сметката вече не би могла да излезе за Австрия, камо ли за Русия. След като всичко вече е изчерпано, Австрия би трябвало да има право да обезценява кроната още повече и тя въпреки това не обявява държавен банкрут. Това, разбира се, може да се постигне само чрез блокадата, предизвикана по един или друг начин. В мига, когато отмените тази блокада, хората трябва да предприемат съвсем други мерки. ...

Въпрос: Докато има имущество, може ли държавата да го заграбва чрез увеличаване на парите в обращение?

Рудолф Щайнер: Разбира се, държавата може да съществува, като увеличава парите в обращение, но щом рентата се изчерпи, ако не се поддържа изкуствено, държавата всъщност вече не би могла да съществува стопански дори ако печата още банкноти, защото по-нататъшното им печатане би трябвало да води дотам, че всяко удвояване да води до нарастване до безкрайност. Държавата трябва все повече и повече да се затваря.

Въпрос: Държавата не живее ли от самия народностопански капитал, вложен в предприятията?

Рудолф Щайнер: Да, но от онова в него, което е рента.

Въпрос: Имам предвид, че тя изсмуква капитала. Капиталът намалява?

Рудолф Щайнер: Доколкото капиталът има характер на рента. Защото, когато държавата го поглъща, той придобива този характер. Държавата несъмнено може да живее, но вече не може да води стопанство. Това вече не е стопанство. Тя може само да живее от вече изработеното; изяжда само старото. Като живеем от рентата, я изчерпваме докрай. В Австрия отдавна би трябвало да е достигнат моментът, когато рентата е мъртва. В Германия още далеч не е така. Съвсем сигурно и в Австрия не би могло да продължава така, ако нямаше определени принудителни закони, например за наема. Там всъщност не плащат нищо – мисля, около двадесет и пет сантима за тристайно жилище. Положението може да се крепи само защото някои неща са безплатни. В Германия също за жилището се плаща може би само една десета. Благодарение на такива неща положението може да се крепи в определена обществена класа, която изобщо е в състояние да плаща суми до този размер. В Австрия една определена обществена класа е изпаднала дотам, че вече не може да плаща и двадесет и петте сантима. Хората с доход, да речем, от три хиляди крони при известни обстоятелства можеха да живеят от него; днес това е малко повече от един английски шилинг. Нали разбирате, с това не може да се живее!

Днес стопанските явления действително са толкова ужасни, че хората вече биха могли да забележат, че всъщност би трябвало да се изучават стопанските закони, и то така, че това да помага на практика. Този опит се провали през 1919 г.; тогава обаче валутната разруха още не беше достигнала днешните размери.

Бихме могли да разгледаме въпроса: Какво означава народностопанско мислене? – После: Как се стига до понятие за труда в народностопански смисъл? – А след това би било добре някой съвсем свободно да продължи да разглежда по свой начин понятията, които вече използвах. Би било добре също някой да се опита да разработи понятието за предприемачески капитал: какво е чистият предприемачески капитал. За да се характеризира предприемаческият капитал като понятие, трябва точно да се очертае разликата между него и капитала, който носи само рента.