ТРЕТО СЕМИНАРНО ОБСЪЖДАНЕ

Дорнах, 2 август 1922 г.

Бележка: Понятието за признаване отново е поставено на обсъждане и Рудолф Щайнер отново го характеризира като неподходящо за стопанската наука.

Рудолф Щайнер: Понятието за признаване ни отвежда във философията на стопанството, а всъщност не в стопанската наука като такава. Освен това в стопанската наука трябва да се стремим да намерим такива възгледи, които да могат да се прилагат, доколкото е възможно, към целия стопански живот, като непрестанно се променят. С понятието за признаване трудно ще успеете да обхванете всички стопански елементи, без да разширите това понятие твърде много. С понятията това винаги може да се направи. Искам например да кажа следното: ако някъде на някой таван се намереше напълно неизвестна досега картина на Рембранд и ако трябваше да се оцени народностопанската стойност на тази картина – а за такава стойност съвсем сигурно може да се говори, – как би изглеждало разработеното вчера понятие? Нямам предвид как изобщо би станало това, а как стои въпросът с понятието за признаване.

Бележка: Застъпникът на понятието за признаване смята „политическото“ за отговорно за това, че се стига до признаване на несоциални процеси – например на незаслужени печалби от конюнктурата.

Рудолф Щайнер: Но ако имаме възможност правилно да осъществим тричленността в действителността, понятието за „политическото“, както го развихте, отпада. Защото политическото се съдържа по същество в правното, така че тогава политическото напълно би отпаднало от стопанското и следователно чрез някакво политическо поведение не би могло да се стигне до „признаване“.

Но все пак остава въпросът: какво тогава е „политическото“? Политическото всъщност е извънредно вторично, силно производно понятие. Защото от чисто стопанска гледна точка изобщо няма повод да се действа политически. Не е необходимо да се преминава към политическото в примера, който дадохте: предприемачът разчита на двеста хиляди марки, а после, когато дава на работниците осемдесет хиляди, получава петстотин хиляди благодарение на по-оживената търговия. Нека допуснем следното: ако работниците свързват двата края със своите осемдесет хиляди марки и са доволни от тях, предприемачът може да излезе съвсем открито пред всички работници и да им каже по повод спечеленото в повече: разчитах да спечеля двеста хиляди марки. Но бяха изработени триста хиляди марки повече. Основахме предприятието, като изхождахме от предпоставката, че ще бъдат изработени двеста хиляди. Тези триста хиляди бяха изработени в повече. По едни или други причини смятам, че за целия народностопански организъм, в който се намираме, е по-правилно с тези триста хиляди марки например да се основе училище, отколкото да ви ги раздам. Съгласни ли сте? – Ето ви една форма, при която стопанският процес е останал същият, но изобщо не се налага да се съобразявате с някакъв политически фактор. В световната история политическото е вторичен продукт. То се основава единствено на това, че примитивните, може би крайно несимпатични, но съвсем честни отношения на власт постепенно са приели формата на война между хората. Наистина не може да се каже, че войната е продължение на политиката само с други средства, но политиката е съвременната война, пренесена в духовното. Защото тази война се основава на това да се заблуждава противникът, да се създават някакви положения, които го заблуждават. Всеки обходен маньовър във войната, всяко възможно действие, което не представлява пряко открито нападение, се основава на заблуждаване на противника. И пълководецът ще си приписва толкова по-големи заслуги, колкото по-добре успява да заблуди врага. Пренесено в духовното, това е политиката. В политиката ще намерите съвсем същите категории.

Когато се говори за политиката, би ни се искало да кажем: трябва да се стремим политиката да бъде преодоляна във всичко, дори в самата политика. Защото всъщност имаме истинска политика чак когато всичко, което се разиграва в политическата област, протича в правни форми. Но тогава имаме именно правовата държава.

Въпрос относно примера с шивача.

Рудолф Щайнер: Заблудата възниква само защото делът от един-единствен костюм е извънредно малък и затова би минало много дълго време, преди този малък дял да проличи в баланса на шивача достатъчно ясно, за да го усети действително като загуба. Нещата се основават на това, че чрез разделението на труда продуктите фактически поевтиняват. Когато под въздействието на разделението на труда се работи за една общност, и собствените продукти излизат по-евтино, отколкото когато се работи за себе си. Именно в това се състои действителното понижаване на цените чрез разделението на труда. Прекъснем ли го в някоя точка, оскъпяваме съответния артикул, който сме изработили сами за себе си. Разбира се, един отделен дял при един отделен костюм, който шивачът си прави сам, не би имал особено значение. Но би станало забележимо, ако всички шивачи постъпваха така.

При по-нататъшно разделение на труда никой вече няма да произвежда нищо за себе си, освен евентуално в земеделието. Ако един шивач действително си направи сам костюма и пожелае да състави напълно точен баланс за себе си, просто би трябвало да впише в този баланс собствения си костюм на по-висока стойност от пазарната цена. Следователно трябва да впише разходите си в размер, по-висок от пазарната цена. Не е толкова важно отделният случай да се преценява според това дали той действително купува костюма.

Разбира се, очевидната предпоставка е, че дрехите не се купуват от други шивачи, а от търговци. Цената на един костюм при търговеца е по-ниска, отколкото би могла да бъде, ако съответните шивачи работеха без търговци – иначе разделението на производство и търговия не би имало смисъл. Значи шивачът трябва да впише малко по-висока цена, ако работи без търговия, защото търговецът просто го предлага на пазара по-евтино, отколкото самите шивачи го пускат в обращение. Бихте могли най-много да направите и следното възражение, което при известни обстоятелства би било основателно: значително по-ниската цена на стоките, продадени без търговеца, би се дължала на това, че шивачът трябва да включи в сметката и ходенето си дотам, когато трябва да вземе стоките от търговеца. Тогава бихте установили, че чрез включването на търговията действително и тези ходения излизат по-евтино. Разбира се, с просто сравняване на цените при производителите и при търговците никога не можете да установите дали костюмът е по-скъп, или по-евтин.

Въпрос: Твърди се, че цената на единия костюм оказва натиск върху цената на другите костюми. Защо другите костюми биха поскъпнали?

Рудолф Щайнер: Той оказва натиск върху цената, като изважда единия костюм от общия брой костюми, с които търгуват търговците, и така им отнема възможността да получат печалба от този костюм, поради което трябва да искат по-голяма печалба от другите костюми. По-голямата печалба, която търговците искат, води при търговците до повишаване на цената, но за шивача това означава натиск върху цената.

Въпрос: Въпросът е дали този натиск върху цената е по-малък от повишението на цената, което му носи продажбата чрез търговец.

Рудолф Щайнер: Това няма да го намерите никъде. Опитайте да решите проблема. Тази задача може да се формулира направо така: доколко търговията намалява цената в сравнение с продажбата от самия производител? Би било важно това да се постави направо като задача за дисертация. Бихте видели: ако петдесет шивачи изминават тези пътища и трябва да включват разхода за тях в сметката, това действително струва повече, отколкото ако търговците изминават тези пътища.

Възражение: За костюма, който шивачът задържа за себе си, казвате: ако премине през търговията, настъпва поевтиняване. Но при костюма, който задържа за себе си, се спестява целият разход на търговията за посредничеството в обмена.

Рудолф Щайнер: Това би имало значение, ако търговията не понижаваше цените. Но тъй като търговията понижава цените, няма значение, че задържа костюма вкъщи.

Бележка: Да кажем, че производствената цена е сто марки. После се прибавя търговията и така костюмът излиза сто и двадесет марки. Търговецът я сваля на сто и десет. Но ако шивачът изобщо не пусне собствения си костюм в обращение, той спестява и десетте марки.

Рудолф Щайнер: Но в този случай трябва да разглеждате общия баланс на търговците и шивачите, взети заедно, като нещо напълно реално от стопанска гледна точка. Би трябвало да изследвате как изглежда тази отделна позиция в общия баланс. Само чрез сравняване на отделните балансови позиции това не може да се установи. Трябва да го разгледаме в рамките на явлението като цяло. Тогава бихте видели следното: ако при пълно разделение на труда в стопанството се върна към по-ранно състояние, вредя както на другите, така и на себе си, защото стопанското разделение на труда прави труда по-плодотворен. Толкова сме обвързани с тях, че връщането към един по-ранен стадий вреди и на самите нас. Заблудата възниква, защото е трудно да се улови този страшно малък дял. Но е достатъчно да съставя прогресията: ако си представите, че всички шивачи сами си правят костюмите и после образуват асоциация, тогава вече би имала известно значение общата позиция, която би трябвало да се впише по друг начин в баланса.

Бележка: При конфекционната промишленост това вече става по-очевидно.

Рудолф Щайнер: Съвсем сигурно е така. Тогава, разбира се, трябва да се изследва какви са причините. Позицията ще бъде страшно малка, когато става дума само за разделението на труда между производителите и търговеца. Но позицията става вече много, много значителна, когато става дума за по-нататъшно разделение на труда, тоест когато шивачът иначе изобщо вече не произвежда цели костюми, а само отделни части. Тогава, ако иска да си произведе собствен костюм, той ще му излезе съществено по-скъп, отколкото ако си го купи отнякъде. Нали казах, че това е краен пример, който има само принципно значение. Но онова, което по-късно се проявява силно при по-нататъшното разделение на труда, важи още в самата изходна точка на разделението на труда.

Въпрос: Защо това не може да се отнесе към земеделието?

Рудолф Щайнер: Не съм казал това. Казах: днес все по-рядко хората произвеждат за себе си, с изключение на земеделието, където е естествено земеделецът сам да се снабдява. В земеделието, където и без това се извършват толкова много корекции на общия стопански ход, наистина няма толкова голямо значение дали селянинът си взема зелката от собственото производство, или я купува. Но ако в смисъла на тричленността съществуваше реално стопанско отношение между земеделието и неземеделските отрасли, тогава това би се отнасяло и за земеделието. Днес обаче нещата стоят така, че всъщност се извършват всевъзможни скрити преразпределения и по този начин съотношението на цените между промишлеността и земеделието е напълно подкопано. Това тепърва ще бъде разгледано през следващите дни. Но ако изследвахме общия баланс на една стопанска област, като съпоставим в него земеделието и промишлеността, щяхме да установим, че при днешните отношения нещо съществено се влива от земеделието в промишлеността просто по скрити пътища. Но ако при асоциативното устройство в един отрасъл работеха точно толкова или поне приблизително толкова работници, колкото позволяват цените, тогава щяхме да имаме съвсем друго разпределение между град и село. Подценява се какво би означавало осъществяването на асоциативното устройство. Затова не е много лесно да се отговори на въпроса: защо „Дер Коменде Таг“ не е асоциация? – Просто защото не е достатъчно могъщ, за да оказва известно влияние върху стопанския ход. За това асоциацията първо трябва да има определена големина. Какво толкова различно от обичайното иска днес да направи „Дер Коменде Таг“ в отношенията между предприемачите и работниците? Това би било възможно само в един случай – казах го веднъж и на събрание в предприятието, – а именно ако всички работници на „Дер Коменде Таг“ решат да напуснат профсъюзите. Тогава бихме имали началото на движение, което като такова постепенно би задвижило нещата и от другата страна – от страна на работниците. Но докато работниците просто участват в стачките точно по същия начин като останалите работници, е съвсем невъзможно с тях да се говори така, както би било идеално.

Асоциативното устройство преди всичко би довело до преместването на множество фабрики от града на село и подобни промени биха възникнали като необходима последица от асоциативното устройство. Не напразно има села, стопанства на селата. В примитивното стопанство стопанството на селото е единствената стопанска форма. После се преминава към пазарите. Тези наименования са много по-правилни от народностопанска гледна точка, отколкото се мисли. Докато има пазар и села около него, пазарът е много по-малко вреден за стопанството дори когато е подчинен на принципа на търсенето и предлагането, отколкото когато се прибави градското стопанство – стига да няма негодници, което е личен въпрос. То коренно изменя цялото отношение между производители и потребители. Тогава вече нямаме села, които сами регулират своя пазар, а сме отворили широко вратата за всички възможности, които възникват, когато отношенията между потребители и производители вече не са ясни, когато се объркват. А такъв е случаят, когато хората живеят заедно в градовете.

Отношението между производители и потребители може да се обхване само чрез асоциативно разчленяване. Но тогава се променят отношенията, възникнали при това объркване. Защото асоциативното устройство не е само нещо, което има за задача да организира, а е и нещо, което стопанисва. При асоциативното устройство от всеки отделен член едновременно би произтичало и здравето на другия – върху това се основава взаимодействието на трите члена на социалния организъм.

В течение на по-дълги, но все пак не прекалено дълги периоди в градовете биха били заедно предимно административните служители, централните училища и така нататък, тоест предимно духовният живот и правният живот, докато стопанският живот и правният живот биха били децентрализирани заедно. Следователно съвместният живот би се разделил и пространствено, но не така, че да имаме три съвсем различни члена, а така, че градовете да представляват предимно преплитане на духовния живот с една по-централизирана администрация с по-голям кръгозор. А по-малки администрации биха били по-разпръснати сред стопански предприятия. Това би предполагало транспортните връзки да станат още много по-ефективни от досега. Те не са напреднали толкова само защото транспортът не е нужен за производството, когато производителите се струпват в градовете.

Съвсем не е толкова лесно, многоуважаеми присъстващи, да се говори за тричленността, защото в нея толкова голямо място заема съзерцанието. Когато днес на някого се опише какво възниква там, той казва: докажи ми го! – Но никой не може и теоретично да ми докаже, че утре ще бъде гладен. И все пак от опит знаем, че утре ще бъде гладен. Така с правилното стопанско мислене се появява и правилно стопанско предвиждане. Трябва да приемете като нещо реално онова, което тук се разбира под същинското народностопанско мислене: да започнем да развиваме мислене, което и самото е действително продуктивно. Иначе бих могъл да ви попитам: каква народностопанска стойност има учението за народното стопанство? – Едно чисто съзерцателно учение е предимно потребител и има съвсем друга народностопанска стойност от едно учение, осмислено в съответствие с реалността, което е предимно производител.

Въпрос: Шивачите понижават цената на своето изделие, когато при разделение на труда се снабдяват сами. Важи ли това също, да речем, за едно копче или за друг частичен продукт?

Рудолф Щайнер: Като момче живеех в едно село, където имаше обущар – казваше се Биндер. Той отхвърляше всякакво посредничество между себе си и своите клиенти, което не извършваше сам. Сам ни донасяше всеки чифт ботуши, който правеше за мен, за баща ми, за майка ми. От какво се състои тогава целият чифт ботуши? В този случай се състои от тръбовидните части – имаха толкова дълги тръбовидни части, – от горната част, от частта над извивката на ходилото, от подметката и от ходенето на обущаря до нас. То също е част от тях. Съвсем безразлично е дали говорите за тръбовидната част, за подметката или за това ходене. Разделението на труда започна с отделянето на частта, която представляваше ходенето. Тъкмо при шивача имаме най-крайния случай, защото там не се вижда така лесно всичко, което се включва. Когато си обувах ботушите, знаех: ходя върху пътя, който обущарят е изминал!

Въпрос: При копчето също ли се понижава цената, когато го произвеждам сам?

Рудолф Щайнер: При известни обстоятелства именно там ще загубите най-много; защото то изобщо няма да ви върши работа!

Реплика: Бих искал да допусна, че ми трябва.

Рудолф Щайнер: Тогава възниква въпросът за какво ви трябва продуктът. Ако го промените така – промяната може да е малка или голяма, – че да придобие действителна стойност, тогава може би няма да загубите нищо.

Бележка: Трябва ми за потребление, тоест за унищожаване.

Рудолф Щайнер: В земеделието нещата стоят така, че настъпват други корекции. Ако разделението на труда беше осъществено, това би важало и там. Но ако задържите онова, което е произведено при разделение на труда, едва ли ще имате възможност да го използвате така, че да предизвика поевтиняване.

Един хляб е още много близо до земеделието. И все пак тъкмо с този хляб имахме доста неприятен опит. Със съвсем добри намерения – това беше преди войната – подтикнахме един член на нашето Общество да произвежда хляб, който да е добър както от хигиенна гледна точка, така и в други отношения. А този хляб се продаваше само на нашите членове, други не го вземаха. Хлябът стана толкова скъп, че просто не можеше повече да се продължава.

Бележка: Това е бил качествен хляб.

Рудолф Щайнер: Ако разликата в цената беше само оправданата от качеството, това можеше да се оправдае. Но разликата в цената беше съществено по-голяма единствено защото общото производство се подчиняваше на принципа на по-напреднало разделение на труда в сравнение с производството на нашия член. А той произвеждаше така, че не разпределяше продукцията си между толкова много хора, колкото другите; така произвеждаше съществено по-скъпо.

Въпрос: Как стои въпросът с модните изделия?

Рудолф Щайнер: Но тук вече сме в естетическата област, а не в стопанската. Изобщо не исках да засягам въпроса дали може би не би било извънредно добре разделението на труда да се избягва в определени области. Дори съм против това разделението на труда да се осъществява във всички области, но не по стопански съображения, а по съображения, свързани с вкуса. Дори намирам за отвратително разделението на труда да се осъществява до най-малката подробност например при човешкото облекло. Но тогава трябва да кажем: естествено, трябва да дадем право на свободния духовен живот да се прояви, което, разбира се, първоначално би ни струвало нещо. То би оскъпило отделни неща, но би настъпило уравновесяване, макар че отделни продукти, които не се включват в разделението на труда, поскъпват. Моля това да не се разбира в смисъл, че искам да стана фанатик. ...

Въпрос: Как стоят нещата, когато има значително повече търговци, отколкото е стопански оправдано?

Рудолф Щайнер: Казаното от мен предполага, че има точно толкова търговци, колкото е стопански оправдано. Тук нямаме работа с праволинейна прогресия, а с изменение с максимум и минимум. При определен брой търговци имаме най-благоприятното влияние на търговското съсловие. Под и над този брой то е неблагоприятно.

Въпрос: Може ли броят да се установи?

Рудолф Щайнер: Ако изобщо се стопанисва разумно, броят на търговците се установява също както броят на производителите. Днес никъде нямате принципа на разумното стопанисване. Не се замислят колко невероятно много ненужен труд се извършва. Помислете само за книгопечатането. Ако спестяхте целия този ненужен труд, броят на заетите навсякъде щеше да се доближи до естествения. Спестяването на ненужен труд води до намаляване на естествения брой на лицата, заети в един отрасъл. Днес нещата стоят така, че търговското съсловие действително потребява повече от самите производители. Поне за Германия е така.

За всеки артикул трябва да има определен брой търговци. Но в крайна сметка трябва да имате предвид и че понякога дори търговското съсловие е прикрито. То е заменено с нещо друго, с най-различни неща. Помислете само колко много търговска дейност може да бъде заменена например чрез основаване на големи универсални магазини. Така се създава съвсем друга народностопанска категория.