ПРЕДГОВОР КЪМ ПЕТОТО ИЗДАНИЕ

За това ново издание на „Как се постигат познания за висшите светове?“ изложението, написано преди повече от десет години, беше отново преработено във всички подробности. Потребността от такава преработка възниква по естествен начин при съобщения за душевни преживявания и душевни пътища от рода на онези, които са дадени в тази книга. Защото в съобщеното не може да има нито една част, с която душата на съобщаващия да не остава вътрешно свързана и която да не съдържа нещо, което непрекъснато работи върху тази душа. И едва ли е възможно с тази душевна работа да не се свързва стремеж към повишена яснота и отчетливост на даденото преди години изложение. От този стремеж произлиза онова, което се постарах да направя за книгата при това ново издание. Наистина всички съществени части на изложенията, всички главни неща останаха такива, каквито бяха; и все пак бяха извършени важни промени. На много места можах да направя едно и друго за по-точна характеристика на подробностите. И това ми се стори важно. Ако някой иска да приложи съобщеното в книгата в собствения си духовен живот, от значение е той да може да обхване с поглед душевните пътища, за които става дума, възможно най-точно характеризирани. С описанието на вътрешни духовни процеси могат да се свържат недоразумения в много по-висока степен, отколкото с описанието на фактите на физическия свят. Подвижността на душевния живот, необходимостта по отношение на този живот никога да не се изпуска от съзнанието колко различен е той от всеки живот във физическия свят, и много друго правят възможни такива недоразумения. При това ново издание насочих вниманието си към това да намеря местата в книгата, където могат да възникнат такива недоразумения; и се постарах при формулирането да противодействам на тяхното възникване.

Когато писах статиите, от които е съставена книгата, за някои неща трябваше да се говори иначе, отколкото сега, и поради това, че тогава трябваше да загатвам за съдържанието на онова, което публикувах през последните десет години за факти от познанието на духовните светове, по друг начин, отколкото трябва да стане сега, след публикуването. В моята книга „Тайната наука“, в „Духовното ръководство на човека и човечеството“, в „Един път към себепознание“ и особено в „На прага на духовния свят“, а и в други мои съчинения са описани духовни процеси, за чието наличие тази книга преди повече от десет години наистина вече трябваше да загатне, но все пак с други думи, отколкото сега изглежда правилно. Тогава за много неща, които в книгата още не бяха описани, трябваше да казвам, че те могат да бъдат узнати чрез „устно съобщение“. Сега много от онова, което се имаше предвид с такива указания, е публикувано. Тези указания обаче може би не изключваха напълно погрешни мнения у читателите. Би могло например в личното отношение към един или друг учител у стремящия се към духовно обучение да се вижда нещо много по-съществено, отколкото трябва да се вижда. Надявам се, че в това ново издание съм успял чрез начина на изложение на някои подробности да подчертая по-силно как за онзи, който търси духовно обучение в смисъла на съвременните духовни условия, много повече е важно напълно непосредственото отношение към обективния духовен свят, отколкото отношението към личността на един учител. Учителят и в духовното обучение все повече ще заема само положението на такъв помощник, каквото, според по-новите възгледи, заема преподаващият във всеки друг клон на знанието. Вярвам, че достатъчно съм посочил, че авторитетът на учителя и вярата в него не бива да играят в духовното обучение друга роля освен онази, която играят във всяка друга област на знанието и живота. Струва ми се, че много зависи от това да се преценява все по-правилно именно това отношение на духовния изследовател към хората, които развиват интерес към резултатите от неговото изследване. Така вярвам, че съм подобрил книгата там, където след десет години бях в състояние да намеря онова, което се нуждае от подобрение. Към тази първа част се предвижда да се присъедини втора. Тя ще съдържа по-нататъшни изложения за душевното състояние, което води човека до преживяване на висшите светове.

Новото издание на книгата беше вече отпечатано, когато започна голямата война, която човечеството преживява сега. Налага ми се да пиша тези предварителни бележки, докато душата ми е дълбоко развълнувана от това съдбоносно събитие.

Берлин, 7 септември 1914 г.

Рудолф Щайнер