СТЕПЕНИТЕ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Следващите съобщения са звена от едно духовно обучение, чието име и същност ще станат ясни на всеки, който ги прилага правилно. Те се отнасят до трите степени, през които школата на духовния живот води до определена степен на посвещението. Но от тези изложения тук ще се намери само толкова, колкото може да бъде казано публично. Това са намеци, извлечени от едно още много по-дълбоко, интимно учение. В самото окултно обучение се следва съвсем определен учебен курс. Определени действия служат да доведат душата на човека до съзнателно общуване с духовния свят. Тези действия се отнасят към онова, което ще бъде съобщено по-нататък, приблизително така, както обучението, което се дава някому в едно висше, строго уредено училище, се отнася към наставленията, които му се дават от време на време в едно подготвително училище. И все пак сериозното и постоянно следване на онова, което е загатнато тук, може да доведе до действително окултно обучение. Нетърпеливото опитване обаче, без сериозност и постоянство, не може да доведе до нищо. – Окултното изучаване може да има успех само ако първо се спазва онова, което вече беше казано, и се напредва на тази основа.

Степените, които посочва загатнатата традиция, са следните три: 1. Подготовката, 2. просветлението, 3. посвещението. Не е съвсем задължително тези три степени да следват една след друга така, че човек да е преминал напълно първата, преди да дойде ред на втората, и втората, преди да дойде ред на третата. По отношение на някои неща човек може вече да се приобщи към просветлението, дори към посвещението, докато по отношение на други той още се намира в подготовка. Но все пак човек ще трябва да прекара известно време в подготовка, преди изобщо да може да започне някакво просветление. И поне за някои неща той ще трябва да е просветлен, ако трябва да се постави началото на посвещението. Но в описанието, заради простотата, трите степени трябва да следват една след друга.

1. Подготовка

Подготовката се състои в една съвсем определена грижа за живота на чувствата и мислите. Чрез тази грижа душевното и духовното тяло биват надарени с висши сетива и органи за дейност, както природните сили са снабдили физическото тяло с органи от неопределена жива материя.

Началото трябва да се постави, като вниманието на душата се насочи към определени процеси в заобикалящия ни свят. Такива процеси са, от една страна, поникващият, растящият и процъфтяващият живот, а от друга страна, всички явления, които са свързани с прецъфтяване, увяхване, отмиране. Навсякъде, накъдето човек обърне очи, такива процеси са налице едновременно. И навсякъде те по естествен начин предизвикват и у човека чувства и мисли. Но при обикновени условия човек не се отдава достатъчно на тези чувства и мисли. Той преминава твърде бързо от едно впечатление към друго, за да стори това. Важното е той интензивно и съвсем съзнателно да насочва вниманието си към тези факти. Там, където възприема цъфтеж и процъфтяване от съвсем определен вид, той трябва да прогони всичко друго от душата си и за кратко време да се предостави изцяло само на това едно впечатление. Скоро ще се убеди, че едно чувство, което в такъв случай по-рано само се е мярвало през душата му, набъбва, че приема мощна и енергична форма. Тази форма на чувството той трябва после спокойно да остави да отзвучава в него. При това той трябва да стане съвсем тих във вътрешността си. Трябва да се затвори за останалия външен свят и да следва единствено онова, което душата му казва за факта на цъфтежа и процъфтяването.

При това само да не се мисли, че ще се стигне далеч, ако човек, да речем, притъпи сетивата си за света. Първо човек трябва да разглежда нещата толкова живо, толкова точно, колкото е изобщо възможно. Едва тогава да се отдаде на чувството, което оживява в душата, на изплуващата мисъл. От значение е при пълно вътрешно равновесие вниманието да се насочва към двете. Ако човек намери нужния покой и се отдаде на онова, което оживява в душата, тогава след съответно време ще преживее следното. Ще види как във вътрешността му изплуват нови видове чувства и мисли, които преди това не е познавал. Колкото по-често човек насочва по такъв начин вниманието си към нещо растящо, цъфтящо и процъфтяващо и като редува с това, към нещо увяхващо, отмиращо, толкова по-живи ще стават тези чувства. И от чувствата и мислите, които възникват така, се изграждат органите на ясновидството също така, както чрез природните сили от оживено вещество се изграждат очите и ушите на физическото тяло. Една съвсем определена форма на чувството се свързва с растежа и ставането; друга, също съвсем определена – с увяхването и отмирането. Но само тогава, когато човек се стреми към грижата за тези чувства по описания начин. Възможно е приблизително правилно да се опише какви са тези чувства. Пълна представа за тях може да си създаде всеки сам, като премине през тези вътрешни преживявания. Който често е насочвал вниманието си към процеса на ставането, на процъфтяването, на цъфтежа, той ще почувства нещо, което далечно наподобява усещането при изгрев слънце. А от процеса на увяхването, отмирането за него ще произлезе преживяване, което по същия начин може да се сравни с бавното изгряване на луната над хоризонта. Тези две чувства са две сили, които при правилна грижа, при все по-живо развиване водят до най-значителни духовни въздействия. Който отново и отново, планомерно, с намерение, се отдава на такива чувства, пред него се открива един нов свят. Душевният свят, така нареченият астрален план, започва да се зазорява пред него. Растежът и отминаването вече не остават за него факти, които пораждат у него такива неопределени впечатления като преди. Те по-скоро се оформят в духовни линии и фигури, за които той преди не е подозирал. И при различните явления тези линии и фигури имат и различни образи. Едно цъфтящо цвете извиква като с магия пред душата му една съвсем определена линия, също и едно животно, което расте, или едно дърво, което отмира. Душевният свят (астралният план) бавно се разстила пред него. Нищо произволно няма в тези линии и фигури. Двама окултни ученици, които се намират на съответната степен на обучението си, при един и същ процес винаги ще виждат едни и същи линии и фигури. Както е сигурно, че двама правилно виждащи хора виждат една кръгла маса кръгла, а не единият кръгла, а другият четириъгълна, така е сигурно, че пред две души при гледката на едно цъфтящо цвете застава един и същ духовен образ. – Както в обикновената естествена история се описват образите на растенията и животните, така познавачът на тайната наука описва или рисува духовните образи на процесите на растеж и отмиране по родове и видове.

Когато ученикът е стигнал дотам, че може да вижда такива духовни образи на явления, които се показват и физически на външното му око, тогава той няма да е далеч и от степента да вижда неща, които нямат физическо битие, които следователно трябва да остават съвсем скрити (окултни) за онзи, който не е получил наставления в тайното учение.

Трябва да се подчертае, че окултният изследовател не бива да се губи в размишления за това какво означава това или онова нещо. С такава работа на разсъдъка той само се отклонява от правия път. Той трябва да гледа към сетивния свят свежо, със здрав усет, с остра дарба за наблюдение, и после да се отдава на своите чувства. Какво означават нещата, това не той трябва да иска да реши със спекулиращия разсъдък, а трябва да остави самите неща да му го кажат.*

Друго, което е от значение, е онова, което тайната наука нарича ориентиране във висшите светове. Човек стига до него, когато се проникне изцяло от съзнанието, че чувствата и мислите са действителни факти точно както масите и столовете във физическо-сетивния свят. В душевния свят и в мисловния свят чувствата и мислите си въздействат едни на други, както във физическия – сетивните неща. Докато някой не е живо проникнат от това съзнание, той няма да вярва, че една погрешна мисъл, която храни, може да действа също така опустошително върху други мисли, които оживяват мисловното пространство, както един изстрелян наслуки куршум – върху физическите предмети, които улучва. Такъв човек може би никога не би си позволил да извърши физически видима постъпка, която смята за безсмислена. Но няма да се спре пред това да храни погрешни мисли или чувства. Защото те му изглеждат безопасни за останалия свят. В тайната наука обаче може да се напредва само ако човек внимава за своите мисли и чувства така, както внимава за стъпките си във физическия свят. Когато някой види стена, той не се опитва да се втурне направо през нея; той насочва стъпките си настрани. Той се ръководи именно по законите на физическия свят. Такива закони съществуват и за света на чувствата и мислите. Само че там те не могат да се натрапят на човека отвън. Те трябва да произтичат от живота на самата му душа. Човек стига дотам, като по всяко време си забранява да храни погрешни чувства и мисли. Всяко произволно размишляване насам-натам, всяко игриво фантазиране, всички случайно приливащи и отливащи чувства човек трябва да си забрани в това време. С това той не става беден на чувства. Защото скоро ще открие, че едва когато урежда по такъв начин своя вътрешен свят, той става богат на чувства, творчески в истинската фантазия. На мястото на дребнавото опиянение от чувства и на игривото свързване на мисли застават значими чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли водят човека дотам да се ориентира в духовния свят. Той влиза в правилни отношения с нещата на духовния свят. За него настъпва едно съвсем определено въздействие. Както като физически човек той намира пътя си между физическите неща, така сега пътеката му го води през растежа и отмирането, които той нали опознава по посочения по-горе път. Тогава той следва всичко растящо, процъфтяващо и от друга страна, всичко увяхващо и отмиращо така, както е нужно за неговото процъфтяване и за процъфтяването на света.

* Трябва да се отбележи, че художественото усещане, съчетано с тиха, вглъбена в себе си природа, е най-доброто предварително условие за развитието на духовните способности. Та нали това усещане прониква през повърхността на нещата и така стига до техните тайни.

Още една грижа окултният ученик трябва да положи за света на звуците. Тук трябва да се прави разлика между звука, който се издава от така нареченото неживо (падащо тяло, камбана или музикален инструмент), и онзи, който произхожда от живо (животно или човек). Който чуе камбана, ще възприеме звука и ще свърже с него приятно чувство; който чуе вика на животно, ще почувства в звука освен това чувство и откровението на едно вътрешно преживяване на животното, удоволствие или болка. При последния вид звуци трябва да започне окултният ученик. Той трябва да насочи цялото си внимание към това, че звукът му известява нещо, което се намира извън собствената му душа. И трябва да се потопи в това чуждо. Трябва съкровено да свърже чувството си с болката или удоволствието, които му се известяват чрез звука. Трябва да се издигне над това какво е звукът за него, дали му е приятен, или неприятен, дали го кара да се чувства добре, или му е неугоден; само онова трябва да изпълва душата му, което става в съществото, от което идва звукът. Който планомерно и с предварителна обмисленост прави такива упражнения, той ще усвои чрез това способността да се слива, така да се каже, със съществото, от което изхожда звукът. За един музикално чувстващ човек такава грижа за живота на сърцето му ще бъде по-лесна, отколкото за един немузикален. Но никой не бива да мисли, че музикалният усет вече замества тази грижа. Като окултен ученик човек трябва да се научи да чувства по този начин спрямо цялата природа. И чрез това в света на чувствата и мислите се полага една нова заложба. Цялата природа започва чрез своето звучене да нашепва на човека тайни. Онова, което преди за душата му е било неразбираем шум, става чрез това смислен език на природата. И там, където преди е чувал само звук, при звученето на така нареченото неживо, сега той долавя един нов език на душата. Ако напредва в такава грижа за своите чувства, тогава скоро ще забележи, че може да чува онова, за което преди нищо не е подозирал. Той започва да чува с душата.

Към това трябва после да се прибави още нещо друго, за да се стигне до върха, който може да бъде достигнат в тази област. – Онова, което е съвсем особено важно за развитието на окултния ученик, е начинът, по който той слуша другите хора, когато говорят. Той трябва да свикне да прави това така, че собствената му вътрешност при това да мълчи напълно. Когато някой изказва мнение и друг слуша, у слушащия обикновено ще се раздвижи съгласие или възражение. Много хора вероятно ще се почувстват и подтикнати веднага да изкажат своето одобрително и особено своето несъгласно мнение. Всяко такова съгласие и всяко такова възражение окултният ученик трябва да накара да замлъкне. При това не е важно той внезапно да промени начина си на живот така, че да се стреми непрестанно да постига такова вътрешно, дълбоко мълчание. Той ще трябва да започне, като прави това в отделни случаи, които си избира нарочно. Тогава съвсем бавно и постепенно, като от само себе си, този съвсем нов начин на слушане ще се вмъкне в навиците му. – В духовното изследване такова нещо се упражнява планомерно. Учениците се чувстват задължени като упражнение в определени моменти да изслушват най-противоположните мисли и при това да накарат всяко съгласие и особено всяко пренебрежително съждение да замлъкне напълно. Важно е при това да мълчи не само всяко разсъдъчно съждение, но и всички чувства на неодобрение, на отхвърляне или също и на съгласие. По-специално ученикът трябва винаги грижливо да наблюдава себе си дали такива чувства не са налице, ако не на повърхността, то все пак в най-съкровената вътрешност на душата му. Той трябва например да изслушва изказванията на хора, които в някакво отношение стоят далеч под него, и при това трябва да потиска всяко чувство, че знае по-добре, или чувство на превъзходство. – Полезно е за всекиго да слуша по такъв начин децата. И най-мъдрият може да научи безмерно много от децата. – Така човек стига дотам да чува думите на другия съвсем безкористно, при пълно изключване на собствената си личност, на нейното мнение и начин на чувстване. Когато се упражнява да слуша така, без критика, и тогава, когато се изказва напълно противоположното мнение, когато пред него се разиграва „най-погрешното“, тогава той малко по малко се научава да се слива напълно със съществото на другия, да се разтваря изцяло в него. Тогава през думите той се вслушва в душата на другия. Едва чрез продължително упражнение от такъв вид звукът става правилното средство за възприемане на душата и духа. Наистина за това е нужна най-строгата самодисциплина. Но тя води до висока цел. Защото, когато тези упражнения се практикуват във връзка с другите, които бяха посочени по отношение на звученето в природата, в душата израства едно ново слухово сетиво. Тя става способна да възприема прояви от духовния свят, които не намират израз във външни звуци, възприемаеми от физическото ухо. Събужда се възприемането на „вътрешното слово“. На окултния ученик постепенно се откриват истини от страна на духовния свят. Той чува как по духовен начин му се говори.* – Всички висши истини се постигат чрез такова „вътрешно заговаряне“. И онова, което човек може да чуе от устата на един истински окултен изследовател, той го е узнал по този начин. – С това обаче не се казва, че е ненужно да се занимаваме с тайнонаучни съчинения, преди сами да можем да доловим по такъв начин „вътрешно заговаряне“. Напротив: четенето на такива съчинения, слушането на ученията на окултните изследователи сами по себе си са средства да се стигне и до собствено познание. Всяко изречение на тайната наука, което човек чуе, е годно да насочи ума натам, накъдето той трябва да стигне, ако душата трябва да изживее истински напредък. Към всичко казано трябва по-скоро да се прибави усърдно изучаване на онова, което окултните изследователи съобщават на света. При всяко окултно обучение такова изучаване спада към подготовката. И който би искал да прилага всички други средства, той не би стигнал до никаква цел, ако не приеме в себе си ученията на окултните изследователи. Защото тези учения, понеже са черпени от живото „вътрешно слово“, от „живото заговаряне“, сами имат духовен живот. Те не са просто думи. Те са живи сили. И докато следваш думите на един познавач на окултното, докато четеш книга, която произхожда от един действителен вътрешен опит, в душата ти действат сили, които те правят ясновиждащ така, както природните сили са образували от живо вещество твоите очи и уши.

* Само на онзи, който чрез безкористно слушане стигне дотам, че действително да може да приема отвътре, тихо, без раздвижване на лично мнение или на лично чувство, могат да говорят висшите същества, за които се говори в тайната наука. Докато човек още хвърля срещу онзи, когото слуша, някакво мнение, някакво чувство, съществата на духовния свят мълчат.

2. Просветление

Просветлението изхожда от много прости процеси. И при него става дума за това да се развият определени чувства и мисли, които дремят във всеки човек и които трябва да се събудят. Само онзи, който с пълно търпение, строго и упорито преминава през простите процеси, може да бъде доведен от тях до възприемането на вътрешните светлинни явления. Първото начало се прави, като по определен начин се разглеждат различни природни същества, и то например: един прозрачен, красиво оформен камък (кристал), едно растение и едно животно. Нека човек се опита първо да насочи цялото си внимание към сравнение на камъка с животното по следния начин. Мислите, които се привеждат тук, трябва да преминават през душата, придружени от живи чувства. И никоя друга мисъл, никое друго чувство не бива да се намесва и да смущава интензивно внимателното разглеждане. Човек си казва: „Камъкът има форма; животното също има форма. Камъкът остава спокойно на мястото си. Животното сменя мястото си. Нагонът (влечението) е онова, което подбужда животното да сменя мястото си. И нагоните са също онова, на което служи формата на животното. Неговите органи, неговите оръдия са изградени в съответствие с тези нагони. Формата на камъка е образувана не според влечения, а чрез сила, лишена от влечения.“* – Когато човек се потопи интензивно в тези мисли и при това с напрегнато внимание разглежда камък и животно, тогава в душата оживяват два съвсем различни вида чувства. От камъка в душата ни се влива единият вид чувство, от животното – другият вид. Вероятно в началото това няма да се удаде; но постепенно, при действително търпеливо упражняване, тези чувства ще се появят. Човек трябва само да се упражнява непрестанно и без прекъсване. Отначало чувствата са налице само дотогава, докато трае разглеждането, по-късно те продължават да действат. И тогава стават нещо, което остава живо в душата. Тогава човек трябва само да се вглъби в себе си: и двете чувства винаги изплуват, дори без разглеждане на външен предмет. – От тези чувства и от свързаните с тях мисли се образуват органи на ясновидството. – Ако тогава в разглеждането се прибави и растението, ще се забележи, че чувството, което изхожда от него, по своето естество и също по своята степен се намира по средата между онова, което се излъчва от камъка, и онова, което се излъчва от животното. Органите, които се образуват по такъв начин, са духовни очи. С тях човек постепенно се научава да вижда нещо като душевни и духовни цветове. Докато човек е усвоил само онова, което беше описано като „подготовка“, духовният свят с неговите линии и фигури остава тъмен; чрез просветлението той става светъл. – И тук трябва да се отбележи, че думите „тъмен“ и „светъл“, както и другите употребени изрази, само приблизително изразяват онова, което се има предвид. Но ако човек иска да си служи с обичайния език, не е възможно нищо друго. Та този език е създаден само за физическите отношения. – Тайната наука обозначава онова, което за органа на ясновидството се излъчва от камъка, като „синьо“ или „синьочервено“. Онова, което се усеща от животното – като „червено“ или „червеножълто“. В действителност това, което се вижда там, са цветове „от духовен вид“. Цветът, който изхожда от растението, е „зелено“, което постепенно преминава в едно светло етерно розово. Растението е именно онова природно същество, което във висшите светове в известно отношение прилича на своето естество във физическия свят. При камъка и животното обаче не е така. – Сега трябва да е ясно, че с посочените по-горе цветове са дадени само главните оттенъци на минералното, растителното и животинското царство. В действителност са налице всички възможни междинни оттенъци. Всеки камък, всяко растение, всяко животно има своя съвсем определен цветови нюанс. Към това се прибавят съществата на висшите светове, които никога не се въплъщават физически, с техните често прекрасни, често и ужасни цветове. В действителност богатството на цветове в тези висши светове е безмерно по-голямо, отколкото във физическия свят.

* Фактът, който се има предвид тук, доколкото се отнася до наблюдението на кристали, е бил изопачен по най-различни начини от хора, които са чули за него само по външен начин (екзотерично), от което са възникнали практики като „гледане в кристал“ и т.н. Подобни манипулации почиват на недоразумения. Те са били описвани в много книги. Но никога не съставляват предмет на истинското (езотерично) окултно преподаване.

Щом човек веднъж е придобил способността да вижда с „духовни очи“, той рано или късно среща и споменатите същества, по-висши, а отчасти и по-низши от човека, които никога не навлизат във физическата действителност.

Когато човек е стигнал толкова далеч, както е описано тук, пред него са открити пътищата към много неща. Но никому не се препоръчва да продължи по-нататък без грижливо съобразяване с онова, което е казал или иначе е съобщил духовният изследовател. И за вече казаното също е най-добре човек да се съобразява с такова вещо водачество. Впрочем, ако човек има в себе си силата и постоянството да стигне толкова далеч, колкото отговаря на посочените елементарни степени на просветлението, той съвсем сигурно ще потърси и ще намери и правилното ръководство. Предпазливост обаче е необходима при всички обстоятелства и който не иска да я проявява, най-добре да се откаже от всички стъпки в тайната наука. Необходимо е човекът, който става окултен ученик, да не загуби нищо от своите качества като благороден, добър и възприемчив към всичко физически действително човек. Напротив, по време на окултното си ученичество той трябва непрестанно да засилва своята морална сила, своята вътрешна чистота, своята дарба за наблюдение. Да спомена нещо конкретно: по време на елементарните упражнения за просветление окултният ученик трябва да се грижи непрестанно да увеличава своето съчувствие към човешкия и животинския свят, своя усет за красотата на природата. Ако не се грижи за това, то чрез такива упражнения онова чувство и този усет непрестанно се притъпяват. Сърцето би станало кораво, усетът – притъпен. А това неизбежно би довело до опасни резултати.

Как се оформя просветлението, когато в духа на горните упражнения човек се изкачи през камъка, растението и животното до човека, и как след просветлението съединяването на душата с духовния свят при всички обстоятелства един ден настъпва и води към посвещението: за това ще се говори в следващите раздели, доколкото това е възможно.

В наше време мнозина търсят пътя към тайната наука. Това се прави по различни начини; и се изпробват много опасни, дори осъдителни процедури. Затова онези, които смятат, че знаят нещо истинно за тези неща, трябва да дадат на другите възможност да опознаят нещо от окултното обучение. Тук е съобщено само толкова, колкото отговаря на такава възможност. Необходимо е нещо от истинното да стане известно, за да не нанесе погрешното голяма вреда. По начертаните тук пътища никой, който не насилва нищо, не може да пострада. Само едно трябва да се спазва: никой не бива да отделя за такива упражнения повече време и сила, отколкото са на негово разположение според житейското му положение, според неговия дълг. Никой не бива поради окултния път да променя веднага нещо във външните условия на живота си. Ако човек иска действителни резултати, трябва да има търпение; трябва да може да спре след няколко минути упражнение и спокойно да се залови с дневната си работа. И нищо от мислите за упражненията не бива да се примесва в дневната работа. Който не се е научил да чака в най-висшия и най-добрия смисъл, той не става за окултен ученик и никога няма да стигне до резултати, които имат значителна стойност.