ПОСВЕЩЕНИЕ

Посвещението е най-високата от степените на окултното обучение, за които в едно съчинение могат още да се дадат загатвания, общоразбираеми за всички. За всичко, което лежи над нея, съобщенията са трудно разбираеми. Но и към него намира пътя всеки, който през подготовката, просветлението и посвещението е проникнал до нисшите тайни.

Знанието и умението, които посвещението дава на човека, той би могъл да придобие без такова посвещение едва в много далечно бъдеще – след много въплъщения – по съвсем друг път и също в съвсем друга форма. Който бъде посветен днес, узнава нещо, което иначе би узнал много по-късно, при съвсем други условия.

Човек може наистина да узнае от тайните на битието само толкова, колкото отговаря на степента на неговата зрялост. Само затова съществуват препятствия по пътя към по-високите степени на знанието и умението. Човек не бива да си служи с огнестрелно оръжие, преди да е натрупал достатъчно опит, за да не причини беда с употребата му. – Ако днес някой бъде посветен просто така, на него би му липсвал опитът, който той тепърва ще натрупа чрез въплъщенията в бъдещето, докато съответните тайни му бъдат дадени в правилния ход на неговото развитие. Затова на портата на посвещението опитът трябва да бъде заменен с нещо друго. Поради това първите наставления на кандидата за посвещение се състоят в заместване на бъдещия опит. Това са така наречените „изпитания“, през които той трябва да премине и които се явяват като редовна последица от душевния живот, когато упражнения като описаните в предходните глави се продължават правилно.

За тези „изпитания“ често се говори, разбира се, и в книги. Но съвсем естествено е, че по правило такива обсъждания неизбежно създават съвсем погрешни представи за тяхната природа. Защото, който не е преминал през подготовката и просветлението, той всъщност никога не е узнал нищо за тези изпитания. Такъв човек не може и да ги опише така, както подобава.

На посвещавания трябва да се разкрият определени неща и факти, които принадлежат на висшите светове. Но той може да ги вижда и чува само ако може да усеща духовните възприятия като фигури, цветове, тонове и т.н., за които беше разказано при обсъждането на „подготовката“ и „просветлението“. Първото „изпитание“ се състои в това, че той придобива по-истинско съзерцание на телесните свойства на неживите тела, после на растенията, на животните и на човека, отколкото притежава средният човек. Но с това не се има предвид онова, което днес наричат научно познание. Защото не става дума за наука, а за съзерцание. – По правило процесът протича така, че посвещаваният се научава да познава как природните неща и живите същества се изявяват пред духовното ухо и духовното око. В известен смисъл тогава тези неща застават пред наблюдаващия разбулени – голи. Свойствата, които човек там чува и вижда, се скриват от сетивното око и от сетивното ухо. За това сетивно съзерцание те са сякаш забулени с було. Това, че за посвещавания това було отпада, се дължи на процес, който се нарича „духовен процес на изгаряне“. Затова това първо изпитание се нарича „огнено изпитание“.

За някои хора самият обикновен живот е вече повече или по-малко несъзнаван процес на посвещение чрез огненото изпитание. Това са онези, които преминават през богати преживявания от такъв род, че тяхната самоувереност, тяхната смелост и тяхната твърдост нарастват по здрав начин и че те се научават да понасят страданието, разочарованието, неуспеха на своите начинания с душевно величие и особено със спокойствие и с несломена сила. Който е преминал през преживявания от този род, той често вече е посветен, без да го знае ясно; и тогава е нужно само съвсем малко, за да му се отворят духовните уши и очи, така че да стане ясновидец. Защото трябва добре да се запомни следното: при истинското „огнено изпитание“ не става дума да бъде задоволено любопитството на кандидата. Наистина той опознава необикновени факти, за които другите хора нямат никаква представа. Но това опознаване не е целта, а само средство към целта. Целта обаче е кандидатът чрез познанието на висшите светове да придобие по-голяма и по-истинска самоувереност, по-висока смелост и съвсем друго душевно величие и постоянство, отколкото по правило могат да се постигнат в нисшия свят. След „огненото изпитание“ всеки кандидат може още да се върне. Тогава, укрепен във физическо и душевно отношение, той ще продължи живота си и вероятно едва в някое следващо въплъщение ще продължи посвещението. В сегашното си въплъщение обаче той ще бъде по-полезен член на човешкото общество, отколкото е бил преди. В каквото и положение да се намира, неговата твърдост, неговото благоразумие, неговото благотворно влияние върху ближните му, неговата решителност ще са нараснали.

Ако след преминатото огнено изпитание кандидатът иска да продължи окултното обучение, сега трябва да му бъде разкрита определена писмена система, каквито са обичайни в окултното обучение. В тези писмени системи се откриват същинските тайни учения. Защото онова, което в нещата е действително „скрито“ (окултно), не може нито да бъде изказано непосредствено с думите на обикновения език, нито да бъде записано с обикновените писмени системи. Онези, които са се учили от посветените, превеждат ученията на тайната наука на обикновения език, доколкото това е възможно. Окултното писмо се открива на душата, когато тя е постигнала духовното възприятие. Защото това писмо е винаги написано в духовния свят. Човек не го научава така, както се научава да чете изкуствено създадено писмо. По-скоро човек израства по подобаващ начин към ясновидското познание и по време на това израстване се развива като душевна способност силата, която се чувства подтикната да разчита наличните събития и същества на духовния свят като знаците на едно писмо. Би могло да се случи тази сила, а с нея и преживяването на съответното „изпитание“, да се събудят сякаш от само себе си с напредващото душевно развитие. Но по-сигурно се стига до целта, ако се следват указанията на опитните окултни изследователи, които са сръчни в разчитането на окултното писмо. Знаците на тайното писмо не са измислени произволно, а отговарят на силите, които действат в света. Чрез тези знаци човек научава езика на нещата. На кандидата скоро става ясно, че знаците, които опознава, отговарят на фигурите, цветовете, тоновете и т.н., които се е научил да възприема по време на подготовката и просветлението. Става му ясно, че всичко предходно е било само като сричане. Едва сега той започва да чете във висшия свят. В голяма взаимовръзка му се явява всичко, което преди е било само отделна фигура, тон, цвят. Едва сега той придобива истинската сигурност в наблюдаването на висшите светове. Преди никога не е можел да знае с определеност дали нещата, които е видял, са били и правилно видени. И едва сега може да се установи редовно разбирателство между кандидата и посветения в областите на висшето знание. Защото, както и да е устроен съвместният живот на един посветен с друг човек в обикновения живот, за висшето знание в непосредствения му вид посветеният може да съобщи нещо само на споменатия знаков език.

Чрез този език окултният ученик се запознава и с определени правила за поведение в живота. Той опознава определени видове дълг, за които преди не е знаел нищо. И когато е опознал тези правила за поведение, той може да извършва неща, които имат значение, каквото делата на един непосветен никога не могат да имат. Той действа, изхождайки от висшите светове. Указанията за такива действия могат да бъдат разбрани само в посоченото писмо.

Трябва обаче да се подчертае, че има хора, които са в състояние несъзнавано да извършват такива действия, макар да не са преминали окултно обучение. Такива „помощници на света и човечеството“ крачат през живота, като носят благословия и благодеяние. По причини, които тук не е мястото да обсъждаме, на тях са дадени дарби, които изглеждат свръхестествени. Онова, което ги отличава от окултния ученик, е единствено това, че той действа със съзнание, с пълно разбиране на цялата взаимовръзка. Той извоюва тъкмо чрез обучение онова, което на тях им е подарено от висши сили за благото на света. Човек може искрено да почита надарените с Божия благодат; но поради това не бива да смята работата на обучението за излишна.

Когато окултният ученик е научил споменатото знаково писмо, за него започва следващо „изпитание“. Чрез него трябва да се покаже дали той може да се движи свободно и сигурно във висшия свят. В обикновения живот човек бива подбуждан към своите действия от подтици отвън. Той върши тази или онази работа, защото обстоятелствата му налагат този или онзи дълг. – Едва ли е нужно да се споменава, че окултният ученик не бива да пренебрегва нито един свой дълг в обикновения живот поради това, че живее във висши светове. Никакъв дълг във висш свят не може да принуди някого да остави без внимание дори един-единствен свой дълг в обикновения свят. Бащата на семейството остава също толкова добър баща на семейството, майката – също толкова добра майка, нищо не пречи на чиновника, нито на войника или на някой друг, когато станат окултни ученици. Напротив: всички качества, които правят човека способен в живота, се засилват у окултния ученик в такава степен, за която непосветеният не може да си състави никакво понятие. И ако на непосветения това често – не винаги, дори рядко – не изглежда така, то причината е само в това, че той не винаги е в състояние правилно да прецени посветения. Онова, което прави посветеният, понякога не е веднага прозрачно за другия. Но и това, както казахме, може да се забележи само в особени случаи.

За онзи, който е стигнал до посочената степен на посвещението, сега съществуват видове дълг, за които няма никакъв външен тласък. В тези неща той бива подбуждан не от външни обстоятелства, а само от онези правила, които му се откриват в „скрития“ език. Сега чрез второто „изпитание“ той трябва да покаже, че воден от такова правило, действа също толкова сигурно и твърдо, както например един чиновник изпълнява възложения му дълг. – За тази цел чрез окултното обучение кандидатът ще се почувства поставен пред определена задача. Той трябва да извърши едно действие вследствие на възприятия, които получава въз основа на онова, което е научил на степента на подготовката и на просветлението. А какво трябва да извърши, това той трябва да познае чрез посоченото писмо, което си е усвоил. Ако познае своя дълг и действа правилно, тогава е издържал изпитанието. Успехът се познава по промяната, която чрез действието настъпва във възприятията на духовните уши и очи, усещани като фигури, цветове и тонове. В по-нататъшния ход на окултното обучение се посочва съвсем точно как изглеждат, как се усещат тези фигури и т.н. след действието. И кандидатът трябва да знае как може да предизвика такава промяна. Това изпитание се нарича „водно изпитание“, защото при дейността в тези висши области човек е лишен от опората на външните обстоятелства така, както е лишен от опора, когато се движи във вода, чието дъно не може да достигне. – Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна сигурност.

И при това изпитание става дума за придобиването на едно качество; и чрез преживяванията във висшия свят човек изгражда това качество за кратко време в толкова висока степен, че при обикновения ход на развитието вероятно би трябвало да премине през много въплъщения, за да я достигне. Работата е именно в следното. За да предизвика посочената промяна във висшата област на битието, кандидатът трябва да следва единствено онова, което му се разкрива въз основа на неговото висше възприятие и като последица от четенето на скритото писмо. Ако по време на своето действие той примеси нещо от своите желания, мнения и т.н., ако само за миг последва не законите, които е познал като правилни, а своя произвол, тогава би станало нещо съвсем друго от онова, което трябва да стане. В такъв случай кандидатът веднага би изгубил посоката към целта на своето действие и би настъпило объркване. – Затова чрез това изпитание човек има в най-изобилна мяра възможност да изгради своето самообладание. И това е важното. Затова и това изпитание могат по-лесно да издържат онези, които преди посвещението са преминали през живот, чрез който са придобили самообладание. Който е придобил способността да следва високи принципи и идеали, като оставя настрана личната прищявка и произвола, който умее да изпълнява дълга винаги и там, където склонностите и симпатиите твърде много биха искали да го отклонят от този дълг, той несъзнавано е посветен още посред обикновения живот. И ще е нужно само малко, за да издържи той описаното изпитание. Да, трябва дори да се каже, че известна степен на посвещение, несъзнавано постигната още в живота, по правило ще бъде безусловно необходима, за да се издържи второто изпитание. Защото, както на много хора, които в младостта си не са се научили да пишат правилно, им е трудно да наваксат това, когато вече са достигнали пълната житейска зрялост, така е трудно и да се изгради необходимата степен на самообладание при прозирането във висшите светове, ако човек не си е усвоил предварително известна степен от него в делничния живот. Нещата на физическия свят не се променят, каквото и да си пожелаваме, каквото и да желаем, каквито и склонности да имаме. Във висшите светове обаче нашите желания, влечения и склонности въздействат върху нещата. Ако искаме там да въздействаме по подобаващ начин върху нещата, трябва напълно да владеем себе си, трябва да следваме единствено правилните предписания и да не сме подчинени на никакъв произвол.

Едно качество на човека, което на тази степен на посвещението има съвсем особено значение, е безусловно здрава и сигурна способност за преценка. За изграждането на такава способност трябва да се внимава още на всички по-ранни степени; а на тази степен трябва да се покаже дали кандидатът си служи с нея така, че да е годен за истинския път на познанието. Той може да напредне само ако може да различава илюзията, нереалните образувания на фантазията, суеверието и всякакви заблуди от истинската действителност. А на висшите степени на битието това отначало е по-трудно, отколкото на нисшите. Там всеки предразсъдък, всяко мнение, станало скъпо на човека, трябва да изчезне по отношение на нещата, за които става дума; и единствено и само истината трябва да бъде мерило. Трябва да има пълна готовност веднага да се откажеш от една мисъл, от един възглед, от една склонност, когато логическото мислене го изисква. Сигурност във висшите светове може да се постигне само ако човек никога не щади собственото си мнение.

Хора с начин на мислене, склонен към фантастичното, към суеверието, не могат да напредват по окултния път. Окултният ученик трябва, разбира се, да извоюва едно скъпоценно благо. Всички съмнения относно висшите светове му се отнемат. Те се разкриват пред погледа му в своите закони. Но той не може да извоюва това благо, докато се оставя да бъде мамен от заблуди и илюзии. Лошо би било за него, ако неговата фантазия, неговите предразсъдъци отнесат разсъдъка му. Мечтателите и фантазьорите са също толкова негодни за окултния път, колкото и суеверните лица. Всичко това не може да се подчертае достатъчно. Защото в мечтателството, във фантастичността и в суеверието дебнат най-лошите врагове по пътя към познания във висшите светове. Но никой няма защо да мисли, че окултният ученик губи поезията на живота, способността за въодушевление, поради това, че над портата, която води към второто изпитание на посвещението, стоят думите: „Всички предразсъдъци трябва да паднат от теб“, и поради това, че още на входната порта към първото изпитание той трябва да прочете: „Без здрав човешки разсъдък всичките ти стъпки са напразни.“

Ако кандидатът е напреднал достатъчно по този начин, тогава го очаква третото „изпитание“. При него не му се дава да почувства никаква цел. Всичко е положено в собствените му ръце. Той се намира в положение, в което нищо не го подбужда да действа. Трябва съвсем сам, от себе си, да намери своя път. Неща или лица, които да го подтикват към нещо, няма. Нищо и никой не може сега да му даде силата, от която се нуждае, освен само самият той. Ако не намери тази сила в самия себе си, той много скоро би се озовал отново там, където е бил преди. Все пак трябва да се каже, че само малцина от онези, които са издържали предишните изпитания, няма да намерят тук тази сила. Човек или изостава още преди това, или издържа и тук. Всичко, което е нужно, се състои в това бързо да се справиш сам със себе си. Защото тук човек трябва да намери своето „висше Себе“ в най-истинския смисъл на думата. Човек трябва бързо да се реши да се вслушва в подсказването на духа във всички неща. Време за каквито и да е колебания, съмнения и т.н. тук човек вече няма. Всяка минута колебание би доказала само, че още не е зрял. Онова, което пречи да се вслушва в духа, трябва смело да бъде преодоляно. Важното е да покаже присъствие на духа в това положение. И това е също качеството, към чието съвършено изграждане е насочена тази степен на развитие. Всички примамки към действие, дори към мислене, с които човек е бил свикнал преди, престават. За да не остане бездеен, човек не бива да изгуби самия себе си. Защото само в самия себе си той може да намери единствената твърда точка, за която е в състояние да се държи. Никой, който чете това тук, без да е по-отблизо запознат с тези неща, не бива да изпитва антипатия към това човек да бъде върнат към самия себе си. Защото то означава за човека най-прекрасното блаженство, когато той издържи описаното изпитание.

И не по-малко, отколкото в другите случаи, и в това отношение обикновеният живот вече е окултна школа за много хора. За хората, които са стигнали дотам, че изправени пред внезапно възникващи житейски задачи, без колебание, без много размисъл са способни на бързо решение, животът е такова обучение. Подходящите положения са онези, при които успешното действие веднага става невъзможно, ако човек не се намеси бързо. Който е бързо готов да се намеси, когато се задава нещастие, докато при няколко мига колебание нещастието вече би се случило, и който е превърнал тази способност за бързо решение в свое трайно качество, той несъзнавано е придобил зрелостта за третото „изпитание“. Защото при него става дума за изграждането на безусловното присъствие на духа. – В окултните школи го наричат „въздушно изпитание“, защото при него кандидатът не може да се опре нито на твърдата почва на външните поводи, нито на онова, което произтича от цветовете, формите и т.н., които е опознал чрез подготовката и просветлението, а единствено на самия себе си.

Ако окултният ученик е издържал това изпитание, тогава той може да влезе в „храма на висшите познания“. – Онова, което може да се каже по-нататък за това, може да бъде само най-оскъдно загатване. – Онова, което сега трябва да се извърши, често се изразява така, че се казва: окултният ученик трябвало да положи „клетва“, че няма да „издаде“ нищо от тайните учения. Но изразите „клетва“ и „издавам“ в никакъв случай не са подходящи и отначало дори подвеждат. Не става дума за никаква „клетва“ в обикновения смисъл на думата. По-скоро на тази степен на развитие човек придобива определен опит. Научава се как да прилага тайното учение, как да го поставя в служба на човечеството. Човек започва истински да разбира света. Тук не става дума за „премълчаването“ на висшите истини, а по-скоро за правилния начин, за подобаващия такт, с който да ги защитава. Това, за което човек се научава да „мълчи“, е нещо съвсем друго. Това прекрасно качество човек си усвоява именно по отношение на много неща, за които преди е говорил, особено по отношение на начина, по който е говорил. Лош посветен би бил онзи, който не би поставил узнатите тайни в служба на света, колкото добре и доколкото това изобщо е възможно. За съобщаването в тази област няма друга пречка освен единствено неразбирането от страна на онзи, който трябва да приеме съобщението. Наистина за произволно говорене висшите тайни не са подходящи. Но на никого, който е достигнал описаната степен на развитие, не е „забранено“ да казва нещо. Никой друг човек и никое същество не му налага такава „клетва“. Всичко е поставено под собствената му отговорност. Онова, което той научава, е да намира във всяко положение изцяло от самия себе си какво трябва да направи. А „клетвата“ не означава нищо друго освен това, че човекът е узрял дотам, че да може да носи такава отговорност.

Ако кандидатът е станал зрял за описаното, тогава той получава онова, което символично се нарича „питието на забравата“. Той бива именно посветен в тайната как човек може да действа, без да се оставя постоянно да бъде смущаван от нисшата памет. Това е необходимо за посветения. Защото той трябва винаги да има пълно доверие в непосредственото настояще. Той трябва да може да разкъсва булата на спомена, които във всеки миг от живота се разстилат около човека. Ако съдя за нещо, което ме сполетява днес, според онова, което съм преживял вчера, подложен съм на многобройни заблуди. Естествено, с това не се има предвид, че човек трябва да се отрече от опита, който е придобил в живота. Той трябва винаги да го държи пред себе си, доколкото може. Но като посветен човек трябва да има способността да преценява всяко ново преживяване изцяло само по себе си, да го оставя да въздейства върху себе си, незамъглено от цялото минало. Във всеки миг трябва да съм готов за това, че всяко нещо или същество може да ми донесе съвсем ново откровение. Ако съдя за новото според старото, подложен съм на заблуда. Споменът за стари преживявания ми става най-полезен тъкмо с това, че ме прави способен да виждам новото. Ако нямах определен опит, вероятно изобщо не бих видял свойството на едно нещо или на едно същество, които ми се изпречват. Но именно за виждането на новото, а не за преценката на новото според старото трябва да служи опитът. В това отношение посветеният придобива съвсем определени способности. Благодарение на това му се разкриват много неща, които за непосветения остават скрити.

Второто „питие“, което се дава на посветения, е „питието на паметта“. Чрез него той придобива способността винаги да има висши тайни налице в духа си. За това обикновената памет не би стигнала. Човек трябва да стане изцяло едно с висшите истини. Той трябва не само да ги знае, но и съвсем естествено да борави с тях в живо действие, както като обикновен човек яде и пие. Те трябва да станат упражнение, навик, склонност. Изобщо не бива да му се налага да размишлява над тях в обикновения смисъл; те трябва да се проявяват чрез самия човек, да протичат през него като жизнените функции на неговия организъм. Така в духовен смисъл той все повече се превръща в онова, в което във физически смисъл го е превърнала природата.