ПОСТИГАНЕ НА НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО

Животът на човека протича в смяна на три състояния. Те са: будност, изпълнен със сънища сън и дълбок сън без сънища. Може да се разбере как се стига до висшите познания за духовните светове, ако човек си състави представа какви промени по отношение на тези три състояния трябва да настъпят у онзи човек, който иска да търси такова познание. Преди човек да е преминал обучение за това познание, съзнанието му постоянно бива прекъсвано от паузите за почивка на съня. В тези паузи душата не знае нищо за външния свят, а също и нищо за самата себе си. Само в определени периоди от всеобщото море на безсъзнанието изплуват сънищата, които се свързват с процеси във външния свят или със състояния на собственото тяло. Отначало в сънищата се вижда само една особена проява на живота в съня и затова навярно изобщо се говори само за две състояния: сън и будност. За тайната наука обаче сънуването има самостоятелно значение наред с другите две състояния. В предишната глава беше описано каква промяна настъпва в живота в сънищата на човека, който предприема възхода към висше познание. Сънищата му губят безсмисления, неправилен и несвързан характер и все повече и повече се превръщат в изпълнен със закономерност, свързан свят. При по-нататъшно развитие този роден от света на сънищата нов свят не само не отстъпва по вътрешна истинност на външната сетивна действителност, но в него се разкриват факти, които в пълния смисъл на думата представляват висша действителност. Защото в сетивния свят навсякъде са скрити тайни и загадки. Този свят наистина показва въздействията на определени висши факти; но човекът, който ограничава своето възприятие само до сетивата си, не може да проникне до причините. На окултния ученик тези причини отчасти се разкриват в описаното състояние, което се е образувало от живота в сънищата, но в никакъв случай не спира при него. – Наистина той не бива да смята тези откровения за действителни познания, докато същите неща още не му се показват по време на обикновения буден живот. Но той стига и дотам. Той се развива дотам, че пренася в будното съзнание състоянието, което най-напред си е създал от живота в сънищата. Тогава за него сетивният свят е обогатен с нещо съвсем ново. Както човек, който е роден сляп и е опериран, след като прогледне, познава нещата от обкръжението си обогатени с всички възприятия на окото, така човекът, станал ясновиждащ по горния начин, вижда целия обкръжаващ го свят с нови свойства, неща, същества и т.н. Сега вече той няма нужда да чака сънуването, за да живее в друг свят, а може винаги, когато това е уместно, да се пренася в описаното състояние за висше възприятие. У него тогава това състояние има значение, подобно на онова, което в обикновения живот има възприемането на нещата при действащи сетива в сравнение с възприемането при недействащи сетива. Именно в истинския смисъл може да се каже: окултният ученик отваря сетивата на своята душа и вижда нещата, които трябва да останат скрити за телесните сетива.

Това състояние обаче е само преход към още по-високи степени на познанието на окултния ученик. Ако той продължи упражненията, които му служат при неговото окултно обучение, след подходящо време ще открие, че описаната дълбока промяна настъпва не само в живота му в сънищата, но че превръщането се разпростира и върху дълбокия сън, дотогава лишен от сънища. Той забелязва, че пълното безсъзнание, в което по-рано се е намирал по време на този сън, бива прекъсвано от отделни съзнателни преживявания. От всеобщия мрак на съня изплуват възприятия от вид, какъвто дотогава не е познавал. Разбира се, не е лесно тези възприятия да се опишат, защото нашият език е създаден само за сетивния свят и затова могат само приблизително да се намерят думи за онова, което изобщо не принадлежи на този сетивен свят. И все пак за описанието на висшите светове отначало трябва да се използват думите. Това може да стане само като много неща се казват чрез сравнения. Но тъй като всичко в света е сродно с нещо друго, това наистина е възможно. Нещата и съществата на висшите светове са сродни с тези на сетивния свят поне дотолкова, че при добра воля все пак може да се постигне представа за тези висши светове и чрез думите, употребявани за сетивния свят. Трябва само винаги да се съзнава, че при такива описания на свръхсетивни светове много неща трябва да бъдат сравнение и символ. – Затова самото окултно обучение се извършва само отчасти с думите на обикновения език; що се отнася до останалото, за своя възход ученикът научава и символичен начин на изразяване, който се получава като от само себе си. Човек трябва сам да си го усвои по време на окултното обучение. Това обаче не пречи човек да научи нещо за природата на висшите светове и чрез обикновени описания, каквито се дават тук.

Ако искаме да дадем представа за споменатите по-горе преживявания, които отначало изплуват от морето на безсъзнанието по време на дълбокия сън, най-добре можем да ги сравним с един вид слушане. Може да се говори за възприети звуци и думи. Както преживяванията на съня със сънища могат с основание да се обозначат като един вид виждане в сравнение с възприятията на сетивата, така фактите на дълбокия сън могат да се сравнят с впечатленията на ухото. (Само като странична бележка трябва да се отбележи, че и за духовните светове виждането е по-висшето. И в този свят цветовете са нещо по-висше от звуците и думите. Но онова, което окултният ученик при своето обучение най-напред възприема от този свят, все още не са по-висшите цветове, а по-низшите звуци. Само защото според общото си развитие човекът вече е по-пригоден за света, който се разкрива в съня със сънища, той веднага възприема там цветовете. За висшия свят, който се открива в дълбокия сън, той е още по-малко пригоден. Затова този свят му се разкрива отначало в звуци и думи; по-късно и тук той може да се издигне до цветове и форми.)

Когато окултният ученик забележи, че има такива преживявания в дълбокия сън, тогава негова задача е най-напред да си ги направи колкото е възможно по-отчетливи и ясни. Отначало това е много трудно, защото възприятието на преживяното в това състояние отначало е извънредно слабо. След събуждането човек наистина знае, че е преживял нещо; но какво е било то, за това остава напълно в неизвестност. Най-важното през това начално състояние е да останеш спокоен и невъзмутим и нито за миг да не изпадаш в каквото и да е безпокойство и нетърпение. Те при всички обстоятелства биха действали само вредно. Преди всичко те никога не могат да ускорят по-нататъшното развитие, а неизбежно го забавят. Човек трябва, така да се каже, спокойно да се предаде на онова, което му се дава или дарява; всичко насилствено трябва да отпадне. Ако в даден момент човек не може да долови преживяванията в съня, нека чака търпеливо, докато това стане възможно. Защото този миг със сигурност ще дойде някой ден. И ако човек преди това е бил търпелив и невъзмутим, тогава способността за възприемане остава сигурно притежание, докато при насилствени действия тя наистина може да се появи веднъж, но после отново да се изгуби напълно за по-дълго време.

Щом способността за възприемане веднъж се е появила и преживяванията в съня стоят пред съзнанието напълно ясни и отчетливи, тогава вниманието трябва да се насочи към следното. Сред тези преживявания трябва съвсем точно да се различават два вида. Единият вид ще бъде съвсем чужд на всичко, което човек някога преди това е опознал. На тези преживявания човек може отначало да се радва; може да се въодушевява от тях; но иначе нека засега ги остави настрана. Те са първите предвестници на висшия духовен свят, в който човек ще се ориентира едва по-късно. Другият вид преживявания обаче ще покаже на внимателния наблюдател известно сродство с обикновения свят, в който той живее. За онова, върху което той размишлява през живота, което би искал да разбере в нещата от своето обкръжение, но не може да разбере с обикновения разсъдък, за това тези преживявания в съня му дават обяснение. През всекидневния живот човекът размишлява за онова, което го заобикаля. Той си създава представи, за да разбере връзката между нещата. Той се стреми да разбере чрез понятия онова, което възприемат сетивата му. Към такива представи и понятия се отнасят преживяванията в съня. Онова, което по-рано е било смътно понятие, подобно на сянка, придобива нещо звучно, живо, което може да се сравни именно само със звуците и думите на сетивния свят. На човека все повече му се струва, сякаш решението на загадките, над които трябва да размишлява, му се нашепва от висш свят в звуци и думи. И тогава той е в състояние да свърже онова, което му идва от друг свят, с обикновения живот. Онова, което преди можеше да достигне само неговата мисъл, сега е за него преживяване, толкова живо и пълно със съдържание, колкото може да бъде само някое преживяване на сетивния свят. Нещата и съществата на този сетивен свят съвсем не са само такива, каквито се явяват пред сетивното възприятие. Те са израз и излъчване на един духовен свят. Този дотогава скрит духовен свят сега звучи за окултния ученик от цялото му обкръжение.

Лесно е да се проумее, че в тази висша способност за възприемане може да има благословия за човека само тогава, когато в душевните сетива, които са му се открили, всичко е в ред, както впрочем и обикновените си сетивни органи човек може да използва за истинско наблюдение на света само когато те са устроени закономерно. А тези висши сетива човекът изгражда сам у себе си чрез упражненията, които окултното обучение му посочва. – Към тези упражнения спада концентрацията, тоест насочването на вниманието към съвсем определени представи и понятия, свързани със световните тайни. И освен това към тях спада медитирането, тоест животът в такива идеи, пълното вглъбяване в тях по предписания начин. Чрез концентриране и медитиране човекът работи върху своята душа. Така той развива в нея душевните органи за възприятие. Докато той се отдава на задачите на концентрацията и медитацията, вътре в тялото му расте неговата душа, както зародишът на детето расте в тялото на майката. И когато после по време на съня настъпят описаните отделни преживявания, тогава наближава мигът на раждането за освободилата се душа, която по този начин буквално е станала друго същество, което човекът довежда в себе си до покълване и узряване. – Затова усилията за концентрирането и медитирането трябва да бъдат грижливи и трябва точно да се спазват, защото те са законите за покълването и узряването на описаното висше човешко душевно същество. А при раждането си то трябва да бъде вътрешно хармоничен, правилно разчленен организъм. Ако обаче в предписанията се сбърка нещо, тогава не се получава такова закономерно живо същество, а помятане в духовната област, което не е жизнеспособно.

Че раждането на това висше душевно същество става отначало в дълбокия сън, ще изглежда разбираемо, ако се помисли, че нежният, още слабо устойчив организъм, ако евентуално би се появил по време на сетивния всекидневен живот, изобщо не би могъл да се прояви поради силните, сурови процеси на този живот. Неговата дейност не би имала значение в сравнение с дейността на тялото. В съня, когато тялото почива, доколкото дейността му зависи от сетивното възприятие, може да излезе наяве дейността на висшата душа, която в началото е толкова нежна и незабележима. – Но отново трябва да се има предвид, че окултният ученик не бива да смята преживяванията в съня за напълно валидни познания, докато не е в състояние да пренесе събудилата се висша душа и в дневното съзнание. Ако е в състояние да направи това, тогава той е способен и между дневните преживявания и вътре в тях да възприема духовния свят според неговия характер, тоест той може душевно да схваща тайните на своето обкръжение като звуци и думи.

Сега на тази степен на развитието човек трябва да си изясни, че отначало има работа с отделни, повече или по-малко несвързани духовни преживявания. Затова трябва да се пази от желанието да изгради от тях някаква завършена или дори само свързана сграда на познанието. Тогава в душевния свят неизбежно биха се примесили всевъзможни фантастични представи и идеи; и така човек много лесно би могъл да си построи свят, който няма нищо общо с действителния духовен свят. Окултният ученик впрочем трябва непрекъснато да упражнява най-строг самоконтрол. Най-правилното е все повече и повече да изясняваш отделните действителни преживявания, които имаш, и да чакаш, докато по съвсем непринуден начин се появят нови, които като от само себе си се свързват с вече наличните. – Защото чрез силата на духовния свят, в който той веднъж вече е влязъл, и при прилагане на съответните упражнения у окултния ученик настъпва разширяване на съзнанието в дълбокия сън, което обхваща все повече. Все повече преживявания изплуват от безсъзнанието и все по-малки отрязъци от живота в съня ще бъдат без съзнание. Така отделните опитности в съня все повече се съединяват именно от само себе си, без това истинско съединяване да бъде нарушавано от всевъзможни комбинации и умозаключения, които все пак биха произлизали само от разсъдъка, привикнал към сетивния свят. Колкото по-малко обаче от мисловните навици на този сетивен свят се примесва неоправдано във висшите преживявания, толкова по-добре. Ако човек се държи така, тогава той се приближава все повече и повече до онази степен по пътя към висше познание, на която състояния, които преди са били налице само несъзнавано в живота на съня, се превръщат в напълно съзнателни. Тогава, когато тялото почива, човек живее в една действителност също така, както при будността. Излишно ще е да се отбелязва, че по време на самия сън човек отначало има работа с друга действителност, а не със сетивното обкръжение, в което се намира тялото. Човек се учи и трябва – за да остане здраво стъпил на почвата на сетивния свят и да не стане фантазьор – да се научи да свързва висшите преживявания в съня със сетивното обкръжение. Но отначало светът, преживян в съня, е именно напълно ново откровение. – В тайната наука наричат важната степен, която се състои в осъзнатостта на живота в съня, непрекъснатост (континуитет) на съзнанието.*

У човек, който е достигнал тази степен, преживяването и опитът не престават в онези периоди, в които физическото тяло почива и на душата не се доставят впечатления чрез сетивните органи.

* Онова, което е загатнато тук, е за определена степен на развитието един вид „идеал“, който лежи в края на един дълъг път. Онова, което окултният ученик опознава най-напред, са двете състояния: съзнание при едно душевно състояние, при което преди са били възможни само безредни сънища, и при такова, при което е бил възможен само несъзнателен сън без сънища.