РАЗЦЕПВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА ПО ВРЕМЕ НА ДУХОВНОТО ОБУЧЕНИЕ

По време на съня човешката душа не получава съобщенията от физическите сетивни органи. Възприятията на обикновения външен свят не се вливат в нея в това състояние. В действителност тя в известно отношение е извън онази част от човешката същност, т.нар. физическо тяло, която в будно състояние опосредства сетивните възприятия и мисленето. Тогава тя е свързана само с по-фините тела (етерното тяло и астралното тяло), които убягват от наблюдението на физическите сетива. Но дейността на тези по-фини тела в съня в никакъв случай не престава. Както физическото тяло е свързано с нещата и съществата на физическия свят, както получава от тях въздействия и въздейства върху тях, така душата живее в един висш свят. И този живот продължава по време на съня. Действително душата по време на съня е в пълна активност. Само че човек не може да знае нищо за тази своя собствена дейност, докато няма духовни органи за възприятие, чрез които по време на съня да може също толкова добре да наблюдава какво става около него и какво върши сам, както може да прави това със своите обикновени сетива в дневния живот по отношение на своето физическо обкръжение. Окултното обучение се състои (както беше показано в предходните глави) в изграждането на такива духовни сетивни органи.

Ако сега чрез окултното обучение животът на човека в съня се преобрази така, както беше описано в предишната глава, тогава той може съзнателно да проследява всичко, което става около него в това състояние; той може по своя воля да се ориентира в своето обкръжение, както става с преживяванията му по време на будния всекидневен живот чрез обикновените сетива. При това обаче трябва да се има предвид, че възприятието на обикновеното сетивно обкръжение вече предполага по-висока степен на ясновидство. (Това беше загатнато още в предишната глава.) В началото на развитието окултният ученик възприема само неща, които принадлежат на друг свят, без да може да забележи връзката им с предметите на своето всекидневно сетивно обкръжение.

Онова, което става нагледно в такива характерни примери от живота в сънищата и в съня, се извършва непрекъснато у човека. Душата живее без прекъсване във висши светове и е дейна в тях. От тези висши светове тя черпи импулсите, чрез които непрестанно въздейства върху физическото тяло. Само че за човека този негов висш живот остава несъзнаван. Окултният ученик обаче го довежда до съзнание. Така неговият живот изобщо става друг. Докато душата не е виждаща във висшия смисъл, тя бива водена от световни същества, които стоят над нея. И както животът на един сляп, който е прогледнал чрез операция, става различен от онзи преди, когато е трябвало да се осланя на своите водачи, така се променя животът на човека чрез окултното обучение. Той ще надрасне водачеството и оттук нататък трябва сам да поеме своето ръководство. Щом това настъпи, той, както е разбираемо, е подложен на заблуди, за които обикновеното съзнание нищо не подозира. Сега той действа от един свят, от който по-рано, без самият той да съзнава това, върху него влияеха висши сили. Тези висши сили са подредени от всеобщата световна хармония. От тази световна хармония окултният ученик излиза. Сега той сам трябва да върши неща, които преди са били извършвани за него без негово участие.

Тъкмо защото последното е така, в писанията, които се занимават с такива неща, много се говори за опасностите, свързани с възхода във висшите светове. Описанията, които понякога се правят там на такива опасности, са наистина способни да накарат боязливите сърца да гледат на този висш живот само с ужас. Все пак трябва да се каже, че тези опасности съществуват само тогава, когато се пренебрегнат необходимите предпазни мерки. Ако обаче наистина се спазва всичко, което истинското окултно обучение дава като съвети, тогава възходът наистина минава през преживявания, които по сила и величие надхвърлят всичко, което най-дръзката фантазия на сетивния човек може да си представи; но за увреждане на здравето или на живота не може да става и дума. Човекът опознава ужасяващи сили, които застрашават живота от всички страни. Става му възможно сам да си служи с определени сили и същества, които са скрити от сетивното възприятие. И изкушението е голямо да завладее тези сили в служба на някакъв собствен непозволен интерес или поради недостатъчно познаване на висшите светове да използва такива сили по погрешен начин. Някои от такива особено значителни преживявания (напр. срещата с „Пазача на прага“) ще бъдат описани по-нататък в тези статии. – Но все пак трябва да се има предвид, че враждебните на живота сили съществуват и тогава, когато човек не ги познава. Вярно е наистина, че тогава тяхното отношение към човека се определя от висши сили и че това отношение също се променя, когато човекът със съзнание навлезе в този скрит преди за него свят. Но затова пък се засилва и собственото му съществуване, кръгът на живота му се обогатява с огромно поле. Действителна опасност има само тогава, когато окултният ученик поради нетърпение или нескромност твърде рано си приписва известна самостоятелност спрямо опита на висшия свят, когато не може да изчака, докато наистина му бъде дадено достатъчно прозрение в свръхсетивните закони. В тази област смирението и скромността са именно още много по-малко празни думи, отколкото в обикновения живот. Ако обаче те са присъщи на ученика в най-добрия смисъл, тогава той може да бъде сигурен, че неговият възход към висшия живот ще се извърши без опасност за всичко онова, което обикновено се нарича здраве и живот. – Преди всичко не бива да възниква дисхармония между висшите преживявания и процесите и изискванията на всекидневния живот. Задачата на човека трябва да се търси изцяло на тази земя. И който иска да избяга от задачите на тази земя и да се спаси в друг свят, той може да бъде сигурен, че няма да постигне целта си. – Но онова, което сетивата възприемат, е само една част от света. И в духовното се намират съществата, които се изразяват във фактите на сетивния свят. Човек трябва да се приобщи към духа, за да може да внесе неговите откровения в сетивния свят. Човекът преобразява земята, като насажда в нея онова, което узнава от царството на духовете. В това се състои неговата задача. Само защото сетивната земя зависи от духовния свят, защото на земята човек може истински да действа само ако има дял в онези светове, в които са скрити творящите сили, само затова човек трябва да иска да се издигне до последните. Ако пристъпим към окултното обучение с тази нагласа и не се отклоняваме нито за миг от посоката, която тя начертава, тогава няма защо да се страхуваме дори от най-малките опасности. Никой не би трябвало да позволява предстоящите опасности да го възпрат от окултното обучение; за всекиго обаче тази перспектива би трябвало да бъде строг призив да придобие непременно онези качества, които трябва да има истинският окултен ученик.

След тези предпоставки, които наистина премахват всичко страшно, сега тук ще пристъпим към описанието на някои т.нар. „опасности“. С по-горе споменатите по-фини тела на окултния ученик наистина настъпват големи промени. Такива промени са свързани с определени процеси на развитие на трите основни сили на душата – с волята, чувстването и мисленето. Преди окултното обучение на човека тези три сили стоят в съвсем определена връзка, регулирана от висши световни закони. Човекът не мисли, не чувства и не иска по произволен начин. Когато напр. в съзнанието изплува определена представа, към нея по природни закони се присъединява известно чувство или след нея следва волево решение, закономерно свързано с нея. Човек влиза в една стая, намира я задушна и отваря прозорците. Чува, че викат името му, и се отзовава на повика. Питат го и отговаря. Вижда някое зловонно нещо и изпитва чувство на неудоволствие. Това са прости връзки между мисленето, чувстването и волята. Но ако се обхване с поглед човешкият живот, ще се открие, че всичко в този живот се гради върху такива връзки. Нещо повече, животът на един човек се нарича „нормален“ само тогава, когато в него се забелязва такава връзка между мисленето, чувстването и волята, която се основава на законите на човешката природа. Би се сметнало за противоречащо на тези закони, ако някой човек напр. при вида на зловонен предмет изпитва чувство на удоволствие или ако не отговаря на въпроси. Успехите, които се очакват от правилното възпитание или от подходящото обучение, почиват на предположението, че у възпитаника може да се създаде съответстваща на човешката природа връзка между мисленето, чувстването и волята. Когато му се предават определени представи, това става с допускането, че по-късно те ще влязат в закономерни връзки с неговите чувства и волеви решения. – Всичко това произтича от факта, че в по-фините душевни тела на човека средоточията на трите сили – на мисленето, чувстването и волята – са свързани помежду си по закономерен начин. И тази връзка в по-финия душевен организъм има своето отражение и в грубото физическо тяло. И в него органите на волята стоят в известна закономерна връзка с органите на мисленето и чувстването. Затова определена мисъл редовно предизвиква някое чувство или някаква волева дейност. – При висшето развитие на човека обаче нишките, които свързват трите основни сили една с друга, се прекъсват. Отначало това прекъсване става само в описания по-фин душевен организъм; но при още по-висок възход разделянето се разпростира и върху физическото тяло. (При висшето духовно развитие на човека например неговият мозък действително се разпада на три члена, отделени един от друг. Разделянето наистина е такова, че не е възприемаемо от обикновеното сетивно съзерцание и не може да се докаже дори с най-чувствителните уреди за сетивно наблюдение. Но то настъпва и ясновидецът има средства да го наблюдава. Мозъкът на висшия ясновидец се разпада на три самостоятелно действащи същности: мозък на мисленето, мозък на чувстването и мозък на волята.)

Тогава органите на мисленето, чувстването и волята стоят съвсем свободни, сами за себе си. И тяхната връзка вече не се създава от никакви закони, вложени в самите тях, а трябва да се осъществява от събуденото висше съзнание на самия човек. – Това е именно промяната, която окултният ученик забелязва у себе си: че между една представа и едно чувство или едно чувство и едно волево решение и т.н. не се установява никаква връзка, ако той сам не създаде такава. Никакъв подтик не го води от една мисъл към едно действие, ако той не предизвика свободно в себе си този подтик. Сега той може да стои напълно безчувствен пред един факт, който преди обучението му е вдъхвал пламенна любов или най-люта омраза; той може да остане бездеен при една мисъл, която преди като от само себе си го е въодушевявала към действие. И той може да върши дела, произтичащи от волеви решения, за които у човек, който не е преминал през окултното обучение, няма и най-малък повод. Голямото завоевание, което се пада на окултния ученик, е, че той постига пълно господство над съвместното действие на трите душевни сили; но затова пък това съвместно действие се поставя изцяло под неговата собствена отговорност.

Едва чрез това преобразяване на своята същност човекът може да влезе в съзнателна връзка с определени свръхсетивни сили и същества. Защото неговите собствени душевни сили имат съответно сродство с определени основни сили на света. Например силата, която се намира във волята, може да действа върху определени неща и същества на висшия свят и също да ги възприема. Но тя може да прави това едва тогава, когато се е освободила от своята връзка с чувстването и мисленето вътре в душата. Щом тази връзка се развърже, действието на волята излиза навън. Също така е и със силите на мисленето и чувстването. Когато някой човек ми изпрати чувство на омраза, то е видимо за ясновидеца като фин светлинен облак с определено оцветяване. И такъв ясновидец може да отблъсне това чувство на омраза, както сетивният човек отблъсква физически удар, насочен срещу него. В свръхсетивния свят омразата става явление, което може да се съзерцава. Но ясновидецът може да я възприеме само ако е способен да изпраща навън силата, която се намира в неговото чувство, както сетивният човек насочва навън възприемчивостта на своето око. И както е с омразата, така е и с много по-значителни факти на сетивния свят. Човекът може да влезе в съзнателно общуване с тях чрез освобождаването на основните сили на своята душа.

Чрез описаното разделяне на силите на мисленето, чувстването и волята сега, при пренебрегване на тайнонаучните предписания, е възможно тройно заблуждение по пътя на развитието на човека. Такова заблуждение може да настъпи, когато свързващите пътища бъдат разрушени, преди висшето съзнание с неговото познание да е стигнало дотам, че да може да води както трябва юздите, които създават свободно, хармонично взаимодействие на разделените сили. – Защото по правило в даден период от живота не всички три основни сили на човека са напреднали еднакво в своето развитие. При един човек мисленето е изпреварило чувстването и волята, при друг някоя друга сила има надмощие над своите събратя. А докато връзката на силите, създадена от висшите световни закони, остава запазена, от изпъкването на едната или на другата не може да настъпи никаква нередовност, която да смущава във висшия смисъл. При човека на волята например мисленето и чувството чрез онези закони все пак действат уравновесяващо и не позволяват преобладаващата воля да изпадне в особени израждания. Ако обаче такъв човек на волята встъпи в окултното обучение, закономерното влияние на чувството и мисълта върху волята, която непрестанно напира към огромни прояви на сила, напълно престава. Ако тогава човекът не е стигнал в пълното владеене на висшето съзнание дотам, че сам да може да предизвика хармонията, волята тръгва по свои собствени необуздани пътища. Тя непрекъснато надвива своя носител. Чувството и мисленето изпадат в пълно безсилие; човекът бива бичуван от силата на волята, която робски властва над него. Възникнала е насилническа натура, която крачи от едно необуздано действие към друго. – Второ отклонение възниква, когато чувството по безмерен начин се освободи от закономерните юзди. Една личност, склонна да почита други хора, може тогава да изпадне в безгранична зависимост, чак до загуба на всяка собствена воля и мисъл. Вместо висше познание, участ на такава личност тогава е най-жалкото опустошаване и безсилие. Или при такъв преобладаващ живот на чувствата една натура, склонна към благочестие и религиозна възвишеност, може да изпадне в религиозно опиянение, което напълно я завладява. – Третото зло се образува, когато преобладава мисленето. Тогава се появява враждебна на живота, затворена в себе си съзерцателност. За такива хора светът тогава, изглежда, има значение вече само дотолкова, доколкото им доставя предмети за задоволяване на тяхната безгранично засилена жажда за мъдрост. Никоя мисъл не ги подтиква към действие или към чувство. Навсякъде те се явяват като безучастни, студени натури. Всяко допиране до неща от делничната действителност те избягват като нещо, което им вдъхва отвращение или което поне е загубило за тях всякакво значение. Това са трите отклонения, в които може да попадне окултният ученик: насилническата природа, опиянението от чувства, студеният, лишен от любов стремеж към мъдрост. За един външен начин на разглеждане – също и за материалистичния начин на официалната медицина – образът на такъв човек, който е поел по погрешни пътища, не се различава много, и то преди всичко по степен, от образа на един умопобъркан или поне на една тежко „нервноболна личност“. – На тях окултният ученик, разбира се, не бива да прилича. При него е важно мисленето, чувстването, волята, трите основни сили на душата, да са преминали през хармонично развитие, преди да могат да бъдат освободени от вложената в тях връзка и подчинени на пробуденото висше съзнание. – Защото веднъж ли е станала грешката, изпаднала ли е една основна сила в необузданост, висшата душа отначало излиза наяве като пометнат плод. Необузданата сила тогава изпълва цялата личност на човека; и за дълго не може и да се мисли, че всичко отново ще се уравновеси. Онова, което изглежда като безобидна заложба на характера, докато човекът е без окултно обучение, а именно дали той е натура на волята, на чувството или на мисленето, при окултния ученик се засилва така, че общочовешкото, необходимо за живота, напълно се губи пред него. – Действително сериозна опасност това става обаче едва в мига, в който ученикът придобие способността да има пред себе си преживявания както в съзнанието на съня, така и в будно състояние. Докато се остава само при озаряването на паузите на съня, по време на будното състояние сетивният живот, уреждан от всеобщите световни закони, отново и отново действа уравновесяващо върху нарушеното равновесие на душата. Затова е толкова необходимо будният живот на окултния ученик да бъде във всяко отношение редовен и здрав. Колкото повече той отговаря на изискванията, които външният свят поставя към здравото, силно оформяне на тялото, душата и духа, толкова по-добре е за него. Лошо обаче може да стане за него, ако делничният буден живот действа върху него възбуждащо или изтощително, тоест ако към по-големите промени, които стават в неговата вътрешност, се прибавят някакви разрушителни или спъващи влияния на външния живот. Той трябва да търси всичко, което съответства на неговите сили и способности и което го въвежда в необезпокоявано, хармонично съжителство с неговата среда. И трябва да избягва всичко, което накърнява тази хармония, което внася безпокойство и забързаност в живота му. При това е важно не толкова да отхвърли от себе си тези безпокойство и забързаност във външен смисъл, колкото да се погрижи настроението, намеренията и мислите, и здравето на тялото да не бъдат изложени заради тях на непрекъснати колебания. – Всичко това не е толкова лесно за човека по време на неговото окултно обучение, колкото преди. Защото висшите преживявания, които сега навлизат в живота му, действат непрекъснато върху цялото му съществуване. Ако вътре в тези висши преживявания нещо не е в ред, нередовността непрестанно го дебне и може при всеки удобен случай да го изхвърли от подредените коловози. Затова окултният ученик не бива да пропуска нищо, което винаги да му осигурява властта над цялото му същество. Никога не би трябвало да му липсват присъствие на духа или спокоен поглед върху всички житейски положения, които влизат в съображение. Но истинското окултно обучение по същество поражда от само себе си всички тези качества. И по време на такова обучение човек опознава опасностите само като едновременно с това придобива в правилните мигове пълната сила да ги отблъсне.