ЗА ЗАПИСКИТЕ ОТ ЛЕКЦИИТЕ

Из автобиографията на Рудолф Щайнер

„Моят жизнен път“ (гл. 35, 1925 г.)

Антропософската ми дейност има два резултата: първо, книгите ми, публикувани за широката общественост, и второ, голяма поредица от курсове, които първоначално бяха замислени като частни издания, предназначени за продажба само на членове на Теософското (по-късно Антропософското) общество. Това бяха записки, водени повече или по-малко добре по време на лекциите, и поради липса на време не можах да ги коригирам. Най-добре за мен щеше да е устно изговореното слово да си беше останало устно изговорено слово. Но членовете искаха курсовете да бъдат отпечатани като частни издания. И така се стигна до частното им отпечатване. Ако бях имал време да коригирам тези текстове, още от самото начало нямаше да е нужно ограничението „Само за членове“. Сега то вече е отменено от повече от година.

Тук, в моя „Жизнен път“, е необходимо преди всичко да кажа как двете – публикуваните ми книги и тези частни издания – се вписват в онова, което разработих като антропософия.

Който иска да проследи собствената ми вътрешна борба и работа, насочени към това да представя антропософията на съвременното съзнание, трябва да се опре на общодостъпните ми съчинения. В тях вземах отношение и към всички съществуващи в епохата стремежи към познание. В съчиненията е представено онова, което при „духовно виждане“ все повече се оформяше пред мен и се превърна в сградата на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.

Едното изискване беше да изграждам „антропософията“ и при това да служа само на онова, което произтичаше от задачата да предавам съобщения от духовния свят на съвременната образована общественост; наред с него обаче възникна и друго: да откликвам напълно и на онова, което се проявяваше сред членовете като душевна потребност, като духовен копнеж.

Преди всичко членовете изпитваха силно желание да слушат изложение на Евангелията и изобщо на съдържанието на библейските писания в светлината, която се бе разкрила като антропософска. Искаха да слушат лекционни курсове за тези откровения, дадени на човечеството. При провеждането на вътрешни лекционни курсове в съответствие с това изискване се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове. Те познаваха първоначалните съобщения от антропософията. Можеше да им се говори именно така, както се говори на напреднали в областта на антропософията. Тези вътрешни лекции имаха характер, какъвто не можеха да имат съчиненията, предназначени изцяло за широката публика.

Във вътрешните кръгове можех да говоря по определен начин за неща, на които, ако още отначало бяха предназначени за публично представяне, щеше да се наложи да придам друга форма.

Така в тази двойственост – публичните и частните съчинения – действително е налице нещо, което произтича от две различни основи. Изцяло публичните съчинения са резултат от онова, което се бореше и работеше в мен; в частните издания в борбата и работата участва и Обществото. Вслушвам се в трептенията на душевния живот на членовете и характерът на лекциите се ражда от живото ми потапяне в онова, което чувам там.

Никъде не е казано дори и най-малкото нещо, което да не е най-чист резултат от изграждащата се антропософия. Не може и дума да става за каквато и да е отстъпка пред предразсъдъците на членовете или пред чувствата, които изпитват предварително. Който чете тези частни издания, може в най-пълния смисъл да ги приема именно като онова, което антропософията има да каже. Затова, когато обвиненията в тази насока станаха твърде настойчиви, можеше без колебание да се изостави и практиката тези издания да се разпространяват само сред членовете. Ще трябва само да се приеме, че в непрегледаните от мен текстове има грешки.

Правото да преценява съдържанието на подобно частно издание, обаче ще може да се признае само на онзи, който познава приетото като предпоставка за такава преценка. А за огромното мнозинство от тези издания предпоставката е поне антропософското познание: за човека; за космоса, доколкото същността му е представена в антропософията; и за онова, което се съдържа като „антропософска история“ в съобщенията от духовния свят.