Заключително слово след дискусията

Не искам днес да ви задържам още дълго. Първата ми задача ще бъде да ви благодаря сърдечно за вашето доверие. Можете да ми вярвате, че това наистина не идва от някакъв личен копнеж да ме търсят за съвет в това сериозно време. А ако смятам вашето доверие за нещо изключително значимо, това е единствено защото трябва да се изправя пред сериозността на времето. И ако не вярвах, че в това време наистина не бива да чакаме дълго, а трябва бързо да стигнем до дела, може би сам бих ви препоръчал: Обмислете още това или онова. Днес обаче наистина става дума да намерим пътя, който извежда от смута на настоящето към бързи дела. Сега съм тук, в Щутгарт, точно от осем дни и трябва да призная: след като по-дълго време говорих в Швейцария за същите идеи, за които ви говорих тази вечер, впечатленията от тази последна седмица тук бяха за мен в това отношение преживяване, което все пак потвърди очакването и надеждата ми, и то от една съвсем особена страна.

Вижте, днес е важно хората от широката маса да искат разумното. От моята реч сами сте разбрали как от години се правеха опити да се търси правилното при малцинствата, при онези, на които в известно отношение беше поверено ръководството на човечеството. Проповядваше се пред глухи уши. Днес много зависи от масата, много зависи от това дали ще намерим възможност да развиваме разума в широките кръгове. И ето, за мен беше голямо преживяване, че можах да говоря за тези идеи, както ви беше споменато, пред широки маси от населението и не срещнах възражения. Това днес смятам за изключително важно, защото за мен то е свидетелство, че търси ли се пътят, той се намира, а щом досега не е бил намерен, мисля, че не е бил търсен по подходящия начин. Това ми доказаха последните дни, затова те бяха важно преживяване за мен.

За отделните точки от дебата наистина би имало много за казване, но предвид късния час всъщност твърде много. Срещу някои неща обаче все пак бих искал да възразя, като се свържа с последните думи, които всъщност свидетелстваха за голямо благоразположение към мен. Тук бих искал само да ви препоръчам: Прочетете на страница 140 от моя труд „Основните точки на социалния въпрос в жизнените необходимости на настоящето и бъдещето“: „Описаните отделни жизнени институции ще са показали, че за залегналия в основата им начин на мислене не става дума, както би могъл да помисли някой – и както действително се смяташе, когато тук и там излагах устно описаното, – за обновяване на трите съсловия: съсловието на хранителите, на защитниците и на учителите. Стремежът е към противоположното на това съсловно разчленяване.“ Господинът, който говори преди мен, каза, че идеята за тричленността се намира и у Платон. Не, онова, което ви изложих днес, е противоположното на съсловното разчленяване. Не хората се разчленяват наново в държавата, не старите съсловия се възстановяват, не платоновската мисъл се осъществява, а онова, което е независимо от човека, социалният организъм, той се разчленява тричленно, и човекът стига до своето пълно, единно човешко достойнство благодарение на това, че не бива разделян на класи. Благодарение на това, че социалният организъм става тричленен, класовите различия се преодоляват. Между нас и Платон лежи пропаст. И по отношение на Платон трябва да преосмислим нещата. Това трябва изрично да отбележа дори в отговор на благоразположени думи. Много е важно да не искаме да припокриваме онова, което се появява днес, с някаква стара платонова идея.

По-нататък днес, за моя голяма радост, неколкократно изникна името на Карл Кристиан Планк. Тук в залата днес, вярвам, има и личности, които преди години бяха отсреща в Бюргермузеум, където тъкмо във връзка с тогавашната си реч изтъкнах по подобаващ начин правните и държавните идеи на К. К. Планк. Нещо повече, К. К. Планк е и един от онези, които най-охотно бих привел като доказателство за заблужденията на духовния живот в новото време. Нали К. К. Планк всъщност се почувства принуден да каже, че желае дори костите му да не бъдат погребани в неблагодарното отечество. Толкова малко се вслушваха в онова, което той имаше да каже за тогавашното време. Но знам: ако Планк оживееше днес отново, той щеше да върви в крак с времето. Ако си поставеше въпроса: Как би изглеждала моята правова държава на професиите, пренесена в действителността? – той сам щеше да стигне до тричленността. Именно това, вярвам, е жизнеспособното у Планк, и вярвам, че ще бъде добра подготвителна школа за онова, което днес, вярно е, толкова десетилетия след Планк, трябва да се каже по друг начин – би било добра подготвителна школа, ако наистина много хора поискат да прочетат „Завещанието на един германец“, а също и други книги на К. К. Планк.

Много беше казано: трябвало да се водят преговори и други подобни. Но нима това не са също преговори, които вече са започнали, щом толкова и толкова хора, за които ви беше разказано, засега са се обявили до известна степен в подкрепа на идеите? Такова е мнението и на нашия комитет – че тъкмо по този път трябва да се продължи. Една дума обаче все пак бих искал да изрека, една дума, която някога е казал Гладстон, когото, както знаете, някои също смятат за велик. Веднъж той изрекъл думите, че северноамериканската конституция е най-образцовата конституция, която познава. На това друг, може би по-остроумен английски държавник казал, че според него конституцията съвсем не е нужно да бъде толкова добра, колкото казал Гладстон, защото северноамериканците щели да съумеят да направят правилното за себе си и с лоша конституция. Важно било какво всъщност правят хората от една конституция.

Вместо да навлизам в подробностите на дебата, бих искал да посоча основните разлики между онова, което имам предвид, и онова, в което много хора виждат спасението. Вижте, тук не става дума да се създаде някаква абстрактна програма, в която извънредно много хора виждат спасението, а става дума хората в социалния живот да бъдат поставени в такава връзка помежду си, че да могат да намират правилното, изхождайки от самата социална общност. Моят Призив и моята книга се обръщат към хората. През изминалите години неколкократно съм казвал: Не си въобразявам, че съм по-умен от другите, които също имат опит, но все пак ми се струва, че в моите предложения е заложено това, че те се приближават до действителността, до практическия живот. Нещата, за които става дума тук, могат да бъдат осъществени във всеки момент, тук или там, от всяка изходна точка. Въпросът е само да имаме смелостта за това. Често казвах: може би от отделните ми предложения няма да остане камък върху камък, но чрез съвместния живот на хората ще се намери правилното, ако им се даде възможност да намерят това правилно. А това правилно хората ще го намерят, когато са вътре в тричленността на социалния организъм. Към самите хора е отправен моят апел. Ако хората поискат да създадат устройството, за което става дума, те влизат в такива отношения помежду си, в които могат наистина да устроят своя социален живот така, че да бъдат изпълнени условията на един здрав социален организъм. Става дума за нещо практическо, за практическо обединяване на хората според тричленно разчленения организъм. Тогава ще се намери правилното и в духовния живот, в правния живот, в стопанския живот, когато хората по този начин са в три области. Става дума за хората, и за да се разбере този Призив, по същество не е нужно нищо друго освен истинска вяра в хората. Често ми казваха, че Призивът бил трудно разбираем. Трябва да призная, че се учудвах, като чувах това от хората, които през последните четири-пет години разбраха толкова много неща, които аз не разбрах. Какво ли не разбираха или вярваха, че разбират, когато идваше от Главната квартира или откъдето и да било другаде. Тогава всички хора го разбираха и дори си слагаха изказванията в златни рамки. Сега обаче е важно хората най-сетне сами да разберат нещо, по свое най-съкровено свободно решение. Човек трябва да се опре на себе си, това е първото изискване. Това минава като основен тон през този Призив и през всичко, което се цели тук. Тъкмо от онова, което казах накрая, вече ще можете да доловите истинския основен тон на Призива, и се надявам, че онова, което се цели, ще бъде разбирано все по-добре и по-добре.