Наблюдение на отделни събития и същества от духовния свят

Може да се постави въпросът дали вътрешното вглъбяване и другите описани средства за постигане на свръхсетивни познания позволяват само наблюдението на човека между смъртта и новото раждане или на други духовни процеси изобщо, или те правят възможно и наблюдението на съвсем определени отделни процеси и същества, например на определен починал. На това трябва да се отговори: който чрез описаните средства придобие способността за наблюдение на духовния свят, той може да стигне и дотам да наблюдава подробности, които се случват в него. Той става способен да влезе във връзка с хора, които живеят в духовния свят между смъртта и новото раждане. Само трябва да се има предвид, че в смисъла на духовната наука това следва да става едва след като човек е преминал правилното обучение за свръхсетивните познания. Защото едва тогава човек може по отношение на особени събития и същества да различава заблудата от действителността. Който иска да наблюдава отделни неща без правилно обучение, той може да стане жертва на много заблуди. Дори най-елементарното – разбирането на начина, по който трябва да се тълкуват такива впечатления от особени факти на свръхсетивния свят – не е възможно без напреднало духовно обучение. Онова обучение, което води във висшите светове към наблюдение на онова, което е описано в тази книга, то води и дотам да може да се проследи животът на отделен човек след смъртта; и не по-малко дотам да се наблюдават и разбират всички духовно-душевни особени същества, които от скритите светове действат в явните. Но сигурното наблюдение тъкмо на отделното е възможно само въз основа на познанията за общите, големите, засягащи всеки човек факти на света и човечеството в духовния свят. Който желае едното, без да иска да има другото, се заблуждава. Към опита, който човек трябва да придобие по отношение на наблюдаването на духовния свят, просто спада и това, че навлизането в онези области на свръхсетивното съществуване, които човек желае най-напред, му се дарява едва тогава, когато по сериозни и трудни пътища, насочени само към общите въпроси на познанието, се е стремил към онова, което хвърля светлина върху смисъла на живота. Ако човек е минал по тези пътища от чист, неегоистичен порив към познание, едва тогава той е зрял да наблюдава подробности, чието съзерцание преди това все пак би било само задоволяване на егоистична потребност дори ако желаещият си внушава, че се стреми към поглед в духовния свят само от любов – например към някой починал. Погледът в особеното може да бъде даден само на онзи, който чрез сериозен интерес към общите истини на духовната наука си е спечелил възможността да приема и особеното съвсем без егоистично влечение като обективна научна истина.